С б о р н и к съдебна практика по приложението на закона за защита от дискриминация


Решение от 27.02.2007 г. по гр.д. 3139/2007 г. на Софийски градски съд



страница17/38
Дата23.07.2016
Размер6.17 Mb.
#2701
1   ...   13   14   15   16   17   18   19   20   ...   38

21. Решение от 27.02.2007 г. по гр.д. 3139/2007 г. на Софийски градски съд


IV-Б с-в

съдия-докладчик Майя Русева22
Расова сегрегация
Чл. 4, чл. 5 и чл. 71, ал. 1 и 3 от Закона за защита от дискриминацията
Принципът за недискриминация изисква не само забрана за различно третиране на лица в сходни ситуации, но и налага различно третиране на лица в различно положение с цел премахване на съществуващо неравенство. Липсата на такова различно третиране в последния случай, ако няма разумно и обективно оправдание, също съставлява дискриминация. Предвид факта, че учениците в процесното сто процента ромско училище не знаят добре български език - който е официален език в училищата и училищното обучение трябва да осигурява условия за усвояването му, компетентните държавни органи следва да предприемат необходимите мерки за осигуряване на равни възможности на учениците от училището, с оглед техните индивидуални способности предвид етническия им произход, да възприемат учебния материал и покрият общообразователния минимум.
С решение от 22.07.2005 г. на Софийски районен съд (СРС), 41 с-в, по г.д. 11630/04г. по описа на СРС по предявените от Европейски център за правата на ромите (ЕЦПР), Будапеща, Унгария, срещу Министерство на образованието и науката, Столична община и 103 СОУ искове с правно основание чл. 71 ал. 3 вр. с чл. 71 ал. 1 т. 1 от Закона за защита срещу дискриминацията (ЗЗДискр., заглавие изм. на Закон за защита от Дискриминацията, ДВ бр. 68/06 г.) е признато за установено, че децата от ромски произход, посещавали и посещаващи 103 СОУ в кв.Филиповци, гр.София, са били и са подложени на сегрегация и неравностойно отношение, представляващо дискриминация, както и че е нарушено тяхното право на равно и интегрирано образование.

Въззивни жалби са подали Министерството на образованието и науката (МОН) и 103 СОУ, в които се твърди, че решението е незаконосъобразно, и се моли за неговата отмяна; МОН претендира и присъждане на юрисконсултско възнаграждение; 103 СОУ – направените разноски за адвокатски хонорар.

Европейски център за правата на ромите (ЕЦПР) оспорва жалбите.

Въззиваемата страна Столична община (СО) не ги оспорва.

Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл. 71 ал. 3 вр. с ал. 1 т. 1 от ЗЗДискр.

В исковата молба на ЕЦПР се твърди, че е налице продължаващо нарушение от страна на ответниците на правата на недискриминация на множество лица от ромски произход. Поддържа се, че 103 СОУ се намира в ромския квартал Филиповци в гр.София, като сто процента от обучаващите се в него са ученици от ромски етнически произход. По този начин те биват обучавани в училище, което е етнически сегрегирано. В него има крайно лоша материална база – класните стаи са в много лошо материално състояние, кабинетите не са оборудвани тематично в съответствие с учебния предмет, който обслужват, училището не разполага с достатъчен учебников фонд за учениците, които нямат средства да закупят учебниците си (а това са голям процент от тях - с оглед лошото материално състояние на семействата им), и те са принудени да се обучават при липса на елементарни учебни пособия; обучението се провежда при условията на мизерия. Обичайна практика е учениците да получават по-високи оценки за по-нискокачествени знания, поради занижени критерии на преподавателите. Това се оказва изключително вредно, когато впоследствие пожелаят да продължат обучението си в други училища или да кандидатстват във висши учебни заведения - тъй като не са в състояние да покрият изискванията на тези учебни заведения за съответния клас и за кандидат-студентските изпити. Образователните резултати, които постигат, са много по-ниски в сравнение с тези на техните връстници от ромски етнически произход, обучавани в интегрирана среда, т.е. в смесени училища, и от постиженията на техните връстници, които се обучават в училища, където сто процента от учениците са от български етнически произход. Ниските образователни постижения са резултат включително и от неподготвеността на учителите от 103 СОУ да работят с деца билингви, за които първият език е ромски, и в мултикултурна среда, от неупражняване на контрол върху редовността на посещение на учениците от страна на педагогическия състав, от неупражняването на контролните функции на МОН и Столична община върху изпълнението на задълженията от страна на училището.

При тези обстоятелства се твърди, че е налице продължаващо бездействие на ответниците да изпълняват задълженията си, като поддържат минимално ниво на образование и учебни условия, както и продължаващо действие – да обучават в условията на сегрегация – забранена форма на дискриминация. Тези действия и бездействия са неправомерни, защото нарушават правото на учениците от ромски произход на равно образование в интегрирана среда. С тях се нарушават общите принципи и забрани на ЗЗДискр. и глава втора от същия закон. Децата от ромски произход, посещавали и посещаващи 103 СОУ, са жертва на сегрегация, тъй като съществуването на етнически сегрегирано училище в етнически сегрегиран квартал е довело и води до принудително отделяне на деца от определен етнически произход – в този случай ромски. Ответниците нарушават задължението си по чл. 29 ЗЗДискр. да вземат мерки за недопускане на расова сегрегация в обучаващите институции, респективно правото на децата от ромски произход, посещавали и посещаващи 103 СОУ, да не бъдат дискриминирани, като чрез действията и бездействията си ги подлагат на сегрегация - забранена форма на дискриминация, и на неравно третиране по отношение на тяхното образование. Същевременно те нарушават и чл. 3 от Закона за народната просвета (ЗНП) - който прогласява задължение за осигуряване на образование съгласно държавните образователни стандарти, чл. 4 ЗНП – който установява равенство в образованието независимо от етническия произход, чл. 14 ЗНП - който изисква от училищата да осигурят нормално физическо и психическо развитие на учениците, чл. 22 ЗНП - съгласно който образованието следва да се осигури съобразно с индивидуалните способности на учениците и техните очаквания за бъдещото им развитие и да гарантира образователен минимум. С действията и бездействията се нарушават и разпоредби на Конституцията (чл. 6 за недопускане на привилегии или ограничения на основание етнически произход, чл. 14, защитаващ правата на детето, чл. 29, забраняващ унизително отношение към гражданите, чл. 53, прогласяващ правото на образование на всички граждани) и на международни актове (чл. 3 от Европейската конвенция за защита на правата на човека (ЕКЗПЧ), забраняващ унизяващо поведение, чл. 2 Протокол 1 към ЕКЗПЧ, прогласяващ право на образование, чл. 14 ЕКЗПЧ, забраняващ дискриминация във връзка с горните два текста и др.).

Тези противоправни действия и бездействия довеждат до намаляване на увереността на учениците от ромски произход, обучавани в 103 СОУ, в собствените им способности, до разрушаване на техните шансове за по-нататъшно развитие и реализация на трудовия пазар. Те съзнават това и страдат от факта, че са лишени от равен старт в живота, както и от обстоятелството, че за да успеят, е необходимо да полагат повече усилия от техните връстници, обучаващи се в интегрирана среда; това съставлява унизително отношение към тях и тяхната етническа група. Отделно от изложеното, общуването и комуникацията им с българските им връстници се затруднява и става невъзможна - принудени са да се обучават в класове, където деца от български произход не се обучават; ограничават се възможностите им да комуникират на български език, което пречи успешно и пълноценно да го усвоят. По този начин се вреди на интеграцията им с българските им връстници, те се затварят в собствен етнически кръг, не придобиват умения да общуват с макрообществото, чувстват се изолирани и пренебрегнати; у тях се създава усещане, че не са желани от българските деца и родителите им; това вреди на самочувствието им, кара ги да се чувстват подценени, поставя ги в обидно и унизително положение. При тези обстоятелства се моли за признаване за установено, че децата от ромски произход, посещавали и посещаващи в момента 103 СОУ, са подложени на сегрегация и неравностойно положение – представляващо дискриминация, от ответниците, и че е нарушено тяхното право на равно и интегрирано образование.

