Дискриминация на основата на признак етническа принадлежност

Дискриминация на основата на признак етническа принадлежност

14. Решение № 185 от 01.02.2006 г. по гр.д. № 1330/2005 г. на Пловдивски районен съд

Ищецът М.А.Д. от гр. П., ул. Д. № 16 е предя­вил срещу ответника „Електроразпределение - Пловдив” АД с адрес на уп­равление гр. П., съединени претенции за ус­тановяване извършено нарушение от ответника с оглед еднакво третиране /дискриминационно отношение/ във връзка с периодично преустановяване на предоставяната електрическа енергия за битови нужди от АД-то на М.А.Д., в качеството му на абонат на Дружеството за периода 01.01.2002 г. - 01.04.2005 г. на територията на гр. П., ул. Д. № 16, с оглед принадлежността на М.А.Д. към ромския етнос, в противо­вес на непрекъсваемото снабдяване с електрическа енергия за битови нуж­ди при същите условия на други абонати на ответника, но от български ет­нос, а също така и осъждане на Дружеството да преустанови посоченото дискриминационно отношение към ищеца, като осигури редовно захранва­не в мястото на доставяне на електрическата енергия - гр.П., ул. Д. № 16, като се въздържа в бъдеще от по-нататъшни нарушения, а също така и да заплати на ищеца обезщетение за неимуществените вреди, претърпени от нарушението и представляващи: унижение и обида от неравнопоставеното третиране, поради етническа принадлежност, ежедневните битови неудобства на М.А.Д. и семейството му, водещи до психо-емоцио­нален стрес, а също така и притеснението за осигуряване на отопление през зимния период на ищеца и семейството му, в размер на общо 8 000 лева. Претендира присъждане на разноски.

Ответникът „Е.П.” АД застъпва становище за неоснователност на обективно съединените претенции на ищеца с основание в чл. 71 ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 от Закона за защита срещу дискриминацията /ЗЗДискр./. Претендира разноски.

Заинтересуваната страна – АЕИПЧ счита за основателни исковите претенции на М.А.Д. и настоява за тяхното уважаване.

Пловдивският районен съд - седми граждански състав, след като пре­цени поотделно и в съвкупност събраните в настоящото производство до­казателства, намира за установено следното.

От представените на листове 8-13 от делото писмени доказателства се установява, че ищецът е абонат с № 000000000 на ответното Дружест­во за адрес гр. П., ул. Д. №16 от месец март 2002 г.

От месец май 2004 г., в няколко поредни жалби до ответното АД, М.А.Д. изразил недоволството си от факта, че макар и същият да е редовен платец на задълженията си към електроразпределителното дружество е поставен в условия да търпи „режим" на тока, като периодично му е преустановявано електрозахранването на адреса

В отговор на това, с писмо от 18.11.2004 г., ответното Дружество чрез Председателя на съвета на Директорите отговорило на ищеца, че действително след направено проверка се установило, че М.А.Д. е редовен платец, но поради злоупотребата на много абонати с адреси в същата жилищна сграда и околните, не можело технически да се осигури постоянно захран­ване на ищеца с ел. енергия на адреса му. Поето било задължение в поря­дъка на месец чрез полагане на 300 метра кабел последното да бъда сторено.

По делото няма спор между страните, а и от пълните и неоспорени във фактическите си констатации заключения на вещото лице П., се установява, че визираното намерение на ответното дружество да изгради директно свързване, с оглед осигуряване на непрекъснато електрозахранване на жилището на ищеца, не е било реализирано нито в посочения срок, нито повече от година по-късно, а и въобще в рамките на периода на ог­раничено захранване на абонатите от този квартал.

От цитираните две заключения на вещото лице П. /листове 56 -57 и 64 - 65/, а също така и от представените от ответника писма /листове 57 и 66/ се установява, че на територията на гр. П. /кварталът, заклю­чен между улиците – К., Л., Х. и Б./ за периода 08.03.2002 г. - 11.04.2005 г. се е осъществявало от електроразпределителното дружество т.нар. „регулирано" подаване на ел. енергия, като абонатите в квартала нямат ток в светлата част на денонощието /т.е. от изгрева до зале­за на слънцето/. Адресът, респ. жилището на ищеца попада именно в посочения квартал, като на място експертът е констатирал, че ел. захранването се осъществява именно по описания начин.

