Рийс Хауелс застъпник от Норман Гръб Предговор

Всеки млад Божий служител трябва да се научи да поробва тялото си, и през ранните дни на своето обучение да мине през необходимата дисциплина. „Ако дясната ти ръка те съблазнява, отсечи я...” Бог започва да се справя с апетита на Рийс към храната. Това се случва по времето, когато той има големи проблеми заради една конференция, която се проваля поради нападките на неприятеля. Господ иска от него да прекара един ден в молитва и пост, което е нещо ново за него. Свикнал на уютен дом и четири солидни яденета на ден, той е изненадан, когато разбира, че трябва да се лиши от храна, и е неспокоен. Дали само един път ще му се случи това? Ами ако Бог го накара да се лишава всеки ден от храна? Когато става време за обяд, той коленичи в спалнята си, но не успява да се помоли. „Не знаех, че съществува в мен такава похот”, казва той по-късно. „Моето неспокойствие беше доказателство за властта, която храната имаше върху мен. Ако не е така, защо спорех?” В един часа майка му го вика и той й казва, че няма да обядва. Но тя втори път го вика, както всяка майка би направила, и настоява: „Няма да ти отнеме време”. Приятната миризма от стълбището е много силна и той слиза долу. Но след като се нахранва и се връща в стаята си, осъзнава, че не може да застане в Божието присъствие. Той вижда непослушанието си към Святия Дух. „Почувствах се като човека в Едемската градина”, казва той. „Отидох в планината и вървях доста време, проклинайки „стария човек” в себе си. Имах чувството, че ако Бог иска да ми отнеме обяда до края на живота ми - Той щеше да има пълно право да го направи. За някои хора това може да изглежда нищо, но когато станеш Божий проводник, по никакъв начин не можеш да си непокорен или да вмъкваш собствените си разбирания. Много плаках - струваше ми се, че Бог никога вече няма да ми позволи да се върна в Неговото присъствие, докато Той каза: „Ще ти простя, но не без наказание. Ще издигаш ръцете си, като се молиш от 6 до 9 часа”. (Изх. 17:11-12; І Тим. 2:8). Колкото човек е по-близо до Бога, толкова по-ужасен изглежда и най-малкият грях.”

Много дни след това Рийс не вечеря, но прекарва времето с Бога. Както казва по-късно: „От момента, когато имах победата, не ми беше вече трудно да го правя; това е едно стъпало до следващото Божие възвание. Когато искаме нещо, умът ни е в него, но когато се издигнем над него, Той може да ни го даде обратно, но ние вече сме безразлични към това нещо”. Тези уроци го подготвят за следващото поръчение. Господ му възлага грижата за скитниците, които се намират в неговия район. Те се скитат без дом и без работа от едно място на друго. Рийс ще трябва да помага на всеки скитник, който идва в мисията. Божествената любов към незаслужаващия грешник трябва да се изяви на практика. Святият Дух им обяснява какво трябва да правят: да дадат на всеки човек нов комплект дрехи, да му намерят жилище и работа и да му плащат наема, докато получи първата си заплата.

„Бяхме повикани да изпълним Исая 58 глава на практика”, казва Рийс. „Да разделяш хляба си с гладния, да въвеждаш в дома си сиромаси без покрив; и когато видиш голия, да го обличаш. В първата си любов ние упреквахме всички, които не вярваха, че Библията е истинна, и Святият Дух сега ни заставяше да покажем на практика нашата вяра! Проповедта на планината постановяваше законите на небесното царство и ние трябваше да ги изпълняваме до край. „На този, който би поискал да ти вземе ризата, остави му и горната си дреха... Дай на оногова, който проси от тебе... обичайте неприятелите си...” Не след дълго разбрах, че целта на Святия Дух е да ме доведе на тази висота в живота да мога да обичам непривлекателните. Моето себично естество и естествена любов трябваше да се превърнат в Божествено естество и любов, преди да започна да обичам един скитник като собствен брат. Помагането на хората в селото е сравнително по-лесно, отколкото да помагаш на скитниците, защото те обикновено бяха хора, които не искат да си помагат, и често пъти не оценяваха помощта, която им се оказваше от другите. Но аз трябваше да се отнасям към всеки точно както бих се отнесъл, ако е мой собствен брат.”

