Решение № 1302 от 28.11.2007 г. по гр.д.№ 1602/2006 г. на Върховен касационен съд

16. Решение № 1302 от 28.11.2007 г. по гр.д.№ 1602/2006 г. на Върховен касационен съд

Образувано е по касационна жалба на М.А.Д. от гр. П. срещу въззивното решение № 1934 от 24.10.2006 г. - на Пловдивския окръжен съд, в частта, с която е потвърдено Решение № 185 от 01.02.2006 г. по гр.д. № 1330/2005 г. на Пловдивския районен съд, 7-ми гр.с-в, за отхвърляне на предявения иск за разликата над 3000 лева. Поддържат се оплаквания за нарушение на материалния закон с искане за отмяна на решението в тази част и уважаване на иска в пълен размер.

Касационна жалба срещу въззивното решение в частта, с която е уважена претенцията, е подадена от „Е.П.” АД, гр. П., с оплаквания за съществени нарушения на процесуалните правила, необоснованост и нарушение на материалния закон и с искане за отмяна на решението и отхвърляне на предявения срещу дружеството иск.

Третото лице помагач в процеса АЕИПЧ - гр. П. е на становище, че искът за обезщетение следва да бъде уважен изцяло, а жалбата на дружеството-ответник да бъде оставена без уважение.

Върховният касационен съд, състав на V г.о. провери заявените в двете жалби основания за отмяна на въззивното решение и преди да се произнесе, взе предвид следното:

С първоинстанционното решение е бил уважен частично иска срещу дружеството-ответник по чл. 71, ал. 1, т.1,2 и 3 от Закона за защита срещу дискриминацията /ЗЗДискр./ (Загл. изм. ДВ бр. 68/2006 на Закон за защита от дискриминацията – бел. ред.), като е признато за установено нарушение в равенството при третиране на ищеца във връзка с периодично преустановяване на предоставяната му електрическа енергия за битови нужди, с оглед принадлежността му към ромския етнос, в противовес на непрекъсваемото снабдяване с електроенергия за битови нужди при същите условия на други абонати на ответника, но от български етнос. Дружеството-ответник е било осъдено да преустанови нарушението и да се въздържа за в бъдеще от по-нататъшни нарушения, както и да заплати сумата 1000 лв. обезщетение за неимуществени вреди, представляващи унижение и обида от неравнопоставеното третиране, ежедневните битови неудобства, водещи до психо-емоционален стрес, а така също и притесненията за осигуряване на отопление през зимния период за ищеца и семейството му. За разликата над 1000 лв. до пълния предявен размер от 8000 лв. претенцията била отхвърлена.

Въззивният съд отменил решението в частта, с която е бил отхвърлен иска за разликата над 1 000 лв. до 3 000 лв. и осъдил дружеството-ответник да заплати още сумата 2 000 лв. обезщетение за неимуществени вреди. За разликата над 3 000 лв. до 8 000 лв. решението на първата инстанция било оставено в сила.
По жалбата на „Електроразпределение – Пловдив” АД, гр.П.

Неоснователно е оплакването, че не било доказано електроразпределителното дружество да е разполагало с информация относно етноса на абонатите си, както и да е вземало предвид етноса като критерий за прилагане на регулирано електрозахранване.

Съгласно чл. 9 ЗЗДискр., след като страната, която твърди, че е жертва на дискриминация, докаже факти, от които може да се направи извод, че е налице дискриминация, ответната страна трябва да докаже, че правото на третиране не е нарушено. С оглед предвиденото от закона разместване на доказателствената тежест при установяването на факти, от които би могло да се предположи, че ищецът е бил третиран по-неблагоприятно на основата на един от признаците по чл. 4 ал. 1 ЗЗДискр., за него е достатъчно да е доказал наличието на факти, обосноваващи законовото предположение. Безспорно е, че ищецът, който е абонат на дружеството-ответник от м. март 2002 г. и е редовен платец, живее в сграда, населявана изцяло с ромско етническо население.

