-
Определянето на приоритети е необходимо, за да се разбере кои области трябва спешно да бъдат разгледани и да се обоснове фокусирането на оценката на адаптацията върху ключови въпроси. Изменението на климата е неотложен въпрос, който изисква незабавно внимание. Въздействията върху селското стопанство (положителни и отрицателни) са от различно значение. Някои области изискват незабавни действия, докато при други е възможно да е необходим по-гъвкав подход и/или дългосрочни действия. Така например, краткосрочните мерки включват промени в агрономичните практики като промени в сортовете култури и период на засаждане и събиране на реколтата, промени в използването на торове и пестициди, както и практики за запазване на почвената влага. Повечето от тези действия би трябвало да бъдат предприети от земеделските стопани. Дългосрочните мерки включват промени в земеползването, разработване на по-устойчиви сортове земеделски култури, заместване на културите, промяна на микроклимата и напояването, както и промени в селскостопанските системи за дадения географски район. Макар тези мерки несъмнено да налагат участието на земеделските стопани, те далеч надхвърлят неговия обсег. Освен това за някои области са необходими допълнителни доказателства и информация, за да се определи необходимостта от повече действия. Добър пример в това отношение е появата на нови вредители и болести, както и на инвазивни чужди видове, които засягат не само растенията и животните, но и хората.
-
Определянето на приоритети следва да се основава на ясно определени критерии. Налице е широк спектър от възможни действия и мерки за адаптация. За да се даде приоритет на изпълнението на определени мерки за адаптация, следва да се приложи набор от критерии за подбор. Следните критерии биха могли да бъдат взети предвид при избора на мерки за адаптация и оценката на приоритетния им характер: i) неотложност на проблема; ii) сложност на решението; iii) мерки за осъществимост (техническа, политическа осъществимост); iv) гъвкавост (може лесно да се коригира или да се реверсира към променящите се условия); v) междусекторни последици (напр. управление на водите, туризъм, енергиен сектор); (vi) вероятни въздействия (Колко значима е мярката в абсолютно изражение? Само относително малка част от населението и обществото ли е засегната или много голяма част от него? Ако тази мярка не бъде приложена, биха ли били вредите за обществото като цяло големи или по-скоро малки?); (vii) странични ефекти; viii) допълнителни ползи; ix) икономическа жизнеспособност (съотношение разходи/ползи, потенциални разходи за изпълнение, както и ефективност на разходите).
-
Оптимизирането на разпределението на ресурсите следва да се основава на икономическите оценки на възможностите за адаптиране към изменението на климата. Адаптирането към изменението на климата изисква инвестиции. Ако са налице ограничени ресурси, възниква следният въпрос: Колко трябва да се инвестира, в коя опция за адаптиране и в кой момент, за да се гарантират най-високи ползи при разумно ниво на разходите и в рамките на наличния бюджет? Следователно лицата, които вземат решения, са изправени пред един основен икономически проблем: оптимизиране на разпределението на ресурсите. Има няколко техники за икономическа оценка на изменението на климата (количествени модели). Трите най-популярни метода са представени в карето по-долу.
-
Идентифицирането на възможностите за приспособяване към изменението на климата е важна стъпка в процеса на установяване на устойчивост спрямо изменението на климата. Все пак не е реалистично да се очаква, че всички идентифицирани възможности за адаптиране могат да бъдат приложени едновременно. Ето защо опциите за адаптиране обикновено се оценяват, за да се определи приоритет за тяхното изпълнение. В рамките на този доклад ние, вследствие на насоките на ЕС74, приоритизирахме възможностите за адаптиране, специално определени за селскостопанския сектор.
-
В подкрепа на определянето на приоритетите беше организирана среща за приоритизиране на събитията в София през октомври 2017 г., като бяха поканени различни заинтересовани страни от сектора. Срещата използва основна версия на подхода за многокритериален анализ (MCA). MCA е подход, както и набор от техники, чиято цел е да осигури цялостно подреждане на опциите, вариращи от най-предпочитаните до най-малко предпочитаните. Това представлява начин за разглеждане на сложни проблеми, характеризиращи се с комбинация от парични и непарични цели. MCA разбива опциите в по-лесно управляеми парчета, като използва набор от критерии. Двете групи от критерии, използвани за анализа, са тези на "Нетните ползи", допълнително разбити на икономическите, социалните и екологичните ползи, и "Рисковете за изпълнение", допълнително разбити на финансови, социални, институционални, технически и технологични рискове , Този подход позволява данните и преценките да се съсредоточат върху отделните парчета, които след това се сглобяват, за да представят цялостна цялостна картина.
