Дискриминация на основата на признак сексуална ориентация

Дискриминация на основата на признак сексуална ориентация

13. Решение от 26.01.2007 г.по гр.д. 1993/2005 г. на Софийски градски съд

1/ предявените от Фондация "К. Б." срещу Софийски университет /СУ/ „Св. Климент Охридски” обективно съединени искове с правно основание чл. 71 ал. 1 т.1 и т. 2 вр. с ал. 3 от Закона за защита от дискриминацията за установяване наличието на дискриминационно отношение от страна на ответника спрямо членове на спортен гей клуб „Д.” въз основа на сексуалната им ориентация, за осъждане на ответника да преустанови нарушението, като осигури достъп на лицата с хомосексуална ориентация до спортния център на СУ, за отмяна на заповедта на ректора на СУ от 16.02.04г., както и за осъждане на ответника да се въздържа от по-нататъшни нарушения, са отхвърлени като неоснователни;

2/ признато е за установено по предявения от Фондация „К. Б.” срещу СУ „Св.Климент Охридски” иск с правно основание чл. 71, ал. 1, т. 1 вр. с ал. 2 от Закона за защита срещу дискриминация, че на 16.01.2004 г. е извършено нарушение на чл. 4 от Закона за защита срещу дискриминацията срещу Д. П. М., А. Т. К., С. Е. М. , и К. В. В. , изразяващо се в пряка дискриминация, основана на сексуална ориентация на пострадалите, като същите не са били допуснати до сауната на Спортния център на СУ;

З/ СУ „Св. Климент Охридски” е осъден да преустанови недопускането на горепосочените лица до Спортния център на СУ и да им осигури право на достъп до същия на основание чл. 71 ал. 1 т. 2 вр. с ал. 2 от Закона за защита срещу дискриминацията;

4/ СУ „Св. Климент Охридски” е осъден да им плати по 500 лв. на всеки — обезщетение за претърпени неимуществени вреди, по искове предявени от Фондация "К. Б" на основание чл. 71 ал. 1 т. 3 вр. с ал. 2 от Закона за защита срещу дискриминацията, като исковете са отхвърлени за разликата до пълните предявени размери;

5/ СУ „Св. Климент Охридски” е осъден да плати по сметка на СРС 140 лв. държавна такса на основание чл. 63 ал. 3 ГПК.

Постъпила е жалба от СУ „Св. Климент Охридски”, в която се твърди, че решението в осъдителната му част - по пунктове от 2 до 5 вкл., е недопустимо /предвид неучастието на лицата, от чието име е предявен/ и незаконосъобразно, и се моли за неговата отмяна с присъждане на разноски.

Въззиваемата страна Фондация „К. Б.” оспорва жалбата.

Ответникът СУ „Св. Климент Охридски” оспорва исковете.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл. 188 ал. 1 ГПК, намира за установено от фактическа страна следното:

В молба вх. № 94 Ц-2/9.01.04 г. на Ц. Д. - председател на Спортен гей клуб Д., до ректора на СУ „Св. Климент Охридски” е вписано, че в председателствания от него клуб се събират лица с хомосексуална и бисексуална ориентация, като целите му са да подпомогне интеграцията им в обществото чрез спорт и социални занимания; в продължение на около година членовете на клуба посещавали сауната на спортния център на СУ всеки вторник от 18,30 ч., като до този момент никога не са имали конфликт със служителите му; напротив, същите се държали много коректно; на 06.01.2004 г. /вторник/ обаче, им било отказано категорично от служител на ответника да бъдат допуснати до сауната с аргумента „за вашата компания сауната е затворена, защото правите противни работи”; в тази връзка се заявява, че членовете на клуба никога не са си позволявали действия, с които да нарушават законите на страната, обществения ред или добрите нрави; нещо повече - сексуалните им отношения не са цел на клуба и са категорично забранени по време на клубни мероприятия; действително са забелязали сауната да се посещава от други мъже с хомосексуална ориентация, като ако някой от тях, обаче, е извършил непристойни действия, те не са тяхна грижа и отговорност, тъй като не са членове на клуба и не ги познават; в случай на забелязване на подобни действия от персонала, е било редно лицата да бъдат предупредени и да бъдат взети съответни адекватни мерки; вместо това всички са поставени под общ знаменател и на членовете на клуба се отказва достъп единствено поради сексуалната им ориентация; моли се за прекратяване на тази дискриминационна практика - като от своя страна председателят на клуба гарантира, че няма да допусне някой от членовете му да нарушава обществения ред, и моли за изпращане на становище на посочения в молбата адрес.

В писмо на М. Д., председател на спортен клуб Д., до ректора на СУ „Св. Климент Охридски”, е посочено, че на среща на клуба е било обсъдено неговото становище, подкрепящо забраната спортния клуб да се посещава от лица с хомосексуална ориентация; категорично се протестира срещу грубата дискриминация, на която са подложени от служителите и ръководството на СУ единствено поради сексуалната им ориентация; уведомява се, че следващия вторник - 17.02.2004 г. от 18 ч. ще бъдат подновени редовните посещения на спортния център при СУ, които са били неоснователно прекратени, и ще се настоява за равноправно отношение.