Ответникът Министерство на образованието и науката оспорва исковете и претендира разноски, вкл. юрисконсултско възнаграждение. Поддържа, че съгласно чл. 9 ЗНП всяко дете, съответно родителите му, само избира в какво училище да учи; в случая за всички учащи в 103 СОУ деца самите родители са направили своя избор къде да учат. Деца от други училища също са се преместили по техни молби в него; липсват каквито и да било действия или бездействия на МОН, които да водят до принудително разделяне, обособяване или отделяне на лице въз основа на неговата етническа принадлежност. Нивото на образование се дължи изключително на поведението на самите ученици, които не посещават учебни занятия, и на техните родители, които са длъжни да осигурят присъствие на децата в училище (по арг. от чл. 47 ЗНП).

Ответникът 103 СОУ оспорва исковете и претендира разноски. Поддържа, че в 103 СОУ се работи по същите учебни планове, по които работи кое да е друго училище в България, и няма каквато и да е форма на сегрегация и поставяне в неравностойно положение. Качеството на образование не е по-лошо от това в сходни общински училища. Евентуални пропуски в него се дължат на собственото неправомерно поведение на учениците, които има огромен брой неизвинени отсъствия. Директорът е направил всичко в рамките на неговата компетентност, за осигуряване на нормален учебен процес в училището. Следва да се отчита обстоятелството, че то не е първостепенен разпоредител с бюджетни средства, и че без финансиране повече не би могло да се направи.

Ответникът Столична община не взема становище по исковете.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните съгласно чл. 188 ал. 1 ГПК, намира за установено от фактическа страна следното:



Всички деца, които се обучават и са се обучавали поне от 2000 г. насам в 103 СОУ, са от ромски произход. Училището се намира на територията на кв. Филиповци, гр. София, населен изключително с граждани от ромски произход (тези факти не се оспорват от страните, а са видни и от цитираното по-долу изследване, докладна записка вх.№. ПГ 210-00-32/19.11.02 г. на директора на 103 СОУ до Народното събрание във връзка с необходимостта от компютърен кабинет и от показанията на св. К.).

Видно от изследване от м. март 2003 г. на Съвета на комисията за консултации и контрол, озаглавено „Провеждане на основна оценка на значителна и представителна извадка на деца от ромски произход на възраст между 7 и 11 години и съпоставяне с други данни на деца от неромски произход в първи и четвърти клас по български език и математика” и съставено на база проверка знанията на учениците в три групи училища – с паралелки с малък брой роми (30 СОУ, 46 ОУ, 76 ОУ), смесени паралелки (136 ОУ, 110 ОУ, 66 СОУ) и ромски паралелки (70 ОУ, 75 ОУ, 103 ОУ), в анализа на резултатите по математика за първи клас е посочено, че в значителна част от работите на учениците от ромските училища се потвърждава фактът, че разбирането за съдържанието на задачата е затруднено, т.е. децата срещат трудности още в началния етап, с което не се гарантира необходимото условие за нейното решаване; те не осмислят жизнената ситуация, описана в нея, връзката между условието и нейния въпрос; при сравняване на цифрите в таблиците за резултатите по определени задачи в горецитираните училища, поотделно за деца от български и ромски произход, се установява, че децата в ромските паралелки, работили с грешка или сгрешили всичко, особено в четвърти клас, са значително повече от децата от ромски произход в смесени училища или от децата от български произход в смесени училища или в училища само с деца от български произход, работили с грешка или сгрешили всичко (напр. при събиране до 1 млн. – 76 ОУ: работили без грешка 12, с грешка 28, сгрешили всичко 6; 136 ОУ (смесено) - работили без грешка 10 деца от български произход, работили с грешка 4 деца от български произход, сгрешили всичко 2 деца от български произход; работили без грешка 2 деца от ромски произход, с грешка 10 деца от ромски произход, сгрешили всичко 5 деца от ромски произход; 103 СОУ (ромски паралелки) работили без грешка 2 деца от ромски произход, работили с грешка 1 дете от ромски произход, сгрешили всичко 31 деца от ромски произход). В анализа на резултатите по български език за първи клас е посочено, че учебното съдържание по български език е овладяно от учениците от групата на българските училища; при смесените училища е по-затруднено; най-ниски стойности на успеваемост има в ромските училища, макар в тях подготвителният и основният етап на ограмотяването да е най-дълъг; причина за допуснатите грешки са трудната адаптация на учениците роми в първи клас, тъй като голяма част от тях не са посещавали детска градина и не са социализирани; като основна причина се очертава и езиковата бариера, която води до изоставане в цялостното обучение и до отпадане на ученици роми от училище. По отношение на резултатите по български език за четвърти клас е отбелязано, че се повтаря тенденцията, че учениците от неромски произход се справят в пъти по-добре от тези от ромски произход - показател за това е броят на справилите се цялостно със слуховата диктовка в ромските училищатрима от всички изследвани; това говори за недобра писмена култура и малък лексикален запас, който не би могъл да обслужва постигането на необходимите резултати в края на 4 клас на ниво учебна програма и държавни образователни изисквания. Слабо е овладяно писането като средство за общуване и изполването му като условие за развитие на познавателните способности на учениците; очертава се липса на система от начални знания за строежа на езика и неговите единици, на умения за синтезиране, обобщаване и анализиране на знанията и уменията при справяне с езикови задачи за учениците от ромски произход; граматическите категории на частите от речта са напълно непознати за тях (затруднението им при диференциране на частите на речта и определяне на техните граматически категории е видно от факта, че те не са определени по вид, род и число на съществителното им, както и по време, лице и число на глагола; основен проблем има и при откриване на съществителни, прилагателни и глаголи в текст); учениците от ромски произход нямат и усет за пунктуацията на български език; степента им на владеенето му е ниска. Причина за това е както нередовното посещаване на училище, така и липсата на система за билингвално обучение; фактите са тревожни и поради обстоятелството, че малко от ромите продължават образованието си след 4 клас, и знанията им по български език – официален за страната, в която живеят, няма кога и къде да бъдат обогатени и задълбочени. При така направения анализ са формулирани изводи, че учениците роми постигат по-добри резултати и се обучават по-успешно в паралелки със смесен етнически състав; слабото владеене на български език предполага видните ниски стойности на резултатите от обучението по математика, поради невъзможността на учениците-роми да прочетат и осмислят условието на текстовите задачи; предполага се, че аналогични ще бъдат резултатите и по учебните предмети от останалите културно-образователни области. Дадени са препоръки нормативните документи в областта на средното образование да бъдат приведени в съответствие с нуждите на учениците роми с цел създаване на условия за десегрегация, обучението на ученици роми да се осъществява в паралелки със смесен етнически състав, да се предвидят допълнителни часове за обучение по български език с цел постигане на изискванията на държавните образователни изисквания от учениците роми; да се създаде организационен модел и да се фасилитират дейности, свързани с десегрегацията на учениците роми.

