Решение от 27.10.2005г. по гр.д.675/2005г. на Пазарджишки окръжен съд

18. Решение от 27.10.2005г. по гр.д.675/2005г. на Пазарджишки окръжен съд

С решение на Пазарджишки районен съд, постановено по гр.д.№ 1513/2004 година са отхвърлени исковете на Е. Й. Д., Ж.. В. А.и М. П. М. против "Е. – Х. ."ООД гр.П. да се приеме за установено, че "Е. –Х." ООД е извършило пряка дискриминация по отношение на ищците, като на 28.07.2004 година им е отказано обслужване в кафене "А" на основа на етническата им /ромска/ принадлежността, да се осъди "Е-Х" ООД да се въздържа за в бъдеще от подобен отказ по отношение на ищците, да се осъди "Е-Х" ООД да заплати на всеки един от тримата обезщетение по 500 лева за причинени неимуществени вреди вследствие на дискриминационното поведение .

Оставен е без разглеждане като недопустим иск на "Е - Х" ООД гр.П против Е.Д, Ж. А. и М. М. за присъждане обезщетение за неимуществени вреди в размер на 1000 лева.

Присъдени са разноски.

В срока по чл.197 от ГПК решението е обжалвано от Е. Д.,Ж. А. и М. М. в частта,с която са отхвърлени предявените от тях искове.

Излагат се подробни доводи за порочност на решението, както и доводи за наличието на процесуални нарушения, допуснати от съда.

Молят решението да бъде отменено и предявените от тях искове уважени.

В срока по чл.201 от ГПК възражение от ответника по жалбата не е постъпило. Представителят на ответното дружество оспорва жалбата,като счита,че решението следва да бъде оставено в сила.

Събрани са нови доказателства от въззивната инстанция.

Съдът, като прецени валидността и допустимостта на обжалваното решение,за да се произнесе по съществото на спора, взе предвид следното:

Предявени са искове по реда на чл.71, ал.1 от ЗЗСД.

В исковата молба против "Е. – Х." ООД ищците Е. Д.,Ж. А. и М. М. твърдят, че са български граждани от ромски произход.

На 28.07.2004 година около 17 часа ищците заедно с двама приятели К. С. и Т. Р., също от ромски произход влезли в кафене "А." на ул."А. З." № 0.Седнали на една от свободните маси вътре в заведението. В заведението имало малко хора. Седяли на масата около 20 минути, без да им вземат поръчката. Сервитьорки минавали край тях без да им обръщат внимание, други стояли без работа до бара.Други посетители- млади мъж и жена, които влезнали малко след тях били обслужени веднага.

К. направил знак на една от сервитьорките, но тя не реагирала. След десетина минути при тях дошла друга сервитьорка - младо момиче, която им казала с неудобство, че не може да ги обслужи.Думите й били :"Нямаме право да ви сервираме-имаме забрана". На въпроса на К.каква забрана,от кого и по отношение на кого, тя отговорила:"Имаме забрана от шефа да сервираме на роми. Ако ви сервирам, шефът ще ме глоби 10 лева". Обяснила още, че друга сервитьорка следвало да им сервира, тя се обадила на шефа и той потвърдил забраната. Приближила се друга сервитьорка и казала на първата: "Обадих се, В. каза, че не може".

Т. се намесел и поискал да разговаря с шефа им. Отговорили им, че шефът е в пицарията от среща. От това заведение излезнала жена на средна възраст и влезнала в заведението. На техните въпроси една от сервитьорките отговорила, че това е чистачката.

Т. разговарял с барманите, които заявили, че от тях нищо не зависи. По-възрастната жена се намесила и казала, че шефът идва късно и също заявила, че е чистачка в заведението. На настоятелните им въпроси, какво точно гласи забраната, им било отговорено, че им е забранено да сервират на роми. На настояванията на Т. да му сервират се намесила жената, представяща се за чистачка, като казала: "Ако аз дойда при теб в махалата, в твоето заведение и шефът ти каже -На тая, мръсната българка, няма да и сервираш-ти какво ще направиш?"