Вещото лице е констатирало, че недалеко от адреса на ищеца, в съ­щия район И. на гр. П., абонати на ответното Дружество на жилищната сграда на адреси ул. К. № 16 - 18 също в една значи­телна част са нередовни платци, като на № 16 това са 50 % от всичките або­нати, а на № 18 са близо 38 % от всичките абонати.

Не е спорно между страните, че обитателите на посочената жилищна сграда са преобладаващо лица от българската етническа общност, което се подкрепя и от представените на листове 15-21 от ищеца и неоспорени писмени доказателства.

От друга страна по делото се разпитаха и свидетелите Р. и А. на ищеца, както и служителя в ответното АД - св. Ш.

От показанията на св. А. научаваме, че ул. Д. е населена изключително с ромски етнос, докато на ул. К. населението е смесе­но, като на последните не се прилага „регулирано” подаване на тока. В същия ред са и показанията на св. Р. за тези факти.

От друга страна интересни са фактите, посочени от св. Ш. - на длъжност Началник отдел „Търговски” на Дружеството.

Същият заяви, че посоченото регулиране на захранването на „кварта­ла” е причинено от изключителния нисък процент на събираемост на задълженията на абонатите, включени в него, като сочи, че например на ул. К. положението било друго. Там при 50 % роми и 50 % българи, за нередовните платци се извършвало индивидуално изключване /прилагане на практика и за останалата част на града/, докато за ул. Д например такова индивидуално изключване не било възможно, тъй като индивидуал­но изключените веднага се самовключвали отново.

Т.е. следва да се приеме, че такова изключване и там е възможно, но същото не било ефективно, поради което както сочи по-нататък в показа­нията си свидетелят, то се предвиждало за осъществяване на проект, който да предотврати манипулирането на сега действащите уреди за индивидуално измерване на потребената електрическа енергия.

Очевидно е от показанията на последния свидетел, че ответното Дру­жество има съществени проблеми при доставката на ел. енергия за посоче­ните части на града и най-вече при събираемостта на вземанията си от абонатите в района.

Ясно обаче се очерта и проблематиката на случая от изложеното до­тук. От една страна е ищецът, живеещ в сграда, населявана изцяло с ромски етнос, всичките абонати на ответното електроразпределително дружество. Ищецът е един от редовните платци на посочения адрес, но въп­реки това същият е подложен на регулирано подаване на ел. енергия към дома му, поради това, че други абонати на АД-то на адреса/сградата не за­плащат редовно или въобще изразходваната от тях ел. енергия за битови нужди.

От друга страна са налице в съседство адреси /сграда/, която се оби­тава от абонати от смесени етнически групи - по равно българи и роми, където също един значителен /на практика до 50%/ брой от абонатите са не­редовни платци, но при тях няма наложен „режим” на тока. Обосноваването на това, по изложеното от свидетеля Ш., е с факта, че на посочените адреси със 100 % ромско население санкцията индивидуално изключване, която би била нормалната в случая в това правоотношение, не била ефективна. Това налагало на практика използването на колективна санкция.

От изложеното се установява, че АД-то осъществява ефективно не­равно третиране на потребителите си и то не само във връзка с етнически подбор и в този смисъл свидетелят на ответника е прав до известна степен, но и на база, че ромите, които живеят смесено с българите са в по-бла­гоприятно положение, от тези, които живеят компактно. Т.е. ромите на ул. „К.” се изключват индивидуално, а тези в описания „квартал" колективно.

Оправданията на ответното АД за техническите му възможности, като се държи сметка, че тези проблеми /с оглед въвеждането на режима преди четири години/ всеки момент ще се решат, работят се проекти, правят се инвестиции/ така например св. Ш. сочи сумата от 15 000 лева, която е несъизмеримо малка в сравнение с например посочения от него дълг на този район, възлизащ на 11 милиона лева/, но могат да бъдат безкрайно споделя­ни, като се има предвид, че на практика АД-то е единствен доставчик - монополист на пазара в района на този вид „стока” и ищецът не може при нор­малната ситуация да развали договора, поради неизпълнение и да сключи такъв с друг доставчик, защото просто такъв няма на територията на града.

