Купуване на първо имение в Уелс

Рийс и Елизабет пристигат у дома на Рождество през 1920 г. В седалището на мисията казват, че никога не са виждали друга двойка да се връща в отпуска и да изглежда така добре. „Имахме шест години ваканция” - казва Рийс Хауелс и иска да започне събрания веднага. Съветът настоява да си дадат поне няколко седмици почивка, но те смятат, че шест седмици трудно ще издържат. Три години не спира обиколката им. Свидетелството на Рийс Хауелс за съживлението събужда голям интерес. Вратите се отварят за него навсякъде и има огромно благословение; за стотици хора, които го слушат, това е нещо необикновено. Съветът на мисията съзнава, че това е едно съживително дело на Святия Дух. Те му дават пълна свобода и го помолват да пътува пет години в английско-говорещия свят, както Бог го води, за да занесе своето свидетелство на Божия народ. Това е най-голямото му желание. „Не можех да си позволя друго”, казва той, „освен да проповядвам на десетки хиляди и Господ да благославя. Преди да бъда новороден, имах желание да пътувам по света, но се отказах от това, и ето, че Господ ми го даваше сега.” Още веднъж се случва нещо неочаквано. На конференцията в Ландриндод през 1922 г един проповедник говори за това, че много млади хора отговарят на Божия призив и че има голяма нужда от повече подготовка в Уелс. Той предлага на всички да се молят за създаването на Библейско училище.

Никога не идвало на ум на Рийс Хауелс, че той трябва да вземе участие в тази работа. Но когато коленичат да се молят, Господ му казва: „Внимавай как се молиш. Аз ще построя училище и ще го построя чрез теб!” Това идва за него като гръм от ясно небе и единственото нещо, което може да каже, е: „Ако наистина Ти ми говориш, потвърди го чрез Словото”, и същата нощ потвърждението идва чрез І Лет. 28:20, където тези три обещания стоят пред него: „Бъди твърд и насърчен и действай; не бой се, нито се страхувай; защото Господ Бог, моят Бог, е с тебе; няма да те остави, нито да те напусне докле свършиш всичката работа за службата на Господния дом”, „и с тебе ще бъдат всичките усърдни люде, изкусни за всяка работа”, а от следващата глава (І Лет. 29:4) разбира, че Господ ще му даде един талант злато, който струва 6150 лири. Това за тях е голямо изпитание, защото означава да бъдат отлъчени от онова, което най-много им се отдава - служението за съживление в целия свят. Това означава нови и големи финансови грижи, защото Господ им казва, че ще трябва с вяра да го извършат; докато в настоящата им работа материалните им нужди са задоволени. А най-много ги притеснява това, че след като са оставили сина си, за да отидат в Африка, сега трябва да оставят стотици духовни чада в Африка.

Скоро те заминават за Америка, повикани да говорят в много църкви, и посещават известни места. Но едно място - Библейският институт на Дуайт Муди в Чикаго, им прави най-голямо впечатление. „Струваше си да пътувам 4000 мили само за да видя института”, казва Рийс. „От всичко видяно, това е най-чудесното. Деветстотин мъже и жени повикани от Бога.” И докато той седи на платформата преди да говори, Господ урежда с него въпроса за училището. Той го пита: „Мога ли да построя в Уелс едно училище като това?” „Да, Ти можеш”, отговаря той, „Ти си Бог.” „Но това, което ще направя, ще го направя чрез човек. Ти ще кажеш на тези млади хора, че Аз дойдох да живея в теб. Мога ли да построя това училище чрез теб?” „Аз повярвах в същия момент на Бога”, казва Рийс Хауелс.

„Училището беше построено в същия момент!” На връщане в Бринаман те правят окончателно посвещение за новата служба. Те се изкачват на любимата им планина и коленичат, като предават себе си на Бога, за да бъдат негови инструменти за изграждането на училището. Този ден те имат общо 10 шилинга! Това означава голяма болка и за двете страни - да напуснат мисията. Съветът не иска да ги пусне и те не биха напуснали мисията и колегите си, които обичат, по никакъв начин, освен при пряката Божия заповед. Рийс и Елизабет нямат представа къде ще бъде новото училище. Като Авраам, те излизат без да знаят къде отиват. В самото начало на лятото в 1923 г. техен приятел им предлага своята мебелирана къща в един морски град. Те отиват с очакването, че ще им хареса, но щом пристигат нещо особено се случва. Рийс Хауелс чувства, че там не им е мястото. „Не си спомням да не ми е харесвало някое място преди”, казва той, „но казах на жена си: не ми харесва тук. Нека отидем там, където баща ми каза - в Мъмбълс. Аз се смях - да имаш къща безплатно и да се отказваш! Но щом пристигнахме в Мъмбълс, знаех, че това е мястото, където Бог иска да бъдем.” Там са на квартира цял месец.

Рийс Хауелс прекарва времето си на скалите, не за да се любува на морето, а за да бъде сам с Бога, чудейки се коя ще бъде следващата стъпка. Една сутрин двама от неговите приятели, професор Кери Еванс и У. Луис се срещат с него за молитва. Разбирайки, че още не знае къде ще бъде училището, Кери Еванс предлага Суонси. Питайки се дали това е от Господа, Рийс Хауелс отправя една определена молитва към Бога: „Ако Суонси е мястото, покажи ми училището, преди да отида в Кезик другата седмица”; и отговорът е: „Утре ще ти покажа.” На следващия ден, когато той и Елизабет се разхождат по пътя за Мъмбълс, който заобикаля залива на Суонси, те минават покрай едно голямо имение на възвишение, което гледа към залива, и забелязват, че къщата е празна. Отиват до вратата и разбират, че мястото се нарича Глиндервен, и както стоят там, Господното слово идва: „Това е училището!” Рийс Хауелс разказва: „Каква резиденция ми изглеждаше тази къща! Нямах представа какво би струвала, но предполагах, че ще бъде 10 000 лири, а всичките пари, които имахме и двамата, бяха 2 шилинга!

Спомням си какъв беше ефекта върху мен - да купиш един такъв имот чрез вяра! Градинарят ни уведоми, че собственикът е Уилиам Едуардс, търговец на платове. Святият Дух тогава ми каза да поискам от Господа потвърждение, като доказателство, че Той говори. Защото когато Бог дава доказателство като това, може да сте сигурни, че това е Той, а не човек. Затова Го помолих да ми изпрати в срок от два дена човек, който познава собственика на имота - защото ние не познавахме никого в Мъмбълс. Какви бяха моите чувства на другия ден? Много смесени, защото знаех какво значи да съградиш едно училище. Ако не получех доказателство, щях да бъда свободен и отново да се радвам на свободата си, която имах през последните десет години. От друга страна, ако дойдеше доказателството, трябваше да отдам себе си и да поема борбата. Към десет часа на следващата сутрин местният пастир ме потърси. Бяхме в неговата църква предишната неделя, когато той отсъстваше, и като е разбрал, че сме мисионери, дойде да ни покани на чай. „Познавате ли Едуардс, търговецът на платове?” - попитах аз. „Да”, отговори той, „много добре.” Това е Бог! Но в момента тъмен облак ме засенчи и разбрах, че вече никога няма да съм свободен, докато не се изгради училището.

