Раздел III Процесуални правила на Закона за защита от дискириминация

Раздел III Процесуални правила на Закона за защита от дискириминация

Доказателствена тежест

38. Решение от 01.08.2005 г. по гр.д. 2079/ 2004 на Софийски Районен съд

Ищецът М. А. А. твърди, че е български гражданин от ромски произход. Живее в кв. „Ф.”. През декември 2003 г. прочел публикувана във в. „Т.” обява за наемане на работници. Обадил се за информация на посочения в обявата телефон 20-93-** и разговарял със служителка. На въпрос какви са изискванията за кандидатите, тя му отговорила, че трябва да бъдат мъже до 30 г. и да не са цигани, такава била политиката на фирмата. Служителката отказала да каже името си и адреса на фирмата. Ищецът, възмутен, се обърнал към Фондация „Романи бах”. Петима души от екипа в негово присъствие се обадили последователно по телефона и попитали за изискванията. На всички тях било отговорено, че кандидатите следва да са мъже до 30 г. и да не са цигани. На 04.02.2004 г. във в. „Т.” отново излязла обява за набиране на работници с посочен за справка телефон 20-93-**. Ищецът се обадил отново и служителка му обяснила, че за същия ден в 13 ч. е насрочена среща за интервю с кандидати, които следвало да се явят при паметника на Незнайния войн в кв. „С.”, където щял да ги посрещне служител на фирмата. Този път служителката му дала името на фирмата – „Л”. Ищецът се явил на мястото в уречения час, но не намерил никого от фирма „Л.”. Отново се обадил по телефона и му казали, че и на следващия ден ще има среща с кандидати на същото място. Ищецът отишъл заедно с негов братовчед А.., също от ромски произход. Чакали още петима кандидати. Появили се двама мъже, които се представили за служители на фирма „Л”. Те записали поред имената, адресите, възрастта, образованието и телефони за контакт на всички. Единствено ищецът и неговия братовчед били предупредени, че работата е тежка и няма да им хареса, че има много кандидати преди тях и, че, ако бъдат наети, ще има изпитателен срок. На 11.02.2004 г. ищецът се обадил по телефона на „Л” и попитал за резултатите. Отговорили му, че не е нает. Въпреки, че ги попитал за причините, не му били дадени обяснения. М. А. А. твърди, че е бил третиран от фирма „Л” по - неблагоприятно при наемане на работа поради това, че е ром. Бил е пряко дискриминиран на основата на етническата си принадлежност по смисъла на чл. 4, ал. 2 от Закона за защита срещу дискриминацията. В резултат на този акт на дискриминация ищецът претърпял неимуществени вреди, изразяващи се в унижение, накърняване на достойнството и засягане на честта му. Предвид изложените фактически твърдения, ищецът моли да бъде постановено решение, с което да бъде установено, че отказът на ответника да го наеме на работа е нарушение на Закона за защита срещу дискриминацията и да бъде осъден последният му заплати обезщетение за причинените неимуществени вреди в размер на 600 лв. Претендира присъждане на направените в хода на производството разноски.

Ответникът „Л” ООД, чрез своя процесуален представител, оспорва предявените искове като неоснователни и моли да бъдат отхвърлени, като му бъдат присъдени направените в производството по делото разноски. Излагат се твърдения, че ищецът не е доказал наличието на всички факти, от които би произтекло задължение на ответника за обезвреда. Показанията на свидетелите Н. и А. не следва да се кредитират поради тяхната заинтересованост от изхода на делото.

За да докаже своите твърдения, ищецът е представил и е прието като доказателство копие от здравноосигурителна книжка на М. А. А.

По инициатива на ответника към доказателствения материал по делото са приобщени: трудов договор от 17.03.2004 г.; уведомление по чл. 62, ал. 4 от КТ с дата 29.03.2004 г.; списък на явилите се за работа на 05.02.2004 г.; 3 броя копия от извършен инструктаж.

В хода на производството е назначена и приета съдебно - икономическа експертиза. След проверка вещото лице е дало заключение, че характерът на производствената дейност, осъществявана от ответното дружество, изисква спазване на хигиенните норми на съответните работни места, лична хигиена на персонала, спазване мерките за безопасност и условията на труд, трудовата дисциплина и съответния образователен ценз, квалификация и професионален опит. Тези условия са отразени в длъжностните характеристики, както и в трудовите договори, сключени с персонала, назначен на работа в дружеството. Има назначен само един служител от категорията "нискоквалифицирани работници" с основно образование при изискуемостта на средно образование, съгласно характеристиката за длъжността.

