Какво трябва да правим, за да поддържаме гломуса в добро състояние?

Ключът за този проблем може да бъде намерен в пра­вилното разбиране на взаимодействието между алкохола и захарта в човешкия организъм.

Един от факторите, от който зависи здравето, според Ниши, е крехкото равновесие между алкохола и захарта в организма, което се постига само тогава, когато с помощ­та на ферменти, витамини и хормони водата и солта се привеждат в равновесие.

В нашия организъм алкохолът и захарта лесно преми­нават едно в друго, вследствие биохимичното въздействие на водата и солта. Когато балансът между вода и сол се наруши, става натрупване на алкохол и захар.

Щом количеството на алкохола надвишава това на за­харта, се появява нарушение от типа на атеросклерозата и гломусът става твърд, дегенерира и остава непрекъснато отворен; ако, обратно, количеството на захарта надвиша­ва това на алкохола, възниква нарушение от типа на диа­бета, гломусът става мек, смалява се и изчезва. Очевидно е, че балансираното равновесие между алкохол и захар е съществено за здравия гломус, както и за здравето на ор­ганизма като цяло (сърдечносъдовата, ендокринната, нер­вната и имунната системи).

Как може да се управлява балансът между алкохол и захар? Отговорът дава Ниши: "Несъмнено нито един па­разит не би съществувал в червата, ако гломусът в стени­те на вътрешните органи се намира в нормално състояние. Нещо повече, нито язва, нито рак ще поразят този стомах, в чийто стени гломусът се намира в добро състояние."

Системата за здраве на Ниши не е нито привърженик, нито противник на алкохола или сладките храни, защото обикновеното въздържане от употреба на тези продукти не превръща човек в трезвеник в истинския смисъл на дума­та. Даже ако той се откаже от приема на алкохол, алкохо­лът и излишната захар в организма му ще се образуват от други източници. И захарта, естествено, е важен продукт за нашия организъм.

Затова Системата за здраве на Ниши призовава към умерено и разумно поведение по отношение приема на алкохол и захар. А за ликвидиране на вредните последици от силната напитка (алкохола) и сладките храни (захарта), тя предлага да се изработи навикът да се пие прясна (неп-реварена) вода три пъти повече от приетия алкохол и два пъти и половина повече от изядената захар в продължение на 4-7 часа след приема им. Прясната вода е добър разре­дител и пречиствател. Употребата и намалява концентра­цията на алкохол и захар в кръвта.

Кръвта се движи по кръвоносните съдове под опреде­лено налягане. Обикновено кръвното налягане се опреде­ля в точка на подмишничната артерия от височината на живачния стълб. Но действителното кръвно налягане не може да бъде установено, без да се отчитат четири компо­нента: горно, долно, пулс и възраст,

С помощта на диференциални-интегрални уравнения, Ниши е определил, че съществува идеално съотношение между горната и долна граница на кръвното налягане и пулса. Такова съотношение той нарича "златно съотноше­ние", тъй като то е ключ към човешкото здраве. Съотно­шението изглежда така:

Дали Х е близо или не до 7, или е равно на 7, това е мярката за здраве. Необходимо е да се отбележи, че средната величина на Х обикновено е 6.5 за японците и 7.5 за американците. Това означава, че японците са в по-голяма степен изложени на риск от стомашни заболявания, докато американците са по-склонни към сърдечно-съдови заболявания.

Ако златното сечение е устойчиво, човек се чувства прекрасно, кръвното му налягане престава да го интересува.

За да се разберат по-добре изчисленията на Ниши, да разгледаме следния пример.

Изчисляваме отначало нормалната величина на горната граница на кръвното налягане на мъж на 66 години по следната формула:

115+(66-20)/2=138

Получаваме 138 като нормална величина за горната граница.

Определяме нормалната величина на долната граница на кръвното налягане по „златното съотношение”. Получаваме:

138 х 7/11=87 (т.е. долната граница на кръвното налягане)

Трябва да се отбележи, че тази формула може да се приложи само за човек на възраст над 20 години. За лица под 20 години Ниши ни препраща към друг свой труд, който (за съжаление) ние още не притежаваме.

Ако отношението на долната и горната граница на кръвното налягане остава

7/11 (или приблизително 6/11 – 8/11),

Човек може да понесе най-различни комбинации на високо кръвно налягане, даже два пъти по-високо от нормалните (горна и долна граници) като например 276 и 174 съответно горна и долна граница на кръвното налягане. Но ако „златното съотношение” е нарушено, т.е. 7/11 е нарушено, например долната граница в нашия случай пада до 77, а горната остава на 138, това се оценява като тревожен сигнал. Ако горната граница пада до 127, а долната му граница остане 87, това е също тревожен сигнал. Задължително трябва да се съблюдава „златното съотношение” между долната и горната граница на кръвното налягане.

Колкото повече е нарушено „златното съотношение”, толкова по-лошо е здравето и обратно, ако „златното съотношение” се запазва при каквото и да е повишение на кръвното налягане, човек няма от какво да се страхува.

Системата за здраве на Ниши приема общото мнение, че кръвното налягане е барометър на здравето. Но не ко­лебанията на горната граница на кръвното налягане, а на­рушенията в съотношението между двете граници причи­няват вреда на здравето. Затова Ниши препоръчва да се ориентираме по "златното съотношение", което е истинс­ки барометър на здравето.

Роля и функция на сърцето

И така, знаем че в човешкото тяло помпата представ­ляват капилярите, а не сърцето.

В такъв случай каква е ролята на сърцето?

Най-общо казано, сърцето е мускулен орган, с разме­ри равни почти на юмрука на притежателя си. Състои се от лява и дясна половина, които са разделени с преградка на горна камера — предсърдие и долна камера — стомахче. Между тях има клапи. Дясната половина с по-тънка стена може да се съкращава, поради което десните пред­сърдие и камера могат да се сравняват с вена. Освен това дясната камера е разположена между кухата вена и белод­робната артерия, през които протича кръв. Този факт го­вори за това, че дясната сърдечна половина е част от ве­нозната система.

Лявата половина на сърцето — предсърдие и камера, имат по-дебела стена и могат да се разтягат като артерия, нещо повече, те са разположени между белодробната ве­на, която носи артериална кръв от белите дробове към ля­вата част на сърцето, и аортата. Затова лявото предсърдие и лявата камера могат да се сравнят с артерия и да се раз­глеждат като част от артериалната система.

Ако сърцето изпълняваше ролята на помпа, то в този процес щяха да участват само десните кухини, а не цяло­то сърце, тъй като левите нямат способността да се съкра­щават. Те са по-близо до артериалната система, която мо­же да се разтяга. По такъв начин сърцето изпълнява двой­на функция — на свиване и разпускане: свиването се извършва от дясната половина, а разпускането от лявата.

Ниши е показал, че колкото по-високо е повдигната ръката, толкова повече се повишава налягането на дясно­то предсърдие, като се увеличава повече и обемът на ве­нозния поток. Ще рече: дясното предсърдие реагира на притока на венозна кръв, поради което сърдечното наля­гане се повишава. Това се основава на измерване на наля­гането на ръката: степента на венозното напълване на ръ­ката, когато тя е повдигната, предизвиква повишаване на налягането в дясното предсърдие.

Никой не може да обясни защо сърцето се съкращава ритмично, но всички знаят, че е така. През 1930 г. в нем­ската литература се появил изразът "периферно сърце", което представлявало система от артерия, вена и капиляр. Това косвено означава, че не само сърцето е двигател на кръвта.

Десните сърдечни кухини са свързани с венозната система, която носи кръв от органите към сърцето и с право може да се нарече второ сърце. А какво представля­ват тогава лявото предсърдие и лявата камера. Ниши предлага те да се разглеждат като резервоар или мускулна торбичка за пречистване на кръвта.

Когато капилярите започват работа и всмукват кръв от артериите, артерията, отстъпвайки на силата на въз­никналия в кухината вакуум, е принудена да се свие. Но вече в следващия момент тя се разпуска (това е нейно свойство) и изсмуква кръв от лявата камера, която изпраз­вайки се, е принудена да се съкрати, но мигновено, бла­годарение на свойството си, се разпуска отново, за да всмукне кръв от лявото предсърдие. По подобен начин ля­вото предсърдие извлича кръв от белодробните вени.

Няма нужда да се казва, че капилярите в белия дроб действат така, както в тъканите и органите. По този начин Ниши доказва, че главният двигател на кръвния поток е заложен в капилярите, а второстепенният във венозната система и дясната сърдечна половина (предсърдие и ка­мера).

Новото схващане за механизма на кръвната циркула­ция, която лежи в основата на Системата на Ниши има голямо значение за укрепване на здравето.

Последното зависи от това, доколко е свежа и съвър­шена по своя състав кръвта, а също и доколко безпрепят­ствено циркулира в тялото. Ако се забавя където и да е, тя се "изхабява" и поврежда тъканите. Да бъдеш здрав, зна­чи да накараш капилярите да се съкращават.

Ниши дава такъв пример. Да предположим, че някой случайно си е наранил ръката. Предложете му да направи следното: отначало да я превърже с бинт, за да се предот­врати загубата на кръв, след това да повдигне увредения крайник по-високо от нивото на сърцето и да го раздрусва 10-15 минути. Раната напълно заздравява и при това шока нужда от стерилизация и поставяне на шев.

Възможно е някой да се учуди от факта, че тя ще заз­дравее при такова елементарно лечение. Тук съвсем няма Чудеса. Разтърсването на увредения крайник над нивото на сърцето, предизвиква съкращаване на капилярите в него, особено на тези в увредената област, в резултат на Което се пренасочва струя кръв, която иначе би могла да премине през капилярите на увредената тъкан. Това пома­га на тъканите да се възстановят, т.е. да се "отърсят" от повредата.

Такова просто лечение действително допринася за зарастването. Веднъж ми се отдаде случай сама да се убедя. по време на занятие с група ученици, показвайки им уп­ражнение, се хванах за седалката на стола, на която имаше малка цепнатина, така че кожата между палеца и по­казалеца ми попадна в нея и беше прищипана. Когато си дръпнах ръката, парченце от защипаната кожа остана в Цепнатината. Бликна кръв. Предложих на учениците си да проверим опита на Ниши като повдигнах ръката си над нивото на сърцето и я разтърсвах в продължение на три минути. Какво беше нашето общо учудване, когато не са-И кръвотечението спря, но и мястото на прищипването остана почти невидимо в края на занятието.

Това чудесно явление Ниши приписва на функционирането на гломуса.
Значение на лявото стомахче на сърцето

Ниши е бил привлечен от схващането на д-р Лудвиг Ашоф, който благодарение на своя опит по време на Пър­вата световна война забелязал, че сърцето се "вцепенява" за около 30 минути след смъртта. Той смятал, че през то­ва време лявата камера на сърцето продължава да се сък­ращава.

Общоизвестно е, че сърцето и именно неговата лява половина отслабва след инфекциозни болести (тиф, дифтерия и др.).

Като коментира схващането на Ашоф, Ниши обясня­ва явлението по следния начин: в случай на заразяване на организма, клетките изгонват заразената кръв и през това време гломусът (като контролен орган), остава вял, без активно поглъщане на кръвта от артерията, в резултат на което кръвонапълването на лявото стомахче и артерията е различно. Ето затова при болните от дифтерия или тиф, лявото стомахче често е увеличено.

За да докаже ролята на капилярите, Ниши привежда още един пример, наречен от него "синдромът на Андрел". Болният в начален стадий на плеврит се стреми да лежи на здравата си страна. Ниши обяснява, че болният несъзнателно се опитва да застави капилярите и вените на увредената страна да се съкращават, за да може потокът кръв да премине през гломуса.

Сърдечните заболявания: можем ли ща ги избегнем

Ниши твърди, че като се приеме новата концепция за механизма на циркулиране на кръвта, сърдечните болести могат да се избегнат, а ако са налице — да се излекуват напълно.

Внезапната смърт от сърдечна недостатъчност е вина­ги трагедия. А нали много болни биха могли още дълго да живеят, ако знаеха, че не само може да се предотврати бо­лестта, но и да бъде излекувана по системата на Ниши.

Съвременното лечение на сърдечните болести се ос­новава на възгледа, че сърцето е помпа. Нехуманна, без­почвена и много опасна за живота теория. Смайваща илюстрация на този факт може да се види в назначаване­то на тонизиращи средства: лекарят, който се придържа към теорията, че сърцето е помпа не се колебае да назна­чи силно действащ стимулант на всеки пациент при сър­дечен пристъп, тъй като смята, че лекарството ще стиму­лира сърцето, но въпреки очакваното, нерядко настъпва смърт и никой не предполага, че смъртта е предизвикана от самото тонизиращо средство.

Системата за здраве на Ниши утвърждава, че самовол­ното назначаване на сърдечни тонизиращи средства тряб­ва да бъде строго забранено, защото представляват опас­ност за живота. Защо?

Силно действащият стимулатор причинява много го­лямо натоварване за вече отслабналото сърце, принужда­вайки го да работи без пощада, като че ли то действител­но е помпа. Ето така се появява и пряката причина за смъртта. Но как да се обясни фактът, че приемането на тонизиращи сърцето средства нерядко помага на болните да излязат от кризата? Ниши отговаря на този въпрос по следния начин: "Убеден съм, че това, което помага на болните да преживеят кризата в такива случаи е не само сърдечното тонизиращо средство, но и гломусът или артерио-венозните анастомози, за които много практикуващи лекари не знаят нищо. Именно гломусът, силно увеличен в този случай, премества кръвния ток, ускорен под влия­ние на тонизиращото лекарство от артериите директно във вените, като по този начин предотвратява капилярен раз­рив."

Защо сърцето се оказва слабо и болно? Как да се из­лекува то?

Ето какъв отговор дава Ниши:

Може да се случи така, че по някаква причина, нап­ример, при стаза или запушване на вените, капилярите да престанат да функционират, спирайки по такъв начин за известно време кръвния поток. Едновременно силно на­малява венозният ток към сърцето и сърдечната дейност отслабва. Но това не трябва да се разглежда като сърдеч­на болест: то е само отслабване на сърдечната дейност от­говор на променения обем на кръвния поток и е физио­логичен процес. Разбира се, че повреденото или инфекти­рано сърце също отслабва. Такъв органичен тип сърдечни болести се отнасят към нарушенията на кръвната цирку­лация. Докато в тялото тече кръв, болест не може да се развие. И трябва да се осигури свободното протичане на кръвта, за което ще се разкаже по-нататък. Съвсем не е задължително да се приемат препарати, които стимулират сърцето. Необходимо е да се стремим към стимулиране главния двигател, а ние знаем, че той се намира в капи­лярната система.

Най-същественото в лечението на сърцето е да нака­раме капилярите да се съкращават по-често. Какво трябва да се направи е разказано в раздела "Четвъртото правило на здравето".

Според мнението на Ниши човешкото здраве зависи от четири еднакво важни фактора: състоянието на кожата, качеството на храненето, състоянието на крайниците и състоянието на психиката.

Тези четири главни елемента са уникални с това, че запазват своя собствена индивидуалност, независимо, че обединяват човека в едно цяло. По наше желание можем да отделим всеки от тях и го включим или не в действие. Ако приемем здравето за 100%, всеки един от съставящи­те го фактори отговаря на 25% здраве. Нито един от тях не е способен сам по себе си да осигури 100% здраве, но всичките четири (тясно свързани и функциониращи в съг­ласие и взаимодействие един с друг за общата цел) могат да осигурят жизнеспособност на целия организъм. Това потвърждава основната теза на Системата за здраве на Ниши, че е възможно да се лекува и оздравява само цели­ят организъм като цяло, а не на части или чрез отделни негови органи, както го правят различни системи, предла­гащи или само диетология или лечебно дишане, или водо­лечение, или лечебна гимнастика, или биоенергетика.

Това подбудило Ниши да създаде такава Система на здравето, която предвижда съгласуването на всички посо­чени по-горе фактори.

Основателят на Системата за здраве Ниши отдава осо­бено значение на състоянието на кожата. За него тя е ог­ледало на болестта.

Кожата е тази част от човешкото тяло, която първа влиза в съприкосновение с въздуха. Представлява като че ли гранична линия между човешкото тяло и обкръжаваща­та го среда.

Между кожата и здравето съществува тясно взаимо­действие. Ако си спомним, че гломусите, действащи като авариен контролен орган и играещи важна роля в кръвна­та циркулация, са обилно разхвърляни под кожата, става ясно колко е важна тя за здравето.

Тя е врата, през която лечебните сили на природата въздействат върху организма, вливайки се в тялото. При­тежава многостранни функции — както белия дроб поема през микроскопични пори въздух, светлина и вода. При­родата ни е създала голи. Несъмнено тя е предполагала, че ще дишаме не само с белия дроб. Когато малките пори, заемащи голяма повърхност от тялото, по някаква непред­видена причина се запушат (в резултат на изгаряне или по изкуствен начин, например покриване с боя или смола), човек губи съзнание. Доказателство, че кожата е дихате­лен орган.

Подобно на бъбреците или други отделителни (екскреторни) органи, кожата извлича от кръвта вредни вещес­тва чрез потните жлези. Известно е, че при лечението на бъбречни заболявания е много важно да се стимулира отслабналата функция на кожата, т.е. между кожата и бъб­реците съществува тясна връзка.

Наред с това, кожата е орган, регулиращ топлината, Ниши я разглежда в по-широк смисъл: като тъкан, фор­мираща съдържимото на различни органи. Затова е поня­тен и стремежът му да отдаде толкова огромно значение на връзката "кожа — здраве".

В "кожата са разположени всички нервни окончания. Ще рече: в известен смисъл кожата е нашият мозък. Тя е пронизана от венозни съдове, значи е и кръвоносна сис­тема. Кожата е непосредствено свързана с ендокринната система. Без нея са невъзможни каквито и да е жизнени процеси.

Системата за здраве на Ниши предупреждава: не изха­бявайте кожата с много топли дрехи, всекидневно я изла­гайте на свеж въздух — това е най-верният път към здра­вето. Аеротерапията или лечението с въздушни процедури е много полезно, както са полезни и контрастните водни процедури, също допринасящи за добрата работа на кожа­та.

За въздушните и водни процедури ще поговорим под­робно в раздела "Профилактика на рака".

Откриваме съвсем друг възглед в Системата за здраве на Ниши (СЗН) за диетологията. За нея мнозина сега пи­шат, но всички, които се основават на природната хигие­на, ги сближава фактът, че традиционната диетология, с дневното отчитане на калориите, не носи полза, тъй като не може да предложи на човек нищо добро за предотвра­тяване на болестта.

СЗН препоръчва нова диетология, която преди всич­ко се базира на това, че разглежда човешкия организъм като забележителна енергийна система, акумулираща енергия от въздуха, водата, слънцето и растителните хра­ни. Второ — основно предлага растителна диета, трето — взема под внимание очистващите и лечебни фактори на храната. Отчитайки, че всички съставни химични елемен­ти в човешкия организъм могат да си взаимодействат и взаимно да се заменят, Ниши въвежда като неотменима част в храненето лечебното гладуване и прочистването на организма.

В отделна глава "Хранене" ще говорим подробно за правилното хранене, способността да се съхранят и възс­тановят силите и здравето, да се продължи животът и творческото дълголетие.

