Сборник документи издател на поредицата "архивите говорят": главно управление на архивите при министерския съвет

Ка­то ся взе­ме под вни­ма­ние, че сбо­рът от по­щен­с­ки­те стан­ции е поч­нал да пос­тъп­ва в Ок­ръж­ни­те ков­чеж­ни­чес­т­ва не ед­нов­ре­мен­но от всич­ки­те и в про­дъл­же­ние през всич­ка­та фин[ан­со­ва] го­ди­на, то ся обяс­ня­ва не­дос­ти­гът от та­зи ста­тия. Ка­са­тел­но де­пеш­ния сбор той е поч­нал да пос­тъп­ва в бъл­гар­с­ки­те ок­ръж­ни ков­чеж­ни­чес­т­ва са­мо от ме­сяц юний 1879 год., ко­е­то дос­та­тъч­но обяс­ня­ва де­фи­ци­тът по тая ста­тия.

При­чи­ни­те за не­пос­тъп­ле­ни­е­то на та­зи пред­ви­де­на в бю­д­же­та су­ма ся обяс­ня­ват от Ми­нис­тер­с­т­во­то на вън­ш­ни­те ра­бо­ти и из­по­ве­да­ни­я­та от сле­ду­ю­ще­то му от­но­ше­ние, от­п­ра­ве­но до Па­ла­та­та:

№ 599 от 15 ок­том­в­рий 1882 год.

“ В от­го­вор на от­но­ше­ни­е­то от 11 те­ку­щий ме­сяц под № 1283, с ко­е­то Вър­хов­на­та смет­на па­ла­та ис­ка да й се съ­об­щи как­ви раз­по­реж­да­ния е нап­ра­ви­ло по­ве­ре­но­то ми ми­нис­тер­с­т­во за съ­би­ра­ни­е­то на су­ми­те, пред­ви­де­ни в бю­д­же­та за фи­нан[со­ва­та] [18]79/80 год. (§ 2, ст.1) да пос­тъ­пят от брач­ни сви­де­тел­с­т­ва, кой е съ­би­рал тия су­ми и чрез ко­го са вна­ся­ни в над­леж­ни­те ков­чеж­ни­чес­т­ва, имам чест да я уве­до­мя, че във вре­ме­то на г-на Дри­но­ва⁴⁰, кой­то уп­рав­ля­ва­ше От­де­ла на На­род­но­то прос­ве­ще­ние и ду­хов­ни­те де­ла, е пос­лед­ва­ло съ­об­ще­ние от 26 май 1879 г. до Ви­со­коп­ре­ос­ве­ще­ни­те мит­ро­по­ли­ти, че тям се пред­с­та­вя пра­во да ся раз­по­реж­дат с част­та от ву­ли­те, ко­я­то при­па­да на Ек­зар­хи­я­та. Вяр­ва ся, че то­ва съ­об­ще­ние е пос­лед­ва­ло, ка­то ся е има­ло пред­вид, че ня­кои от Ви­со­коп­ре­ос­ве­ще­ни­те ар­хи­е­реи, с пред­с­тав­ля­ва­ни­е­то смет­ка за съб­ра­на­та от тях су­ма за ву­ли и вла­диш­ни­на ся е ока­за­ло, че ос­та­ват да зе­мат. Те­зи смет­ки са прег­лед­ва­ни от две ко­ми­сии, наз­на­ча­ва­ни в раз­ни вре­ме­на от пра­ви­тел­с­т­во­то, но до ни­ка­къв ре­зул­тат ка­то не е би­ло дос­тиг­на­то, то и не ста­на­ло раз­по­реж­да­ние от стра­на на ми­нис­тер­с­т­во­то по съ­би­ра­ни­е­то на су­ми­те от ву­ли­те. Се­га оба­че Дър­жав­ний съ­вет раз­г­ле­да тия смет­ки и ка­то си да­де зак­лю­че­ни­е­то, ще ста­не раз­по­реж­да­ние по то­ва, ко­е­то в свое вре­ме ще имам чест да съ­об­щя въ[в] Вър­хов­на­та смет­на па­ла­та.

От гор­не­то от­но­ше­ние ста­ва яс­но, че Ви­со­коп­ре­ос­ве­ще­ни­те мит­ро­по­ли­ти не са внес­ли в хаз­на­та пред­ви­де­ния при­ход 25,000 ле­ва не са­мо през фи­нан­со­ва­та 1879/80 год., но и през пос­ле­ду­ю­щи­те две фи­нан­со­ви го­ди­ни.

