Системата за здраве на Ниши и съвременната медицина

Концепцията, съгласно която човек е неделимо цяло, е създадена от древногръцкия философ Продик, който смятал, че човек съществува, защото съществува сам по себе си. В това твърдение се корени истина от първосте­пенна важност. Ако материализмът разглежда човека само от гледна точка на физиката му, а идеализмът — от глед­на точка на духовността, то всяка от хипотезите потвърж­дава тази истина наполовина и не е в състояние да даде точно определение за човека.

Човекът е същество, в което духът и тялото са слети в неразривно цяло. Невъзможно е да се лекува тялото, като се пренебрегва състоянието на душата и обратно.

Древният японски лекар Кан Фунаяна в "Очерци по медицина" казва: "Ако не смятате, че човек е неделимо цяло, за вас е затворен пътят към успеха."

В Русия лекарите от XIX в. също се придържали към такъв възглед. За това говорят книгите на А. С. Залманов "Тайната мъдрост на човешкия организъм", "Чудото на живота", "Хиляди пътища за оздравяване" и др.

За съжаление съвременната медицина, чрез своята прекомерна специализация напълно пропуска единната и унифицирана представа за човека като такъв.

"Прекомерната специализация — пише проф. Ниши — е истинско посегателство върху човешкото достойнст­во, тъй като тя така дели и разделя човека на части, че в тези фрагменти вече не остава нищо, което да е в състоя­ние да пресъздаде реалния образ на човешкото същество, такъв, какъвто е в действителност".

Ниши подхожда към човека не от страната на болес­тите, а от тази на здравето. Изхождайки от това, че при­родата сътворява здравия живот, той се стреми да обобщи опита, натрупан през цялата история от развитието на чо­вечеството в областта на здравето и да разбере според как­ви закони на природата човешкият организъм се създава, развива, размножава и живее, а след това да отговори на въпросите: какво е здраве и какво — болест; какво трябва да се направи, за да може човек надеждно да се защити от преждевременна старост, от заболявания; как да осигури максимална реализация на физическите си, умствени и духовни сили.

Отговаряйки на тези въпроси, Ниши предлага съвър­шено нова гледна точка, противоположна на тази, която се поддържа от съвременната медицина.

Лечебните сили на природата

Системата за здраве на Ниши е построена преди всич­ко върху това, че на всеки жив организъм са присъщи ле­чебните сили на самата природа — така древните гърци наричали способността, с която Природата дарява всеки човек. Притежавайки висок потенциал, тези целебни сили имат свой предел. Затова човекът като разумно същество трябва да им помага да работят по-ефективно в граници­те на техните възможности.

"По същество лечебните природни сили са един от примерите за реакция, присъща на всеки жив организъм, когато съгласно закона за естествения подбор, която и да е телесна реакция започва да действа за спасението на це­лия организъм. Нещо повече, трябва да се знае, че лечеб­ните природни сили на всяко живо същество, са тясно свързани с двете секреторни системи както вътрешната, така и външната. И това е нещо много съществено"— пи­ше Ниши.

"Човешкият организъм — отбелязва по-нататък той, — често е наричан "човешко стопанство". Има нещо мъд­ро в този израз, тъй като в действителност всяко добре функциониращо стопанство, било държавно, селско, ико­номическо или обществено, съществува под властта на за­кона: "вътре или вън", "кредит или дебит". В човешкото стопанство храненето означава "вътре" или "кредит", а отделянето — "навън" или "дебит". Изпотяването, чревното разстройство, повръщането са големите неизплатими дългове по текущата сметка на човешкото стопанство, ко­ито предстоят на организма да си върне, защото това е единственият правилен начин за регулиране на небалансираната сметка в човешкото стопанство".

Какво правим, когато имаме температура, повръщане или разстройство? Отстраняваме симптомите на съответното неразположение в организма. Ако съвремен­ната медицина разглежда симптомите като болест, то Сис­темата за здраве на Ниши ги възприема като едно от ви­довете лекарства или по-скоро, като процес на лечение, като действие на целебните сили на природата.

Не напразно известен древен израз гласи: "Лекарят Явкува, а природата излекува".

