Рийс Хауелс застъпник от Норман Гръб Предговор

Общението беше съвършено. Можех наистина да кажа: толкова близо до Бога - не бих могъл да съм по-близо; защото в лицето на Неговия Син аз съм така близо, както е Той.”

Тогава Господ му казва, че трябва да е готов да бъде поставен в каквото и да е положение, което пророците или апостолите са заемали. "Видях как беззаконието на народа е възложено върху Езекил”, казва той, „но не се страхувах да бъда изпитан с храната, както той. Нито се страхувах от Еремия, но бях уплашен от Исая! Никога не е имало пророк като него, от царска кръв, и един от големите държавници и писатели, когото Святият Дух е смирил в това, което го е накарал да направи (Исая 20 гл.).

Единственото утешение за мен беше, че като започна да чета Битие, щяха да минат два месеца, докато стигна до него. Но стигнах много по-скоро до нещо друго, което нямаше как да избегна. Не бях изпитан в Битие, а в Числа 6:2-6: „Когато мъж или жена направи изричен обрек на назирейство, за да посвети себе си Господу... През всичкото време на назирейския си обрек да не тури бръснач на главата си... ще бъде свят, и нека остави да растат космите на главата му... да не се приближи при мъртвец”. И Святият Дух ми каза: „За периода на това застъпничество ти трябва да живееш така. Ако баща ти или майка ти умре, няма да се приближиш при тях и по никакъв начин няма да си послужиш с бръснач”.

Казах на Господа, че е по-добре да умра, отколкото да направя това. Бях точно на тридесет години и един от шестима братя, които сме живели много почтен живот, и знаех, че те няма да позволят такова нещо в дома ни. Да ходя без шапка беше достатъчно лошо, но това беше хиляди пъти по-лошо. Мислех, че всеки който има брада поне един път в седмицата я подстригва, но назирей не може да стриже косата или брадата си. И лукавият ми пошепна: „И във всеки случай след шест месеца тя ще стигне до колената ти, и единственото място за теб ще бъде лудницата. Няма да е толкова зле, ако отидеш сам, но най-голямото нещастие ще бъде, че ще пратиш и родителите си там.” „Казах на Святия Дух, че не познавам никой от това поколение, който е повикан да върши такова нещо, и как бих могъл да се съглася и аз? Но, както винаги, Той настояваше да проникне до истинската причина на моето нежелание. Той не приемаше извинения. „Кажи Ми истината”, каза Той. „Защо не искаш да ходиш като Самуил и Йоан Кръстител?" „Заради родителите си”, отговорих аз, „трябва ли да ги доведа до гроба или в лудницата?” И аз наистина си мислех, че това е причината. Но Господ ми каза: „Сложи родителите си на кръста. Моята майка беше в тълпата, когато висях на кръста - най-голямата жертва, която светът е видял. Кажи ми истинската причина, защо не искаш да си назирей?” И така аз Му казах: „Истинската причина е, че влиянието на хората е много силно и се страхувам, че няма да мога да устоя”.

„Точно така”, каза Той. „Това е причината. Защо искам да го направиш? Ако няма нищо от света в теб, как може светът да ти повлияе? Може ли да повлияе на мъртъв човек? Ти ще станеш назирей, когато всичко това е изтръгнато от теб". Той също прибави: "Както и да е, не е ли брадата по-естествена за човека, отколкото да се бръсне?" И аз трябваше да призная, че е така. Казах още нещо на Господа: "Беше доста лошо, че взимах у дома скитници, но да стана и аз такъв - знам, че братята ми никога няма да живеят с мен”. Но Той отговори: „Не, ти трябва да живееш у дома. Преди да стигнеш това положение, всяка естествена обич, всяка нежна връзка трябва да се пречупи, докато душите на другите хора станат за теб също като душите на твоите собствени близки.” Знаех, че трябва да мина по този път - нямаше нужда да се рита срещу остен.” Той трябва да каже, както винаги: „Помогни ми!” Има няколко дена милост преди домашните му и хората от вън да забележат, че не се бръсне. Той се нуждае от подготовка, за да посрещне тяхната изненада. Това става точно няколко седмици, след като се очертават перспективи за живота му след отиването му в Лондон. Бащата на Джон Госет е личен приятел на крал Едуард VII и посещението на Рийс в дома на Джон Госет е едно събитие в живота на баща му; има съобщение в местния вестник и той знае, че е от баща му. Родителите му наистина се гордеят с него и очакват друга възможност. Във всичките особени опитности, които има през последните няколко месеца, те никога не се съмняват в неговата искреност. Единственото им възражение е, че допуска някои „прекалени неща”. Но сега това за тях ще бъде „връх на глупостта”! Първото нещо, което забелязват, е че не излиза вечерно време, както по-рано, и се чудят каква нередност има в мисията. След това виждат, че не слиза от стаята си в неделя. Баща му и майка му същата неделя не отиват на църква и той ги чува, като си шепнат: „Какво му става? Да не е разочарован от посещението си в Лондон?” Най-после когато забелязват, че не се е бръснал и прекарва всичкото си време в стаята, те мислят най-лошото за него!