Само онези, които са минали по този път, могат да разберат какво значеше това. Поисках да видя Едуардс, но се чувствах слаб, като човек, който става от треска. О, какъв товар, каква тежест! Изглежда силите на ада бяха против мен! Дяволът каза, че винаги върша нещата по моему, без пари, без търговска подготовка. Струваше ми се, че нямам сила да позвъня. Когато му казах защо съм дошъл, той отговори: „И други религиозни хора се интересуват от имота, но не от вашата религия. Днес заминавам за Лондон. Ако дойдете пак да се видим, ще си помисля.” Той вероятно мислеше, че един мисионер не може да купи такава сграда! Той каза, че в имението има кръчма, и ме пита защо искам такова място? Какви моменти преживях, когато си отидох! Бях ли на погрешен път? На другия ден отидох отново да видя имението и докато говорех с градинаря, той каза: „Католиците купиха тази къща”. „Не, никога!” - казах аз. Тогава Господ ми каза: „Ето защо те повиках да купиш това място. Аз те доведох от Африка, за да Ме защитиш пред църквата на Рим”. Те бяха отговорни за смъртта на шест от нашите най-добри мъже в Португалска Източна Африка; това беше единствения ми допир с тях и всичко вътре в мен се надигна против тях. Знаех, че те купуват места близо до всеки университет и никой не ги спира; и аз разбрах, че Святият Дух сега казва, че Той никога няма да позволи на църквата на Рим да има отново мощ в тази страна, ако намери мъже, които вярват в Него; Неговото слово към мен беше ясно: „Ще бъда много недоволен от теб, ако те вземат имота”. За момент аз осъзнах, че това е борба с най-богатата църква в света, и казах: „Но Ти не си ми дал парите”. „Не ти ли обещах един талант злато?” - отговори Той. „Ако вярваш, коленичи тук и искай имота”. И аз коленичих там на тревата до малкия мост и го поисках от Бога, заявявайки на висок глас: „Те никога няма да вземат този имот. Аз го взимам за Господа”.

Няколко дни по-късно той говори отново с Едуардс, който му задава въпроса: „Ако се откажа от другите хора, ще сключите ли сделката с мен?” Рийс Хауелс знае толкова малко относно купуване на имоти, че първо пита какво означава този израз... След това той обещава да направи това след две седмици, след като се върне от конференцията в Кезик. Докато е в Кезик, Бог му дава друго чудно потвърждение. Получава покана да проповядва в Анвос, Южна Шотландия. Изправени пред толкова важно решение в Суонси, те няма да отидат, ако не са окончателно водени от Духа. Но веднага щом пристигат в Анвос, домакинята у която са на гости, Стюарт, вдовица на бившия генерален консул в Персия, им казва, че пред прозореца на тяхната спалня много от заветниците са убивани мъченически. „Това е Бог”, казва Рийс Хауелс, „Божието водене пак е тук, то ни докара тук въпреки нашето желание.”

На следващия ден те са поканени на чай от сър Уилиям и лейди Максуел, в дома Кардонес. Първото нещо, което той прави, е да ги заведе в една малка стая, където виждат документ, поставен в рамка на стената. „Ще ви покажа най-скъпоценния документ в Шотландия”, казва той, „документа, подписан с кръвта на заветниците.” „Когато каза това”, продължава Рийс Хауелс, „почувствах, че кръвта ми се смрази. Като си помислих, че в Глиндервен Господ ми каза, че ме връща, за да защитя делото Му от римската църква, аз бях изправен пред самия документ. Чудно е, че можах да се задържа на краката си. Подписите, надраскани в кръв, изглеждаха като че ли са написани с парченца от клечки. Когато видях това, съвсем се измених и нищо не можеше да ме спре да отстоявам в Святия Дух. Никога не съм чувствал такова нещо, преди и след това. Тази нощ плаках в стаята си. Казах на Святия Дух: „Ако това струва кръвта ми, готов съм. Ако Едуардс поиска 10 000 лири, ще ги заплатя и ако римската църква запали Глиндервен на другия ден и го изгори на пепел, ще кажа, че това е най-доброто капиталовложение, което съм правил. Божият Дух дойде върху мен, за да се боря срещу тази църква; това е Божият гняв в мен към римската църква, която държи петстотин милиона хора на континента и другаде в мрак. Навлязох в един свят, където не можеше да съществува общение с хора, единственото общение беше с тези мъченици, които бяха дали живота си за свободата на благовестието. Когато видях този документ, Божията сила ме грабна и промени тялото ми от глина на стомана.” Когато Рийс Хауелс се връща от Кезик, Едуардс му предлага окончателно покупката на Глиндервен за 6300 лири. „Мислех, че ще поиска повече”, казва Рийс, „и бях готов да приема предложението, но Господ каза: Не! Аз ти обещах само един талант злато - 6150 лири, и нито една стотинка повече.” За момент се противих на Бога, но Той не отговори нито дума и не смеех да съм непокорен Нему. Когато спорех за цената, Едуардс ми каза да разгледам въпроса с неговия адвокат на другия ден. Но вместо това, аз отидох в къщата на един приятел в Ланели, където два дена нито ядох, нито пих. През каква агония минах, но и какви уроци научих! Казах на Бога, че Той ме е повикал да се боря с римската църква и ето, Той ме спираше за 150 лири, но Господ ми отговори: не бях ли аз поискал Глиндервен за Него? Не вярвах ли, че католиците няма да го вземат? Ако борбата е спечелена в Шотландия, може ли Святият Дух да остави Едуардс да продаде имота на всеки друг? Започнах да се чувствам по-силен. Не беше ли Едуардс в ръцете на Святия Дух? Можеше ли лукавият да го накара да го продаде? През тези два дни аз се освободих, и то каква свобода! Каквато и цена да предложи неприятелят, той не можеше да го вземе.