Съдът, като взе предвид твърденията на страните и събраните по делото доказателства, формира следните правни изводи :

Предвид установените по делото факти, съдът намира, че спорът по настоящото дело следва да се подведе под разпоредбите на Закона за защита срещу дискриминацията, влязъл в сила на 01.01.2004 г. В този закон е залегнал проведения в чл. 14 от Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи, към която Р. България е присъединена от 1992 г., принцип, че упражняване на правата и свободите, предвидени в нея, следва да бъде осигурено без всякаква дискриминация, основана на пол, раса, цвят на кожата, език, религия, политически и други убеждения, национален или социален произход, принадлежност към национално малцинство, имущество, рождение или друг някакъв признак. Забранена е всяка пряка или непряка дискриминация, основана на пол, раса, народност, етническа принадлежност, гражданство, произход, религия или вяра, образование, убеждения, политическа принадлежност, лично или обществено положение, увреждане, възраст, сексуална ориентация, семейно положение, имуществено състояние или на всякакви други признаци, установени в закон или в международен договор, по който Р. България е страна - чл. 4, ал. 1 от Закона за защита срещу дискриминацията. Пряка дискриминация е всяко по-неблагоприятно третиране на лице на основата на признаците по ал. 1. отколкото се третира, било е третирано или би било третирано друго лице при сравними сходни обстоятелства.

Без съмнение едно от основните човешки права е правото на труд. Правото на труд включва правото на всеки човек да има възможността да изкарва прехраната си чрез труд, свободно избран или приет. Това право е защитено от редица международни актове, част от които са ратифицирани от България - Международният пакт за икономически, социални и културни права, ратифициран с Указ № 1199 на Президиума на Народното събрание от 23.07.1970 г., публикуван в ДВ, бр. 60/1970 г., Европейската социална харта, ратифицирана със закон, публикуван в ДВ, бр. 30/11.04.2000 г. Принципът за защита правото на труд е закрепен и в чл. 16 от Конституцията на РБългария.

В производството за защита от дискриминация, след като страната, която твърди, че е жертва на дискриминация, докаже факти, от които може да се направи извод, че е налице дискриминация, ответната страна трябва да докаже, че правото на равно третиране не е нарушено - чл. 9 от Закона за защита срещу дискриминацията. Предвиденото в чл. 9 от ЗЗДискр. разместване на доказателствената тежест се извършва по преценка на съда. Ако съдът прецени, че са налице достатъчно непреки доказателства, които да водят на извод, че е налице дискриминация, тогава в тежест на ответника е да докаже, че не е извършил дискриминация, или, че е имал оправдателна, с оглед правния ред, причина да извърши действието, което представлява непряка дискриминация, но е било законово оправдано да извърши. На съда е предоставена възможността да извърши преценката дали може да направи извод, че е налице дискриминация от някои факти, които не установяват с абсолютна увереност наличието на дискриминация, за да приеме, че тя е доказана, ако ответната страна не установи, че не е нарушено правото на равно третиране. Ищецът следва да докаже дискриминационния признак и наличието на равни други условия за него, в сравнение с които ответникът е извършил нарушение като е третирал друго лице при същите условия по-благоприятно. Обратното доказване на ответника трябва да е пълно, като обхваща всички факти, на които ищецът се основава, и установи други факти, опровергаващи съществуването на фактите, установени от ищеца, Той трябва да докаже и факти, от които може да се направи извод, че не е налице дискриминация, или, че извършените дискриминационни действия са оправдани, с оглед на законова цел, и средствата за постигане на целта са подходящи и необходими.

Исковете по чл. 71 от ЗЗДискр. са специално защитно средство срещу всички форми на дискриминация при упражняване на основните човешки права и средство за нейното предотвратяване. В основата си те се основават на принципа, визиран в нормата на чл. 45 и сл. ЗЗД от вътрешното ни законодателство, че никой не може да вреди другиму и дължи обезщетение за щетите, които е причинил.

Не се спори между страните, че ищецът е от ромски произход. Не се спори, че живее в кв. „Ф.”, където ноторно известно е, че населението е от ромски произход. Не се спори между страните, че в периода декември 2003 г. - февруари 2004 г. във вестник „Т.” от ответното дружество са били публикувани обяви за набиране на персонал. Не се спори, че в обявите не е било отбелязано името на работодателя. Не се спори, че посоченото в обявите изискване било кандидатите да са мъже до 30 г. и, че телефонен пост 20-93-** се ползва от „Л” ООД.

Спорът, очертан от исковата молба, е дали при кандидатстване за наемане на работа от „Л” ООД ищецът е бил дискриминиран, третиран по-неблагоприятно, тъй като е от ромски произход. При решаване на този спор, съдът е обвързан от събраните в рамките на производството пред настоящата инстанция доказателства.

