Сбогувайте се с болестите Майя Гогулан, Анна Соловьова

Според законите на природата в живия организъм, както и във всяка енергетична система, се извършва пос­тоянен обмен на енергия: някаква енергия постъпва, друга се отделя.

Храната е въвежданата енергия (както и светлината, въздухът и водата), а жизнените прояви (топлина, диша­не, движение, мислене, отделяне във вид на въглена кисе­лина, урина, фекалии, пот и т.н.) е отделяната енергия. За да бъдете здрави, необходимо е да съществува баланс меж­ду въвежданата (храната) и извежданата (жизнените проя­ви) енергия.

Но калориите нямат никакво отношение към здраве­то. Лесно ще се убедите, когато погледнете хората, упот­ребяващи мазна, месна, "престижна" храна. Ако храни­телните продукти се смятат за акумулатори, т.е. натрупва­щи жизнена енергия, то на въпроса къде се намира първоизточникът на енергията на хранителните продукти, може да се отговори така: в Слънцето! Значи, с нашата храна ние можем да получим "слънчева енергия".

Известно e, че процесът на образуване на материята е свързан с поглъщане на слънчевата енергия от растител­ните клетки,в които се съдържа зеленото вещество на лис­тата — хлорофил. С други думи, "пружината за управление на часовете на живота, действа само в растителното царс­тво".

Суровата храна

Лечебните сили на суровата храна са известни отдав­на. Тя съдържа в себе си ензими (ферменти), акумулира­ли слънчевата енергия, и е най-добрият доставчик на чо­века. Заедно с растенията ние усвояваме слънчева енер­гия. Без слънчева енергия няма живот, няма здраве.

Тя съдържа всички витамини в необходимото съчета­ние. Без тях няма здраве, но без сурови храни, пресни плодове и зеленчуци — няма витамини.

Суровата храна съдържа всички минерални елементи, необходими за човека в естествен вид. Без микроелемен­ти също не е възможен никакъв живот.

Тя постоянно имунизира организма срещу вредни бактерии. Само силният, чист и здрав организъм може да устои на инфекциозните заболявания.

Суровата храна съдържа повече алкални съставки, от­колкото кисели, което е важно за поносимостта, здравето и борбата с различните заболявания.

Тя съвместява в себе си здравия вкус и апетит.

Тя е твърда и затова изисква добро сдъвкване и дос­татъчно добра обработка от слюнката, което усилва и по­добрява слюнченото смилане, укрепва дъвкателния апарат и зъбите.

Суровата храна не предизвиква излишна жажда в ор­ганизма.

Тя е евтина: за нея не са нужни топлина, големи ко­личества мазнини и други продукти. Засища по-бързо, по-добре и по-икономично.

Не съдържа такива вредни за здравето примеси като оцветители, киселини, метални соли и т.н.

Естествената храна притежава и лечебни свойства.

Консумацията на сурови продукти е най-доброто средство против вялостта на червата. Суровата храна се използва с успех при сърдечни и бъбречни болести, зат­лъстяване, подагра, ревматизъм, атеросклероза, кожни бо­лести, тъй като е бедна на соли и белтъчини.

В Евангелието на Йоан е казано: "Яжте всичко това, което е поставено на Божията маса: плодове от дърветата, зърна, полезни треви, млякото на животните, меда на пче­лите. Останалата храна е дело на Сатана. Тя води до грях, болести и смърт".

И така, всичко говори за едно — изборът на храната трябва да се определя от способността й да създава в ор­ганизма биоенергия или жизнени сили. Вече знаем, че ако в организма кислородът е малко (а той винаги е малко в живота на цивилизования човек), се образува оксалова киселина, чието натрупване води до болести.

Трябва да се помни и това, че хранителните елемен­ти, съдържащи се в храната, лесно се разрушават от изкус­твените начини на приготвяне. Силно затоплената (над 39 градуса) храна, губи до 50%, а понякога и до 75% от слож­ните си съединения, ензимите, натрупващи слънчева енергия, въздуха и водата. А за да покрие загубата на хра­нителни елементи, тялото неизбежно ще иска повече хра­на. В крайна сметка се получава навик за преяждане. И този навик е една от главните причини за стомашните, бъбречните, сърдечните, съдовите и други заболявания.

В днешно време човек яде вероятно повече месо, от­колкото в който и да е друг исторически период. Цивили­зацията се основава на вегетарианството, селското сто­панство и градинарството. Племена, чиито живот е зави­сил от скотовъдството и лова не са оцелели. Растителната храна е необходима на всички! Известно е например, че ескимосите употребяват в храната не само обикновен ки­сел трън, великденче, но и еленов мъх.

Хиляди и хиляди болни, преминали от смесена към вегетарианска диета съхранили по този начин живота си.

Лекарите забелязали, че жените вегетарианки раждат много лесно и почти безболезнено деца, а след раждането се възстановявали далеч по-бързо от жените, които упот­ребяват смесена храна. Тревопасните животни имат мно­го по-голяма способност за синтез на вещества и защита от микроорганизми, отколкото хищните.

Растителните вещества дават на човек белтъчини и въглехидрати с по-високо качество, отколкото животинс­ката храна. Известно е, че при народите, хранещи се с плодове и ядки, раните заздравяват значително по-бързо, отколкото при месоядните европейци. Вегетарианците живеят по-дълго, отколкото консумиращите месо. Даже възникването на рака може да се свърже с чувствителност­та на организма към чужди белтъчини: смята се, че страш­ното заболяване се появява след белтъчно отравяне
Ролята на белтъчините в организма
Според старите виждания белтъчината била мярка за хранителната ценност на продукта. Досега все още битува мнението, че за едно денонощие на човек са му необходи­ми 120 г белтъчини, 50 г мазнини и 500 г въглехидрати в съотношение 1:0,5:5.

Това изобщо не отговаря на истината.

Швейцарският учен, доктор по медицина, М. Бирхер-Бенер (на неговите изследвания се основава диетологията на Ниши) пресметнал: "За да се получат 118 г белтъчина, трябва да се изядат 600 г месо или 20 дузини яйца, или 3 кг зеле, или 6 кг картофи, или 30 кг ябълки, или да се из­пият 4 литра мляко." Съгласете се, количеството е нере­ално даже за най-непоправимия лакомник. То е направо смъртоносно! Следователно — храната трябва да бъде съв­сем друга! Каква? Да се обърнем към законите на приро­дата.

Работата е в това, че всеки остатък от белтъчини в чо­вешкия или животински организъм следва да бъде усвоен, изгорен, дори ако организмът не се нуждае от топлина, следователно да бъде усвоен принудително. Казаното е необходимо, защото неусвоената белтъчина се превръща в отровни вещества (птоамини или трупни отрови). Но за използването на белтъчините, за тяхното принудително унищожаване се влага много енергия от организма, при което другите вещества като мазнини и въглехидрати (между другото въглехидратите в техния остатък също се превръщат в мазнини) вече не се включват в изгарянето и се натрупват в тялото непреработени. То води до излиш­ни килограми и затлъстяване и създава почва за съдови, сърдечносъдови и други заболявания.

Изследванията на немския учен Рубнер доказват вли­янието на остатъците от храната върху организма. При прекомерното включване на голямо количество въглехид­рати и мазнини в храната, се активира инстинктът за са­мосъхранение и организмът се бори или със загуба на апе­тита или с повръщането. Но ако все още има излишък на тези продукти в организма, започва тяхното незначително разлагане. Необработените частици попадат в дебелото черво, където се натрупват като екскременти. Дебелото черво е богато на кръвоносни съдове, чрез които продъл­жава всмукването дори от тези депа на разложени продук­ти. Чрез потока кръв те се разнасят по целия организъм, отравяйки го. Този факт още веднъж ни убеждава, че трябва да се пазим не само от трудноусвоимата и калорична храна, но и от нейните остатъци.

По-рано се смяташе, че живите клетки не могат да из­граждат своя субстанция (тоест себе си) нито от въглехид­рати, нито от мазнини. Но се оказа че не е вярно. Ниши доказал, че в живия организъм като в голяма химическа лаборатория има постоянно взаимозаместване и взаимоп-ревръщане на белтъците в мазнини, мазнините във въгле­хидрати, въглехидратите в мазнини и въглехидрати. При бременните това проличава най-добре. Ако в храната на жена, очакваща дете, не достигат витамини и микроеле­менти, белтъчини, мазнини или въглехидрати за развити­ето на плода, то зародишът сам ще си вземе всичко от клетките на майката и ще изгради своя скелет, зъби и ор­гани. Затова в този отговорен период жените трябва с осо­бено внимание да се отнасят към своето меню.

Чрез изследванията си Рубнер направил интересно от­критие: оказало се че белтъчините, след като веднъж са попаднали в организма, първо в стомаха и после в черва­та, се превръщат в пектин, а попадайки в кръвта много бързо се разграждат на две части: азотосъдържаща и неазотосъдържаща. Азотосъдържащата част на белтъчината е изцяло непригодна за снабдяване на организма с енергия. При непосредствената топлина тя се разпада на пикочообразуващи вещества и се отделя от тялото. А втората част (несъдържащата азот) — доставя на организма цялата гра­дивна енергия на белтъчината, въпреки че има само напо­ловина полезен ефект — 52-56%. Рубнер установил, че то­зи безазотен остатък не е нищо друго, освен съдържащи­те се в белтъчината въглехидрати! Това означава, че за създаването на биоенергия за нашия организъм, са необ­ходими не белтъчини или мазнини, а въглерод, който е синтезиран от белтъчините. Ще рече: именно въглеродът дава жизнената енергия на човека.

Нито в областта на медицината, нито в областта на промишлеността някой желае да научи нещо повече за та­кива открития. Всички са убедени, че истинската храна на човека са месото, яйцата, рибата, изварата, млякото, кренвиршите, шунката, бифтекът, котлетите. Но се оказ­ва, че получаваме от всичко споменато само 52-56%, при това въглехидрати, а в същото време в меда, сладките пло­дове и зеленчуците тези въглехидрати се съдържат в най-добрите комбинации.

Изследванията на Рубнер показват също, че въглехид­ратите са най-икономичните хранителни вещества. А бел­тъчините, особено несвойствените за природата на чове­ка, т.е. животинските или кулинарните, се изразходват с големи загуби (повече от 80%). Тоест те не могат да дос­тавят на организма необходимото количество енергия.

Винаги трябва да помним забележителните думи на М. Бирхер-Бенер: "Резултатите, получени от Рубнер, пре­обръщат всичко, което сме учили досега по въпросите на храненето и което е имало значение в практиката; те са същината на най-задълбочените ни изследвания. И ние не можем и не трябва да ги заобикаляме само защото ни е неловко да осъзнаем нашето заблуждение. Върху тези из­следвания се основават всички по-нататъшни коментари по въпросите на храненето. Желаещите да стоят твърдо на страната на науката следва да изучат и оценят основите на новото учение за храненето. Тези, които продължават да стоят на старата позиция, ще останат извън науката."

И ето още един парадокс.

Чрез изследванията на учените е доказано, че при въз­растния организъм само 4% от цялата енергия, отделена с храната, отиват за изграждането на нови клетки, а остана­лите 96%, се изразходват под формата на енергия. Това още един път доказва, че в растителната храна има по-благоприятно съчетание на хранителни вещества, откол­кото в месната и сама по себе си представлява достатъчно и подходящо средство за хранене на човека. За необходи­мостта да се допълва с месо, не може да става и дума.

Напротив, по-правилно е здравият организъм да се пред­пазва от консумацията на месо, на болния е желателно да се предлага растителна и сравнително бедна на белтъчини храна.

Удивително малко белтъчини се съдържат в кърмата, предназначена от природата за отглеждане и хранене на новороденото. Това означава, че и отрасналият организъм може да се задоволява с малко количество белтъчини.

Какво количество белтъчини са необходими на чо­века? В научно-популярната литература пише, че е нужен 1 г на килограм тегло, а на подрастващия организъм или на някои болни — малко повече. Въпросът остава спорен и до ден днешен.

Световната здравна организация е установила доста високи норми от гледна точка на природната хигиена: за мъж с тегло 65 кг — от 37 до 62 г белтъчини, жена с тег­ло 55 кг — 29-48 грама. Но най-ниската граница на тази норма е призната от натурхигиенистите като най-правил­ната.

Според вегетарианците, за да бъдат пълноценни бел­тъчините, на възрастния човек са необходими средно 18 г на денонощие. В книгата на Тарасов и Бохановская "Су­ровата храна и приготвянето й" се казва: "Човек, който се занимава с умствен труд и води заседнал начин на живот, трябва да се ограничава с 25-29 и дори 15 г белтъчини на ден. Това количество белтъчини може да бъде взето от 100 г бадеми или други ядки".

Някои лекари смятат, че диета с ограничаване на бел­тъчините до 25 г може да покрие минималната нужда от тях, но последващото им намаляване би означавало вече "гладен режим". Само че те не споменават нищо за качес­твото на белтъчините.

А ето какво пишат Тарасов и Бохановская: "Колонии, хранещи се с плодове и сирене са съществували още през 1924 г. в Калифорния, Аржентина, Австралия. В Калифор­ния и сега се увеличават хората, които ядат само плодове. Тяхната дневна норма съдържа по-малко от 22 г белтъчи­ни, които те взимат от плодовете".

И така, казват ни, че ежедневната храна трябва да съ­държа не по-малко от онова, на което се разпада и отде­ля от организма.

Ниши ни обръща внимание, че в организма се извър­шва взаимно превръщане на всички ингредиенти в необ­ходимите за жизнената дейност продукти. Това говори съвсем точно, че пренасищането с белтъчини е опасно и че най-ценното на продуктите, което има значение за жизнената енергия, е съдържанието на въглехидрати в тях.

Изучаването на храненето на папуасите показва, че в организма им белтъчините се разпадат за едно денонощие и се отделят 30-45 г, а с храната постъпват само 20-30 грама. Откъде си набавят недостигащите 10-15 грама? Оказва се, че "използват" бактериите в червата, които фиксират разтворения в храносмилателните сокове азот от въздуха и произвеждат от него белтъчина. Тези данни се използват с удоволствие от специалистите по микрофло­рата, когато показват на какво са способни бактериите на червата.

Що за вълшебни бактерии? На този въпрос отговаря А. П. Чупрун: "Струва си да се подчертае, че бактериите са най-обичайните обитатели на червата на всеки човек, а тайната е в това че храната на папуасите се състои главно от батати, сладки картофи, богати на въглехидрати (заха­ри, скорбяла), съдържащи съвсем малко белтъчини, но напълно пълноценни, каквито има и в нашите обикнове­ни картофи.

Кажете сега, прави ли са онези, които наричат натуропатите, хората, хранещи се със сурова храна — фанати­ци и "ненормални" и твърдят, че е невъзможно да се нах­рани страната ни без месо и хлебни изделия?

Разбира се, ядките засега са трудно достъпни, фурми­те, смокините и много плодове, богати на въглехидрати основно се внасят. Но нашата страна е произвеждала око­ло 30% от общия добив на слънчоглед, а неговите семки съдържат прекрасни хранителни белтъчини в изумително съчетание с природни мазнини, витамини, микроелемен­ти и въглехидрати. Брашното от семената, след извличането на маслото от тях, съдържа 88% белтъчини.

Суровите почистени семки на слънчогледа са основно лакомство и първа необходимост за вегетарианците и натурхигиенистите.

Слънчогледовите белтъчини се съдържат не само в яд­ките и маслодайните семена, но и в тревата, която е хра­на на животните. Листата и зелената маса на растенията са най-перспективни за задоволяването на човешкия ор­ганизъм с пълноценни хранителни белтъчини. Това е и по-евтино и по-просто, отколкото отглеждането на доби­тък или странстването по океаните заради белтъчините на рибата.

Полезно ли е месото?

М. Бирхер-Бенер разказва: "Имах двама рикши — силни младежи на 22 и 25 години. Те трябваше ежеднев­но в продължение на три седмици да ме возят 40 км на бе­гом, без да спират, мен, тежащия 80 килограма. Беше им запазена предишната храна, чието съдържание бе намале­но два пъти от обичайната медицинска норма, и съдържа­нието на белтъчини се колебаеше между 60-80% от необ­ходимото количество. Затова въглехидратите се приемаха в необикновено голямо количество във вид на ориз, кар­тофи, ечемик, кестени, корени на лилии и други местни храни. След 14 дни претеглих своите рикши. Попитах ги искат ли месо. Те ми бяха много благодарни, тъй като за тях месото е разкош. Тогава замених част от въглехидра­тите със съответното количество белтъчини, наистина, не с толкова голямо, колкото изисква нормата, но все пак прилично. Рикшите го ядоха с удоволствие, но след три дни дойдоха при мен с молба да спра месото и да им го дам след приключване на опита, тъй като се чувстват мно­го уморени и не могат да бягат така хубаво като преди. След което ги върнах на предишната храна."

Този пример показва нагледно, че месото няма нищо общо с мускулната сила. То притежава само възбуждащо действие, което именно се приема като свидетелство за ценните му хранителни качества. Всъщност тези ценни качества са нищожни и колкото повече месо яде човек, толкова по-малко издръжлив и работоспособен става.

Бирхер-Бенер предупреждава: "Нито науката, нито опитът на човечеството показват, че месото е укрепваща храна. А видимото увеличаване на силите и привидната здравина при употребата на месо, се базира както при приемането на алкохол, на фаталната измама на нашите вкусови нерви и сетивни органи. Раздразването, токсич­ното въздействие, възбуждането се възприемат за прилив на сили."

Обаче много хора продължават да мислят, че месната храна принадлежи към най-питателните и леки за орга­низма блюда, а без месо човек е неспособен за физически труд, спорт и сексуален живот. Нека разберем, доколко отговаря на истината.

Първо, на месото му е необходимо значително повече време за преработване. Оризът например, се смила за 1 час, ябълката, овесената каша, суровото яйце — 1 час и 20 минути, прясното мляко — 2 часа, а месото от 3 до 5 ча­са и повече. Именно заради това продължително смилане на месото в стомаха хората считат, че месните блюда за­сищат: след ястие с месо, човек не мисли за ядене в про­дължение на няколко часа.

Но сега вие знаете какво става с месото, след като е попаднало в стомаха ви! Представяте ли си колко грамад­но количество смилателни сокове са необходими за пре­работване и усвояване на месото, каква работа извършват през това време бъбреците, черният дроб, сърцето, белият дроб. Спомнете си: след приемането на месо кръвта се на­пълва с пикочна киселина, пуринови вещества, а нашите полугладни клетки се отравят с токсини, изработвани в самия организъм. Месото и неговите продукти — колбаси, кренвирши, сардели, шунка и т.н. повече тровят, отколко­то хранят нашия организъм, улеснявайки появяването на различни болести. Децата, чиито защитни сили са още слаби, по правило боледуват именно от вкусната месна храна. Нито месото, нито бульонът, нито яйцата не тряб­ва да се дават на детето до 7-8 годишна възраст. В такава възраст организмът му още не притежава сили, способни да неутрализират токсините, образуващи се при употреба­та на тези продукти.

Второ, в месото се съдържа голямо количество раз­лични допълнителни вещества, които оказват особено вредно влияние на нервната система, а техните соли възпаляват съдовата система. Поради това не е изненадващо, че сред хората, консумиращи основно месо, толкова чес­то се среща неврастения, разстройства на половата систе­ма, израждане на съдовете, сърдечни заболявания, ане­мия, преждевременно състаряване.

Трето, месната храна е приготвена от мъртва, бързо разлагаща се тъкан, съдържаща в изобилие различни гнилостни отрови и други отровни белтъчни съединения, за­мърсяващи организма ни. Особено богати на отровни продукти са дивечът, рибата, стридите, раците и старият кашкавал.

Най-после, суровото или недопеченото (недоварено) месо съдържа личинки от различни паразити, които се настаняват в нашия организъм и предизвикват тежки за­болявания.

Въпреки това, силните бульони, с които хранят бол­ните и децата, се смятат за много полезни и питателни. След хирургични операции, отстраняване на тумори вед­нага се предписват бульони. Но полезното нещо — белтъ­чините — чистоплътната домакиня внимателно отделя и изхвърля във вид на замърсяваща супата пяна или утайка, а твърдото вещество — хрущялите, сухожилията и костите — нямат никакво диетично значение даже в съчетание с най-вкусните части на месото; доказано е, че те не само не поддържат жизнените процеси, а по-скоро им вредят. Ако не са житните растения, зеленчуците, хлябът и други­те подправки към супата от месо, то при основна консу­мация на месна храна щяхме да умрем от гладна смърт. Месният бульон не принадлежи към групата на хранител­ните вещества. Той служи само за раздразване на нервна­та система и има много сходно действие с такива стиму­латори като чая, кафето, алкохолът, тютюнът, подправ­ките (люта чушка, канела, ванилия, горчица и т.н.) Те не хранят, не осигуряват организма с жизнени сили или биоенергия, а са само бич за човека, подобно на камшика за изнемогващия от работа кон.

Мазнините

Растителните мазнини са за предпочитане пред живо­тинските. От животинските може да се употребяват само масло (безсолно) в малки количества, без топлинна обра­ботка (1 чаена лъжичка на ден). Витамин D се образува в организма под въздействието на слънчевите лъчи, а излишъците от този витамин не са съвсем безопасни. Сметаната също не бива да превишава 1 супена лъжица на ден. Растителното масло, сметаната, кравето масло следва да се консумират директно, тъй като топлинната обработ­ка ги прави канцерогенни.

Натуралните мазнини се осигуряват от ядките и сем­ките. В тях има в удивителни и лесноусвояеми пропорции белтъчини, мазнини, въглехидрати, вода, витамини, мик­роелементи, ензими, влакнини, слънчева енергия. Но за­ради високото съдържание на мазнини не трябва да се употребяват прекомерно. Ако се придържате изключител­но към плодово-ядковата диета, то количеството на ядките или семената да бъде не повече то 100 г на ден. Но прибавите ли към такава диета и животински белтъчини — киселомлечни продукти, риба, месо, яйца, извара, то­гава количеството на ядките да е съвсем малко или въоб­ще да се избягват.

Енергийна ценност на продуктите

Ценността на растителните продукти за съжаление се смята все още за нищожна. Нали суровите плодове и зе­ленчуци съдържат ограничено количество белтъчини. И за да се следват препоръките, давани от медицината — да се консумират 120 г белтъчини на ден — трябва действител­но да се изяждат 30 кг ябълки. Това е невъзможно и най-вече не е нужно, а изчисленията не са верни.

Работата е там, че тези цифри са продиктувани от об­стоятелствата и социалните потребности на обществото. "Съвременната медицина, която се опитва по пътя на фармакодинамичната химия да постигне бързо оздравява­не, без да мисли за бъдещето на физиологично болните, се е родила във военните и следвоенни периоди на 1914 и 1945 години. Двете световни войни и заплахата от,тях, студената война, различните идеологии, нравите, също толкова радикално са променили терапията.

Съвременната медицина, рожба на големите социални преврати, е била принудена бързо да удовлетворява пот­ребностите на армията по време на бой. Било е необходи­мо да се оперира бързо, да се изправят на крака ранените войници и болните за попълване на загубите. По отноше­ние на тези неминуеми обстоятелства медицината във всички държави е изпълнявала добре дълга си, — пише А. Залманов.

Излишни са всякакви коментари!

Забележителният швейцарски диетолог, създателят на лечението на основата на енергетиката Бирхер-Бенер предлага да се оценява всеки продукт от гледна точка на неговата енергийна ценност, съдържанието на всички "строителни материали" — белтъчини, мазнини, въгле­хидрати, витамини, микроелементи, ензими, влакнини и т.н., а също и лекото им усвояване и отделяне като отпа­дъчни продукти. Нека се възползваме от неговото определение на хранителните продукти като акумулатори (спестители за бъдещо използване) на жизнена енергия.

Растителни акумулатори от I степен. Това са всякакви плодове, ядките, салатите, ядливите листа, корените, се­мената. Тези продукти се смятат за най-добрата и укреп­ваща за човека храна. От разграждането им в организма се получават различни видове биоенергии, притежаващи най-висок потенциал и създаващи максимална мускулна, нервна и психична енергия. Организмът, който се храни с тях в натуралния им вид, изпълнява жизнените си функ­ции с минимални за своите органи и системи щети.

Към акумулаторите от I степен обикновено се отнасят като към десерт, добавяйки ги към основната храна.

Прието е, че плодовете трябва да се консумират в малки количества. Вече разбрахме, че причината за това е неправилната представа за белтъчините. Но на човек са му необходими ежедневно 30-40 г белтъчини. Откъде да ги вземе?

За да се удовлетворят потребностите на организма, храната ни следва да съдържа белтъчини от растителни продукти, смесени с мазнини и въглехидрати. В този сми­съл може да се'каже, че смесената храна е и най-правилната за човека. А такава смесена храна (т.е. природна) са зеленчуците, плодовете, ядките, семките, листата и корените на ядливите растения.

А какво да правим с разделното хранене? Мисля че разделното хранене (има се предвид варената храна) е предназначено за лакомниците или тежкоболните. Жива­та растителна храна — е храната на Бога. Нима ще се на­мери лекар или кулинар, който да приготви ядене за чо­век по-добре от самата природа?

А. Залманов казвал: "Запомнете, който и да е учен не би могъл да бъде по-умен от природата". И аз съм съглас­на с него. Как може да се отделят белтъчините, мазнини­те и въглехидратите в ядката, плодовете, зърното? Дали белтъчините се намират само в месото и неговите продук­ти? Мислите ли че клетките на ябълките или кайсиите не съдържат белтъчини? Да, белтъчините в тях са малко. Но природата ни е устроила така, че на нас не са ни необхо­дими повече. Ядрото на всяко жива клетка има белтъчини в толкова незначителни, такива божествено хармонични съчетания, сякаш специално са приготвяни за месоядни-те, към които се отнася и човекът. "Всички растителни продукти съдържат белтъчини и би било крайно непра­вилно да се мисли, че те се намират само в месото или яй­цата" — пише Бирхер-Бенер.

На плодовете се приписва още един недостатък — го­лямото съдържание на вода. Но и това е несправедливо. Както вече знаете, организмът се нуждае от вода — до 3 литра на ден; още повече употребата на "мъртва" вода при приемането на плодовете се понижава, тъй като при храненето с плодове е необходимо значително по-малко во­да, отколкото при храненето с месо.

Водата от плодовете и зеленчуците попълва кръвта почти без разход на енергия за организма и по-лесно се усвоява.

Организмът получава въглехидрати, толкова необхо­дими за него, основно от плодовете и сладките зеленчуци. Надявам се, че никой няма да си направи погрешния из­вод, че трябва'да се яде колкото се може повече захар и продуктите, в които тя се съдържа. В никакъв случай! За­харта е вредна — това е известно отдавна. За усвояването на промишлената рафинирана захар на организма му се налага да изразходва огромно количество витамин С, В и цялата му група и калций. Става дума за естествената за­хар, за въглехидратите, които дават най-голямо количест­во енергия и се усвояват най-лесно от всичко в организ­ма. Такава захар (фруктоза и гликоза) се съдържа само в суровите, т.е. живите продукти, които не се нуждаят от топлинна обработка. Ето защо е необходимо да се увели­чи консумацията на плодове, както от болните, така и от здравите хора. Потребността на организма от натурална фруктова захар е 4-5 пъти повече, отколкото от белтъчи­ните и мазнините. Тя не може да бъде заменена от никой изкуствено приготвен продукт.

Към акумулаторите от I.степен с животински произход, се отнасят майчиното мляко, невареното мляко на бозай­ниците и суровите кокоши яйца.

Млякото е нормалната храна за новороденото, но не и за възрастния човек. За възрастния организъм са необ­ходими относително по-малко белтъчини и въглехидрати. Затоплянето на млякото повече от 75°С води до вредни за здравето изменения. Свареното краве мляко се усвоява много трудно, освен това в него няма нито слънчева енер­гия, нито витамини, нито микроелементи.

Опасно е да се ядат сурови яйца. Геронтолозите пре­поръчват белтъкът винаги да се консумира варен, а жъл­тъкът суров. Но за да се избегне заразяване със салмонелоза, трябва за 10-15 секунди преди ядене да се накапе в жълтъка някаква киселина (лимонена, ябълков оцет или доматен сок).

Такива храни като полурохко яйце или яйца "на очи" трябва да се ядат в съчетание със зеленчукови или зелени салати. Те могат да се превърнат в прекрасен обяд. Но не трябва да се злоупотребява с яйчените ястия. Не се пре­поръчват особено за децата.

Растителни акумулатори от II степен — това са житни­те растения.