Киселинно-алкалното равновесие и значението му за здравето

Установено е, че здравето зависи от запазването на относително постоянни пропорции на общите течности в междуклетъчните и вътреклетъчните тъкани на организма. Измененията в съотношението им са многобройни, защо­то в процеса на жизнената дейност на индивида се извър­шва непрекъснатата им саморегулация. Но ако такива из­менения преминат определени граници, се нарушава фун­кцията на обмяна на веществата. Проявява се със симптоми, които не водят задължително до болести и страдания. Обратно, те следва да се разглеждат като стре­меж на организма да запази загубения баланс на течностите в него. Процесът на такава регулация е най-ефективно изразен в киселинно-алкалното им равновесие в организма.

Ако алкалната реакция на течностите в организма, не се поддържа постоянно, то ще бъде невъзможно нормал­ното запазване на живота му. За да се получи това, е не­обходимо да се регулират основите и киселините, съдър­жащи се в "общата" течност на организма. В противен случай, в резултат на обменните процеси, се образуват въглена, пикочна, млечна и други киселини, като при това, ежедневно употребяваната от нас храна също съдържа киселини и основи.

Важно е да знаем при какви условия се нарушава киселинно-алкалното равновесие и главно, как да го запа­зим, тъй като от него зависи нашето здраве.

Известно е, че в някои случаи съдържанието на осно­ви в организма е под нормата, а съдържанието на кисели­ни — над нея. Настъпва ацидоза, т.е. натрупването на отрицателно заредени аниони — киселини, в кръвта и тъ­каните на нашия организъм. В други случаи организмът е пренаситен с основи. Такова състояние се нарича алкалоза. Тези два термина означават не само физиологични и химични изменения, но и промени в дишането и отде­лянето на урината. Медиците разглеждат тези изменения като болести. Ала Ниши смята това за погрешно. Според неговото мнение, тези две явления са сродни на кой да е симптом (температура, повръщане, диария, треска и т.н.), те показват началото на работата на лечебните сили на ор­ганизма, опит да се установи равновесие със собствени сили.

За да не се пречи на действието на лечебните сили на природата, ние сме длъжни да разберем принципите на саморегулирането, което се извършва по време на заболя­ване. Само тогава ще можем да създадем най-благоприят­ни условия за организма и това ще бъде истинско лечение!

"Нито един метод за запазване на здравето не може да бъде практическо и рационално средство, докато не се ос­новава на принципа — първо да се разбере причината! И само тогава можем да се намесваме в работата на приро­дата, по-скоро не да се намесваме, а просто да не й пре­чим, и да й помагаме според силата на нашите възможнос­ти" — ето на какво е построена Системата за здраве на Ниши.

В случай че излишното количество киселини в орга­низма води продължително време до намаляване на кон­центрацията на водородни йони (по-ниско от 7,32), се по­явяват типични болести — диабет, бъбречни заболявания, гастроентерит и т.н. В същото време, ако в организма про­дължително време е повишено съдържанието на основи, концентрацията на водородните йони се повишава до 7,747 и възникват такива болести като стеснение на сто­маха, вцепеняване (тетанус) и т.н.

При обикновените видове спорт физическото укреп­ване е насочено преди всичко към укрепване на мускули­те. Тъй като най-често всички методи на физическа тре­нировка поддържат киселинността, а дълбокото дишане и лечението чрез медитация насищат кръвта и другите теч­ности на организма с основи, и в двата случая здравето не се нарушава, ако бъде запазено киселинно-алкалното рав­новесие. Но когато възникне движение към киселинност, в организма моментално се извършва саморегулиране за сметка на резервните основи. Този процес се проявява под форма на температура, кома, вцепеняване, кръвохрачене, диария, задух, респективно заболяването хематурия (поява на урина в кръвта) и т.н. И всичко се получава, за да се възстанови киселинно-алкалното равновесие със си­лите на организма. Такъв процес се нарича компенсиращ, т.е. уравновесяващ, попълващ.

Компенсаторните процеси са се разглеждали по-рано като болест. Но новият възглед за здравето свидетелства за това, че компенсаторният процес не е нищо друго, освен физиологична самозащита, насочена за отстраняване на общото отравяне на организма от продуктите, образуващи се в самия организъм (автоинтоксикация). Следователно, вместо лекарства, намаляващи температурата, вместо ле­карства, които уж лекуват болестите, а в действителност пречат на действието на лечебните сили на природата, трябва да се предостави на организма възможността сам да се бори с недъга. Ще рече: високата температура следва да се развива по свой път, доколкото разбира се позволя­ва физическото състояние на болния. Необходимо е да се вземат всички предпазни мерки против разни усложнения (например да се разтрива тялото на болния с кърпа, напо­ена с оцет).

