У К А З
№ 553
НИЙ АЛЕКСАНДР I
С БОЖИЯ МИЛОСТ И НАРОДНАТА ВОЛЯ
КНЯЗ НА БЪЛГАРИЯ
По предложението на Нашат управляющий Министерството на финансите, представено Нам с докладът му от 21 юлий текущата год[ина] под № 17426
ПОСТАНОВИХМЕ И ПОСТАНОВЯВАМЕ:
I. Да се внесе за разглеждание от Държавния съвет въпроса за увеличавание числото на Докладчиците при Сметната палата с още дванадесет души, от които четири първокласни с по 3,600 и осем второстепенни с по 3,000 лева годишна заплата. Потребната сума за съдържанието им до края на текущата година ще се вземе от запазения фонд на Финансовото министерство.
II. Изпълнението но тоя Указ се възлага на Нашат управляющий Министерството на финансите.
Издаден в Нашата столица
В г. София. 23 юлий [1883 год.]
Александр
Управляющий Министерството на финансите: Бурмов
ЦДА, Ф. 159 К, оп. 1, а.е. 61, л. 130. Оригинал. Ръкопис.
№ 27
Доклад от Тодор Бурмов, управляващ Министерството на финансите, до княз Александър I Батенберг за разрешаване използването на суми от текущия бюджет на Министерството на финансите за работна заплата на новоназначените дванадесет докладчици при Сметната палата
София,13 август 1883 г.
ДОКЛАД ДО КНЯЗА
№ 19946
ГОСПОДАРЮ,
Понеже Държавний съвет, на основание указа на Ваше Височество от 23 юлий т.г. под № 553, в заседанието си от 28 същий месец разреши да се увеличи числото на докладчиците в Сметната палата още с дванадесет души, и на които съдържанието до края на текущата година да се вземе от запасния фонд на повереното ми министерство, с това чест имам да помоля най-смирено Ваше Височество да благоволите и разрешите да се вземат 12,800 лева от текущий бюджет на Финансовото министерство,отделение II, гл.II, ст. 6 и пренесат в първо отделение, гл. IV, § 1 на същий бюджет, за речената по-горе цел.
Ако Ваше Височество одобрявате това мое предложение, чест имам най-покорно да Ви помоля да благоволите и подпишете приложения при това указ.
Съм, Господарю, на Ваше Височество най-покорен служител и верен поданик.
Управляющий Министерството на финансите: Бурмов
На доклада има резолюция: “Одобрено. Александър”
ЦДА, Ф. 159 К, оп. 1, а.е. 61, л. 134. Оригинал. Ръкопис.
№ 28
Указ на княз Александър I Батенберг за разрешаване прехвърлянето на суми от текущия бюджет на Министерството на финансите за работни заплати на новоназначените дванадесет докладчици при Сметната палата.
София, 24 август 1883 г.
У К А З
№ 684
НИЙ АЛЕКСАНДР I
С БОЖИЯ МИЛОСТ И НАРОДНАТА ВОЛЯ
КНЯЗ НА БЪЛГАРИЯ
По предложението на Нашът управляющий Министерството на финансите, представено Нам с доклада му от 13 август текущата година, под № 19946 и съгласно с мнението на Държавний съвет.
ПОСТАНОВИХМЕ И ПОСТАНОВЯВАМЕ:
Ст. I. Да се вземат от текущия бюджет на Финансовото министерство от отд[еление] II, гл. II, ст. 6 лева 12,800 и пренесат в отд[еление] 1, гл. IV, § 1, ст. 1 на същий бюджет за съдържанието до края на текущата година на 4 първокласни и 8 второкласни допълнителни докладчици при Сметната палата.
Ст. II. Изпълнението на настоящия указ се възлага на Нашът управляющий Министерството на финансите.
Издаден в Нашата столица на 24 август 1883 година.
Александр
Управляющий Министерството на финансите: Бурмов
На указа има резолюция: “Да се обнародва указа”
ЦДА, Ф. 159 К, оп. 1, а.е. 61, л. 135. Оригинал. Ръкопис.
№ 29
Доклад от Григор Начович, министър на финансите, до княз Александър I Батенберг за утвърждаване с указ увеличаването на броя на докладчиците при Сметната палата.
София, 3 октомври 1883 г.
ДОКЛАД
ДО НЕГОВО ВИСОЧЕСТВО КНЯЗЯ
№ 24347
ГОСПОДАРЮ!
На основание указите на ВАШЕ ВИСОЧЕСТВО от 23 юлий и 24 август т[ази] год[ина] под №№ 553 и 684, с това чест имам най-смирено да помоля ВАШЕ ВИСОЧЕСТВО да благоволите и утвърдите чрез подписването приложения тук указ, с който се назначават няколко допълнителни докладчици при Сметната Палата.
Съм,
ГОСПОДАРЮ,
на ВАШЕ ВИСОЧЕСТВО
най покорен служител и верен поданик
Министр на финансите: Г. Д. Начович
г. София, 3 октомврий 1882* г.
На доклада има резолюция: “Одобрено. Александр”
ЦДА, Ф. 159 К, оп. 1, а.е. 61, л. 166. Оригинал. Ръкопис.
№ 30
Указ на княз Александър I Батенберг за назначаване на първокласни и второкласни докладчици при Сметната палата.
София, 3 октомври 1883 г.
У К А З
№ 814
НИЙ АЛЕКСАНДР I
С БОЖИЯ МИЛОСТ И НАРОДНАТА ВОЛЯ
КНЯЗ НА БЪЛГАРИЯ
По предложението на Нашът Министър на финансите, представено Нам с доклада му от 3 октомври т[ази] год[ина] под № 24347
ПОСТАНОВИХМЕ И ПОСТАНОВЯВАМЕ:
Ст. I. Да назначим за допълнителни I-кл[асни] докладчици при Сметната палата досегашните II-класни докладчици М. Мартинов56, Д. Еленков57, Хр. Н. Дабовски и досегашния контролер при Дубницкото ковчежничество Г. Наков58.
Ст. II. Да назначим за II-кл[асни] допълнителни докладчици при същата Палата Ст. Иванов59, бивший учител при Царибродското III-то кл[асно] училище; Георги Менкадосиев60, контролер при Кюстендилското окр[ъжно] ковчежничество; Сп. Тричков61, контролер при Видинското окр[ъжно] ковчежничество; Петър Митков62, контролер при Врачанското ковчежничество; А. В. Даскалов63, оценител при Видинската митница; А. Баргазов64, бивший помощник ковчежника при Българската народна банка; Хр. Г. Екимов65, регистратор при същата Палата; К. Гендов66, бивший управител на Дъсчено-Кладенската митница и Н. Юрданович67, контролер при Добричкото околийско ковчежничество.
Ст. III. Новоназначените на длъжност ще почнат да получават заплата от деня на постъпванието им в Палатата, а находящите се на длъжност от деня на предаване делата на лицата, които ще ги заместят.
Ст. IV. Изпълнението на настоящия указ възлагаме на Нашът министър на финансите.
Издаден в Нашата столица София на 3 октомврий 1883 год.
Александр
Министър на финансите: Г. Д. Начович
На документа има резолюция: “Да се обнародва указа”
ЦДА, Ф.159 К, оп. 1, а.е. 61, л. 167, 170. Оригинал. Ръкопис.
№ 31
Доклад от Петко Каравелов, министър на финансите, до Народното събрание по законопроекта за Върховната сметна палата.
София, 29 ноември 1884 г.
Д О К Л А Д
ДО НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ
Относително законопроекта за Върховната сметна палата
Господа Представители!
Въ[в] всички просветени държави съществува по едно учреждение, върху което е възложена грижата да проверява правилното постъпвание и разходвание на държавната и обществена пара и материали.Това учреждение, предвидено и в основния ни закон, Конституцията, носи у нас названието Сметна Палата. Учредена съ[с] закон от 17 декемврий 1880 г. Сметната палата съществува и до днес. Както по всичките клонове на управлението и в отношение на Сметната палата нашето законодателство е развивало своята деятелност и до сега съществуват вече два закона. Първия закон от 17 декемврия 1880 г., изработен на бърза ръка преди самото учреждавание на Палатата, съдържаше най-важните принципи по атрибутите и компетентността на Палатата; а втория, от 8 февруария 1883 год., е в сила по настоящем. Последния закон, при всичките му по-големи подробности от първия, представлява такива празноти, излишности и неясности, щото правителството намери за необходимо да го преработи съвършено изново.
За пояснение на думите си ще приведа само няколко фактове, които ще бъдат достатъчни.
Чл. 3 от закона определя, че съветниците на Сметната палата се назначават и уволняват с Княжески указ по предложение на министра на финансите, съ[с] съгласието на Министерский съвет.
Чл. 8 и 10 говорят за назначаванието на помощник-деловодителя, писарите и разсилните; но нигде другаде в закона не е казано, как и от кого се назначават председателя, прокурора, докладчиците и деловодителя.
Чл. 5 от закона постановява, че съветниците на Сметната палата не могат да бъдат представители в Народното събрание, нито да занимават някоя гражданска или административна служба, нито да имат частна търговия или индустрия и пр.; но в тоя член или в други не е определено, каква възраст трябва да имат съветниците, нито пак дали горното постановление се отнася до председателя, прокурора и докладчиците.
Чл. 6. Определя до каква степен трябва да не бъдат роднина помежду си съветниците; а за председателя ни дума не става; като че ли той не съществува в Палатата.
В закона не е предвидено ни най-малкия ценз за персонала на Палатата; а ценза е най-добрата гаранция за доброто уреждание на което и да било учреждение.
Чл. 4. От същия закон предвижда, че уволнението и назначението на съветниците в Сметната палата става съгласно съ[с] закона за чиновниците.
Чл. 3 от първия закон за Палатата постановяваше, че председателя, членовете и деловодителя се назначават за три години от Княза по предложението на Министерский съвет. Значи, че първия закон е давал известна гаранция за по-голяма сигурност на поменатите длъжности. Изменението на начина за назначаванието им е дало повод на Палатата да напомни в Доклада си до Негово Височество, представен през настоящата сесия на Народното събрание, че относително назначението и увалнението състава на Палатата новия закон поставил това учреждение под отговорност не към Народното събрание, а към Правителството, на което сметките трябва да преглежда и че това е отнело една от съществените гаранции за независимостта на Палатата от страна на Правителството. Не знам доколко обвиненията на Палатата са справедливи по тоя въпрос. Мене ми се срува, че не толкова в самостоятелността на назначаванието се състои самостоятелността на едно учреждение, колкото в точното определение на правата и обязаностите му, както и в добросъвестното отнасяние на служащите към възложените тем длъжности. Назначаванието на персонала в Сметните палати става не по един начин в разните държави. Напр[имер] въ[в] Франция председателя и съветниците се назначават до живот от председателя на републиката по представлението на Министерский съвет. Пожизнеността води началото си още от 1813 год. В Германия се назначават направо от Императора за до живот; в Австрия се назначават тоже от Императора, без да са пожизнени; в Италия се назначават от царя по представление на Министерский съвет, без да са пожизнени; в Румъния се назначават до живот по представление на Народното събрание; в Сърбия се назначават от краля по представление на Държавния съвет, без да са пожизнени и пр. Всеки ще съзнае, че пожизнеността на състава в което и да било учреждение е немислимо поне за няколко години у нас. Назначаванието на състава в Палата от Народното събрание, както и в Белгия и Дания, тоже на може да се допусне, ако не желаем да направим от Палатата едно партизанско учреждение, което да се мени при всяко изменение състава на Народното Представителство. Единствения удовлетворителен начин за назначаванието на председателя и съветниците е да става по представлението на Министерский съвет; а за да се даде по-голяма независимост на Палатата, уволнението им да не може да се извършва без предварителното съгласие на Народното Представителство. Тоя начин е предвиден в чл. 3 на представляемия сега законопроект.
Съгласно чл. 2 и 20 от съществующия закон всички отчетници трябва да изпращат сметките си направо в Палатата.Тъй поне последнята ги е разбрала, което се види от самия й доклад, гдето на стр. 121 е казано, че: “Според практикуемия ред, основан на наставленията за окръжните ковчежничества, (§ 64), сметките на разни учреждения се внасят в Министерството на финансите и после се изпращат от него в Палатата. При такива условия ясно е, че чл. 2 от закона не може да се приспособява както той предписва”. Кривото тълкувание на поменатия член Палатата дава само защото той е изложен неясно и непълно от законодателя. Начина на съставлението и представянието отчетите и документите се определя навсякаде в особените правилници, както гласи и самия чл. 20. Представлението им във всички държави става чрез Финансовото министерство.
Чл. 6 на първия закон за нашата Палата много по-добре определяше това. Той гласи, че “отчетните ведомости и книги на всички правителственни учреждения заедно с приходно-разходните и оправдателни документи, следят разглеждането им по установения ред от Министерството на Финансите, внасят се въ[в] Върховната Сметна Палата за проверяване.” Закона за Френската Палата има същия член както и нашия, а именно чл. 390, който гласи: “Прокурора си доставя списък за всички отчетници, които трябва да представят отчетите си в Палатата. Той следи да ли ги представят или не в определения от законите и правилниците срокове и възбужда въпрос, да се наложи глоба на ония, които окъсняват.”
От друга страна ето що казва правилника за счетоводство в[ъ]в Франция: “Ковчежниците са подсъдими на Сметната Палата. Те испращат предварително отчетите си в[ъ]в Финансовото Министерство, за да се проверят от Счетоводството.”
“Отчетите трябва да са придружени от приходните и разходните документи, които са биле изпращани постепенно в[ъ]в Финан[совото] Министерство.”
“Отчетите на ковчежниците трябва да се представят в Палатата: първата част най-късно до 30 Ноемврия втората година от упражнението ; втората част преди 1 Май на годината , която след оная за която е отчета.”
“Понеже отчетите трябва да се проверяват предварително от Финансовото Министерство, ковчежниците са длъжни, да ги представят в Счетоводството, първата част от 15 до 20 Октомврий, втората част в последните дни на Февруария.”
“Когато счетоводството свърши проверката на отчетите, изпраща в Палатата едина от двата екземпляра, след като удостоверява верността му с книгите на Счетоводството.”
Членовете 5, 6 и 8 от закона за Белгийската палата гласят:
“Тая Палата е натоварена с проверката и ликвидацията на сметките на главната администрация и на всички отчетници”
“Палатата кореспондира направо с разните администрации и с отчетниците, за което се касае до представлението на сметките им. Палатата произнася против закъснелите отчетници глоба.”
От друга страна ето що съдържа правилника за държавната отчетност в Белгия:
Чл. 31. “По изтичанието на всеки месец, отчетниците на разните администрации съставляват ведомости за приходите и разходите си.”
Чл. 36. “Поменатите ведомости се изпращат в два екземпляра във Финансовото министерство, придружени от оправдателните документи по разхода.”
Чл. 45. “Годишните отчети се изпращат във Финансовото министерство преди 15 февруария всяка година.”
“Надлежния министър налага на закъснелите отчетници предвидената глоба в чл. 8 от закона за Палатата.”
Чл. 155. “Министерството изпраща оправдателните документи в Палатата постепенно, по месец, както ги получава. Последнето изпращание става най-късно до 15 декемврий втората година от бюджетното упражнение.”
От гореизложеното, както и от практиката в другите държави, се вижда, че Палатата само следи, щото отчетите и документите да й се представят навреме; в никак не направо. Затова именно, в проекта на министерството чл. 36 е изложен ясно, че: “Начина и срока на приготовлението и представлението отнетите , документите, които трябва да ги придружават и наказанията, що се налагат върху неизправните отчетници са определени в специалните закони и правилници относително счетоводството на разните правителствени, обществени и благотворителни учреждения, които са поставени под контрола на Сметната палата”. Ако отчетниците изпращаха отчетите си направо в Палатата, Финансовото министерство не би било в състояние никакви сведения по приходите и разходите на Княжеството; а пак Закона за отчетността го задължава да представлява ежегодно в Народното събрание особен законопроект за ликвидацията на всеки бюджет и отчет за финансовото положение през всяка година.
Чл. 7 от съществующия закон предвижда длъжност прокурор при Палатата, а членовете 20 и 27 определят неговите права и обязаности. Самата практика доказа, че тая длъжност е съвършено излишна. Чл. 21 по закона отнема най-главното право на председателя; а означените в членове 20, 22, 23 и 27 обязаности може да се извършват от председателя съ[с] съдействието на секретаря. Повечето от обязаностите, които закона възлага на прокурора са толкоз маловажни, щото той през цялата почти година ще стои празен, без никакви почти занятия, когато той може да бъде като съветник една работна сила в действията на Палатата. Съществуванието на прокурорска длъжност има резон в големите държави, гдето състава на Палатата е от стотина лица, които председателя няма възможност да надзирава, и занятията й много компликирани; но у нас, както и във всички малки държавици, тая длъжност е само един лукс без никаква необходимост. Върху тия основания, вероятно, нито в Белгия не съществува прокурорска длъжност. Самата Палата признава, че прокурора е съвсем излишен. На основание гореизложеното в новия законопроект длъжността на прокурора не съществува; а предвидените нему обязаности са възложени на председателя и секретаря.
Членовете 54 до 59 на съществующия закон за Палатата съдържат няколко неопределени и неточни правила относителност веществената отчетност. Поменатите членове нямат никакъв резон да съществуват в закона, още повече, че в член 1-й, буква б), е предвидено, как Палатата е обязана да разследва всички държавни веществени сметки. Навсякаде, с изключение на Франция, съществуват особени закони относително веществената отчетност, затова в закона на Палатата не се предвиждат никакви подобни указания по тоя предмет. Финансовото министерство е вече представило на Народното събрание нужния за веществената отчетност законопроект и е изготвило необходимия правилник за приспособлението му, който съдържа 47 члена всички правила и форми по водението на счетоводството и представяние сметките. По тия именно причини в новия законопроект няма никакви подробности относително веществената отчетност.
В членове 1, 2, 20 и пр. на съществующия закон се говори за някакви отчетници, които не са определени никаде до сега. Членовете 39 и 44 пак определят по кой начин трябва да се издават постановленията на Палатата върху проверяваните от нея сметки и документи, като е обязана върху всяка сметка да издава особено постановление. Тия членове дават най-големите затруднения на Палатата в нейните действия. Понеже в ни един закон не били определени още лицата, които се смятат за отчетници, както и правилата, по които те трябва да се ръководят, Палатата е вземала за отчетник всяко лице, което е изтеглювало от ковчежничеството и най-малката сума и за най-нищожните неправилности тя е била принуждавана, съгласно съ[с] закона, да издава постановления. Макар и неясно определени, съдържимите в членове 39 и 44 правила относително постановленията на Палатата може да се приспособят само след като се определят точно отчетниците, както и всички отчети и документи, които те трябва да й представляват. До тогаз трябваше законодателят да разреши на Палатата, без да издава привременни постановления, да изисква от надлежните лица, чрез обикновена преписка, било доставянието на обяснения и недостающи документи; било повръщание на непровилно получени или изразходвани суми; било изправлението на разни опущения. Ето защо, в чл. 62 на новия законопроект е предвидена особена забележка; а всички отчетници и техните отговорности са определени в приготвените от Финансовото министерство закони и правилници по счетоводството, които ще се приспособят от началото на идущата година.
Членовете 51 и 52 от съществующия закон предвиждат, че въззива против решенията на Сметната палата за нарушение формата и закона трябва да се прави пред Държавний съвет. Понеже в България не съществува вече Държавен съвет; но освен това, даже и да съществуваше, най-компетентното учреждение, което с успех може да изпълнява изискваните от поменатите членове постановления, е Касационния съд, то в новия законопроект в членове 65, 66 и 67 е определено, че постановленията на Палатата ще се обжаловат пред Касационния съд, както това става в повечето държави.
Членове 41 до 44 от съществующия закон, макар и да не са особено ясни, определят, че постановленията на Палатата биват или привременни или окончателни. При всичко, че Палатата намира привременните постановления за излишни, както споменува в доклада си стр. 122, понеже подобни не съществували в някои държави и практиката й доказала това, министерството не може да се съгласи с мнението на Палатата, затова и в новия законопроект то е оставило привременните постановления. Във всички Палати, учредени по образеца на французката, приврементите постановления съществуват и са необходими.
Обясненията, които съветниците и докладчиците могат да изискват от отчетниците, им служат само за осветление при изучванието на сметките, сир[еч] да им дадат възможност да изложат всички непровилности в рапортите, що са задължени да представляват на обсъждание в отделенията или в общото събрание на Палатата. Забележките на докладчика не може да имат сила на постановление. За да бъде постановлението колкото се може по-обмислено и основно, закона за Френската, Румънската, Сръбската и др. Палати, предвижда, щото щом се представи един рапорт от някой докладчик, председателят го възлага на един от съветниците да провери, дали докладчика е извършил сам проверката и дали означените в рапорта неправилности са основни. Само след това се внася рапорта за разглеждание в общо или частно заседание и се издава привременно или окончателно постановление. От това излиза, че проверката преминава през три стъпена контрол. Първия проверен от един или повече докладчици, според важността на делото; втория извършен от един съветник; а третия от самата Палата.
Палатата се е произнесла против привременните постановления, защото в Белгия подобни не съществуват. Но трябва да вземем предвид, че в Белгия отчетността е поставена на съвсем други основи, както ще видим по-после, нежели както е във Франция, Румъния и у нас. Там всички заповеди, преди да се изпратят за изплащание в ковчежничествата, минават през Палатата, за да ги визира, и после се изпращат във Финансовото министерство, да ги завежда по регистрите на държавното счетоводство. Всички заповеди трябва да са придружени от оправдателни документи, понеже в Белгия се отпущат в аванс суми само в два или три случая и то в незначителен размер. Оправдателните документи се проверяват и задържат в Палатата, а платежните заповеди се препращат за изплащание в ковчежничествата (клоновете на Банката). От горната система излиза, че всички неправилности, грешки и пр. в документите, се изправят, преди разхода да е произведен, а следователно при повторното пригледвание на същите документи не може Палатата да срещне некакви почти неправилности, и само в отчетите на отчетниците може да изнамери някои незначителни нередовности. По тая именно причина привременните постановления в Белгийската и др. Палати, устроени по същия план, се намират за излишни.
Освен че не трябва да се издават никакви разпореждания от Палатата, докато забележките на докладчиците и съветниците не се проверят и разгледат от отделението; защото много често Палатата може да подпадне в критика, когато исканията й се окажат неосновни; но още неоспоримо по-лесно ще бъде за самата Палата да изложи в едно постановление всички неправилности по сметките на един отчетник през цялата година, нежели да пише за всеки случай отделно, както тя прави сега. Министерството намира решението на Палатата, основано върху досегашната й проктика, преждевременно, защото тя не е имала възможност до сега да прегледа ни едно от по-провилните бюджетни упражнения, в които никакви документи и никакви правила не са съществували. Както споменах по-горе, в новия законопроект привременните постановления са спазени, като е прибавена забележката към чл. 62, въз основание на която Палатата може да се снася с надлежните лица без постановления, докато се приспособят изработените закони и правилници и отчетниците вземат да представляват сметките си редовно.
Без да се простирам повече върху недостатъците на съществующия закон за Палатата, от изложеното до тук ще се убедят Г-да Представителите, доколко той е бил приспособим и е отговарял на положението, в което се е намирала до сега отчетността в Княжеството. В представляемия нов законопроект министерството се е старало да премахне всички недостатъци; да уясни всички тъмни страни; да изхвърли всички излишни правила и да предвиди всички необходими постановления за правилния ход на Палатата. Министерството на финансите е на мнение, че в новоустрояваните държави, каквато е нашата, законите трябва да съдържат по възможности всички случаи и формалности, които може да се срещат. Много неща, които в уредените държави са узаконени от самата практика и се считат за излишни да фигурират в законите, у нас, при неопитността на служащите, трябва да се налагат в самите закони. Ето защо в представляемия законопроект министерството е предвидило много членове, които при пръв поглед може да се покажат като излишни, а всъщност съставляват най-главните условия за правилния вървеж на Палатата.
Господа Представители!
Изобщо върху Законопроекта за Сметната палата считам за необходимо да кажа, че под каквато форма да са уредени Палатите в разните държави, те имат горе-доле едно и същето предназначение, а именно: да се произнасят в последня инстанция върху операциите на всички лица, що боравят с държавни и обществени суми и материали; да се произнасят правилно ли е изпълняван всеки бюджет и да дава мнението си върху преобразованията и подобренията на държавното и обществено счетоводство.Навсякаде Сметната палата е поставена между законодателната и изпълнителната власти, като е натоварена да съобщава на първата, дали са верни сметките, които й представя втората.
Относително изпълнението на възлагаемите на палатите обязаности се срещат два вида организации. Първия, начина по който са учредени Французката, Английската, Германската, Румънската и други палати; а втория, начина по който са организирани Белгийската, Италиянската, Голандската, Шведската, и др. Палати. Разликата се заключава само в отношение на ассигнованието и проверяванието на сумите.
Въ[в] Франция всички разходи се ассигноват от министрите на основание разрешените тем в бюджета кредити, но не може да се изплатят от ковчежничествата, докато не се визират предварително платежните заповеди от Финансовото министерство, което проверява дали разхода се произвежда законно и правилно.На Сметната палата е възложена грижата, да проверява отпосле по документите всички приходи и разходи по бюджета. По тоя начин контрола въ[в] Франция е разделен между Финансовото министерство и Сметната палата, като се поставя финансовия министър отговорен за всички разходи, които би допуснал да се произвеждат неправилно и незаконно.
В Белгия предварителния, както и окончателния контрол на разходите е възложен на Сметната палата. Ни една заповед не може да се изплати от ковчежничеството, докато тя не е визирана от Палатата. Преди да впише в регистрите си и да визира платежните заповеди, Палатата разглежда:дали те не противоречат на някой закон; дали се отнасят до надлежните параграфи от бюджета и дали разхода не превишава разрешените кредити. Ако Палатата откаже да визира някоя заповед, Министерский съвет разглежда мотивите на отказванието, и в случай, че настои за изплащанието на разхода, Палатата визира заповедта с резерва и долага това отпосле на Народното Представителство. Същата система се практикува, както казах по-горе, в Италия, Голандия и Швеция. В атрибутите на Италиянската Палата има даже нещо повече, което не съществува в никоя друга, а именно: Всички укази, от което и министерство и да се издават, каквото и да съдържат, се представят на Палатата, за да ги визира и впише в регистрите си. Ако Палатата откаже да визира някой указ, Министерский съвет решава, както и за платежните заповеди, дали трябва да настои за визиранието, в който случай Палатата го визира с резерва.
При всичко, че французките законодатели контестират ползата от предварителния контрол на Палатата, като подържат, че щом отговорността на финансовия министър и на отчетниците е добре определена, няма никаква опасност за допущание незаконности, неправилности и злоупотребления; още повече, че предварителния контрол в Палатата се извършва набързо, когато няма събрани още всички документи; а освен това защото самата Палата не може да спре изплащанието на един разход, щом като Министерский съвет настои. При всичко това, аз не мога да не призная, че организацията на Палатите по системата на Белгийската принасят по-голяма полза за държавата.
Устройството на нашата Палата, както и на Финансовото министерство, е основано на първата система, върху която са изработени и всички нови закони и правилници по отчетността, гдето са предвидени всички предупазителни мерки за неправилно харчение на държавните и обществени суми и материали. Желателно би било щото да не може се реорганизира Палатата още от сега по системата на Белгийската. Но понеже коренните преобразования в подобни случаи влекат след себе си многобройни изменения въ[в] вървежа и устройството на значително число други учреждения; а освен това трябва да се изучат предварително всички тънкости на белгийската система, аз намирам за необходимо, да се подобри положението на Палатата и улеснят нейните действия чрез прилаганието на представения законопроект, докато министерството вземе нужните мерки за подробното изучвание устройството на Палатата по образеца на Белгийската, след което да преобразува нашата окончателно.
Министър на финансите: Каравелов
ЦДА, Ф. 173 К, оп. 1, а.е. 73, л. 36 38. Печатно.
№ 32
Закон за Върховната сметна палата, приет от IV Обикновено народно събрание, I редовна сесия през 1885 г.
София, 19 януари 1885 г.
Сподели с приятели: |