Руксандра Мариа Флорою Филип Амбрози, Еолина Петрова Милова Робърт Бакс Настоящият доклад



страница15/23
Дата05.08.2018
Размер2.13 Mb.
1   ...   11   12   13   14   15   16   17   18   ...   23

3.4. Оценка на възможностите за адаптация

3.4.1. Времеви хоризонт


  1. Адаптацията е дългосрочен процес, включващ различни етапи и подходи за изпълнение, ето защо за селскостопанския сектор в България трябва да бъдат определени приоритетни действия. Някои от идентифицираните възможности за адаптация трябва да бъдат изпълнявани с ускорени темпове в краткосрочен и средносрочен план, а други - в дългосрочен план. Дори и в райони с висока степен на уязвимост не всички мерки за адаптация трябва да започнат веднага. Някои мерки могат да бъдат спешно прилагани, докато други изискват дългосрочно планиране и подготовка. Постигането на гъвкавост при планираните адаптационни действия е възможно чрез редовен мониторинг и междинно оценяване.

3.4.2. Бюджет


  1. Бюджетът е ключов елемент за провеждането на политиката по изменение на климата и мерките за адаптиране в селскостопанския сектор. Заделянето на финансови средства за изпълнение на адаптационни мерки и разпределението на ресурсите между отделните приоритетни действия ще се основава на оценка на нуждите и икономически и финансов анализ. Основните източници за финансиране на дейности за адаптация са от национални (държавния бюджет), европейски (безвъзмездни средства, субсидии по настоящите и бъдещи инструменти на ОСП) и частно финансиране от финансови институции (банкови кредити, инструменти за управление на риска и специализирани финансови инструменти като схеми за гарантиране на кредитите при усвояване на частно и държавно финансиране). Програмата за развитие на селските райони предоставя рамка за подпомагане на адаптирането в селскостопанския сектор. Агроекологичните и климатични схеми имат потенциала да предложат подкрепа за много от възможностите за адаптиране.

3.4.3. Институционална уредба


  1. Институциите и основните заинтересовани страни, участващи в адаптирането към изменението на климата, са подробно описани в Глава 3, раздел 3.5. Министерството на околната среда и водите (МОСВ) играе водеща роля в опазването на околната среда и определянето на националните политики за климатичните промени, както и координирането на тези политики с ЕС и други международни форуми, а Министерството на земеделието, храните и горите чрез своите агенции и дирекции отговаря за устойчивото развитие на секторите на селското стопанство и аквакултурата, разработва секторни политики и изпълнява планове за адаптационни мерки в тези сектори.. МЗХГ трябва да предприеме действия за повишаване на обществената осведоменост и изграждане на капацитет. Приспособяването към изменението на климата е възможно да изисква увеличаване на капацитета и създаване на ново звено в Министерството, отговарящо за разработването на секторна политика за адаптация към климата, за координиране с други правителствени институции и основни заинтересовани страни, както и за наблюдение на мерките за адаптиране към климата. На местно ниво, общините би трябвало да включат адаптирането към изменението на климата в местни стратегически документи и програми като общински планове за развитие, градоустройствени планове, програми за опазване на околната среда и др.

3.4.4. Ползи


  1. Ползите от адаптационните действия в селскостопанския сектор могат да бъдат разглеждани във времеви контекст като краткосрочни и дългосрочни. Действия, които предлагат краткосрочни ползи, са тези, които подобряват устойчивостта към екстремни събития или тези, които правят средата по-благоприятна и подобряват управленската рамка, което да подпомогне по-ефективното адаптиране в бъдеще (напр. интегриране на изменението на климата в секторни политики и планове и изграждане на институционален капацитет и мрежи за обмен на знания). Действията, предлагащи дългосрочни ползи, са свързани със селскостопански активи, които често имат дълъг живот и включват изменение на съществуващи или планови активи с цел да се осигури устойчивост спрямо климата (напр. подобрено управление на водите и обновяване на напоителната инфраструктура, което води до ефективно използване на водата за напояване и запазване на почвената влага).

