С б о р н и к съдебна практика по приложението на закона за защита от дискриминация



страница16/38
Дата23.07.2016
Размер6.17 Mb.
#2701
1   ...   12   13   14   15   16   17   18   19   ...   38

Расова сегрегация




20. Решение от 22.07.2005 г.по гр.д. 11630/2004 г. на Софийският районен съд


41 с-в

съдия Анна Ненова21
Расова сегрегация
Чл. 29 от Закона за защита от дискриминацията
Изолация на основание раса, етническа принадлежност или цвят на кожата е неприемлива, когато не е резултат на формирана свободна воля на индивида, при положение, че всички обстоятелства свободна воля да бъде формирана са налице. Тогава разделянето, обособяването или отделянето е сегрегация. Обучаващи институции в системата на народната просвета (детски градини, училища и обслужващи звена) не могат да функционират като сегрегирани. Министърът на образованието и науката и органите на местното самоуправление са длъжни, в рамките на своята компетентност, да взимат необходимите мерки за недопускане на расова сегреция в обучаващите институции.
Предявени са за съвместни разглеждане и решаване искове с правно основание чл. 71 ал. 3, вр. чл. 71 ал. 1 т. 1 от Закона за защита срещу дискриминацията (ЗЗДискр.).

Ищецът Европейски център за правата на ромите, Будапеща, Унгария, като международна правозащитна организация, осъществяваща дейност в обществен интерес, насочена към защита на правата на ромите в Европа, с особен фокус върху защитата на правото на недискриминация (равни възможности за ромите да упражняват правата си), чрез процесуалния си представител по пълномощие адв. М., твърди че в 103-то СО училище в ромския квартал Филиповци в гр. София се обучават единствено (сто процента) ученици от ромски етнически произход, което е обучение в условия на сегрегация – забранена форма на дискриминация, срещу което ответниците не са взели мерки по чл. 29 от ЗЗДискр.. Училището има крайно лоша материална база и обучението се провежда в условия на мизерия, критериите на преподавателите са занижени, образователните резултати на учениците са много по-ниски в сравнение с тези, които постигат техните връстници от ромски етнически произход, които се обучават в интегрирана среда (смесени училища) и от постиженията на учениците от български етнически произход, учителите са неподготвени да работят с деца билингви, както и да работят в мултикултурна среда, педагогическият състав не упражнява контрол върху редовността на посещение на учениците в училище, като Министерство на образованието и науката и Столична община не упражняват контролни функции върху изпълнение на задълженията от страна на училището – всичко това неправомерни действия и бездействия, които нарушават правото на учениците от ромски произход на равно образование (равно третиране по отношение на тяхното образование) и интегрирана среда. Ищецът дава подробна квалификация на нарушенията по Закона за народната просвета (ЗНП). Конституцията на Република България и международни актове, подписани и ратифицирани от страната – Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи, Международната конвенция за елиминиране на всички форми на расова дискриминация, Всеобщата декларация за правата на човека, Конвенцията за правата на детето. Международния пакт за икономически социални и културни права, Международният пакт за граждански и политически права и Конвенцията за борба с дискриминацията в областта на образованието, както и сочи последиците за обучаващите се в училището ученици от ромски произход от тези нарушения, като се позовава на извършено през 2003г. изследване - "Провеждане на основна оценка на значителна и представителна извадка на деца от ромски произход на вьзраст между 7 и 11 години и съпоставяне на данните с други данни на деца от неромски произход в I и IV клас по български език и математика", по решение на Съвет на комисията за консултации и контрол представлявана от програма RaJE(UК), Фондация "Romani Baht” и Регионален инспекторат по образование София град. Предвид твърдяното продължаващо нарушение на права на недискриминация на множество лица от ромски произход, и при процесуалната възможност на чл. 71 ал. 3 от ЗЗДискр. за предявяване на самостоятелен иск от свое име, ищецът иска от съда да признае по отношение на ответниците, че децата от ромски произход, посещавали и посещаващи 103-то СО училище в квартал Ф., гр. С., са били и са подложени на сегрегация и неравностойно отношение, представляващо дискриминация, както и да установи, че е нарушено тяхното право на равно и интегрирано образование. Ищецът претендира направените по делото разноски.