На другата сутрин има 300 лири. Жената, която ги е изпратила, му казва след това, че е чувствала голяма мъка за него по същото време, когато той е повярвал. Притеснението й е било толкова силно, че е решила да затвори магазина си и да му изпрати парите по пощата. Така Рийс успява в този ден да плати 2000 лири и да му останат 8 лири. Глиндервен е домът на сър Чарлз Идън, вуйчо на известния Антъни Идън. Имението се състои от резиденция, 32 декара земя и кръчма. Имотът има тревисти площи, градини и тенискорт с прекрасна гледка към залива на Суонси и Мъмбълс. През време на изпитанието, преди да се заплатят 2000-те лири, Рийс Хауелс получава предложение да купят от него кръчмата и около 16 декара земя към нея. От много години не е давано ново разрешително за алкохол в Суонси, а то струва над 1000 лири. Това може да достави необходима сума за доплащане. Това е първото сериозно изкушение с парите - един лесен начин за уреждане на сметката; но по принцип няма никаква възможност за компромис. Рийс Хауелс отхвърля предложението, кръчмата е затворена и стойността на разрешителното е загубена. На притежателя на позволителното е дадена компенсация за ликвидирането. Честността трябва да е еднаква за всички - било то светии или кръчмари!

Тогава с прибавянето на осем стаи, самата кръчма е превърната в общежитие за мъже. Целият имот е възложен на трима попечители, които устояват заедно в този подвиг на вяра; те са бившия проповедник У. Луис, добре известен и почитан в Суонси, Хенри Грифитс, доверен чиновник на фирмата "Грейт маунтен колиери" и главен счетоводител на Националния борд за въглища, и Рийс Хауелс. Едуардс, бившият притежател на имота, става много добър приятел на Рийс Хауелс и в по-късните си години дава пари за делото. Той му казва: "Не можех да продам имота на никой друг".

Когато пълната сметка е получена, с около двадесет параграфа към нея, включително таксите на адвоката и сумата, платена на притежателя на позволителното, общата сума възлиза на 6,150 лири 7 шилинга и 4 пенса - един талант злато плюс 7 шилинга и 4 пенса! Откриването на училището става на Петдесятница през 1924 г и много хора отиват да чуят какво Бог е направил през този голям период на търговски затруднения и липса на пари. Събират се около 1000 души. „Спомням си как Бог ме изпита”, казва Рийс Хауелс. „Нямахме палатка, нито здание достатъчно голямо, за да поберем толкова хора, и събранията трябваше да стават на открито. Валеше почти цялата седмица. Бях поръчал стотици столове от Градския съвет. В неделния ден имах победата, че Петдесятница ще бъде чудесен ден. Наистина беше чуден ден. Казах на хората, че нито една капка дъжд няма да падне, докато не се приберат у дома.”