Учениците в 103 СОУ са постъпили там с оглед подадени от родителите им заявления да бъдат записани в него. В училището учат и ученици, които първоначално са учили в други училища и впоследствие са поискали да бъдат преместени в него. От 103 СОУ са напускали ученици, продължили по тяхно желание обучението си в други училища (тези факти не се оспорват от страните, а са видни и от приложените по делото заявления за постъпване, удостоверения за преместване на ученици, служебни бележки, писма и съобщения от други училища до 103 СОУ, че техни бивши ученици са постъпили в тях и следва/или не да им бъде изпратено отпускно удостоверение).

При отсъствието на учениците от занятия, на родителите им се изпращат съобщения за уведомяване им, че ако веднага не ги изпратят на училище, ще им бъде наложена глоба по чл. 6 и чл. 138 от ЗНП.

Във връзка с чл. 47 и чл. 48 ЗНП, директора на 103 СОУ е изпращал списъци на учениците, подлежащи на задължително обучение и застрашени от отпадане (с данни за имена, ЕГН, клас, родител или настойник), за да се вземат необходимите мерки, с изходящи номера и дати както следва: изх.№.2230/591 от 4.07.03г. /24души/, вх.№.ТР 92-00/4.03.03г. на СО р-н Люлин /41души/, изх.№.3358 /888/12.03.04г. /25души/, вх.№.ТР-92-000-313/8.07.02г. на СО р-н Люлин /34души/, изх.№.3360/890/12.03.04г. /41души/, вх.№.ПР-92—00-007/15.01.02г. на СО р-н Люлин /36души/, вх.№.ПР-92-00-018/18.01.02г. на СО р-н Люлин /36души/.

В докладни записки на директора на училището В. К. до различни институции се иска съдействие във връзка с подобряването на учебния процес и материалната база на 103 СО – за създаване на собствен компютърен кабинет в училището (докладна разписка до Министъра на МОН вх. №. 3402/29.01.02 г. и изх. №. 1774/235/11.03. 03 г.), за осигуряване на средства за асфалтиране на училищния двор и разкопаната улица пред него (докл. записка до кмета на р-н Люлин вх. № ФС–92–00–077/10.02.04 г.), за ремонтни дейности по хидроизолация на покрива и фасадата на училището, поставяне на външна топлоизолация на една класна стая и вътрешна фасада, подмяна на балатум, поставяне на теракот, прогонване на дограма и лакиране на прозорците, боядисване на стени и тавани, изграждане на стени, асфалтиране на училищния двор, дренаж и тротоар около сградата на училището и на канализационна шахта пред административния блок (вх.№.5321/111 /31.01.03г.), за оборудване за компютърен кабинет, за часове по химия, физика, биология, трудово обучение, за адм. нужди, за нужди на физкултурния салон, за подготвителните класове /конструктури, пъзели, игри, букви, фигури, сметала/, печки (изх. №. 2058/419/ 20.05.03 г. до Кмета на р-н Люлин), за отпускане на средства за асфалтиране и направа на ограда на училищния двор и за поставяне на два пилона за знамена (изх. №. 2132/493/26.05.03 г. до Кмета на р-н Люлин), за подмяна на ел. инсталация от 1961 г. (вх. №. 115/14.08.00 г. до кмета на р-н Люлин), за оборудване за физкултурния салон, в който има само шведска стена и останалото оборудване е негодно и подлежи на бракуване (изх.№.88/4.05.00 г. до МОН), за доставяне на чинове, маси, столове, катедри, бюра - доколкото от години за училището не е купуван инвентар и наличният е остарял и в окаяно състояние (изх.№ 300/21.04.01 г. до кмета на р-н Люлин; вх.№ 395/5.10.01 г. до кмета на р-н Люлин), за включване в Интернет с оглед въвеждането на доставените компютри в обучението по информатика и информационни технологии (изх № 2225/586/30.06.03 г. до кмета на р-н Люлин).

Не се спори между страните, че училищните учебни планове на 103 СОУ, вкл. приложените по делото, са изготвени въз основа на учебния план в съответствие с държавните образователни изисквания.

От показанията на разпитаните свидетели се установява, че към 2000-2001 г. всички ученици в 103 СОУ, гр. София, били от ромски произход - нямало дете от български произход или от различно от ромско малцинство (св. К.). С тези от 3 до 5 клас св. К. (турскоговорещ ром, доктор на педагогическите науки и преподавател по ромски език във Великотърноския университет) правил изследвания за докторската му дисертация от 2002 г. (поради което приблизително 1 година го посещавал 2-3 пъти седмично, присъствал в часове и разговарял с учителите и децата) - карал ги да напишат съчинение на български език по определена тема. При сравнение на съчиненията на децата от другите училища със съчиненията на децата от ромски произход от 103 СОУ се оказало, че нивото на последните било много по-ниско - имало деца в 3 и 4 клас, които не можели да напишат и едно изречение на български език; при други пък качеството на текста било на много по-ниско ниво (св. К.). Наличието на два езика води до специфични особености на тези деца; те могат да учат в обикновени училища, стига учителите да са подготвени – не е задължително да знаят ромски език, ако владеят определени техники (св. К.). По-голямата част от учителите в 103 СОУ не са имали допълнителни квалификационни курсове за работа с деца билингви; преподавайки, те не вземали под внимание билингвизма на децата - преподавали, все едно преподават на български деца. Степента на владеене на български език устно и писмено от лица с ромски произход е различна – и сега познанията на тези от студентите на св. К. от ромски произход, които са учили в училища от ромски квартали, са много по-ниски от тези на студентите му, завършили смесени училища; изискванията на учителите в училища извън ромските квартали са по-големи (св. К.). Въпреки че сега децата не са задължени да учат в училищата в своите квартали, св. К. предполага, че родителите от ромски произход записват децата си в 103 ОУ, тъй като се страхуват в други училища от побой; от негов студент знаел, че искал да отиде да учи в Люлин, но директорката като разбрала, че е от Филиповци, му казала да отиде да учи там. Според св. К. материалната база на 103 СОУ била под всякаква критика; то е едно от най-лошите училища, като той не е виждал българско училище с такава материална база. Като е споделял това с учителите и директорката, те са казвали, че е така, защото децата не пазят. Свидетелят не е виждал лично деца да трошат и чупят; счита, обаче, че чиновете са остарели, дъските не са били боядисвани от години, шкафчетата са били без вратички.

През 2006 г. училището било оградено и уредено; материалната част в него според св. Й. (работещ от 3-4 месеца като охрана в училището и отговорник за екологията в квартал Филиповци и за училището в Столична община, член на Обществения съвет) е задоволителна – кабинетите са оборудвани, стаите - нормални; има компютърен кабинет; учителите са добре подготвени по преценка на същия свидетел – над 90 процента от тях са с висше образование (по делото са приложени дипломи за завършено висше образование за лица, за които не се спори, че са учители в 103 СОУ) и преподават съвестно материала си. Работят извънредно, тъй като децата не говорят добре български и това налага повече време и труд за постигане на желаните резултати (св. М., начална учителка в 103 СОУ от 34 години). Децата посещават училище редовно - в началния курс с посещаемост 85 %, особено откакто излязъл законът, че ще се отнемат майчинските при 15 неизвинени отсъствия (св. М.). При отсъствие на дете, още същият ден преподавателят отива в дома му и разговаря с родителите и го довежда в училище (св. М.). Според св. М. понастоящем базата в училище е в невероятно добро състояние. До 2006 г. също била в добро състояние, но дотогава ремонтите се правели вътре в училището, а през 2006 г. се извършил ремонт на самата сграда отвън, сменена била дограмата, сложена била ограда. Училището разполага с компютри, телевизор, факс; всички кабинети са оборудвани, след основен ремонт, с измазани подове; разполагат с необходимите табла, цветни тебешири, диаграми, схеми, касетофони, касети с различни жанрове музика, табла с произведения на изкуството; има специализираните такива по химия, физика, компютърен (с 12 компютъра).