В този контекст дори ответникът не установи по съответния ред твърденията си за различното поведение на ромите на двата близки адреса в район И., за да се счете, че соченото поведение е някаква обективна основа на собственото му поведение към тези абонати за различно третиране при неизпълнение на задълженията за плащане на цената на доста­вяната ел. енергия. Т.е. твърденията останаха голословни, изложени само от началника отдел „Търговски” при АД-то.

В този смисъл следва и да се обобщи, че е недопустимо ищецът, като редовен платец, да бъде поставян в зависимост при доставката на прода­ваната от ответника стока, в положение на неравно третиране с оглед опре­делени твърдяни незаконни действия на трети лица, също абонати на АД-то, като не са третирани по този начин останалите абонати за населеното място. Т.е. или мярката следва да се прилага спрямо всички случаи, или да не се прилага въобще.

Консеквентно може да се направи обоснован извод, че се установиха факти, от които може да се направи извод, че е налице дискриминация, по­ради което и на база новелата на чл. 9 ЗЗДискр. за ответната страна възниква задължението /тежестта/ да докаже, че правото на равно третиране не е нарушено.

Ответното АД не проведе такова доказване.

При това положение на нещата, настоящият състав намира, че е нали­це неравно третиране на основание признак по чл. 4 ал. 1 ЗЗДискр., отнасящ се до етническата принадлежност на ищеца, който обаче и в съвкупност с другите констатирани условия, при които е поставен ищеца, дава цялостния извод за осъществена дискриминационна практика.

Ответното дружество посочи, като единствено основание за неравното третиране, липсата на техническа и финансова обезпеченост, въпреки че в отговора до ищеца от Председателя на Съвета на Директорите, не се сочат подобни причини, а се визира, че до един месец проблемът ще бъде решен. Ето защо и след изтичането на една година и липсата на решаване на проблема, подобна практика /която няма установено основание дори в писаните отношения на електроразпределителното дружество и абонатите му - основно в „Общите условия”/ се превръща в наказателна санкция дори от гледна точка на избора на ищеца да живее именно на посоченото място /т.е. ако живее на друго място, извън „квартала” и е редовен платец спрямо него няма да се прилага посочената санкция/.

С оглед на изложеното, основателни са претенциите за установяване на акта на дискриминация /чл. 71 ал. 1, т. 1 ЗЗДискр./, а също така и по т. 2 - за осъждане на ответника да преустанови нарушението и да се въздържа в бъдеще от по-нататъшни нарушения.

Тук следва само да се посочи, че с петитумът, формулиран от ищеца, е поискано по т. 2 ответното АД да се осъди и да осигури редовно захран­ване на ищеца на адреса.

Последното обаче е всъщност само частна хипотеза, покриваща петитума по т. 2, поради което съдът не може казуистично да изброява мерките за преустановяване на нарушението, които обикновено са многобройни, тъй като по този начин би ограничил възможните хипотези на неравно третира­не, а по този начин и ефективното прилагане на решението на съда по иска по т. 2, тъй като целта на последния е да се преустанови посочената и конс­татирана от съда дискриминационна практика, но без да се определя един или само няколко начина за ликвидирането й. Т.е. същественото е да се преустанови неравното третиране, а останалото е практически въпрос, кой­то не е предмет на съдебния акт на правораздавателния орган по иска по чл. 71 ал. 1, т. 2 ЗЗДискр.
По отношение претенцията за обезвреда.

От изложеното се установява, че са налице предпоставките за ангажиране отговорността на ответното АД, като разбира се е необходимо като при всяка хипотеза на непозволено увреждане /каквато е и настоящата, макар и да е специална хипотеза на деликт/ да се установят вреди и техният размер. От показанията на посочения вече свидетел А. се установява, че ищецът му се е оплаквал, че има проблеми във връзка с постоянния режим на тока в жилището му, въпреки че редовно си е плащал сметките към Дружеството. От споделеното свидетелят е приел, че М.А.Д. се чувства зле, още повече, че и синът му получил стрес от това.

