Решение за лъчелечение на пациенти Те получават законова сила след приемане от глб чрез общо съгласие ( консенсус)

Късни лъчеви усложнения ограничават дозите на лъчелечението и сериозно заплашват качеството на живота на пациентите.

Основни усложнения са

• 
  пулмонит 4,6% - III степен
  
• 
  пулмонарната фиброза- 20% - II степен и 8% III степен;
  
• 
  езофагеална стеноза, улцерация, перфорация и фистули стриктури- 5-15% от пациентите;
  
• 
  кардиологична токсичност, перикардиални изливи, констриктивен перикардит и кардиомиопатия са редки усложнения и се наблюдават при съчетаване с химиотерапевтици със синергистична кардиотоксичност;
  
• 
  брахиален плексит;
  
• 
  миелопатия на гръбначния мозък е тежко усложнение и налага строго съблюдаване на толеранса на миелона;
  

Абсолютни: туморна инвазия на големи кръвоносни съдове, туморна инвазия на хранопровод, активна туберкулоза, плеврален излив над 200 ml и перикарден излив.

Относителни: тежко общо състояние, придружаваща сърдечна декомпенсация, декомпенсирана ХОББ.
За палиативно ЛЛ:

Абсолютни: състояние на безсъзнание, инфекциозно заболяване

1. 
   Клинико-биологично планиране
   
2. 
   Анатомо-топографско планиране
   
3. 
   Дозиметрично планиранe
   
4. 
   Изпълнение на облъчването
   
5. 
   Контрол на лъчелечебния план
   
6. 
   Наблюдение на болните за ранни лъчеви реакции
   
7. 
   Приключване на лъчелечението
   
8. 
   Проследяване на болните
   

Основният текст на стандартите включват клинико-биологичното планиране, което представлява уточняване на ЛЛ стратегия.

Анатомотопографското планиране е изложено в приложение 3.

ПРИЛОЖЕНИЕ 1

Тх – първичния тумор не може да бъде доказан

Т0 –няма данни за първичен тумор

Тis – Carcinoma in situ

T1 – тумор равен на 3 см в най-големия си диаметър, заобиколен от белодробна тъкан или висцерална плевра, ангажиращ само лобарен бронх/не инфилтрира главен бронх/

Т2 – тумор с всеки един от изброените характеристики:

• 
  по-голям от 3 см в най-големия си диаметър;
  
• 
  обхваща главен бронх, на 2 см дистално от карината;
  
• 
  обхваща висцералната плевра;
  
• 
  ателектаза или обструктивен пневмонит, който не обхваща целия бял дроб
  

• 
  гръдна стена /вкл. горните сулкусни тумори/;
  
• 
  диафрагма;
  
• 
  медиастинална плевра;
  
• 
  париетален перикард;
  
• 
  тумор на главните бронхи на по-малко от 2 см дистално от карината, без да я инфилтрира;
  
• 
  ателектаза или обструктивен пневмонит на целия бял дроб;
  

• 
  медиастинум, сърце, големи съдове, трахея, хранопровод, тяло на прешлен, карина;
  
• 
  тумор с малигнен плеврален или перикардиален излив;
  
• 
  със сателитен туморен възел/възли/ в хомолатералния лоб с първичен тумор;
  

Регионарни са интраторакалните, скаленните и супраклавикуларните лимфни възли

Nx – не се установяват увеличени лимфни възли

N0 – няма метастази в регионарните лимфни възли

N1 – наличие на метастази в хомолатералните перибронхиални и/или хомолатерални хилусни лимфни възли; интрапулмонарни лимфни възли, ангажирани от директното разрастване на първичния тумор

N2 - метастази в хомолатералните медиастинални и/или субкаринни лимфни възли

N3 - метастази в контралатералните медиастинални, контралатерални хилусни, хомолатерални или контралатерални скаленни, хомолатерални или контралатерални супраклавикуларни лимфни възли

М – далечни метастази

М0 – няма далечни метастази

М1 – наличие на далечни метастази
R0 – радикална резекция, без остатъчен тумор

R1 – микроскопски положителни резекционни линии

R2 - макроскопски нерадикална резекция
Ревизираната TNM класификация и новото стадиране по AJCC, 2002 позволява по-голяма прецизизност в прилагането на диференцирани подходи за лечение. В нея се разделят пациентите с хомолатерални медиастинални лимфни възли, което прави някои от тях кандидати за хирургическо лечение. Новата класификация поставя пациенти с T3No във II B стадий и разделя стадий I,II и III на A и B . Стадиите са стратифицирани на подгрупи А и Б, което позволява по-диференциран подход при тяхното лечение.
Табл. 1

Стадии A	B
Окултен карцином ТхN0M0
0 ТisN0M0
I T1N0M0	T2N0M0
II T1N1M0	T2N1M0
	T3N0M0
III T3N1M0	T1-4N3M0
T1-3N2M0	T4N0-3M0
IV T1-4N0-3M1

Табл. 2. Статус на Karnofski

Точки		физиологичен статус
	100	нормален: без оплаквания, асимптоматичен
	90	нормална активност, незначителни симптоми
	80	нормална активност с усилия, наличие на някои симптоми
	70	може да се самообслужва, невъзможност да извършва нормална активност или активна работа
	60	може да се самообслужва, има нужда понякога от придружител
	50	изисква придружител и медицински грижи
	40	невъзможност за самообслужване, специални грижи и придружител
	30	тежка безпомощност, индикации за хоспитализация, все още не е животозастрашаващо
	20	тежко болен, необходимост от хоспитализация и активно реанимационно лечение
	10	терминален
	0	екзитус

Приложение 2

• 
  Високо, умерено и ниско диференциран
  
• 
  Вретеновиден спиноцелуларен карцином
  

• 
  Ацинозен, папиларен и бронхиолоалвеоларен
  

• 
  Гигантоклетъчен
  
• 
  Светлоклетъчен
  

• 
  карциноид
  
• 
  атипичен /малигнен/ карциноид
  
• 
  интермедиерноклетъчен невроендокринен карцином
  
• 
  дребноклетъчен невроендокринен карцином
  

V. Мултикомпонентен/мултидиференциран/ карцином

• 
  аденоидно-кистичен карцином
  
• 
  мукоепидермоиден карцином
  

VII. Саркоми- лимфоми, карциносаркоми