Фондация „Европейски център за правата на ромите” е регистрирана на 3.12.96 г. в регистър на обществените организации и фондациите №.1.4d със седалище гр. Будапеща и цел защита на човешките права на ромското население на Европа.

Изложеното се установява от събраните по делото доказателства, вкл. показанията на разпитаните свидетели К., Г. и М., които съдът кредитира само в частта, отразяващи техни преки и непосредствени впечатления,

Въз основа на така установените фактически обстоятелства, съдът намира от правна страна следното:
Фондация „Европейси център за правата на ромите” представлява юридическо лице с нестопанска цел за осъществяване на общественополезна дейност. При тези обстоятелства и съгласно чл. 71 ал. 3 ЗЗДискр. тя е оправомощена да предяви иск по чл. 71 ал. 1 ЗЗДискр. както от името на лицата, чиито права са нарушени в случаи на дискриминация, така и самостоятелен такъв - когато са нарушени правата на множество лица.

В исковата молба се твърди, че е налице дискриминация на учениците в 103 СОУ, доколкото същите са етнически сегрегирани - в училището се обучават само деца от ромски произход, както и че е нарушено правото им на образование – тъй като при обучението в горепосоченото училище не получават образование по качество и при материална база, идентични с тези, до които имат достъп учениците в смесени училища и такива с деца само от български произход.


По иска с правно основание чл.71 ал.3 вр. с ал.1 т.1 ЗЗД във връзка с твърдяното наличие на расова сегрегация:23
Съгласно разпоредбата на чл. 4 ЗЗДискр. всяка пряка или непряка дискриминация, основана на признаци сред които и етническата принадлежност, е забранена, а предвид чл. 5 ЗЗДискр., расовата сегрегация се смята за дискриминация.

В дефинитивната разпоредба на пар. 6 от допълнителните разпоредби (ДР) на ЗЗДискр. е предвидено, че расовата сегрегация е издаване на акт, извършване на действие или бездействие, което води до принудително разделяне, обособяване или отделяне на лице на основание на неговата раса, етническа принадлежност или цвят на кожата. В разглеждания случай, доколкото всички ученици в 103 СОУ са от ромски произход, е налице такова обособяване на база етническа принадлежност. То, обаче, не е „принудително” по смисъла на горната разпоредба. Това е така, защото отделянето не е следствие от обстоятелства, стоящи извън волята на обучаемите, респективно на техните родители и настойници, и не е настъпило въпреки тяхната воля - не следва от нормативен или административен акт, който да съдържа задължение за записване на учениците от ромски произход в определено учебно заведение, респективно да прегражда обучението им в други училища. Не се спори между страните, а е видно и от събраните доказателства, че учениците в 103 СОУ са постъпили в него с оглед подадени от родителите им заявления за записването им там съгласно чл. 9 ЗНП и чл. 36 ППЗНП – т.е. в резултат на свободна – при условията на реален избор между 103 СОУ и всички останали училища, и изрично изразена – в писмена форма, воля за това. От друга страна, в училището са постъпили и ученици, преместили се от други училища по собствено желание, респективно то е било свободно напуснато от такива, продължили обучението си в други учебни заведения. Съгласно чл. 9 ЗНП всеки гражданин осъществява правото си на образование в избраното от него училище и вид обучение съобразно личните си предпочитания и възможности, като за малолетните това право се упражнява от родителите или настойниците им. Учениците от ромски произход, както всички останали ученици, вкл. от български или от друг неромски малцинствен произход, имат право да избират в кое училище да се запишат. Обстоятелството, че в резултат на упражняването на това право в дадени училища обучаващите се са само от български произход, само от ромски произход или с различен произход – български, ромски и друг малцинствен произход, не означава, че е налице расова сегрегация по смисъла на пар. 6 ДР ЗЗДискр. Приемането на противното становище би означавало, че расова сегрегация е всяко отделяне на етнически принцип - независимо дали е по волята на лицата или принудително - което противоречи на разпоредбата на пар. 6 от ДР ЗЗДискр., както и че при настъпване на подобно отделяне в резултат на свободно изявена воля, е необходима намеса за преустановяването му. По отношение на училищата това би довело до необходимост от въвеждане на регулаторни механизми, които да предвиждат намеса в свободното волеобразуване на лицата по чл. 9 ЗНП за избор на учебно заведение с цел недопускане съществуване на училища, в които всички обучаеми да са от един произход (независимо дали той е български, ромски или друг) - т.е. да се принудят деца от български или друг неромски произход, въпреки волята им, да се обучават в училища, където записалите се ученици са изцяло или преимуществено от ромски произход, респективно да се принудят деца от ромски произход, въпреки волята им, да се обучават в училища, където записалите се ученици са изцяло или преимуществено от български или друг произход. Подобно ограничение на правото на образование на основание етническа принадлежност вече би съставлявало дискриминация, която е недопустима съгласно чл. 4 ЗЗДискр. Разпоредбата на чл. 29 ЗЗДискр. вменява задължение на министъра на образованието и науката и на органите на местно самоуправление да вземат необходимите мерки за недопускане на расова сегрегация по смисъла на чл. 6 от ДР ЗЗДискр. в обучаващите институции, т.е. със свои актове или действия да не причиняват принудително отделяне, разделяне или обособяване на лица на основание тяхната раса, етническа принадлежност или цвят на кожата, респективно да не бездействат, когато е налице тяхно задължение за действие и бездействието им би довело до цитираното по-горе принудително отделяне. Тя, обаче, не може да се тълкува в смисъл, че те не следва да допускат съществуването на получило се в резултат на свободна воля на лицата по чл. 9 ЗНП обособяване на етнически принцип, тъй като подобно тълкуване би довело до недопустимо ограничаване на правото на образование на основание етнически произход предвид изложените по-горе мотиви. С оглед на това настоящият състав намира, че не е налице твърдяното нарушение на принципа на недискриминация поради наличие на хипотеза на расова сегрегация с оглед разпоредбата на чл. 5 ЗЗДискр., и че предявеният иск с правно основание чл. 71 ал. 3 вр. с ал. 1 т. 1 ЗЗДискр. е неоснователен.
По иска с правно основание чл. 71 ал. 3 вр. ал. 1 т. 1 ЗЗДискр. вр. с чл. 6 ЗЗДискр. и с чл. 53 ал. 1 от Конституцията за нарушение на правото на образование
Съгласно разпоредбата на чл. 4 ал. 1 ЗЗДискр., всяка пряка или непряка дискриминация, основана на признаци, сред които и етническа принадлежност, е забранена; пряката дискриминация е всяко по-неблагоприятно третиране на лице на основата на посочените в чл. 4 ал. 1 ЗЗДискр. признаци, отколкото се третира, било е третирано или би било третирано друго лице при сравними сходни обстоятелства (чл. 4 ал. 2 ЗЗДискр.); непряката дискриминация е поставяне на лице на основата на тези признаци в по-неблагоприятно положение в сравнение с други лица чрез привидно неутрална разпоредба, критерий или практика, освен ако тази разпоредба, критерий или практика е обективно оправдан/а с оглед на законова цел и средствата за постигане на целта са подходящи и необходими (чл. 4 ал. 3 ЗЗДискр/. Забраната за дискриминация действа спрямо всички при упражняването или защитата на предвидените в Конституцията и законите на Република България права и свободи (чл. 6), едно от които е правото на образование. Съгласно разпоредбата на чл. 53 ал. 1 от Конституцията, всеки има право на образование, като училищното обучение до 16 -годишна възраст е задължително.

