След пе­чат­ния текст има ръ­ко­пис­на бе­леж­ка

ЦДА, Ф. 173 К, оп. 1, а.е. 213, л. 51. Ори­ги­нал. Пе­чат­но и ръ­ко­пис.

ДВ, бр. 142, 31 де­кем­в­ри 1888 г. Пе­чат­но.

№ 49

№ 37522

На ос­но­ва­ние чл. 45 от Кон­с­ти­ту­ци­я­та, имам чест най-по­кор­но да по­мо­ля Ва­ше Цар­с­ко Ви­со­чес­т­во да бла­го­во­ли­те, чрез под­пис­ва­ние на при­ло­же­ния указ, да ут­вър­ди­те при­е­тия от V Обик­но­ве­но на­род­но съб­ра­ние в ХVII му за­се­да­ние на 15 но­ем­в­рий “За­кон за до­пъл­не­ние към За­ко­на за Вър­хов­на­та смет­на па­ла­та от 30 яну­а­рий 1885 го­ди­на.”

Съм, Гос­по­да­рю, на Ва­ше Цар­с­ко Ви­со­чес­т­во най-по­ко­рен слу­жи­тел и ве­рен по­да­ник.

Со­фия, 1 де­кем­в­рий 1888 г.

Ми­нис­тър на фи­нан­си­те: Г. Д. На­чо­вич

ДВ, бр. 142, 31 де­кем­в­ри 1888 г. Пе­чат­но.

№ 50

Указ на княз Фер­ди­нанд I за ут­вър­ж­да­ва­не на За­кон за до­пъл­не­ние към За­ко­на за Вър­хов­на­та смет­на па­ла­та

Со­фия, 2 де­кем­в­ри 1888 г.

У К А З

№ 259

С Бо­жия ми­лост и на­род­на­та во­ля

Княз на Бъл­га­рия,
Обя­вя­ва­ме на всич­ки На­ши вер­но­по­да­ни­ци:

Обик­но­ве­но­то На­род­но съб­ра­ние в сво­я­та вто­ра ре­дов­на се­сия прие,

Ний ут­вър­дих­ме и ут­вър­дя­ва­ме сле­ду­ю­щий

ЗА­КОН

зЗа до­пъл­не­ние към За­ко­на за Вър­хов­на­та смет­на па­ла­та

от 30 яну­а­рий 1885 го­ди­на

Чл. 1. Спо­ро­ве­те меж­ду Вър­хов­на­та смет­на па­ла­та и ми­нис­тер­с­т­ва­та по ви­зи­ров­ка­та на ня­коя пла­теж­на за­по­вед се раз­ре­ша­ват от Ми­нис­тер­с­кия съ­вет, под от­го­вор­ност­та на ми­нис­т­ри­те.

Чл. 2. В слу­чай на та­къв спор, над­леж­ния ми­нис­тър вна­ся въп­ро­са на раз­г­леж­да­ние в Ми­нис­тер­с­кия съ­вет, за­ед­но с пис­ме­ния от­каз на Па­ла­та­та. Ре­ше­ни­е­то на Съ­ве­та е за­дъл­жи­тел­но, как­то за ми­нис­тер­с­т­во­то, тъй и за Вър­хов­на­та смет­на па­ла­та.

Чл. 3. Ако Вър­хов­на­та смет­на па­ла­та и след пос­та­нов­ле­ни­е­то на Ми­нис­тер­с­кия съ­вет ос­та­не на мне­ние про­тив­но, тя ви­зи­ра пла­теж­на­та за­по­вед, но дър­жи смет­ка за вся­кой та­къв слу­чай и из­ла­га в го­диш­ния си док­лад до На­род­но­то съб­ра­ние ос­но­ва­ни­я­та, по ко­и­то тя счи­та за неп­ра­ви­лен раз­хо­дът.

Чл. 4. Вър­хов­на­та смет­на па­ла­та е длъж­на най-мно­го вът­ре в три дни от по­лу­ча­ва­ни­е­то на пла­теж­на­та за­по­вед да по­ло­жи или от­ка­же ви­за­та си.

Чл. 5. Ако ня­кое от ков­чеж­ни­чес­т­ва­та от­ка­же при­е­ма­ни­е­то на оп­рав­да­тел­ни до­ку­мен­ти по как­ви­то и да би­ло при­чи­ни, и ли­це­то, ко­е­то пред­с­тав­ля­ва до­ку­мен­ти­те, ня­ма въз­мож­ност­та да удов­лет­во­ри ис­ка­ни­е­то на ков­чеж­ни­чес­т­во­то, над­леж­ния ми­нис­тър се от­на­ся за то­ва до В[ър­хов­на­та] см[ет­на] па­ла­та, ко­я­то се про­из­на­ся за при­е­ма­ни­е­то или неп­ри­е­ма­ни­е­то им.

В слу­чай, че тряб­ва да се при­е­мат, Па­ла­та­та пред­пис­ва нап­ра­во на ков­чеж­ни­чес­т­во­то да из­вър­ши то­ва. Тя пос­тъп­ва по съ­щия на­чин въ[в] всич­ки­те слу­чаи, ко­га­то се уве­ри, че ня­ма въз­мож­ност да се поп­ра­вят до­ку­мен­ти­те и е длъж­на да из­ла­га то­ва еже­год­но в док­ла­да си до от­ва­ря­ние на На­род­но­то съб­ра­ние.Ако до­ку­мен­ти­те мо­же да бъ­дат поп­ра­ве­ни Па­ла­та­та ги връ­ща об­рат­но на над­леж­но­то ми­нис­тер­с­т­во.

Чл. 6. Вър­хов­на­та смет­на па­ла­та, в сле­де­ни­е­то си за точ­но­то из­пъл­не­ние за­ко­ни­те, пра­вил­ни­ци­те и дру­ги­те въ­об­ще на­ред­би по от­чет­ност­та, ко­и­то са влез­ли в за­кон­на си­ла, ако за­бе­ле­жи, че от­чет­ни­ци­те по как­ва­то и да е при­чи­на, не се съ­об­ра­зя­ват с тях на­пъл­но, или пък срещ­не не­яс­ни и двус­мис­ле­ни оп­ре­де­ле­ния или праз­ни­ни, е обя­за­на да съ­об­щи сво­ев­ре­мен­но за всич­ко то­ва на над­леж­ния ми­нис­тър, за да взе­ме съ­от­вет­с­т­ву­ю­щи­те мер­ки.

Чл. 7. Вър­хов­на­та смет­на па­ла­та съ­об­ща­ва нап­ра­во на от­чет­ни­ци­те ре­зул­та­ти­те от про­вер­ка­та на от­че­ти­те им и изис­к­ва обяс­не­ния по ока­зав­ши­те се в тях не­ре­дов­нос­ти, ко­и­то обяс­не­ния ще има пред­вид при със­та­вя­ни­е­то на пос­та­нов­ле­ни­е­то по от­че­тът.В слу­чай, че се ока­же нуж­но да се нап­ра­вят ня­кои из­ме­не­ния в от­че­ти­те или кни­ги­те на от­чет­ни­ци­те, В[ър­хов­на­та] см[ет­на] па­ла­та ще съ­об­ща­ва за по-на­та­тъш­но раз­по­реж­да­ние на над­леж­но­то ми­нис­тер­с­т­во.

Чл. 8. Всич­ки­те по­ло­же­ния, ко­и­то про­ти­во­ре­чат на нас­то­я­щия за­кон, се от­ме­ня­ват.

За­по­вяд­ва­ме, що­то нас­то­я­щия за­кон да се об­ле­че с Дър­жав­ния пе­чат, да се об­на­род­ва в Дър­жа­вен вес­т­ник и ту­ри в дейс­т­вие.

Раз­по­реж­да­ни­я­та за въ­веж­да­не в дейс­т­вие на тоя за­кон въз­ла­га­ме на На­шия ми­нис­тър на фи­нан­си­те.

Из­да­ден в На­шия дво­рец в сто­ли­ца Со­фия на 2 де­кем­в­рий 1888 го­ди­на.

На пър­во­об­раз­но­то със соб­с­т­ве­на­та на Не­го­во Цар­с­ко Ви­со­чес­т­во ръ­ка на­пи­са­но:

Фер­ди­нанд⁸¹

При­под­пи­сал:

Ми­нис­тър на фи­нан­си­те, Г. Д. На­чо­вич

№ 51

№ 242

С Бо­жия ми­лост и на­род­на во­ля

Княз на Бъл­га­рия

По пред­ло­же­ни­е­то на На­ший Ми­нис­тър на Фи­нан­си­те, пред­с­та­ве­но Нам с док­ла­да му от 27 но­ем­в­рий т.год. под № 56557 и на ос­но­ва­ние чл. 75 от За­ко­на за Вър­хов­на­та смет­на па­ла­та,

ПОС­ТА­НО­ВИХ­МЕ И ПОС­ТА­НО­ВЯ­ВА­МЕ

I. Да ут­вър­дим Пра­вил­ни­ка за вът­реш­ний ред на Вър­хов­на­та смет­на па­ла­та, кой­то, след об­на­род­ва­не­то в “Дър­жа­вен вес­т­ник” да вле­зе в дейс­т­вие.

за вът­реш­ний ред на Вър­хов­на­та смет­на па­ла­та

Чл. 1. Вър­хов­на­та смет­на па­ла­та се със­тои от пред­се­да­тел, съ­вет­ни­ци, сек­ре­тар, ар­хи­вар, ре­гис­т­ра­тор, по­мощ­ни­ци на сек­ре­та­ря, ар­хи­ва­ря и ре­гис­т­ра­то­ра, нуж­но­то чис­ло про­ве­ри­те­ли (док­лад­чи­ци), кни­го­во­ди­те­ли, пи­са­ри и раз­сил­ни.

Чл. 2. Пред­се­да­те­лят е най-стар­ший от всич­ки слу­жа­щи в Па­ла­та­та; той раз­п­ре­де­ля ра­бо­та­та меж­ду съ­вет­ни­ци­те и про­ве­ри­те­ли­те; сле­ди що­то всич­ки слу­жа­щи да из­пъл­ня­ват точ­но длъж­нос­ти­те си и бди въ­об­ще за доб­рия вър­веж на служ­ба­та в Па­ла­та­та.

В слу­чай на от­със­т­вие на пред­се­да­те­ля, не­го­ви­те обя­за­нос­ти из­пъл­ня­ва най-стар­ший по наз­на­че­ние съ­вет­ник в Па­ла­та­та.

Чл. 3. Вър­хов­на­та смет­на па­ла­та има две от­де­ле­ния и в[ъв] вся­ко ед­но от тях за­се­да­ват по три­ма съ­вет­ни­ци под пред­се­да­тел­с­т­во­то на пред­се­да­те­ля. (чл. 23 от За­ко­на за Вър­хов­на­та смет­на па­ла­та).

Чл. 4. За­се­да­ни­я­та на от­де­ле­ни­я­та са за­кон­ни ко­га­то при­със­т­ву­ват в тях по­не два­ма съ­вет­ни­ци и пред­се­да­те­лят (чл. 24 от за­ко­на за Па­ла­та­та).

Ако пред­се­да­те­лят не за­се­да­ва в ня­кое от­де­ле­ние, то в не­го за­се­да­ват три­ма съ­вет­ни­ци, от ко­и­то пред­се­да­тел­с­т­ву­ва най-стар­шия по наз­на­че­ние в от­де­ле­ни­е­то.

Чл. 5. Ако в[ъв] вре­ме на за­се­да­ни­е­то на ня­кое от­де­ле­ние два­ма от съ­вет­ни­ци­те му от­със­т­ву­ват, а в съ­що вре­ме пред­ле­жи да се раз­г­леж­да ня­кой въп­рос, ре­ше­ни­е­то на кой­то не тър­пи ни­как­во от­ла­га­ние, то в та­къв слу­чай в туй от­де­ле­ние за­се­да­ва, по ука­за­ние на пред­се­да­те­ля, един съ­вет­ник от дру­го­то от­де­ле­ние.

Чл. 6. За­се­да­ни­я­та на об­що­то съб­ра­ние в Па­ла­та­та са за­кон­ни ко­га­то при­със­т­ву­ват в тях по­ве­че­то от по­ло­ви­на­та съ­вет­ни­ци и пред­се­да­те­лят или по­не че­ти­ри­ма съ­вет­ни­ци и пред­се­да­тел­с­т­ву­ю­щий съ­вет­ник.

Чл. 7. Всич­ки де­ла и въп­ро­си, ко­и­то се от­на­сят до ком­пе­тен­т­ност­та и вът­реш­но­то ус­т­ройс­т­во на Па­ла­та­та, се ре­ша­ват от об­що­го й съб­ра­ние (чл. 26 от за­ко­на за Па­ла­та­та).

Чл. 8. Об­що­то съб­ра­ние се свик­ва на за­се­да­ние от пред­се­да­те­ля все­ки път ко­га­то той на­ме­ри за не­об­хо­ди­мо (член 28 от за­ко­на за Па­ла­та­та); а за­се­да­ни­я­та на от­де­ле­ни­я­та през сед­ми­ца­та би­ват тол­ко­ва, кол­ко­то се ока­же за нуж­но от при­гот­ве­ни­те за раз­г­леж­да­ние и под­ле­жа­щи за ре­ше­ние де­ла.