В писмо вх № 94-М-11/20.02.2004 г. на М. М. - председател на Управителния съвет на Фондация „К. Б.”, до ректора на СУ „Св.Климент Охридски”, се излага, че на вниманието на фондацията е бил представен случая за груба дискриминация на лица с хомосексуална ориентация предвид забраната такива да посещават спортния център на СУ; сочи се, че след като са се запознали с фактическата обстановка и изразеното лично пред автора на писмото становище на ректора - че лица с хомосексуална ориентация нямат място в спортния център, считат, че е налице пряка дискриминация по смисъла на чл. 4 ал. 2 ЗЗДискр., поради което го канят да разпореди вдигане на забраната за посещения и въздържане на служителите занапред от всякакви дискриминационни практики; осъжда се опита за заобикаляне на закона чрез издадената заповед за забрана достъпа на външни лица до спортния център, като проверка е показала, че тя се спазва само доколкото касае посещението на лица от спортен гей клуб Д. - за фиктивността на тази заповед е било признато и на самата среща с ректора; същият се уведомява, че ЗЗДискр. предвижда защита и от непряка дискриминация, каквато е налице в настоящия случай; предупреждава се, че при незачитане на становището на фондацията, ще бъдат предявени права по реда на чл. 71 ал. 2 и ал. 3 от ЗЗДискр..

От показанията на разпитаните по делото свидетели се установява, че макар спортно-рехабилитационния център на СУ да бил създаден за преподаватели, служители и студенти на университета, до 16.02.2004 г. достъпът на външни лица - непритежаващи горните качества, бил разрешен; не е им бил изискван документ, с който да удостоверят качеството си, и не били връщани /св.Е. М., св.И. К., св.К. Д., св.Д. П./. На входа бил поставен ценоразпис за цената на предлаганата услуга, като за студенти и служители на университета имало намаление /св. К./. В сауната се влизало, след като посетителите преминавали през помещение на служител на центъра, на който плащали, след което се връщали до входа й /св. П./. Отношението на служителите /по двама на смяна/ към посетителите било любезно и коректно /св. Д./. На 6.01.2004 г. св. И. К., с хомосексуална ориентация, посетил за пореден път сауната с приятели от неговата компания - сред които и С., Д., А. и К.; тяхната компания не криела сексуалната си ориентация, но дотогава не е имала проблеми с персонала и посетителите /св. И. К./. Намиращият се там служител, който свидетелят не познавал, но бил виждал и друг път, им казал "за педерастката ви компания няма място в сауната" и не ги допуснал до нея /св. И. К./. Всички се почувствали много зле, оскърбени и унизени, като престъпници и хора, които са извършили нещо некултурно /св. И. К. /. След това направили още един опит да влязат, но отново не били допуснати /св. И. К./. Никой от членовете на компанията не бил студент на СУ, но дотогава плащали по ценоразписа за студенти - самият св. И. К. посещавал сауната от 2003 г. като първият път представил документ /студентска карта/, че е студент в друг ВУЗ. От лични разговори с други лица, също нямащи такова качество, той знаел, че и те я ползват; за достъпността й по отношение на такива споделят и св. Д. /преподавател в СУ до 1992 г./ и св. П., които, макар да не били студенти или преподаватели в СУ, безпроблемно я посещавали до февруари 2004 г. След 16.02.2004 г., с оглед заповед на ректора за ограничаване на достъпа до сауната само за преподаватели, служители и студенти от СУ, влизането ставало само срещу документ, удостоверяващ това качество /св. М., св. Д./. Св. М. твърди, че в СУ има и други заповеди за ограничаване на достъпа до университета на външни лица като например за забрана ползването на паркинга на университета от такива и за влизането им в сградата след 18 ч.

На 08.02.2004 г. св. П. придружил М. М., председател на фондация „К. Б.”, за среща с ректора на СУ по повод недопускането на лица с хомосексуална ориентация до сауната. Изчакал го пред кабинета около 15 минути /св. П. /. След като излязъл от там, М. бил много афектиран /св. П. /. Обяснил му, че се надявал ректорът да не е знаел за случая, а се оказало, че той подкрепя отношението на служителите си към лица с хомосексуална ориентация /св. П./. Споделил, че въпреки това ще направят отново опит да ползват сауната. На следващия вторник след 08.02.2004 г. го помолил да отидат заедно /св. П/. Тогава св. П. посетил сауната, след като постоял в нея и решил да си тръгва, чул разправия. Видял на входа М. М. с още 3-4 момчета, които се разправяли със служителите, тъй като те не ги допускали. Казали, че не могат да ги пуснат, тъй като ректорът не позволявал, и момчетата си тръгнали /св.П./.