Училищното образование според степента си бива основно и средно, а според съдържанието си - общо и професионално (чл. 22 ал. 2 ЗНП). Общото образование следва да осигурява усвояването на общообразователния минимум и при възможност профилирана подготовка съгласно държавните образователни изисквания (чл. 22 ал. 3 ЗНП). Последните определят равнищата на необходимата общообразователна и професионална подготовка и се отнасят за степента на образование, общообразователния минимум и учебния план, учебното съдържание, усвояването на книжовния български език, системата за оценяване, професионалното образование и обучение и придобиване на квалификации по професии, учебниците и учебните помагала, учителската правоспособност и квалификация, материално-техническата база, нормирането и заплащането на труда в системата на народната просвета, инспектирането й (чл. 16 ЗНП). Те създават условия за усвояване на основни научни понятия и принципи за интегриране на минал опит с нови знания от различни области на науката и практиката и избор на варианти за подготовка и професионална квалификация според възможностите на учениците и избраното от тях училище (чл. 15 т. 3, т. 4 ЗНП). Общообразователната подготовка е задължителна, задължителноизбираема, профилирана и свободно избираема, и следва да се осъществява чрез учебни предмети. Задължителната подготовка осигурява постигането на общообразователния минимум в зависимост от степента на образование, като общообразователният минимум за началния и прогимназиалния етап на основното образование е задължителен за всички училища (чл. 98 ал. 2 ЗНП).



Не се спори между страните, че училищните учебни планове на 103 СОУ са изработени въз основа на учебния план по чл. 101 ал. 1 ЗНП и в съответствие с държавните образователни изисквания, както и че почти всички учители в същото са с висше образование. Не се установи и материалната база на училището да е по-лоша от средната материална база на останалите училища в България (от една страна според показанията на свидетелите е налице значително подобрение на същата през последните години с оглед ремонтиране на сградата на училището отвън и отвътре и оборудването му с необходимите помощни средства за преподаване и специализирани кабинети, а от друга страна не са ангажирани никакви доказателства за състоянието на материалната база на останалите училища в страната, респективно средното ниво на същата по определени показатели, които да позволяват извършване на съпоставка по обективни критерии и съответна преценка). От събраните по делото доказателства е видно, обаче, че нивото на успеваемост при усвояване на общообразователния минимум е най-ниско в ромските училища, вкл. в 103 СОУ, което е било сред училищата, включени в сравнителното изследване. Резултатите в същото са многократно по-ниски от тези на ученици от същия клас в училища с деца само или преимуществено от български произход, и от резултатите на деца в смесени училища, вкл. от резултатите на деца от ромски произход, обучавани в последните; същевременно голяма част от учениците на 103 СОУ отпадат и не могат да продължат образованието си след 4-ти клас. Като една от основните причини за това, наред с нередовното посещаване на училище, е посочена езиковата бариера - която води до изоставане в цялостното обучение и отпадане на ученици роми от училище, респективно липсата на билингвално обучение - сочи се, че писмената култура на учениците е недобра (писането като средство за общуване и използването му като условие за развитие на познавателните способности на учениците е слабо овладяно, липсва система от начални знания за строежа на езика и неговите единици, граматическите категории и пунктоацията са непознати), лексикалният им запас е малък, степента на владеене на българския език е ниска, липсват им умения за синтезиране, обобщаване и анализиране на знанията и уменията при справяне с езикови задачи, като познанията им по български език не биха могли да обслужват постигането на необходимите резултати в края на 4 клас на ниво учебна програма и държавни образователни изисквания. Съгласно чл. 22 ал. 1 ЗНП училищното образование осигурява обучението и възпитанието на учениците в съответствие с обществените потребности и индивидуалните им способности и очаквания за успешна реализация в гражданското общество. Предвид горната разпоредба и факта, че учениците в процесното сто процента ромско училище не знаят добре български език - който е официален език в училищата и училищното обучение трябва да осигурява условия за усвояването му (чл. 8 ЗНП), МОН - което чрез Министъра на образованието и регионалните инспекторати упражнява контрол върху дейността на всички видове училища и степени на образование (чл. 35 ЗНП) и е длъжно да осигурява допълнителни образователни възможности за учениците, застрашени от отпадане (чл. 43 ал. 2 ЗНП), СО – като осигуряваща и контролираща задължителното училищно обучение за децата до 16г. в общинските училища на София - каквото е 103 СОУ (чл. 36 вр. чл. 10 ал. 3 ЗНП) и самото 103 СОУ – което чрез директора си сключва трудовите договори с учителите (чл. 40 ал. 2 ЗЗД), осъществяващи обучението (чл. 40 ал. 1 ЗНП), е следвало да предприемат в рамките на тяхната компетентност необходимите мерки за осигуряване на равни възможности на учениците от 103 СОУ, с оглед техните индивидуални способности предвид етническия им произход, да възприемат учебния материал и покрият общообразователния минимум. Тогава правото им на равно третиране при упражняване на правото им на образование не би било нарушено. Това би могло да стане чрез въвеждане на билингвално обучение, осигуряване на кадри с подходяща квалификация за работа с деца билингви (каквато квалификация не се установи настоящият учителски състав да притежава – установяването на това обстоятелство е в тежест на ответниците и те не ангажират такива доказателства, а от показанията на св. К. се установява, че повечето преподаватели не притежават такава и преподават материала все едно се занимават с деца, чийто роден език е български), адаптиране на учебната програма към специфичните възможности на децата, вкл. чрез регламентиране на допълнителни занятия по български език с крайна цел усвояването му на необходимата степен за провеждане на ефективен учебен процес на него, въвеждане на методики на преподаване, които позволяват преодоляването на езиковата бариера в началната фаза на обучението. В този смисъл са и дадените след анализа на резултатите от изследването препоръки за привеждане на нормативните документи в областта на средното образование в съответствие с нуждите на учениците роми, за създаване на организационен модел и фасилитиране на дейности, свързани с десегрегация на учениците роми. В противен случай, при продължаващо бездействие, би продължила съществуващата понастоящем тяхна невъзможност въпреки полаганите от педагогическия състав допълнителни усилия да усвоят общообразователния минимум, който би следвало да им бъде гарантиран, и свързаните с нея тенденции на отпадането на голяма част от ромските ученици след 4 клас и на неконкурентноспособността им при продължаване на образованието в други средни училища (профилирани гимназии, профилирани паралелки на средни общообразователни училища, професионални гимназии, училища по изкуства, култура и др.), където приемът става след проверка на възможностите им при условия и ред, определени с наредба (чл. 26а ЗНП); аналогично стои въпроса и с продължаването на образованието им във ВУЗ, което също предпоставя преминаване през кандидатстудентски изпити. От друга страна, тъй като не се установи да е осигурено обучение в съответствие с индивидуалните способности на учениците от ромски произход - което при редовно посещение да гарантира постигане на общообразователния минимум, нередовното посещение на училище от част от учениците, което също способства за ниските резултати, е ирелевантно. Налице е хипотеза на непряка дискриминация - поставяне на децата от ромски произход в 103 СОУ в по-неблагоприятно положение от учениците в другите училища, където учат деца само от български произход или деца от различен - български, ромски и друг малцинствен произход, при привидно неутрални разпоредби, критерии и практики (че всички ученици се обучават по учебни планове в съответствие с общообразователните изисквания, от учители с изискуемата за заемане длъжността „учител” обща правоспособност, на официалния език в училищата – български), като в резултат на това не могат да упражнят ефективно правото си на образование. Принципът за недискриминация изисква не само забрана за различно третиране на лица в сходни ситуации, но и различно третиране на лица в различно положение с цел премахване на съществуващо неравенство; липсата на такова различно третиране в последния случай, ако няма разумно и обективно оправдание, също съставлява дискриминация (в този смисъл и решение на Европейския съд по правата на човека по делото Тлименос срещу Гърция). В разглежданата хипотеза не се установи наличие на такова разумно и обективно оправдание (установяването му е в тежест на ответниците съгласно чл. 127 ал. 1 ГПК и те не ангажират доказателства). С оглед на изложеното настоящият състав намира, че поради бездействието на ответниците правото на обучаваните и обучаващите се в 103 СОУ деца от ромски произход на образование, респективно на равно третиране при упражняването му, вкл. без значение на етническия им произход с оглед разпоредбата на чл. 6 ЗЗДискр., е нарушено. Предявеният иск с правно основание чл. 71 ал. 3 вр. ал. 1 т. 1 вр. с чл. 6 ЗЗДискр. и чл. 53 от Конституцията на Република България за признаване за установено, че тяхното право на равно третиране при упражняване на правото им на образование е нарушено, е основателен.

Поради частично несъвпадение на изводите на въззивната инстанция с тези на първоинстанционния съд, атакуваното решение в частта, с която е признато за установено, че децата от ромски произход, посещавали и посещаващи 103 СОУ, са подложени на сегрегация и неравностойно отношение, следва да бъде отменено, а в останалата част – с която е признато нарушение на правото им на образование – да се остави в сила. Предвид изхода на спора и съразмерно на уважената и отхвърлената част от исковете, за двете инстанции следва да се присъдят на МОН 80 лв. разноски за юрисконсултско възнаграждение (при полагащо се при отхвърляне на двата иска 160 лв. – по 80 лв. за всяка инстанция с оглед чл. 7 ал. 1 т. 4 от Наредба №. 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения) на основание чл. 64 ал. 2 вр. с ал. 5 ГПК, а на 103 СОУ – 235 лв. за адвокатски хонорар (при полагащ се при отхвърляне на двата иска 470 лв. за защита пред СРС и СГС (240 лв.+230 лв.)) на основание чл. 64 ал. 2 ГПК; държавни такси за производствата по ЗЗДискр. не се дължат (чл. 75 ал. 2 ЗЗД).



Мотивиран от горното, съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение от 22.07.05 г. на Софийски районен съд, 41 с-в, по г.д. 11630/04 г. В ЧАСТТА, с която по исковете с правно основание чл. 71 ал. 3 вр. с ал. 1 т. 1 от Закона за защита срещу дискриминацията, предявени от Европейски център за правата на ромите, Будапеща, Унгария, срещу Министерство на образованието и науката, Столична община и 103 СОУ е признато за установено, че децата от ромски произход, посещавали и посещаващи 103 СОУ в кв.Филиповци, гр.София, са подложени на сегрегация и неравностойно отношение, представляващо дискриминация, вместо което постановява:
ОТХВЪРЛЯ предявените от Европейски център за правата на ромите, Будапеща, Унгария срещу Министерство на образованието и науката и 103 СОУ искове с правно основание чл. 71 ал. 3 вр. с ал. 1 т. 1 от Закона за защита от дискриминация за признаване за установено, че децата от ромски произход, посещавали и посещаващи 103 СОУ в кв. Филиповци, гр. София, са подложени на сегрегация и неравностойно отношение, представляващо дискриминация, като неоснователни.
ОСТАВЯ В СИЛА решение от 22.07.05 г. на Софийски районен съд, 41с-в, по г.д. 11630/04 г. в останалата му част.
ОСЪЖДА Европейски център за правата на ромите, Будапеща, Унгария да плати на Министерство на образованието и науката 80 лв. (осемдесет лева) юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 64 ал. 2 вр. с ал. 5 ГПК, както и на 103 СОУ, гр.София, кв.Филиповци, 235 лв. (двеста тридесет и пет лева) разноски на основание чл. 64 ал. 2 ГПК.
Решението може да се обжалва пред Върховния касационен съд с касационна жалба в 30-дневен срок от съобщаването му на страните.

22. Решение № 723 от 01.08.2008 г. по гр. д. № 3402/ 2007 г. на Върховен касационен съд


ІІ- ро гр. о

съдия Светла Цачева
Расова сегрегация

Непряка дискриминация по чл .4, ал.3 от ЗЗДискр.

Мерки за изравняване на възможностите по чл.7, ал.1, т.13 от ЗЗДискр.

Допусната е непряка дискриминация по смисъла на чл. 4, ал. 3 от Закона за защита от дискриминация по отношение на децата, обучавани и обучаващи се в 103 СОУ, гр. София. Предоставените им равни възможности с тези на децата, обучавани в училища с преимуществен брой ученици от български произход, по отношение на материалната база на училището, квалификация на преподавателите и съответствието на учебния материал с държавните образователни изисквания не е достатъчно основание да се приеме, че е налице еднакво третиране предвид затрудненията за децата от ромски произход, породени от обучението, провеждащо се на български език - официалния език в Република България съгласно чл. 3 от Конституцията.

Децата от ромски произход са обучавани от момента на постъпването им в училище на език, различен от ползвания в семейната им среда, ги поставя в неравностойно положение спрямо децата от български произход, което обуславя необходимост от специални мерки за изравняване на възможностите им - мерки, които съгласно чл. 4 ал.1 вр. с чл. 7, ал.1, т. 1324 от Закона за защита от дискриминация, е следвало да бъдат предприети от държавните органи в лицето на Министерство на образованието и науката и от Столична община в качеството и на орган на местното самоуправление.

Наличието на билингвизъм в държавата, обусловено от етнокултурното многообразие на българския народ, налага специални мерки както за съхраняване и развиване на културната идентичност на децата от етническите малцинства, така и за приобщаването и интегрирането им в социалната среда чрез подходящи форми на обучение, осигуряващи равни условия с тези на децата от български произход, каквито форми са билингвалното или предметноезиковото интегрирано обучение. Така чрез автентичната употреба на майчиния език, чрез интегриране на форма и функции в езиковото обучение, може да се постигне познание на официалния за страната език, респ. равни възможности за усвояване на учебната програма, съобразена с държавните общообразователни изисквания.

Разкриването на форми на обучение, повишаващи чувствителността и знанията на учителите към етнокултурното разнообразие в България, подготовката на учителите за работа в билингвална среда, повишената компетентност на учителите за развиване познанията на децата чрез майчиния им език и предоставянето на възможност майчиният език на детето да стане основа и проводник за усвояване на официалния език на държавата, не съставлява ограничение
или привилегия на
учениците от етническите малцинства, а необходимост с цел изравняване на възможностите им с тези на децата от български произход и същевременно средство за превръщане на културното многообразие в източник и фактор за взаимно опознаване и духовно развитие на подрастващите.

Свободното обособяване на признак етническа принадлежност не съставлява расова сегрегация и всяка намеса, целяща принудителното разделяне на етническата общност извършена от държавен орган, орган на самоуправление или физически лица би представлявала посегателство върху конституционно гарантирани права на гражданите.25
Производство по чл. 218е, ал.1 ГПК вр. с чл. 218а, б. "б" ГПК (отм.) вр. с § 2, ал. 3 ГПК.

