Решение № 1934 от 24.10.2006г. по в.гр.д. № 862/2006 г. на Пловдивски окръжен съд

15. Решение № 1934 от 24.10.2006г. по в.гр.д. № 862/2006 г. на Пловдивски окръжен съд

Постъпила е и жалба от адв. С.С., пълномощник на ищеца по делото М.А.Д., в частта на горецитираното решение, с която е отхвърлена претенцията на ищеца за обезщетение до пълния й размер от 8 000 лв, с молба да бъде постановено решение, с което да се присъди обезщетение в пълния му размер, както и разноски по делото.

Постъпила е и жалба от ответника по иска „Е.П." АД гр. П. чрез процесуалния представител юрисконсулт С.Б., в частта на постановеното решение, с която са уважени предявените искове. Представителите на страните оспорват като неоснователни жалбите на другите страни.

Пловдивският окръжен съд, след като констатира, че въззивните жалби са допустими, разгледа ги по същество и приема следното:

Пред Районния съд са предявени от М.А.Д., чрез пълномощниците си адв. С.С. и адв. М.Е. срещу „Е.П.” ЕАД гр. П. обективно съединени претенции с правно основание чл. 71 ал. 1 т.т. 1, 2 и 3 от ЗЗДискр. Ищецът моли да бъде установено, че от страна на ответника спрямо ищеца е допуснато нарушение на чл. 37 във връзка с чл. 4 ал. 1 от ЗЗДискр.; да бъде осъден ответникът да заплати на ищеца обезщетение за неимуществени вреди, описани в исковата молба, в размер на 8 000 лв, както и разноските по делото.

Ответникът оспорва исковете пред Районния съд като неоснователни. По делото е конституирана като заинтересована страна АЕИПЧ на основание чл. 71 ал. 2 от ЗЗДискр., чийто представител мл. адв. Ч. поддържа предявените искове като основателни.

Не е спорно между страните и е видно от приложени на лист 8-21 данъчна фактура, жалби на М.А.Д. до „Е.П." ЕАД гр. П., отговор от ответното дружество до ищеца, както и 29 бр. известия от дружеството до абонати, живущи на ул. К. № 18, 16 гр. П., че ищецът е абонат на ответника от 08.03.2002 г., като в качеството си на потребител на ел. енергия е изплащал редовно задълженията си към електроразпределителното дружество; въпреки това, домът на ищеца на ул. Д. № 16 гр. П. не е бил непрекъснато захранван с ел. енергия, а е бил въведен режим на електроснабдяване от ответното дружество поради наличие на неизправни платци, живущи в неговия жилищен район. Дружеството на ответника е констатирало гореизложените факти, но въпреки обещанието си не е предприело технически мерки за постоянното снабдяване с ел. енергия на ищеца, в качеството му на редовен платец на ел. енергия. Същевременно, в сградите на ул. К. № 18 и № 16, са налице потребители на ел. енергия - повече от половината от живущите, които са нередовни платци - незаплащали ел.енергия за период от 6 и повече месеца.

От прието от Районния съд и неоспорено от страните заключение на техническа експертиза с вещо лице инж. Е.К.П. се установява, че сградата на ул. Д. № 16, където живее ищецът, попада в квартала между улиците Б., ул. К., ул. Л. и ул. Х., като в този квартал се прилага регулирано подаване на ел. енергия в светлата част на денонощието и ел. захранване през светлата част на денонощието не се осъществява. От заключението се установява, че в жилищните сгради на ул. К. № 16 и № 18 не се прилага регулирано потребление на ел. енергия, там няма въведен режим на тока; в друг квартал, например, Ш.махала, А.махала е въведено регулирано потребление на ел.енергия до края на 2002 г., от който период абонатите в тези населени места редовно заплащали консумираната ел. енергия; на ищеца не е прекъсвано ел. захранването на 18.12.2004 г. От допълнително заключение на вещото лице инж. Е.К.П. се установява, че в исковия период 08.03.2002 г. до 11.04.2005 г. за квартала между улиците Б., ул. К., ул. Л. и ул. Х. електрозахранването е изключвано в светлата част на деня. Точният част на изключването за всеки ден, както и на включване е часът, съответно, на изгрева и на залеза на слънцето за деня. За ул. К. № 16 има общо 32 абоната, от които 16 редовни платци - без задължения и 16 нередовни платци. На ул. К. № 18 има общо 32 абоната, от които 20 са редовни платци - без задължения.

Пред въззивния съд е прието допълнително заключение на вещото лице инж. Е.К.П., от което се установява, че абонатите в останалата част от квартал С., включително на адреси ул. К. № 16 и № 18, не са в режим на ел.захранване; при тях всеки, който плаща има ел. захранване

По делото са разпитани като свидетели Р.Т.Р., М.С.А., и двамата без родство с ищеца, които установяват, че на ул. Д. живее само ромско население, както и че отпреди две години има режим на тока, който е включен само през нощните часове - от 9.00 часа вечерта до 6 часа сутринта. На ул. К. и ул. В. нямало прекъсване на тока, като там живели и български семейства. Ищецът споделял, че през този период имал болно дете и че той и семейството му не е добре; предимно, изхвърляли храната, която оставала, поради липсата на ток; М.А.Д. споделял, че синът му има стрес поради липсата на ток, а и самият ищец се чувствал зле поради това. Ищецът споделял със свидетелите, че винаги си плащал тока. Според свидетеля И.Д.Ш., началник отдел „Търговски” към Електроразпределителен район – П., има прекъсване на тока в квартала на ищеца като целта е живущите да получават ел. енергия, толкова колкото си плащат. В района на ул. Д. било само ромско население, но там не можело да се осъществява индивидуално изключване, като в тази насока има подготвен проект, трябвало да се оформят граници за индивидуално захранване и да се монтират нови електромери. Според свидетеля, от 13 милиона лева задължения към ответника, 11 милиона лева са задължения на квартал С. Според същия свидетел условията на ул. К. са различни, като там при население 50 % роми и 50 % българи няма лимитирано подаване на тока. Нередовните клиенти само са изключени, а там имало и голям брой редовни клиенти.