Видно от удостоверение, издадено от Министерството на правосъдието, Фондация „К.Б.” е вписана в централния регистър на юридическите лица с нестопанска цел за осъществяване на общественополезна дейност. В удостоверение за актуално й състояние е вписано, че тя се създава за осъществяване на дейност в обществена полза и се представлява от изпълнителния директор Ц. М. Д и председателя на съвета на фондацията М. С. М.

Изложеното се установява от събраните по делото доказателства, включително показанията на разпитаните свидетели И. К. К., Д. В. П., К. В. Д. и Е. К. М., които съдът кредитира в частта, отразяващи техни преки и непосредствени впечатления.

Въз основа на така установените фактически обстоятелства, съдът намира от правна страна следното:

Фондация „К.Б.” представлява юридическо лице с нестопанска цел за осъществяване на общественополезна дейност. При тези обстоятелства и съгласно чл. 71 ал. 2 пр. 1 и ал. 3 ЗЗДискр. тя е оправомощена да предяви иск по чл. 71 ал. 1 ЗЗДискр. както от името на лицата, чиито права са нарушени в случаи на дискриминация, така и самостоятелен такъв - когато са нарушени правата на множество лица. В разглеждания случай е налице искане от Д.П.М., А.Т.К., С.Е.М и К. В. В. за предявяване на иск по реда на чл. 71 ЗЗД. По аргумент от специалната разпоредба на чл. 71 ал. 3 пр. 2 ЗЗДискр., участието им в така образувания съгласно чл. 71 ал. 2 вр. с ал. 1 ЗЗД процес зависи единствено от желанието им да встъпят в него като подпомагащи страни по чл. 174 ГПК. При това положение неучастието им с оглед липсата на тяхна молба в този смисъл не го опорочава и не го прави недопустим.

Предвид изхода на спора по иска с правно основание чл. 71 ал. 1 т. 1 вр. с ал. 2 ЗЗДискр. основателна се явява и претенцията по чл. 71 ал. 1 т. 2 вр. с чл. 2 ЗЗДискр.. С оглед на изложеното ответникът следва да бъде осъден да преустанови недопускането на Д. П. М., А. Т. К. С. Е. М. и К. В. В. до спортния център на СУ и им осигури достъп до същия.

Налице са и предпоставките за присъждане на горепосочените лица на обезщетение на основание чл. 71 ал. 1 т. 3 вр. с ал. 2 ЗЗДискр. и чл. 49 от Закона за задълженията и договорите. От събраните по делото доказателства се установява, че в резултат на отказа да им се предостави достъп до сауната, те са претърпели неимуществени вреди. Същите се изразяват в болки и страдания предвид причиненото им чувство на оскърбление и унижение, на непълноценност и накърнена самооценка, на дискомфорт с оглед несправедливо обвинение, че са извършили нещо укоримо, некултурно или престъпно. Налице е причинна връзка между така конкретизираните вреди и противоправното - съставляващо пряка дискриминация по смисъла на чл. 4 ал. 2 ЗЗДискр. поведение на служител на ответника при и по повод изпълнението на възложената му работа, чиято вина се предполага /чл. 45 ал. 2 от Закона за задълженията и договорите/. С оглед на изложеното и предвид ангажираните свидетелски показания, определяйки размера на дължимото обезщетение съгласно чл. 52 ЗЗД, настоящият състав приема, че на всеки от пострадалите следва да се заплати обезщетение в размер на по 500 лв., за която сума исковете с правно основание чл. 71 ал. 1 т. 3 вр. с ал. 2 ЗЗДискр. трябва да се уважат.

Независимо от изхода на спора по предявените от Фондация „К. Б.” срещу СУ „Св. Климент Охридски” искове, доколкото за производствата по Закона за защита от дискриминация не се събират държавни такси, а разноските са за сметка на съда, суми за държавна такса не следва да се присъждат в полза на Софийски районен съд /чл. 75 ал. 2 ЗЗДискр./. На жалбоподателя не се дължат разноски предвид неоснователността на въззивната му жалба относно исковете по чл. 71 ал. 1 т. 1, т. 2 и т. 3 вр. с ал. 2 ЗЗДискр. и липсата на доказателства за направени такива.

Поради съвпадение на изводите на въззивната инстанция относно основателността на предявените искове с тези на първоинстанционния съд, решението на СРС в частта, с която същите са уважени, трябва да се остави в сила; в частта, с която СУ е осъден да плати по сметка на СРС 140 лв. държавна такса на основание чл. 63 ал. 3 ГПК, предвид изложеното по-горе във връзка с чл. 75 ал. 2 ЗЗДискр., първоинстанционното решение следва да се отмени; в останалата му част като необжалвано то е влязло в сила.

Мотивиран от горното, съдът

В останалата част решение от 21.04.2005 г. на Софийски районен съд, 33 с-в., по описа на СРС е влязло в сила поради необжалването му.

Решението може да се обжалва пред Върховния касационен съд с касационна жалба в 30-дневен срок от съобщаването му на страните.