ДО­ХО­ДИ ПО МИ­НИС­ТЕР­С­Т­ВО­ТО НА ПРА­ВО­СЪ­ДИ­Е­ТО

§ 1, ст.1. Пред­ви­де­но да пос­тъ­пят по та­зи ста­тия 40,000 ле­ва от пре­ми­ну­ва­ни­е­то нед­ви­жи­ми имо­ти от ед­но ли­це на дру­го, а са пос­тъ­пи­ли 251,039 ле­ва 2 стот[ин­ки]; та­ко­ва зна­чи­тел­но пос­тъп­ле­ние от та­зи ста­тия ся обяс­ня­ва с продаж­ба­та на мно­го­то тур­с­ки иму­щес­т­ва през фи­нан[со­ва­та] 1879/80 г.

Въ­об­ще до­ход­ни­те ста­тии по съ­деб­но­то ве­дом­с­т­во ся оп­рав­да­ват и по ня­кои от тях е пос­тъ­пи­ло мно­го по­ве­че от пред­ви­де­ни­те по бю­д­же­та су­ми, как­то то­ва ся виж­да от ве­до­мост­та; об­щия ре­зул­тат по­каз­ва, че са пос­тъ­пи­ли 274,179 ле­ва 11 стот[ин­ки] по­ве­че от очак­ва­на­та за пос­тъп­ле­ние су­ма, т.е. 452,179 лв. 11 ст. са пред­ви­де­ни, а са пос­тъ­пи­ли 726,179 лв. 11 ст.

Тъй ка­то по раз­ход­на­та част на бю­д­же­та има мно­го не­ре­дов­нос­ти, за ра­зяс­не­ни­е­то на ко­и­то е въз­бу­де­на пре­пис­ка с раз­ни ли­ца и уч­реж­де­ния, ко­я­то пре­пис­ка не е още свър­ше­на, то не е въз­мож­но да ся ка­же не­що окон­ча­тел­но по та­зи част на бю­д­же­та и Па­ла­та­та за се­га не мо­же ос­вен да по­со­чи в при­ла­га­е­ма­та ве­до­мост кои ста­тии от раз­ход­ния бю­д­жет са пре­ви­ше­ни и не­до­из­раз­ход­ва­ни; кои оба­че ста­тии са оп­рав­да­ни и кои не, то ще ся из­ло­жи след ка­то ся съ­бе­рат всич­ки­те не­дос­ти­га­ю­щи до­ку­мен­ти и ся ра­зяс­нят ста­на­ли­те не­ре­дов­нос­ти. От раз­г­ле­да­ни­те окон­ча­тел­но де­ла има съб­ра­но от раз­ни ли­ца неп­ра­вил­но по­лу­че­ни су­ми ед­ва 1713 ле­ва 4 сто­тин­ки.

Общ раз­ход през фи­нан­со­ва­та 1879/80 го­ди­на по бю­д­жет­ни­те ста­тии ся въз­кач­ва 15,863,850 ле­ва, тъй що­то ся оказ­ва един из­ли­шък от 5,631,130 ле­ва, ка­то ся при­ба­вят при об­щи­те по бю­д­же­та раз­хо­ди из­раз­ход­ва­ни­те из­вън бю­д­же­та су­ми, т.е. без § § и ста­тии, ко­и­то въз­ли­зат на 1,236,445 ле­ва 40 стот[ин­ки], то всич­кия раз­ход през 1879/80 год. със­тои от 17,100,295 ле­ва 41 стот[ин­ки] и то­га­ва ос­та­ва не­до­из­раз­ход­ва­на от бю­д­же­та су­ма 4,394,684 ле­ва 64 сто­тин­ки.

От из­ло­же­но­то до се­га по из­пъл­не­ни­е­то на бю­д­же­та мо­жат да ся кон­с­та­ти­рат сле­ду­ю­щи­те ре­зул­та­ти: Всич­кия при­ход за смет­ка на бю­д­же­та за 1879/80 го­ди­на въз­ли­за на 12,569,749 ле­ва 30 стот[ин­ки], а раз­хо­дът за смет­ка на съ­щия бю­д­жет въз­ли­за 15,863,850 ле­ва; сле­до­ва­тел­но има­ло на 1-й мар­та 1880 год. един вре­ме­нен де­фи­цит от 3,294,100 ле­ва 70 стот[ин­ки], ка­то ся при­ло­жат слу­чай­но пос­ту­пив­ши­те и неп­ред­ви­де­ни по бю­д­же­та су­ми, въз­ли­за­ю­щи на 1,285,148 ле­ва 16 стот[ин­ки] към при­хо­да и ка­то ся при­ба­ви при раз­хо­да по­хар­че­на­та из­вън бю­д­же­та, т.е. неп­ред­ви­де­на за раз­ход в ни­кой па­раг­раф ста­тия и въз­ли­за­ю­ща на 1,236,445 ле­ва 41 стот[ин­ки] су­ма, то то­га­ва при­хо­дът за ис­та­та 1879/80 год. е 14,025,811 ле­ва 73 стот[ин­ки], а раз­хо­дът е 17,100,295 ле­ва 41 ст.,; сле­до­ва­тел­но вре­мен­ния де­фи­цит е 3,074,483 ле­ва 68 сто­тин­ки. То­зи вре­ме­нен де­фи­цит ся е пок­рил от пос­тъп­ле­ни­я­та, ста­на­ли за смет­ка на 1877/78 го­ди­ни и от на­хо­дя­щи­те ся на­ли­це на 1-й мар­та в ков­чеж­ни­чес­т­ва­та и бан­ка­та пра­ви­тел­с­т­ве­ни су­ми.

Ка­къв ще бъ­де окон­ча­тел­ния ре­зул­тат от бю­д­же­та за 1879/80 го­ди­на фи­нан­со­ва т.е. ще ся лик­ви­ди­ра ли той с не­дос­тиг или с из­ли­шък, то ще ся уз­нае при ко­неч­на­та му лик­ви­да­ция.

ПРЕД­СЕ­ДА­ТЕЛ НА

ВЪР­ХОВ­НА­ТА СМЕТ­НА ПА­ЛА­ТА: И. Н. Гю­зе­лев

Член ­ Де­лоп­ро­из­во­ди­тел: Н. Бра­ка­лов

№ 10

НИЙ АЛЕК­САНДР I

С БО­ЖИЯ МИ­ЛОСТ И НА­РОД­НА­ТА ВО­ЛЯ

КНЯЗ НА БЪЛ­ГА­РИЯ

По пред­ло­же­ни­е­то на На­ший Фи­нан­сов Ми­нис­тър, ос­но­ва­но на ре­ше­ни­е­то на Ми­нис­тер­с­кий Съ­вет, пред­с­та­ве­но Нам с док­ла­да му от 24 Де­кем­в­рий 1882 год. под № 33007,

Пос­та­но­вих­ми и пос­та­но­вя­ва­ми:

I. Да наз­на­чим от 1ий Но­ем­в­рий н.г. за член въ[в] Вър­хов­на­та Смет­на Па­ла­та, бив­ший Вар­нен­с­кий ок­ръ­жен Уп­ра­ви­тел Г. П. Стан­чев⁴¹, на мяс­то ва­кан­т­но.

II. Ис­пъл­не­ни­е­то на нас­то­я­щий Указ да въз­ло­жим на На­ший Фи­нан­сов Ми­нистър.

Из­да­ден в На­ший Дво­рец в Со­фия на 24. Де­кем­в­рий 1882 год.

Ми­нистър на Фи­нан­си­те: Г. Д. На­чо­вич

ЦДА, Ф. 159 К, оп. 1, а.е. 55, л. 126. Ори­ги­нал. Ръ­ко­пис.

№ 11

ТРЕ­ТО ОБИК­НО­ВЕ­НО

НА­РОД­НО СЪБ­РА­НИЕ
Се­сия I

№ 91
Яну­ар[ий] 17 ден 1883 г. ГОС­ПО­ДИ­НУ МИ­НИС­Т­РУ

НА ФИ­НАН­СИ­ТЕ

При нас­то­я­ще­то си, имам чест, Гос­по­ди­не Ми­нис­т­ре, да ви преп­ра­тя “за­ко­ноп­ро­екта за от­чет­ност­та по бю­д­же­та”, при­ет от На­род­но­то съб­ра­ние.

Пред­се­да­тел: Вар­нен­с­кий и Прес­лав­с­кий Си­ме­он⁴²

На пис­мо­то има ре­зо­лю­ция: “Да се пре­пи­ше, да се про­ве­ри пре­пи­са и да ми се пред­с­та­ви, за да удоб­ря на­пе­чат­ва­не­то му в Държ. Вес­т­ник. В съ­що­то вре­ме да се нап­ра­ви док­лад и указ по при­е­та­та фор­ма за ут­вър­де­ни­е­то му от Н[его­во] Ви­со­чес­т­во.”

ЦДА, Ф. 159 К, оп. 1, а.е. 63, л. 19. Ори­ги­нал. Ръ­ко­пис.

№ 12

За­кон за от­чет­ност­та по бю­д­же­та, при­ет от III Обик­но­ве­но народ­но съб­ра­ние.

Со­фия, яну­а­ри 1883 г.

ЗА­КОН

ЗА ОТ­ЧЕТ­НОСТ­ТА ПО БЮ­Д­ЖЕ­ТА

Чл. 1. Бю­д­же­та е ак­та, чрез кой­то ся пред­виж­дат и раз­ре­ша­ват го­диш­ни­те при­хо­ди и раз­нос­ки на дър­жа­ва­та и на уч­реж­де­ни­я­та, ко­и­то за­ко­ни­те под­чи­ня­ват на съ­щи­те пра­ви­ла.

Чл. 2. Вре­ме­то, през ко­е­то дейс­т­ву­ва един бю­д­жет, се на­ри­ча го­диш­но бю­д­жет­но уп­раж­не­ние (exercice).

Чл. 3. Уп­раж­не­ни­е­то но­си име­то на го­ди­на­та, през ко­я­то е дейс­т­ву­вал бю­д­же­та.

Фи­нан­со­ва­та го­ди­на за­поч­ва от 1 яну­а­рий и се свър­ш­ва на 31 де­кем­в­рий от съ­ща­та го­ди­на.

Чл. 4. Са­мо ония из­вър­ше­ни дейс­т­вия и при­до­би­ти пра­ва се смат­рят ка­то при­над­ле­жа­щи на ед­но уп­раж­не­ние, ко­и­то са ста­на­ли през фи­нан­со­ва­та го­ди­на, ко­я­то да­ва име­то си на уп­раж­не­ни­е­то.

При то­ва, ука­за­ни­те в чл. 8 на нас­то­я­щия за­кон сро­ко­ве се да­ват или за до­вър­ш­ва­ние на ве­щес­т­ве­ни ра­бо­ти или за до­съ­би­ра­ние до­хо­ди­те, или за до­из­п­ла­ща­ние на раз­хо­ди­те.

Чл. 5. При­хо­ди­те, ко­и­то тряб­ва да пос­тъ­пят и раз­хо­ди­те, ко­и­то тряб­ва да се нап­ра­вят за пот­ре­би­те през вся­ко уп­раж­не­ние се раз­ре­ша­ват от За­ко­на за го­диш­ния бю­д­жет.

Чл. 6. Вся­ка го­ди­на ми­нис­т­ри­те при­у­гот­в­ля­ват бю­д­же­та на под­ве­дом­с­т­ве­ни­те си ми­нис­тер­с­т­ва.

Ми­нис­т­ра на фи­нан­си­те съ­би­ра тия от­дел­ни бю­д­же­ти най-мал­ко два ме­се­ца пре­ди вре­ме­то за пред­с­та­вя­ние на об­щийт бю­д­жет и, ка­то при­ба­ви и бю­д­же­та на до­хо­ди­те, със­тав­ля­ва об­щийт дър­жа­вен бю­д­жет.

Чл. 7. Бю­д­же­та се пред­с­тав­ля­ва то­га­ва на Дър­жав­ния гла­ва, кой­то го из­п­ра­ща на прег­лед­ва­ние в Дър­жав­ния съ­вет, а на ра­зис­к­ва­ние и гла­су­ва­ние в На­род­но­то съб­ра­ние.

Чл. 8. Сро­ка, до кой­то тряб­ва да се из­вър­шат всич­ки дейс­т­вия по при­хо­да и раз­хо­да на ед­но уп­раж­не­ние, е сле­ду­ю­щия:

а) до 1 фев­ру­а­рий на сле­ду­ю­ща­та го­ди­на се до­вър­ш­ват, в гра­ни­ци­те на от­к­ри­тия кре­дит, ве­щес­т­ве­ни­те ра­бо­ти, ко­и­то са би­ли поч­на­ти и не са мог­ли да се до­вър­шат пре­ди 31 де­кем­в­рий по неп­ре­о­до­ли­ми ес­тес­т­ве­ни (force majeure) при­чи­ни или по общ ин­те­рес, ко­и­то при­чи­ни тре­ба да са из­ло­же­ни от раз­по­ре­ди­те­ля на кре­ди­та в па­рич­но­то му ис­ка­ние.

б) до 30 юний, за прик­люч­ва­ние смет­ки­те и из­п­ла­ща­ние су­ми­те, ко­и­то се дъл­жат.

в) до 31 юлий на сле­ду­ю­ща­та го­ди­на, за до­из­пъл­не­ние мер­ки­те, ко­и­то са се взе­ли за при­би­ра­ние на не­до­бо­ри­те и из­п­ла­ща­ние раз­хо­ди­те.

Чл. 9. Об­щийт дър­жа­вен бю­д­жет се раз­де­ля на две час­ти:

1. При­хо­ден бю­д­жет

2. Раз­хо­ден бю­д­жет

Чл. 10. При­хо­ди­те се де­лят на:

­ обик­но­ве­ни

­ из­вън­ред­ни

Пър­ви­те са тия, ко­и­то се по­лу­ча­ват от пос­то­ян­ни до­хо­ди и из­точ­ни­ци.

Чл. 11. Обик­но­ве­ни­те и из­вън­ред­ни раз­хо­ди се впис­ват в бю­д­же­та в две от­дел­ни час­ти.

Вся­ка ед­на от го­ре­на­ве­де­ни­те час­ти се де­ли на тол­ко­ва от­де­ла, кол­ко­то раз­лич­ни ви­до­ве до­хо­ди има; вся­кой от­дел се под­раз­де­ля на тол­ко­ва гла­ви и чле­но­ве (ста­тии), кол­ко­то раз­лич­ни раз­де­ле­ния и под­раз­де­ле­ния има въ[в] все­ки до­хо­ден клон.

Чл. 12. В при­ход­ния бю­д­жет се при­ту­ря ед­на гла­ва за неп­ред­ви­де­ни при­хо­ди, где­то се за­пис­ват всич­ки слу­чай­ни пос­тъп­ле­ния, ко­и­то не са пред­ви­де­ни в бю­д­же­та на при­хо­да.

Чл. 13. Оп­ре­де­ле­ни­е­то раз­ме­ра на при­хо­ди­те по вся­ка гла­ва ста­ва на ос­но­ва­ние пос­тъп­ле­ни­я­та, ста­на­ли в по-пре­диш­ни­те уп­раж­не­ния, ка­то се взе­мат въ[в] вни­ма­ние и при­чи­ни­те, ко­и­то би­ха мог­ли да уве­ли­чат тия при­хо­ди.

За­ра­ди то­ва про­ек­та на бю­д­же­та тряб­ва да бъ­де прид­ру­жен:

а) от ед­на таб­ли­ца, в ко­я­то да са по­ка­за­ни член по член су­ми­те на до­хо­ди­те от пре­диш­ни­те из­тек­ли уп­раж­не­ния и сре­щу тях в осо­бе­на гра­фа су­ми­те, ко­и­то се пред­по­ла­га да пос­тъ­пят в сле­ду­ю­ща­та го­ди­на и най-пос­ле, в ед­на пос­лед­на гра­фа, раз­ли­ка­та на по­ве­че или по-мал­ко сре­щу все­ки член.

б) от нуж­д­ни­те до­ку­мен­ти, ко­и­то изяс­ня­ват пред­ло­же­ни­те уве­ли­че­ния или на­ма­ле­ния.

в) от ед­но из­ло­же­ние за под­к­реп­ле­ние на тия пред­ло­же­ния.

Чл. 14. Съ­би­ра­ни­е­то на дър­жав­ни­те су­ми се съ­би­рат са­мо от от­чет­ни­ци­те на Сък­ро­ви­ще­то и то на за­кон­ни ос­но­ва­ния.

Вся­ка съб­ра­на су­ма на как­ва­то и да е ос­но­ва тре­ба ця­ла­та да се вна­ся в Сък­ро­ви­ще­то, без ни­как­ви спа­да­ния за раз­нос­ки по съ­би­ра­ни­е­то или за как­ви­то и да би­ло дру­ги раз­хо­ди.

Чл. 15. На­чи­на за съ­би­ра­ни­е­то, вни­са­ни­е­то и прес­лед­ва­ни­е­то от­но­си­тел­но до все­ки род до­ход ще се оп­ре­де­ли от осо­бе­ни за­ко­ни и пра­вил­ни­ци.

Чл. 16. Раз­хо­ди­те, как­то и при­хо­ди­те, се де­лят на обик­но­ве­ни и из­вън­ред­ни.

Пър­ви­те са тия, ко­и­то слу­жат за обез­пе­че­ние ре­дов­ния ход на ад­ми­нис­т­ра­ци­я­та.

Вто­ри­те са тия, ко­и­то имат за цел да удов­лет­во­рят но­ви и вре­мен­ни нуж­ди.

В ка­те­го­ри­я­та на тия пос­лед­ни­те вли­зат раз­хо­ди­те за но­ви пос­т­рой­ки.

Чл. 17. Как­то е ка­за­но в чл. 6, все­ки ми­нис­тър със­тав­ля­ва своя раз­хо­ден бю­д­жет по сво­е­то ми­нис­тер­с­т­во, ка­то го раз­де­ли на две от­дел­ни час­ти; ед­на­та за обик­но­ве­ни­те раз­хо­ди, а дру­га­та за из­вън­ред­ни­те.

Вся­ка от тия две час­ти се под­раз­де­ля на две от­де­ле­ния.

Ед­но­то за раз­хо­да на лич­ния със­тав.

Дру­го­то за ве­щес­т­ве­ни­те раз­хо­ди.

Вся­ко от­де­ле­ние се под­раз­де­ля на тол­ко­ва гла­ви, кол­ко­то раз­лич­ни служ­би и пред­ме­ти има.

А вся­ка гла­ва се под­раз­де­ля на тол­ко­ва чле­но­ве (ста­тии), кол­ко­то раз­ни ви­до­ве раз­хо­ди има, ко­и­то се от­на­сят до тая гла­ва.

Чл. 18. В раз­ход­ния бю­д­жет на вся­ко ми­нис­тер­с­т­во се от­ва­ря ед­на особ­на гла­ва, на­ре­че­на за Неп­ред­ви­де­ни раз­хо­ди, в ко­я­то се впис­ват неп­ред­ви­де­ни­те слу­чай­ни раз­хо­ди, ко­и­то не са мог­ли да се пред­ви­дят в об­що­то на­и­ме­но­ва­ние на раз­хо­ди­те.

Чл. 19. Оп­ре­де­ле­ни­е­то раз­ме­ра на раз­хо­ди­те по вся­ка гла­ва се пра­ви:на ос­но­ва­ние раз­хо­ди­те, нап­ра­ве­ни по съ­щи­те пред­ме­ти през из­тек­ли­те уп­раж­не­ния, ка­то се взе­мат при то­ва въ[в] вни­ма­ние при­чи­ни­те, ко­и­то би­ха мог­ли да го уве­ли­чат или да на­ма­лят раз­хо­да.

За­ра­ди то­ва про­ек­та на раз­ход­ния бю­д­жет треб­ва да е прид­ру­жен от над­леж­ния ми­нис­тър, вся­кой по сво­е­то ми­нис­тер­с­т­во, съ[с] сле­ду­ю­щи­те под­к­реп­ле­ния.

а) от ед­на срав­ни­тел­на таб­ли­ца, раз­де­ле­на на гра­фи и ко­я­то да по­каз­ва гла­ва по гла­ва и член по член кре­ди­ти­те, ко­и­то се ис­кат за сле­ду­ю­ще­то уп­раж­не­ние, по­лу­че­ни­те кре­ди­ти за пре­диш­ни­те уп­раж­не­ния и раз­ли­ка­та меж­ду тия уп­раж­не­ния.

б) от нуж­д­ни­те све­де­ния, ко­и­то да под­к­реп­ля­ват раз­лич­ни­те пред­ло­же­ния за уве­ли­че­ние или на­ма­ле­ние раз­хо­да.

в) от ед­но из­ло­же­ние за под­к­реп­ле­ние на тия пред­ло­же­ния.

Чл. 20. Ми­нис­т­ра на фи­нан­си­те, след ка­то съ­бе­ре от сво­и­те съб­ра­тия про­ек­ти­те на бю­д­же­та за раз­хо­да, при­ба­вя към тях и про­ек­та на раз­хо­да по сво­е­то ми­нис­тер­с­т­во и със­тав­ля­ва та­ка про­ек­та на раз­хо­ди­те на об­щия дър­жа­вен бю­д­жет.

Чл. 21. В слу­чай, че су­ма­та на пред­ви­де­ни­те раз­хо­ди над­ми­не тая на ожи­да­е­ми­те при­хо­ди, ми­нис­т­ра на фи­нан­си­те е длъ­жен да пред­с­та­ви на Не­го­во Ви­со­чес­т­во един осо­бен док­лад, в кой­то да из­ло­жи под­роб­но мне­ни­е­то си за на­чи­на и сред­с­т­ва­та, с ко­и­то ще мо­же да се урав­но­ве­си не­дос­ти­га, ка­то се уве­ли­чат при­хо­ди­те или ка­то се на­ма­лят раз­хо­ди­те.

ГЛА­ВА IV

Пред­с­тав­ле­ние и гла­су­ва­ние на бю­д­же­та

Чл. 22. Всич­ки­те фор­мал­нос­ти, упо­ме­на­ти в пре­диш­ни­те чле­но­ве, тряб­ва да се из­пъл­нят, тъй що­то ми­нис­т­ра на фи­нан­си­те да мо­же да пред­с­та­вя на Не­го­во Ви­со­чес­т­во окон­ча­тел­ния про­ект на бю­д­же­та по при­хо­да и раз­хо­да най-къс­но въ[в] вто­ра­та по­ло­ви­на на ме­сец сеп­тем­в­рий.

Чл. 23. След ка­то про­ек­та на бю­д­же­та пре­ми­не през Дър­жав­ния съ­вет, той се пред­с­тав­ля­ва на На­род­но­то съб­ра­ние с под­раз­де­ле­ни­я­та му на от­де­ле­ния, гла­ви и чле­но­ве. На­род­но­то съб­ра­ние го гла­су­ва по гла­ви са­мо.

ГЛА­ВА V

Кре­ди­ти

Чл. 24. Го­диш­ния за­кон за бю­д­же­та от­к­ри­ва нуж­д­ни­те кре­ди­ти за пред­по­ла­га­е­ми­те през вся­ко уп­раж­не­ние раз­хо­ди, ко­и­то се пос­ре­щат с пред­ви­де­ни­те в до­ход­ния бю­д­жет при­хо­ди.

Чл. 25. След ка­то На­род­но­то съб­ра­ние гла­су­ва бю­д­же­та по гла­ви, все­ки ми­нис­тър раз­п­ре­де­ля по­лу­че­ний за вся­ка гла­ва кре­дит на своя бю­д­жет меж­ду раз­ни­те чле­но­ве от тая гла­ва и под­на­ся то­ва раз­п­ре­де­ле­ние на одоб­ре­ни­е­то на Дър­жав­ния гла­ва в един под­ро­бен док­лад. То­ва пот­вър­ж­де­ние ста­ва с кня­жес­ки указ. Ми­нис­т­ри­те оба­че не мо­гат ни­то да уве­ли­ча­ват, ни­то да ума­ля­ват пред­ви­де­ни­те в бю­д­же­та зап­ла­ти за чи­нов­ни­ци­те.

Чл. 26. Вся­кой ми­нис­тър е длъ­жен да не пре­ми­на­ва гра­ни­ци­те на по­лу­че­ни­те за вся­ка гла­ва кре­ди­ти и ми­нис­т­ра на фи­нан­си­те е от­го­во­рен за су­ми­те, ко­и­то той би поз­во­лил да се иж­ди­ват вън от до­пус­на­ти­те от На­род­но­то съб­ра­ние кре­ди­ти по вся­ка гла­ва.

Чл. 27. Пре­на­ся­ния на кре­ди­ти мо­гат да се до­пус­нат с кня­жес­ки указ, из­да­де­ни по пред­ло­же­ни­е­то на над­леж­ния ми­нис­тър след спо­ра­зу­ме­ни­е­то му с фи­нан­со­вия ми­нис­тър.

Тия пре­на­ся­ния се поз­во­ля­ват оба­че са­мо от един член на дру­ги на съ­ща­та гла­ва.

Чл. 28. Тъй съ­що пре­нас­ва­ние су­ми от ед­на гла­ва в дру­га по бю­д­же­та на ед­но и съ­що ми­нис­тер­с­т­во, в из­к­лю­чи­тел­ни слу­чаи, мо­же да се до­пус­не, ка­то се из­с­лу­ша мне­ни­е­то на Дър­жав­ния съ­вет и на фи­нан­со­вия ми­нис­тър, но с ус­ло­вие, че то ще се под­не­се за ут­вър­ж­де­ние на На­род­но­то съб­ра­ние в най-близ­ка­та му се­сия. Тоя род пре­на­ся­ния се из­вър­ш­ват то­же с кня­жес­ки указ.

Чл. 29. В слу­чай, че не е въз­мож­но да се на­ба­ви един вес­ма ну­жен до­пъл­ни­те­лен кре­дит чрез пре­на­ся­ние от ед­на гла­ва на дру­га и че тоя до­пъл­ни­те­лен кре­дит ще има за пос­лед­с­т­вие уве­ли­че­ни­е­то об­ща­та су­ма на бю­д­же­та, то той се от­пус­ка на ми­нис­т­ра, кой­то го ис­ка с раз­ре­ше­ни­е­то на На­род­но­то съб­ра­ние, ос­вен за слу­ча­и­те на не­от­ла­га­е­ма нуж­да.

Кня­за, за­ед­но с Дър­жав­ния съ­вет, ре­ша­ва да­ли нуж­да­та е не­от­ла­га­е­ма и, ако от­го­во­ра е ут­вър­ди­те­лен, кре­ди­та, кой­то не тряб­ва да над­ми­ну­ва 300,000 ле­ва, се от­пу­ща чрез мо­ти­ви­ран док­лад и всич­ко се под­на­ся на одоб­ре­ни­е­то на На­род­но­то съб­ра­ние в най-близ­ка­та му се­сия.

Чл. 30. Ако в те­че­ние на ед­но уп­раж­не­ние се по­ис­ка до­пъл­ни­те­лен кре­дит за пред­ме­ти, нев­пи­са­ни в бю­д­же­та, в тоя слу­чай се пос­тъп­ва съг­лас­но с пре­ди­ду­щия член.

Чл. 31. Вся­ко хо­да­тайс­т­во за но­ви или до­пъл­ни­тел­ни кре­ди­ти, треб­ва да ми­на­ва през фи­нан­со­вия ми­нис­тър, кой­то е длъ­жен да поз­на­ва със­то­я­ни­е­то на из­точ­ни­ци­те на об­щия дър­жа­вен бю­д­жет, и кой­то мо­же да по­ка­же сред­с­т­ва­та, чрез ко­и­то би мог­ло да се удов­лет­во­ри ед­но уве­ли­че­ние на раз­хо­да.

Чл. 32. Всич­ки­те дър­жав­ни при­хо­ди ка­то, се със­ре­до­то­ча­ват въ[в] Финан­со­во­то ми­нис­тер­с­т­во, ни­кой ми­нистр ня­ма пра­во да упот­ре­би ка­къв­то и да при­ход, съб­ран по из­к­лю­че­ние от не­го, ни­то да уве­ли­чи по ка­къв­то и да е осо­бен из­точ­ник су­ма­та на кре­ди­ти­те, ко­и­то са от­пус­на­ти в бю­д­же­та за не­го­во­то ми­нис­тер­с­т­во.

Ко­га­то ня­кой от дви­жи­ми­те или нед­ви­жи­ми пред­ме­ти, ко­и­то са ту­ре­ни на раз­по­ло­же­ние на ми­нис­тер­с­т­ва­та, не мо­гат да се упот­ре­бя­ват по-на­та­тък и ста­не нуж­да да се про­да­дат, про­даж­ба­та им тряб­ва да се из­вър­ши съ[с] съ­дейс­т­ви­е­то на фи­нан­со­ви­те аген­ти по оп­ре­де­ле­ни­те пра­ви­ла и по­лу­че­на­та су­ма се за­пис­ва в при­хо­ди­те на те­ку­ще­то уп­раж­не­ние.

Чл. 33. В слу­чай, че ня­коя неп­ра­вил­но из­раз­ход­ва­на су­ма се по­вър­не в про­дъл­же­ни­е­то на съ­ща­та го­ди­на, през ко­я­то би­ла тя из­раз­ход­ва­на, та­ка­ва су­ма мо­же да се за­пи­ше на при­ход за въз­с­та­нов­ле­ние на кре­ди­та по съ­що­то ми­нис­тер­с­т­во, ка­то пред­ва­ри­тел­но се по­ис­ка то­ва от фи­нан­со­вия ми­нис­тър и в съ­об­ще­ни­е­то ка­то се при­ло­жи раз­пис­ка­та на от­чет­ни­ка, кой­то е по­лу­чил су­ма­та и още ка­то се при­ба­вят в съ­що­то съ­об­ще­ние сле­ду­ю­щи­те све­де­ния:

1. Да­та­та и но­ме­ра на па­рич­но­то ис­ка­ние, су­ма­та, ко­я­то след­ва да се по­вър­не.

2. Име­то на от­чет­ни­ка, кой­то е пла­тил тая су­ма.

3. При­чи­ни­те, за ко­и­то е не­об­хо­ди­мо да се въз­с­та­но­ви кре­ди­та на ми­нис­тер­с­т­во­то, ко­е­то е из­да­ло за­по­вед за из­п­ла­ща­ни­е­то й.

Чл. 34. Ми­нис­т­ри­те пла­щат на Сък­ро­ви­ще­то, от от­пус­на­ти­те за то­ва кре­ди­ти, по­куп­на­та це­на на ве­щи­те, ко­и­то би се ту­ри­ли на тях­но раз­по­ло­же­ние от дру­ги­те ми­нис­тер­с­т­ва, тъй как­то и на­е­ма на дър­жав­ни­те зда­ния, ко­и­то те и под­ве­дом­с­т­ве­ни­те им уч­реж­де­ния би за­ни­ма­ва­ли.

Чл. 35. В уч­реж­де­ни­я­та, ко­и­то се уп­рав­ля­ват нап­ра­во от пра­ви­тел­с­т­во­то, стой­ност­та на про­дук­ти­те, ко­и­то се упот­реб­ля­ват в на­ту­ра, се за­пис­ва на при­ход по бю­д­же­та на дър­жа­ва­та пре­ди да встъ­пи в те­че­ние уп­раж­не­ни­е­то.

Но и в раз­ход­ния бю­д­жет се от­ва­ря в съ­щия раз­мер един кре­дит на над­леж­но­то ми­нис­тер­с­т­во, тъй що­то упот­реб­ле­ни­те в на­ту­ра ве­щи ще се из­п­ла­щат чрез па­рич­ни ис­ка­ния и ще се за­пис­ват в от­чет­ни­те кни­ги под руб­ри­ка на упот­ре­бе­ни в на­ту­ра про­из­ве­де­ния.

Чл. 36. Все­ки ме­сец над­леж­ни­те ми­нис­т­ри съ­об­ща­ват на ми­нис­т­ра на фи­нан­си­те су­ми­те, ко­и­то ще им са нуж­д­ни в гра­ни­ци­те на от­во­ре­ни­те кре­ди­ти в сле­ду­ю­щия ме­сец, за да мо­же тоя пос­лед­ния да док­лад­ва то­ва на Дър­жав­ния гла­ва.

Всич­ки­те ми­нис­т­ри са обя­за­ни да из­да­дат раз­нос­ни­те си за­по­ве­ди в гра­ни­ци­те на го­ре­по­ме­на­то­то ме­сеч­но раз­п­ре­де­ле­ние на су­ми­те.