  2. Ползите могат да бъдат разглеждани и в по-широк социално-икономически и екологичен контекст. Например разработването на по-добри и усъвършенствани системи за ранно предупреждение би допринесло за това селскостопанските производители да могат да предвидят разходите за защита на селскостопанските продукти, както и да реагират по-ефективно на неблагоприятните климатични събития, като по този начин намалят загубите в земеделието и животновъдството поради суша, наводнения или други екстремни метеорологични събития. Икономията на разходи спомага за стабилизиране на приходите и печалбата на земеделските стопани.

3.4.5. Усилия


  1. Изпълнението на предложените варианти за адаптиране в селскостопанския сектор ще изисква значителни усилия, време и ресурси, тъй като много от тях ще трябва да бъдат осъществявани едновременно и в краткосрочен план. Усилията във връзка с адаптирането към изменението на климата могат да се разпределят според ролята и отговорностите на публичните институции и заинтересованите страни.

3.4.6. Последствия от липсата на действия


  1. Екстремните метеорологични събития значително ще увеличат риска от спад в производителността на културите и ще доведат до нарастване на загубите за земеделските стопанства. Забавянето на действията за адаптиране към изменението на климата следователно ще окаже натиск върху селскостопанското производство и производителността на земеделските култури, което ще доведе до ниска финансова жизнеспособност на земеделските производители. Екстремните събития, свързани с изменението на климата, ще продължат да оказват влияние и върху почвата чрез изчерпване на органичните вещества - основен фактор за плодородие на почвите. Промените в качеството и наличието на водни ресурси също ще засегнат сектора на селското стопанство, включително производството на храни, което ще доведе до недостиг на храни и отрицателно въздействие върху продоволствената сигурност. Това води до допълнителна загуба на доходи и засилва бедността за уязвимите домакинства.

3.4.7. Показатели за измерване


  1. За наблюдение и оценка на напредъка в реализацията на възможностите / мерките за адаптиране в селското стопанство би трябвало да се използват различни показатели. Планирането на адаптацията е итеративен процес. Една ключова част от добрата система за мониторинг и оценка е да са налице количествено измерими показатели, които да са SMART (специфични, измерими, постижими, реалистични и навременни). Определянето на разумни показатели за проекти, свързани с изменението на климата, не е лесна задача поради дългосрочния хоризонт на някои от мерките за адаптация и несигурността, свързана с въздействията от изменението на климата. Освен това определянето на реалистични показатели за политиката и мерките за адаптиране към изменението на климата изисква наличието на надеждна информация. В карето по-долу са очертани критериите за подбор на показатели.

    Каре 6. Критерии за подбор на показатели

    • Съответствие с политиката: показателите трябва да съответстват на политиката, особено на стратегическата цел и възможностите за адаптация;

    • Изразяване на постигнатия напредък по пътя към поставената цел: показателите трябва да демонстрират напредъка към постигането на целите за 2030 г.;

    • Широко-приемливи и лесно-разбираеми: показателите трябва да бъдат лесни за разбиране и документиране;

    • Достъпен мониторинг, наличност и рутинно събиране на данни: показателите трябва да могат редовно да се актуализират;

    • Достъпно моделиране: информацията за причинно-следствените връзки трябва да бъде реално достижима и количествено измерима;

    • Гъвкавост: показателите трябва да са в състояние да откриват промените в системите и във времевите рамки, които са от значение за решенията, но същевременно да бъдат надеждни, така че грешките при измерването да не влияят на интерпретацията;

    • Полезност: събраната информация трябва да бъде полезна и подходяща за целите на изпълнението и управлението на вариантите за адаптация;

    • Обхват и представителност: наборът от показатели трябва да се прилага на секторно равнище и да бъде представителен за мерките в селското стопанство.

  2. В Приложение 8 към настоящия доклад са представени няколко групи общи показатели. Показателите са индикативни и не включват специфични показатели за почвената материя, емисиите на парникови газове (ПГ) и други специфични биофизични променливи, наличието на вода, влажността и валежите. Следващите стъпки трябва да включват по-конкретно дефиниране на показателите.
1   ...   11   12   13   14   15   16   17   18   ...   23


База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2016
отнасят до администрацията

    Начална страница