С ъ д ъ р ж а н и е: І. Представяне на фирмат


ІІ. Ситуационно-сегментационен анализ



страница3/7
Дата23.05.2018
Размер0.83 Mb.
#69462
1   2   3   4   5   6   7

ІІ. Ситуационно-сегментационен анализ.




  1. Анализ на макросредата.

В макросредата се изследват факторите, които характеризират политическите, икономическите, социалните процеси в страната, развитието на технологиите и екологията, мястото на отрасъла и бизнеса (използва се Приложение №2).


1.1. Политическа среда.

Анализът на макросредата и по точно на политико-правната среда в която се развиват фирмите на българския пазар е важна от тази гледна точка, че тя помага или може да възпрепятства сериозно дейността им.

Факторите изложени по-долу изясняват посоката на това им въздействие. Разгледани са:


  • Политическата структура в страната

  • Политическата стабилност

  • Международната политическа обстановка в сферата, която оказва влияние

  • Основни закони и нормативни актове, ограничаващи/ стимулиращи дейността на фирмите в бранша и в частност на Premier Agency.


Тип политически режим:Според чл.1 ал. 1 от Конституцията , България е република с парламентарно управление.

Брой и рейтинг на политически представените партии: в 38-то Народно събрание представените политически партии бяха седем (виж Таблица 1.1).

В настоящия парламент те са само четири (НДСВ, ОДС, БСП, ДПС). Това намаляване на броя им се дължи на появата в политическия живот на бившия монарх Симеон Сакскобурготски неговото движение, което на изборите през 2001 година спечели убедително.

Изборите за 39-то Народно събрание са проведени на 17 юни 2001 г. по пропорционална система с изборни листи на партии, коалиции и независими кандидати, регистрирани в 31 многомандатни избирателни райони. В изборите участват 36 партии и коалиции и 11 независими кандидати. Четири политически сили преминават четирипроцентовия праг за участие в разпределението на местата в парламента. Коалиция “Национално движение Симеон Втори” печели 42,74% от гласовете на избирателите и получава 120 мандата.

К



оалиция “Обединени Демократични Сили – СДС, Народен съюз: БЗНС-Народен съюз и Демократическа партия, БСДП, Национално ДПС” печели 18,18% и получава 51 мандата.Коалиция “Коалиция за България” печели17,15% и получава 48 мандата.Коалиция “ДПС (ДПС – Либерален съюз – Евророма)” печели 7,45% и получава 21 мандата. Тези политически сили формират в Народното събрание четири парламентарни групи:

  • Национално движение Симеон Втори;

  • Обединени демократични сили;

  • Коалиция за България;

  • Движение за права и свободи;

Първото заседание на Тридесет и деветото Народно събрание е проведено на 5 юли 2001 г. Броят на депутатските места в парламента са както следва в Таблица 1.2.

Тази изборна победа се дължи почти изцяло на високия рейтинг които имаше Симеон Сакскобурготски (около 75% при встъпването му в длъжност).

Към настоящия момент той е спаднал на 49% ,но се стабилизира. Разглеждайки рейтинга от гледна точка динамика то имаме на лице един сериозен срив, но правейки сравнение с минали години (Таблица 1.3.) откриваме, че политическия кредит далеч не е изчерпан. Въпреки негативния резултат от изследването за управляващата партия, то социолозите сочат, че те не са обезпокоителни и не предвещават политическа криза тъй като трябва да се отчетат и особеностите на българския електорат.

Фиг.1.





Фиг.2.

Фиг.3.


От фиг. 1, 2 и 3 ясно се вижда, че от основните политически органи единствено президента е с положителен рейтинг. Това не спомага особено за политическата стабилност имайки в предвид, че президентската институция има само представителна функция. Органите на изпълнителната и законодателната власт имат силно отрицателен рейтинг, което говори красноречиво за доверието в тях. За сравнение само за един месец от септември до октомври 2002 г. рейтинга им пада съответно с 6 и 2 пункта.

Рейтингът на политическите партии в периода от септември 2001 до септември месец 2002 г. са както следва:



Ф


иг.4.