От древни времена се е смятало, че болестите са свър­зани със състоянието на крайниците. Особена роля игра­ят долните и преди всичко ходилата. Лекарите отлично знаят, че състоянието на ходилата често показва наличие­то на сериозни заболявания. Например, подпухнали глезе­ни и стъпала се получават по правило при сърдечни и бъб­речни заболявания, и анемия. В тази връзка Ниши при­вежда факт от изследванията на д-р Труст, по чиито разкази, по време на въздушно нападение над Лондон през 1941 г., жертвите, на които краката били изгорени или смачкани под развалините, понякога загивали от бъб­речна недостатъчност. Това потвърждава връзката между ходилата и вътрешните органи.

Болните крака, отслабващи работата на сърцето, бъб­реците, черния дроб и други органи, в същото време оказ­ват неблагоприятно въздействие и върху походката. По начина, по който се носят и износват обувките, Ниши лесно определя от каква болест страда човекът.

Когато на изкусен фехтовач предложили да разработи фактическо ръководство за своите ученици, преди всич­ко им препоръчал да огледат обувките на съперника си. Той самият предизвиквал на бой такъв противник, чиито обувки били равномерно износени от всички страни, ко­ето говорело за неговото здраве, а именно, че е силен и издръжлив.

Ниши изследвал също и начина за носене на обувки­те и по тези признаци определял болестта на притежателя им. Например, той смятал, че ако обувката се износва от­зад и отвън, нейният притежател страда от бъбречна бо­лест, ако е отзад и отвътре — от слабост на пикочния ме­хур, отпред и отвън — болест на сърцето, отпред и отвът­ре — заболяване на черния дроб. Десният крак, според Ниши, отразява дясната страна, а левият — лявата на все­ки вътрешен орган. Затова съветва, да се носят обувки без токове, ако се износват отзад. Това добре тренира съкра­щението на нерви и мускули и следователно лекува чо­века.

Тъй като човек ходи изправен, той е принуден да опи­ра цялото тегло на двата си крака. Ако носи товар, пре­мества тежестта на раменете, което също оказва натиск върху гръбначните прешлени и долните крайници, затова походката и осанката на човек ще зависят от това как стои или върви. За голямо съжаление изследователи, занимава­щи се със здравето и лечението на болестите, пропускат такъв важен факт.

Ноктите на ръцете и краката също могат да свидетел­стват за болестите. По нокътя на палеца може да се изу­чава протичането на болестта. Вече знаем, че гломусът, играещ важна роля в механизма на кръвната циркулация, се намира в най-голямо количество в крайниците.

За да се поддържат крайниците в нормално състояние, СЗН препоръчва упражнения за капилярите (виж раздел "Четвърто правило за здраве").

Ниши цитира думите на Гьоте: "Без разум не може да има материя — без материя няма разум". Действително сред всичко живо, човекът е единственото същество, на­дарено с разум. Ниши употребява думата разум в широк смисъл, включвайки в него понятието "душа", "дух".

Съществува тясна връзка между разума и тялото. Не­рядко безпокойството, тревогата, нервното разстройство могат да доведат до нарушения във вътрешните органи, болести на сърцето, повишено кръвно налягане, туберку­лоза. Органичните заболявания на свой ред нерядко пре­дизвикват умствени и емоционални разстройства.

Основателят на СЗН е създал аналитична представа за човешката психика, опирайки се на обширните и всест­ранни знания в областта на съвременната психология, неврофизиология, философия и религия. СЗН придава особено значение на оптимистичното настроение и хумор, повишаващи както физическите, така и духовните сили.

Какво да правим, за да бъде разумът ни здрав, колко­то и тежък и мрачен да е нашият живот? За това се раз­казва в раздела "Психика и здраве".
Шест правила на здравето
СЗН е установила "Шест правила на здравето", които са много ефективни и лесно осъществими. Ако човек из­пълнява тези правила два пъти на ден, това не само ще му донесе здраве, но и ще му помогне да го съхрани през це­лия си живот. Какви са те и в какво е тайната им?