Един от бъдещите преподаватели в училището по гръцки и еврейски, Линфи Дейвис, по-късно свидетелства, че е пристигнал на това събрание като философ-модернист, а се връща у дома вярващ. Като не може да открие някакъв комитет или религиозна организация към училището, пресата го нарича "Божието училище" - едно напълно подходящо име!
Библейското училище

След откриването на училището, първите дванадесет месеца преминават с голям успех. В него работят петима преподаватели и се учат 38 ученика. Всички вестници в южен Уелс публикуват съобщения за училището и в края на първата сесия се провежда събрание, посетено от 40 проповедници. Но никое Божие дело не може да се утвърди, ако не мине през огън. Точно защото неговата популярност расте, Бог трябва да преведе училището през смърт, за да не уповава никой на нещо друго, освен на Господа - така, както преди години Той е отстранил от популярност и от окото на хората Своя слуга, и го е оставил да живее скрит живот, за който малцина са разбрали. През лятната ваканция Господ показва на Рийс Хауелс, че Той не е напълно доволен от училището. Има светски дух между учениците и недостатъчност към мярката на тази вяра и посвещение, които Святият Дух иска да съществуват и да се подържат в училището. Господ ги предупреждава, че ще имат неприятности, но чрез тях Той ще пречисти делото за Своя слава. Но все още не може да се разбере колко тежко ще бъде изпитанието.

Скоро след започването на втората сесия се появява остър вътрешен конфликт, който намалява хората на двама преподаватели и пет ученика. Рани в тялото на Христа винаги са скръбни и ни карат да лежим в пръстта при нозете на Този, Който умря, за да сме едно. И все пак Бог има чудни начини, за да извлече доброто от злото, и прави това за училището. Бог дава на Рийс Хауелс точно определено Слово: „Дето няма дърва огънят изгасва; и дето няма шепотник раздорът престава” (Притчи 26:20), и той не позволява да му се говори нито дума срещу онези, които са напуснали. Бог му припомня положението, в което го е привел, да бъде в състояние да обича мисионера в Мадейра, и сега без губене на време той е в състояние да се моли за Божието благословение както върху онези, които са напуснали, така и върху тези, които остават. Дванадесет месеца няма нито една лекция и мнозина мислят, че училището никога няма да се възстанови. Но те прекарват времето затворени с Бога в молитва и с това доказват, че делото не зависи от човешка подкрепа или популярност. „Чрез тази опитност”, казва Рийс Хауелс, „училището беше поставено на Вечната канара, на основа, която нито човек, нито лукавият можеха да разрушат.” Достатъчно е да отбележим, че те рядко имат големи дарения до тогава, но от този момент нататък Бог започва да изпраща по-големи суми. Пет години по-късно, през 1929 година, в първия си доклад за училището Рийс Хауелс пише: „Хиляди очакваха резултата от този подвиг на вяра - училище без комитет, деноминация, съвет или богата личност зад него. Не трябваше да се апелира за пари; една от главните цели беше да се засили вярата на Божия народ, като се даде видимо доказателство, че Той е живият и верен Бог. Нуждите на училището при сегашните условия са почти 5 лири на ден или 35 лири на седмица. През последните три години рядко се е случвало да имаме средства на ръка, за да посрещнем нашите нужди за три дена напред.

Такава е волята на Отца – да ни учи да разчитаме на Него всяка сутрин за нуждите на деня, за да дадем практично доказателство: „Дай ни и днес ежедневния ни хляб”. През този период Господ позволи да бъдем изпитани извън силата ни; много пъти бяхме прекомерно притеснени, за да не уповаваме на себе си. Нашата вяра порасна с делото, и ние сме доказвали много пъти, че всичките изпитания са били с цел да се укрепим. Имаме шест преподаватели, четирима от които имат дипломи от различни университети в нашата страна; другите двама са известни проповедници в града. Имаме тридесет ученика, мъже и жени, които са повикани от Святия Дух, и радостно са влезли в училището на вяра. Обучението е безплатно и пансионът е възможно най-евтиният. Чрез даренията, изпратени за училището, и в отговор на уверената ни молитва, успяхме да дадем обучение на почти половината от действителната цена.”