"Болестта е само опит на природата да възстанови здравия организъм с помощта на унищожаването на ве­ществата, които предизвикват заболяването" — пише още в XVII в. английският лекар Томас Сиденхайм. Вместо да прекъсне или потисне симптомите, Системата за здраве на Ниши е насочена към възможностите за повишаване коефициента на полезно действие на приро­дните лечебни сили, съхранявайки здравето на болния ка­то цяло.

Какво означава това? Ако имате температура, разст­ройство или повръщане, те не бива да се потискат. Преди всичко трябва да им се помогне. Това са вашите лечите­ли: температурата изгаря насъбраните шлаки в кръвта, повръщането очиства стомаха ви от отрови, разстройство­то освобождава от тях червата. Защо да се борим с тях, а не с отровите, които са ги предизвикали? Помогнете да бъде очистен вашия чревен канал, нали вече знаете, че от­ровите от червата могат да попаднат в кръвта, да нарушат дейността на бъбреците, черния дроб, други органи и до­ри и на мозъка. В никакъв случай не прибягвайте до до­пълнителни отрови — лекарства. Погладувайте два-три дни, но пийте запарка от малинови листа с лимонов сок или сок от клюква³, полежете на топло, починете си, за да не ви навредят токсините на умората.

Да бъдеш в добро здраве, според Ниши, означава ни­кога да не изпитваш дискомфорт, а ако той се появи да се разделиш с него и никога повече да не бъдеш подложен на въздействието му. Ниши твърди, че всеки от нас е длъжен да има добро здраве през целия си живот. Не само това — човек има потенциалната възможност да е здрав.

Здравето зависи от хармонията или равновесието между противопоставящите се сили на организма: движе­ние и покой, действие и противодействие, катион и анион, киселина и основа, топло и студено, поглъщане и от­деляне и т.н., които постоянно действат в системите му. Ако не съществуваха лечебните сили на природата, би би­ло невъзможно за организма да поддържа равновесие меж­ду тези враждуващи прояви на жизнена дейност.

Глупаво е да се мисли, че лечебните сили на природа­та са безкрайни и толкова силни, да издържат на неогра­ничено напрежение или претоварване. Всичко си има своите граници. Колкото е по-твърд един инструмент, толко­ва по-бързо ще се счупи. Ако природните лечебни потенциали излязат от строя, равновесието на враждува­щите сили ще се наруши. Влошава се хармонията между топло и студено, сън и бодърстване, киселинно-алкално-го равновесие, балансът на соли, витамини, работата на храносмилателните и отделителните органи, т.е. ще се разруши цялата система. Затова всеки човек трябва да се грижи през целия му живот да бъдат мощни лечебните си­ни на неговия организъм. Обаче ние много често вървим по неправилен път: кой по подражание на другите, кой по навик, кой поради невежеството си. Ето защо толкова тесто се появява дисхармония, нарушава се балансът, настъпва състояние, което всички назовават с една дума — болест. Това не би се случило, ако всички знаехме как да спазваме законите на Природата и свято да ги почитаме.

По-добре да предотвратим болестта, отколкото после старателно да я лекуваме. Един простичък и очевиден факт, който постоянно пренебрегваме.

Малцина придават съществено значение на борбата с болестите. Наистина, какво огромно количество изследва­ния извършва медицината, какво невероятно количество разнообразни лекарства получава човек. Но тези лекарст­ва не само не ликвидират заболяванията, но още повече ги увеличават.

Единствената наука за здравето, а не за болестите, е Системата за здраве на Ниши. Само тя може да се нарече разумна, защото всяка наука обобщава човешкия опит, анализира го, проверява го експериментално и изгражда закони, които никой и при никакви обстоятелства няма право да нарушава безнаказано. Наказанието е болестта.

Какво напътствие ни дава Системата за здраве на Ниши?

Тя е построена на обобщения анализиран опит, про­верена е експериментално и въоръжава всеки човек с не­обходимите знания. Нейната първа инструкция е: точно ца се разбере какво е болестта и по какъв начин да не се допуска появата й.

Какво представлява болестта?

Здравето е атрибут, неотменима принадлежност на всеки човек, но от незапомнени времена, болестта причи­нява страдания на хората, скъсявайки преждевременно живота им.

Защо човек така често и понякога мъчително страда от различни болести? Откъде се взимат те и какво предс­тавляват?

За болестите са написани цели томове, всички меди­цински библиотеки са запълнени с книги за тях, но досе­га никой не е могъл да открие тайната на болестта и ней­ната истинска природа. Какво ни говори по този повод авторът на Системата за здраве?

Оказва се, че Ниши проповядва изключително удиви­телна, парадоксална мисъл — болестта- като такава не съ­ществува, налице са само нейните симптоми, признаци.

"Мъдрата Природа е надарила достатъчно всеки човек с потенциалната способност да коригира различните не­изправности, които могат да се появят в дейността на не­говите системи" — казва той. Забележете, разглежда чо­вешкия организъм като определена система, което е мно­го важно!

Това, което често наричаме "болест" е проява на ле­чебните сили на природата. Тези сили са нужни на орга­низма. Те отстраняват всякакви нарушения в системата на човешкия организъм. Затова е глупаво да се мисли за бо­лестта като за заклет враг. В известен смисъл тя е доброто целебно начало.

Ако се разбере тази нова идея за болестта, вече може да се направи първата стъпка към здравето, така както страхът посява семената на болестта, а невежеството е ос­новата на всички болести.

Различните разстройства не означават задължително болест. Това е временно разногласие между две противо­положни реакции, които по естествен начин се стремят да поддържат равновесие в организма между силите, намира­щи се в постоянно състояние на противодействие.
Нова представа за кръвообращението
Главният двигател на кръвта

Ниши гледа по съвършено различен начин, отличаващ се от общоприетия, на някои медицински проблеми. Пре­ди всичко, той твърди, че главният двигател на кръвта се намира не в сърцето, а в капилярите.

Естествено, тази гледна точка е противоположна на класическата теория за кръвната циркулация. След изс­ледванията на У. Харви за кръвната циркулация през 1628 г., теорията за сърцето като помпа, движеща кръвта, била приета за обикновен и очевиден факт. Много малко изс­ледователи се съмнявали в нея. Но неопровержими факти говорят, че тя не обяснява механизма на циркулация на кръвта и други родствени физиологични явления. Нещо повече, не дава ясна представа за това, какво действител­но е сърцето. Тази теория е остаряла и заради нея сърце­то е все още неразгадана тайна за медицината, а сърдеч­носъдовите болести и до днес са убиец номер едно.

"Смея да твърдя — пише Ниши, — че докато съвре­менната медицина не се откаже от традиционните си представи за сърцето, тя не ще бъде в състояние да разга­дае т. нар. тайна и никога няма да може да предотврати тежките щети, които нанасят на човека сърдечносъдовите заболявания."

За да се избегне такава опасност, Системата за здраве на Ниши предлага сърцето да се разглежда само като кон­тролен резервоар или регулатор на потока кръв, докато двигателят на кръвта е заложен в самите капиляри.

При това е любопитно, че в много отношения Систе­мата за здраве на Ниши се докосва до идеите на различни лекари от този период: А. С. Залманов, А. С. Сперански, чиято основна мисъл също се състои в това, да се обърне особено внимание на всестранната поддръжка и стимули­ране на защитните системи на организма. Наред с другото Залманов разглежда и идеята за "капиляротерапия" или дълбочинно въздействие върху капилярите. Ето какво пи­ше той в книгата "Тайната мъдрост на организма": "Кога­то всеки студент узнае, че общата дължина на капилярите на възрастен човек стига до 100 000 км, дължината на бъб­речните капиляри — 60 км, размерът на всички капиляри, разтворени и разстлани по повърхността, възлиза на 600 кв. метра, а повърхността на белодробните алвеоли е поч­ти 8 000 кв. м (по Крог), когато може да се измери дъл­жината на капилярите на всеки орган и площта на повър­хността му, когато се създаде "разгърнатата анатомия" — истинската физиологическа анатомия, много горди стъл­бове на класическия догматизъм и мумифицираната рути­на ще рухнат без атака и без сражение".