Ответникът Министерство на образованието и науката (МОН), чрез пълномощниците си юрисконсултите Д. и С., оспорва исковете. Оспорва всички фактически твърдения на ищцовата страна. Оспорва доказването на факт на дискриминация по чл. 9 от ЗЗДискр., което да обосновава нуждата от доказване, че право на равно третиране не е нарушено. Възразява, че съгласно чл. 9 от ЗНП всяко дете, съответно родителите му, само избира :в какво училище да учи. В случая за 103-то СОУ такъв избор е бил направен от самите деца и техните родители и няма принудително разделяне, обособяване или отделяне по смисъла на § 1 т. 6 от Допълнителната разпоредба на ЗЗДискр., за да има сегрегация. Нивото на обучение и по-ниските образователни резултати пък се дължат на поведението на самите ученици и техните родители. Самите ученици не посещават учебни занятия, бягат от часовете и затова не могат да получат съответното ниво на образование. Родителите от своя страна са длъжни да осигурят присъствие на децата си в училище. Отделно Министерството е предприело мерки за образователна интеграция на децата и учениците от етническите малцинства. С Постановление № 5 от 11.01.2005 г. на Министерски съвет е създаден Център за образователна интеграция на децата и учениците от етническите малцинства, който има за цел подпомагане на МОН при осъществяване на политиката в тази насока. Ответникът претендира юристкосултско възнаграждение.

Ответникът Столична община (СО) не е дал становище по исковете.

Ответникът 103-то СО училище, чрез адв. Я., също оспорва исковете, като възразява, че не се доказва поставяне в неравностойно положение - напротив установява се, че учениците са учили в редовно българско училище, като са били на лице условия като за всички други, съгласно държавните образователни изисквания. Директорът на училището е направил всичко, което е зависело от него да поддържа нивото на училището на нужната степен, при осигуреното финансиране от СО. Не са доказани щети по основание и по размер на точно определени лица. Самите ученици са посещавали спорадично учебни занятия с огромни количества неизвинени отсъствия, за които не са били дори санкционирани. Ако имат пропуски, в образованието, то не се дължи, на неположена грижа от страна на ответниците, а на собственото им неправомерно поведение. Ответникът претендира направените разноски.

Съдът, като прецени събраните доказателства по отделно и в тяхната съвкупност с оглед направените доводи и възражения, намери за установено следното:

Законът за зашита срещу дискриминацията (§ 1 т. 6 от Допълнителната разпоредба), обн. ДВ, бр. 86 от 30.09.2003 г., в сила от 01.01.2004 г., изрично определя понятието расова сегрегация - това е издаването на акт, извършването на действие или бездействие, което води до принудително разделяне, обособяване или отделяне на лице на основание на неговата раса, етническа принадлежност или цвят на кожата. Явлението е неприемливо според закона, тъй като е в нарушение на правото на всяко лице на равенство в третирането и във възможностите за участие в обществения живот (чл. 2), което не е израз на негова воля. В този смисъл е и изразът „принудително'". Изолация на основание раса, етническа принадлежност или цвят на кожата е неприемлива, когато не е резултат на формирана свободна воля на индивида, при положение, че всички обстоятелства свободна воля да бъде формирана са налице. Тогава разделянето, обособяването или отделянето е сегрегация. Обучаващи институции в системата на народната просвета (детски градини, училища и обслужващи звена) не могат да функционират като сегрегирани (чл. 29 от ЗЗДискр.). Министърът на образованието и науката и органите на местното самоуправление са длъжни, в рамките на своята компетентност, да взимат необходимите мерки за недопускане на расова сегреция в обучаващите институции (чл. 29 от ЗЗДискр.).



В случая ищецът твърди, че в 103-то СО училище в квартал Филиповци в гр. София се обучават единствено ученици от ромски етнически произход. Това твърдение се установява по делото -констатацията е по изследването от 2003 г. по решение на Съвет­ на комисията за консултации и контрол, представлявана от програма RaJE (UK). Фондация ”Romani Ваht” и Регионален инспекторат по образование София град, която съдът, по свое вътрешно убеждение, няма основание да не приеме (там 103 ОУ е посочено като училище с ромски паралелки), съдържа се в представените от училището писмени доказателства (многократно в докладните записки на директорката, които се представят от периода 2000 г. - 2004 г. това обстоятелство е подчертавано - че в училището се обучават над 400 ученика - от подготвителен до XI клас, всички от ромски произход), както за това свидетелства и св. К., без да има нито едно доказателство от ответниците, което да го опровергава (оспорване по реда и в сроковете на: чл. 109 от ГПК на това обстоятелство не е и правено изрично от никой от ответниците). Твърди се, че това не е по свободната воля на обучаваните деца или техните родители, а поради невъзможността им да се обучават другаде, заради обособяването като ромски на самия квартал (това за децата е близко и удобно като достъп училище), заради трудностите при постъпването в други училища, отношението на децата с друга етническа принадлежност към ромите, удобство от затварянето в собствената общност и т.н. (така св.К., който свидетелства, че е имал студент, бивш ученик в училището, който не е приет другаде; че има страх децата да се обучават в български училища заради побои). Твърди се и че това е при бездействие на органите по чл. 29 от ЗЗДискр. и продължаващо обучение при този персонален състав на учениците от страна на училището, което не се опровергава от нито едно твърдение от страна на ответниците или събрано от тях доказателство, освен твърдението на ответника МОН, че с Постановление 5 от 11.01.2005 г. на Министерски съвет е създаден Център за образователна интеграция на децата и учениците от етническите малцинства, който има за цел подпомагане на МОН при осъществяване на политиката в тази насока. При, това положение, по реда на чл. 9 от ЗЗДискр. се явяват доказани фактите за изолация на деца - роми по етнически произход в обучаващата институция /училище/, при условията, че в страната и в града на училището /София/ живеят различни етнически общности, като изолацията не е по свободна тяхна воля, а по стечение на наложили се обстоятелства извън тях при бездействие на органи, които дължат мерки това да бъде преодоляно, за период при действие на ЗЗДискр. от което може да се направи извод, че е налице сегрегация, като форма на дискриминация, нарушаваща правото на равно третиране и възможности за участие в обществения живот. Ответниците не доказват, че правото на равно третиране на обучаващите се деца не е нарушено. Единственото възражение, което се прави е с оглед разпоредбата на чл. 9 от ЗНП, според която всеки гражданин осъществява правото си на образование в избрано от него училище и вид обучение, съобразно личните си предпочитания и възможности, като правото за малолетните се ползва от родителите или настойниците им, което изключвало принудата, т.е всички деца в училището били там по собствена воля. Както вече се изложи тази воля трябва да не е определена и формирана от външни обстоятелства. Волята в случая не е свободна и сегрегация е налице, за което мерки от страна на посочените общински и държавни органи, са били дължими, а какви точно е въпрос на целесъобразност.

Предвид изложеното искането на ищеца за признаване по реда на чл. 73, ал. 3 от ЗЗДискр., че децата от ромски произход, посещавали и посещаващи 103-то училище СО училище в квартал "Ф.", г. С., са били и са подложени на сегрегация и неравностойно отношение, на основание чл. 71, ал.1, т. 1 от ЗЗДискр. е основателно.

Основателно е и искането за признаване на нарушено право на равно и интегрирано образование.