Чл. 9. Пред­се­да­те­лят бди за об­щий по­ря­дък в за­се­да­ни­я­та, прек­ра­тя­ва пре­ни­я­та, ко­га­то ра­зис­к­ва­ния въп­рос бъ­де дос­та­тъч­но ра­зяс­нен и го по­ла­га на гла­су­ва­ние.

В за­се­да­ни­я­та на об­що­то съб­ра­ние днев­ний ред се обя­вя­ва от пред­се­да­те­ля и той по­ла­га въп­ро­си­те на об­съж­да­ние, а в от­де­ле­ни­я­та за раз­ни­те въп­ро­си до­ла­гат съ­вет­ни­ци­те.

Чл. 10. Все­ки съ­вет­ник, ко­га­то по­же­лае да го­во­ри, ис­ка пред­ва­ри­тел­но ду­ма­та от пред­се­да­те­ля, кой­то я и да­ва по ред.

Чл. 11. Ако ня­кой съ­вет­ник има да въз­буж­да въп­ро­си за раз­ре­ша­ва­ние в об­що съб­ра­ние, той за то­ва да­ва на пред­се­да­те­лят пис­мен мо­ти­ви­ран док­лад, за да мо­же да го пос­та­ви на дне­вен ред.

Чл. 12. Сек­ре­та­рят съ­об­ща­ва в пос­лед­ня ре­дак­ция про­то­ко­ли­те от за­се­да­ни­я­та пре­ди да бъ­дат за­пи­са­ни в спе­ци­ал­ния ре­гис­тър. След про­чи­та­ни­е­то про­то­ко­ла, чер­нов­ка­та се под­пис­ва от пред­се­да­те­ля и съ­вет­ни­ци­те, ко­и­то са за­се­да­ва­ли, при­под­пис­ва се от сек­ре­та­ря и пос­ле се при­ла­га към съ­от­вет­с­т­ву­ю­ще­то де­ло.

Сек­ре­та­рят съ­об­ща­ва пис­ме­но на пред­се­да­те­ля въп­ро­си­те, ко­и­то по ре­ше­ние на от­де­ле­ни­я­та тряб­ва да се вна­сят за раз­г­леж­да­ние в об­що­то съб­ра­ние на Па­ла­та­та.

Всич­ко, що се от­на­ся по из­пъл­не­ни­е­то на про­то­ко­ли­те, тряб­ва да бъ­де из­вър­ше­но в про­дъл­же­ние на три сед­ми­ци от де­ня на за­се­да­ни­е­то.

Чл. 13. Всич­ки слу­жа­щи са длъж­ни да се на­ми­рат на за­ня­тие все­ки при­със­т­вен ден от 9 до 12 ча­са пре­ди плад­не и от 2 до 5 по­дир плад­не.

Чл. 14. При пос­тъп­ва­ни­е­то на ня­кой чи­нов­ник в Па­ла­та­та със­тав­ля­ва се акт, кой­то се под­пис­ва от пред­се­да­те­ля, сек­ре­та­ря и от пос­тъ­пив­ше­то на служ­ба ли­це; съ­що­то се из­вър­ш­ва и ко­га­то се увол­ня­ва ня­кой чи­нов­ник от Па­ла­та­та.

Ос­вен то­ва, в пос­лед­ния слу­чай увол­не­но­то ли­це, ко­е­то е дър­жа­ло под своя от­го­вор­ност де­ла, кни­жа или кан­це­лар­с­ки при­над­леж­нос­ти, по­къщ­ни­на и пр., длъж­но е да ги пре­да­де на своя за­мес­т­ник или на дру­го слу­жа­що в Па­ла­та­та ли­це, оп­ре­де­ле­но за тая цел от пред­се­да­те­ля. Пре­да­ва­ни­е­то и при­е­ма­ни­е­то на по­ме­на­ти­те де­ла и ве­щи ста­ва чрез осо­бен акт, прид­ру­жен с под­ро­бен опис; ак­та и опи­са се със­та­вят в три ед­нак­ви ек­зем­п­ля­ра: по един за пре­да­ва­ча и при­е­ма­ча и един за кан­це­ла­ри­я­та на Па­ла­та­та и се под­пис­ват от две­те стра­ни.

От­че­ти­те и до­ку­мен­ти­те, ко­и­то про­ве­ри­те­ли­те са при­е­ли за про­ве­ря­ва­ние при увол­не­ни­е­то им, пре­да­ват ги в ар­хи­ва­та из­ця­ло, как­то са ги при­е­ли.

Ко­га­то ня­кой от про­ве­ри­те­ли­те на­пу­ща длъж­ност­та си, по свое соб­с­т­ве­но же­ла­ние, длъ­жен е пред­ва­ри­тел­но да да­де из­ло­же­ние за из­вър­ше­на­та от не­го ра­бо­та до пос­лед­ний ден, по да­де­ни­те му кни­жа за про­ве­ря­ва­ние

Чл.15. Вър­хов­на­та смет­на па­ла­та има свой пе­чат с дър­жав­ний герб и над­пис: “Вър­хов­на смет­на па­ла­та”.

Чл. 16. Лич­ния със­тав на сек­ре­та­ри­я­та при Вър­хов­на­та смет­на па­ла­та се със­тои от сек­ре­та­ря, ре­гис­т­ра­то­ра, тех­ни­те по­мощ­ни­ци, пи­са­ри­те и раз­сил­ни­те.

Чл. 17. Сек­ре­та­рят е на­чал­ник на кан­це­ля­ри­я­та. Той от­ва­ря всич­ки­те пис­ма, из­п­ра­те­ни до Па­ла­та­та, во­ди ця­ла­та пре­пис­ка, над­зи­ра­ва за пра­вил­но­то дър­жа­ние на всич­ки ре­гис­т­ри и сле­ди за нав­ре­мен­но­то из­пъл­не­ние и из­п­ра­ща­ние кни­жа­та и пос­та­нов­ле­ни­я­та на Па­ла­та­та; уп­рав­ля­ва ар­хи­ва­та, наб­лю­да­ва за доб­ро­то й уреж­да­ние и се гри­жи и от­го­ва­ря за съб­лю­де­ни­е­то на всич­ки иму­щес­т­ва в Па­ла­та­та.

Чл. 18. Сек­ре­та­рят си дос­та­вя спи­съ­ка на всич­ки от­чет­ни­ци, ко­и­то са длъж­ни да пред­с­тав­ля­ват сво­и­те от­че­ти в Па­ла­та­та и вни­ма­ва, що­то всич­ки­те да из­п­ро­вож­дат от­че­ти­те си в оп­ре­де­ле­ния от за­ко­ни­те и пра­вил­ни­ци­те срок; в слу­чай на не­из­п­рав­ност в из­п­ра­ща­ни­е­то от­че­ти­те и до­ку­мен­ти­те от стра­на на от­чет­ни­ци­те сек­ре­та­рят пра­ви за то­ва пис­мен док­лад на пред­се­да­те­ля, кой­то го вна­ся в об­що­то съб­ра­ние, за да ре­ши да се съ­об­щи на Ми­нис­тер­с­т­во­то на фи­нан­си­те за на­ла­га­ние гло­ба на ви­нов­ни­те.