Недоказани са възраженията на ответната страна за заинтересованост от изхода на делото по отношение на свидетелите Н. и А. Работата им във Фондация „Романи бах” не води до единствения възможен извод, че имат интерес делото да бъде решено в полза на ищеца и поради тази причина биха изопачили фактите, за които свидетелстват, или изявленията им са недостоверни. Тъкмо поради ангажираността си с проблемите на лица от ромски произход, те са направили необходимото, за да проверят твърденията за неравноправно третиране на ищеца. Отделно от това, за да кредитира едни или други доказателства, съдът взема предвид целия събран по делото доказателствен материал и е длъжен да направи изводите си при съвкупна преценка на установените по делото обстоятелства. При липса на доказателства, които да опровергават изнесеното от сочените свидетели, съдът не може да не кредитира техните показания.

Твърденията на ответната страна, че при наемане на нискоквалифицирани работници има задължително изискване за средно образоване, не се доказаха. Не се доказа по несъмнен начин, че изискването за средно образование е било надлежно оповестявано на кандидатите. Освен това, експертът В. Г. твърди, че „Л” ООД е наела служител от категорията „нискоквалифицирани работници” с основно образование.

Фактът, че работници на „Л” ООД са и такива от турски, руски и ромски произход не може да обоснове извод, че по отношение на ищеца не е извършен акт на дискриминация.

Макар П. и Б. да свидетелстват, че при отговаряме на телефонни обаждания във връзка с дадените от „Л” ООД обяви, не са съобщавали като условие кандидатите да са с произход, различен от ромски, ответникът не доказа по несъмнен начин, че негови служители не са направили такива изявления.

Не се установи по категоричен начин, че „Л” ООД, в качеството си на работодател, при подбор на нови работници има конкретни, обективни, ясно дефинирани, надлежно оповестени и стриктно спазвани от негова страна критерии и изисквания, на които кандидатите трябва да отговарят, за да бъдат наети и станат страна по трудов договор. Не се установи, че такива критерии са били налице при извършения на 05.02.2005 г. подбор на кандидати, което да постави вън от съмнение факта, че всеки един от избраните е бил предпочетен, тъй като е отговарял на предварително зададените изисквания и е показал способност да се справи с предлаганата работа, и което, от друга страна, да опровергае извода за произволен избор и нееднакво третиране на явилите се.

Не е ангажирано становище, нито се доказа, че извършеният акт на дискриминация е бил необходим, за да се постигне законова цел, и е оправдано и подходящо средство за това.

Поради липсата на пълно доказване от страна на ответника изводът, който се налага е, че при наемане на работа от „Л” ООД, след проведено на 05.02.2005 г. интервю, ищецът е бил пряко дискриминиран на основата на своята етническа принадлежност.

Настоящият съдебен състав приема, че натоварен/и от „Л” ООД служител/и е пряк извършители на дискриминационния спрямо ищеца акт. По предявения иск с правно основание чл. 71, ал. 1, т.1 ЗЗсД следва да отговаря обаче дружеството в качеството му на възложител на работа - чл. 49 ЗЗД. Това възлагане представлява предоставяне изпълнението на собствена работа на друго лице, което е в интерес на възложителя и рефлектира пряко в неговата имуществена сфера. Наемането на нови работници се извършва в интерес на дружеството, което дефинира положението му на неин възложител. За дружеството не се изисква наличие на вина, а вината на прекия извършител се предполага до доказване на противното - чл. 45 ЗЗД. Искът се явява доказан и основателен, поради което следва да се уважи.

В резултат неравното и неблагоприятно третиране на ищеца спрямо останалите явили се на 05.02.2005 г. кандидати за работи, както и спрямо тези, явили се на предишни интервюта, той е претърпял вреди, изразяващи се в негативни преживявания, свързани с достойнството му, честта, самочувствието на равноправен индивид, с желанието да бъде възприеман като човек с определени възможности, които може да изяви. Тези вреди се установяват от събраните чрез разпита на свидетеля А. А. доказателства. Съобразно правилото на чл. 52 ЗЗД размерът на неимуществените вреди се определя от съда по справедливост. В случая настоящият състав на съда намира, че справедливо би било да се присъди цялата сума, сочена в исковата молба - 600 лв.

Предвид изхода на делото и на основание чл. 64 ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените в производството по делото разноски, а на основание чл. 63, ал. 3 ГПК - дължимата се за уважените искове държавна такса.

Мотивиран от изложеното, Софийски районен съд

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Софийски градски съд в четиринадесетдневен срок от получаване на съобщенията до страните, че е изготвено.