Тук твърденията на ищеца са конкретни - че в 103 СО училище е налице лоша материална база, занижени критерии за оценяване, ниски образователни резултати , неподготвеност на учителите и неупражняване на контрол при посещаемостта, което е израз на нееднакво третиране и злепоставяне на обучаваните в училището деца. Нито едно от тези твърдения не е доказателствено оборено по правилото на чл. 9 от ЗЗДискр.. Представените докладни записки /34 броя за времето от 2000 до 2004 г./ установяват усилия на директорката за подобряване на материалните условия в училището, но няма данни тези усилия да са приключили благополучно, а сами по себе си те са без значение, като са безрезултатни. Точно от тези докладни се установява и тежкото материално състояние на училището /нужда от асфалтиране на училищния двор, на възстановяване на оградата на двора, липса на топла вода, нужда от основен ремонт на фасадата на училището, на хидроизолацията на покрива, прогонване на дограмата и лакиране на прозорците, основен ремонт на тоалетните, боядисване на стени в стаите, нужда от оборудване и материали за различните кабинети, оскъдна спортна база, неподменема електрическа инсталация от построяването на училището от 1961 г. ит.н./ за което и св. К., без данни как то се съпоставя с други „български” или „смесени” училища. Ответникът Столична община пък, задължен с финансирането на това и другите общински училища на територията на София /чл. 9, ал. 3 и чл. 41 и следващите от ЗНП/ изобщо не е дал или доказателства по исковете. Без значение са доказателствата, установяващи обща правоспособност на учителите и тяхната квалификация /посредством дипломи за завършено образование/ - твърдението е че те нямат способности /квалификация/ за работа с деца билингви и в мултикултурна среда, а такива способности не се установяват. Бeз значение е и общата приложимост на държавните образователни изисквания относно степента на образование, общообразователен минимум и учебен план (за което от съответното училище се представят училищни учебни планове) - чл. 16 от ЗНП, щом не се установяват като покрити изискванията на необходимата образователна подготовка (чл. 15 от ЗНП) поне в степента, в която са покрити в другите училища (така представеното изследване, което е от 2003 г., но няма данни резултатите и след това - при действието на ЗЗДискр. и до приключване на устните състезания по делото да са различни). Същото е и по отношение поведението на учениците (за което от ответното училище се представят известия до родители за отсъстващи ученици и справки за отсъстващи ученици до Район Л. и Столична община). То е без значение за настоящото дело. Тук е релевантно как, преподавателския състав реагира на това поведение, а конкретни данни за това няма събрани. Същото е и за критериите, прилагани от учителите при оценяването. За всичко това контролни функции са имали и ответниците МОН и СО, чрез съответните органи (чл. 34 и сл. от ЗНП).

Отрицателните последиците от съществуващото положение в обществен план са огромни (в този смисъл са и изводите и препоръките от изследването от 2003 г.). Те обаче не са предмет на настоящото дело (в този смисъл, възраженията на ответното училище за причинени или не щети на конкретни лица са ирелевавтни), макар точно, те да обосновават воденето му - установяването на нарушени права, които съдебно потвърдени трябва да намерят своето надлежнио осьществяване.

Ищецът е поискал присъждане на направените по делото разноски. Предвид, че е освободен от заплащане на такси и разноски (чл. 75 от ЗЗДискр.), както и че по пълномощните на адв. М. и адв. Й. няма данни за уговаряно и заплащано възнаграждение, разноски по чл. 64 ал. 1 от. ГПК не се установяват, за да бъдат присъждани.

Воден от горното съдът
РЕШИ:
ПО ИСКОВЕ с правно основание чл. 71 ал. 3 вр. чл. 71 ал. 1 т. 1 от Закона за защита срещу дискриминацията, предявени от Европейски център за правата на ромите, Будапеща срещу Министерство на образованието и науката, Столична община и 103-то СО училище, ПРИЗНАВА за установено, че децата от ромски произход, посещавали и посещаващи 103-то СО училище в квартал Ф., гр. София са били и са подложени на сегрегация и неравностойно отношение, представляващо дискриминация, както и че е нарушено тяхното право на равно и интегрирано образование.

Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в 14 дневен срок от съобщаването му на страните.






Сподели с приятели:
1   ...   12   13   14   15   16   17   18   19   ...   38




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница