З А К О Н За Вър­хов­на­та смет­на па­ла­та Гла­ва I За ус­т­ройс­т­во­то на Вър­хов­на­та смет­на па­ла­та

За Вър­хов­на­та смет­на па­ла­та

Чл. 1. Вър­хов­на­та смет­на па­ла­та е уч­ре­де­на с цел:

а) да про­ве­ря­ва от­че­ти­те от­но­си­тел­но дър­жав­ни­те при­хо­ди и раз­нос­ки, ко­и­то й се пред­с­тав­ля­ват еже­год­но, за­ед­но с всич­ки при­хо­до-раз­ход­ни до­ку­мен­ти от раз­ни­те от­чет­ни­ци по па­рич­на част;

б) да про­ве­ря­ва от­че­ти­те по ве­щес­т­ве­на част, ко­и­то й се пред­с­тав­ля­ват от за­ве­ду­ю­щи­те на скла­до­ве­те с пра­ви­тел­с­т­ве­ни ма­те­ри­а­ли;

в) да про­ве­ря­ва от­че­ти­те, ко­и­то ка­си­е­ри­те на град­с­ки­те об­щин­с­ки уп­рав­ле­ния са за­дъл­же­ни да й пред­с­тав­ля­ват нап­ра­во съг­лас­но с[ъс] За­ко­на за об­щин­с­ки­те уп­рав­ле­ния;

г) да се про­из­на­ся вър­ху апе­ла­тив­ни­те жал­би на ка­си­е­ри­те в ония об­щин­с­ки уп­рав­ле­ния, ко­и­то по­ра­ди нез­на­чи­тел­ност­та на при­хо­ди­те и раз­нос­ки­те си пред­с­тав­ля­ват от­че­та си за про­вер­ка в ок­ръж­ни­те съ­ве­ти, съг­лас­но с[ъс] За­ко­на за об­щин­с­ки­те уп­рав­ле­ния;

д) да про­ве­ря­ва от­че­ти­те на ка­си­е­ри­те при ар­хи­е­рейс­ки­те ду­хов­ни съ­ве­ти, ко­и­то са обя­за­ни да й пред­с­тав­ля­ват съг­лас­но с Ек­зар­хийс­кий ус­тав;

е) да про­ве­ря­ва от­че­ти­те на ка­си­е­ри­те на всич­ки об­щес­т­ве­ни, бла­гот­во­ри­тел­ни и дру­ги уч­реж­де­ния, ко­и­то спе­ци­ал­ни­те за­ко­ни или ус­та­ви ги за­дъл­жа­ват да й пред­с­тав­ля­ват;

ж) да из­ла­га в осо­бен док­лад до На­род­но­то съб­ра­ние ре­зул­та­ти­те от срав­не­ни­е­то на пред­с­та­ве­ни­те от от­чет­ни­ци­те смет­ки с пуб­ли­ку­ва­ни­те из­ло­же­ния на Фи­нан­со­во­то ми­нис­тер­с­т­во по из­пъл­не­ни­е­то на бю­д­же­та;

з) да се про­из­на­ся пра­вил­но ли е из­пъл­ня­ван все­ки бю­д­жет, а съ­що да из­каз­ва мне­ни­е­то си вър­ху пре­об­ра­зу­ва­ни­я­та и по­доб­ре­ни­я­та на дър­жав­но­то и об­щес­т­ве­но сче­то­вод­с­т­во.

Чл. 2. Вър­хов­на­та смет­на па­ла­та със­тои от един пред­се­да­тел, шест съ­вет­ни­ка, шест пър­вок­лас­ни док­лад­чи­ка, шест вто­рок­лас­ни док­лад­чи­ка, шест тре­ток­лас­ни док­лад­чи­ка, един сек­ре­тар, един под­сек­ре­тар, един ре­гис­т­ра­тор, един ар­хи­вар, един по­мощ­ник ар­хи­ва­ря и нуж­д­но­то чис­ло пи­са­ри и раз­сил­ни.

Чл. 3. Пред­се­да­те­ля и съ­вет­ни­ци­те се наз­на­ча­ват с указ от Не­го­во Ви­со­чес­т­во по док­ла­да на пред­се­да­те­ля на Ми­нис­тер­с­кий съ­вет, а се от­чис­ля­ват по из­ка­за­но не­до­ве­рие от стра­на на пра­ви­тел­с­т­во­то или на На­род­но­то съб­ра­ние; но и в два­та слу­чая по ре­ше­ни­е­то на пос­лед­не­то т.е. на На­род­но­то съб­ра­ние.

Чл. 4. Док­лад­чи­ци­те, сек­ре­та­ря, под­сек­ре­та­ря, ре­гис­т­ра­то­ра, ар­хи­ва­ря и по­мощ­ник-ар­хи­ва­ря, се наз­на­ча­ват с указ от Не­го­во Ви­со­чес­т­во по док­ла­да на фи­нан­со­вия ми­нис­тър и по пред­с­тав­ле­ни­е­то от пред­се­да­те­ля на Па­ла­та­та.

Чл. 5. Пи­са­ри­те и раз­сил­ни­те се наз­на­ча­ват и увол­ня­ват с при­каз от пред­се­да­те­ля на Па­ла­та­та.

Чл. 6. Док­лад­чи­ци­те, сек­ре­та­ря, по­мощ­ник-сек­ре­та­ря, ре­гис­т­ра­то­ра, ар­хи­ва­ря, по­мощ­ник-ар­хи­ва­ря се увол­ня­ват от длъж­ност съг­лас­но с об­щия За­кон за чи­нов­ни­ци­те.

Чл. 7. Пред­се­да­те­ля и съ­вет­ни­ци­те на Па­ла­та­та тряб­ва да имат най-мал­ко три­де­сет, а сек­ре­та­ря най-мал­ко два­де­сет пет го­диш­на въз­раст.

Чл. 8. За пред­се­да­тел на Па­ла­та­та мо­же да се наз­на­ча­ват бив­ши ми­нис­т­ри и ли­ца, ко­и­то да са слу­жи­ли най-мал­ко две го­ди­ни ка­то съ­вет­ни­ци в Па­ла­та­та, ка­то глав­ни сек­ре­та­ри или на­чал­ни­ци от­де­ле­ния при ми­нис­тер­с­т­ва­та.

Чл. 9. За съ­вет­ни­ци в Па­ла­та­та се наз­на­ча­ват ли­ца, ко­и­то имат по­не сред­но об­ра­зо­ва­ние и са слу­жи­ли най-мал­ко две го­ди­ни ка­то пър­вок­лас­ни док­лад­чи­ци в Па­ла­та­та, ка­то глав­ни сче­то­во­ди­те­ли, глав­ни кон­т­ро­ле­ри, ре­ви­зо­ри и стар­ши под­на­чал­ни­ци при ми­нис­тер­с­т­ва­та или ка­то кон­т­ро­ле­ри при I-во клас­ни ков­чеж­ни­чес­т­ва.

Чл. 10. За вто­ро и тре­ток­лас­ни док­лад­чи­ци в Па­ла­та­та се наз­на­ча­ват ли­ца, ко­и­то са свър­ши­ли най-мал­ко пет гим­на­зи­ал­ни кла­са и са прос­лу­жи­ли по­не ед­на го­ди­на ка­то кон­т­ро­ле­ри при ня­кое вто­рок­лас­но или тре­ток­лас­но ков­чеж­ни­чес­т­во, сек­ре­та­ри и оце­ни­те­ли при ня­коя вто­рок­лас­на или тре­ток­лас­на мит­ни­ца или ка­то тре­ток­лас­ни фи­нан­со­ви чи­нов­ни­ци.

За пър­вок­лас­ни чи­нов­ни­ци мо­же да се наз­на­ча­ват нап­ра­во ли­ца, ко­и­то са прос­лу­жи­ли най-мал­ко две го­ди­ни ка­то кон­т­ро­ле­ри при ми­нис­тер­с­т­ва­та, ка­то кон­т­ро­ле­ри при те­лег­ра­фо-по­щен­с­ко­то уп­рав­ле­ние, ка­то пър­вок­лас­ни и вто­рок­лас­ни фи­нан­со­ви чи­нов­ни­ци и ка­то вто­рок­лас­ни и тре­ток­лас­ни ков­чеж­ни­ци и кон­т­ро­ле­ри, ка­то сек­ре­та­ри и оце­ни­те­ли при пър­вок­лас­ни­те мит­ни­ци, ка­то на­чал­ни­ци на пър­вок­лас­ни­те и вто­рок­лас­ни­те те­лег­ра­фо-по­щен­с­ки стан­ции.

Чл. 11. Док­лад­чи­ци­те мо­же да се по­ви­ша­ват пос­те­пен­но от един клас в дру­ги ко­га­то се оп­раз­ни ня­кое мяс­то, ка­то се взе­ма въ[в] вни­ма­ние спо­соб­ност­та, де­я­тел­ност­та и по­ве­де­ни­е­то на док­лад­чи­ка.

При ед­нак­ви спо­соб­нос­ти, де­я­тел­ност и по­ве­де­ние, по­ви­ша­ва се он­зи от док­лад­чи­ци­те, кой­то е прос­лу­жил по дъл­го вре­ме.

Ни един док­лад­чик оба­че не мо­же да пре­ми­не от един клас в друг, ако не е прос­лу­жил в по-дол­ния клас по­не ед­на го­ди­на.

Чл. 12. Зап­ла­та­та, ко­я­то по­лу­ча­ва все­ки от слу­жа­щи­те в Пала­та­та, се оп­ре­де­ля в спе­ци­ал­ния Закон за зап­ла­ти­те на чи­нов­ни­ци­те и пот­реб­на­та за то­ва су­ма се пред­виж­да еже­год­но в раз­нос­ния бю­д­жет на Кня­жес­т­во­то.

Чл. 13. Пред­се­да­те­ля, съ­вет­ни­ци­те, док­лад­чи­ци­те и сек­ре­та­ря на Па­ла­та­та не мо­гат да бъ­дат пред­с­та­ви­те­ли в На­род­но­то съб­ра­ние, ни­то да за­ни­ма­ват ня­коя дру­га служ­ба.Те не мо­гат да се за­ни­ма­ват с тър­го­вия или как­ва­то и да е ин­дус­т­рия, би­ло са­ми лич­но, би­ло чрез вто­ри ли­ца, ни­то да взе­мат пря­мо или кос­ве­но учас­тие в пред­п­ри­я­тия за пра­ви­тел­с­т­ве­на, об­щес­т­ве­на или час­т­на нуж­да.

Чл. 14. Пред­се­да­те­ля и съ­вет­ни­ци­те не мо­гат да бъ­дат род­ни­на по­меж­ду си до чет­вър­ти по­яс, ни­то пък мо­гат да ра­зис­к­ват вър­ху смет­ки­те на от­чет­ни­ци, ко­и­то им са срод­ни­ци, или в ко­и­то смет­ки са са­ми за­ин­те­ре­со­ва­ни.