След тези думи всички напуснали заведението.

Ищците твърдят, че се почувствували много унизени. На публично място, пред всички, служителите на ответника отказали да им сервират, за разлика от другите, на които сервирали безусловно. Между ищците и другите клиенти, които ползвали услугите на заведението, нямало друга разлика, освен етническата принадлежност. Несправедливостта на това расистко отношение много ги засегнала. Честта и достойнството им били силно уязвени. До края на деня настроението им било много лошо. В следващите дни и седмици били под влияние на тази крайно неприятна случка и често имали болезнени мисли, свързани с нея.

Научили от Н. А. - експерт по етническите въпроси в Областната управа, че при нея са постъпвали редица жалби от роми, на които е отказано обслужване в същото заведение. От това и от изявлението на служителите на ответника било видно, че описания случай не е изолиран, а е практика за ответника.

Били третирани от ответника по-неблагоприятно на основата на ромската им принадлежност, което се отразявало в отказ до достъп до общо предлагани услуги, открито мотивиран с етническата им принадлежност. Това третиране представлявало пряка дискриминация срещу тях, основана на етническата им принадлежност по смисъла на чл.4, ал.2 от Закона за защита срещу дискриминацията.

Молят да бъде прието за установено, че отказът на ответникът да ги допусне да ползват предлаганите от него услуги съставлява пряка дискриминация на основание етническа принадлежността, да бъде осъден ответника да се въздържа за в бъдеще от подобни действия спрямо тях и да им бъде присъдено обезщетение за претърпените вреди в размер на 500 лева за всеки от тях.

По искане на ответника е извършено уточняване/от което според въззивната инстанция не е имало нужда/, че ищците подържат наличие на дискриминационно поведение на етническа основа, изразяващо се в бездействие-отказ да бъдат обслужени и твърдят, че негативните изживявания продължават и до момента.

Ответникът, чрез своя представител, е оспорил иска, като твърди, че няма нито писмено, нито устно нареждане в заведението да не бъдат обслужвани роми. Въпреки дадената му възможност, с оглед разпоредбата на чл.9 от ЗЗСД да сочи доказателства, едва след разпита на допуснатите по искане на ищците свидетели, прави оспорване, изразяващо се в доводите, че по делото не било установено, че служители на заведението са именно служители на "Е - Х " или че заведението е на ответното дружество, е направено едва в писменото становище по съществото на спора.

Веднага следва да се отбележи, че въззивният съд не споделя становището на първоинстанционният съд и намира, че това разбиране в същност е своебразен опит да се обезсмисли разпоредбата на чл.9 от ЗЗСД. Този текст очевидно е създаден е в резултат на опита в борбата срещу дискриминацията, който е показал, че ефективността и налага разпределяне на доказателствената тежест. Принципът за прехвърляне тежестта на доказване, аналогично на оборимите презумпции, улеснява доказването на дискриминация, като освобождава страната от необходимостта да я докаже пълно. Затрудненията, а понякога и невъзможността, за такова доказване са очевидни.

Съдът не излага подробно доводите си относно въведения в чл.9 принцип и начина на приложението му, тъй като с оглед правомощията си като въззивната инстанция намира, че процесуалните нарушения в този аспект не се отравят върху валидността и допустимостта на решението.

Съдът, като прецени всички доказателства по делото и доводите на страните по свое убеждение, прие за установено следното:

От показанията на свидетелите С. и Р./пред първата инстанция и при новия им разпит пред въззивната инстанция/ безспорно е установено, че на 28.07.2004 година свидетелите заедно с ищците и друго момиче Ж./ първоначален ищец по отношение на който производството по делото е прекратено / са посетили заведение "А" в гр.П. Относно основните факти показанията на тези свидетели са убедителни и непротиворечиви. Установяват, че в заведението е имало много хора и сред тях не е имало други роми. Установяват още, че сервитьорките не са били много заети, но въпреки това не са взели поръчката им около 15-20 минути и не са отговорили и на изричното им настояване да ги обслужат, както и че след предприетите от тях опити не са обслужени и са напуснали заведението.

Това според въззивната инстанция са същинските факти, от които ищците твърдят, че може да се направи извода, че е налице дискриминационно поведение. Ищците всъщност са изложили много други обстоятелства и въпреки, че тежестта на доказване е прехвърлена, са се стремили да докажат твърденията си пълно.

Действително пред първата инстанция свидетелите не са посочили точната дата, като са твърдели, че описваните от тях събития са били в края на юли. Пред въззивната инстанция те посочват конкретната дата, като свидетелят С. обяснява причините поради които може да я конкретизира. Освен това неоправдано е да се отива до крайности и да се подържа, че ако е установено настъпването на определени факти "в края на юли", а не на 28 юли- то такива факти въобще няма.

Няма несъответствия, а и доколкото такива има, те са отстранени чрез повторния разпит пред въззивната инстанция, относно това кои точно лица са били в заведението.

Останалите несъответствия в показанията на двамата свидетели относно силата на музиката, разстоянието между масата им и бара и други, на които се позовава представителят на ответника в първоинстанционното производство, се отнасят до несъществени факти, които нямат отношение към спора.

Действително двамата свидетели също са с ромски произход и по отношение на тях е било проявено отношение, еднакво с това към ищците, което в известна степен би могло да обоснове възможна тяхна заинтересованост. Това обаче задължава съдът да извърши преценка при условията на чл.136 от ГПК. С оглед доказателствата по делото,няма никакво основания показанията на тези свидетели да бъдат игнорирани.

Очевидно е, че съществения довод на ответника, поддържан чрез неговия представител пред въззивната инстанция е, че не е доказано именно ответното дружество да стопанисва заведението и че служителите, работили в заведението на 28.07.2004 година са именно служители на "Е. – Х." ООД.

Въззивниците са предприели действия по доказване пред въззивната инстанция на това оспорване, което както вече беше казано е въведено от ответника едва в становището му по съществото на спора. Представен е фискален касов с дата 28.06.2005 година за кафе-аперитив "А.", в който изрично е посочено и името на дружеството "Е. – Х." ООД. Представено е и удостоверение от Община П. с изх.№ 44-А-535/6.10.2005 година ,в което е посочено ,че кафе-аперитив "А." се стопанисва именно от ответника.

С различно съдържание за същото обстоятелство е писмото на ТДД, изпратено служебно, и според изричното отбелязване в него, с актуални данни към същия момент,в който е издадено и удостоверението на Общината. ТДД удостоверява, че търговският субект, стопанисващ заведение "А." е "С. Е. 2000"ЕООД.

Съгласно представеното удостоверение за актуално състояние ответното дружество е със съдружници Г. Д. ,И. Д. и В. Д.,като се управлява и представлява от първите двама заедно и поотделно.

Действително е налице разминаване в данните в двете удостоверения относно едни и същи обстоятелства за един и същи период. Като се съобрази обаче поведението на ответника, отразеното в представения фискален бон, както и установеното от Общината в представеното удостоверение, съдът намира, че обстоятелството, че ответното дружество стопанисва заведението е установено по делото. Макар и с различно съдържание и двете удостоверения не са оспорени по смисъла на чл. 154 от ГПК от страните, поради което съдът ги прецени наред с другите обстоятелства и доказателства по делото. Съобразявайки изложеното, съдът приема, че от събраните по делото доказателства е установено, че ответното дружество стопанисва заведението кафе -аперитив "А." в гр.П. Причините за различните данни в двете издадени удостоверения могат и следва да бъдат изяснени в друго производство.

