На доклада има резолюция: “Одобрено. Александр”
ЦДА, Ф. 159 К, оп. 1, а.е. 61, л. 22. Оригинал. Ръкопис.
№ 16
Указ на княз Александър I Батенберг за утвърждаване на Закон за устройството и общото управление на Сметната палата.
София, 8 февруари 1883 г.
У К А З
№ 86
НИЙ АЛЕКСАНДР I
С БОЖИЯ МИЛОСТ И НАРОДНАТА ВОЛЯ
КНЯЗ НА БЪЛГАРИЯ
П Р О Г Л А С Я В А М Е:
I. Народното Събрание прие, НИЙ утвърдихме и утвърждаваме следующий
ЗАКОН
за
УСТРОЙСТВОТО И ОБЩОТО УПРАВЛЕНИЕ
НА СМЕТНАТА ПАЛАТА.
II. Заповядваме щото настоящий закон да се облече в Държавен печат и обнародва в “Държавен Вестник”.
Издаден в нашата столица
София, на 8 февруарий 1883 год.
Александр
Министър на финансите: Г. Начович
ЦДА, Ф. 159 К, оп. 1, а.е. 61, л. 23. Оригинал. Ръкопис.
№ 17
Доклад от Тодор Бурмов, управляващ Министерството на финансите, до княз Александър I Батенберг за утвърждаване с указ на назначенията, предвидени със Закона за устройството и общото управление на Сметната палата.
София, 31 март 1883 г.
ДОКЛАД ДО КНЯЗА
№ 7011
ГОСПОДАРЮ,
Чест имам най-покорно да помоля Ваше Височество да благоволите и утвърдите чрез подписанието приложения при това указ, назначенията, предвидени в новий Закон за Сметната палата, утвърден с указът на Ваше Височество от 8 февруарий т.г. под № 86 и от които назначението на г. Коста Коева45 за съветник става, съгласно с настоящий закон, по одобрение от Министерский съвет.
Съм, Господарю, на Ваше Височество най-покорен служител и верен поданик:
Управляющий Министерството на финансите: Бурмов46
г. София, 31 март 1883 г.
ЦДА, Ф. 159 К, оп. 1, а.е. 61, л. 70. Оригинал. Ръкопис.
№ 18
Указ на княз Александър I Батенберг за назначаване на служители в Сметната палата.
София, 31 март 1883 г.
У К А З
№ 237
НИЙ АЛЕКСАНДР I
С БОЖИЯ МИЛОСТ И НАРОДНАТА ВОЛЯ
КНЯЗ НА БЪЛГАРИЯ
По предложението на Нашът управляющий Министерството на финансите, представено Нам с доклада му от 31 март т.год. под № 7011
ПОСТАНОВИХМИ И ПОСТАНОВЯВАМИ:
Ст. I. Да назначим сегашний член-делопроизводител в Сметната палата г. Ив. Н. Бракалова за прокурор при същата Палата от 1 априлий настоящата година.
Ст. II. Да назначим от 1 априлий за съветник в Палатата вместо г. Ив. Н. Бракалова, бивший архивар в Народното събрание г. К[оста] Коева.
Ст. III. Да назначим тоже от 1 априлий за деловодител на същата Палата сегашний счетоводител при отделението на прямите даждия в[ъв] Финансовото министерство Г. Д. Димов47.
Ст. IV. Да назначим тоже от 1 априлий за докладчик от първий клас в същата Палата на место вакантно сегашний секретар-бухгалтер при Русенската митница С. Дацов48, а на место отстранений докладчик от първий клас Янка Икономова49, до разгледвание на делото му, да назначим привременно за И.Д. докладчик бивший бухгалтер при Главното телеграфо-пощенско управление Теодора Тишева50.
Ст. V. Да назначим за докладчик от вторий клас, от 15 февруарий н.г. на длъжност вакантна, досегашнийт III-степенен докладчик Хр. Н. Дабовски51.
Ст.VI. Всичките горепоменати лица да почнат да получават предвидената в текущий бюджет заплата от деня на назначението им на длъжността.
Ст. VII. Изпълнението на настоящий указ възлагаме на Нашът управляющий Министерството на финансите.
Издаден в Нашата столица София на 31 март 1883 год.
Александр
Управляющий Министерството на финансите: Бурмов
На титулната страница има резолюция: ”Указът да ся обнародва”
ЦДА, Ф.159 К, оп.1, а.е. 61, л. 75-76. Оригинал.Ръкопис.
№ 19
Доклад от Тодор Бурмов, управляващ Министерството на финансите, до княз Александър I Батенберг за утвърждаване с указ преименуването на членовете на Сметната палата в съветници.
София, 31 март 1883 г.
ДОКЛАД ДО КНЯЗА
№ 7012
ГОСПОДАРЮ,
Съгласно с утвърдений от Ваше Височество с указ от 8-й февруарий н.г. под № 86 “Закон за устройството и общото управление на Сметната палата” и решението на Министерский съвет чест имам най-покорно да Ви помоля, Господарю, да благоволите и утвърдите чрез подписванието приложения при това Указ, преименованието на членовете на Сметната палата в съветници.
Съм, Господарю, на Ваше Височество най-покорен служител и верен поданик.
Управляющий Министерството на финансите:
Бурмов
г. София, 31 Март 1883 год.
ЦДА, Ф. 159 К, оп. 1, а.е. 61, л. 77. Оригинал. Ръкопис.
№ 20
Указ на княз Александър I Батенберг за назначаване на съветници при Сметната палата.
София, 31 март 1883 г.
У К А З
№ 238
НИЙ АЛЕКСАНДР I
С БОЖИЯ МИЛОСТ И НАРОДНАТА ВОЛЯ
КНЯЗ НА БЪЛГАРИЯ
По предложението на Нашът управляющий Министерството на финансите, представено Нам с доклада му от 31 март 1883 г. под № 7012
ПОСТАНОВИХМЕ И ПОСТАНОВЯВАМИ:
Ст. I. Сегашните членове на Сметната палата г.г. А. Цанков, Александър Златарски52, Владислав Золотович, Георги Манов и Петър Станчов53 се назначават за съветници на същата Палата от 15 февруарий настоящата година.
Ст. II. Изпълнението на настоящий указ възлагаме на Нашът управляющий Министерството на финансите.
Издаден в Нашата столица София на 31 март 1883 година.
Александр
Управляющий Министерството на финансите: Бурмов
ЦДА, Ф. 159 К, оп. 1, а.е. 61, л. 78. Оригинал. Ръкопис.
№ 21
Доклад от Григор Начович, министър на финансите, до княз Александър I Батенберг за утвърждаване с указ заплати на служители при Сметната палата.
София, 25 февруари 1883 г.
ДОКЛАД ДО КНЯЗА
№ 3495
ГОСПОДАРЮ!
Закритото вече Народно събрание, при разгледвание бюджета на повереното ми министерство за текущата финансова 1883 г., не е предвидило нуждната сума за съдържание до края на текущата год[ина] на един помощник-деловодителя, на един архивар, един регистратор, двама писци и двама разсилни при Сметната палата.
Понеже подобни служащи лица са необходимо нуждни в Палатата за добрий и редовний й ход, то с настоящето чест имам да помоля ВАШЕ ВИСОЧЕСТВО да благоволите и разрешите, щото съгласно § 19, буква “н” от Устава на Държавний съвет и чл. 28 от Закона за отчетността по бюджета, да внеса за разгледвание в Държавний съвет следующото предложение: да ся земат от запасния фонд на Министерството на финансите (отд. II, глава 2, статия 6) 13.000 лева, която сума да ся пренесе в I отд., глава IV, § 1, статия 1 на същото министерство и употреби за съдържание до 1-ий януарий идущата 1884 година на споменатите служащи лица при Сметната палата,с[ъс] следующата годишна платка: за един помощник-деловодителя 3600 лева, един архивар 2700 лева, един регистратор 2160 лева, един I-во класен писец с 1700 лева, един II-ро класен с 1400 лева и на двама разсилни по 720 лева, сиреч на всичките тези да се определи такава годишна плата, каквато е предвидена от Народното събрание за подобни длъжности в другите висши учреждения в държавата (министерствата и пр.)
Ако ВАШЕ ВИСОЧЕСТВО одобрявате това мое предложение чест имам най-покорно да Ви помоля да благоволите да подпишете приложения при това указ.
Съм, ГОСПОДАРЮ, на ВАШЕ ВИСОЧЕСТВО най-покорен служител и верен поданик.
Министър на финансите: (п) Г. Д. Начович
На доклада има резолюция: “Одобрено. Александър”
ЦДА, Ф. 159 К, оп. 1, а.е. 61, л. 35-36. Оригинал. Ръкопис.
№ 22
Правилник за вътрешния ред на Сметната палата.
София, [май] 1883 г.
ПРАВИЛНИК
ЗА ВЪТРЕШНИЙ РЕД НА СМЕТНАТА ПАЛАТА
Чл. 1. Предвидените в чл. 14 от Закона за Палатата заседания стават всеки четвъртък; в случай, че този ден е неприсъствен, заседанието се отлага за следующий ден.
Чл. 2. Поменатите в предидущий член заседания са законни когато присъствуват в тях повече от половината съветници и председателя.
Чл. 3. Председателят обявлява дневний ред в заседанията, полага въпросите на обсъждание, бди за общий порядък и прекратява пренията когато Палатата намери, че е достатъчно осветлена върху положений за разисквание въпрос.
Чл. 4. Всеки съветник е длъжен да пази приличие в заседанието и, когато пожелае да говори, иска предварително думата от председателя, който я и дава по ред.
Чл. 5. Когато някой от съветниците не е съгласен с изказаното от болшинството мнение в заседанието на общото събрание, той има право да остане при особено мнение, което се записва в протокола мотивирано.
БЕЛЕЖКА: Особеното мнение се дава написано най-късно три дни след подписванието протокола. В противен случай останалий при особено мнение съветник се счита присъединен към общото мнение.
Чл. 6. Всеки съветник има право да възбужда въпроси, които един ден преди общото заседание писмено се съобщават на председателя, за да може да ги внесе в дневний ред.
Чл. 7. Спешни въпроси могат да се възбуждат и в самото заседание, но преди да се пристъпи към разглежданието им, Палатата се произнася за тяхната спешност.
Чл. 8. Деловодителят съобщава на Палатата последнята редакция на протоколите следующий ден на заседанието, след което те се записват в протоколната книга.
Чл.9. Всяко от двете отделения, поменати в чл.11 на Закона, заседава един път в неделята: I-то в понеделник, II-то въ[в] вторник; но те могат да заседават и по-често според нуждата.
Чл.10. Заседанията на отделенията са законни когато присъствуват и тримата съветници.
БЕЛЕЖКА-а: Ако въ[в] време на заседанието на някое отделение отсъствува някой от съветниците му, той се заместя с едного от другото отделение по указание на председателя.
БЕЛЕЖКА-б: Председателят председателствува в заседанията на отделенията когато намери за нуждно.
II
Чл. 11. Сметната палата се занимава ежедневно от 9 часа сутринта до 3 часа след пладне, освен в неделните и другите неприсъствени дни (постановени чрез Указ № 766 от 27 октомврий 1882 година.)
Чл. 12. За разпределението на сметките между съветниците (чл. 35 от Закона за Палатата) съставлява се особен протокол.
Чл.13. При разглеждание сметките всеки съветник и докладчик държи особна книга, в която бележи намерените нередовности по сметките: тая книга служи за водене кореспонденцията по изнамиране оправдателните документи и разясненията на разните погрешки.
Чл. 14. Всичките възникнали недоразумения между съветниците по преглежданието сметките разрешават се в общото заседание на Палатата.
Чл.15. Палатата кореспондира непосредствено с всичките правителствени учреждения, длъжностни и частни лица и иска от тях всякакви разяснения върху приходо-разходните сметки.
Чл.16. Палата се сношава с всичките учреждения с отношения. Изключават се учрежденията, подведомствени на Финансовото министерство, с които се сношава с предложения.
Чл. 17. Всичките изходящи книжа се подписват от председателя и приподписват от деловодителя, с изключение на предвидените в чл. 31 и 41 от Закона, които се подписват само от деловодителя.
III
Чл. 18. При водене преписката си прокурора се ползува с едного от писците на Палатата по разпореждане на председателя.
Чл. 19. За справки в архивата и канцеларията прокурора се отнася към деловодителя, който му дава нуждното съдействие.
Чл. 20. В случай че прокурора е зел за предварително изучаване някое дело, върху което той трябва да даде своето заключение, длъжен е да го върне един ден преди общото заседание, определено за разследвание на това дело.
IV
Чл. 21. При постъпванието на някой чиновник у Палатата съставлява се акт, който се подписва от председателя и от постъпившето на служба лице: същото се извършва и когато се отчислява някой чиновник от Палатата.
Чл. 22. Всичките отчетници, на които Палатата проверява сметките, съгласно чл.1 и 54 от Закона за устройството на Палатата, са длъжни да представляват отчетите и документите си в сроковете, които Финансовото министерство ще определи.
Чл. 23. Всичките разпореждания, издавани от министерствата, които имат какво и да е отношение към финансиалната част съобщават се своевременно и на Сметната палата за сведение при проверяване приходо-разходните сметки.
Чл. 24. Докладчиците се назначават от Финансовото министерство по представление на Палатата.
Чл. 25. Сметната палата има свой печат с държавний герб и надпис отгоре “Българско княжество”; отдоле “Сметна палата”.
ЦДА, Ф.159 К, оп.1, а.е. 61, л. 100 -106. Оригинал. Ръкопис.
№ 23
Доклад от Д.[Попов], временно управляващ Министерството на финансите, до княз Александър I Батенберг за утвърждаване с указ на Правилник за вътрешния ред на Сметната палата.
София, 31 май 1883 г.
ДОКЛАД ДО КНЯЗА
№ 12496
ГОСПОДАРЮ,
Съгласно чл. 69 от Закона за устройството и общото управление на Сметната палата, като прилагам при това изработений “Правилник за вътрешний ред на Сметната палата, чест имам най-покорно да помоля Ваше Височество да благоволите и го утвърдите чрез подписанието приложения при това Указ.
Съм, Господарю, на Ваше Височество най-покорен служител и верен поданик:
Привременно управляющий Министерството на финансите: Д. [Попов54]
г. София, май 31 ден, 1883 год.
ЦДА, Ф. 159 К, оп. 1, а.е. 61, л. 98. Оригинал. Ръкопис.
№ 24
Указ на княз Александър I Батенберг за утвърждаване на Правилник за вътрешния ред на Сметната палата.
София, юни 1883 г.
У К А З
№ 402
НИЙ АЛЕКСАНДР I
С БОЖИЯ МИЛОСТ И НАРОДНАТА ВОЛЯ
КНЯЗ НА БЪЛГАРИЯ
По предложението на Нашият привременно управляющий Министерството на финансите, представено нам с доклада му от 31 май под № 12496
ПОСТАНОВИХМЕ И ПОСТАНОВЯВАМЕ:
Ст[атия] I. Да утвърдим изработений, съгласно чл. 69 от Закона за Сметната палата, Правилник за вътрешний ред на Сметната палата.
Ст[атия] II. Изпълнението на настоящий Указ възлагаме на Нашият привременно управляющий Министерството на финансите.
Издаден в Нашата столица София на юний 1883 г.
По Височайшата заповед на Негово Височество
за Наместничеството Председател:
Генерал-Майор: Каулбарс55
Привременно управляющий Министерството на финансите:
Д. [Попов]
ЦДА, Ф.159 К, оп.1, а.е. 61, л. 99. Оригинал. Ръкопис.
№ 25
Доклад от [Тодор Бурмов], управляващ Министерството на финансите, до княз Александър I Батенберг за необходимостта от увеличаване на състава на Сметната палата.
София, [юли 1883 г.]
ДОКЛАД ДО КНЯЗА
№ 17426
ГОСПОДАРЮ,
Сметната палата, с отношението си от 9 того под № 501 ми заявява, че е писала вече няколко пъти в повереното мен министерство, как личния й състав е недостатъчен да извършва възложените ней обязаности, но ходатайството й за увеличение състава не се взело под внимание. За подкрепление на ходатайството си Палатата излага следующето:
От друга страна новоиздадения Закон за устройството и общото управление на Сметната палата усложни и още повече работата й, като й възложи разгледванието на нови сметки: на градските общински управления, окръжни управителни съвети и сметките, които се отнасят към веществената отчетност; и като обстави действията на Палатата с разни формалности, които отнемат повечето време на съветниците на Палатата в заседания и лишават ги от възможността да могат да употребят всичкото си време за разгледванието сметките, тъй чтото единствените работници, които остават да се занимават непреривно с проверката на гореизложените многобройни сметки, както парични, тъй и веществени, са докладчиците, на които обаче числото остана все тъй ограничено, както си беше и по-преди. Като се вземат под внимание 1-о наложените на Палатата задължения от новия Закон, а именно от член първий, пунктове а, б, в; 2-о нередовността на представените сметки за 1879/80, 1880/81, и 1882 финансови год[ини]; 3-о несъществуванието на известен ред по оправданието сумите и разпръсванието на документите по разните бивши губернаторски и други канцеларски на разните правителствени учреждения и; 4-о тъй като по-голямата част от разгледаните вече сметки за финансовата 1879/80 година не са още докладвани, и едва сега се приготовляват от съветниците за докладвание в отделенията и после в общото събрание по причина на дългата преписка, която неизбежно требя да се води за изнамиранието документите на всеки разпоредител на кредитът и за изяснения на разните неправилности, съществующи в документите; то лесно е да се разбере, че делото на Палатата е съпряжено с мъчнотии, каквито са сегашните, и че тя с настоящия си малочислен състав не ще може отговори на назначението си напълно и своевременно.
Предвид на всичко гореизложено и, за да може Палатата да тури в действие и точно приложение новия Закон, а тоже, за да разчисти окончателно сметките за упомянутите по-горе финансови години, необходимо нуждно ще бъде да й се увеличи състава на докладчиците най-малко с 12 души още.
За доказателство, че възложената работа на Палатата при сегашния й състав превишава силите й, тя счита за неизлишно да изложи какви са персоналите на тия учреждения в някои и други по-малки държави, гдето е известно, че има отчетници и известен ред и узаконения, както за събиранието на сумите, тъй и за тяхното харчение, когато у нас се разследват сега сметките за първите години от освобождението ни , през които, първо не е имало почти никакви инструкции за оправданието на сумите и второ, неопитността е била голяма в повечето от правителствените учреждения.
Състава на Белгийската Сметна палата:
Председател 1
Членове 6
Член-Делопроизводител 1
Началници на отделите 3
Началници на отделения 6
Подначалници 5
Проверители първокласни 7
Проверители второкласни 7
Проверители третокласни 7
Разсилни вардачи 7
50
Личний състав на Гръцката сметна палата през 1833 год., когато Гърция е имала доста незначителен бюджет:
Председател 1
Прокурор 1
Подпредседател 1
Членове 4
Докладчици първокласни 6
Докладчици второкласни 6
Секретар 1
Подсекретар 2
Разсилен 2
На 1836 год., 23 октомврий състава на истата Палата се увеличил по следующий начин:
Председател 1
Главен прокурор 1
Подпредседател 1
Членове 6
Помощници на членовете 2
Докладчици I-ви клас 8
Докладчици II-ри клас 12
Архивар 1
Секретар 1
Подсекретар 1
Писци 4
Разсилни 1
Личний състав на Сръбската сметна палата:
Председател 1
Член I класен 1
Член II класен 1
Член III класен 2
I Сметкопроверители 7
II Сметкопроверители 7
III Сметкопроверители 9
IV Сметкопроверители 12
V Сметкопроверители 14
Книговодител I 1
Книговодител II 1
Книговодител III 1
Секретар 1
Архивар и регистратор 1
Младши архивар и протоколист 1
Протоколист 1
Канцеларисти 2
Практиканти 9
72
Личний състав на Румънската Сметна палата:
Председател 1
Прокурор 1
Членове 6
Помощник прокурора 1
Докладчици I 12
Докладчици II 12
Секретар 1
Помощници 2
Архивар 1
Помощници архиваря 2
Регистратор 1
Писци 12
Разсилни 6
Интендант 1
59
Личний състав на Българската сметна палата:
Председател 1
Съветници 6
Докладчици 6
Прокурор 1
Деловодител 1
Помощник деловодителя 1
Архивар 1
Регистратор 1
3 писци и два разсилни 5
23
Като се имат предвид съставите на другите Сметни палати явно става, че Българската Сметна палата съ[с] сегашния състав и при най-големите си усилия не ще може да извършва своевременно възложената ней работа и трябва да й се увеличи състава и се постави това учреждение в положение да може да отговаря на предназначената си цел.
ЦДА, Ф. 159 К, оп. 1, а.е. 61, л. 126-129. Оригинал.Ръкопис.
№ 26
Указ на княз Александър I Батенберг за разрешаване внасянето в Държавния съвет на предложение за увеличаване броя на докладчиците при Върховната сметна палата.
София,23 юли 1883 г.
Сподели с приятели: |