Предвид изложените обстоятелства и при доказателствена тежест за ищеца ПОС констатира, че по делото са налице доказателства за наличие на „пряка дискриминация” по отношение на ищеца от ответното дружество основана на етническа принадлежност по смисъла на чл. 4 ал. 1 от ЗЗДискр. Ищецът е редовен платец на ел. енергия, но е поставен в режим на регулирано захранване на тока в неговия дом за периода от 08.03.2002 г. до 01.04.2005 г. като токът е бил спиран от 6.00 часа сутринта до 21.00 часа вечерта. На неговата улица живеят само роми, от които има нередовни платци, които не плащат ел. енергия или закъсняват с плащането й. Същевременно, на друга улица, където ромското население е равно по брой с българското, въпреки, че отново има нередовни платци на ел. енергия, има индивидуално захранване на всеки потребител на ел. енергия, при което само тези, които не плащат редовно тока са изключени.

При доказателствена тежест за ответното дружество ПОС констатира, че по делото не са налице доказателства за равно третиране на абонатите на ел.енергия. При редовно плащане следва да се осигури постоянно доставяне на ел. енергия от ответното дружество доставчик и монополист на тази стока, а ако се въвежда режим на регулирано подаване на тока поради нередовни платци, то същият би следвало да се прилага във всеки квартал, където има такива. За тази цел ответното дружество следва да осигури необходимите технически съоръжения и ако такива в конкретния случай още не са изградени, явно, това също се дължи на обстоятелството, че улицата, на която е домът на ищецът, е изцяло с ромско население, за разлика от други квартали, където населението е със смесена етническа принадлежност - българи и роми. Последният извод се налага поради липса на противно доказване от ответника, че правото на равно третиране не е нарушено.

Предвид изложените съображения ПОС приема, че предявеният установителен иск по чл. 71 ал. 1 т. 1 от ЗЗДискр. по отношение на акта на дискриминация, както и акцесорният иск по чл. 71 ал. 1 т. 2 от ЗЗДискр. - за осъждане на ответника да преустанови нарушението и да се въздържа от бъдеще от по-нататъшни нарушения, се явяват основателни и доказани и като такива следва да бъдат уважени.

По отношение на предявеният иск за обезщетение за неимуществени вреди от поведението на ответника - свързано с дискриминационната практика за неравно третиране изразяваща се в установения режим на тока в дома на ищеца за исковия период от 08.03.2002 г. до 01.04.2005 г. От събраните по делото писмени и гласни доказателства, включително, заключение на вещо лице и разпита на свидетелите, безспорно, се установява, че ищецът и семейството му са били лишени от ел. захранване през деня от изгрев слънце до залез слънце, вечерта, като този период продължил повече три години. Свидетелите установяват, че това е тревожело ищеца и неговото семейство, водело е и до изхвърляне на ежедневно оставащата храна, още повече, че ищецът е изряден платец, който е зависим от монополното положение на дружеството - ответник. Самият ищец е подавал и редица жалби до дружеството, които са оставали без резултат, което го принудило за предяви и настоящите претенции пред съда. Предвид изложените обстоятелства и съобразно разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД за определяне на конкретното обезщетение по справедливост, настоящият състав на ПОС приема, че размер на обезщетението за исковия период в размер на сума от 3 000 лв. /три хиляди лева/ се явява обоснован, при което следва да бъде присъден на ищеца. В останалата част до предявения размер искът за обезщетение следва да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.

Предвид изложеното ПОС приема, че обжалваното решение следва частично да бъде отменено, като се постанови ново решение по същество, с което искът за обезщетение бъде уважен за разликата над присъдения размер от 1000 лв. до 3 000 лв. В останалата част, решението на районния съд следва да бъде оставено в сила като правилно.

Водим от гореизложеното Пловдивският окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ постановеното на 01.02.2006 г. решение № 185 на Пловдивския районен съд, VII гр. състав, по гр. дело № 1330 по описа за 2005 година В ЧАСТТА, с която се отхвърля претенцията за заплащане на неимуществени вреди за разликата над присъдения размер 1 000 лв. /хиляда лева/ до сумата 3 000 лв. /три хиляди лева/, като вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОСЪЖДА „ЕП” АД да заплати на М.А.Д. от гр. П. сумата от 2 000 лв. /две хиляди лева/, обезщетение за претърпени от него от нарушението неимуществени вреди, представляващи унижение и обида от неравнопоставено третиране във връзка с етническата му принадлежност, ежедневните битови неудобства на М.А.Д., водещи до психо-емоционален стрес, а също така и притеснението за осигуряване на отопление през зимния период на ищеца за семейството му.

ОСТАВЯ В СИЛА решението в останалата част.

Решението подлежи на касационно обжалване в 30-дневен срок, пред ВКС.