Проблемът за движението на кръвта не е бил прераз­глеждан до 1930 г., когато Лаубри прави съобщение във Френската академия за своите забележителни изследвания относно механизма на кръвната циркулация. Той смята, че сърцето не е единственият двигател на кръвта и че то притежава двигателна сила за придвижването й напред през артерията в капилярната система, а вената действа като второ сърце, осигурявайки венозното движение на кръвта, т.е. обратния ход към сърцето. Ниши пише: "Не­съмнено, теорията на Лаубри е прогресивна стъпка в нау­ката за кръвта. Но тази нова теория, колкото и да е била забележителна, е представила истината за кръвния поток само наполовина. Много е тъжно, че той е спрял дотук".

Ниши започнал самостоятелно да разработва теория за циркулацията на кръвта. Да погледнем как мисли той (фиг.1).

За да се разбере истината за циркулацията на кръвта, преди всичко е необходимо да се разучи структурата и функцията на артериите и вените.

Общоизвестно е, че артерията се отличава от вената по строеж и функция. Артерията има дебела и еластична вътрешна стена, притежава способността да се разтяга и разширява. Вената има по-тънка стена и клапан, който служи за това, кръвта изкачваща се по вената на органа към сърцето да не може да се спусне обратно надолу. Вената притежава способност за максимално свиване до ва­куум (т.е. до празнота).

Ако сравним механизма на кръвната циркулация с помпена система, ще видим, че артерията по-скоро на­помня всмукваща тръбичка, а вената — изтласкваща, тъй като всмукващата има по-дебела и еластична стена от из­тласкващата (както при пипетата).

"Несъмнено — пише Ниши, — помпата се намира в мястото на съединение между тези две тръби. Но за раз­лика от помпената система, артерията и вената в човеш­кото тяло са съединени с два края, единият към сърцето, а другият към капилярите. Може да възникне въпросът, кое от тях представлява помпа, сърцето или капилярите? Разбира се, капилярите. Друга алтернатива няма, защото артерията съответства на всмукваща тръбичка, а вената на изтласкваща. Предположението, че сърцето може да бъде помпа, ни води до неправилния извод, че то използва всмукващата тръбичка, (т.е. артериалната), за да изтласк­ва кръвта, а изтласкващата, (т.е. венозната), за да изпрати кръвта вътре." Това разбира се е абсурдно!

Няма съмнение, че физиологичната помпа в човешко­то тяло се отличава от изкуствената помпа. Освен това, много съществен е фактът, че артерията с по-дебела и по-еластична стена се стреми да удържа всяка противодейст­ваща сила.

Но притежавайки такава способност на противодействие и такъв строеж, артерията отстъпва на тази празнота, която се образува в кухината под въздействието на капилярите, поглъщащи кръвта от съдовете. Само ако се допусне предположението, че кръвта се всмуква от ка­пилярите през артерията, ще разберем защо артерията на­помня всмукателна тръбичка по строеж и функция. Това доказва, че помпа в човешкото тяло представлява не сър­цето, а капилярите.

Вие замисляли ли сте се някога, от какво сме създадени?

Къщите ги строят тухла по тухла, греда по греда; тъ­канта я тъкат от преплетени нишки, плетат бримка по бримка, създавайки вещ. А структурната единица на чо­вешкия организъм е клетката: несметно количество клет­ки — мускулни, нервни, съдови, костни, ендокринни и много други, причудливо преплетени, изграждат нашето тяло — мускули, скелет, органи, системи, а вече няколко обединени системи създават индивида. И ако разглеждаме човека на физиологично ниво, ще видим, че всяка, клетка е обвита в паяжина от влакнени тръбички-капиляри, че артериалните и венозни съдове се съединяват с капиляри. Именно тези малки влакноподобни кръвоносни съдове, капилярите, носят храна на всяка клетка — кислород, енергия, витамини, белтъчини, мазнини, въглехидрати, минерални соли, освобождават клетката от отпадъчните продукти, хоито се образуват в резултат от нейната дей­ност и обмяната на веществата.

"Вечното отмиране на клетки е така необходимо за живия организъм — пише А. Залманов — както падането на цветовете и листата на дърветата."

Известно е, че през различни периоди на деня, месе­ца или годината, диаметърът на капилярите е различен (както речното ниво през дъждовната пролет, зимата или лятото). Сутрин капилярите са по-свити, отколкото вечер и общият им обем е понижен. С тези явления се обясня­ва спадането на вътрешната температура сутрин и пови­шаването й вечер... При жените по време на предменструалния период се увеличава броят на отворените капиляри, от което следва по-активна обмяна на веществата и пови­шаване на температурата. В периода между септември и януари се наблюдават капилярни спазми, многобройни застои. Ето причината за сезонните болести (напр. язве­ната болест през септември и март).