За времето до 11.04.2005 г. ищецът бил подложен на регулирано подаване на електроенергия, като абонатите в квартала, заключен между улиците К., Л., Х. и Б., не са имали ток в светлата част на денонощието /от изгрев до залез слънце/. От разпита на свидетеля И.Д.Ш.- началник на търговския отдел към Електроразпределителен район-П. /с.з. на 08.06.2005 г./ е установено, че за разлика от сградата, в която живее ищеца, в сградата на ул. К. се е извършвало индивидуално изключване на захранването с електроенергия на нередовните платци. Според свидетеля И.Д.Ш., на ул. Д. населението е „компактно”, т.е. „ромско население”, докато жилищните блокове на ул. К. били населени 50 на 50 процента от българи и роми. Изводите на въззивния съд в тази насока се потвърждават и от показанията на свидетелите Р.Т.Р. и М.С.А. /с.з. на 08.06.2005 г./. С оглед на това, правилно е прието, че правото на равно третиране на абонатите на електрическа енергия е било нарушено, а ответното дружество не е доказало обратното.

Неоснователно е оплакването за съществено процесуално нарушение, изразяващо се в необсъждане заключението на вещото лице относно техническата възможност за непрекъснато захранване с електроенергия дома на ищеца. Разпитана в заседанието на 25.09.2006 г. от въззивния съд, вещото лице Е.П. е заявила, че прекъсването на електроснабдяването преди м. март 2002 г. се е осъществявало както и сега, т.е. чрез отвиване на предпазителя от таблото на потребителя. Според експерта, тези технически средства съществуват и понастоящем и не са използвани по преценка на дружеството-ответник.

Въззивният съд не е допуснал съществено нарушение на чл. 157 ГПК, като е отказал да възложи на вещото лице задача да отговори на въпроса по т. „д” от молбата на дружеството-ответник от 12.05.2006 г. /л. 25-26 от делото в ПОС/ дали ел. таблото и електромерът на ищеца отговарят на Българския държавен стандарт.

Най-напред, доказателственото искане е направено повече от година след предявяване на иска, отнасящ се за изминал период /08.03.2002 г - 11.04.2005 г./. От друга страна, именно дружеството-ответник е било длъжно да контролира дали електроизмервателните уреди съответстват на Българския държавен стандарт и да не допуска неправомерни въздействия върху тях, като в случаите на констатирани такива нарушения да състави съответните удостоверителни документи.

В обобщение, въззивният съд законосъобразно е приел, че са налице доказателства за наличие на „пряка дискриминация” на ищеца, основана на етническата му принадлежност по смисъла на чл. 4, ал. 1 ЗЗДискр., поради което установителният иск по чл. 71 ал. 1 т. 1 от същия закон по отношение на акта на дискриминация, както и аксцесорната претенция по чл. 71 ал. 1 т. 2 правилно са намерени за основателни и са уважени. В тези части обжалваното решение е постановено в отсъствие на касационни основания за отмяна по смисъла на чл.218б, ал.1, б. „в” ГПК и следва да бъде оставено в сила.

Жалбата, отнасяща се до размера на обезщетението по чл. 71, ал. 1, т. 3 ЗЗДискр. е частично основателна.

По делото е установено, че в продължение на три години ищецът /сега касатор/, който е редовен платец, като абонат на ответното дружество, е бил принуден да търпи негативните последици от прилагания и спрямо него режим на регулирано подаване на електроенергия. От разпита на свидетелите Р.Т.Р. и М.С.А. е установено, че ищецът и семейството му изпитвали сериозни затруднения в резултат от липсата на електрозахранване през светлата част от денонощието; принудени били да изхвърлят ежедневно останалата храна, а болното дете било стресирано. При определяне размера на дължимото обезщетение, въззивният съд не е дооценил обстоятелството, че изключването и включването на електрозахранването не е ставало в точно определени часове на деня, което е създавало несигурност за потребителя на електрическа енергия и е засилвало отрицателните емоции. С оглед на това, за справедливото възмездяване на претърпяните неимуществени вреди ще е необходима сумата 5 000 лева. Това налага отмяна на въззивното решение в частта, с която е отхвърлена претенцията по чл. 71 ал. 1 т. 3 ЗЗДискр. за разликата над 3 000 лева до 5 000 лева и постановяване на решение по същество, с което искът да бъде уважен и за още 2 000 лева. В останалата отхвърлителна част решението на въззивната инстанция следва да бъде оставено в сила.

По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на V г.о.