С решение на Софийски градски съд от 27.02.2007 година по гр.д. № 3139/2005 година са уважени субективно съединени искове с правно основание чл. 71, ал.З вр. с ал.1, т.1 от Закона за защита от дискриминация,предявени от Европейски център за правата на ромите, Будапеща, Унгария, против Министерство на образованието и науката, гр. София, Столична община, гр. София и 103 СОУ, гр. София за признаване на установено, че по отношение на децата от ромски произход, посещавали и посещаващи 103 СОУ в кв. Филиповци, гр. София е нарушено правото на равно и интегрирано образование. Искът, в частта му за признаване на установено че децата от ромски произход, посещавали и посещаващи 103 СОУ в кв. Филиповци, гр. София са подложени на сегрегация и неравностойно отношение, представляващо дискриминация, е отхвърлен като


неоснователен.

Касационни жалби против решението на Софийски градски съд в частта му, с която е признато за установено, че по отношение на децата от ромски произход, посещавали и посещаващи 103 СОУ в кв. Филиповци, гр. София е нарушено правото на равно и интегрирано образование са постъпили от Министерство на образованието и науката и Столична община с оплаквания за постановяването му при необоснованост и в нарушение на материалния закон - касационни основания по чл. 2186, ал.1, б. "в" ГПК.

Касационна жалба против въззивното решение на Софийски градски съд в частта му, с която искът с правно основание чл. 71, ал.3 вр. с ал.1, т.1 от Закона за защита от дискриминация е отхвърлен е постъпила от Европейски център за правата на ромите, Будапеща, Унгария. Изложени са оплаквания за необоснованост на съдебния акт и за постановяването му в нарушение на материалния закон.

Касационните жалби са постъпили своевременно в срока по чл.218в, ал. 1 ГПК и са процесуално допустими



При проверка на обжалваното решение с оглед изложените отменителни основания и съобразно изискванията на чл. 218ж ГПК, Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение, намира за установено следното:

В обжалваното решение на Софийски градски съд е прието за установено, че след 2000 година, в 103 основно училище, гр. София, кв. Филиповци са се обучавали само деца от ромски произход. Децата са били записани в училището от родителите си, живущи в кв. Филиповци, населен изключително с граждани от ромски произход. В училището са се обучавали и ученици, преместени в него по тяхно желание след обучение в различни училища, а други деца са напуснали училището, преместени по заявление на родителите им в училища в други квартали на гр. София. Материалната база на 103 основно училище е обичайната за стандарта на страната - училището разполага с кабинети, оборудвани за обучение по съответните изучавани предмети, а учителите са преимуществено с висше образование по съответната, преподавана от тях специалност. През 2006 година е бил извършен основен ремонт на училището, което разполага с телевизор, компютри, необходимите за обучението помагала, диаграми, схеми, музикален фонд за различни жанрове музика, табла с произведения на изкуството и специализирани пособия по предметите химия и физика. Учителите полагат извънреден труд, налагащ се поради затруднения в обучението на децата на български език, а при отсъствие на дете от училището, преподавателят посещава дома на родителите, разговаря с тях и при необходимост довежда детето в училище. Въпреки положените усилия за съвестно преподаване на учебния материал, при проведено през 2003 година изследване от Съвета на комисията за консултации и контрол е било установено, че знанията на децата от училището са в значителна степен на по-ниско ниво от знанията на деца, обучавани в паралелки с неромски произход или на ученици, обучавани в смесени паралелки с малък брой деца от ромски произход. Установено е било, че в паралелките, съставени изцяло от ученици от ромски произход се наблюдава неразбиране на съдържанието на задачите по математика - не се осмисля житейската ситуация, описана в задачата и връзката между условието и въпроса; броят на допуснатите грешки при решаване на задачите значително надвишава броя грешки при решаване на същите задачи от деца, обучавани в други училища, като най-ниски стойности на успеваемост са отчетени и при обучението по български език. Установено е било, че на учениците от четвърти клас липсва добра писмена култура; имат малък лексикален запас, който не може да обслужва постигането на резултати на ниво учебна програма и държавни образователни изисквания. Като основни причини за ниските стойности на успеваемост в ромските училища са били отчетени трудната адаптация на учениците роми в първи клас, тъй като на голяма част от тях липсва предучилищна подготовка, както и езиковата бариера, водеща до изоставане в цялостното обучение и до отпадане на ученици роми от училище. В 103 основно училище не са въвеждани методики за преподаване съобразени с етническия произход на децата; не са преподавали специалисти за работа с деца билингви; не са били провеждани регламентирано и допълнителни занятия по български език чрез въвеждане методики за преподаване, които да позволят преодоляването на езиковата бариера в началния стадии на обучение.

При така установената фактическа обстановка, въззивният съд е приел за основателен предявения иск с правно основание чл. 71, ал.3 вр. с ал.1, т.1 от Закона за защита от дискриминация за признаване на" установено, че по отношение на децата от ромски произход, посещавали и посещаващи 103 СОУ в кв. Филиповци, гр. София е нарушено правото на равно,интегрираното образование. Приел е, че по отношение на децата от 103 СОУ е налице непряка дискриминация - децата са поставени в по-неблагоприятно положение от ученици в други училища, където учат деца само от български или от смесен произход, тъй като не са осигурени условия за възприемане на учебния материал според индивидуалните им способности предвид етническия им произход; не са предприети мерки за осигуряване на билингвално обучение, което би позволило да възприемат учебния материал и да покрият общообразователния минимум. Приел е, че Министерство на образованието и науката, което чрез регионалните инспекторати упражнява контрол върху дейността на училищата, не е изпълнило задълженията си по чл. 43, ал. 2 ЗНП - не е осигурило допълнителни образователни възможности за учениците, застрашени от отпадане от училище; Столична община не е предприела мерки в съответствие с чл. 10, ал.З ЗНП за субсидиране на обучение, осигуряващо постигане на общообразователния минимум, каквито мерки не са били предприети и от 103 СОУ, което чрез представляващия го директор е следвало да предприеме постъпки и осигури възможност за въвеждане на билингвално обучение чрез назначаване на квалифицирани специалисти за работа с деца билингви.

Въззивният съд е отхвърлил като неоснователен искът с правно основание чл. 71, ал.3 вр. с ал, т.1 от Закона за защита от дискриминация за признаване на установено, че децата от ромски произход, посещавали и посещаващи 103 СОУ в кв. Филиповци, гр. София са подложени на сегрегация и неравностойно отношение, представляващо дискриминация. Приел е, че не е налице действие или бездействие, довели до принудителното етническо обособяване на децата, което да съставлява сегрегация по смисъла на § 6 ДР на Закона за защита от дискриминация. Съдът е приел, че обособяването на децата от ромски произход в 103 СОУ не е извършено принудително, тъй като отделянето им не е следствие на обстоятелства, стоящи извън волята на децата, респ. родителите им, тъй като не следва от нормативен или административен акт, съдържащ задължение за записване на учениците от ромски произход в определени училища, нито е резултат от действия или бездействия, довели до принудително разделяне при обучението им.

Съобразявайки представените-по делото доказателства, сочещи, че всички деца в 103 СОУ са записани въз основа на заявление, подадено от родителите им в съответствие с чл. 9 ЗНП, съгласно който текст всеки гражданин осъществява правото си на образование в избрано от него училище, съобразно личните си предпочитания и възможности, съдът е приел, че при условията на реален избор между всички училища, родителите на децата са предпочели 103 СОУ по свободна, изрично изразена в писмена форма воля. Приел е, че дискриминация би представлявало всяко въвеждане на регулаторни механизми, предвиждащо задължително обучение в смесен състав на деца от български и ромски произход, въпреки волята им да се обучават в избрано от тях училище, съобразно свободното им предпочитание.