Практически заболяванията на капилярите са основа иа всеки патологичен (болестен) процес.

"Без физиология на капилярите медицината остава на повърхността на явленията и не е в състояние да разбере нищо, нито от общото, нито в частната патология" — пи­ше А. Залманов в книгата си "Тайната мъдрост на човеш­кия организъм. Дълбочинната медицина".

Залманов, както и Ниши стигат до извода, че: "Ос­новната причина за всяко заболяване без изключение се крие преди всичко в капилярите, а следователно и лече­нието трябва да започне с лечение на капилярите".

"Ако увеличите дихателния обем, притока на кисло­род в мозъка и всички органи, ако разтворите прозирките на десетки хиляди затворени капиляри с режим, (а не с лекарствени средства — М. Г.) няма да срещнете нито ед­но заболяване, което да не бъде отстранено с вашето ле­чение" — пише Залманов. Преди създаване на Системата за здраве на Ниши, много забележителни учени и клиницисти са обяснявали, защо трябва да се занимаваме с ле­чение на капилярите. А. Крог е бил удостоен с Нобелова "награда за изследвания върху капилярната физиология, но само след създаване Системата за здраве на Ниши човечеството получи методика на знанието, какво и как тряб­ва да се прави, за да се възстановяват капилярите.

Ниши създава специални вибрационни упражнения, насочени да възстановяват, очистват, увеличават енергия­та, да укрепват капилярите и повишават имунитета им, за­щитните сили и жизнеспособността на целия организъм. Упражненията на Системата за здраве на Ниши са насо­чени към очистване на пътя, по който храната постъпва с кръвта към всяка клетка на организма.

Ниши се стреми да създаде система за здраве, необхо­дима и за болни, и за здрави — болните, за да станат зд­рави, здравите, за да не боледуват никога. Той разбира, че човекът, като една голяма планета, е населен с микроби­те на тифа, чумата, туберкулозата, холерата и т.н., но ако организмът не е изморен, не е раздразнен, ако е очистен, не го застрашава нищо — неговите клетки могат мирно да съжителстват с много микроорганизми, които ще бъдат ангажирани в борба едни с други, но не и с тази среда, в която се намират. Ниши създава упражнения, които пре­махват умората, организират всички физиологични проце­си, нормализират енергийния баланс на организма и очистват организма на нивото на всяка клетка.

Често питат: защо упражненията са на основата на вибрации?

Намерих интересен отговор на този въпрос в статията на проф. Аринчин "Хомокибернетика за всеки ден":

"Дълго време било разпространено схващането, че ор­ганите, все едно главният мозък при мисловната дейност или стомашно-чревният тракт при храносмилането и т.н., получават повече кръв в сравнение със състоянието на по­кой, при което тази голяма нужда от кръв се оценявала като натоварване на сърцето. Поставяли болните от сър­дечен инфаркт на легло и забранявали да си движат даже пръстите на ръцете. Но при този режим те се чувствали все по-зле и често умирали. Тези, които въпреки предпи­сания режим се движели и се обслужвали сами, се възста­новявали по-бързо и се връщали на работа. Така клинич­ната практика отхвърлила режима на покой, заменил го режимът на ранна двигателна активност и физкултура.

Останало неясно защо такива натоварвания оказват благоприятно въздействие. Отговорът бил получен, когато изяснили защо и как се разширяват кръвоносните съдове вътре в свиващите се мускули, независимо от това, че мускулите ги притискат със сила, превишаваща много пъ­ти вътресъдовото налягане на кръвта...

...Скелетните мускули са съставени от мускулни влак­на, които се свиват равномерно със звукова честота. За да се почувства това, е достатъчно плътно да се запушат уши­те с длани и да се стиснат зъбите. Дъвкателните мускули се свиват и може да се чуе звукът, който издават, прили­чащ на звука при полет на бръмбар. И колкото по-силно се стискат челюстите, толкова е по-силно звученето на те­зи мускули.

Следователно скелетните мускули са своеобразен "физиологичен вибратор — самостоятелна всмукващо-нагнетателна вибрационна помпа".

Свойството на скелетните мускули като микропомпа се установява още в първия ден от раждането на детето. Най-голямо развитие и ефективност то достига в зряла възраст и затихва през старостта. Поддава се на физичес­ка тренировка и обратно, влошава се и се губи при нама­лена двигателна активност (хипокинезия), което води до загиване на организма. При намаляването на двигателна­та активност, скелетните мускули малко помагат на сър­цето и то преждевременно и ускорено се износва. Ето къде се крие една от главните причини за сърдечносъдо­вите заболявания. Като се знае това, могат да се разрабо­тят успешно средства и методи за профилактика, лечение и пълно ликвидиране на заболяванията.

Наистина! Да се предотвратят, лекуват и напълно да се ликвидират всякакви сърдечносъдови заболявания е възможно без лекарства и операции, за което пледира Ни­ши още през 1927 година.

Векове наред човек търси ключ към здравето, но про­дължаваме да страдаме от болести. Досега сърдечно-съдовите заболявания, както и ракът се смятат за чумата на XX век. Но сега пред нас се открива надежден път към здра­вето. Залог за това е Системата за здраве на Ниши.
Гломус⁴

Системата за здраве на Ниши предлага ново схващане за гломуса. В различни места на артериално-венозната система на организма е налице събиране на най-малките артерии и вени. Това е особен специализиран орган — артериовенозни анастомози, представляващи снопче от нерви и съдове в мускулната тъкан.

Гломусът е допълнителен, обходен път, по който кръвта преминава от артериите към вените без обичайно­то преминаване през капилярите. Гломуси съществуват в различни органи и особено в кожата на крайниците. Те са разположени в голямо количество под ноктите, в краища­та на пръстите, по дланната повърхност на първа, втора и трета фаланги.

Гломус няма единствено във вътреутробния плод на човека. Появява се веднага след раждането му, увеличава се с възрастта (приблизително до 40-те години) и след то­ва започва да умалява (атрофира).

Много известни учени са описали гломуси в различни органи и в кожата. През 1924 г. забележителната работа на Пиер Масон е посветена на гломуса. През 1948 г., амери­кански учени са публикували редица съобщения, допри­несли значително за изучаването му. Но и досега се отде­ля малко внимание на неговата физиология, а механизъмът на действие не е достатъчно изучен. Съвременните знания за гломуса свидетелстват за това, че той контроли­ра периферния и локален кръвоток и температура. Но за­що и как функционира, все още не е възможно да се обясни.

Ниши смята, че гломусът заедно с капилярите, артери­ите, вените, сърцето и лимфните канали представлява еди­нен механизъм на кръвната циркулация — капилярите като главна двигателна сила, гломусът като резервен контролен орган, вените и десните камери на сърцето като вторичен двигател на кръвта, лявата част на сърцето като резервоар на пречистена кръв, а артериите като всмукваща тръба. Нормалното състояние на кръвното налягане зависи от координираното действие-на тези компоненти. Ако един от тях изостане се нарушава циркулацията на кръвта. Ус­тановена е много тясна зависимост между гломуса и капи­лярите.

Така например при внезапна уплаха лицето ни побледнява, защото капилярите на това място неочаквано се свиват и прекратяват кръвния поток, циркулиращ стреми­телно към тях. Ако нямахме гломус, който действа като контролен орган в такива аварийни ситуации, затворени­ят кръвен поток би ударил по тънките стени на венозни­те капиляри и би ги разрушил.

Сега ясно се вижда колко е важен гломусът за орга­низма, за спасяването на капилярите. Той им служи като надеждна защита.

Къде е разположен? Какво е неговото количество?

Отговорите на тези въпроси и досега предизвикват ог­ромни разногласия, които отчасти се обясняват с това, че той се изучава трудно. Често за гломус се приемат пог­решно други микроскопични артериални и венозни съдо­ве. Но вече знаем, че той се формира веднага след ражда­нето на човек и че количеството му расте с възрастта, а с настъпването на старостта атрофира.

Пълноценното му функциониране предпазва от болес­ти, съхранява младостта в продължение на години, подпо­мага дълголетието и прави живота полезен и продуктивен.