При изложената до тук фактическа обстановка и поради съображенията, които съдът паралелно изложи, прилагайки и разпоредбата на чл.9 от ЗЗСД, настоящият съдебен състав намира, че ищците са доказали фактите, от които може да се направи извод, че е налице дискриминация.Нещо повече-те не са се възползвали от цитираната разпоредба и според съдът са установили,че правото на равно третиране е нарушено именно поради етническата им принадлежност.

Анализирайки доказателствата по делото,съдът приема,че по отношение на ищците е налице дискриминационно поведение по смисъла на чл.4, ал.2 от ЗЗСД, като им е отказана услуга - обслужване в заведение,поради етническата им - ромска принадлежност.

От събраните доказателства е установен не само отказа, но и причините за този отказ.И двамата свидетели установяват,че недвусмислено им е било заявено,че няма да бъдат обслужени защото са роми и защото такива разпореждания имат като при неизпълнение ги грози парична санкция.

Тук следва да се отбележи, че обстоятелството дали някой и кой е разпоредил лица с такава етническа принадлежност да не се обслужват в заведението - е без значение за спора.По изложеното по-горе, съдът намира, че ответното търговско дружество, като стопанисващо търговския обект е възложител на работата и по смисъла на чл.49 от ЗЗД носи отговорност за действията и бездействията на лицата, на които е възложил изпълнението на определена работа. Установено е от гласните доказателства, че лица, които недвусмислено са заявявали качеството си работещи в заведението -сервитьори и бармани не са обслужили ищците.Тъй като ответника не е изложил доводи и не е ангажирал доказателства, освобождаващи го от отговорност като възложител, то следва да бъде ангажирана неговата отговорност.

Поради всичко изложено до тук, съдът намира, че следва да бъде прието за установено, че ответникът е извършил нарушение -неблагоприятно третиране на ищците въз основа на признака "етническа принадлежност", като на това основание им е отказано да бъдат обслужени в заведение.

Основателно е и направеното искане - ответникът да бъде осъден да се въздържа за в бъдеше от по - нататъшни нарушения. Тук претенцията е заявена в смисъл - такива нарушения по отношение на ищците. Съдът съобразявайки разпоредбата на закона и неговите принципи и цели намира, че произнасяйки се по такова искане, съдът следва да осъди ответника да се въздържа от такива нарушения изобщо, а не само по отношение на конкретните ищци.

По отношение на третата претенция - за присъждане на обезщетение в размер на 500 лева за всеки от ищците:

Изложеното до тук обосновава основателността на тази претенция и отговорността на ответника.

За да се произнесе относно размера на иска, съдът съобрази събраните по делото доказателства. Установено е от показанията на разпитаните свидетели, че ищците са били смутени и разстроени, трудно им било да обсъждат случилото се и при последващ телефонен разговор след време единия от ищците Ж.- отново не бил готов да говори.

По делото прието заключение на експерт, психолог, което съдът изцяло възприема като компетентно и обосновано. Задълбочено са изследвани както личностите на ищците, така и емоционалните им преживявания.

Ищците са с ромски произход, и тримата имат средно образование, работят и освен това и тримата са ангажирани в работа във Център за мултиетническо сътрудничество "Н ". При разговор и изследване и на тримата психолога е установил, че инцидента не е забравен, ищците са били унизени и смутени и изпитват такива чувства и сега. Всичко това разбира се намира различна проява, с оглед конкретните особености на личността, а така например видно е, че Ж. и към момента на изследването е плакал, при другия ищец – М. за съжаление има и чувства на ярост и злоба към собственика.

Съобразявайки всичко това, отчитайки конкретните особености на личностите на ищците, съдът намира, че справедливостта налага за изживените негативни емоции всеки от тях да бъда обезщетен със сумата 100 лева.Това обезщетение съдът намира за справедливо, тъй като видно от данните по делото се касае за хора от ромски произход, които правят всичко необходимо, за да не бъдат неравностойно третирани заради етническата си принадлежност и които имат изострено отношение поради редица известни социално-икономически причини към такъв вид отношение. Не без значение е и обстоятелството, че именно по повод обща работа ищците са пожелали да почерпят свои гости и съмишленици от друг град и именно пред тях са били поставени в това положение.

Тази сума съдът намира за справедлива, тъй като негативните изживявания констатирани от експерта, разбира се не могат да се отдадат единствено и само на конкретния случай в заведението, стопанисвано от ответното дружество. Това просто е бил един пореден фактор, който е дал своето отражение върху психиката и емоциите на ищците.

По изложените съображения, съдът намира,че първоинстанционното решение е порочно и следва да бъде отменено, като бъде прието за установено нарушението, описано вече, бъде осъден ответника да се въздържа за напред от подобни нарушения, както и да бъде осъден ответника да заплати на всеки един от ищците сумата 100 лева-обезщетение за неимуществени вреди. В останалата част, с която е отхвърлена последната претенция до размер на 500 лева, решението следва да бъде оставено в сила.

Няма основание за приложение на разпоредбата на чл.65 от ГПК по отношение на въззивниците, а с оглед изхода на делото и на основание чл.75, ал.2 от ЗЗСД и чл.64 aл.5 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати разходите по делото, направени от бюджета на съда - 90 лева за заключението на експерта и държавна такса по делото в размер на 75 лева. Държавната такса е определена по първите две претенции като по неоценяеми искове и с оглед уважената част - по третата претенция.

Мотивиран от изложеното Пазарджишки окръжен съд
РЕШИ
ОТМЕНЯВА решение на Пазарджишки районен съд по гр.д.№ 1513 по описа за 2004 година в частта, с която са отхвърлени исковете на Е. Й. Д.,Ж. В. А. и М. П. М. против "Е. – Х."ООД гр.П. да се приеме за установено,че "Е. – Х." ООД е извършило пряка дискриминация по отношение на ищците като на 28.07.2004 година им е отказано обслужване в кафене "А." на основа на етническата им /ромска/ принадлежност,да се осъди "Е.-Х" ООД да се въздържа за в бъдеще от подобен отказ по отношение на ищците, както и да се осъди "Е.-Х." ООД да заплати на всеки един от тримата обезщетение до размера на 100 лева за причинени неимуществени вреди вследствие на дискриминационното поведение .

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.71, ал.1, т.1 от Закона за защита срещу дискриминацията ,че "Е. – Х."ООД гр.П. ул."А. З." № 0, представлявано от Е. Д. и И. Д. е извършило нарушение на чл.4 от закона по отношение на Е. Й. Д. ЕГН 00000000,Ж. В. А. ЕГН 00000000 и М. П. М. ЕГН 00000000, изразяващо се в пряка дискриминация,основана на етническа принадлежност, като не са допуснати да ползват услуги в стопанисвано от дружеството заведение.

ОСЪЖДА "Е. –Х."ООД с адрес гр.П. ул."А. З." № 0 да се въздържа в бъдеще от по нататъшни нарушения.

ОСЪЖДА "Е. – Х. " ООД ,с посочен адрес и представителство, да заплати на Е. Й. Д.,Ж. В. А. и М. П. М. - обезщетение в размер на 100/сто/ лева за всеки от тях за причинени неимуществени вреди .

ОСТАВЯ В СИЛА решението в останалата част.

Осъжда "Е. – Х."ООД за заплати държавна такса по сметка на Окръжен съд - 75 лева и 90 лева - по сметка на съда,разноски за експерт.

Решението подлежи на обжалване пред Върховен касационен съд с
касационна жалба в 30-дневен срок от съобщаването на страните за
изготвянето му.

19. Решение от 12.03.2008г. по гр.д.1302/2007г. на Върховен касационен съд

Образувано е по касационна жалба на „Д."ООД гр.София против решението от 24.02.06г. по гр.дело № 662/05г.на Софийски градски съд.С него е отменено решението от 2.10.04г.по гр.дело № 2080/04г.на Софийски районен съд, 50 състав, и вместо него е постановено друго, с което е признато за установено по отношение на същата страна по иск с правно основание чл.71,ал.1,т.1 от ЗЗСД, предявен от А. М. А., че на 28.01.04г. "Д."ООД е допуснало дискриминация спрямо ищеца, като е отказало да го наеме на работа поради неговата етническа принадлежност, както и на основание чл.71, ал.1, т.3 от ЗЗСД във връзка с чл.49 от ЗЗД дружеството е осъдено да заплати на ищеца сумата 600 лв обезщетение за неимуществени вреди.

Изложени са касационни основания за нарушение на материалния закон, за съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост- чл.218 б ал.1 б."в" от ГПК.Моли решението да бъде отменено и исковете- отхвърлени.

Ответникът по касационната жалба А. А. не заявява становище.

Върховният касационен съд,състав на III г.о.,приема, че касационната жалба е подадена в срока по чл.218в ал.1 от ГПК , срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.

За да се произнесе по основателността й по реда на чл.218ж, ал. 1 от ГПК, с оглед заявените касационни основания, съдът установи следното:

Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.71,
ал.1, т.1 от ЗЗСД /установителен/ и чл.71, ал.1, т.3 от ЗЗСД във връзка с чл.49 от
ЗЗД/осъдителен/.

С обжалваното решение съдът е приел според събраните доказателства и предвид доказателствената тежест за страните, че ответникът чрез негови служители е допуснал дискриминация спрямо ищеца и че последният е бил третиран неблагоприятно поради етническата си принадлежност. Изложил е съображения, че извършването на акт на дискриминация представлява деликт, за който ответното дружество носи отговорност на основание чл.49 от ЗЗД и тъй като са налице елементите от фактическия състав на непозволеното увреждане е присъдил на ищеца обезщетение за доказаните неимуществени вреди в претендирания размер от 600 лв.

Касационната жалба е неоснователна.

При постановяване на въззивното решение е спазен материалния закон,не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, направените изводи съответстват на действителното правно положение по спора.

При правилно възприетата от въззивния съд фактическа обстановка обосновано е прието, че ответното дружество чрез съответния служител е допуснало неблагоприятно третиране на ищеца в нарушение на задълженията си по чл.12 ал.1 и ал.4 от ЗЗСД, защото за постъпването му на работа са били поставени изисквания,свързани с етническата му принадлежност и на основание на този признак му е отказан достъп до процедурата за наемане на работа. В Международната конвенция за премахване на всички форми на расова дискриминация,ратифицирана от РБ, расовата дискриминация е определена „като всяко различие, изключване, ограничение или предпочитание, на основата на раса, цвят,потекло или национален или етнически произход,който има за цел или резултат да унищожи или навреди признаването,получаването или упражняването на равна основа на правата на човека и основни свободи в политиката,икономиката,социалната,културната или която и да е друга област на обществения живот". Съгласно правилото на чл.9 от ЗЗСД - в производството за защита от дискриминация,след като страната, която твърди, че е жертва на дискриминация, докаже факти, от които може да се направи извод, че е налице дискриминация, ответната страна трябва да докаже, че правото на равно третиране не е нарушено. Правилно въззивният съд е приел, че от събраните доказателства се потвърждават твърденията на ищеца, че спрямо него е допусната дискриминация. Установено е, че на телефона сочен от ответника като източник на информация по повод публикувана обява за наемане на персонал,ищецът е провел разговор в присъствието на свидетели,по време на който му е било казано от служител при ответника,че поради ромския му произход няма смисъл да се явява на интервю за работа. От своя страна ответникът не е доказал, че не е допуснал неравностойно третиране. При тези данни по делото правилно исковете с правно основание чл.71, ал.1, т.1 от ЗЗСД и чл.71, ал.1, т.3 от ЗЗСД вр.с чл.49 от ЗЗД са уважени.

По изложените съображения и на основание чл.218ж ал.1 изр.2 от ГПК въззивното решение следва да бъде оставено в сила.