-
При провеждането на МКС (т.е. оценяване на различните възможности за адаптиране), заседанието се възползва от присъствието на заинтересовани страни с професионални знания и опит в сектора. Независимо от това, това усилие за определяне на приоритетите трябва да се разглежда като индикативна и ориентировъчна, поради три основни причини. Първо, усилията бяха осъществени на ранен етап от процеса на разработване на стратегически поглед и планиране на специфични за сектора опции за адаптиране към изменението на климата. На второ място, не всички, които бяха поканени на срещата за приоритизиране, използваха поканата да присъстват. И трето, по-широкото разбиране на основната информация и понятия от страна на заинтересованите страни би било от полза, за да им позволи да направят по-основани резултати. Следователно настоящият списък с приоритети служи само като "първо усещане" за основната посока на действията, които трябва да бъдат предприети първо. На по-късен етап трябва да се обърне по-голямо внимание на процеса на определяне на приоритетите както в този сектор, така и във всички икономически сектори, които играят роля при планирането на действията на България за адаптиране към изменението на климата.
-
Основните приоритетни варианти за адаптиране, които бяха идентифицирани временно и индикативно за сектора на селското стопанство, са:
Хоризонтални възможности за адаптиране:
-
Разработване на обучение по изменение на климата
-
Разработване на действия за разпространение на знания
-
Разработване на програми за застраховане и управление на риска
-
Разработване на иновации в управлението на водите
-
Подобряване на правната рамка на CCA
Вертикални възможности за адаптиране:
-
Подобряване на практиките за управление на водите
-
Регулирайте времето на фермерските операции
-
Подобряване на поддръжката на структурата на почвата и увеличаване на запасите от органични вещества в почвата и технологиите за култивиране на почвата
-
Премахване на вторични условия на засоляване и условия за антропогенна подкисляване на почвата
-
Поддържане и подобряване на съществуващите аквакултурни местообитания
Каре 7. Методи за икономическа оценка
Трите основни метода, които обикновено се прилагат при икономическата оценка на възможностите за адаптиране към изменението на климата, са следните: (1) анализ разходи и ползи(АРП); (2) анализ разходи- ефективност (АРЕ); и (3) мулти-критериен анализ (МКА). И трите подхода са в състояние да анализират и да определят приоритетите при възможностите за адаптация.
От икономическа гледна точка се препоръчва, когато това е възможно, прилагането на АРП за оценка на възможните варианти за адаптация към изменението на климата. Основното ограничение при АРП обаче е, че всички разходи и ползи трябва да бъдат измерими в парично изражение. АРП е в състояние да помогне на вземащите решения да решат коя възможност за адаптация е за предпочитане в случаите, когато е налице повече от един вариант, за който има икономически смисъл да бъде приложен.
Методът АРЕ е в състояние да приоритизира и по този начин да открои приоритетите сред възможните варианти за адаптация към изменението на климата. Този метод може да се счита за анализ на разходните алтернативи. Той се прилага при оценката на възможностите за адаптация в области, в които ползите от адаптацията трудно намират парично изражение – например в областта на човешкото здраве, сладководните системи, екстремните климатични събития, биоразнообразието и екосистемните услуги, но разходите в които могат да бъдат количествено определени. Използването на метода АРЕ е подходящо в случаите, когато ще се прилага само един вариант за адаптация, и това би бил вариантът с най-ниско съотношение между разходи и ефективност.
Когато ползите не могат да бъдат измерени количествено или когато е невъзможно да бъдат агрегирани множество разнообразни ползи, може да се използва методът на мултикритериен анализ (MКA). Подобно на АРП и АРЕ, MКA е в състояние да ранкира възможните варианти и по този начин да посочи приоритетите сред множество възможности за адаптация. Въпреки това, за разлика от АРП, получената в резултат на МКА приоритизация не се основава единствено на икономически изчисления, а и на (качествена) оценка на критерии като осъществимост, разходна ефективност, ползи, приложимост,, по отношение на местното население и необходими ресурси. MКA се различава от AРП и AРЕ, тъй като правилата за оценка на възможните варианти съгласно набор от критерии трябва да бъдат договорени, за да се извърши класиране на вариантите. Тъй като намирането на надеждна количествена информация може да се окаже трудно, качествената експертна оценка е типичен начин за запълване на информационните пропуски Това прави MКA по-субективен и може да доведе до липса на прозрачност, особено ако изчисленията са компютризирани.
АРП е гъвкав метод, който е адаптивен към природните и екологичните зависимости на селскостопанския сектор, тъй като включва редица аналитични компоненти (финансов анализ, икономически анализ, оценка на риска и пр.). АРП е един от подходящите инструменти за оценка, тъй като рисковете от изменението на климата могат да бъдат оценени в парично изражение чрез оценка на очакваните икономии от прилаганите адаптационни действия.
Посочените методи отчитат както необходимостта от ефективно и ефикасно изразходване на публичните ресурси при изпълнението на отделните мерки, така и ефекта от интервенциите.
|
Сподели с приятели: |