Само че мнозина се страхуват от високата температу­ра, смятайки че огромната разрушителна мощ на белите кръвни клетки може да победи червените кръвни клетки. "Не се безпокойте, ако киселинността и нивото на общата течност в организма са в нормални съотношения — пи­ше Ниши. — Затова запазването на киселинно-алкалното равновесие е най-верният път към правилното лечение."

Това означава, че за поддържане на живота е необхо­димо хармонично състояние на организма, което може да се постигне с изпълняването два пъти дневно на шестте правила на здравето, особено упражненията за гърба и ко­рема, които препоръчва Системата за здраве.

Въздухът, светлината, храната и водата се превръщат в организма в течно и газообразно състояние и му дават топлина и енергия. За изгарянето (окислението), както и за другите химични превръщания на хранителните про­дукти, помагат преди всичко въздухът и светлината. Ето първото условие за храненето на клетките. Всички знаят как изглежда растение, на което не достига светлина и въздух. Водата е също толкова необходима. Тя улеснява добрата работа на организма, прочистването му, снабдява­нето му с храна, самата се явява част от храненето.

Без енергията на светлината, водата и въздуха живо­тът на Земята не би могъл да възникне, но без въздух и светлина, животът не би продължил и една минута.
Значението на въздуха и светлината

Съгласно представите на съвременната медицинска наука, употребените от нас продукти, отначало се преоб­разуват в гликоза, после в оцетна киселина, сетне в мрав­чена киселина и накрая в условията на присъствие на кис­лород — във въглероден двуокис и вода, т.е. всичко е мно­го просто: човек яде, неговият организъм усвоява онова, което му е нужно, а което не е, се превръща в газ и вода. Газът трябва да излети през кожата и чрез дишането, а во­дата ще излезе с урината и потта. Разсъждавало се е по то­зи начин до момента, в който Ниши не си задал въпроса: "А какво става в организма с храната, която попада у нас без присъствието на кислород?"

Съвременният човек живее в условията на постоянен недостиг на кислород: ние носим дрехи, значи функцията на кожата ни е нарушена, живеем и работим в помеще­ния, където въздухът е лош, има лоша светлина, а изли­зайки по улиците на града, дишаме повече изгорели газо­ве, отколкото кислород. Освен това, органите, които са заболели, не са в състояние да натрупват в клетките си въздух.

Храната наистина се превръща в гликоза, сетне в оцетна киселина и накрая в мравчена киселина, но то ста­ва по-късно, ако няма кислород или той не е достатъчен. Тогава продуктите, образувани от храната не се превръщат във въглероден двуокис и вода, не се изхвърлят така лес­но от организма, както е замислено от природата: превръ­щат се в оксалова киселина. Ако тази киселина е по­лучена като резултат от преобразуването на обработен продукт, щом попадне в кръвта, тя моментално се съеди­нява със свободния калций и образува неразтворима и не­отделима от организма сол на оксаловата киселина. Тази сол е истински мошеник, тя бавно, постепенно и не­обратимо се натрупва в клетките ни — мускулни, нервни, костни, съдови, предизвиква образуването на камъни, ста­вен ревматизъм, импотентност, склероза, артроза, артри­ти. Практически е основа за всяко заболяване. Оксалова­та киселина, образувана от суров естествен растителен продукт, не се съединява със свободния калций в кръвта и не образува неразтворима сол — нещо повече, тя разт­варя тази сол, която е образувана от сварените продукти.

И така, оксаловата киселина от естествения суров продукт е единствената лечебна сила срещу образуването на соли, камъни, артрози, артрити и други болести.

Ето защо човек трябва да се храни основно с неварена естествена сурова храна — пресни зеленчуци, плодове, семена, листа, ядливи корени на храсти и дървета, плодове от храсти, ядки. Всички те са основни източници на енергия, светлина, въздух, вода, витамини, микроеле­менти, ензими, влакнини, а също и органични киселини, в това число и оксалова киселина, толкова необходими за нашия организъм.

Човек се е появил на Земята в период, когато нався­къде по планетата е било топло. Не се нуждаел от дрехи. Ледниковият период го принудил да се защищава от сту­да. Той си измислил дрехи, но започнал да боледува, тъй като досегът с въздуха и светлината бил спрян от изкуст­вени покривки.