В касационната жалба против въззивното решение, подадена от Столична община се поддържа, че съдът е формирал неправилни изводи за допуснато нарушаване на правото на децата от 103 СОУ, гр. София на равно и интегрирано образование; че изводът на съда за необходимост от преподаване и на майчин език е необоснован, тъй като преподаването, осъществявано на официалния за страната език подпомага социалната, културна и икономическа интеграция; че употребата на ромски език при преподаването не би могло да бъде ефикасен метод, както с оглед използваните специфични термини от латински произход за учебния материал по предмети като химия, физика, геометрия, география и др., така и предвид обстоятелството, че определени български думи нямат аналог в ромския език.

В касационната жалба, подадена от Министерство на образованието и науката са изложени оплаквания за неправилност на изводите за-поставяне на учениците от 103 СОУ, гр. София в по-неблагоприятно положение в сравнение с тези от други училища. Поддържа се, че при доказателства, че учебният материал се преподава съобразно държавните образователни изисквания, учителите притежават необходимото образование, квалификация и опит, а материалната база е в добро състояние, формирания в решението извод за по-неблагоприятно третиране на учениците от 103 ОУ е необоснован; че всяко различно третиране, като въвеждане на индивидуални програми и адаптиране на учебния материал, би представлявало дискриминация по смисъла на Закона за защита от дискриминация и нарушение на чл. 4, ал.2 от Закона за народната просвета, съгласно който не се допускат ограничения или привилегии, основани на етнически произход.

В жалбата против въззивното решение, подадена от Европейски център за правата на ромите са изложени оплаквания срещу извода на въззивния съд, че спрямо децата от 103 СОУ не е налице сегрегация и неравностойно отношение, представляващо дискриминация. Поддържа се, че съдът е тълкувал неправилно дефиницията за сегрегация в Закона за защита от дискриминация; не е съобразил, че дискриминацията се е изразила в конкретни действия на училището ответник и в бездействия на Столична община и Министерство на образованието и науката, които съгласно чл. 29 от Закона за защита от дискриминация е следвало да предприемат мерки за преодоляване и недопускане на сегрегация в обучаващите институции; не е съобразил данните, че не е спазен необходимия баланс между личното право на всеки родител и общото, защитено от закона благо - ликвидиране на образователната сегрегация на ромски деца, водеща до социална изолация и съставляваща пречка за създаване на нормални взаимоотношения между различните етнически групи в страната.

Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение намира, че постановеното от въззивния съд решение е правилно.

Правилен, в съответствие с доказателствата по делото е формираният във въззивното решение извод за допусната непряка дискриминация по смисъла на чл. 4, ал. 3 от Закона за защита от дискриминация по отношение на децата, обучавани и обучаващи се в 103 СОУ, гр. София. Предоставените им равни възможности с тези на децата, обучавани в училища с преимуществен брой ученици от български произход, по отношение на материалната база на училището, квалификация на преподавателите и съответствието на учебния материал с държавните образователни изисквания не е достатъчно основание да се приеме, че е налице еднакво третиране предвид затрудненията за децата от ромски произход, породени от обучението, провеждащо се на български език - официалния език в Република България съгласно чл. 3 от Конституцията. Изводът за поставянето на децата от ромски произход в по-неблагоприятно положение следва от анализа на постигнатите резултати от обучението в 103 СОУ, сочещ, че ниската успеваемост по технически и хуманитарни дисциплини се дължи преди всичко на слабото владеене на български език; на трудността на децата да осмислят текстове и задачи на език, различен от техния майчин. Обстоятелството, че децата от ромски произход са обучавани от момента на постъпването им в училище на език, различен от ползвания в семейната им среда, ги поставя в неравностойно положение спрямо децата от български произход, което обуславя необходимост от специални мерки за изравняване на възможностите им - мерки, които съгласно чл. 4 ал.1 вр. с чл. 7, ал.1, т. 13 от Закона за защита от дискриминация, е следвало да бъдат предприети от държавните органи в лицето на Министерство на образованието и науката и от Столична община в качеството и на орган на местното самоуправление.

Изложените в касационната жалба, подадена от Столична община доводи за неефективност на евентуално провежданото на ромски език обучение са неоснователни. Наличието на билингвизъм в държавата,обусловено от етнокултурното многообразие на българския народ, налага специални мерки както за съхраняване и развиване на културната идентичност на децата от етническите малцинства, така и за приобщаването и интегрирането им в социалната среда чрез подходящи форми на обучение, осигуряващи равни условия с тези на децата от български произход, каквито форми са билингвалното или предметноезиковото интегрирано обучение. Така чрез автентичната употреба на майчиния език; чрез интегриране на форма и функции в


езиковото обучение, може да се постигне познание на официалния за страната език, респ. равни възможности за усвояване на учебната програма, съобразена с държавните общообразователни изисквания.Неоснователни са и оплакванията, изложени в жалбата на Министерство на образованието и науката, че всяко различно третиране, като въвеждане на индивидуални програми и адаптиране на учебния материал,би представлявало дискриминация по смисъла на Закона за защита от дискриминация и нарушение на чл. 4, ал.2 от Закона за народната просвета. Разкриването на форми на обучение, повишаващи чувствителността и знанията на учителите към етнокултурното разнообразие в България; подготовката на учителите за работа в билингвална среда; повишената компетентност на учителите за развиване познанията на децата чрез майчиния им език и предоставянето на възможност майчиният език на детето да стане основа и проводник за усвояване на официалния език на държавата, не съставлява ограничение
или привилегия на учениците от етническите малцинства, а необходимост с цел изравняване на възможностите им с тези на децата от български произход и същевременно средство за превръщане на културното многообразие в източник и фактор за взаимно опознаване и духовно развитие на подрастващите.

Неоснователни са и касационните оплаквания, въведени в жалбата, подадена от Европейски център за правата на ромите. Правилен, в съответствие с доказателствата по делото е формираният в решението извод, че обособяването на деца от ромски произход в 103 СОУ. гр. София не е резултат на властнически акт, действие или бездействие, довели до принудителното им разделяне с оглед етническа принадлежност. Учениците, обучавани и обучаващи се в 103 СОУ са записани в училището, съобразно предпочитанието на родителите им, в съответствие със законово осигурената в чл. 9 от Закона за народната просвета възможност всеки гражданин (малолетните деца чрез своите родители или настойници) да_осъществява обучението си в избрано от него училище. Българските граждани от ромски произход, обитаващи кв. Филиповци на столицата на страната са осъществили правото си на свободен избор на учебно заведение за малолетните си деца - избор съобразно предпочитанията и възможностите им, довел до обособяване на деца от етническо малцинство в едно училище без намесата на държавна власт или обществени институции. Свободното обособяване на признак етническа принадлежност не съставлява расова сегрегация и всяка намеса, целяща принудителното разделяне на етническата общност, извършена от държавен орган, орган на самоуправление или физически лица би представлявала посегателство върху конституционно гарантирани права на гражданите.

Воден от изложеното и на основание чл. 218ж, ал.1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение на Софийски градски съд от 27.02.2007 година по гр.д. № 3139/2005 година.

Решението не подлежи на обжалване.






Сподели с приятели:
1   ...   13   14   15   16   17   18   19   20   ...   38




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница