Сборник документи издател на поредицата "архивите говорят": главно управление на архивите при министерския съвет

№ 553

С БО­ЖИЯ МИ­ЛОСТ И НА­РОД­НА­ТА ВО­ЛЯ

КНЯЗ НА БЪЛ­ГА­РИЯ

По пред­ло­же­ни­е­то на На­шат уп­рав­ля­ю­щий Ми­нис­тер­с­т­во­то на фи­нан­си­те, пред­с­та­ве­но Нам с док­ла­дът му от 21 юлий те­ку­ща­та год[ина] под № 17426

I. Да се вне­се за раз­г­леж­да­ние от Дър­жав­ния съ­вет въп­ро­са за уве­ли­ча­ва­ние чис­ло­то на Док­лад­чи­ци­те при Смет­на­та па­ла­та с още два­на­де­сет ду­ши, от ко­и­то че­ти­ри пър­вок­лас­ни с по 3,600 и осем вто­рос­те­пен­ни с по 3,000 ле­ва го­диш­на зап­ла­та. Пот­реб­на­та су­ма за съ­дър­жа­ни­е­то им до края на те­ку­ща­та го­ди­на ще се взе­ме от за­па­зе­ния фонд на Фи­нан­со­во­то ми­нис­тер­с­т­во.

II. Из­пъл­не­ни­е­то но тоя Указ се въз­ла­га на На­шат уп­рав­ля­ю­щий Ми­нис­тер­с­т­во­то на фи­нан­си­те.

Из­да­ден в На­ша­та сто­ли­ца

В г. Со­фия. 23 юлий [1883 год.]

Алек­сандр

Уп­рав­ля­ю­щий Ми­нис­тер­с­т­во­то на фи­нан­си­те: Бур­мов

ЦДА, Ф. 159 К, оп. 1, а.е. 61, л. 130. Ори­ги­нал. Ръ­ко­пис.

№ 27

№ 19946

По­не­же Дър­жав­ний съ­вет, на ос­но­ва­ние ука­за на Ва­ше Ви­со­чес­т­во от 23 юлий т.г. под № 553, в за­се­да­ни­е­то си от 28 съ­щий ме­сец раз­ре­ши да се уве­ли­чи чис­ло­то на док­лад­чи­ци­те в Смет­на­та па­ла­та още с два­на­де­сет ду­ши, и на ко­и­то съ­дър­жа­ни­е­то до края на те­ку­ща­та го­ди­на да се взе­ме от за­пас­ния фонд на по­ве­ре­но­то ми ми­нис­тер­с­т­во, с то­ва чест имам да по­мо­ля най-сми­ре­но Ва­ше Ви­со­чес­т­во да бла­го­во­ли­те и раз­ре­ши­те да се взе­мат 12,800 ле­ва от те­ку­щий бю­д­жет на Фи­нан­со­во­то ми­нис­тер­с­т­во,от­де­ле­ние II, гл.II, ст. 6 и пре­не­сат в пър­во от­де­ле­ние, гл. IV, § 1 на съ­щий бю­д­жет, за ре­че­на­та по-го­ре цел.

Ако Ва­ше Ви­со­чес­т­во одоб­ря­ва­те то­ва мое пред­ло­же­ние, чест имам най-по­кор­но да Ви по­мо­ля да бла­го­во­ли­те и под­пи­ше­те при­ло­же­ния при то­ва указ.

Съм, Гос­по­да­рю, на Ва­ше Ви­со­чес­т­во най-по­ко­рен слу­жи­тел и ве­рен по­да­ник.

Уп­рав­ля­ю­щий Ми­нис­тер­с­т­во­то на фи­нан­си­те: Бур­мов

На док­ла­да има ре­зо­лю­ция: “Одоб­ре­но. Алек­сан­дър”

ЦДА, Ф. 159 К, оп. 1, а.е. 61, л. 134. Ори­ги­нал. Ръ­ко­пис.

№ 28

Указ на княз Алек­сан­дър I Ба­тен­берг за раз­ре­ша­ва­не прех­вър­ля­не­то на су­ми от те­ку­щия бю­д­жет на Ми­нис­тер­с­т­во­то на фи­нан­си­те за ра­бот­ни зап­ла­ти на но­во­наз­на­че­ни­те два­на­де­сет док­лад­чи­ци при Смет­на­та па­ла­та.

Со­фия, 24 ав­густ 1883 г.

У К А З

№ 684

С БО­ЖИЯ МИ­ЛОСТ И НА­РОД­НА­ТА ВО­ЛЯ

КНЯЗ НА БЪЛ­ГА­РИЯ

По пред­ло­же­ни­е­то на На­шът уп­рав­ля­ю­щий Ми­нис­тер­с­т­во­то на фи­нан­си­те, пред­с­та­ве­но Нам с док­ла­да му от 13 ав­густ те­ку­ща­та го­ди­на, под № 19946 и съг­лас­но с мне­ни­е­то на Дър­жав­ний съ­вет.

Ст. I. Да се взе­мат от те­ку­щия бю­д­жет на Фи­нан­со­во­то ми­нис­тер­с­т­во от отд[еле­ние] II, гл. II, ст. 6 ле­ва 12,800 и пре­не­сат в отд[еле­ние] 1, гл. IV, § 1, ст. 1 на съ­щий бю­д­жет за съ­дър­жа­ни­е­то до края на те­ку­ща­та го­ди­на на 4 пър­вок­лас­ни и 8 вто­рок­лас­ни до­пъл­ни­тел­ни док­лад­чи­ци при Смет­на­та па­ла­та.

Ст. II. Из­пъл­не­ни­е­то на нас­то­я­щия указ се въз­ла­га на На­шът уп­рав­ля­ю­щий Ми­нис­тер­с­т­во­то на фи­нан­си­те.

Из­да­ден в На­ша­та сто­ли­ца на 24 ав­густ 1883 го­ди­на.

Уп­рав­ля­ю­щий Ми­нис­тер­с­т­во­то на фи­нан­си­те: Бур­мов

ЦДА, Ф. 159 К, оп. 1, а.е. 61, л. 135. Ори­ги­нал. Ръ­ко­пис.

№ 29

Док­лад от Гри­гор На­чо­вич, ми­нис­тър на фи­нан­си­те, до княз Алек­сан­дър I Ба­тен­берг за ут­вър­ж­да­ва­не с указ уве­ли­ча­ва­не­то на броя на док­лад­чи­ци­те при Смет­на­та па­ла­та.

Со­фия, 3 ок­том­в­ри 1883 г.

ДОК­ЛАД

ДО НЕ­ГО­ВО ВИ­СО­ЧЕС­Т­ВО КНЯ­ЗЯ

№ 24347

ГОС­ПО­ДА­РЮ!

Съм,

на ВА­ШЕ ВИ­СО­ЧЕС­Т­ВО

най по­ко­рен слу­жи­тел и ве­рен по­да­ник

Ми­нистр на фи­нан­си­те: Г. Д. На­чо­вич

г. Со­фия, 3 ок­том­в­рий 1882* г.

На док­ла­да има ре­зо­лю­ция: “Одоб­ре­но. Алек­сандр”
ЦДА, Ф. 159 К, оп. 1, а.е. 61, л. 166. Ори­ги­нал. Ръ­ко­пис.

№ 30

№ 814

С БО­ЖИЯ МИ­ЛОСТ И НА­РОД­НА­ТА ВО­ЛЯ

КНЯЗ НА БЪЛ­ГА­РИЯ

По пред­ло­же­ни­е­то на На­шът Ми­нис­тър на фи­нан­си­те, пред­с­та­ве­но Нам с док­ла­да му от 3 ок­том­в­ри т[ази] год[ина] под № 24347

ПОС­ТА­НО­ВИХ­МЕ И ПОС­ТА­НО­ВЯ­ВА­МЕ:

Ст. I. Да наз­на­чим за до­пъл­ни­тел­ни I-кл[ас­ни] док­лад­чи­ци при Смет­на­та па­ла­та до­се­гаш­ни­те II-клас­ни док­лад­чи­ци М. Мар­ти­нов⁵⁶, Д. Елен­ков⁵⁷, Хр. Н. Да­бов­с­ки и до­се­гаш­ния кон­т­ро­лер при Дуб­ниц­ко­то ков­чеж­ни­чес­т­во Г. На­ков⁵⁸.

Ст. II. Да наз­на­чим за II-кл[ас­ни] до­пъл­ни­тел­ни док­лад­чи­ци при съ­ща­та Па­ла­та Ст. Ива­нов⁵⁹, бив­ший учи­тел при Ца­риб­род­с­ко­то III-то кл[ас­но] учи­ли­ще; Ге­ор­ги Мен­ка­до­си­ев⁶⁰, кон­т­ро­лер при Кюс­тен­дил­с­ко­то окр[ъж­но] ков­чеж­ни­чес­т­во; Сп. Трич­ков⁶¹, кон­т­ро­лер при Ви­дин­с­ко­то окр[ъж­но] ков­чеж­ни­чес­т­во; Пе­тър Мит­ков⁶², кон­т­ро­лер при Вра­чан­с­ко­то ков­чеж­ни­чес­т­во; А. В. Дас­ка­лов⁶³, оце­ни­тел при Ви­дин­с­ка­та мит­ни­ца; А. Бар­га­зов⁶⁴, бив­ший по­мощ­ник ков­чеж­ни­ка при Бъл­гар­с­ка­та на­род­на бан­ка; Хр. Г. Еки­мов⁶⁵, ре­гис­т­ра­тор при съ­ща­та Па­ла­та; К. Ген­дов⁶⁶, бив­ший уп­ра­ви­тел на Дъс­че­но-Кла­ден­с­ка­та мит­ни­ца и Н. Юр­да­но­вич⁶⁷, кон­т­ро­лер при Доб­рич­ко­то око­лийс­ко ков­чеж­ни­чес­т­во.

Ст. III. Но­во­наз­на­че­ни­те на длъж­ност ще поч­нат да по­лу­ча­ват зап­ла­та от де­ня на пос­тъп­ва­ни­е­то им в Па­ла­та­та, а на­хо­дя­щи­те се на длъж­ност от де­ня на пре­да­ва­не де­ла­та на ли­ца­та, ко­и­то ще ги за­мес­тят.

Ст. IV. Из­пъл­не­ни­е­то на нас­то­я­щия указ въз­ла­га­ме на На­шът ми­нис­тър на фи­нан­си­те.

Из­да­ден в На­ша­та сто­ли­ца Со­фия на 3 ок­том­в­рий 1883 год.

Ми­нис­тър на фи­нан­си­те: Г. Д. На­чо­вич

ЦДА, Ф.159 К, оп. 1, а.е. 61, л. 167, 170. Ори­ги­нал. Ръ­ко­пис.

№ 31

Док­лад от Пет­ко Ка­ра­ве­лов, ми­нис­тър на фи­нан­си­те, до На­род­но­то съб­ра­ние по за­ко­ноп­ро­екта за Вър­хов­на­та смет­на па­ла­та.

Со­фия, 29 но­ем­в­ри 1884 г.

Д О К Л А Д

ДО НА­РОД­НО­ТО СЪБ­РА­НИЕ

Гос­по­да Пред­с­та­ви­те­ли!

Въ[в] всич­ки прос­ве­те­ни дър­жа­ви съ­щес­т­ву­ва по ед­но уч­реж­де­ние, вър­ху ко­е­то е въз­ло­же­на гри­жа­та да про­ве­ря­ва пра­вил­но­то пос­тъп­ва­ние и раз­ход­ва­ние на дър­жав­на­та и об­щес­т­ве­на па­ра и ма­те­ри­а­ли.То­ва уч­реж­де­ние, пред­ви­де­но и в ос­нов­ния ни за­кон, Кон­с­ти­ту­ци­я­та, но­си у нас наз­ва­ни­е­то Смет­на Па­ла­та. Уч­ре­де­на съ[с] за­кон от 17 де­кем­в­рий 1880 г. Смет­на­та па­ла­та съ­щес­т­ву­ва и до днес. Как­то по всич­ки­те кло­но­ве на уп­рав­ле­ни­е­то и в от­но­ше­ние на Смет­на­та па­ла­та на­ше­то за­ко­но­да­тел­с­т­во е раз­ви­ва­ло сво­я­та де­я­тел­ност и до се­га съ­щес­т­ву­ват ве­че два за­ко­на. Пър­вия за­кон от 17 де­кем­в­рия 1880 г., из­ра­бо­тен на бър­за ръ­ка пре­ди са­мо­то уч­реж­да­ва­ние на Па­ла­та­та, съ­дър­жа­ше най-важ­ни­те прин­ци­пи по ат­ри­бу­ти­те и ком­пе­тен­т­ност­та на Па­ла­та­та; а вто­рия, от 8 фев­ру­а­рия 1883 год., е в си­ла по нас­то­я­щем. Пос­лед­ния за­кон, при всич­ки­те му по-го­ле­ми под­роб­нос­ти от пър­вия, пред­с­тав­ля­ва та­ки­ва праз­но­ти, из­лиш­нос­ти и не­яс­нос­ти, що­то пра­ви­тел­с­т­во­то на­ме­ри за не­об­хо­ди­мо да го пре­ра­бо­ти съ­вър­ше­но из­но­во.

За по­яс­не­ние на ду­ми­те си ще при­ве­да са­мо ня­кол­ко фак­то­ве, ко­и­то ще бъ­дат дос­та­тъч­ни.

Чл. 3 от за­ко­на оп­ре­де­ля, че съ­вет­ни­ци­те на Смет­на­та па­ла­та се наз­на­ча­ват и увол­ня­ват с Кня­жес­ки указ по пред­ло­же­ние на ми­нис­т­ра на фи­нан­си­те, съ[с] съг­ла­си­е­то на Ми­нис­тер­с­кий съ­вет.

Чл. 8 и 10 го­во­рят за наз­на­ча­ва­ни­е­то на по­мощ­ник-де­ло­во­ди­те­ля, пи­са­ри­те и раз­сил­ни­те; но ниг­де дру­га­де в за­ко­на не е ка­за­но, как и от ко­го се наз­на­ча­ват пред­се­да­те­ля, про­ку­ро­ра, док­лад­чи­ци­те и де­ло­во­ди­те­ля.

Чл. 5 от за­ко­на пос­та­но­вя­ва, че съ­вет­ни­ци­те на Смет­на­та па­ла­та не мо­гат да бъ­дат пред­с­та­ви­те­ли в На­род­но­то съб­ра­ние, ни­то да за­ни­ма­ват ня­коя граж­дан­с­ка или ад­ми­нис­т­ра­тив­на служ­ба, ни­то да имат час­т­на тър­го­вия или ин­дус­т­рия и пр.; но в тоя член или в дру­ги не е оп­ре­де­ле­но, как­ва въз­раст тряб­ва да имат съ­вет­ни­ци­те, ни­то пак да­ли гор­но­то пос­та­нов­ле­ние се от­на­ся до пред­се­да­те­ля, про­ку­ро­ра и док­лад­чи­ци­те.

Чл. 6. Оп­ре­де­ля до как­ва сте­пен тряб­ва да не бъ­дат род­ни­на по­меж­ду си съ­вет­ни­ци­те; а за пред­се­да­те­ля ни ду­ма не ста­ва; ка­то че ли той не съ­щес­т­ву­ва в Па­ла­та­та.

В за­ко­на не е пред­ви­де­но ни най-мал­кия ценз за пер­со­на­ла на Па­ла­та­та; а цен­за е най-доб­ра­та га­ран­ция за доб­ро­то уреж­да­ние на ко­е­то и да би­ло уч­реж­де­ние.

Чл. 4. От съ­щия за­кон пред­виж­да, че увол­не­ни­е­то и наз­на­че­ни­е­то на съ­вет­ни­ци­те в Смет­на­та па­ла­та ста­ва съг­лас­но съ[с] за­ко­на за чи­нов­ни­ци­те.

Съг­лас­но чл. 2 и 20 от съ­щес­т­ву­ю­щия за­кон всич­ки от­чет­ни­ци тряб­ва да из­п­ра­щат смет­ки­те си нап­ра­во в Па­ла­та­та.Тъй по­не пос­лед­ня­та ги е раз­б­ра­ла, ко­е­то се ви­ди от са­мия й док­лад, где­то на стр. 121 е ка­за­но, че: “Спо­ред прак­ти­ку­е­мия ред, ос­но­ван на нас­тав­ле­ни­я­та за ок­ръж­ни­те ков­чеж­ни­чес­т­ва, (§ 64), смет­ки­те на раз­ни уч­реж­де­ния се вна­сят в Ми­нис­тер­с­т­во­то на фи­нан­си­те и пос­ле се из­п­ра­щат от не­го в Па­ла­та­та. При та­ки­ва ус­ло­вия яс­но е, че чл. 2 от за­ко­на не мо­же да се прис­по­со­бя­ва как­то той пред­пис­ва”. Кри­во­то тъл­ку­ва­ние на по­ме­на­тия член Па­ла­та­та да­ва са­мо за­що­то той е из­ло­жен не­яс­но и не­пъл­но от за­ко­но­да­те­ля. На­чи­на на със­тав­ле­ни­е­то и пред­с­та­вя­ни­е­то от­че­ти­те и до­ку­мен­ти­те се оп­ре­де­ля нав­ся­ка­де в осо­бе­ни­те пра­вил­ни­ци, как­то гла­си и са­мия чл. 20. Пред­с­тав­ле­ни­е­то им във всич­ки дър­жа­ви ста­ва чрез Фи­нан­со­во­то ми­нис­тер­с­т­во.

Чл. 6 на пър­вия за­кон за на­ша­та Па­ла­та мно­го по-доб­ре оп­ре­де­ля­ше то­ва. Той гла­си, че “от­чет­ни­те ве­до­мос­ти и кни­ги на всич­ки пра­ви­тел­с­т­вен­ни уч­реж­де­ния за­ед­но с при­ход­но-раз­ход­ни­те и оп­рав­да­тел­ни до­ку­мен­ти, сле­дят раз­г­леж­да­не­то им по ус­та­но­ве­ния ред от Ми­нис­тер­с­т­во­то на Фи­нан­си­те, вна­сят се въ[в] Вър­хов­на­та Смет­на Па­ла­та за про­ве­ря­ва­не.” За­ко­на за Френ­с­ка­та Па­ла­та има съ­щия член как­то и на­шия, а имен­но чл. 390, кой­то гла­си: “Про­ку­ро­ра си дос­та­вя спи­сък за всич­ки от­чет­ни­ци, ко­и­то тряб­ва да пред­с­та­вят от­че­ти­те си в Па­ла­та­та. Той сле­ди да ли ги пред­с­та­вят или не в оп­ре­де­ле­ния от за­ко­ни­те и пра­вил­ни­ци­те сро­ко­ве и въз­буж­да въп­рос, да се на­ло­жи гло­ба на ония, ко­и­то окъс­ня­ват.”

От дру­га стра­на ето що каз­ва пра­вил­ни­ка за сче­то­вод­с­т­во в[ъ]в Фран­ция: “Ков­чеж­ни­ци­те са под­съ­ди­ми на Смет­на­та Па­ла­та. Те ис­п­ра­щат пред­ва­ри­тел­но от­че­ти­те си в[ъ]в Фи­нан­со­во­то Ми­нис­тер­с­т­во, за да се про­ве­рят от Сче­то­вод­с­т­во­то.”

“От­че­ти­те тряб­ва да са прид­ру­же­ни от при­ход­ни­те и раз­ход­ни­те до­ку­мен­ти, ко­и­то са би­ле из­п­ра­ща­ни пос­те­пен­но в[ъ]в Фи­нан[со­во­то] Ми­нис­тер­с­т­во.”

“От­че­ти­те на ков­чеж­ни­ци­те тряб­ва да се пред­с­та­вят в Па­ла­та­та: пър­ва­та част най-къс­но до 30 Но­ем­в­рия вто­ра­та го­ди­на от уп­раж­не­ни­е­то ; вто­ра­та част пре­ди 1 Май на го­ди­на­та , ко­я­то след оная за ко­я­то е от­че­та.”

“По­не­же от­че­ти­те тряб­ва да се про­ве­ря­ват пред­ва­ри­тел­но от Фи­нан­со­во­то Ми­нис­тер­с­т­во, ков­чеж­ни­ци­те са длъж­ни, да ги пред­с­та­вят в Сче­то­вод­с­т­во­то, пър­ва­та част от 15 до 20 Ок­том­в­рий, вто­ра­та част в пос­лед­ни­те дни на Фев­ру­а­рия.”

“Ко­га­то сче­то­вод­с­т­во­то свър­ши про­вер­ка­та на от­че­ти­те, из­п­ра­ща в Па­ла­та­та еди­на от два­та ек­зем­п­ля­ра, след ка­то удос­то­ве­ря­ва вер­ност­та му с кни­ги­те на Сче­то­вод­с­т­во­то.”

Чле­но­ве­те 5, 6 и 8 от за­ко­на за Бел­гийс­ка­та па­ла­та гла­сят:

“Тая Па­ла­та е на­то­ва­ре­на с про­вер­ка­та и лик­ви­да­ци­я­та на смет­ки­те на глав­на­та ад­ми­нис­т­ра­ция и на всич­ки от­чет­ни­ци”

“Па­ла­та­та ко­рес­пон­ди­ра нап­ра­во с раз­ни­те ад­ми­нис­т­ра­ции и с от­чет­ни­ци­те, за ко­е­то се ка­сае до пред­с­тав­ле­ни­е­то на смет­ки­те им. Па­ла­та­та про­из­на­ся про­тив за­къс­не­ли­те от­чет­ни­ци гло­ба.”

От дру­га стра­на ето що съ­дър­жа пра­вил­ни­ка за дър­жав­на­та от­чет­ност в Бел­гия:

Чл. 31. “По из­ти­ча­ни­е­то на все­ки ме­сец, от­чет­ни­ци­те на раз­ни­те ад­ми­нис­т­ра­ции със­тав­ля­ват ве­до­мос­ти за при­хо­ди­те и раз­хо­ди­те си.”

Чл. 36. “По­ме­на­ти­те ве­до­мос­ти се из­п­ра­щат в два ек­зем­п­ля­ра във Фи­нан­со­во­то ми­нис­тер­с­т­во, прид­ру­же­ни от оп­рав­да­тел­ни­те до­ку­мен­ти по раз­хо­да.”

Чл. 45. “Го­диш­ни­те от­че­ти се из­п­ра­щат във Фи­нан­со­во­то ми­нис­тер­с­т­во пре­ди 15 фев­ру­а­рия вся­ка го­ди­на.”

“Над­леж­ния ми­нис­тър на­ла­га на за­къс­не­ли­те от­чет­ни­ци пред­ви­де­на­та гло­ба в чл. 8 от за­ко­на за Па­ла­та­та.”

Чл. 155. “Ми­нис­тер­с­т­во­то из­п­ра­ща оп­рав­да­тел­ни­те до­ку­мен­ти в Па­ла­та­та пос­те­пен­но, по ме­сец, как­то ги по­лу­ча­ва. Пос­лед­не­то из­п­ра­ща­ние ста­ва най-къс­но до 15 де­кем­в­рий вто­ра­та го­ди­на от бю­д­жет­но­то уп­раж­не­ние.”

От го­ре­из­ло­же­но­то, как­то и от прак­ти­ка­та в дру­ги­те дър­жа­ви, се виж­да, че Па­ла­та­та са­мо сле­ди, що­то от­че­ти­те и до­ку­мен­ти­те да й се пред­с­та­вят нав­ре­ме; в ни­как не нап­ра­во. За­то­ва имен­но, в про­ек­та на ми­нис­тер­с­т­во­то чл. 36 е из­ло­жен яс­но, че: “На­чи­на и сро­ка на при­го­тов­ле­ни­е­то и пред­с­тав­ле­ни­е­то от­не­ти­те , до­ку­мен­ти­те, ко­и­то тряб­ва да ги прид­ру­жа­ват и на­ка­за­ни­я­та, що се на­ла­гат вър­ху не­из­п­рав­ни­те от­чет­ни­ци са оп­ре­де­ле­ни в спе­ци­ал­ни­те за­ко­ни и пра­вил­ни­ци от­но­си­тел­но сче­то­вод­с­т­во­то на раз­ни­те пра­ви­тел­с­т­ве­ни, об­щес­т­ве­ни и бла­гот­во­ри­тел­ни уч­реж­де­ния, ко­и­то са пос­та­ве­ни под кон­т­ро­ла на Смет­на­та па­ла­та”. Ако от­чет­ни­ци­те из­п­ра­ща­ха от­че­ти­те си нап­ра­во в Па­ла­та­та, Фи­нан­со­во­то ми­нис­тер­с­т­во не би би­ло в със­то­я­ние ни­как­ви све­де­ния по при­хо­ди­те и раз­хо­ди­те на Кня­жес­т­во­то; а пак Зако­на за от­чет­ност­та го за­дъл­жа­ва да пред­с­тав­ля­ва еже­год­но в На­род­но­то съб­ра­ние осо­бен за­ко­ноп­ро­ект за лик­ви­да­ци­я­та на все­ки бю­д­жет и от­чет за фи­нан­со­во­то по­ло­же­ние през вся­ка го­ди­на.

Чл. 7 от съ­щес­т­ву­ю­щия за­кон пред­виж­да длъж­ност про­ку­рор при Па­ла­та­та, а чле­но­ве­те 20 и 27 оп­ре­де­лят не­го­ви­те пра­ва и обя­за­нос­ти. Са­ма­та прак­ти­ка до­ка­за, че тая длъж­ност е съ­вър­ше­но из­лиш­на. Чл. 21 по за­ко­на отнема най-глав­но­то пра­во на пред­се­да­те­ля; а оз­на­че­ни­те в чле­но­ве 20, 22, 23 и 27 обя­за­нос­ти мо­же да се из­вър­ш­ват от пред­се­да­те­ля съ[с] съ­дейс­т­ви­е­то на сек­ре­та­ря. По­ве­че­то от обя­за­нос­ти­те, ко­и­то за­ко­на въз­ла­га на про­ку­ро­ра са тол­коз ма­ло­важ­ни, що­то той през ця­ла­та поч­ти го­ди­на ще стои пра­зен, без ни­как­ви поч­ти за­ня­тия, ко­га­то той мо­же да бъ­де ка­то съ­вет­ник ед­на ра­бот­на си­ла в дейс­т­ви­я­та на Па­ла­та­та. Съ­щес­т­ву­ва­ни­е­то на про­ку­рор­с­ка длъж­ност има ре­зон в го­ле­ми­те дър­жа­ви, где­то със­та­ва на Па­ла­та­та е от сто­тина ли­ца, ко­и­то пред­се­да­те­ля ня­ма въз­мож­ност да над­зи­ра­ва, и за­ня­ти­я­та й мно­го ком­п­ли­ки­ра­ни; но у нас, как­то и във всич­ки мал­ки дър­жа­ви­ци, тая длъж­ност е са­мо един лукс без ни­как­ва не­об­хо­ди­мост. Вър­ху тия ос­но­ва­ния, ве­ро­ят­но, ни­то в Бел­гия не съ­щес­т­ву­ва про­ку­рор­с­ка длъж­ност. Са­ма­та Па­ла­та приз­на­ва, че про­ку­ро­ра е съв­сем из­ли­шен. На ос­но­ва­ние го­ре­из­ло­же­но­то в но­вия за­ко­ноп­ро­ект длъж­ност­та на про­ку­ро­ра не съ­щес­т­ву­ва; а пред­ви­де­ни­те не­му обя­за­нос­ти са въз­ло­же­ни на пред­се­да­те­ля и сек­ре­та­ря.

Чле­но­ве­те 54 до 59 на съ­щес­т­ву­ю­щия за­кон за Па­ла­та­та съ­дър­жат ня­кол­ко не­оп­ре­де­ле­ни и не­точ­ни пра­ви­ла от­но­си­тел­ност ве­щес­т­ве­на­та от­чет­ност. По­ме­на­ти­те чле­но­ве ня­мат ни­ка­къв ре­зон да съ­щес­т­ву­ват в за­ко­на, още по­ве­че, че в член 1-й, бук­ва б), е пред­ви­де­но, как Па­ла­та­та е обя­за­на да раз­с­лед­ва всич­ки дър­жав­ни ве­щес­т­ве­ни смет­ки. Нав­ся­ка­де, с из­к­лю­че­ние на Фран­ция, съ­щес­т­ву­ват осо­бе­ни за­ко­ни от­но­си­тел­но ве­щес­т­ве­на­та от­чет­ност, за­то­ва в за­ко­на на Па­ла­та­та не се пред­виж­дат ни­как­ви по­доб­ни ука­за­ния по тоя пред­мет. Фи­нан­со­во­то ми­нис­тер­с­т­во е ве­че пред­с­та­ви­ло на На­род­но­то съб­ра­ние нуж­ния за ве­щес­т­ве­на­та от­чет­ност за­ко­ноп­ро­ект и е из­гот­ви­ло не­об­хо­ди­мия пра­вил­ник за прис­по­соб­ле­ни­е­то му, кой­то съ­дър­жа 47 чле­на всич­ки пра­ви­ла и фор­ми по во­де­ни­е­то на сче­то­вод­с­т­во­то и пред­с­та­вя­ние смет­ки­те. По тия имен­но при­чи­ни в но­вия за­ко­ноп­ро­ект ня­ма ни­как­ви под­роб­нос­ти от­но­си­тел­но ве­щес­т­ве­на­та от­чет­ност.

В чле­но­ве 1, 2, 20 и пр. на съ­щес­т­ву­ю­щия за­кон се го­во­ри за ня­как­ви от­чет­ни­ци, ко­и­то не са оп­ре­де­ле­ни ни­ка­де до се­га. Чле­но­ве­те 39 и 44 пак оп­ре­де­лят по кой на­чин тряб­ва да се из­да­ват пос­та­нов­ле­ни­я­та на Па­ла­та­та вър­ху про­ве­ря­ва­ни­те от нея смет­ки и до­ку­мен­ти, ка­то е обя­за­на вър­ху вся­ка смет­ка да из­да­ва осо­бе­но пос­та­нов­ле­ние. Тия чле­но­ве да­ват най-го­ле­ми­те зат­руд­не­ния на Па­ла­та­та в ней­ни­те дейс­т­вия. По­не­же в ни един за­кон не би­ли оп­ре­де­ле­ни още ли­ца­та, ко­и­то се смя­тат за от­чет­ни­ци, как­то и пра­ви­ла­та, по ко­и­то те тряб­ва да се ръ­ко­во­дят, Па­ла­та­та е взе­ма­ла за от­чет­ник вся­ко ли­це, ко­е­то е из­тег­лю­ва­ло от ков­чеж­ни­чес­т­во­то и най-мал­ка­та су­ма и за най-ни­щож­ни­те неп­ра­вил­нос­ти тя е би­ла при­нуж­да­ва­на, съг­лас­но съ[с] за­ко­на, да из­да­ва пос­та­нов­ле­ния. Ма­кар и не­яс­но оп­ре­де­ле­ни, съ­дър­жи­ми­те в чле­но­ве 39 и 44 пра­ви­ла от­но­си­тел­но пос­та­нов­ле­ни­я­та на Па­ла­та­та мо­же да се прис­по­со­бят са­мо след ка­то се оп­ре­де­лят точ­но от­чет­ни­ци­те, как­то и всич­ки от­че­ти и до­ку­мен­ти, ко­и­то те тряб­ва да й пред­с­тав­ля­ват. До то­газ тряб­ва­ше за­ко­но­да­те­лят да раз­ре­ши на Па­ла­та­та, без да из­да­ва прив­ре­мен­ни пос­та­нов­ле­ния, да изис­к­ва от над­леж­ни­те ли­ца, чрез обик­но­ве­на пре­пис­ка, би­ло дос­та­вя­ни­е­то на обяс­не­ния и не­дос­та­ю­щи до­ку­мен­ти; би­ло пов­ръ­ща­ние на неп­ро­вил­но по­лу­че­ни или из­раз­ход­ва­ни су­ми; би­ло из­п­рав­ле­ни­е­то на раз­ни опу­ще­ния. Ето за­що, в чл. 62 на но­вия за­ко­ноп­ро­ект е пред­ви­де­на осо­бе­на за­бе­леж­ка; а всич­ки от­чет­ни­ци и тех­ни­те от­го­вор­нос­ти са оп­ре­де­ле­ни в при­гот­ве­ни­те от Фи­нан­со­во­то ми­нис­тер­с­т­во за­ко­ни и пра­вил­ни­ци по сче­то­вод­с­т­во­то, ко­и­то ще се прис­по­со­бят от на­ча­ло­то на иду­ща­та го­ди­на.

Чле­но­ве­те 51 и 52 от съ­щес­т­ву­ю­щия за­кон пред­виж­дат, че въз­зи­ва про­тив ре­ше­ни­я­та на Смет­на­та па­ла­та за на­ру­ше­ние фор­ма­та и за­ко­на тряб­ва да се пра­ви пред Дър­жав­ний съ­вет. По­не­же в Бъл­га­рия не съ­щес­т­ву­ва ве­че Дър­жа­вен съ­вет; но ос­вен то­ва, да­же и да съ­щес­т­ву­ва­ше, най-ком­пе­тен­т­но­то уч­реж­де­ние, ко­е­то с ус­пех мо­же да из­пъл­ня­ва изис­к­ва­ни­те от по­ме­на­ти­те чле­но­ве пос­та­нов­ле­ния, е Ка­са­ци­он­ния съд, то в но­вия за­ко­ноп­ро­ект в чле­но­ве 65, 66 и 67 е оп­ре­де­ле­но, че пос­та­нов­ле­ни­я­та на Па­ла­та­та ще се об­жа­ло­ват пред Ка­са­ци­он­ния съд, как­то то­ва ста­ва в по­ве­че­то дър­жа­ви.

Чле­но­ве 41 до 44 от съ­щес­т­ву­ю­щия за­кон, ма­кар и да не са осо­бе­но яс­ни, оп­ре­де­лят, че пос­та­нов­ле­ни­я­та на Па­ла­та­та би­ват или прив­ре­мен­ни или окон­ча­тел­ни. При всич­ко, че Па­ла­та­та на­ми­ра прив­ре­мен­ни­те пос­та­нов­ле­ния за из­лиш­ни, как­то спо­ме­ну­ва в док­ла­да си стр. 122, по­не­же по­доб­ни не съ­щес­т­ву­ва­ли в ня­кои дър­жа­ви и прак­ти­ка­та й до­ка­за­ла то­ва, ми­нис­тер­с­т­во­то не мо­же да се съг­ла­си с мне­ни­е­то на Па­ла­та­та, за­то­ва и в но­вия за­ко­ноп­ро­ект то е ос­та­ви­ло прив­ре­мен­ни­те пос­та­нов­ле­ния. Във всич­ки Па­ла­ти, уч­ре­де­ни по об­ра­зе­ца на фран­цуз­ка­та, прив­ре­мен­ти­те пос­та­нов­ле­ния съ­щес­т­ву­ват и са не­об­хо­ди­ми.

Обяс­не­ни­я­та, ко­и­то съ­вет­ни­ци­те и док­лад­чи­ци­те мо­гат да изис­к­ват от от­чет­ни­ци­те, им слу­жат са­мо за ос­вет­ле­ние при изуч­ва­ни­е­то на смет­ки­те, сир[еч] да им да­дат въз­мож­ност да из­ло­жат всич­ки неп­ро­вил­нос­ти в ра­пор­ти­те, що са за­дъл­же­ни да пред­с­тав­ля­ват на об­съж­да­ние в от­де­ле­ни­я­та или в об­що­то съб­ра­ние на Па­ла­та­та. За­бе­леж­ки­те на док­лад­чи­ка не мо­же да имат си­ла на пос­та­нов­ле­ние. За да бъ­де пос­та­нов­ле­ни­е­то кол­ко­то се мо­же по-об­мис­ле­но и ос­нов­но, за­ко­на за Френ­с­ка­та, Ру­мън­с­ка­та, Сръб­с­ка­та и др. Па­ла­ти, пред­виж­да, що­то щом се пред­с­та­ви един ра­порт от ня­кой док­лад­чик, пред­се­да­те­лят го въз­ла­га на един от съ­вет­ни­ци­те да про­ве­ри, да­ли док­лад­чи­ка е из­вър­шил сам про­вер­ка­та и да­ли оз­на­че­ни­те в ра­пор­та неп­ра­вил­нос­ти са ос­нов­ни. Са­мо след то­ва се вна­ся ра­пор­та за раз­г­леж­да­ние в об­що или час­т­но за­се­да­ние и се из­да­ва прив­ре­мен­но или окон­ча­тел­но пос­та­нов­ле­ние. От то­ва из­ли­за, че про­вер­ка­та пре­ми­на­ва през три стъ­пе­на кон­т­рол. Пър­вия про­ве­рен от един или по­ве­че док­лад­чи­ци, спо­ред важ­ност­та на де­ло­то; вто­рия из­вър­шен от един съ­вет­ник; а тре­тия от са­ма­та Па­ла­та.

Па­ла­та­та се е про­из­нес­ла про­тив прив­ре­мен­ни­те пос­та­нов­ле­ния, за­що­то в Бел­гия по­доб­ни не съ­щес­т­ву­ват. Но тряб­ва да взе­мем пред­вид, че в Бел­гия от­чет­ност­та е пос­та­ве­на на съв­сем дру­ги ос­но­ви, как­то ще ви­дим по-пос­ле, не­же­ли как­то е във Фран­ция, Ру­мъ­ния и у нас. Там всич­ки за­по­ве­ди, пре­ди да се из­п­ра­тят за из­п­ла­ща­ние в ков­чеж­ни­чес­т­ва­та, ми­на­ват през Па­ла­та­та, за да ги ви­зи­ра, и пос­ле се из­п­ра­щат във Фи­нан­со­во­то ми­нис­тер­с­т­во, да ги за­веж­да по ре­гис­т­ри­те на дър­жав­но­то сче­то­вод­с­т­во. Всич­ки за­по­ве­ди тряб­ва да са прид­ру­же­ни от оп­рав­да­тел­ни до­ку­мен­ти, по­не­же в Бел­гия се от­пу­щат в аванс су­ми са­мо в два или три слу­чая и то в нез­на­чи­те­лен раз­мер. Оп­рав­да­тел­ни­те до­ку­мен­ти се про­ве­ря­ват и за­дър­жат в Па­ла­та­та, а пла­теж­ни­те за­по­ве­ди се преп­ра­щат за из­п­ла­ща­ние в ков­чеж­ни­чес­т­ва­та (кло­но­ве­те на Бан­ка­та). От гор­на­та сис­те­ма из­ли­за, че всич­ки неп­ра­вил­нос­ти, греш­ки и пр. в до­ку­мен­ти­те, се из­п­ра­вят, пре­ди раз­хо­да да е про­из­ве­ден, а сле­до­ва­тел­но при пов­тор­но­то приг­лед­ва­ние на съ­щи­те до­ку­мен­ти не мо­же Па­ла­та­та да срещ­не не­как­ви поч­ти неп­ра­вил­нос­ти, и са­мо в от­че­ти­те на от­чет­ни­ци­те мо­же да из­на­ме­ри ня­кои нез­на­чи­тел­ни не­ре­дов­нос­ти. По тая имен­но при­чи­на прив­ре­мен­ни­те пос­та­нов­ле­ния в Бел­гийс­ка­та и др. Па­ла­ти, ус­т­ро­е­ни по съ­щия план, се на­ми­рат за из­лиш­ни.

Ос­вен че не тряб­ва да се из­да­ват ни­как­ви раз­по­реж­да­ния от Па­ла­та­та, до­ка­то за­бе­леж­ки­те на док­лад­чи­ци­те и съ­вет­ни­ци­те не се про­ве­рят и раз­г­ле­дат от от­де­ле­ни­е­то; за­що­то мно­го чес­то Па­ла­та­та мо­же да под­пад­не в кри­ти­ка, ко­га­то ис­ка­ни­я­та й се ока­жат не­ос­нов­ни; но още не­ос­по­ри­мо по-лес­но ще бъ­де за са­ма­та Па­ла­та да из­ло­жи в ед­но пос­та­нов­ле­ние всич­ки неп­ра­вил­нос­ти по смет­ки­те на един от­чет­ник през ця­ла­та го­ди­на, не­же­ли да пи­ше за все­ки слу­чай от­дел­но, как­то тя пра­ви се­га. Ми­нис­тер­с­т­во­то на­ми­ра ре­ше­ни­е­то на Па­ла­та­та, ос­но­ва­но вър­ху до­се­гаш­на­та й прок­ти­ка, преж­дев­ре­мен­но, за­що­то тя не е има­ла въз­мож­ност до се­га да прег­ле­да ни ед­но от по-про­вил­ни­те бю­д­жет­ни уп­раж­не­ния, в ко­и­то ни­как­ви до­ку­мен­ти и ни­как­ви пра­ви­ла не са съ­щес­т­ву­ва­ли. Как­то спо­ме­нах по-го­ре, в но­вия за­ко­ноп­ро­ект прив­ре­мен­ни­те пос­та­нов­ле­ния са спа­зе­ни, ка­то е при­ба­ве­на за­бе­леж­ка­та към чл. 62, въз ос­но­ва­ние на ко­я­то Па­ла­та­та мо­же да се сна­ся с над­леж­ни­те ли­ца без пос­та­нов­ле­ния, до­ка­то се прис­по­со­бят из­ра­бо­те­ни­те за­ко­ни и пра­вил­ни­ци и от­чет­ни­ци­те взе­мат да пред­с­тав­ля­ват смет­ки­те си ре­дов­но.

Без да се прос­ти­рам по­ве­че вър­ху не­дос­та­тъ­ци­те на съ­щес­т­ву­ю­щия за­кон за Па­ла­та­та, от из­ло­же­но­то до тук ще се убе­дят Г-да Пред­с­та­ви­те­ли­те, до­кол­ко той е бил прис­по­со­бим и е от­го­ва­рял на по­ло­же­ни­е­то, в ко­е­то се е на­ми­ра­ла до се­га от­чет­ност­та в Кня­жес­т­во­то. В пред­с­тав­ля­е­мия нов за­ко­ноп­ро­ект ми­нис­тер­с­т­во­то се е ста­ра­ло да пре­мах­не всич­ки не­дос­та­тъ­ци; да уяс­ни всич­ки тъм­ни стра­ни; да из­х­вър­ли всич­ки из­лиш­ни пра­ви­ла и да пред­ви­ди всич­ки не­об­хо­ди­ми пос­та­нов­ле­ния за пра­вил­ния ход на Па­ла­та­та. Ми­нис­тер­с­т­во­то на фи­нан­си­те е на мне­ние, че в но­во­ус­т­ро­я­ва­ни­те дър­жа­ви, как­ва­то е на­ша­та, за­ко­ни­те тряб­ва да съ­дър­жат по въз­мож­нос­ти всич­ки слу­чаи и фор­мал­нос­ти, ко­и­то мо­же да се сре­щат. Мно­го не­ща, ко­и­то в уре­де­ни­те дър­жа­ви са уза­ко­не­ни от са­ма­та прак­ти­ка и се счи­тат за из­лиш­ни да фи­гу­ри­рат в за­ко­ни­те, у нас, при не­о­пит­ност­та на слу­жа­щи­те, тряб­ва да се на­ла­гат в са­ми­те за­ко­ни. Ето за­що в пред­с­тав­ля­е­мия за­ко­ноп­ро­ект ми­нис­тер­с­т­во­то е пред­ви­ди­ло мно­го чле­но­ве, ко­и­то при пръв пог­лед мо­же да се по­ка­жат ка­то из­лиш­ни, а всъщ­ност със­тав­ля­ват най-глав­ни­те ус­ло­вия за пра­вил­ния вър­веж на Па­ла­та­та.

Гос­по­да Пред­с­та­ви­те­ли!

Изоб­що вър­ху За­ко­ноп­ро­ек­та за Смет­на­та па­ла­та счи­там за не­об­хо­ди­мо да ка­жа, че под как­ва­то фор­ма да са уре­де­ни Па­ла­ти­те в раз­ни­те дър­жа­ви, те имат го­ре-до­ле ед­но и съ­ще­то пред­наз­на­че­ние, а имен­но: да се про­из­на­сят в пос­лед­ня ин­с­тан­ция вър­ху опе­ра­ци­и­те на всич­ки ли­ца, що бо­ра­вят с дър­жав­ни и об­щес­т­ве­ни су­ми и ма­те­ри­а­ли; да се про­из­на­сят пра­вил­но ли е из­пъл­ня­ван все­ки бю­д­жет и да да­ва мне­ни­е­то си вър­ху пре­об­ра­зо­ва­ни­я­та и по­доб­ре­ни­я­та на дър­жав­но­то и об­щес­т­ве­но сче­то­вод­с­т­во.Нав­ся­ка­де Смет­на­та па­ла­та е пос­та­ве­на меж­ду за­ко­но­да­тел­на­та и из­пъл­ни­тел­на­та влас­ти, ка­то е на­то­ва­ре­на да съ­об­ща­ва на пър­ва­та, да­ли са вер­ни смет­ки­те, ко­и­то й пред­с­та­вя вто­ра­та.

От­но­си­тел­но из­пъл­не­ни­е­то на въз­ла­га­е­ми­те на па­ла­ти­те обя­за­нос­ти се сре­щат два ви­да ор­га­ни­за­ции. Пър­вия, на­чи­на по кой­то са уч­ре­де­ни Фран­цуз­ка­та, Ан­г­лийс­ка­та, Гер­ман­с­ка­та, Ру­мън­с­ка­та и дру­ги па­ла­ти; а вто­рия, на­чи­на по кой­то са ор­га­ни­зи­ра­ни Бел­гийс­ка­та, Ита­ли­ян­с­ка­та, Го­лан­д­с­ка­та, Швед­с­ка­та, и др. Па­ла­ти. Раз­ли­ка­та се зак­лю­ча­ва са­мо в от­но­ше­ние на ас­сиг­но­ва­ни­е­то и про­ве­ря­ва­ни­е­то на су­ми­те.

Въ[в] Фран­ция всич­ки раз­хо­ди се ас­сиг­но­ват от ми­нис­т­ри­те на ос­но­ва­ние раз­ре­ше­ни­те тем в бю­д­же­та кре­ди­ти, но не мо­же да се из­п­ла­тят от ков­чеж­ни­чес­т­ва­та, до­ка­то не се ви­зи­рат пред­ва­ри­тел­но пла­теж­ни­те за­по­ве­ди от Фи­нан­со­во­то ми­нис­тер­с­т­во, ко­е­то про­ве­ря­ва да­ли раз­хо­да се про­из­веж­да за­кон­но и пра­вил­но.На Смет­на­та па­ла­та е въз­ло­же­на гри­жа­та, да про­ве­ря­ва от­пос­ле по до­ку­мен­ти­те всич­ки при­хо­ди и раз­хо­ди по бю­д­же­та. По тоя на­чин кон­т­ро­ла въ[в] Фран­ция е раз­де­лен меж­ду Фи­нан­со­во­то ми­нис­тер­с­т­во и Смет­на­та па­ла­та, ка­то се пос­та­вя фи­нан­со­вия ми­нис­тър от­го­во­рен за всич­ки раз­хо­ди, ко­и­то би до­пус­нал да се про­из­веж­дат неп­ра­вил­но и не­за­кон­но.

В Бел­гия пред­ва­ри­тел­ния, как­то и окон­ча­тел­ния кон­т­рол на раз­хо­ди­те е въз­ло­жен на Смет­на­та па­ла­та. Ни ед­на за­по­вед не мо­же да се из­п­ла­ти от ков­чеж­ни­чес­т­во­то, до­ка­то тя не е ви­зи­ра­на от Па­ла­та­та. Пре­ди да впи­ше в ре­гис­т­ри­те си и да ви­зи­ра пла­теж­ни­те за­по­ве­ди, Па­ла­та­та раз­г­леж­да:да­ли те не про­ти­во­ре­чат на ня­кой за­кон; да­ли се от­на­сят до над­леж­ни­те па­раг­ра­фи от бю­д­же­та и да­ли раз­хо­да не пре­ви­ша­ва раз­ре­ше­ни­те кре­ди­ти. Ако Па­ла­та­та от­ка­же да ви­зи­ра ня­коя за­по­вед, Ми­нис­тер­с­кий съ­вет раз­г­леж­да мо­ти­ви­те на от­каз­ва­ни­е­то, и в слу­чай, че нас­тои за из­п­ла­ща­ни­е­то на раз­хо­да, Па­ла­та­та ви­зи­ра за­по­вед­та с ре­зер­ва и до­ла­га то­ва от­пос­ле на На­род­но­то Пред­с­та­ви­тел­с­т­во. Съ­ща­та сис­те­ма се прак­ти­ку­ва, как­то ка­зах по-го­ре, в Ита­лия, Го­лан­дия и Шве­ция. В ат­ри­бу­ти­те на Ита­ли­ян­с­ка­та Па­ла­та има да­же не­що по­ве­че, ко­е­то не съ­щес­т­ву­ва в ни­коя дру­га, а имен­но: Всич­ки ука­зи, от ко­е­то и ми­нис­тер­с­т­во и да се из­да­ват, как­во­то и да съ­дър­жат, се пред­с­та­вят на Па­ла­та­та, за да ги ви­зи­ра и впи­ше в ре­гис­т­ри­те си. Ако Па­ла­та­та от­ка­же да ви­зи­ра ня­кой указ, Ми­нис­тер­с­кий съ­вет ре­ша­ва, как­то и за пла­теж­ни­те за­по­ве­ди, да­ли тряб­ва да нас­тои за ви­зи­ра­ни­е­то, в кой­то слу­чай Па­ла­та­та го ви­зи­ра с ре­зер­ва.

При всич­ко, че фран­цуз­ки­те за­ко­но­да­те­ли кон­тес­ти­рат пол­за­та от пред­ва­ри­тел­ния кон­т­рол на Па­ла­та­та, ка­то по­дър­жат, че щом от­го­вор­ност­та на фи­нан­со­вия ми­нис­тър и на от­чет­ни­ци­те е доб­ре оп­ре­де­ле­на, ня­ма ни­как­ва опас­ност за до­пу­ща­ние не­за­кон­нос­ти, неп­ра­вил­нос­ти и зло­у­пот­реб­ле­ния; още по­ве­че, че пред­ва­ри­тел­ния кон­т­рол в Па­ла­та­та се из­вър­ш­ва на­бър­зо, ко­га­то ня­ма съб­ра­ни още всич­ки до­ку­мен­ти; а ос­вен то­ва за­що­то са­ма­та Па­ла­та не мо­же да спре из­п­ла­ща­ни­е­то на един раз­ход, щом ка­то Ми­нис­тер­с­кий съ­вет нас­тои. При всич­ко то­ва, аз не мо­га да не приз­ная, че ор­га­ни­за­ци­я­та на Па­ла­ти­те по сис­те­ма­та на Бел­гийс­ка­та при­на­сят по-го­ля­ма пол­за за дър­жа­ва­та.

Ус­т­ройс­т­во­то на на­ша­та Па­ла­та, как­то и на Фи­нан­со­во­то ми­нис­тер­с­т­во, е ос­но­ва­но на пър­ва­та сис­те­ма, вър­ху ко­я­то са из­ра­бо­те­ни и всич­ки но­ви за­ко­ни и пра­вил­ни­ци по от­чет­ност­та, где­то са пред­ви­де­ни всич­ки пре­ду­па­зи­тел­ни мер­ки за неп­ра­вил­но хар­че­ние на дър­жав­ни­те и об­щес­т­ве­ни су­ми и ма­те­ри­а­ли. Же­ла­тел­но би би­ло що­то да не мо­же се ре­ор­га­ни­зи­ра Па­ла­та­та още от се­га по сис­те­ма­та на Бел­гийс­ка­та. Но по­не­же ко­рен­ни­те пре­об­ра­зо­ва­ния в по­доб­ни слу­чаи вле­кат след се­бе си мно­гоб­рой­ни из­ме­не­ния въ[в] вър­ве­жа и ус­т­ройс­т­во­то на зна­чи­тел­но чис­ло дру­ги уч­реж­де­ния; а ос­вен то­ва тряб­ва да се изу­чат пред­ва­ри­тел­но всич­ки тън­кос­ти на бел­гийс­ка­та сис­те­ма, аз на­ми­рам за не­об­хо­ди­мо, да се по­доб­ри по­ло­же­ни­е­то на Па­ла­та­та и улес­нят ней­ни­те дейс­т­вия чрез при­ла­га­ни­е­то на пред­с­та­ве­ния за­ко­ноп­ро­ект, до­ка­то ми­нис­тер­с­т­во­то взе­ме нуж­ни­те мер­ки за под­роб­но­то изуч­ва­ние ус­т­ройс­т­во­то на Па­ла­та­та по об­ра­зе­ца на Бел­гийс­ка­та, след ко­е­то да пре­об­ра­зу­ва на­ша­та окон­ча­тел­но.

Ми­нис­тър на фи­нан­си­те: Ка­ра­ве­лов
ЦДА, Ф. 173 К, оп. 1, а.е. 73, л. 36 ­ 38. Пе­чат­но.

№ 32