Чл. 15. Пред­се­да­те­ля е най-ста­рия от слу­жа­щи­те в Па­ла­та­та; той сле­ди за доб­рия вър­веж на Па­ла­та­та и сле­ди що­то всич­ки слу­жа­щи да из­пъл­ня­ват точ­но въз­ла­га­е­ми­те тям обя­за­нос­ти.

Чл. 16. Пред­се­да­те­ля на Па­ла­та­та има пра­во, ко­га­то на­ми­ра за не­об­хо­ди­мо, да при­кан­ва съ­вет­ни­ци­те и дру­ги­те слу­жа­щи на за­ня­тие и из­вън ра­бот­ни­те ча­со­ве, как­то и в неп­ри­със­т­ве­ни­те дни.

ГЛА­ВА II

За обя­за­нос­ти­те на сек­ре­та­ря

Чл. 17. Сек­ре­та­ря е на­чал­ник на кан­це­ла­ри­я­та в Па­ла­та­та. Той во­ди всич­ка­та пре­пис­ка, над­зи­ра­ва за пра­вил­но­то дър­жа­ние на раз­ни­те ре­гис­т­ри, а осо­бе­но ре­гис­т­ра на за­се­да­ни­я­та на Па­ла­та­та.

Чл. 18. Сек­ре­та­ря е обя­зан да съх­ра­ня­ва под­лин­ни­те пос­та­нов­ле­ния, да из­п­ра­ща пре­пи­си­те от тях по при­над­леж­ност и да па­зи всич­ки­те до­ку­мен­ти, ко­и­то му се по­ве­ря­ват.

Чл. 19. Смет­ки­те, ко­и­то се из­п­ра­щат в Па­ла­та­та от от­чет­ни­ци­те, се ре­гис­т­ро­ват под над­зо­ра на сек­ре­та­ря по ре­да на пос­тъп­ва­ни­е­то им и се но­ме­ро­ват.

Чл. 20 Сек­ре­та­ря над­зи­ра­ва съх­ра­ня­ва­ни­е­то на ар­хи­ви­те; за­ве­ря­ва пре­пи­си­те и из­в­ле­че­ни­я­та от раз­ни­те ак­то­ве, ко­и­то би му се по­ис­ка­ли от вся­ко ин­те­ре­су­ю­ще се ли­це или уч­реж­де­ние.

Чл. 21. Стро­го е зап­ре­те­но на сек­ре­та­ря да из­важ­да кни­жа из ар­хи­ви­те, ос­вен в слу­чай ко­га­то ня­кои до­ку­мен­ти се по­ис­кат пис­ме­но от съ­ди­ли­ще или от Фи­нан­со­во­то ми­нис­тер­с­т­во.

Чл. 22. В пос­лед­ния слу­чай Па­ла­та­та пос­та­но­вя­ва, да­ли тряб­ва да се пре­да­дат ис­ка­ни­те до­ку­мен­ти. За из­п­ра­ща­ни­те в съ­да или в ми­нис­тер­с­т­во­то до­ку­мен­ти се със­тав­ля­ва спи­сък в два ек­зим­п­ля­ра, от ко­и­то еди­на се за­паз­ва в ар­хи­ва­та, а дру­гия се пре­ши­ва към де­ло­то, ко­е­то се преп­ра­ща по при­над­леж­ност, про­ни­за­но, пре­лис­те­но, за­ве­ре­но и под­пе­ча­та­но с пе­ча­та на Па­ла­та­та.

ГЛА­ВА III

Чл. 23. Вър­хов­на­та смет­на па­ла­та има две от­де­ле­ния. Въ[в] вся­ко от­де­ле­ние за­се­да­ват три съ­вет­ни­ка под пред­се­да­тел­с­т­во­то на пред­се­да­те­ля на Па­ла­та­та. Ко­га­то пос­лед­ний от­със­т­ву­ва или пред­се­да­тел­с­т­ву­ва в ед­но от от­де­ле­ни­я­та, ако и две­те за­се­да­ват ед­нов­ре­мен­но, за­мес­т­ва го най-ста­рий по наз­на­ча­ние.

Чл. 24.За­се­да­ни­я­та на от­де­ле­ни­я­та се счи­тат за­кон­ни, ко­га­то при­със­т­ву­ват по­не два­ма съ­вет­ни­ци и пред­се­да­те­ля или три­ма съ­вет­ни­ци, от ко­и­то еди­на из­пъл­ня­ва пред­се­да­тел­с­ка длъж­ност.

Чл. 25. Вся­ко ед­но от от­де­ле­ни­я­та на Пала­та­та има пра­во да из­да­ва пос­та­нов­ле­ния вър­ху смет­ки­те на от­чет­ни­ци­те.

Чл. 26. Две­те от­де­ле­ния за­ед­но със­тав­ля­ват об­що съб­ра­ние на Пала­та­та.

На об­що­то съб­ра­ние се въз­ла­га: 1-во да раз­г­лед­ва и одоб­ря­ва го­диш­ни­те док­ла­ди, ко­и­то Пала­та­та под­на­ся на На­род­но­то съб­ра­ние; 2-ро да се про­из­на­ся за от­да­ва­ни­е­то под съд на ня­кой от­чет­ник, ко­га­то се въз­бу­ди от от­де­ле­ни­я­та об­ви­не­ние за под­лог, фал­ши­фи­ка­ция или зло­у­пот­реб­ле­ние с па­ри; 3-то да пред­с­тав­ля­ва за наз­на­че­ние или от­чис­ле­ние оз­на­че­ни­те слу­жа­щи в чл. 4 от нас­то­я­щия за­кон, и 4-то да се про­из­на­ся за де­ла и въп­ро­си, ка­са­ю­щи се до ней­на­та ком­пе­тен­т­ност и вът­реш­но ус­т­ройс­т­во.

Чл. 27. За­се­да­ни­я­та на об­ще­то съб­ра­ние се счи­тат за­кон­ни, ко­га­то при­със­т­ву­ват по­ве­че­то от по­ло­ви­на­та чле­но­ве и пред­се­да­те­ля.

Чл. 28. Об­що­то съб­ра­ние на Пала­та­та се свик­ва от пред­се­да­те­ля, ко­га­то той на­ми­ра за не­об­хо­ди­мо, а от­де­ле­ни­я­та за­се­да­ват най-мал­ко ед­наж в не­де­ля­та, в оп­ре­де­ле­ни­те по об­що съг­ла­сие дни и ча­со­ве.

Из­вън оп­ре­де­ле­ни­те дни пред­се­да­те­ля има пра­во да свик­ва из­вън­ред­ни за­се­да­ния, кол­ко­то и ко­га­то на­ме­ри за не­об­хо­ди­мо.

Забележка: Смет­на­та па­ла­та е длъж­на да пред­с­та­вя вся­ка се­сия на На­род­но­то съб­ра­ние: 1-во чис­ло­то на за­се­да­ни­я­та на об­що­то съб­ра­ние; 2-ро чис­ло­то на за­се­да­ни­я­та на от­дел­ни­те съб­ра­ния; 3-то чис­ло­то на про­то­ко­ли­те, дър­жа­ни в гор­ни­те за­се­да­ния и 4-то чис­ло­то на ра­бот­ни­те ча­со­ве.

Чл. 29. Сек­ре­та­ря е де­ло­во­ди­тел в за­се­да­ни­я­та на Па­ла­та­та и има са­мо съ­ве­ща­те­лен глас.

Ко­га от­със­т­ву­ва сек­ре­та­ря за­мес­т­ва го по­мощ­ни­ка му или един от док­лад­чи­ци­те по ука­за­ни­е­то на пред­се­да­те­ля.

Чл. 30. В за­се­да­ни­я­та на Па­ла­та­та въп­ро­си­те се ре­ша­ват по ви­шег­ла­сие. Ко­га гла­со­ве­те се раз­де­лят по рав­но чис­ло, при­е­ма се оно­ва мне­ние, за ко­е­то се про­из­не­се пред­се­да­те­ля.

Чл. 31. Все­ки съ­вет­ник, при по­да­ва­ние гла­са си, е длъ­жен да из­ка­же мо­ти­ви­те, на ко­и­то ос­но­ва­ва мне­ни­е­то си.

Чл. 32. Пред­се­да­те­ля съ­би­ра гла­со­ве­те, ка­то поч­не от най-мла­дия член по служ­ба.

Чл. 33. Ре­ше­ни­я­та на Вър­хов­на­та смет­на па­ла­та се за­пис­ват в спе­ци­а­лен ре­гис­тър. Ка­то се про­че­те и одоб­ри ре­ше­ни­е­то, под­пис­ва се от пред­се­да­тел­с­т­ву­ю­щий за­се­да­ни­е­то и от при­със­т­ву­ю­щи­те на за­се­да­ни­е­то съ­вет­ни­ци и се при­под­пис­ва от сек­ре­та­ря.

Чл. 34. Все­ки съ­вет­ник, кой­то не е съг­ла­сен с при­е­то­то с ви­шег­ла­сие ре­ше­ние, ако ос­та­не при осо­бе­но мне­ние и не по­же­лае да под­пи­ше про­то­ко­ла, длъ­жен е да из­ло­жи пис­ме­но в пет-дне­вен срок осо­бе­но­то си мне­ние за­ед­но с всич­ки не­об­хо­ди­ми за под­к­реп­ле­ни­е­то му мо­ти­ви. Туй мне­ние се при­ла­га към про­то­ко­ла на за­се­да­ни­е­то.

ГЛА­ВА IV

За на­чи­на на про­ве­ря­ва­ни­е­то и об­съж­да­ни­е­то на от­че­ти­те и до­ку­мен­ти­те

Чл. 35. Всич­ки от­чет­ни­ци, на­то­ва­ря­ни с при­би­ра­ни­е­то и раз­ход­ва­ни­е­то на дър­жав­ни­те су­ми и ма­те­ри­а­ли, как­то и всич­ки ка­си­е­ри на об­щес­т­ве­ни, бла­гот­во­ри­тел­ни и дру­ги уч­реж­де­ния, ко­и­то спе­ци­ал­ни за­ко­ни пос­та­вят под кон­т­ро­ла на Вър­хов­на­та смет­на па­ла­та, са за­дъл­же­ни да й пред­с­тав­ля­ват еже­год­но от­чет за опе­ра­ци­и­те си.

Чл. 36. На­чи­на и сро­ка на при­го­тов­ле­ни­е­то от­че­ти­те; до­ку­мен­ти­те, ко­и­то тряб­ва да ги прид­ру­жа­ват и на­ка­за­ни­я­та, що се на­ла­гат вър­ху не­из­п­рав­ни­те от­чет­ни­ци, са оп­ре­де­ле­ни в спе­ци­ал­ни­те за­ко­ни и пра­вил­ни­ци, от­но­си­тел­но сче­то­вод­с­т­во­то на раз­ни­те пра­ви­тел­с­т­ве­ни, об­щес­т­ве­ни и бла­гот­во­ри­тел­ни уч­реж­де­ния, ко­и­то са пос­та­ве­ни под кон­т­ро­ла на Вър­хов­на­та смет­на па­ла­та.

Чл. 37. Ако от­чет­ни­ка не е мо­гъл да при­гот­ви и пред­с­та­ви до оп­ре­де­ле­ния срок от­че­та си, тряб­ва да ис­ка с вре­ме от ми­нис­тер­с­т­во­то, чрез ко­е­то го пред­с­тав­ля­ва, да се про­дъл­жи сро­ка, ко­е­то го про­дъл­жа­ва, ако на­ме­ри ува­жи­тел­ни мо­ти­ви­те за окъс­ня­ва­ни­е­то.

Чл. 38. Пред­се­да­те­ля раз­п­ре­де­ля меж­ду съ­вет­ни­ци­те и док­лад­чи­ци­те от­че­ти­те и до­ку­мен­ти­те за про­ве­ря­ва­ние.

Той има пра­во за по-ус­пеш­но­то и бър­зо дейс­т­вие на Па­ла­та­та, да оп­ре­де­ля в из­вес­т­ни слу­чаи сро­ка, в кой­то ня­кои смет­ки тряб­ва да са прег­ле­да­ни.

Чл. 39. Един и съ­щи съ­вет­ник или док­лад­чик не мо­же да про­ве­ря­ва на­ред от­че­ти­те на съ­щия от­чет­ник за две бю­д­жет­ни уп­раж­не­ния.

Чл. 40. Съ­вет­ни­ка или док­лад­чи­ка, кой­то зах­ва­ща да про­ве­ря­ва ня­кой от­чет, длъ­жен е да се уве­ри:

1) ос­та­на­ло ли е да дъл­жи от­чет­ни­ка от из­тек­ла­та го­ди­на, и ако е ос­та­на­ло, за­дъл­жен ли е на­пъл­но с ос­та­тъ­ка;

2) всич­ки при­хо­ди съб­ра­ни ли са на ос­но­ва­ние за­ко­ни­те и вне­се­ни ли са в сък­ро­ви­ще­то на­пъл­но;

3) всич­ки раз­хо­ди нап­ра­ве­ни ли са ре­дов­но и съг­лас­но съ[с] съ­щес­т­ву­ю­щи­те за­ко­ни;

4) при хар­че­ни­е­то на раз­ре­ше­ни­те за раз­ход су­ми, съб­лю­да­ва­ни ли са ин­те­ре­си­те на хаз­на­та;

5) всич­ки при­хо­ди и раз­хо­ди под­к­ре­пе­ни ли са с над­леж­ни­те оп­рав­да­тел­ни до­ку­мен­ти;

6) сбо­ро­ве­те доб­ре ли са съ­би­ра­ни;

7) ня­ма ли нег­де су­ми, ко­и­то да не са пос­тъ­пи­ли в хаз­на­та, или да не са упот­ре­бе­ни за как­во­то са пред­наз­на­че­ни;

8) ос­та­ва ли и кол­ко длъ­жен от­чет­ни­ка за сле­ду­ю­ща­та го­ди­на.

Чл. 41. Съ­вет­ни­ци­те и док­лад­чи­ци­те мо­гат да изис­к­ват от от­чет­ни­ци­те нуж­ни­те обяс­не­ния за изу­ча­ва­ние на про­ве­ря­ва­ни­те от­че­ти и до­ку­мен­ти. Пре­пис­ка­та за то­ва се во­ди пос­ред­с­т­вом сек­ре­та­ря.

Чл. 42. В из­вън­ред­ни слу­чаи Па­ла­та­та има пра­во да по­вик­ва, що­то ня­кои от­чет­ни­ци да се явя­ват лич­но, за да да­ват обяс­не­ния. В по­доб­ни слу­чаи Па­ла­та­та се об­ръ­ща към ми­нис­тер­с­т­во­то, под ве­дом­с­т­во­то на ко­е­то се на­ми­ра от­чет­ни­ка. Ако ли­це­то не е на длъж­ност, по­вик­ва се чрез ок­ръж­ний уп­ра­ви­тел, в ок­ръ­га на кой­то оби­та­ва.

Чл. 43. На все­ки по­вик­ван за лич­ни обяс­не­ния от­чет­ник, хаз­на­та е обя­за­на да пла­ща път­ни и днев­ни па­ри в раз­мер, ка­къв­то му се е след­ва­ло във вре­ме­то, ко­га­то е пред­с­та­вил от­че­та си.

Чл. 44. Ако съ­вет­ни­ка или док­лад­чи­ка при раз­г­лед­ва­ние от­че­та на­ме­ри не­ре­дов­нос­ти и не­яс­нос­ти, ко­и­то не поз­во­ля­ват да се про­ве­ри как­то тряб­ва, той из­вес­тя­ва за то­ва не­за­бав­но пред­се­да­те­ля. Пос­лед­ний, ка­то се уве­ри в каз­ва­ни­е­то на съ­вет­ни­ка или док­лад­чи­ка, за­по­вяд­ва да се по­вър­не чрез над­леж­но­то мяс­то на от­чет­ни­ка от­че­та за­ед­но с до­ку­мен­ти­те, ка­то му се оп­ре­де­ли срок, до кой­то тряб­ва да пред­с­та­ви друг ясен и ре­до­вен от­чет.

Чл. 45. Ако съ­вет­ни­ка или док­лад­чи­ка при про­ве­ря­ва­ни­е­то от­че­та на­ме­ри ня­кои ос­нов­ни до­ка­за­тел­с­т­ва за зло­у­пот­реб­ле­ние, или пък от­к­рие де­фи­цит, кой­то над­ми­на­ва га­ран­ци­я­та на от­чет­ни­ка, уве­до­мя­ва не­за­бав­но пред­се­да­те­ля, за да пред­ло­жи въп­ро­са за раз­г­леж­да­ние в об­ще съб­ра­ние на Па­ла­та­та и ако пос­лед­но­то приз­нае съ­об­ще­ни­е­то на съ­вет­ни­ка или док­лад­чи­ка ос­нов­но, съ­об­ща­ва на Фи­нан­со­во­то ми­нис­тер­с­т­во, за да взе­ме мер­ки:

1) да се оси­гу­ри дъл­жи­ма­та от от­чет­ни­ка су­ма чрез дви­жи­ми­те му и нед­ви­жи­ми иму­щес­т­ва и чрез га­ран­ти­те;

2) да се от­с­т­ра­ни от длъж­ност от­чет­ни­ка;

3) да се въз­бу­ди съ­деб­но прес­лед­ва­ние, ако има нуж­да;

Чл. 46. Ако от­чет­ни­ка не обез­пе­чи до­вол­но зло­у­пот­ре­бе­на­та су­ма или ока­зав­шия се де­фи­цит, Фи­нан­со­во­то ми­нис­тер­с­т­во има пра­во да го ту­ри под по­ли­цейс­ки над­зор.

По­ли­цейс­ка­та власт, от ко­я­то се по­ис­ка то­ва, тряб­ва не­за­бав­но да го из­вър­ши.

Чл. 47. В слу­чай, че от­чет­ни­ка е во­ен­но ли­це, Фи­нан­со­во­то ми­нис­тер­с­т­во се об­ръ­ща за над­зо­ра до над­леж­на­та во­ен­на власт, ко­я­то е длъж­на да из­пъл­ни ис­ка­ни­е­то.

Чл. 48. От­с­т­ра­ня­ва­ни­е­то от длъж­ност на от­чет­ни­ка се из­вър­ш­ва от фи­нан­со­вия ми­нис­тър в спо­ра­зу­ме­ние с ми­нис­т­ра, под ве­дом­с­т­во­то на кой­то се на­ми­ра от­чет­ни­ка.

Чл. 49. Съ­ди­ли­ща­та, към ко­и­то се от­не­се за обез­пе­че­ние хаз­на­та, в слу­чай на зло­у­пот­реб­ле­ние или де­фи­цит, са длъж­ни не­за­бав­но да на­ло­жат за­пор вър­ху всич­ки нед­ви­жи­ми иму­щес­т­ва на от­чет­ни­ка, как­то и на ония дви­жи­ми иму­щес­т­ва, ко­и­то съг­лас­но съ[с] за­ко­на мо­же да се ус­во­я­ват. За­по­ра мо­же да трае до ка­то Па­ла­та­та из­да­де пос­та­нов­ле­ни­е­то си вър­ху от­че­та на от­чет­ни­ка.

Чл. 50. Мал­ки­те греш­ки и неп­ра­вил­нос­ти, ко­и­то съ­вет­ни­ка или док­лад­чи­ка из­на­ме­ри в от­че­та, се бе­ле­жат ед­но по ед­но и след ка­то прег­ле­да це­лия от­чет пре­да­ва го на пред­се­да­те­ля в ед­но из­ло­же­ние за­ед­но с из­вес­тие, че пре­да­де­ния не­му за раз­г­леж­да­ние от­чет и до­ку­мен­ти са про­ве­ре­ни и раз­г­ле­да­ни всес­т­ран­но.

Чл. 51. Все­ки прег­ле­дан от док­лад­чик от­чет, как­то и за­бе­леж­ки­те му, се пре­да­ват от пред­се­да­те­ля на един от съ­вет­ни­ци­те, за да се уве­ри, да­ли док­лад­чи­ка го е про­ве­рил ос­нов­но.

Чл. 52. Съ­вет­ни­ка, ко­му­то се въз­ло­жи про­вер­ка­та на док­лад­чи­ко­во­то де­ло е длъ­жен:

1) да се уве­ри, да­ли док­лад­чи­ка е про­ве­рил сам лич­но въз­ло­же­ни­те не­му от­чет и до­ку­мен­ти;

2) да срав­ни ня­кол­ко точ­ки от про­ве­ря­ва­ния от­чет с до­ку­мен­ти­те и дру­ги кни­жа, ко­и­то са слу­жи­ли при про­вер­ка­та, за да се уве­ри, да­ли док­лад­чи­ка е из­вър­шил ре­дов­но и точ­но про­вер­ка­та;

3) да раз­г­ле­да, да­ли са ос­нов­ни за­бе­леж­ки­те на док­лад­чи­ка по про­ве­ре­ния от­чет.

Чл. 53. Ако съ­вет­ни­ка на­ме­ри ня­кои не­ре­дов­нос­ти, ко­и­то да­ват по­вод за съм­не­ние, че от­че­та и до­ку­мен­ти­те не са про­ве­ре­ни вни­ма­тел­но от док­лад­чи­ка, из­вес­тя­ва за то­ва на пред­се­да­те­ля, кой­то въз­ла­га на дру­ги док­лад­чик да про­ве­ри от­но­во от­че­та.

Чл. 54. За нев­ни­ма­тел­но и не­из­п­рав­но про­ве­ря­ва­ние на от­че­ти­те и до­ку­мен­ти­те, док­лад­чи­ци­те се на­каз­ват дис­цип­ли­нар­но, съг­лас­но съ[с] За­ко­на за чи­нов­ни­ци­те.

Чл. 55. Ако наз­на­че­ния съ­вет­ник да про­ве­ри ра­бо­та­та на док­лад­чи­ка на­ме­ри, че пос­лед­ния е из­вър­шил точ­но про­вер­ка­та и не се сре­щат ни­как­ви пог­реш­ки и не­ре­дов­нос­ти, съ­об­ща­ва за то­ва на пред­се­да­те­ля и вна­ся в над­леж­но­то от­де­ле­ние де­ло­то за окон­ча­тел­но раз­ре­ше­ние.

Чл. 56. От­де­ле­ни­я­та на Па­ла­та­та раз­г­леж­дат док­ла­ди­те на съ­вет­ни­ци­те или док­лад­чи­ци­те вър­ху про­ве­ря­ва­ни­те от тях от­че­ти и до­ку­мен­ти и из­да­ват фор­мал­ни пос­та­нов­ле­ния вър­ху все­ки.

Чл. 57. При раз­г­леж­да­ни­е­то док­ла­ди­те на док­лад­чи­ци­те пос­лед­ни­те имат пра­во да при­със­т­ват в за­се­да­ни­е­то съ[с] съ­ве­ща­те­лен глас, за да да­ват не­об­хо­ди­ми­те по про­вер­ка­та обяс­не­ния.

Чл. 58. Пос­та­нов­ле­ни­я­та на Па­ла­та­та се из­да­ват в име­то на Не­го­во Ви­со­чес­т­во Цар­с­т­ву­ю­щий Княз.

Ори­ги­на­ли­те се под­пис­ват от пред­се­да­те­ля и съ­вет­ни­ци­те, ко­и­то са учас­т­ва­ли в за­се­да­ни­е­то, а се при­под­пис­ват от сек­ре­та­ря.

Пре­пи­си­те се под­пис­ват са­мо от пред­се­да­те­ля и при­под­пис­ват от сек­ре­та­ря.

Чл. 59. Ако съ­вет­ни­ка при про­ве­ря­ва­ни­е­то ра­бо­ти­те на док­лад­чи­ка от­к­рие ня­кое зло­у­пот­реб­ле­ние или де­фи­цит в от­че­та и до­ку­мен­ти­те на от­чет­ни­ка, той съ­об­ща­ва не­за­бав­но на пред­се­да­те­ля, за да се взе­мат ука­за­ни­те в чл. 45 мер­ки.

ГЛА­ВА V

За пос­та­нов­ле­ни­я­та на Вър­хов­на­та смет­на па­ла­та и об­жа­ло­ва­ни­е­то им

Чл. 60. Пър­ви­те пос­та­нов­ле­ния на Па­ла­та­та би­ват окон­ча­тел­ни или прив­ре­мен­ни. Окон­ча­тел­ни пос­та­нов­ле­ния се из­да­ват, ако Па­ла­та­та на­ме­ри всич­ки от­че­ти и до­ку­мен­ти на от­чет­ни­ка пра­вил­ни и ре­дов­ни и го обя­вя­ва за из­дъл­жен пред хаз­на­та, или че има да взе­ма от нея.

Прив­ре­мен­ни пос­та­нов­ле­ния са ония, ко­и­то съ­дър­жат как­ви­то и да би­ло неп­ра­вил­нос­ти от­но­си­тел­но от­че­та и до­ку­мен­ти­те на от­чет­ни­ка.

Чл. 61. Окон­ча­тел­но­то пос­та­нов­ле­ние се из­п­ра­ща на от­чет­ни­ка ка­то до­ку­мент за ос­во­бож­да­ва­ни­е­то му от вся­как­ва по-на­та­тъш­на от­го­вор­ност пред хаз­на­та, от­но­си­тел­но про­ве­ре­ния му от­чет, или да мо­же да изис­ка чрез Фи­нан­со­во­то ми­нис­тер­с­т­во дъл­жи­ма­та не­му от хаз­на­та су­ма.

Чл. 62. Прив­ре­мен­ни­те пос­та­нов­ле­ния на Па­ла­та­та се из­п­ра­щат до ок­ръж­ни­те уп­ра­ви­те­ли, или око­лийс­ки­те на­чал­ни­ци в око­лийс­ки­те гра­до­ве, най-къс­но в раз­с­то­я­ние на един ме­сец от ка­то са из­да­де­ни; а ок­ръж­ния уп­ра­ви­тел или око­лийс­ки на­чал­ник ги пре­да­ва под раз­пис­ка на от­чет­ни­ци­те най-къс­но в про­дъл­же­ние на се­дем дни. Раз­пис­ки­те се преп­ра­щат не­за­бав­но в Па­ла­та­та.

Забележка: До­ка­то се прис­по­со­бят за­ко­ни­те и пра­вил­ни­ци­те, в ко­и­то се оп­ре­де­лят от­го­вор­ни­те пред Па­ла­та­та от­чет­ни­ци, как­то и от­че­ти­те и до­ку­мен­ти­те, ко­и­то тряб­ва да й пред­с­тав­ля­ват, Па­ла­та­та има пра­во, без да из­да­ва прив­ре­мен­ни пос­та­нов­ле­ния да изис­к­ва от над­леж­ни­те ли­ца чрез обик­но­ве­на пре­пис­ка би­ло дос­та­вя­ни­е­то на обяс­не­ния и не­дос­та­ю­щи до­ку­мен­ти, би­ло пов­ръ­ща­ни­е­то на неп­ра­вил­но по­лу­че­ни или из­раз­ход­ва­ни су­ми, би­ло из­п­рав­ле­ни­е­то на раз­ни опу­ще­ния.

Чл. 63. От­го­вор­ни­те ли­ца са длъж­ни да из­пъл­ня­ват изис­к­ва­но­то от прив­ре­мен­но­то пос­та­нов­ле­ние или с прос­та­та пре­пис­ка на Па­ла­та­та в про­дъл­же­ние на два ме­се­ца, от ка­то са ги по­лу­чи­ли, или да из­п­ра­тят в Па­ла­та­та пис­ме­ни обяс­не­ния вър­ху пос­та­но­ве­ни­те от нея неп­ра­вил­нос­ти, де­фи­цит, лип­са на до­ку­мен­ти и пр. Ми­не ли два-ме­сеч­ния срок, Па­ла­та­та из­да­ва окон­ча­тел­но пос­та­нов­ле­ние сре­щу от­чет­ни­ка, ко­е­то из­п­ра­ща въ[в] Фи­нан­со­во­то ми­нис­тер­с­т­во, за да взе­ме над­леж­ни­те за из­пъл­не­ни­е­то му мер­ки.

Чл. 64. Окон­ча­тел­ни­те пос­та­нов­ле­ния на Пала­тата се из­п­ра­щат по съ­щия на­чин, как­то се ука­за в чл. 62, от Фи­нан­со­во­то ми­нис­тер­с­т­во чрез съ­деб­ни­те или по­ли­цейс­ки­те прис­та­ви до съ­от­вет­с­т­ву­ю­щи­те от­чет­ни­ци. Окон­ча­тел­ни­те пос­та­нов­ле­ния под­ле­жат на пред­ва­ри­тел­но из­пъл­не­ние.

Чл. 65. Окон­ча­тел­ни­те пос­та­нов­ле­ния мо­же да се об­жа­ло­ват пред Ка­са­ци­он­ния съд, в те­че­ние на три ме­се­ца от по­лу­ча­ва­ни­е­то им, са­мо ако от­чет­ни­ка на­ме­ри, че Па­ла­та­та е на­ру­ши­ла ня­коя фор­мал­ност или за­кон при про­ве­ря­ва­ни­е­то на от­че­та и до­ку­мен­ти­те му или при из­да­ва­ни­е­то на пос­та­нов­ле­ни­е­то. При ка­са­ци­он­на­та жал­ба се при­ла­га и са­мо­то пос­та­нов­ле­ние на Па­ла­та­та.

Чл. 66. Ка­са­ци­он­ний съд, след ка­то раз­г­ле­да жал­ба­та на от­чет­ни­ка, ако я на­ме­ри ос­но­ва­тел­на, ка­си­ра пос­та­нов­ле­ни­е­то на Па­ла­та­та и го пов­ръ­ща за раз­г­леж­да­ние от­но­во. Пов­тор­но­то раз­г­леж­да­ние не мо­же да се из­вър­ш­ва от оня съ­вет­ник или док­лад­чик, кой­то е нап­ра­вил пър­ва­та про­вер­ка, ни­то пък от съ­що­то от­де­ле­ние, ко­е­то е из­да­ло пос­та­нов­ле­ни­е­то.

Чл. 67. Ако Па­ла­та­та под­дър­жи пър­во­то си пос­та­нов­ле­ние, съ­об­ща­ва мо­ти­ви­те си на Ка­са­ци­он­ния съд, кой­то в об­що за­се­да­ние се про­из­на­ся окон­ча­тел­но вър­ху ка­са­ци­он­на­та жал­ба на от­чет­ни­ка.

Чл. 68. Все­ки от­чет­ник има пра­во да за­я­ви пис­ме­но на Па­ла­та­та, да раз­г­ле­да от­но­во от­че­та и до­ку­мен­ти­те му, ако след из­пъл­не­ни­е­то на окон­ча­тел­но­то й пос­та­нов­ле­ние, той е от­к­рил в смет­ки­те си ня­кои пог­реш­ки, или пък е из­на­ме­рил до­ку­мен­ти, ко­и­то му са лип­с­ва­ли. В та­къв слу­чай при пис­ме­на­та си прос­ба от­чет­ни­ка е длъ­жен да при­ло­жи всич­ки­те до­ку­мен­ти или кни­жа, ко­и­то му са пос­лу­жи­ли за по­вод, да ис­ка пов­тор­но прег­леж­да­ние.

Чл. 69. Пов­тор­но прег­леж­да­ние на ня­кои от­че­ти или до­ку­мен­ти, вър­ху ко­и­то е из­да­де­но ве­че окон­ча­тел­но пос­та­нов­ле­ние, мо­же да се из­вър­ши и по за­яв­ле­ни­е­то на все­ки съ­вет­ник или док­лад­чик в Па­ла­та­та, ако при про­ве­ря­ва­ни­е­то на ня­кои дру­ги от­че­ти или до­ку­мен­ти се из­на­ме­ри, че в по-пър­вия от­чет или до­ку­мен­ти съ­щес­т­ву­ват пог­реш­ки, опу­ще­ния, пре­ми­на­ва­ние два пъ­ти ед­на и съ­ща су­ма или длъж­ност и др.

Чл. 70. Пов­тор­но­то прег­лед­ва­ние на ня­кой от­чет или до­ку­мент мо­же да ис­ка са­мо в про­дъл­же­ние на пет го­ди­ни, от ка­то е из­да­де­но окон­ча­тел­но пос­та­нов­ле­ние на Па­ла­та­та вър­ху съ­щи­те.

ГЛА­ВА VI