Чл. 19. Ко­га­то сек­ре­та­рят от­със­т­ву­ва за по-дъл­го от Па­ла­та­та, пред­се­да­те­лят оп­ре­де­ля ед­но­го от по­мощ­ни­ци­те му да го за­мес­т­ва.

Чл.20. Слу­жа­щи­те при кан­це­ля­ри­я­та се на­ми­рат под пря­мия над­зор на сек­ре­та­ря и из­пъл­ня­ват не­го­ви­те за­по­ве­ди по служ­ба.

Чл. 21. Смет­ки­те и до­ку­мен­ти­те, ко­и­то се из­п­ра­щат в Па­ла­та­та от от­чет­ни­ци­те, се ре­гис­т­ро­ват от ар­хи­ва­ря под над­зо­ра на сек­ре­та­ря.

Чл. 22. На ар­хи­ва­ря и по­мощ­ни­ци­те му се въз­ла­га не­пос­ред­с­т­ве­но­то па­зе­ние на всич­ки кни­жа, от­че­ти и до­ку­мен­ти, ко­и­то се преп­ра­щат за про­вер­ка в Па­ла­та­та; ар­хи­ва­рят се гри­жи да доб­ро­то уреж­да­ние, чис­то­то и ре­дов­но дър­жа­ние на ар­хи­ва­та. За из­губ­ва­ни­е­то по ви­на на ар­хи­ва­ря и по­мощ­ни­ци­те му ня­кои до­ку­мен­ти или как­во­то и да би­ло дру­го не­що от ар­хи­ва­та те от­го­ва­рят лич­но.

Чл. 23. Ре­гис­т­ра­то­рът дър­жи днев­ни­ци­те вхо­дя­щия и из­хо­дя­щия, в ко­и­то за­пис­ва сво­ев­ре­мен­но и по ред всич­ки вхо­дя­щи и из­хо­дя­щи пис­ма и след то­ва не­за­бав­но ги раз­п­ра­ща по при­над­леж­ност.

Чл. 24. В кан­це­ля­ри­я­та на Па­ла­та­та се наз­на­ча­ва вся­кой ден от пи­са­ри­те по един де­жур­ний, кой­то е длъ­жен да стои в кан­це­ля­ри­я­та неп­ре­рив­но цял ден.

Чл. 25. Всич­ки кни­жа, па­ке­ти и по­сил­ки, преп­ра­те­ни за Па­ла­та­та по по­ща­та, се при­е­мат от по­щен­с­ка­та стан­ция, съг­лас­но на­ред­би­те на по­щен­с­ко­то уп­рав­ле­ние, чрез упъл­но­мо­ще­но­то от пред­се­да­те­ля за тая цел слу­жа­що ли­це.

То­ва ли­це, ка­то по­лу­чи от по­ща­та ко­рес­пон­ден­ци­я­та, длъ­жен е не­за­бав­но да я пре­да­де на де­жур­ния чи­нов­ник, кой­то при­е­ма съ­що и всич­ки пис­ма, ко­и­то прис­ти­гат не по по­ща­та, как­то и всич­ки те­лег­ра­ми, над­пи­са­ни до Па­ла­та­та.

Чл. 26. Де­жур­ни­ят чи­нов­ник за­пис­ва всич­ки пос­тъ­пи­ли пис­ма, па­ке­ти, по­сил­ки и те­лег­ра­ми в де­жур­ния днев­ник и без да ги от­ва­ря, пре­да­ва ги вед­на­га на сек­ре­та­ря.

Пис­ма­та, ко­и­то пос­тъ­пят из­вън при­със­т­ве­ни­те ча­со­ве, па­зят се от де­жур­ния чи­нов­ник до сле­ду­ю­щия ден, в кой­то се пре­да­ват на сек­ре­та­ря щом той дой­де в кан­це­ля­ри­я­та.

Чл. 27. Сек­ре­та­рят, ка­то по­лу­чи ко­рес­пон­ден­ци­я­та, раз­п­ре­де­ля пис­ма­та, спо­ред съ­дър­жа­ни­е­то им; след то­ва той пре­да­ва пис­ма­та на ре­гис­т­ра­то­ра, за да ги но­ме­ри­ра и за­пи­ше в[ъв] вхо­дя­щия днев­ник.

При от­ва­ря­ни­е­то на пис­ма­та, ако се ока­жат прик­лю­че­ни гер­бо­ви и по­щен­с­ки мар­ки, сек­ре­та­рят от­бе­ляз­ва на са­мо­то пис­мо стой­ност­та им и ги за­леп­ва вър­ху пис­мо­то.

Чл. 28. Ре­гис­т­ра­то­рът за­пис­ва по ред всич­ки пос­тъ­па­ли кни­жа в[ъв] вхо­дя­щия днев­ник и ги пре­да­ва по наз­на­че­ние под раз­пис­ка в са­мия днев­ник.

Чл. 29. Прис­тиг­на­ли­те от­го­во­ри от от­вет­ни­ци­те, вслед­с­т­вие ре­ше­ни­я­та на от­де­ле­ни­я­та при раз­г­леж­да­ние от­че­та, се при­ла­гат към съ­от­вет­с­т­ву­ю­щи­те де­ла и ту­так­си се пре­да­ват на над­леж­ния съ­вет­ник.

Чл. 30. Из­хо­дя­щи­те кни­жа се за­пис­ват по по­ре­ден но­мер в из­хо­дя­щия днев­ник и из­п­ра­ща­ни­е­то им по наз­на­че­ние ста­ва с раз­нос­на кни­га.

Чер­нов­ки­те в из­хо­дя­щи­те кни­жа се при­ши­ват в де­ло­то.

Чл. 31. Пис­ма­та, на ко­и­то е на­пи­са­но:”бър­зо” или “твър­де бър­зо” тряб­ва да се из­пъл­ня­ват вед­на­га. Ду­ма­та “бър­зо” или “твър­де бър­зо” се пи­ше и на пли­ка.

Чл. 32. Всич­ки из­хо­дя­щи пис­ма се под­пис­ват от пред­се­да­те­ля и при­под­пис­ват от сек­ре­та­ря с из­к­лю­че­ние на пред­ви­де­ни­те в чл. 20 от За­ко­на за Вър­хов­на­та смет­на па­ла­та, ко­и­то се под­пис­ват са­мо от сек­ре­та­ря.

Чл. 33. За­ве­ря­ва­ни­е­то пре­пи­си и из­в­ле­че­ни­я­та от раз­ни ак­то­ве, ко­и­то би се по­ис­ка­ли на ос­но­ва­ние го­ре­по­ме­на­тия член от за­ко­на от ня­кое ин­те­ре­су­ю­ще се ли­це или уч­реж­де­ние, сек­ре­та­рят из­вър­ш­ва с[ъс] зна­ни­е­то на пред­се­да­те­ля.

Чл. 34. Ре­гис­т­ра­то­рът е длъ­жен не­за­бав­но да из­п­ра­ща по при­над­леж­ност под­пи­са­ни­те кни­жа чрез раз­сил­ния, кой­то ги пре­да­ва след раз­пис­ва­ние в раз­сил­на­та кни­га.

Щом се вър­не раз­сил­ни­ят пре­да­ва раз­сил­на­та кни­га на ре­гис­т­ра­то­ра, кой­то про­ве­ря­ва да­ли всич­ки кни­жа са пре­да­де­ни по при­над­леж­ност­та си.

Чл. 35. Кон­фи­ден­ци­ал­ни­те пис­ма и до­ку­мен­ти се за­пис­ват от сек­ре­та­ря в съ­от­вет­с­т­ву­ю­щи­те днев­ни­ци, но без да се из­ла­га съ­дър­жа­ни­е­то им; за­бе­ляз­ва се са­мо но­ме­ра и да­та­та на пис­мо­то, от ко­го е то или ко­му се из­п­ра­ща.

Чл. 36. Кон­фи­ден­ци­ал­ни­те пре­пис­ки не се пре­да­ват в ре­гис­т­ра­ту­ра­та или ар­хи­ва­та, а се па­зят от пред­се­да­те­ля или сек­ре­та­ря.

Чл. 37. Кон­фи­ден­ци­ал­ни­те кни­жа се сгру­пир­ват по пре­пис­ки и свър­з­ват в де­ла по ред, ус­та­но­вен за дру­ги пре­пис­ки.

Чл. 38. Кни­жа­та, от­че­ти­те и до­ку­мен­ти­те, ко­и­то се из­п­ра­щат в Па­ла­та­та за про­вер­ка, след ка­то се за­ве­дат от ре­гис­т­ра­то­ра във вхо­дя­щия днев­ник, при­е­мат се от ар­хи­ва­ря, кой­то, ка­то про­ве­ри с опи­са, при­ло­жен към тях, за­пис­ва ги в над­леж­ни­те ар­хив­ни кни­ги и по­дир то­ва ги пос­та­вя на от­ре­де­ни­те за тях мес­та в ар­хи­ва­та.

Чл. 39. Ако при при­е­ма­не­то на до­ку­мен­ти, гер­бо­ви мар­ки, по­щен­с­ки мар­ки и пр. се ока­же от кни­жа­та, с ко­и­то се преп­ро­важ­дат в Па­ла­та­та, че до­ку­мен­ти­те или дру­ги­те пред­ме­ти лип­с­ват из­ця­ло или част от тях, със­тав­ля­ва се за то­ва нуж­ния акт.

Съ­що­то пра­ви­ло се па­зи и в слу­ча­и­те, ко­га­то преп­ро­во­де­ни­те до­ку­мен­ти и пр. се ока­жат пов­ре­де­ни, ка­то напр[имер] шну­ра на до­ку­мен­ти­те ако бъ­де скъ­сан, пе­ча­та раз­ва­лен или мар­ки­те пов­ре­де­ни.

Чл. 40. Ко­га­то един от­чет се по­ис­ка от ар­хи­ва­та за про­вер­ка, пре­да­ва се спо­ред опи­са из­ця­ло на са­мия про­ве­ри­тел, кой­то се раз­пис­ва в ар­хив­ни­те кни­ги за при­е­ма­ни­е­то му.

Раз­пис­ва­ни­е­то ста­ва вся­ко­га с мас­ти­ло.

Чл. 41. Про­ве­ре­ния от­чет се пов­ръ­ща от про­ве­ри­те­ля в ар­хи­ва­та по ре­да, по кой­то му е пре­да­ден. За об­рат­но­то при­е­ма­не на от­че­та ар­хи­ва­рят се раз­пис­ва в над­леж­на­та за то­ва кни­га на ар­хи­ва­та.

Чл. 42. Ко­га­то се въз­ло­жи на ар­хи­ва­ря или на по­мощ­ни­ци­те му да нап­ра­вят как­ва­то и да би­ла справ­ка в ар­хи­ва­та, те са длъж­ни да я из­вър­ш­ват кол­ко­то е въз­мож­но по-ско­ро.

Чл. 43. Всич­ки кни­жа в кан­це­ла­ри­я­та на Па­ла­та­та, как­то вхо­дя­щи тъй и из­хо­дя­щи, се раз­п­ре­де­лят по вид спо­ред пред­ме­та, за кой­то е за­ве­де­на пре­пис­ка и със­тав­ля­ват де­ла.

Чл. 44. Ед­на или ня­кол­ко пре­пис­ки от ед­но­ро­ден ха­рак­тер об­ра­зу­ват ед­но де­ло.

Кни­жа­та в ед­на пре­пис­ка се на­реж­дат по хро­но­ло­ги­чес­ки ред, как­то са вър­ве­ли и се съ­ши­ват в де­ло­то.

Чл. 45. Вся­ко де­ло има от­де­лен но­мер по ред и в на­ча­ло­то му опис, в кой­то се за­пис­ват всич­ки кни­жа, ко­и­то се на­ми­рат в де­ло­то.

Чл. 46. Ед­на пре­пис­ка, щом се за­вър­ши, при­ши­ва се към съ­от­вет­с­т­ву­ю­ще­то де­ло.

Чл. 47. В края на го­ди­на­та всич­ки де­ла про­но­ме­ро­ва­ни, прош­ну­ро­ва­ни и под­пе­ча­та­ни се ос­та­вят на хра­не­ние.

Днев­ни­ци­те и дру­ги кни­ги в кан­це­ла­ри­я­та и в ар­хи­ва­та на Па­ла­та­та, тъй съ­що се про­но­ме­ро­ват, прош­ну­ро­ват и под­пе­ча­тат в края на вся­ка го­ди­на и ос­та­вят на хра­не­ние.

От но­ва­та го­ди­на се за­веж­дат но­ви де­ла и днев­ни­ци.

Чл. 48. Ко­га­то ед­на пре­пис­ка по ня­кое де­ло не се до­вър­ши до края на го­ди­на­та, тя се ос­та­вя и за сле­ду­ю­ща­та го­ди­на, дог­де­то се до­вър­ши и то­га­ва се при­ши­ва към де­ло­то от оная го­ди­на, през ко­я­то е свър­ше­на.

Чл. 49. В кан­це­ла­ри­я­та на Вър­хов­на­та смет­на па­ла­та се дър­жи опис на всич­ки­те де­ла за вся­ка го­ди­на от­дел­но.

Чл. 50. Биб­ли­о­те­ка­та на Вър­хов­на­та смет­на па­ла­та се за­веж­да от ре­гис­т­ра­то­ра; той я уреж­да, па­зи и се гри­жи за чис­то­та­та й и доб­ро дър­жа­ние.

Чл. 51. Ви­зи­ров­ка­та на пла­теж­ни­те за­по­ве­ди и де­ле­га­ции Вър­хов­на­та смет­на па­ла­та въз­ла­га вся­ка го­ди­на на ед­но от от­де­ле­ни­я­та си.

Чл. 52. Един от съ­вет­ни­ци­те на от­де­ле­ни­е­то, на­то­ва­ре­но с ви­зи­ров­ка­та, се за­ни­ма­ва пре­и­му­щес­т­ве­но с ви­зи­ра­ни­е­то пла­теж­ни­те за­по­ве­ди и де­ле­га­ции, а дру­ги­те два­ма са­мо то­га­ва, ко­га­то пър­вийт от­със­т­ву­ва или пък ко­га­то се нат­ру­па мно­го ра­бо­та по ви­зи­ров­ка­та.

Чл. 53. В на­ча­ло­то на вся­ка фи­нан­со­ва го­ди­на кни­го­во­ди­те­ли­те при Вър­хов­на­та смет­на па­ла­та, след по­лу­ча­ва­ни­е­то ут­вър­де­ния за тая го­ди­на бю­д­жет, прис­тъп­ват вед­на­га към впис­ва­ни­е­то в “кни­га­та за кре­ди­ти­те по па­раг­ра­фи” всич­ки кре­ди­ти един по един, как­то са пред­ви­де­ни в бю­д­же­та по гла­ва и па­раг­раф.

В съ­ща­та кни­га и по съ­щий ред се за­пис­ват и всич­ки свръх­с­мет­ни кре­ди­ти след ка­то се из­п­ра­тят от ми­нис­тер­с­т­во­то в Па­ла­та­та пре­пи­си от ука­зи­те, с ко­и­то са ут­вър­де­ни те­зи кре­ди­ти.

Чл. 54. След впис­ва­ни­е­то кре­ди­ти­те в “кни­га­та за кре­ди­ти­те по па­раг­ра­фи” Па­ла­та­та не­за­бав­но прис­тъп­ва към ви­зи­ра­ни­е­то на пос­тъ­па­ли­те в нея за тая цел пла­теж­ни за­по­ве­ди и де­ле­га­ции.

Чл. 55. Пла­теж­ни­те за­по­ве­ди и де­ле­га­ции, из­п­ра­ща­ни от раз­ни­те ми­нис­тер­с­т­ва на Па­ла­та­та за ви­зи­ра­ние, се при­е­мат от де­жур­ния чи­нов­ник и за­пис­ват в де­жур­ния днев­ник.

Чл. 56. За­пи­са­ни­те в де­жур­ния днев­ник пла­теж­ни за­по­ве­ди и де­ле­га­ции се пре­да­ват из­вед­наж на съ­вет­ни­ка, ко­му­то е въз­ло­же­на ви­зи­ров­ка­та.

Чл. 57. При ви­зи­ра­ни­е­то съ­вет­ни­кът сле­ди да­ли са из­да­де­ни пла­теж­ни­те за­по­ве­ди и де­ле­га­ции съг­лас­но съ­щес­т­ву­ю­щи­те за­ко­но­по­ло­же­ния и да­ли се от­на­сят до раз­хо­ди, за ко­и­то има раз­ре­ше­ни кре­ди­ти.

Чл. 58. Ако съ­вет­ни­кът ви­ди, че пла­теж­ни­те за­по­ве­ди и де­ле­га­ции са ре­дов­ни и не се сре­щат ни­как­ви пре­пят­с­т­вия за от­пу­ща­ни­е­то ис­ка­ния кре­дит с тях, от­бе­ляз­ва ги и ги пре­да­ва на кни­го­во­ди­те­ли­те, за да ги за­пи­шат по кни­ги­те на Па­ла­та­та.

Кни­го­во­ди­те­ли­те за­пис­ват вся­ка ед­на за­по­вед и де­ле­га­ция в кни­ги­те по съ­от­вет­с­т­ву­ю­щия от бю­д­же­та па­раг­раф, по кой­то са из­да­де­ни.

Чл. 59. За­пи­са­ни­те в кни­ги­те на Па­ла­та­та пла­теж­ни за­по­ве­ди или де­ле­га­ции се под­пис­ват от съ­вет­ни­ка и след то­ва се да­ти­рат, под­пе­чат­ват и из­п­ра­щат от кни­го­во­ди­те­ли­те в Ми­нис­тер­с­т­во­то на фи­нан­си­те, на ко­е­то се пре­да­ват под раз­пис­ка в раз­сил­на­та кни­га.

Чл. 60. За всич­ки пла­теж­ни за­по­ве­ди и де­ле­га­ции, в ко­и­то би се съз­да­ла ня­как­ва неп­ра­вил­ност по про­из­вож­да­ни­е­то на ня­кой раз­ход, съ­вет­ни­кът съ­об­ща­ва на пред­се­да­те­ля с под­роб­но мо­ти­ви­ра­но из­вес­тие, ко­е­то се вна­ся в от­де­ле­ни­е­то за про­из­на­ся­ние.

Чл. 61. В слу­чай че за по­доб­ни пла­теж­ни за­по­ве­ди и де­ле­га­ции от­де­ле­ни­е­то пос­та­но­ви да се въз­вър­нат на над­леж­ний ми­нис­тър не ви­зи­ра­ни, те се въз­в­ръ­щат с из­ла­га­ние при­чи­ни­те за не­ви­зи­ра­ни­е­то им.

Чл. 62. Над­леж­ний ми­нис­тър, ако вне­се от­но­во в Па­ла­та­та по­вър­на­ти­те пла­теж­ни за­по­ве­ди или де­ле­га­ции с обяс­не­ния, свои взгля­до­ве и нас­то­я­ва­ние от своя стра­на да се ви­зи­рат, то те се вна­сят за раз­г­лед­ва­ние и об­съж­да­ние в об­що­то съб­ра­ние на Вър­хов­на­та смет­на па­ла­та, ко­е­то, ако на­ме­ри обяс­не­ни­я­та на ми­нис­тъ­ра не­у­дов­лет­во­ри­тел­ни, от­каз­ва ви­зи­ра­ни­е­то.

Чл. 63. Оне­зи пла­теж­ни за­по­ве­ди и де­ле­га­ции, ко­и­то се из­п­ра­щат в Па­ла­та­та прид­ру­же­ни с пос­та­нов­ле­ние от Ми­нис­тер­с­кия съ­вет за ви­зи­ра­ние, ако би и да съ­дър­жат ня­кои неп­ра­вил­нос­ти, Па­ла­та­та ги ви­зи­ра и, съг­лас­но чл. 3 от За­ко­на за до­пъл­не­ние към За­ко­на за Вър­хов­на­та смет­на па­ла­та, бе­ле­жи за то­ва в го­диш­ния си док­лад до На­род­но­то съб­ра­ние.

Чл. 64. Ко­га­то по­вър­на­ти­те в Па­ла­та­та из­но­во за ви­зи­ра­ние пла­теж­ни за­по­ве­ди и де­ле­га­ции бъ­дат прид­ру­же­ни с та­ки­ва обяс­не­ния и поп­рав­ки, ко­и­то удов­лет­во­ря­ват на­пъл­но тре­бо­ва­ни­я­та на Па­ла­та­та, ви­зир­ват се нап­ра­во от съ­вет­ни­ка, кой­то е на­то­ва­рен с ви­зи­ров­ка­та, без да се вна­сят пред­ва­ри­тел­но на раз­г­леж­да­ние в об­що­то съб­ра­ние.

Чл. 65. Кни­го­во­ди­те­ли­те за­пис­ват в кни­ги­те са­мо ония пла­теж­ни за­по­ве­ди и де­ле­га­ции, ко­и­то са от­бе­ля­за­ни от съ­вет­ни­ка за ре­дов­ни и са в па­раг­ра­фа по бю­д­же­та, от кой­то са из­да­де­ни, има сво­бо­ден кре­дит.

В слу­чай че ня­ма дос­та­тъч­но сво­бо­ден кре­дит по тоя па­раг­раф пла­теж­ни­те за­по­ве­ди или де­ле­га­ции се пов­ръ­щат об­рат­но в оно­ва ми­нис­тер­с­т­во, от ко­е­то са из­да­де­ни, с уве­дом­ле­ние, че не мо­гат да се ви­зи­рат по не­ма­ние сво­бо­ден кре­дит.

Чл. 66. При за­пис­ва­ни­е­то пла­теж­ни­те за­по­ве­ди, как­то и де­ле­га­ци­и­те, кни­го­во­ди­те­ли­те вни­ма­ват да не би от­к­ри­ти­те по за­ко­но­да­те­лен на­чин кре­ди­ти да се пре­ви­шат по ня­кой па­раг­раф от бю­д­же­та, или пък да се за­пи­ше ня­коя пла­теж­на за­по­вед от ед­но бю­д­жет­но уп­раж­не­ние в дру­го.

Чл. 67. Ко­га­то ня­коя пла­теж­на за­по­вед или де­ле­га­ция, ви­зи­ра­на ве­че от Па­ла­та­та, се по­ис­ка да се въз­вър­не об­рат­но в ми­нис­тер­с­т­во­то, ко­е­то я е из­да­ло, тя се въз­в­ръ­ща след ка­то се уни­що­жи ви­за­та по при­е­та­та за то­ва фор­ма от Па­ла­та­та.

Уни­що­же­ни­е­то на ви­за­та се от­бе­ляз­ва от стра­на на Па­ла­та­та на гър­ба на пла­теж­на­та за­по­вед или де­ле­га­ция.

Чл. 68. Пла­теж­ни­те за­по­ве­ди на раз­ни­те ми­нис­тер­с­т­ва, из­да­де­ни “дуб­ли­кат”, се ви­зи­рат от Па­ла­та­та са­мо то­га­ва, ко­га­то са прид­ру­же­ни с удос­то­ве­ре­ние от стра­на на Фи­нан­со­во­то ми­нис­тер­с­т­во, че пър­во­на­чал­на­та пла­теж­на за­по­вед, сре­щу ко­я­то е из­да­ден дуб­ли­ка­та, дейс­т­ви­тел­но не е из­п­ла­те­на от над­леж­но­то ков­чеж­ни­чес­т­во.

Чл. 69. Ако след ви­зи­ра­ни­е­то на ня­коя пла­теж­на за­по­вед или де­ле­га­ция ста­не нуж­да да поп­ра­ви би­ло су­ма­та по нея, би­ло па­раг­ра­фа, по кой­то е из­да­де­на, би­ло име­то на кре­ди­то­ра или на­и­ме­но­ва­ни­е­то на ков­чеж­ни­чес­т­во­то, пог­реш­ка­та се поп­ра­вя в кни­ги­те на Па­ла­та­та, как­то и са­ми­те за­по­ве­ди и де­ле­га­ции, след ка­то се по­лу­чи за то­ва съ­об­ще­ние от Ми­нис­тер­с­т­во­то на фи­нан­си­те.

Поп­рав­ка­та от­но­си­тел­но су­ма­та и па­раг­ра­фа ста­ва с раз­ре­ше­ние на об­що­то съб­ра­ние на Па­ла­та­та; дру­ги­те поп­рав­ки ста­ват по раз­по­реж­да­ни­е­то на на­то­ва­ре­ния с ви­зи­ров­ка­та съ­вет­ник.

Поп­рав­ки­те на кни­ги­те на Па­ла­та­та се из­вър­ш­ват от кни­го­во­ди­те­ли­те, а по до­ку­мен­ти­те от сек­ре­та­ря.

Чл. 70. Кни­го­во­ди­те­ли­те бе­ле­жат пре­на­ся­ни­е­то на су­ми­те из за­па­зе­ния фонд към кре­ди­ти­те по раз­ни­те па­раг­ра­фи от бю­д­же­та, на ос­но­ва­ние ука­зи­те, из­да­ва­ни за то­ва от ми­нис­тер­с­т­ва­та.

Чл. 71. Зак­ри­ва­ни­е­то из­ця­ло на ед­на не упот­ре­бе­на и не из­п­ла­те­на су­ма по ня­коя пла­теж­на за­по­вед и де­ле­га­ция или пък част от кре­ди­та по ня­коя де­ле­га­ция, през те­че­ни­е­то на бю­д­жет­но­то уп­раж­не­ние, се из­вър­ш­ва от стра­на на Па­ла­та­та са­мо след ка­то се по­лу­чи от Ми­нис­тер­с­т­во­то на фи­нан­си­те са­ма­та пла­теж­на за­по­вед и де­ле­га­ция в Па­ла­та­та с уве­дом­ле­ние, че тя тряб­ва да се уни­що­жи и су­ма­та по нея да се зак­рие.

Су­ми­те по та­ки­ва пла­теж­ни за­по­ве­ди и де­ле­га­ции се за­пис­ват в кни­ги­те на Па­ла­та­та в гра­фа­та за зак­ри­ти­те су­ми, ка­то се има пред­вид, че в слу­чай на нуж­да, те мо­гат от­но­во да се раз­ход­ват и в те­че­ни­е­то на бю­д­жет­но­то уп­раж­не­ние и пос­ле сключ­ва­ни­е­то то­ва уп­раж­не­ние.

По­не­же из­раз­ход­ва­ни­е­то на те­зи су­ми през те­че­ни­е­то на бю­д­жет­но­то уп­раж­не­ние ста­ва без осо­бе­но за то­ва раз­ре­ше­ние, а са­мо след из­да­ва­ние от­но­во пла­теж­ни за­по­ве­ди, то, ако пос­лед­ват та­ки­ва, Па­ла­та­та ги ви­зи­ра по обик­но­ве­ний ред.

Чл. 72. Всич­ки не­из­п­ла­те­ни пла­теж­ни за­по­ве­ди до края на бю­д­жет­но­то уп­раж­не­ние до 1 ав­густ се уни­що­жа­ват по кни­ги­те на Па­ла­та­та, съг­лас­но чл. 88 За­ко­на за от­чет­ност­та по бю­д­же­та.

Чл. 73. По­дир сключ­ва­ни­е­то на бю­д­жет­но­то уп­раж­не­ние всич­ки зак­ри­ти су­ми се спа­дат в кни­ги­те на Па­ла­та­та от об­щий брой на раз­хо­ди по па­раг­ра­фа, към кой­то се от­на­сят и се при­ба­вят към ос­та­на­лия в тоя па­раг­раф сво­бо­ден кре­дит, раз­ход­ва­ни­е­то на кой­то се раз­ре­ша­ва от бю­д­же­та за сле­ду­ю­щи­те го­ди­ни по па­раг­ра­фа за склю­че­ни уп­раж­не­ния съг­лас­но чл. 92 и 95 от За­ко­на за от­чет­ност­та по бю­д­же­та.

Чл. 74. Пла­теж­ни­те за­по­ве­ди, из­да­де­ни след сключ­ва­ни­е­то на бю­д­жет­но­то уп­раж­не­ние, и под­ле­жа­щи на из­п­ла­ща­ние по склю­че­ни бю­д­жет­ни уп­раж­не­ния, ако не се из­п­ла­тят до 31 де­кем­в­рий от го­ди­на­та, през ко­я­то са из­да­де­ни, уни­що­жа­ват се и су­ми­те по тях се зак­ри­ват в кни­ги­те на Па­ла­та­та по на­чи­на, из­ло­жен в пре­ди­ду­щия член.

Не­из­п­ла­те­ни­те до 31 де­кем­в­рий кре­ди­ти, из­ця­ло или част от тях по де­ле­га­ци­и­те, се зак­ри­ват тъй съ­що по ука­за­ния по-го­ре на­чин, но след ка­то се срав­нят бе­леж­ки­те, нап­ра­ве­ни от ков­чеж­ни­чес­т­во­то на гър­ба на де­ле­га­ци­я­та с ве­до­мост­та на Ми­нис­тер­с­т­во­то на фи­нан­си­те, ко­я­то то из­п­ра­ща в Па­ла­та­та, за­ед­но с[ъс] са­ми­те де­ле­га­ции.

Чл. 75. Па­ла­та­та, ка­то по­лу­чи от всич­ки­те ков­чеж­ни­чес­т­ва еже­ме­сеч­ни­те ве­до­мос­ти за въз­с­та­но­ве­ни­те кре­ди­ти, из­в­ли­ча обоз­на­че­ни­те в тях по вся­ко ми­нис­тер­с­т­во въз­с­та­но­ве­ни су­ми и ги за­пис­ва в “кни­га­та за вне­се­ни­те на въз­с­та­нов­ле­ние кре­ди­та су­ми” по съ­от­вес­т­ву­ю­щи­те гла­ви и па­раг­ра­фи от бю­д­же­та за вся­ко ми­нис­тер­с­т­во от­дел­но. Ори­ги­нал­ни­те кви­тан­ции за те­зи су­ми, ко­и­то Ми­нис­тер­с­т­во­то на фи­нан­си­те из­п­ра­ща по-къс­но в Па­ла­та­та, се срав­ня­ват с ве­до­мос­ти­те, при­е­ти ве­че в нея от ков­чеж­ни­чес­т­ва­та.

Въз­с­та­но­ве­на­та по та­къв на­чин су­ма се счи­та сво­бод­на за раз­ход след по­лу­ча­ва­ни­е­то в Па­ла­та­та ори­ги­нал­на­та кви­тан­ция на ков­чеж­ни­чес­т­во­то за тая су­ма.

Чл. 76. В края на все­ки ме­сец кни­го­во­ди­те­ли­те прик­люч­ват кни­ги­те си, дър­жа­ни за раз­хо­да по бю­д­же­та, след ка­то са за­пи­са­ли всич­ки ви­зи­ра­ни за­по­ве­ди и де­ле­га­ции през тоя ме­сец.

Чл. 77. Кни­го­во­ди­те­ли­те, ка­то по­лу­чат от ми­нис­тер­с­т­ва­та ве­до­мос­ти­те за по­ло­же­ни­е­то на кре­ди­ти­те, про­ве­ря­ват ги в кни­ги­те на Па­ла­та­та и за ре­зул­та­та от тая про­вер­ка до­ла­гат пис­ме­но на над­леж­ний съ­вет­ник, кой­то след то­ва се раз­по­реж­да да се съ­об­щи от стра­на на Па­ла­та­та от­дел­но на вся­ко ми­нис­тер­с­т­во за ре­зул­та­та от про­вер­ка­та на ве­до­мос­ти­те му с кни­ги­те на Па­ла­та­та.

Ре­зул­та­та от про­вер­ка­та на ве­до­мос­ти­те на ми­нис­тер­с­т­ва­та се съ­об­ща­ва съ­щев­ре­мен­но от Па­ла­та­та и на Ми­нис­тер­с­т­во­то на фи­нан­си­те.

Чл. 78. Кни­го­во­ди­те­ли­те съ­би­рат ежед­нев­но су­ми­те по за­пи­са­ни­те в про­дъл­же­ние на де­ня пла­теж­ни за­по­ве­ди в кни­ги­те на Па­ла­та­та сре­щу раз­ни­те па­раг­ра­фи от бю­д­же­та и свръх­с­мет­ни­те кре­ди­ти.

Чл. 79. Вър­хов­на­та смет­на па­ла­та ви­зи­ра пла­теж­ни­те за­по­ве­ди в про­дъл­же­ние на три дни от по­лу­ча­ва­ни­е­то им, из­к­лю­чая неп­ри­със­т­ве­ни­те дни.