За рапорта и ведомостите на Върховната сметна палата
Чл. 71. Върховната сметна палата излага ежегодно резултата от проверката на представените ней отчети от разните отчетници, след като ги сравни с обнародваните от Финансовото министерство главен отчет за финансовото положение на Княжеството и законопроекта за окончателното сключвание на съответствующите бюджети, които то е задължено да представлява на Народното събрание, съгласно Закона за отчетността по бюджета. При сравнението Палатата обръща особено внимание на следующето:
1) има ли превишен някой параграф от бюджета;
2) съблюдавани ли са постановленията на Закона за отчетността по бюджета. Резултата от сравнението се излага въ[в] ведомости, които съдържат в особени графи представените от Финансовото министерство сведения по разните параграфи на бюджета и намерените от Палатата резултати след проверката на разните отчети и документи.
Чл. 72. Ведомостите на Палатата излагат отделно резултатите от по прихода и разхода от всеки бюджет през първата и втората година на провереното бюджетно упражнение.
Чл. 73. Ведомостите на Палатата, относително съгласието на представените от Финансовото министерство изложения и намерените от Палатата резултати, се предшествуват от един доклад, в който се излагат всички неправилности, които Палатата е забележила по изпълнението на съответствующия бюджет, както и преобразуванията или подобренията, които намира за необходимо да се въведат в държавното или обществено счетоводство.
Чл. 74. Върховната сметна палата представлява доклада си относително провереното бюджетно упражнение направо в Народното събрание.Тя е длъжна обаче да предаде на финансовий министър препис от доклада и ведомостите си най-късно до 1 септемврий от годината, що иде след сключванието бюджетното упражнение. Финансовия министър, след като събере обясненията, които разните министри намират необходимо да дадат по повод на изложените в доклада или ведомостите на Палатата неправилности или забележки, разпорежда се за отпечатванието им и ги представя в най-близката сесия на Народното събрание, за да се произнесе върху законопроекта за сключванието на съответствующия бюджет.
Чл. 75. Начина за проверка на представляваните въ[в] Върховната сметна палата отчети и документи ще се определи в особен правилник, който след одобрението от финансовия министър, ще се поднесе за утвърждение на Негово Височество.
Чл. 76. Закона за устройството и общото управление на Сметната палата от 8 февруарий 1883 година, както и Правилника за вътрешния ред на Сметната палата, утвърден с указ на Негово Височество от 1 юлий 1883 година, № 402, се отменяват с приложението в сила на настоящия закон.
Горния закон се вотира и прие в настоящата форма от IV Обикновено народно събрание в заседанието му на 18 януарий 1885 год.
II.Заповядваме, щото тоя закон да се облече с Държавний печат, обнародва в Държавен вестник и да се тури в действие.
III. Изпълнението на тоя указ възлагаме на нашът министър на финансите.
Издаден в Нашата Столица София на 30 януарий 1885 година.
На първообразното със собствената ръка на НЕГОВО ВИСОЧЕСТВО написано:
АЛЕКСАНДЪР
Приподписал:
Министър на финансите: Каравелов
На първообразното приложен Държавний печат, регистрирано на 4 февруарий 1885 година под № 64.
Подписал: Министър на правосъдието и Пазител на Държавний печат:
В. Радославов
ЦДА, Ф. 159 К, оп. 1, а.е. 89, л. 81-92. Оригинал. Ръкопис.
ЦДА, Ф. 173 К, оп. 1, а.е. 73, л. 45-48. Печатно и ръкопис.
ДВ, бр. 15, 14 февруари 1885 г. Печатно.
№ 33
Указ на княз Александър I Батенберг за утвърждаване на Закон за Върховната сметна палата.
София,14 февруари 1885 г.
У К А З
№ 23
НИЙ АЛЕКСАНДЪР I
С БОЖИЯ МИЛОСТ И НАРОДНАТА ВОЛЯ
КНЯЗ НА БЪЛГАРИЯ
Прогласяваме:
I. Народното събрание прие, Ний утвърдихме и утвърдяваме следующий ЗАКОН за Върховната сметна палата.
...*
ДВ, бр. 15, 14 февруари 1885 г. Печатно.
№ 34
Указ на княз Александър I Батенберг за назначаване на Иван Бракалов за член на Върховната сметна палата.
София, 16 февруари 1885 г.
У К А З
№ 36
НИЙ АЛЕКСАНДЪР I
С БОЖИЯ МИЛОСТ И НАРОДНАТА ВОЛЯ
КНЯЗ НА БЪЛГАРИЯ,
По предложението на Нашия Председател на Министерский Съвет представено Нам с доклада му от 13. Февруарий т.г. под № 4121
Постановихме и Постановяваме:
I. Да назначим за член въ[в] Върховната Сметна Палата от 1-ий текущий Февруарий бивший Прокурор при същата Ивана Бракалова с предвидената в бюджета заплата.
II. Изпълнението на настоящий Указ възлагаме на Наший Председател на Министерский Съвет.
Издаден в Нашата Столица София на 16. Февруарий 1885 г.
Александър
Председател на Министерский Съвет: П. Каравелов
ЦДА, Ф. 159 К, оп. 1, а.е. 89, л. 140. Оригинал. Ръкопис.
№ 35
Указ на Стефан Стамболов, подполковник Сава Муткуров и Георги Живков, регенти на България, за отчисляване от длъжност на Тома Георгиев, съветник при Върховната сметна палата.
София, 21 ноември 1886 г.
У К А З
№ 22
Н И Й
Р Е Г Е Н Т И Т Е Н А Б Ъ Л Г А Р И Я
Като одобряваме предложението на Г-на Председателя на Министерский съвет, представено нам с докладът му от 21 ноемврий 1886 год. под № 254;
ПОСТАНОВИХМЕ И ПОСТАНОВЯВАМЕ:
I. Отчислява се от длъжност Съветникът въ[в] Върховната сметна палата г-на Тома Георгиев68.
II. Настоящият указ да се внесе, съгласно чл. 3 от Закона за Върховната сметна палата, в най-близката сесия на Народното събрание.
III. Изпълнението на настоящий указ възлагаме на г-на Председателя на Министерский съвет.
Издаден в Ст[олицата] София на 21 ноемврий 1886 г.
С[тефан] Стамболов
Подполковник Муткуров69
Георги Живков70
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА МИНИСТЕРСКИЙ СЪВЕТ
МИНИСТЪР: В[асил] Радославов
Вярно с първообразното:
Секретар на Министерский съвет: Б. Горанов71
ЦДА, Ф. 173 К, оп. 1, а.е. 168, л. 3. Оригинал. Ръкопис.
№ 36
Протокол от заседание на Министерски съвет с постановление за назначаване на Васил Дюстабанов за съветник при Върховната сметна палата.
София, 3 януари 1887 г.
ПРОТОКОЛ
№ 1
Днес на третий Януарий хилядо осемстотин осемдесет и седма година Министерский Съвет в състав Министра Председателя Министр на Вътрешните Дела и Управляющ Министерството на Финансите Г-н В. Радославов, Г[оспода] Министрите: Г. Д. Начович на Външните Дела и Изповеданията, Т. Иванчов72 на Народното Просвещение и Полковник Николаев73 на Войната.
Постанови:
Да се назначи Главният Счетоводител при Министерството на Финансите Васил Хр. Дюстабанов74 за Съветник въ[в] Върховната Сметна Палата, на място вакантно.
За това се състави настоящий протокол.
Д-р В. Радославов
ЦДА, Ф. 284 К, оп. 1, а.е. 497, л. 1. Оригинал. Ръкопис.
№ 37
Доклад от д-р Васил Радославов, управляващ Министерството на финансите, Министър-председател и Министър на вътрешните дела, до Стефан Стамболов, подполковник Сава Муткуров и Георги Живков, регенти на България, за необходими промени в реда за упражняване на контрол от Върховната сметна палата.
София, 14 януари 1887 г.
Доклад до Регентите на България,
№ 889.
На г[осподин] администратора на Българската Народна Банка, М. Тенев75, който, през 1885 год., в качеството си на началник на счетното отделение при Финансовото Министерство, беше командирован заедно с бившия управител на Българската Народна Банка, г-на Ив. Ев. Гешова76, да разгледат устройството на Белгийската Народна Банка и други кредитни учреждения, същевременно беше му възложено да се запознае и с устройството на Белгийскта Сметна Палата, ковчежничества, Финансовото Министерство и с други някои финансови администрации в речената държава. По изучванието Палатата в Белгия г. М. Тенев на 10 декемврий м. г. ми представи рапорт, в който, като очертава устройството на Белгийската Сметна Палата, указва същевременно на същественните преобразования, колкото намира за нуждно да се въведат в устройството на нашата Палата.
Преди да изложа преобразованията, които той предлага, считам за неизлишно да спомена, че под каквато форма и да са уредени Палатите, те имат почти едно и същото предназначение, а именно: да разгледват правилно ли се испълнява всеки държавен бюджет; да се произнасят в последня инстанция върху операциите на всички лица, що борават с държавни суми и материали и да дават мнението си за преобразованието и подобрението на държавното счетоводство. На всякаде Сметната Палата е поставена между законодателната и испълнителната власт, като е натоварена да съобщава на първата за всичко извършено от втората по испълнението на бюджета. Относително испълнението възлагаемите на Палатите обязанности в отношение на ассигнованието и оправданието на сумите по расходния бюджет, срещат се два вида организации. Първия е системата, по която са уредени Французската, Английската, Германската, Ромънската и други Палати; а втория, системата, по която са уредени: Белгийската, Холандската, Италянската и Шведската Палати.
Въ[в] Франция всички расходи се ассигноват от Министрите, на основание разрешените тям в бюджета кредити; но неможе да се исплащат от ковчежничествата до като не се визират предварително платежните заповеди от Финансовото Министерство, което проверява да ли расхода се произвежда законно и правилно. На Сметната Палата е възложена грижата, да проверява отпосле, по документите, всичките приходи и расходи по бюджета; а главния надзор за своевременното представление на оправдателните документи е оставен на ковчежниците. По тоя начин контрола въ[в] Франция е разделен между Финансовото Министерство и Сметната Палата, като се поставя Финансовия Министър отговорен за всички расходи, които би допуснал да се произведат незаконно и неправилно.
В Белгия предварителния, както и окончателния контрол на расходите е възложен исключително на Сметната Палата, и ни една платежна заповед неможе да се исплати от ковчежника, докато не е визирана предварително от Палатата. Но туй правило съществува поне по принцип в закона, защото за някои расходи не съществува предварителна виза от Палатата и предварителния контрол на оправдателните документи е съвършенно слаб, понеже едвам 2/3 от бюджетните расходи се оправдават след произвеждането им.
Устройството на нашата Сметна Палата и Финансовото Министерство е основано главно на първата система, върху което са изработени всички закони и правилници по отчетността. При устройството счетоводството въ[в] Финансовото Министерство у нас е обръщано особенно внимание: а) върху визировката на платежните заповеди, която (визировка) се извършва по настоящем много по-правилно и основно от колкото в Белгийската Палата, понеже у нас, без никакво исключение, всички платежни заповеди и делегации подлежат на предварителна виза, като се задължават ковчежничествата, под строга отговорност, да събират при исплащането на сумите или отпосле оправдателните документи; б) върху контролните книги за авансовите суми, по които се следи, както в Министерството, тъй и в ковчежничествата, за своевременно оправдание на авансите, и в) върху контрола. В счетното отделение на Финансовото Министерство съществува подобен предварителен контрол, гдето се проверяват редовно всички приходни и расходни документи на ковчежничествата заедно с отчетните им ведомости, преди те да се поднесат на Палатата. Тоя предварителен контрол е пренесъл неоценима полза в отношение на бързото уреждание ковчежничествата при всяко ново введение и е служил да се исправят всички грешки и упущения на време, тъй като документите за всеки месец се проверяват през следующий. Но важното е, че при всичката строгост, тоя контрол неможе да важи за Върховната Сметна Палата, която, според закона си, трябва да извършва чрез свои хора втора проверка на същите документи и то след няколко години от извършванието им. Достатъчно е да споменем, че тя (Палатата) се занимава понастоящем с проверката едвам на операциите за 1881 и 1882 години, като не е расчистила още окончателно ни едно от по-предните бюджетни упражнения, което зависи главно от недоброто зачало на възложената й задача. От това става ясно, че същите сметки и документи се проверяват два пъти.
Един вид предварителен контрол съществува и в митарственното отделение при Финансовото Министерство, гдето двама проверители разгледват операциите на митниците по надлежните документи, които се пренасят отпосле в Палатата за нова проверка. Тоя контрол, обаче, неможе да бъде успешен по причина на малкото персонал, който е натоварен с него. Такъв предварителен контрол съществува и в Главното управление на телеграфите и пощите.
За олучшението и осъвършенствованието на контролната система, а също и да се направи задачата на Палатата производителна, не са нуждни големи преобразования, защото в закона за Палатата, Закона за отчетността по бюджета и разните правилници за приспособавянието му, както и в начина, по който е уреден предварителния контрол и визировката на платежните заповеди, се съдържат всичките елементи за една срочна и ползотворна контрола. Въз това основание и като се сравнят горепоменатите системи съ[с] съществующия у нас ред, целесъобразно и полезно би било да се въведат от началото на текущата година следующите преобразования по тая част:
1. Всичките контролери от счетното и митарственното отделения при Финансовото Министерство, както и тия при Главното т[елеграфо]-пощ[енско] управление и гдето има, да се причислят към състава на Палатата в качество на докладчици, като се оставят в счетното отделение на Министерството само двама, които да се занимават с проверката на проходящи текущи документи и съ[с] съставянието отчетите, що е задължен Финансовия Министър да представлява в Народното Събрание, съгласно закона за отчетността. Ако Главното телеграфо-пощенско управление има нужда от някои ведомости или сведения по международната кореспонденция или друго, Палатата да се задължи да му ги представя;
2. Всичките приходо-расходни документи, заедно с нуждните отчети или ведомости на отчетниците, с исключение на ковчежниците, да се испращат ежемесечно или всеки три месеца (според както се определи в специалните правилници за отчетниците) в Сметната Палата направо или посредством Финансовото Министерство; а Палатата да пристъпя незабавно към проверката им, като определи за всеки вид отчетници нуждното число проверители;
3. Относително проверката на ковчежничествата, да се постъпи тъй: да се задължат ковчежничествата да представляват направо в Палатата приходо-расходните документи заедно с всичките описи и ведомости, както и отчетната си ведомост тая последната в два екземпляра, от които едина, след като се провери в Палатата приходните и расходните документи сравнят с описите и ведомостта, ще се повръща въ[в] Финансовото Министерство за вписване операциите по регистрите за прихода и расхода, които (регистри) ще се водят само въ[в] Финансовото Министерство без никаква втора проверка на отчетните ведомости.
След тия проверки известието № 52, с което се уведомява ковчежничеството за правилността или неправилността на отчетната ведомост и оправдателните документи, трябва да минава през Финансовото Министерство, което е длъжно да следи за реда в ковчежничествата и е единственното компетентно да полага в нужда дисциплинарни наказания;
Известията относително отчетниците на другите ведомства, да се препращат тоже през Финансовото Министерство, което издава всички распореждания по счетоводството и контрола.
По тоя начин от своевременните проверки ще произлезе, че всички оправдателни документи по прихода и расхода, ще бъдат почти разгледани при сключванието на бюджета и на Палатата не ще остава друго, освен да изиска недоставените още документи по авансовите суми; да сравни проверените вече отчетни ведомости с главните отчети и да издаде постановление за всеки отчетник;
4. Контролния регистър, който се държи сега въ[в] Финансовото Министерство от контрольорите за записвание неопределените платежни заповеди, да се пренесе в Палатата и се води по същия начин;
5. Предварителната проверка на платежните заповеди, която се извършва сега въ[в] Финансовото Министерство, да се пренесе тоже в Палатата, която да поставя визата си върху тях, и след това да се препращат в Министерството на Финансите само за записвание в регистрите и давание заповед до ковчежничествата за исплащание сумите, понеже без заповед на Финансовия Министър, никаква сума не може да се плати. Вследствие на това, една част от книговодителите при счетното отделение и, ако стане нужда, един или двама от главните счетоводители, трябва да се причислят към състава на Палатата. За облегчение работата на книговодителите при Министерството и Палатата регистра обр. № 21 може да се изостави и платежните заповеди да се записват само в регистра обр. № 22, всяка в съответния §. При това може да се прекрати записването на платежните заповеди и в исходящия дневник на Финансовото Министерство и да се не въвежда тая практика в Палатата, като се води само особна разносна книга с последователен номер за всяко Министерство;
6. За облегчение на счетоводителите при Министерствата да се разреши, щото за всичките определени расходи, като заплати, пенсии, канцелярски и други такива расходи, да се издават делегации по за 3 или 6 месеца за всички определени расходи, в името на второстепенните распоредители, а в същото време да се вземат мерки, щото всяко изменение в състава на учрежденията, да се съобщава своевременно в Палатата за да го има пред вид при проверката требователните ведомости;
7. Да се предаде за водение и в Палатата по един екземпляр от главните книги за държавните дългове, пенсиите и гаранциите.
С въвежданието на тия преобразования се постига следующето:
а) предварителната проверка от Палатата на платежните заповеди и делегациите в отношение на бюджетните подразделения. Тая проверка, няма съмнение, ще бъде по-строга там нежели въ[в] Финансовото Министерство, което, макар и да е крайно предпазливо в съблюдение узаконените правила, може да се намери някога в необходимостта да пропуща расходи, за неправилността на което всичката отговорност пада на Финансовия Министър;
б) своевременните проверки от Палатата на приходо-расходните документи; а следователно най-бързото представление на докладите си относително сключваните бюджетни упражнения, тъй като Палатата ще има възможност да представлява доклада си за всяко упражнение най-късно 4 6 месеци след сключванието му, което при настоящата система е абсолютно невъзможно;
в) своевременното исправление на всички грешки и опущения от страна на отчетниците; а също и скорото откривание на злоупотребленията, ако подобни съществуват;
г) скорото освобождавание гаранциите на отчетниците, след подаванието им оставка или уволнението им по каквито и да било причини;
д) съкращението на персонала, който се е занимавал до сега с предварителния контрол, което (съкращение) ще стане, след като Палатата провери всички истекли бюджетни упражнения, а това може да се постигне, като отдели една част от персонала си да проверява, заедно с предвидените в нея нови служащи, приходо-расходните документи, ведомости и отчети по текущите бюджети, а останалата част от служащите да продължи расчистванието на старите бюджетни упражнения, и
е) избягва се, и това е един от главните мотиви на предполагаемата реформа, лишния двоен контрол, който сега се извършва от Финансовото Министерство и от Сметната Палата, нещо съпрежено с безполезни по-големи разноски и губение време.
При това, като имам пред [вид], че въвежданието на гореизложените преобразования не представлява никакви затруднения, защото с тях не се нарушава нито “Закона за отчетността по бюджета”, нито “Закона за Върховната Сметна Палата”, освен някои членове от “Правилника за приспособлението закона за отчетността” и оня за “устройството на ковчежничествата”, утвърдени и двата с Княжески укази, които ще трябва да претърпят малки някои изменения, за което своевременно ще се направи нуждното, внесох въпроса в Министерский Съвет, щото гореизложените преобразования да се въведат от началото на тек[ущата] година. Почитаемийт Министерский Съвет, в заседанието от 10 текущ[ий] Януарий, протокол № 2, постанови, щото гореречените преобразования да се турят в действие за опит и да се изработят съответствующите правилници.
Като излагам горните, чест имам да ви помоля, господа Регенти, щото ако одобрявате да станат тия преобразования по отчетността и проверката, да благоволите и подпишете приложений тук указ.
София, 14 януарий 1887 год.
Съм ваш верен служител,
Управляющий Министерството на Финансите, Министър-Председател и Министър на Вътрешните Дела,
В. Радославов.
ДВ, бр. 7, 20 януари 1887 г. Печатно.
№ 38
Указ на Стефан Стамболов, подполковник Сава Муткуров и Георги Живков, регенти на България, за промени в реда за упражняване на контрол от Върховната сметна палата.
София, 14 януари 1887 г.
Сподели с приятели: |