За да се избегне натрупването на въглероден окис в организма, Системата за здраве на Ниши препоръчва всекидневно (не по-малко от два пъти на ден) въздушноконтрастни разсъбличания (ту да се облича топла дре­ха, ту да се излага голото тяло на открито за 12-15 мину­ти). Това усилва кожното дишане, отделя от повърхността на тялото пикочната киселина и други разпадни продук­ти, организмът започва да всмуква кислород, който разру­шава въглеродния окис. Така човек сам си повишава иму­нитета, става по-малко предразположен към простуда и други заболявания, в т.ч. и рак. За техниката на контрас­тното разсъбличане и обличане ще говорим подробно по-нататък, а засега следете кожата ви да се проветрява кол­кото е възможно повече, "да диша", да получава достатъч­но кислород. Храненето с растителни продукти, в чиито клетки е натрупана слънчева светлина, въздух и вода, ще повлияе благоприятно върху състоянието на организма ви.

Водата е живот

Чудото на живота се заражда изведнъж в тялото на майката и плодът започва своето развитие, като плува във вода, с която е изпълнена плацентата. След време, детето се изтласква с водата в света на светлината и първото не­що, което му е необходимо на този свят е майчиното мляко.

Бащата на гръцката философия Хераклит е казал: "Водата е източник на всичко във Вселената". Както е из­вестно от Библията, Иисус Христос придобил дух и сила след къпане в река Йордан, а Буда бил осеняван, когато наблюдавал блестящите капчици роса по зелените листа.

Водата представлява 70% от общото тегло на човека. От различните отделени от организма количества отпадни продукти, голяма част е водата.

В организма, водата се разпределя по следния начин: 50% се съдържат в мускулите, 13% — в костите, 7% — в кръвта и други органи.

Каква е физиологичната роля на водата в човешкото тяло? Как тя участва в жизнените процеси? Как регулира функцията на организма при взаимодействието му с обк­ръжаващата го среда, при непрекъснато приспособяване към постоянно променящите се условия на тази среда?

Водата се изразява с простата формула Н2О. Но в действителност тя не е такова просто вещество. Съедине­нията на кислорода и водорода във водата са многообраз­ни и сложни: например съединението НОН — (хидрол) "суха вода" или пара, НОН2 — (дихидрол) "природна во­да", НОН3 — лед или "твърда вода" (трихидрол).

Особено внимание заслужава природната вода, която заедно с кислорода, включва в себе си различни полезни органични вещества и определени количества радиоактив­но излъчване. Нещо повече, благодарение на уникалния химичен състав, природната вода предизвиква особени ре­акции в организма. Затова съхраняването на природната вода е наша първостепенна задача.

Но преди да използваме природната вода за пиене е необходимо да определим състава й. Водата, съдържаща голямо количество варовик се нарича "твърда", а тази, ко­ято съдържа малко количество — "мека". Ако не разпола­гате с проверен извор и се съмнявате в доброто качество на водопроводната или изворна вода, трябва да я превари-те, да я изстудите и да залеете с нея кисели горски плодо­ве (от клюква, червена боровинка, ракитник, обелки или сърцевина на ябълки и др.). След като постоят известно време във водата, тя може да се пие.

Много полезни са и запарките от листа на малина, шипка, касис, райска ябълка. Обикновената преварена во­да е мъртва, в нея няма ензими, а минералните микроелементи са видоизменени. Затова се препоръчва закупуване­то на специални филтри за пречистване на водата. Ако не разполагате с филтър може да добавите на 1 чаша непреварена вода малко йод, ябълков оцет или мед. Нито един микроорганизъм не може да живее в кисела среда.

В райони, където почвата е богата на магнезий и хо­рата пият вода, съдържаща магнезий, консумират плодове и зеленчуци, растящи на тази почва, болните от рак са удивително малко. Магнезият предпазва от рак и го леку­ва. Той оказва благоприятно влияние и върху нервната, мускулната, ендокринната, съдовата и другите системи на организма. Затова Ниши смята, че е необходимо водата допълнително да се обогатява с магнезиеви соли. За свойствата на магнезия ще говорим по-подробно в разде­ла "Лечение и профилактика на рака", а също и в "При­ложения".

Влияние на водата върху обмяната на веществата

В организма постоянно се извършва обмяна на вещес­твата. При това водата се разпада на съставните си еле­менти: от белия дроб тя излиза издишвана под форма на пара (600 г в денонощие), отделя се като пот от почти 3 милиона пори, разположени по повърхността на тялото (600 г), излиза с урината (1300-1500 г) и през правото чер­во (1100 г).

Средната денонощна норма на отделяната вода е око­ло 3600 грама. Безспорно, във всеки човек въпросното ко­личество е индивидуално, затова за осигуряването на нор­мална обмяна на веществата, всеки е длъжен да приема толкова течности (или храна под форма на течност), кол­кото отделя от организма. Този, който не пие вода, поз­волява на отпадните продукти да се натрупват в клетките и съдовете и ускорява развитието на различни болести у себе си.

Водата е също така и важен фактор, регулиращ темпе­ратурата на тялото в съответствие с температурата на околната среда. Тя играе активна роля в обмяната на маз­нините, изхвърляйки ги чрез потта, като поддържа по та­къв начин постоянство в обмяната на веществата. Водата, изпита в достатъчно количество, помага за намаляване броя на бактериите в червата. В резултат на обмяната в организма се образуват определени количества вредни ве­щества. Ако няма достатъчно вода, храносмилателната система ги поглъща, получава се свиване на кръвоносни­те съдове и повишаване на кръвното налягане. Това не е болест, както обикновено се смята, а действие на лечеб­ните сили на природата и вместо лекарства следва да се пие вода.

Препоръчва се да се пие вода сутрин, след ставане от леглото. Отначало поизплакнете гърлото (най-добре е да добавите малко ябълков оцет), след това изчистете езика от белия налеп (с края на чаена лъжичка) с вода, изплакнете хубаво зъбите и накрая изпийте чаша избистрена прясна вода. Количеството на водата зависи от състояни­ето на човека. Този, който е предразположен към съдови или чернодробни заболявания, е по-добре да не изпива цялата вода наведнъж, а — по малко. Ако човек със здра­во телосложение привикне да пие много вода (до 2-3 лит­ра на ден), той може да изпива сутрин толкова, колкото му се иска.

Когато някой страда от чести естествени позиви но­щем, пиейки вода непосредствено преди лягане, рискува да получи заболяване на черния дроб и бъбреците. Лече­нието в такива случаи е въздушни бани и контрастни къ­пания, за които ще говорим по-нататък.

Много е полезно да се пие вода веднага след гореща вана или баня, тъй като това помага организмът да се ос­вободи от отпадъците. В същото време Ниши смята, че преди гореща вана може да пие вода само този, който се е научил да използва твърдо равно легло (в крайна сметка в продължение на 20 минути два пъти дневно), а този, който спи на меко легло — не по-рано от един час до при­емането на ваната.

Вредно ли е да се пие вода по време на ядене? Да! Много! Трябва да се избягва също така и по време на раз­ходка, при бягане или маратон. Водата може да повреди стените на стомаха. Да се пие вода, към която е добавена сол, може само преди закуска. Но солта вреди на бъбре­ците, особено ако се пие следобеда.

Някои хора пият вода в по-голямо количество, откол­кото им е необходимо. Обикновено те страдат от заболя­ване на задстомашната жлеза и липса на инсулин в орга­низма.

А. Залманов разказва в своята книга "Чудото на Жи­вота": в организма на човека, водата се намира, както из­вън клетките, така и в тях. Междуклетьчната вода (водата на кръвната плазма и лимфата) съставлява 15-20% от об­щото тегло, а вътреклетъчната — 50% от общото тегло. Те­зи две големи водохранилища са разделени с клетъчни мембрани, посредством които се извършва не само физико-химично, но и биологично превръщане.

Извънклетъчната течност съдържа натриев хлорид и определени количества белтъчни молекули, които не бива да се пренебрегват. Във вътреклетъчната течност има мно­го малко натриев хлорид и относително голямо количест­во калий. Еритроцитите са богати на хлор и калий. В ор­ганизма на човека има по-голямо количество калий и сравнително малко натрий.

Извънклетъчната течност се състои от циркулираща кръв, лимфа, чревни сокове, гръбначно-мозъчна течност, течна среда на окото, ставна и околоставна течност.

Лимфата представлява циркулираща форма на извън­клетъчна течност. Ускоряването на лимфния ток повиша­ва интензивността и динамиката на обменните процеси, а забавянето и застоят на лимфната течност заглушава (притьпява) живота на клетките и тъканите. Междуклетьчната течност съдържа неголям процент белтъчни молекули, който значително се увеличава при бъбречни заболявания, особено в случай на липоиден нефрит.

Извънклетъчната течност е сходна по химичен състав с морската вода, а вътреклетъчната запазва своя химична индивидуалност, като поема калия и не включва натрия и хлора.

Забавянето на кръвната циркулация зависи не само от съкращаването на сърцето, но и от намаляване потока между капилярите и извънклетъчната течност. За да се ус­кори движението на кръвта и малко да се укрепи сърдеч­ният мускул, следва да се възстанови с помощта на капи-ляротерапия потокът на течността между капилярите и междуклетъчните пространства. Затова ще ни помогнат упражненията, препоръчани в шестте правила за здраве. Без да искам си спомням хвалебствената ода за водата, произнесена от Антоан дьо Сент Егзюпери: "Вода! Ти ня­маш нито вкус, нито цвят, нито мирис. Невъзможно е да бъдеш описана. Наслаждават ти се, без да знаят какво представляваш. Не може да се каже, че си необходима за живота, ти си самият живот."

Лабораторията вътре в нас

За да си представим удивителната работа на огромна­та биохимична лаборатория на тялото ни, трябва преди всичко да се запознаем с тези органи, които участват в създаването на кръвта, носеща ни жизнена енергия.

Зъбите. Природата не търпи излишество и безполезни неща. Колко хора са се замисляли над това, за какво са ни дадени зъбите? Вероятно не само за красота, но и за да можем лесно да отхапваме, разкъсваме и раздробяваме храната. Само тогава на нея ще могат да въздействат слюнката и стомашният сок, след което ще приеме течна форма и хранителните й елементи ще се превърнат в кръв.

Вие, разбира се, знаете, че имаме 6 слюнчени жлези: четири под езика, от двете му страни и под челюстите, две в бузите, пред ушите, по една на всяка страна.

Езикът. А защо е нужен езикът? Може би само за мър­морене, клетви и оплаквания? Не разбира се, той също играе своята неповторима роля.

Когато храната току-що е попаднала в устата, зъбите започват да работят като месомелачка. Езикът, оценявай­ки качествата й, бързо "телеграфира" в мозъка: "Постъпи студено или топло, прясно или непрясно, с такъв мирис, вкус и т.н." Като получава информацията и я оценява, мозъкът дава заповед на слюнчените жлези: "Пригответе ферменти за разграждане на сладко, солено, кисело!", на стомаха и червата: "Пригответе сок с такава и такава кон­центрация за смилане на това и това!", на жлезите с вът­решна секреция: "Пригответе секрети за разтваряне, усво­яване и отстраняване на еди какво си", на черния дроб: "Да се отдели толкова жлъчка!", на задстомашната жлеза: "Да се предостави такова количество панкреатичен сок", на бъбреците, съдовете и белия дроб и започва дейността на целия организъм. Слюнката веднага изтича през мно­гобройни пори в устната кухина и се смесвах храната.

Ако зъбите работят добре и храната се сдъвква нор­мално, слюнката ще проникне по-добре в нея, а направеното ще се отрази на по-нататъшния процес: доб­ре овлажнената храна се преглъща по-лесно. Но това не е главната функция на слюнката. Най-важното е: химично­то й действие, което се състои в бързото превръщане на всички вещества от скорбяла в захар. Такива вещества има много и в хляба и в кашата, но те са и във всеки продукт: плодове, зеленчуци, месо, риба. Превръщането на скорбелните вещества на твърдата храна в захар е първата стъпка в процеса на храносмилането.

Ако погълнатата храна е недостатъчно сдъвкана, про­цесът на смилане се нарушава и започва конфликт между природата и организма. Но Природата има добра "памет", тя винаги ще намери начин да застави своите длъжници да си платят.

Стомах. Нашият стомах е своеобразна торба с вмести­мост от порядъка на 5 чаши, а понякога и повече. Храна-|та постъпва от гълтача в стомаха, в лявата му страна непосредствено под сърцето, а го напуска от дясната страна, влизайки в тънките черва през неголямо отвърстие — пилор — своеобразен клапан, който е направен така остроумно, че позволява на храната само да излезе от стомаха, не и да се върне от червата обратно.

Стомахът е главната химическа лаборатория на орга­низма. Вътрешната му стена" е покрита с тънка слузеста обвивка, изпъстрена с най-дребните жлезички, които се отварят в стомаха. Около тях е пръсната мрежа от най-малките кръвоносни съдове, с изключително тънки стени. Жлезите, разположени в стените на стомаха, изработват и отделят удивителна течност — стомашен сок. Тази силно Действаща течност разтваря азотистите (т.е. белтъчните) ?Части на храната. Тя действа също и на захарта и на глюкозата. В стомашния сок се съдържа химичен продукт, на­речен пепсин. Той играе главна роля при преработката на храната. В здрав човек за денонощие се изработват около 4,5 литра стомашен сок. Смесвайки се с хранителната ма­са, под негово действие тя се размесва като в миксер. Процесът продължава дотогава, докато стомашният сок не се просмуче до всяка частичка на хранителната маса.

В случай че стомахът привикне на добре подготвена за храносмилане, добре сдъвкана и достатъчно пропита със слюнка храна, той работи идеално, като машина. Но ако, както става често, храната е сдъвкана едва наполовина или ако притежателят на този стомах е лакомник, пълнещ го докрай, работата му се нарушава. Вместо преработка на храната, започва процес на ферментиране и стомашното съдържимо се превръща в гниеща, разлагаща се маса.

Ако можеха такива хора, равнодушни към здравето си, да си представят в каква клоака се превръща стомахът им! Гнилостният процес на ферментация, възникнал като следствие на привикване към ненормално хранене, често хронифицира и се проявява със симптоми като лошо хра­носмилане или диспепсия.

Гнилостните ферменти остават в стомаха дълго време след приемането на храната, когато в него постъпват но­ви порции храна, те се смесват с остатъците от предход­ната, процесът на ферментация продължава и стомахът наистина се превръща в нещо, което напомня отходна яма. В такива условия той не е в състояние да използва правилно възможностите си, повърхността му става вяла, отпусната, изтънява, жлезите се запушват. При това напо­ловина преработената храна постъпва в тънките черва за­едно с киселини, образуващи се при развалата и гниене­то, в резултат на което се нарушава храносмилането в це­лия организъм и той се подлага на отравяне.

Тънките черва са тръбообразен канал, криволичещ, усукан, за да заеме, колкото е възможно по-малко място. Всмукващата им повърхност съставлява 4-5 квадратни метра. Тяхната вътрешна стена е обвита с кадифена кожи-ца (лигавица), голяма част от която е покрита с напречни гънки, извършващи постоянни вибрационни движения, премествайки храната ту напред, ту назад. При това, от хранителната маса се отделят хранителни вещества и ста­ва тяхното резорбиране. Пухкавостта на лигавицата се дължи на безкрайно множество от микроскопични възви­шения — "чревни реснички".

Хранителната маса, изцяло смляна и наситена със стомашен сок, едва попаднала в тънките черва, се среща с течността, наречена жлъчен сок (жлъчка), която също се смесва с нея.

Черен дроб. Жлъчката се изработва в черния дроб. Тя се намира в готово състояние в специално плътна торбич­ка — жлъчен мехур. За насищане на храната, постъпваща в червата, са необходими около 2,5 чаши жлъчка на ден. Нейната задача е, съвместно с панкреатичния сок да под­готви за усвояване мазните части на храната, а също и да предотврати разлагането и гниенето на храната, при ней­ното придвижване през тънките черва, да неутрализира действието на стомашния сок, който вече е изпълнил ро­лята си.

За едно денонощие черният дроб изработва до 1,5 литра жлъчка. Една част от нея се насочва към червата, за да превърне мазнините, намиращи се в храната, в лесно усвоими продукти — млечен сок или емулсия от мазнини, а другата част на жлъчката се отправя към жлъчния мехур, където остава "до поискване".

Под действието на жлъчния сок, мазнините се разпа­дат и в резултат на редица химични превръщения, започ­ват своето пътешествие в кръвта, където отново се разпа­дат на по-прости вещества, за да бъдат усвоени от клетки­те и тъканите. Отработените продукти от обмяната на мазнините излизат от организма като вода и въглена ки­селина. Всички тези чудесни преобразувания стават в ми­нерализирания поток на междуклетьчната течност.

А тази част, която е отишла в жлъчния мехур, губи во­дата си и става по-концентрирана. Ако тя стане много концентрирана, се образуват кристалчета (камъни), фик­сиращи много често калциеви соли. Така можем да си представим взаимната зависимост между образуването на камъни и движението на извънклетъчната течност в на­шия организъм. Затова при лечението на холецистит (въз­паление на жлъчния мехур) не трябва да се надяваме само на употребата на лекарства или единствено на диета. Ни­то с едното, нито с другото е възможно да се постигне из­лекуване или да се предотврати холециститьт и образува­нето на камъни. Нужен е друг начин на живот — този, който предлага Системата за здраве на Ниши: 6-те прави­ла на здравето, храненето с естествени, натурални продук­ти, водните процедури и въздушните бани, но главно — постът и пиенето на вода.

Черният дроб работи денонощно. Той дезинфектира, неутрализира, извежда токсините на умората, натрупали се през деня. Ако не бе така, ние никога нямаше да поз­наваме животворния сън, бодростта след пробуждане, щяхме да се събуждаме сутрин още по-уморени от момен­та на засипването.

Черният дроб ни осигурява енергия. Студените крака и ръце по принцип говорят за запушване на лимфните протоци на черния дроб. Затова е много полезно да спим на твърдо и равно легло, да постим за кратко време (до 24 часа с предварително очистване на червата), да се храним с "живи" плодове и зеленчуци, да ограничаваме употреба­та на мазнини и да следим за постъпване на достатъчно количество витамин С в организма.

Лимфата на черния дроб съдържа повече белтъчни молекули, отколкото тази на другите органи. Така нарече­ното цирозно възпаление може да бъде провокирано от запушване на лимфния проток в черния дроб. Запушване­то на лимфните пътища в капсулата на черния дроб, про­вокира болезнени изменения, които спират движението на течностите а коремната кухина. Асцитьт, натрупването на газове в дебелото черво, изместването на черния дроб в гръдната клетка водят до притискане на долната куха ве­на и свиване на лимфните пътища в коремната кухина, в резултат на което намалява лимфният поток в черния дроб.

И така, смилането е завършено. Започва процесът на поглъщане.

Поглъщането на хранителни вещества е процес, в хо­да на който пепсинът, млечният сок, гликозата се всмук­ват в кръвоносните и млечните съдове. Най-бързо се всмукват водата и течностите, отделени при храната от храносмилането на стомаха. Те се пренасят през кръвта на вратната (порталната) вена в черния дроб, където кръвта се подлага на строг анализ, след което се отправя към сър­цето — в дясното предсърдие.

След като пептоните и гликозата бъдат насочени в черния дроб, млечният сок на свой ред се всмуква през млечните съдове и попада в гръдния проток, откъдето постепенно прониква в кръвта. Черният дроб, както вече знаем, изработва жлъчка, която постъпва в тънките черва. Освен това в черния дроб се съхранява вещество, нарече­но гликоген. То се образува в него от хранителни сокове, които постъпват през вратната вена. Постепенно, ако има прекъсване на храносмилането, гликогенът се превръща в гликоза — вещество, подобно на гроздовата захар.

Задстомашната жлеза (панкреасът) изработва панкреатичен сок, който постъпва в тънките черва, където въз­действа главно на мазните вещества в храната.

Бъбреци. По-нататък в действие влизат бъбреците. Двата бъбрека са разположени в поясната област зад чер­вата. По форма напомнят бобени зърна. Те очистват кръв­та, отделяйки от нея отровни вещества, пикочна кисели­на и други отпадни продукти. Течността, изработвана от бъбреците, се спуска по два канала (уретери) в специален мехур — пикочен. Той се намира в тазовата кухина и слу­жи като резервоар за събиране на урината — течност изх­върляна от организма.

А как кръвта извършва своята работа? Тя тече по арте­риите към всяка клетчица, за да изгражда нови клетки, да извършва поправка на старите и ги подновява, т.е. да въз­становява и лекува болните тъкани. Сетне по венозните съдове кръвта отнася със себе си остатъците от разрушени клетки и други отработени материали, за да бъдат изхвър­лени от организма.

Движението на кръвта от сърцето и обратно се нари­ча кръвообращение.

Достигнали сърцето, хранителните частици, възприе­ти и усвоени от кръвта се разпространяват навсякъде, за­почвайки пътешествието си по артериите.

Всеки човек може да има достатъчно количество кръв от най-добро качество. Появата на болести на кръвта у нас може да се обясни с глупавото привикване към незд­равословен апетит и неподходяща храна.

Кръвта е самият живот. Затова вие или сте си прия­тел, лечител, съзидател на своето здраве и здравето на по­томството си, или сте враг на самия себе си, унищожител на своя живот.

А какво става с венозната, отровена с нечисти вещес­тва кръв, която носи продукти от разграждането по обрат­ния път от всички клетки на тялото и е препълнена с не­чистотии и отпадъци?

Кръвта, излизаща от сърцето в артериите, има ярко­червен цвят и притежава живителни свойства. Когато се връща към сърцето по вените, тя придобива син цвят и лишена от хранителни вещества е натоварена с различни отпадъци на организма. От сърцето се устремява към клетките като прозрачен горски поток, а се връща обратно подобно на канална вода. Тази мръсна струя влиза в сърцето от дясната страна, през дясното предсърдие. Ко­гато дясното предсърдие се напълни, то автоматично се свива и заставя кръвния поток да се влее в дясното стомахче на сърцето, което на свой ред се съкращава и изп­раща кръвта в белия дроб, където тя се разпределя между милиони най-тънки кръвоносни съдове и достига до въз­душните клетки на белия дроб.

Лимфа. Вие вече знаете,че освен кръвта, в организма циркулира и друга течност — лимфа, която по състав мно­го напомня кръвта. Лимфата съдържа в себе си някои със­тавни части на кръвта, просмукали се през стените на кръвоносните съдове. В нея се намира и част от онзи "не­годен" материал, който очистен по-късно и преобразуван от лимфната система, отново постъпва в кръвта и започва да извършва "работа". Както виждате, нашият организъм е устроен много рационално. Той не изхвърля нищо, не­използвано докрай.

Лимфата циркулира по тънки венообразни канали, които са до такава степен малки, че не могат да се видят с просто око. Тези канали се вливат в големи вени и там лимфата се смесва с кръвта,като се връща към сърцето.

Когато млечният сок излезе от тънките черва, той се смесва не с кръвта, а с лимфата, която постъпва от дол­ните части на тялото и по такъв начин попада чрез лим­фата в кръвта, като в същото време други продукти от преобразуваната храна (например пептон и гликоза), пре­минават през вратната вена и черния дроб.

И така, всички хранителни вещества се движат по различни пътища, но се срещат в кръвта, която циркули­ра, без да спре из целия организъм.

Белият дроб. Мръсният поток на кръвта се разпределя сред милиони микроскопични клетчици на белия дроб. Само да въздъхне човек и приток свеж въздух, обогатен с кислород, идва в съприкосновение със замърсената кръв през стените на капилярите, тези стени са достатъчно зд­рави, за да удържат в границите си кръвта и заедно с то­ва толкова тънки, че пропускат през себе си кислорода.

Когато кислородът идва в съприкосновение с кръвта, настъпва процес на изгаряне. Кръвта поема в себе си кис­лород и се освобождава от въглена киселина, образуваща се от гниещия материал, който кръвта е събрала от всич­ки части на тялото и е отправила по венозната система към белия дроб, очистената и обогатена с кислород кръв се отправя обратно към сърцето и става отново чиста, чер­вена и богата на животворни сили. Като достигне до ля­вото предсърдие, тя постъпва в лявото стомахче и оттам отново се разпространява по артериите, носейки със себе си живот да всички части на организма.

При положение че чистият въздух постъпва в белия дроб в недостатъчно количество, замърсените потоци отро­вена кръв няма да могат да бъдат очистени, а това значи, че не само тялото е лишено от кислород, но и подлежащи­те на унищожение вредни материали отново се връщат в артериите и започват да отравят целия организъм, което води след себе си болести както и неговата гибел. Ако чо­век диша не много чист въздух, то и тялото му ще получи недостатъчно хранене, непълно изхвърляне на отпадъците и — като последица — спадане на жизнения тонус. Вън от другото, който диша нечист въздух, получава синкав отте­нък. Често такива хора са отпаднали и анемични.

Влизайки в съприкосновение с кръвта, кислородът се съединява с хемоглобина й и сетне постъпва във всяка клетка на нашето тяло. Даже храносмилането зависи от това, в каква степен храната е наситена с кислород.

От всичко казано е ясно, че в белия дроб трябва да постъпва голям запас кислород, защото слабият бял дроб и лошото храносмилане почти винаги са неразделни. За да се разбере значението на този факт, никога не бива да се забравя, че тялото се храни от разградената храна, а не от изядената и че недостатъчното усвояване винаги предизвиква малокръвие, а следователно и предпоставки към сериозни заболявания.

Белият дроб, както и всички органи на тялото ни, съ­що зависи от източниците на хранене, т.е."светлина, въз­дух, вода, храна. Ако при отслабено дишане се получава непълно усвояване, той също отслабва и става още по-малко приспособим при изпълнение на дейността си, ко­ето естествено се отразява на функциите на организма.

Изгарянето на негодни материали предизвиква топли­на в организма. Хората, които дишат правилно не страдат от простуда, винаги имат достатъчно количество кръв, ко­ято им дава възможност да понасят, без да се уврежда зд­равето им, промените на външната температура. Нещо повече: самият акт на дишането принуждава човека да уп­ражнява вътрешните си органи и мускулите. Въпросното обстоятелство се отчита в Системата за здраве на Ниши, йога, аюрведа и много други оздравителни системи.

При недостатъчно дълбоко дишане, в действие се включват само част от клетките на белия дроб, голяма част от белодробната тъкан не работи, а всичко, което не работи — изсъхва, повяхва, отмира. Недостатъчната рабо­та на белодробните клетки означава незадоволително кис­лородно хранене.

Ако започнете да изпълнявате 6-те правила на здраве­то, ще се убедите, че още в първото правило — да се спи на твърдо легло, е заложена грижа за кожата, нервната система, черния дроб, мозъка, сърцето, състоянието на капилярите — пътят, по който се доставят продуктите на храненето до клетките на организма. Изпълняването два пъти на ден на упражненията "Златна рибка", "За капилярите”, "Допиране на ходила и длани", "За гърба и ко­рема" е свързано с дишането на клетъчно ниво. Тези пра­вила на здравето имат за цел не само да установят равно­весие в работата на всички системи на организма, не само нормалното функциониране на органите, но и осигурява­не на пълноценно хранене, създаване на здрави клетки, способни да устоят на всякакви болести.

Надявам се, че прочитайки този раздел, читателят ще види как в микроскопичното пространство, в недрата на всяка наша клетка, с главозамайваща бързина в течение на целия ни живот се зараждат, протичат и завършват без­брой реакции, представляващи огромното чудо, което ние наричаме живот.