Другият разпитан свидетел Р. споделя, че ищецът има болно дете, а и самият той и останалата част от семейството му също не се чувствали добре. М.А.Д. и семейството му били принудени да изхвърлят оставащата ежедневно храна.

В този контекст настоящият състав следва да извърши преценка за размера на вредите, като същата определено следва да се съобрази изискването на чл. 52 ЗЗД, според което размерът на претърпените неимуществени вреди следва да се определи от съда по справедливост.

Веднага следва да се посочи, че нормата на чл. 52 ЗЗД има предвид не абстрактни критерии за обезвреда, а приложението и е свързано с прецен­ката на установени конкретни факти, осъществили се в обективната дейст­вителност. Следва да се има предвид, че вредите в случая са винаги инди­видуално определими, като търсеното обезщетение следва да се оразмери съобразно степента на засягане на психическата сфера на увредения.

От установеното по-горе се констатира едно действително засягане в сферата на ищеца М.А.Д., тъй като същият е бил подложен на посоченото по-горе неравно третиране от страна на ответника.

Освен това същият е бил принуден цели четири години да търпи посо­чените условия, при които му е доставяна продаваната от ответника ел. енергия, бидейки в безизходица, тъй като АД-то е и пълен монополист на пазара на тази стока. Подавал е жалба и оплаквания, останали в крайна сметка без резултат.

От разпитаните по делото в с.з. на 08.06.2005 г. свидетели А. и Р. се установява, че през посочения период М.А.Д. е търпял и негативни изживявания, притеснения за себе си и семейството си, преди всичко за зд­равето на болното си дете.

Всичко това подлежи на овъзмездяване от страна на ответника.

Настоящият състав счита, че в случая обаче не е налице едно дълбочинно засягане, и в този смисъл разрушаване на цели, значими комплекси

При това положение следва да се съобрази размерът на обезщете­нието именно с констатираната степен на засягане на сферата на ищеца.

С оглед на това според настоящият състав обезщетението, което е най-справедливо в настоящия случай, следва да е в размер на 1 000 лева.

Според този съд именно посоченият размер най-точно и съответно ще овъзмезди претърпените увреждания, свързани с неимуществените вре­ди от осъществената и понастоящем продължавана дискриминационната практика на ответното АД, описана по - горе.

До пълния размер от 8 000 лева претенцията, като неоснователна следва да бъде отхвърлена.

По съразмерност и компенсация разноски не следва да се присъждат на никоя от страните.

Ето защо и поради мотивите, изложени по-горе, Пловдивският районен съд, гражданско отделение, VII гр.състав:
РЕШИ
ПРИЗНАВА за установено извършено от „Е.П.” АД нарушение в равенството при третиране на М.А.Д. от гр. П., ул. Д. № 16 във връзка с периодично преустановяване на предоставяната електрическа енергия за битови нужди от АД-то на М.А.Д. в качеството му на абонат на Дружеството за периода 01.01.2002 г. - 01.04.2005 г. на територията на гр. П., ул. Д. № 16, с оглед принадлежността на М.А.Д. към ромския етнос, в противовес на непрекъсваемото снабдяване с електрическа енергия за битови нужди при съ­щите условия на други абонати на ответника, но от български етнос.

ОСЪЖДА „Е.П.” АД да преустанови нарушението и да се въздържа в бъдеще от по-нататъшни нарушения, а също така и да заплати на М.А.Д. сумата от 1 000 лева, обезщетение за претърпените от него от нарушението неимуществени вреди, представляващи унижение и обида от неравнопоставеното третиране във връзка с етническата му принадлежност, ежедневните битови неудобства на М.А.Д., водещи до психо-емоционален стрес, а също така и притеснението за осигуряване на отопление през зимния период на ищеца за семейството му, като ОТХВЪРЛЯ претенцията за заплащане на неимуществените вреди до пълния и размер от 8 000 лева, като НЕОСНОВАТЕЛНА.

РЕШЕНИЕТО подлeжи на обжалване пред Окръжен съд - Пловдив в 14 -дневен срок от съобщението до страните за постановяването му.