В деня на това поръчение те за пръв път виждат един скитник в събранието. Той се скита по пътищата с месеци без работа и без жилище и когато минава наблизо, чува, че вътре се пее. Той е изумен от приема, който му оказват. Един от вярващите му дава подслон и му намира работа. След два дена идва друг. „Известията на милост са като радиото”, казва Рийс, „разпространяват се за кратко време. Дойдоха повече скитници, отколкото очаквахме. Не трябваше да им пречим; ако идваха от само себе си, не смеехме да ги връщаме. Не ги наричах скитници - предпочитах името, с което Спасителят ги наричаше, и ги наричах блудни синове. Разбрах от І Йоан 4:20, че не можеш да обичаш Спасителя ни най-малко, ако не обичаш най-нищожния, за когото Той е умрял.” Във всичко това Святият Дух води Своя слуга все повече и повече в тайната на застъпничеството - отъждествяване на застъпника с онези, за които се моли. Той го е повикал да се сближи с Уил Батери и това докосва гордостта му. Задължава го да изплати задълженията на Джим Стейкс, което докосва парите му. Сега Той го вика да споделя физическите страдания на нуждаещите се, което засяга тялото му. Трябва да разбере как те се чувстват и да седи там, където те седят. Скитниците имат оскъдна храна и Бог го призовава да слезе на тяхното равнище. Държавата осигурява по две яденета на ден на скитници и Господ казва на Рийс да живее на същия принцип, по две яденета на ден с хляб, сирене и супа. Обедният пост е подготовка за това. Разбира се, най-голямата трудност е в собствения му дом, където майка му ни най-малко не желае да го остави да живее така, докато работи тежка работа в мината. Обаче той настоява, като се основава на пасажа за четиримата младежи във Вавилон, които след дните на въздържание изглеждаха „по-красиви и по-пълни” от останалите. Майката е принудена да се примири, но с майчина изобретателност слага всичката хранителност, която може, във вечерната супа... Сутрин той закусва в 6:30 часа, а другото ядене е в 5:30 часа вечерта, след дневната работа в мината преди да тръгне за селото. В началото борбата е и физическа и умствена - да ядеш на същата маса с другите и да имаш различна храна.

„Голямо беше съмнението какъв ще бъде краят на това”, казва той, „и каква е моята цел. Нито те, нито аз бяхме срещали човек да пости, и те мислеха, че „експериментът” скоро ще свърши. Но за по-малко от две седмици Господ така промени апетита ми, че аз предпочитах тези две яденета на ден, отколкото четирите, на които бях свикнал. Това силно желание за храна беше отнето от мен, и през цялото време здравето ми беше по-добро от на когото и да е. Нито веднъж не почувствах главоболие и тялото ми беше от здраво по-здраво”. Той живее така цели две години и половина.

Задоволяването на нуждите на скитниците в скоро време глътва всичките доходи на малката група в мисията и те са принудени да живеят с още по-силна вяра. Притчата за приятеля през нощта е много реална през онези дни, с единствената разлика, че той отива само един път да безпокои приятеля си, а те са принудени да ходят всяка вечер! „Те доказваха”, казва Рийс, „това, което Еван Хопкинс обясняваше за трите положения: да водиш борба, да сграбчиш и да почиваш.

Примерът на Еван Хопкинс беше за корабокрушенците. Те се борят с вълните и се нуждаят от помощ. В положение на сграбчване, те се държат за кораба; те са спасени, но не могат да помогнат на никого, защото и двете им ръце са заети. В положение на почивка - те седят в кораба и двете им ръце са свободни, за да помагат на другите. Трябва да сме винаги в положение на почиваща вяра. След много трудни опитности ние намерихме почиващото място. Бяхме като сервитьори в ресторант. Не беше наша работа дали ще дойдат 15 или 20 души - знаехме, че Управителят няма да пропусне да ни снабди с това, което е нужно. Казахме на Господа да изпрати, колкото Той иска! Плащахме сметката на бакалина всеки две седмици, като се събирахме и изпразвахме джобовете си.

Един път, когато знаехме, че сметката е голяма, наш болен брат, който не печелеше пари, каза: „Срам ме е, че имам само 4 и половина пенса. Да ги дам ли?” Отговорът беше: „Дай ги. Това ще бъде като лептата на вдовицата.” Влязохме в магазина, дадоха ни сметката и видяхме, че 4 и половина пенса попълваха точната сума. Тази вечер ние се научихме да не презираме малките подаръци. Много пъти парите идваха до последната стотинка и това ни даваше повече радост, отколкото ако бяхме имали 10 лири в повече.” За три месеца групата помага на много от скитниците. Всеки получава по един нов комплект дрехи, намерена му е работа и е настанен в добро жилище. Една вечер шестнайсетина от тях присъстват на събранието, добре облечени и пеят: „Все добре е за мен”. Но само онези, които са вършили такава работа, могат да знаят колко струва това. Има случаи, когато същият бездомник се връща, след като му е даден нов костюм. Той го е продал и идва за друг!

Една възрастна жена, много изпаднала поради пиянство, се разхожда из улиците. Намират й жилище, но когато се разболява от пневмония, нито сина й, нито дъщеря й искат да се грижат за нея. Рийс Хауелс остава при нея цяла нощ и като се връща у дома на другата сутрин, дори майка му го упреква, че е стоял цяла нощ да гледа „тази стара грешница”. При друг случай той намира къща за едно семейство скитници и работа на бащата. Когато друго семейство пристига за помощ, той моли първото да си поделят къщата с тях, тъй като е доста голяма. „Няма да приемем скитници в нашия дом!” - е отговорът, който той получава. Без да каже дума, той излиза и търси друго място за тях.

„След много месеци в това училище на вяра”, казва Рийс Хауелс, „Святият Дух изпълни сърцата ни с такава любов към тези хора, че предпочитахме ние да сме лишени, а не те. Бяхме за тях като бащи. Преживяхме много разочарования, но им беше позволено да ни разочароват, защото това беше част от обучението ни. Някои не оценяваха добрината, но често огорчаваха Святия Дух и потъпкваха кръвта на Завета. Но имахме достатъчно доказателства, за да затворим устата на критиците, които бяха доста.”


Връзване на силния

Една вечер, когато Рийс и приятелите му се връщат от селото, срещат група жени, които никога не идват в събранията им. По гласовете им се разбира, че са пили, и някой от групата извиква: „Къде е силата да промени тези хора?” Това е призив, предизвикателство и Рийс го приема. Още там Святият Дух му казва до Рождество да измоли за царството Божие предводителката на групата, която е известна в целия район закоравяла пияница. Това е нещо ново. Той е видял много пияници да се покайват, но Господ му е дал възможност да се запознае с тях, а в този случай той няма контакти с жената и Господ му казва, че не трябва да прави нищо друго, освен да се моли. Това би било една истинска опитност на Божията сила. Може ли Святият Дух да си послужи чрез него със силата на изкуплението, за да сломи властта на лукавия в живота й и да се изпълнят думите на Спасителя в Матея 12:29 - да върже силния човек и да ограби къщата му? Той разбира, че ако може да получи това явно доказателство за поражението на лукавия, Святият Дух ще може да използва победата чрез него в по-голям мащаб. Затова Святият Дух му посочва Йоан 15:7 - „Ако пребъдете в Мен и думите Ми пребъдват във вас, искайте, каквото и да желаете, и ще ви бъде”. Всичко ще зависи от неговото пребъдване.

Докато Рийс пребъдва ден след ден, той съзнава все повече и повече, че Святият Дух води борба с неприятеля и го побеждава. През следващите седмици, като незабавно изпълнява волята на Святия Дух във всичко, Рийс има чудно общение до края на шестата седмица и тогава Святият Дух му казва, че застъпничеството е завършено и победата е осигурена. „Аз пребъдвах сега без да имам поръчение, живеех в това състояние и Господ ми каза, че мога да очаквам да видя тази жена да направи стъпка напред". Същата вечер, с трепет в душата си, той за пръв път я вижда в събранието. Не предприема нищо, за да въздейства на жената, но скоро тя започва да идва на събранията. Много хора, които чуват за молитвата му, хвалят Бога преди победата, и през оставащите шест седмици преди Рождество Святият Дух не му позволява да се моли за нея. „Беше ни трудно да не се молим”, казва той, „тъй като неприятелят ни караше да се молим; но това щеше да бъде една молитва на съмнение”. През това време няма външен признак, че жената се е покаяла. Сутринта на Рождество му се дава словото: „стани и завладей”. „Имах възможността да изпитам как са се чувствали мъже като Мойсей, когато са казвали нещо предварително”, казва той. „Никакво съмнение нямах този ден и колко силен бях! През целия ден славех Бога, не исках да погледна рождествените си картички и подаръци, защото това беше моя рождествен подарък!” Когато идва време за събранието, жената идва. Много хора са довели децата си, доста е шумно и тази обстановка не допринася за покаянието на един човек, но по средата на събранието тя коленичи и извика към Бога за милост. Това беше несравнима победа, и днес тя още стои твърдо!”

В скоро време Рийс отново доказва, че е научил една голяма тайна. Управителят на една близка фабрика се хвали, че никога не е преклонил колена за молитва, но е засегнат от направеното за скитниците и им дава работа във фабриката. Той има обичай да казва на всеки от тях, който идва при него: „Ти живееш на гърба на онези момчета, а? Още утре да започнеш тук работа!”

Бог е благословил жена му и младите работници решават да се молят за спасението му. В молитвата си те питат: „Как можем да влезем във връзка с него?” Най-после те са насочени да се молят той да ги покани у дома си. На следващата неделя той наистина ги кани - и за да не го уплашат, те не споменават нищо за молитва, а само пеят песни и прекарват приятно времето си заедно. Скоро той отново ги кани на чай и е по-отворен. Казва им да дойдат следващия четвъртък и да организират едно събрание. „Веднага щом излязохме от къщата му тази вечер”, казва Рийс, „Святият Дух ми каза да използвам полученото вече положение на застъпничество. Застанахме в кръг и се молехме. Тогава Господ ни каза, че трябва да пребъдваме в молитва до другия четвъртък и ще имаме победата”. В четвъртък вечерта четирима от тях отиват към селото и като минават покрай няколко къщи, Святият Дух казва на Рийс без предварително предупреждение: „Иди в тази къща и почукай на вратата”. Как може да направи такова нещо? Дори не познава никой от тази махала. Водителството изглежда така чудно, че той не може да реши какво да направи. Отминава няколко метра след къщата, но Господната ръка идва върху него и Господ му казва строго, че не може да отиде на събранието, ако първо не мине през тази къща. Той разбира, че не може да бяга, връща се и взима един от приятелите си със себе си.

Когато почукват на вратата, едно момиченце им отваря и ги кани да влязат. Вътре намират жена на легло в последен стадий на туберкулоза. Когато Рийс й казва кои са, тя вдига ръце и извиква: „Бог чу молитвата ми! Цял ден съм се молила да ви прати тук!” Предната вечер нейните приятелки са мислели, че ще умре, и изпратили да повикат пастира. Той донесъл вино и хляб, но тя отказала да приеме, защото нямала мир. Някой й казва за работата на групата на Рийс и й хрумва, че ако те могат да донесат такова благословение тук, сигурно биха й помогнали да намери мир. Жената е член на църквата от много години, но няма увереност, че е спасена и като й става по-зле я обзема и страх от смъртта. Те й посочват Голгота и тя приема Христа същата вечер, като получава уверение и е освободена от страха. От този ден нататък всеки четвъртък вечер те провеждат събрание в нейната къща и тя не престава да им благодари, докато накрая преминава в присъствието на Царя.

Те закъсняват за събранието в дома на управителя на фабриката, но чрез тяхното послушание за няколко минути Господ извършва повече, отколкото биха направили с часове. Докато разказват какво се е случило с умиращата жена, управителят пада на колене, като че ли някой го е застрелял, дърпайки стола върху себе си, и се моли Бог да има милост към него. „Небето се беше разтворило”, казва Рийс Хауелс, „и ние се присъединихме към ангелите в радостта им, че един грешник се кае”.


Пръчка в Лозата

Една вечер се подготвя специално събрание в селото и един приятел на Рийс Хауелс трябва да говори. Те решават да отидат заедно до селото, но когато става време да тръгнат, приятелят праща съобщение, че е възпрепятстван. Рийс много се разтревожва, но се сеща защо е така. През деня той не се е молил за събранието, както обикновено; разчитал е повече на приятеля си, отколкото на Святия Дух.

Той също разбира, че Присъствието, което винаги го придружава вечер към селото, сега се е оттеглило и Святият Дух е огорчен. Той върви половината път със съкрушено сърце, докато вече не може да продължи. „Моля Ти се, прости ми”, казва той на Господа. „Обещавам, че това няма да се повтори. Ако искаш само да дойдеш и дадеш победа в това събрание, тогава се заричам, както Ефтай, че като се върна тази вечер, ще Ти дам, каквото поискаш”. В събранието има голямо благословение и връщайки се у дома, когато стига до мястото на обрека, той моли Господа да му каже какво иска от него. Отговорът е неочакван. „След тази вечер”, казва Господ, „искам да престанеш да бъдеш собственик. Ще се откажеш ли от всякакви претенции за парите си?” Рийс не може да разбере. Не са ли парите му вече Господни? Тогава Господ му показва неговото състояние. До този момент той приема, че не може да моли Бог да посрещне някоя нужда, ако може самия той да я задоволи, и така всичките му пари в действителност са изразходвани за Божието дело. Но те са все още негови пари, той се радва да дава и има право да даде или да не даде. „В бъдеще, като слуга”, казва Господ, „няма да имаш право да даваш без Мое разрешение. Нито една стотинка от Моите пари няма да се изразходва, освен за съществени неща.” За да му обясни какво иска да каже с това, Господ го пита: „Ако имаше семейство и деца, когато няма храна или дрехи би ли похарчил пари за вестник или друго нещо, което не е необходимо?” „Не”.

„Е, тогава, тъй като светът е Мой, докато има някой, който се нуждае от необходимото в живота, няма да харчиш нито стотинка за друго”. Рийс разбира какво означава да се лиши от радостта да дава и зависимостта, в която ще бъде до края на живота си. Но той е дошъл при Бога, за да изпълни обрека си. Затова, като свива встрани от пътеката, коленичи в тревата и призовава звездите и облака от свидетели за да обещае, че от тази нощ нататък ще бъде само проводник.

Като продължава да върви, неприятелят му пошепва: „Знаеш ли какво направи? Ти си по-зле от затворниците в Суонси. Те получават малко пари, които могат да изразходват, когато излизат, а ти никога няма да имаш нито стотинка”. „Да”, отговаря Рийс, „но запомни, че това е мой избор”.

В момента, когато казва това, „като че ли цялото небе светна”, и Святият Дух му казва: „Аз ще ти кажа какво направи. Тази вечер Аз те присадих към Лозата и всичкият й сок ще може да тече през теб. Ти си една пръчка в Спасителя. Пръчката нищо не получава - само нуждаещите се взимат плода. Но след тази вечер от това място на пребъдване, каквото поиска Отец да даде на света чрез теб, Той може да го направи. В това се прославя Отец Ми, да принасяте много плод. Понеже ти направи това за Мен, ти не си вече слуга, но те наричам приятел”. Приятел на Троицата! Това е едно лично откровение за думите на Спасителя в Йоан 15 глава, и дълго време, казва Рийс, радостта от разбирането на това го завладява. Следващите осемнадесет месеца той никога не харчи нито една стотинка за друго, освен за необходими неща. През този период той има чувството, че парите му са отнети. Истинският изпит, както често се случва, е много особен и идва след четири месеца. Става въпрос за една стотинка и това показва колко ревностно Земеделецът наблюдава пръчката. На последната конференция в Ландриндод той среща човек на име Джон Госет. Той иска адреса му и за Рождество му изпраща две книги и една картичка. Борбата започва, когато Рийс Хауелс пожелава да му изпрати за Нова година картичка и благодарствено писмо. „Разбира се”, казва той, „че щеше да ми струва само една стотинка, но Святият Дух ясно ми каза, че не става въпрос за сумата, а за принципа на послушанието. Една новогодишна картичка не беше от жизнена необходимост!” И така, той пише на господин Госет, като му благодари за книгите и едновременно посочва причината, поради която не изпраща картичка.

След като пуска писмото, е атакуван от „клеветника на нашите братя”: „Сега ти обиди приятеля си! Искаш да му внушиш, че той не си служи правилно с парите си.” Обаче младият слуга се доверява на своя Господар - Той няма да позволи на приятеля му да получи криво впечатление. Две седмици по-късно те се молят за две лири, които да получат в един определен ден. Същата сутрин пристига писмо от Лондон. То е от Джон Госет и когато Рийс Хауелс го отваря, намира две лири. Джон Госет пише: „Получих писмото ви и благословението, което ми донесе, има по-голяма цена, отколкото всички рождествени и новогодишни картички. Всяка неделя посещавам болницата Уестминстър и миналата неделя писмото ви беше моята проповед за болните: положение, придобито чрез благодат. Когато се нуждаете от пари за делото, ако ми пишете, ще се радвам да участвам и аз”. Разбира се, Рийс няма никога да направи това. Неговите нужди са познати само пред Престола на Отца. „Но”, прибавя той, „по този начин беше лесно този човек да бъде докоснат! Той ми стана голям приятел и често беше употребяван от Бога в отговор на молитвите ни.” По-късно, като коментира това отношение на Святия Дух към него, Рийс Хауелс казва: „Един път завинаги приключих със собствеността си. Бях мъртъв към парите, както към камъните на пътя. Изпитвах голяма радост, че Спасителят ме е направил пръчка - само проводник, чрез който Неговият възкръснал живот може да се излива за нуждите на света. Няма по-интимна връзка от тази на пръчката с Лозата. Но има нещо, което Земеделецът не може да направи - да присади стария живот към Лозата. Себето никога не може да пребъдва в Спасителя, нито един атом от него. Преди да бъдеш присаден към Лозата, трябва да бъдеш откъснат от стария живот.”


Туберкулозната жена

Първият случай на тежка болест между покаяните в селото е жената с изгорелия хляб. Тя се разболява от туберкулоза. Докторът не може да й помогне с нищо и я очакват да умре, когато една вечер тя е чудно възобновена и съобщава на близките си как Бог й е казал, че ще бъде изцелена. На другата сутрин тя изпраща да повикат Рийс Хауелс и го пита дали Господ му е открил нещо, но той казва, че не е, защото до този момент Святият Дух никога не му е давал да се моли за изцеление. Той я утешава като й казва, че ще се моли за това. Следващата нощ той е на молитва пред Господа и Святият Дух му казва, че може да се моли за нея и му дава молитвата на Мойсей в Числа 12:13: „О, Боже, моля Ти се, изцели я”, както и словото, което е получавал често преди това, от Йоана 15:7: „Ако пребъдете в Мене, искайте каквото и да желаете”. Като разбира това, жената получава голямо насърчение и цялото село е развълнувано от новината, че това ще бъде следващата стъпка на вяра. Въпреки, че е готов да има по-дълбоки опитности с Бога, Рийс Хауелс не крие, че изпитва някакъв страх, когато започва да „се застъпва”. Послушанието му струва много и той се страхува от това, което може да стане с тази нова стъпка. Той не знае колко време ще трае това пребъдване в молитва, но в действителност се моли шест месеца. И както казва той: „всекидневно послушание, всекидневно пребъдване и всекидневна опитност”. Като продължава да се моли, две неща му стават все по-ясни. Първо, той е привлечен от словото: „Той взе на Себе Си нашите немощи, и болестите ни понесе”, и за пръв път разбира, че чрез изкупителната Си жертва Спасителят е промислил не само за прощението на греховете ни, но и за пълното изкупление от последствията на греха и падението. Тъй като Той стана „проклет” за нас, защо трябва тези страдащи да продължават да носят последиците на това проклятие? Понеже вярва, че Христос „понесе в тялото Си нашите грехове на дървото”, Рийс Хауелс винаги предлага на грешниците не само свобода от виновността и наказанието за грях, но също свобода от силата и властта на греха. „Но”, разсъждава той, „Ако Господ също е понесъл и болестите ни, защо да не предложа и изцеление в Неговото Име? Защо да няма освобождение от силата и властта на болестта?” Той чувства, че по-малко от това няма да допринесе за славата, която Спасителят заслужава, и решава на всяка цена да докаже силата на изкуплението. На второ място, през време на „застъпничеството” той разбира много повече отколкото преди за Святия Дух като Божествен Застъпник. Това е част от Неговото служение на земята, „да се застъпва за светиите по Божията воля... с неизговорими стенания” (Рим. 8:26).

Голямата истина, която става все по-ясна на Рийс е, че Святият Дух може да се застъпва чрез онези човешки храмове, в които Той пребъдва; и че Той никога не се застъпва по някакъв произволен начин, но само доколкото Неговият проводник може да стане едно с Него. Рийс Хауелс вече познава донякъде стенанията на Духа в него за нуждаещите се и огорчени хора в селото, за Уил Батери и скитниците. Но какво означава да се моли за една туберкулозна жена? Като застъпник, той трябва да съчувства на страданията й и да заеме мястото на човека, за който се моли. Той знае, че една болна от туберкулоза не може да има нормален живот в дома си, че е оставена в една стая и отдалечена от всички интереси и удоволствия на живота. През това време на „пребъдване” Святият Дух работи дълбоко в душата му, като го отъждествява със страданията на другите - не само за тази жена, но за туберкулозните страдащи в света, чийто товар идва върху него. Не минава много време и Рийс Хауелс е убеден, че преди да приключи, Господ буквално ще остави болестта да дойде върху него и че само като действително болен човек той ще може напълно да се застъпва за туберкулозните. Той си дава сметка какво ще му струва това и намира благодат, за да е готов. През тези месеци, когато Господ му говори, Той помага на жената по чуден начин. Те са много бедни и не могат да й купят всичката храна, която тя би поискала; но ако иска нещо за ядене, пристига някой и й донася точно това.

Всяка вечер Рийс Хауелс и другите идват при нея да чуят отговорите на молитвите си и се смеят радостно като деца. В цялата околия се разчува, че се молят за нея, и докторът казва, че тя не живее с дробовете си, „а живее с молитва”. Кризата идва една вечер и през нощта тя казва на приятелите си, че ще умре. Рийс Хауелс не може да се примири и я моли да не губи вяра, след като са се молили за нея толкова време. В цялата околия са чули, че тя ще оздравее, и той не мисли, че всичко е напразно. Но тя настоява, че ще умре. Чак когато излиза от дома й му става ясно какво му е казала. Това е мрачен момент. „Мрачно навън”, казва той, „но мрачно и отвътре”. Той решава да разгледа положението.

Когато на следващата вечер я посещава, той разбира, че нещо се е случило. Лицето й свети като на ангел и тя иска всички да дойдат при нея и да я чуят. След като е размислила върху това, което Рийс Хауелс й е казал, тя не го одобрява, защото той е за нея повече от баща, както и за много други в селото; така тя коленичи в леглото си и се моли: „Господи, не искам да ме изцелиш. Не позволявай никой да се моли болестта да мине върху него; той е по-полезен за Теб, отколкото съм аз, и аз не искам да бъда избавена заради него”. В момента, когато се помолва така, тя е грабната в Неговото присъствие и започва да хвали Спасителя. Цялата стая се изпълва с Неговата слава и тя хвали Бога през цялата нощ.