„Изпих тази чаша до дъното”, казва Рийс Хауелс. „Това ми струваше много и те биха направили всичко, за да предотвратят моята капитулация в очите на хората. Колко много желаех да кажа една дума за обяснение! Това щеше да разреши въпроса. Но, не. Пътят ми беше: „И не отвори устата си”. Това беше така болезнено за мен, като действителна смърт, през която трябваше да мина за външния свят. Станах за приказка на всички. Много хора мислеха, че външният ми вид издава провала ми, но не можеха да открият откъде идва. Даже дрехите ми бяха достатъчна причина да се срамуват от мен, защото Господ ме накара да дам най-хубавите си дрехи и да задържа само един костюм. Първите две седмици нямах победа и когато отивах на работа изпитвах голяма мъка. Години преди това, когато вървях с Уил Батери и хората се обръщаха да ме гледат, аз се червях, защото никога не бях виждал човек като него - винаги небръснат, с дълга коса, развързани обувки; и тогава си мислех: „сега се срамувам и червя да вървя с него; но да предположим, че бях на негово място!” Тогава си спомних, че Спасителят беше взел неговото място, умрял с неговата смърт и оставил Своето земно семейство.

А аз бях толкова податлив и се червях, само защото съм с него. И тогава ми дойде глас: „Един ден ти ще трябва да ходиш така”. Сега трябваше така да правя. Ако се изчервявах, когато минавах покрай някои хора, Той ме караше да мина по същия път отново. Той ме наблюдаваше отвсякъде, докато станах мъртъв като човек, който наистина е умрял. Само цената на една загубена душа ме караше да правя това.” Той е критикуван не само от светските хора, но много повече от религиозния свят. Знаехме, казват те, че той прекалява; те са пророкували падението му, и ето - то е дошло. Това е опитността в Псалм 69:8: „Чужд станах на братята си и странен на чадата на майка ми". И причината за това е дадена в следващия стих: „Защото ревността за Твоя дом ме изяде; укорите на ония, които укоряваха Тебе, паднаха върху мене”. Малцина - само от вътрешния кръг - знаят, че по избор той е поел пътя на застъпничество и че Святият Дух го кара да ходи в този път на срам, в който мнозина изпадат поради грях. Светът мисли, че е станал „калугер”, или „нещо особено му е хрумнало” или че в резултат на несполука е полудял. Можем да си представим какво е изпитвала Елизабет Джонс, неговата близка духовна другарка, при все че са загубили всяка надежда да се оженят.

Един път, когато трябва да се срещнат, тя е възпрепятствана да отиде навреме и Рийс Хауелс си мисли, че най-после и тя се е отказала и не може повече да понася да я виждат с него, с неговата дълга коса и брада. Но тя нито един път не се отказва. Тя стои твърдо с него до края. Но ако в началото светът го засяга, в крайна сметка той започва да влияе на света, защото хората чувстват Божието присъствие в него. Даже някои невярващи хора започват да свалят шапките си, когато минават покрай него на улицата. Един стар човек казва на хората: „Помнете думите ми: тук върви един нов Йоан кръстител”. Доказателство за влиянието му в окръга се вижда по-късно, когато един човек, който не знае името му, просто пита кондуктора: „Къде живее човекът със Святия Дух?” - и е насочен към Рийс Хауелс.

Рийс разказва: „След две седмици имах победа и бях мъртъв към влиянието на света. Както апостол Павел казва: „Защото нашата привременна лека скръб произвежда все повече и повече една вечна тежина на слава за нас” (ІІ Кор. 4:17). О, каква беше славата на този вътрешен живот! Трите часа вечерта прекарани в слава: нищо друго, освен Словото изяснено от Святия Дух. Какъв съвършен мир ми даваше Святият Дух и каква любов за една загубена душа! Дотогава винаги изпитвах страх от изпитите на Святия Дух и ме беше страх от нови пребъдвания, защото не можех да ги откажа; а когато съществува и най-малкият страх, няма съвършена свобода. Хората мислят, че не се страхуват, защото не са били изпитани. Аз мислех, че няма да се страхувам, ако застана срещу света и неговите мнения, и че е най-лесно да си мъртъв към него, но това беше най-голямата грешка, която съм правил. Трябваше да бъда освободен стъпка по стъпка, това беше процес на освещение, когато себето и всички похоти трябваше да се променят за Божествения живот (Римл. 6:6; ІІ Петр. 1:4).

Всеки ден се смалявах, а Той се възвеличаваше.” След като прекарва шест месеца като назирей, Господ му дава уверение, че застъпничеството е прието и той има пълна свобода в присъствието на Бога. Той отива веднага при майка си и й казва, че е свободен и може да се обръсне. Тя е толкова щастлива, че не може да каже нищо друго, а само повтаря: „Слава на Бога!”

През следващите няколко месеца в кореспонденцията между него и Джон Госет се споменава относно тази увереност. Единствените признаци за отговор са, че синът му е променил живота си, подписал е обещание, че няма да пие, напуска армията и отива да работи като фермер в Канада. Дванадесет години по-късно Рийс Хауелс получава известия за пълния отговор на застъпничеството. Едно писмо от Едгар Фейсфул, секретар на Южноафриканската обща мисия, писано на 3 август 1921 година в Кейптаун, гласи: "Мили Рийс, вероятно си чувал за смъртта на г-н Джон Госет на 12 март, след като боледувал една седмица от пневмония; неговите последни думи са: "Господ дойде". Г-н Пирует получава това известие от сина му Ралф Госет, който разказва за своето собствено обръщение. Той и жена му присъстват на събранията на един евангелизатор. Той говорил за блудния син и думите "когато дойде на себе си" останали в ушите на Госет. На следващия ден, докато работел, те непрекъснато го преследвали. Няколко дена по-късно, той и жена му се изправили в събранието и свидетелствали. Това е голяма новина и аз зная, че ти ще се зарадваш да я чуеш. Мисля, че си имал определена молитва за него преди години и си бил уверен, че молитвата ти е чута".

След шестмесечното застъпничество за капитан Госет, на великден 1910 година Рийс Хауелс е свободен да се върне към нормалния живот, но Господ му предлага да продължи скришното служение за още четири месеца за други случаи на застъпничество. Единият - за децата и вдовиците в Индия, чиито страдания са много големи при сегашната система. Той предпочита да продължи скрития живот, като казва: „Общението, което имах с Господа, надминаваше всяко друго, което съм имал с хора; а и не бях завършил четенето на Библията. Най-трудното нещо в живота ми стана най-сладкото.” Тогава Господ му обръща внимание, че тези вдовици живеят само с по една шепа ориз на ден и му припомня закона на застъпничеството, че за да се моли за тях, трябва да живее като тях. И така, неговият режим на хранене ще бъде едно ядене от овесени ядки на всеки два дена, „което лукавият нарече храна за свине!” Той трябва да се откаже от хляб, чай и захар и да си купува всеки два дена мляко за едно пени. Всичко това струва по-малко от 1 шилинг и половина на седмица. Господ също му казва да напусне дома и да вземе стая под наем, тъй като майка му никога няма да понесе той да живее с толкова малко. Той знае добре, че преди да приключи, ще трябва да стигне до това положение, от което никога не ще иска да излезе. Може ли Святият Дух да промени така вкуса му, че храната, която сега ще яде, да го задоволява така, както е свикнал в къщи? „Какъв глад изпитвах”, казва той по-късно. „Господ не ни гали. Не ни носи на орлови криле. Победата бе да постигна това положение. Спомням си чувството, което изпитах първия ден, когато нямах никакъв хляб. Бих дал всичко за една коричка хляб. Когато се поставиш на мястото на друг, ти взимаш и неговото страдание и трябва да живееш по същия начин, стъпка по стъпка. Когато наближаваше време за ядене, за мен нямаше нищо. Чудно е, че не стигнах до разочарование и не отстъпих. Само Езекил ми беше приятел и това, което можех да кажа, бе: Как е успял?! (Езек. 4 гл.).”

Това продължава десет седмици, а победата получава за десет дена. Той разбира, че постът довежда тялото до подчинение на Святия Дух и означава, че нашите тела се нагаждат по-добре да носят товарите. Той започва деня в 5 часа сутринта без никаква храна цял ден, след това спи на пода, става отново в 5 часа и започва другия ден без храна до 5 часа вечерта. „Бях готов да продължа така през всичките дни на живота си, за да освободя тези вдовици в Индия”, казва той. И когато получава победата, едно ядене за два дена му е достатъчно, като че ли има три яденета на ден.

,„Знаех, че получавам победа за Господа”, казва той, „и че Той ще може да освободи тези вдовици”. С независимостта на Индия в 1949 г в закона за наследство е направена промяна в полза на вдовиците. Кой знае какъв дял има застъпничеството за това освобождение и за широко отворените врати за разпространение на евангелието в цяла Индия? През този период на застъпничество последните положения на пост, на които Бог го вика, са в началото по едно ядене всеки трети ден, и след това пълен пост за 15 дена. На седмия ден той казва: „Продължавах така много добре и не ми се отрази зле. Бях в същото положение на седмия ден, както в първия. Не бях никак изтощен и не чувствах нужда от храна”, но тогава Господ му казва, че застъпничеството е приключено и може да спре поста, въпреки че той иска да го довърши. През тези последни месеци на застъпничество става един инцидент, който Рийс Хауелс винаги счита за една от най-големите опитности в живота си. Горе в планината неговият вуйчо Дик, който е инвалид, още живее в Пентуин, в старата къща на дядо му и баба му. На Нова година, преди да отиде да го посети, Рийс Хауелс се качва в стаята си. Както винаги, преди да излезе той се моли Господ да го пази под кръвта и да го води при някого, който има нужда от неговата помощ. Но тази сутрин, съвсем неочаквано, Святият Дух му говори: "Волята на Отца е да изцели твоя вуйчо”.

Това изглежда повече от хубаво, за да е истина и повече от велико, за да се вярва - че след всички тези тридесет години вуйчо му ще може да ходи като всички други хора. Когато пристига в Пентуин и вуйчо му, както винаги, усърдно очаква седмичното му посещение, му задава обикновения въпрос: „Нещо ново от Господа?” „Да”, отговаря Рийс Хауелс, "и то за теб”. „За мен?”, отговаря учудено той. „Нещо лошо ли съм направил?” „Не, но Господ ми каза, че Неговата воля е да те изцели”. Можем само да си представим как това известие прозвучава в ушите на вуйчо му. Рийс казва само, че той трябва да излезе и да срещне Господа. След четвърт час в малката градина той се връща с ликуващо лице. „Да”, казва той, „аз ще бъда здрав след четири и половина месеца, това ще бъде на 15 май”.

Ако се оставят нещата така и не се обвързват с дата, ще бъде много по-лесно да съобщи на хората за изцелението, но въпросът, който Святият Дух иска да изтъкне, е че това трябва да бъде една истина за тях, както ще бъде за другите хора, когато стане действителност. „А вярата е даване същественост на ония неща, за които се надяваме - имаме убеждение за неща, които не се виждат” (Евр. 11:1). „Това не беше въпрос на борба”, казва Рийс, „но застанете и вижте със себе си извършеното от Господа избавление” (ІІ Лет. 20:17). Застъпничеството е постигнато през шест месечната борба за туберкулозната жена, и „един път спечелено значи спечелена позиция, която може да се използува при всеки друг случай, за който Святият Дух пожелае”. И така, новината се разнася същата седмица и скоро в целия окръг се говори само за това. Много хора съжаляват неговия вуйчо и казват, че се оставя да бъде заблуден. Някои отиват да питат защо Господ е казал четири и половина месеца, вместо един месец, една седмица, или един ден. „Но това ние не разбирахме и затова не се опитвахме да обясним", казва Рийс Хауелс. Две седмици след тази новина вуйчо му става по-зле и е на легло цял месец. Хората казват, че вместо да оздравее, той ще бъде в гроба на определения ден! Въпреки че е много болен, Святият Дух ги предупреждава да не се молят. Ако се молят, молитвите им биха били молитви на съмнение. Даже Господ казва на вуйчо му вместо да се моли по десет часа на ден да се приготви за обществена работа, която ще има след изцелението. Две седмици преди датата на изцелението Господ дава на Рийс Хауелс да разбере, че трябва да напусне дома си за няколко месеца, и то след като съобщи на вуйчо си, че няма да го посети преди изцелението му, защото Божията воля е никой човек да не получи похвала за това. Когато отива в Пентуин, вуйчо му пита с лице, осияно от славата Божия: „Казвал ли ти е Господ защо четири и половина месеца и 15 май? Тогава е Петдесятница и Господ ми каза, че ще бъда изцелен в 5 часа сутринта и ще вървя до църквата и обратно - три мили - за първи път след тридесет години”. Тъй като Рийс Хауелс посещава вуйчо си всяка седмица, а сега прекъсва тези посещения, първата мисъл, която естествено би дошла на ума на всеки човек е, че той бяга и го оставя в критичния момент.

„Ние се радвахме през цялото време на Божествения план”, казва той, и „главната мисъл през тези две последни седмици продължаваше да е: застанете и вижте със себе си извършеното от Господа избавление”. Вечерта преди Петдесятница вуйчо му е зле, както винаги. Всяка нощ между 1 и 2 часа той става, тъй като не може да лежи, и тази нощ също става. Това е последната атака на неприятеля, който пошепва: „Свършено е. Ти си същият, както всяка нощ, и ти остават само три часа”. Но една минута е достатъчно дълга за Господа. Той си ляга и заспива дълбок сън. Следващото нещо, което чува, е че часовникът удря пет часа и той се чувства излекуван. Той вика семейството си и в къщата има такова тържествено благоговение, че се страхуват да се движат, като съзнават, че Сам Бог е извършил това голямо дело. Когато идва време да отиде на църква, лукавият му внушава да си вземе бастуна, за в случай, че ще има нужда от малко подкрепа, и той трябва да каже: „Махни се зад мене, Сатано!”

Дик пристига в църквата и всички имат още една причина да благодарят на Бога. На следващия ден пристигат хора от всички краища на окръга, за да го видят, и уелският кореспондент на списание „Живот на вяра” - Уин Еванс - пише статия за това чудно изцеление. Коментирайки, Рийс Хауелс казва: „Ако се бях съмнявал, щях ли да се радвам? Господ никога няма да даде доказателство, ако не вярваме; и ако вярваме, ние можем да чакаме търпеливо. За мен имаше нещо по-голямо от изцелението - това беше едно ново потвърждение за застъпничеството, че е постигнато положението, което може да се използува, където Бог иска.” Вуйчо му е назначен за почетен мисионер в окръга и през следващите пет години посещава всяка къща в район от около три и повече мили и основава много молитвени събрания. Един ден той минава с Рийс 18 мили, и нито веднъж след изцелението си не се разболява до деня, когато Господ го вика у дома и му казва, че неговата работа на земята е привършена.

Трудно можем да разберем как през тези три години на интензивна борба и много победи в Духа, Рийс Хауелс е работил всеки ден най-тежките работи, които човек може да върши - долу в мината, да копае въглища. Неговият живот не е този на монах, а живот в Духа сред света, но не и от него. Когато слиза в мината - време от десет до петнадесет минути, през което мъжете привикват на тъмнината - ако той се намира между тях, нито една мръсна дума не излиза от устата им.

Впечатлението, което прави на мнозина от тези младежи долу в мината може най-добре да се прецени от един случай десет години по-късно, когато той се връща в Бринаман след африканската си мисионерска дейност. На едно многолюдно събрание в неговата родна църква, предната редица е заета от същите мъже, мнозина от които рядко влизат в църква. Един млад миньор - Томи Хауелс, който наскоро се е покаял - така е засегнат от практическата реалност, която вижда в този живот „пълен с вяра и Святия Дух”, че в това събрание сърцата им се свързват както на Йонатан и Давид, и през всичките следващи години Томи става негов предан съработник и партньор в молитвата.

Но сега Рийс Хауелс е повикан да се откъсне още повече от своя затворен, скован живот. Той излиза на разходка из любимата си планина, където тишината често пъти е за него врата към небето, и Бог му говори: „За седем часа на ден ти взимаш по два шилинга на час. Но няма защо повече да работиш за един земен господар. Не искаш ли да се откажеш от тези седем часа на ден и да работиш за Мен?”

То е от Джон Госет, който му предлага работа в мисията на Лондон сити и му съобщава, че заплатата му ще бъде сто лири на година. Той прибавя: „Тези, които проповядват евангелието, трябва да живеят от евангелието”. Рийс вижда как лицето на баща му се променя. Той сигурно си мисли: „Колко е късметлия, всичко е в негова полза”. „Виждаш ли?” - казва той на Рийс.

„Тези, които проповядват евангелието, трябва да живеят от Евангелието!” „Разбира се”, отговаря Рийс, „и тези, които проповядват вяра, трябва да живеят чрез вяра”. Победата е спечелена, баща му се смее; за половин час Господ е изпратил нужното избавление. Това е добро начало на 40-годишно молитстване, доказвайки Господната молитва: „Давай ни всеки ден ежедневния ни хляб”.