Фиг.5.
Заедно с падането на рейтинга на министър – председателя пада катастрофално и доверието в управляващото мнозинство. За това ясно говори спада от 63% на 29% на рейтинга на НДСВ, и от 37% на 14% на коалиционният му партньор ДПС. За отношението към властта показателно е и увеличаването на доверието в опозиционната партия БСП, т.е. от 29% на 35%. Това не предвещава нищо добро за политическата стабилност в България, но социолозите сочат, че имайки в предвид особеностите на българския електорат това още не предвещава политическа криза.


Присъединителни процеси
Позитивно влияние върху бизнес климата в България ще окаже и присъединяването на страната към Европейския съюз. Със своето решение от 19.12.2001г. Народното събрание потвърди волята и подкрепата на всички парламентарно представени политическите сили за мобилизиране на усилията и ресурсите на България в името на постигането на основния национален приоритет - членството на България в ЕС.Интегрирането на България в ЕС е основен приоритет в програмата на настоящото правителство. Този приоритет до момента се ползва с подкрепата на българското общество и с пълен политически консенсус. Според социологическо проучване на Алфа Рисърч към ІХ.2002 година 78% от гражданите одобряват присъединяването на България към ЕС.

Фиг.6.


Това е един благоприятен и окуражаващ факт, но опитът и логиката на досегашните вълни на разширяване на ЕС показват, че колкото по-далеч е била дадена страна от членство, толкова по-висока е била подкрепата в обществото и съответно с напредване на преговорите, тази подкрепа е намалявала в по-голяма или в по-малка степен. Колкото по-реално става присъединяването, толкова по-осезаемо се преживяват реалностите, които имат както положителен, така и ограничаващ характер.


Фиг.7.

Преговорите за присъединяване стартираха на 15 февруари 2000 г. и досега е налице значителен напредък в това отношение. Прогнозите са, че до 2007 г. страната ще стане реален член на ЕС. Поддържането на ускорен ритъм на процеса на преговори и неговото бързо приключване изисква приоритетното изпълнение на следните стратегически цели:



Цел 1: Концентриране на усилията по изпълнение на препоръките от Редовния доклад за 2001г.;
Цел 2: Ускоряване на сближаването на законодателството и укрепването на административния капацитет и осигуряване на ефективен мониторинг на тези процеси;
Цел 3: Гарантиране на ефективното усвояване на предприсъединителните инструменти;
Цел 4: Осигуряване на необходимата за бързото приключване на преговорите външнополитическа подкрепа;
Цел 5: Провеждане на кампания за запознаване на българската и международната общественост с предимствата от присъединяването на България към ЕС;
Цел 6: Ускоряване на работата по превод на acquis communautaire на български език.

Евентуалното присъединяване на страната към ЕС разкрива възможност за увеличаване обема на пазарите и улеснен достъп до държавите от Западна Европа, свободно движение на хора и капитали,увеличаване на броя на предлаганите услуги. Следващата стъпка в тази насока е реформа в съдебната система включваща и промени в конституцията.

Друг посока към която се стреми страната е присъединяване към НАТО.Прогнозите в тази насока са, че страната че стане член към 2004 г.




Фиг.8.


Каталог: files -> files
files -> Р е п у б л и к а б ъ л г а р и я
files -> Дебелината на армираната изравнителна циментова замазка /позиция 3/ е 4 см
files -> „Европейско законодателство и практики в помощ на добри управленски решения, която се състоя на 24 септември 2009 г в София
files -> В сила oт 16. 03. 2011 Разяснение на нап здравни Вноски при Неплатен Отпуск ззо
files -> В сила oт 23. 05. 2008 Указание нои прилагане на ксо и нпос ксо
files -> 1. По пътя към паметник „1300 години България
files -> Георги Димитров – Kreston BulMar
files -> В сила oт 13. 05. 2005 Писмо мтсп обезщетение Неизползван Отпуск кт


Сподели с приятели:
1   2   3   4   5   6   7




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница