След печатния текст има ръкописна бележка: “Горния закон се вотира и прие в настоящата му форма от VI-та редовна сесия на V-то Об[икновено] Нар[одно] Събрание в ХVII заседание от 15 Ноемврий т.г. Пред[седател] на НС. Нач[ал]ник”.
ЦДА, Ф. 173 К, оп. 1, а.е. 213, л. 51. Оригинал. Печатно и ръкопис.
ДВ, бр. 142, 31 декември 1888 г. Печатно.
№ 49
Доклад от Григор Начович, министър на финансите, до княз Фердинанд I за утвърждаване с указ на Закон за допълнение към Закона за Върховната сметна палата от 30 януари 1888 г.
София, 1 декември 1888 г.
Доклад до Негово Царско Височество
№ 37522
Господарю,
На основание чл. 45 от Конституцията, имам чест най-покорно да помоля Ваше Царско Височество да благоволите, чрез подписвание на приложения указ, да утвърдите приетия от V Обикновено народно събрание в ХVII му заседание на 15 ноемврий “Закон за допълнение към Закона за Върховната сметна палата от 30 януарий 1885 година.”
Съм, Господарю, на Ваше Царско Височество най-покорен служител и верен поданик.
София, 1 декемврий 1888 г.
Министър на финансите: Г. Д. Начович
ДВ, бр. 142, 31 декември 1888 г. Печатно.
№ 50
Указ на княз Фердинанд I за утвърждаване на Закон за допълнение към Закона за Върховната сметна палата
София, 2 декември 1888 г.
У К А З
№ 259
НИЙ ФЕРДИДАНД I
С Божия милост и народната воля
Княз на България,
Обявяваме на всички Наши верноподаници:
Обикновеното Народно събрание в своята втора редовна сесия прие,
Ний утвърдихме и утвърдяваме следующий
ЗАКОН
зЗа допълнение към Закона за Върховната сметна палата
от 30 януарий 1885 година
Чл. 1. Споровете между Върховната сметна палата и министерствата по визировката на някоя платежна заповед се разрешават от Министерския съвет, под отговорността на министрите.
Чл. 2. В случай на такъв спор, надлежния министър внася въпроса на разглеждание в Министерския съвет, заедно с писмения отказ на Палатата. Решението на Съвета е задължително, както за министерството, тъй и за Върховната сметна палата.
Чл. 3. Ако Върховната сметна палата и след постановлението на Министерския съвет остане на мнение противно, тя визира платежната заповед, но държи сметка за всякой такъв случай и излага в годишния си доклад до Народното събрание основанията, по които тя счита за неправилен разходът.
Чл. 4. Върховната сметна палата е длъжна най-много вътре в три дни от получаванието на платежната заповед да положи или откаже визата си.
Чл. 5. Ако някое от ковчежничествата откаже приеманието на оправдателни документи по каквито и да било причини, и лицето, което представлява документите, няма възможността да удовлетвори исканието на ковчежничеството, надлежния министър се отнася за това до В[ърховната] см[етна] палата, която се произнася за приеманието или неприеманието им.
В случай, че трябва да се приемат, Палатата предписва направо на ковчежничеството да извърши това. Тя постъпва по същия начин въ[в] всичките случаи, когато се увери, че няма възможност да се поправят документите и е длъжна да излага това ежегодно в доклада си до отваряние на Народното събрание.Ако документите може да бъдат поправени Палатата ги връща обратно на надлежното министерство.
Чл. 6. Върховната сметна палата, в следението си за точното изпълнение законите, правилниците и другите въобще наредби по отчетността, които са влезли в законна сила, ако забележи, че отчетниците по каквато и да е причина, не се съобразяват с тях напълно, или пък срещне неясни и двусмислени определения или празнини, е обязана да съобщи своевременно за всичко това на надлежния министър, за да вземе съответствующите мерки.
Чл. 7. Върховната сметна палата съобщава направо на отчетниците резултатите от проверката на отчетите им и изисква обяснения по оказавшите се в тях нередовности, които обяснения ще има предвид при съставянието на постановлението по отчетът.В случай, че се окаже нужно да се направят някои изменения в отчетите или книгите на отчетниците, В[ърховната] см[етна] палата ще съобщава за по-нататъшно разпореждание на надлежното министерство.
Чл. 8. Всичките положения, които противоречат на настоящия закон, се отменяват.
Заповядваме, щото настоящия закон да се облече с Държавния печат, да се обнародва в Държавен вестник и тури в действие.
Разпорежданията за въвеждане в действие на тоя закон възлагаме на Нашия министър на финансите.
Издаден в Нашия дворец в столица София на 2 декемврий 1888 година.
На първообразното със собствената на Негово Царско Височество ръка написано:
Фердинанд81
Приподписал:
Министър на финансите, Г. Д. Начович
Първообразния закон е облечен с Държавния печат
и зарегистриран под № 174 на 19 декемврий 1888 година.
Пазител на Държавния печат,
Министър на правосъдието, Д.Тончев.
ДВ, бр. 142, 31 декември 1888 г. Печатно.
№ 51
Указ на княз Фердинанд I за утвърждаване на Правилник за вътрешния ред на Върховната сметна палата, приет от VII Обикновено народното събрание през 1893 г.
София, 3 декември 1893 г.
У К А З
№ 242
НИЙ ФЕРДИНАНД I
С Божия милост и народна воля
Княз на България
По предложението на Наший Министър на Финансите, представено Нам с доклада му от 27 ноемврий т.год. под № 56557 и на основание чл. 75 от Закона за Върховната сметна палата,
ПОСТАНОВИХМЕ И ПОСТАНОВЯВАМЕ
I. Да утвърдим Правилника за вътрешний ред на Върховната сметна палата, който, след обнародването в “Държавен вестник” да влезе в действие.
П Р А В И Л Н И К
за вътрешний ред на Върховната сметна палата
I. ОБЩО ПОЛОЖЕНИЕ
Чл. 1. Върховната сметна палата се състои от председател, съветници, секретар, архивар, регистратор, помощници на секретаря, архиваря и регистратора, нужното число проверители (докладчици), книговодители, писари и разсилни.
Чл. 2. Председателят е най-старший от всички служащи в Палатата; той разпределя работата между съветниците и проверителите; следи щото всички служащи да изпълняват точно длъжностите си и бди въобще за добрия вървеж на службата в Палатата.
В случай на отсъствие на председателя, неговите обязаности изпълнява най-старший по назначение съветник в Палатата.
Чл. 3. Върховната сметна палата има две отделения и в[ъв] всяко едно от тях заседават по трима съветници под председателството на председателя. (чл. 23 от Закона за Върховната сметна палата).
Чл. 4. Заседанията на отделенията са законни когато присъствуват в тях поне двама съветници и председателят (чл. 24 от закона за Палатата).
Ако председателят не заседава в някое отделение, то в него заседават трима съветници, от които председателствува най-старшия по назначение в отделението.
Чл. 5. Ако в[ъв] време на заседанието на някое отделение двама от съветниците му отсъствуват, а в също време предлежи да се разглежда някой въпрос, решението на който не търпи никакво отлагание, то в такъв случай в туй отделение заседава, по указание на председателя, един съветник от другото отделение.
Чл. 6. Заседанията на общото събрание в Палатата са законни когато присъствуват в тях повечето от половината съветници и председателят или поне четирима съветници и председателствующий съветник.
Чл. 7. Всички дела и въпроси, които се отнасят до компетентността и вътрешното устройство на Палатата, се решават от общого й събрание (чл. 26 от закона за Палатата).
Чл. 8. Общото събрание се свиква на заседание от председателя всеки път когато той намери за необходимо (член 28 от закона за Палатата); а заседанията на отделенията през седмицата биват толкова, колкото се окаже за нужно от приготвените за разглеждание и подлежащи за решение дела.
Чл. 9. Председателят бди за общий порядък в заседанията, прекратява пренията, когато разисквания въпрос бъде достатъчно разяснен и го полага на гласувание.
В заседанията на общото събрание дневний ред се обявява от председателя и той полага въпросите на обсъждание, а в отделенията за разните въпроси долагат съветниците.
Чл. 10. Всеки съветник, когато пожелае да говори, иска предварително думата от председателя, който я и дава по ред.
Чл. 11. Ако някой съветник има да възбужда въпроси за разрешавание в общо събрание, той за това дава на председателят писмен мотивиран доклад, за да може да го постави на дневен ред.
Чл. 12. Секретарят съобщава в последня редакция протоколите от заседанията преди да бъдат записани в специалния регистър. След прочитанието протокола, черновката се подписва от председателя и съветниците, които са заседавали, приподписва се от секретаря и после се прилага към съответствующето дело.
Секретарят съобщава писмено на председателя въпросите, които по решение на отделенията трябва да се внасят за разглеждание в общото събрание на Палатата.
Всичко, що се отнася по изпълнението на протоколите, трябва да бъде извършено в продължение на три седмици от деня на заседанието.
Чл. 13. Всички служащи са длъжни да се намират на занятие всеки присъствен ден от 9 до 12 часа преди пладне и от 2 до 5 подир пладне.
Чл. 14. При постъпванието на някой чиновник в Палатата съставлява се акт, който се подписва от председателя, секретаря и от постъпившето на служба лице; същото се извършва и когато се уволнява някой чиновник от Палатата.
Освен това, в последния случай уволненото лице, което е държало под своя отговорност дела, книжа или канцеларски принадлежности, покъщнина и пр., длъжно е да ги предаде на своя заместник или на друго служащо в Палатата лице, определено за тая цел от председателя. Предаванието и приеманието на поменатите дела и вещи става чрез особен акт, придружен с подробен опис; акта и описа се съставят в три еднакви екземпляра: по един за предавача и приемача и един за канцеларията на Палатата и се подписват от двете страни.
Отчетите и документите, които проверителите са приели за проверявание при уволнението им, предават ги в архивата изцяло, както са ги приели.
Когато някой от проверителите напуща длъжността си, по свое собствено желание, длъжен е предварително да даде изложение за извършената от него работа до последний ден, по дадените му книжа за проверявание
Чл.15. Върховната сметна палата има свой печат с държавний герб и надпис: “Върховна сметна палата”.
II. ДЕЛОПРОИЗВОДСТВО И КАНЦЕЛЯРСКИ РЕД
Чл. 16. Личния състав на секретарията при Върховната сметна палата се състои от секретаря, регистратора, техните помощници, писарите и разсилните.
Чл. 17. Секретарят е началник на канцелярията. Той отваря всичките писма, изпратени до Палатата, води цялата преписка, надзирава за правилното държание на всички регистри и следи за навременното изпълнение и изпращание книжата и постановленията на Палатата; управлява архивата, наблюдава за доброто й уреждание и се грижи и отговаря за съблюдението на всички имущества в Палатата.
Чл. 18. Секретарят си доставя списъка на всички отчетници, които са длъжни да представляват своите отчети в Палатата и внимава, щото всичките да изпровождат отчетите си в определения от законите и правилниците срок; в случай на неизправност в изпращанието отчетите и документите от страна на отчетниците секретарят прави за това писмен доклад на председателя, който го внася в общото събрание, за да реши да се съобщи на Министерството на финансите за налагание глоба на виновните.
Чл. 19. Когато секретарят отсъствува за по-дълго от Палатата, председателят определя едного от помощниците му да го замества.
Чл.20. Служащите при канцелярията се намират под прямия надзор на секретаря и изпълняват неговите заповеди по служба.
Чл. 21. Сметките и документите, които се изпращат в Палатата от отчетниците, се регистроват от архиваря под надзора на секретаря.
Чл. 22. На архиваря и помощниците му се възлага непосредственото пазение на всички книжа, отчети и документи, които се препращат за проверка в Палатата; архиварят се грижи да доброто уреждание, чистото и редовно държание на архивата. За изгубванието по вина на архиваря и помощниците му някои документи или каквото и да било друго нещо от архивата те отговарят лично.
Чл. 23. Регистраторът държи дневниците входящия и изходящия, в които записва своевременно и по ред всички входящи и изходящи писма и след това незабавно ги разпраща по принадлежност.
Чл. 24. В канцелярията на Палатата се назначава всякой ден от писарите по един дежурний, който е длъжен да стои в канцелярията непреривно цял ден.
Чл. 25. Всички книжа, пакети и посилки, препратени за Палатата по пощата, се приемат от пощенската станция, съгласно наредбите на пощенското управление, чрез упълномощеното от председателя за тая цел служащо лице.
Това лице, като получи от пощата кореспонденцията, длъжен е незабавно да я предаде на дежурния чиновник, който приема също и всички писма, които пристигат не по пощата, както и всички телеграми, надписани до Палатата.
Чл. 26. Дежурният чиновник записва всички постъпили писма, пакети, посилки и телеграми в дежурния дневник и без да ги отваря, предава ги веднага на секретаря.
Писмата, които постъпят извън присъствените часове, пазят се от дежурния чиновник до следующия ден, в който се предават на секретаря щом той дойде в канцелярията.
Чл. 27. Секретарят, като получи кореспонденцията, разпределя писмата, според съдържанието им; след това той предава писмата на регистратора, за да ги номерира и запише в[ъв] входящия дневник.
При отварянието на писмата, ако се окажат приключени гербови и пощенски марки, секретарят отбелязва на самото писмо стойността им и ги залепва върху писмото.
Чл. 28. Регистраторът записва по ред всички постъпали книжа в[ъв] входящия дневник и ги предава по назначение под разписка в самия дневник.
Чл. 29. Пристигналите отговори от ответниците, вследствие решенията на отделенията при разглеждание отчета, се прилагат към съответствующите дела и тутакси се предават на надлежния съветник.
Чл. 30. Изходящите книжа се записват по пореден номер в изходящия дневник и изпращанието им по назначение става с разносна книга.
Черновките в изходящите книжа се пришиват в делото.
Чл. 31. Писмата, на които е написано:”бързо” или “твърде бързо” трябва да се изпълняват веднага. Думата “бързо” или “твърде бързо” се пише и на плика.
Чл. 32. Всички изходящи писма се подписват от председателя и приподписват от секретаря с изключение на предвидените в чл. 20 от Закона за Върховната сметна палата, които се подписват само от секретаря.
Чл. 33. Заверяванието преписи и извлеченията от разни актове, които би се поискали на основание горепоменатия член от закона от някое интересующе се лице или учреждение, секретарят извършва с[ъс] знанието на председателя.
Чл. 34. Регистраторът е длъжен незабавно да изпраща по принадлежност подписаните книжа чрез разсилния, който ги предава след разписвание в разсилната книга.
Щом се върне разсилният предава разсилната книга на регистратора, който проверява дали всички книжа са предадени по принадлежността си.
Чл. 35. Конфиденциалните писма и документи се записват от секретаря в съответствующите дневници, но без да се излага съдържанието им; забелязва се само номера и датата на писмото, от кого е то или кому се изпраща.
Чл. 36. Конфиденциалните преписки не се предават в регистратурата или архивата, а се пазят от председателя или секретаря.
Чл. 37. Конфиденциалните книжа се сгрупирват по преписки и свързват в дела по ред, установен за други преписки.
Чл. 38. Книжата, отчетите и документите, които се изпращат в Палатата за проверка, след като се заведат от регистратора във входящия дневник, приемат се от архиваря, който, като провери с описа, приложен към тях, записва ги в надлежните архивни книги и подир това ги поставя на отредените за тях места в архивата.
Чл. 39. Ако при приемането на документи, гербови марки, пощенски марки и пр. се окаже от книжата, с които се препроваждат в Палатата, че документите или другите предмети липсват изцяло или част от тях, съставлява се за това нужния акт.
Същото правило се пази и в случаите, когато препроводените документи и пр. се окажат повредени, като напр[имер] шнура на документите ако бъде скъсан, печата развален или марките повредени.
Чл. 40. Когато един отчет се поиска от архивата за проверка, предава се според описа изцяло на самия проверител, който се разписва в архивните книги за приеманието му.
Разписванието става всякога с мастило.
Чл. 41. Проверения отчет се повръща от проверителя в архивата по реда, по който му е предаден. За обратното приемане на отчета архиварят се разписва в надлежната за това книга на архивата.
Чл. 42. Когато се възложи на архиваря или на помощниците му да направят каквато и да била справка в архивата, те са длъжни да я извършват колкото е възможно по-скоро.
Чл. 43. Всички книжа в канцеларията на Палатата, както входящи тъй и изходящи, се разпределят по вид според предмета, за който е заведена преписка и съставляват дела.
Чл. 44. Една или няколко преписки от еднороден характер образуват едно дело.
Книжата в една преписка се нареждат по хронологически ред, както са вървели и се съшиват в делото.
Чл. 45. Всяко дело има отделен номер по ред и в началото му опис, в който се записват всички книжа, които се намират в делото.
Чл. 46. Една преписка, щом се завърши, пришива се към съответствующето дело.
Чл. 47. В края на годината всички дела прономеровани, прошнуровани и подпечатани се оставят на хранение.
Дневниците и други книги в канцеларията и в архивата на Палатата, тъй също се прономероват, прошнуроват и подпечатат в края на всяка година и оставят на хранение.
От новата година се завеждат нови дела и дневници.
Чл. 48. Когато една преписка по някое дело не се довърши до края на годината, тя се оставя и за следующата година, догдето се довърши и тогава се пришива към делото от оная година, през която е свършена.
Чл. 49. В канцеларията на Върховната сметна палата се държи опис на всичките дела за всяка година отделно.
Чл. 50. Библиотеката на Върховната сметна палата се завежда от регистратора; той я урежда, пази и се грижи за чистотата й и добро държание.
III. ВИЗИРОВКА
Чл. 51. Визировката на платежните заповеди и делегации Върховната сметна палата възлага всяка година на едно от отделенията си.
Чл. 52. Един от съветниците на отделението, натоварено с визировката, се занимава преимуществено с визиранието платежните заповеди и делегации, а другите двама само тогава, когато първийт отсъствува или пък когато се натрупа много работа по визировката.
Чл. 53. В началото на всяка финансова година книговодителите при Върховната сметна палата, след получаванието утвърдения за тая година бюджет, пристъпват веднага към вписванието в “книгата за кредитите по параграфи” всички кредити един по един, както са предвидени в бюджета по глава и параграф.
В същата книга и по същий ред се записват и всички свръхсметни кредити след като се изпратят от министерството в Палатата преписи от указите, с които са утвърдени тези кредити.
Чл. 54. След вписванието кредитите в “книгата за кредитите по параграфи” Палатата незабавно пристъпва към визиранието на постъпалите в нея за тая цел платежни заповеди и делегации.
Чл. 55. Платежните заповеди и делегации, изпращани от разните министерства на Палатата за визирание, се приемат от дежурния чиновник и записват в дежурния дневник.
Чл. 56. Записаните в дежурния дневник платежни заповеди и делегации се предават изведнаж на съветника, комуто е възложена визировката.
Чл. 57. При визиранието съветникът следи дали са издадени платежните заповеди и делегации съгласно съществующите законоположения и дали се отнасят до разходи, за които има разрешени кредити.
Чл. 58. Ако съветникът види, че платежните заповеди и делегации са редовни и не се срещат никакви препятствия за отпущанието искания кредит с тях, отбелязва ги и ги предава на книговодителите, за да ги запишат по книгите на Палатата.
Книговодителите записват всяка една заповед и делегация в книгите по съответствующия от бюджета параграф, по който са издадени.
Чл. 59. Записаните в книгите на Палатата платежни заповеди или делегации се подписват от съветника и след това се датират, подпечатват и изпращат от книговодителите в Министерството на финансите, на което се предават под разписка в разсилната книга.
Чл. 60. За всички платежни заповеди и делегации, в които би се създала някаква неправилност по произвожданието на някой разход, съветникът съобщава на председателя с подробно мотивирано известие, което се внася в отделението за произнасяние.
Чл. 61. В случай че за подобни платежни заповеди и делегации отделението постанови да се възвърнат на надлежний министър не визирани, те се възвръщат с излагание причините за невизиранието им.
Чл. 62. Надлежний министър, ако внесе отново в Палатата повърнатите платежни заповеди или делегации с обяснения, свои взглядове и настоявание от своя страна да се визират, то те се внасят за разгледвание и обсъждание в общото събрание на Върховната сметна палата, което, ако намери обясненията на министъра неудовлетворителни, отказва визиранието.
Чл. 63. Онези платежни заповеди и делегации, които се изпращат в Палатата придружени с постановление от Министерския съвет за визирание, ако би и да съдържат някои неправилности, Палатата ги визира и, съгласно чл. 3 от Закона за допълнение към Закона за Върховната сметна палата, бележи за това в годишния си доклад до Народното събрание.
Чл. 64. Когато повърнатите в Палатата изново за визирание платежни заповеди и делегации бъдат придружени с такива обяснения и поправки, които удовлетворяват напълно требованията на Палатата, визирват се направо от съветника, който е натоварен с визировката, без да се внасят предварително на разглеждание в общото събрание.
Чл. 65. Книговодителите записват в книгите само ония платежни заповеди и делегации, които са отбелязани от съветника за редовни и са в параграфа по бюджета, от който са издадени, има свободен кредит.
В случай че няма достатъчно свободен кредит по тоя параграф платежните заповеди или делегации се повръщат обратно в онова министерство, от което са издадени, с уведомление, че не могат да се визират по немание свободен кредит.
Чл. 66. При записванието платежните заповеди, както и делегациите, книговодителите внимават да не би откритите по законодателен начин кредити да се превишат по някой параграф от бюджета, или пък да се запише някоя платежна заповед от едно бюджетно упражнение в друго.
Чл. 67. Когато някоя платежна заповед или делегация, визирана вече от Палатата, се поиска да се възвърне обратно в министерството, което я е издало, тя се възвръща след като се унищожи визата по приетата за това форма от Палатата.
Унищожението на визата се отбелязва от страна на Палатата на гърба на платежната заповед или делегация.
Чл. 68. Платежните заповеди на разните министерства, издадени “дубликат”, се визират от Палатата само тогава, когато са придружени с удостоверение от страна на Финансовото министерство, че първоначалната платежна заповед, срещу която е издаден дубликата, действително не е изплатена от надлежното ковчежничество.
Чл. 69. Ако след визиранието на някоя платежна заповед или делегация стане нужда да поправи било сумата по нея, било параграфа, по който е издадена, било името на кредитора или наименованието на ковчежничеството, погрешката се поправя в книгите на Палатата, както и самите заповеди и делегации, след като се получи за това съобщение от Министерството на финансите.
Поправката относително сумата и параграфа става с разрешение на общото събрание на Палатата; другите поправки стават по разпорежданието на натоварения с визировката съветник.
Поправките на книгите на Палатата се извършват от книговодителите, а по документите от секретаря.
Чл. 70. Книговодителите бележат пренасянието на сумите из запазения фонд към кредитите по разните параграфи от бюджета, на основание указите, издавани за това от министерствата.
Чл. 71. Закриванието изцяло на една не употребена и не изплатена сума по някоя платежна заповед и делегация или пък част от кредита по някоя делегация, през течението на бюджетното упражнение, се извършва от страна на Палатата само след като се получи от Министерството на финансите самата платежна заповед и делегация в Палатата с уведомление, че тя трябва да се унищожи и сумата по нея да се закрие.
Сумите по такива платежни заповеди и делегации се записват в книгите на Палатата в графата за закритите суми, като се има предвид, че в случай на нужда, те могат отново да се разходват и в течението на бюджетното упражнение и после сключванието това упражнение.
Понеже изразходванието на тези суми през течението на бюджетното упражнение става без особено за това разрешение, а само след издавание отново платежни заповеди, то, ако последват такива, Палатата ги визира по обикновений ред.
Чл. 72. Всички неизплатени платежни заповеди до края на бюджетното упражнение до 1 август се унищожават по книгите на Палатата, съгласно чл. 88 Закона за отчетността по бюджета.
Чл. 73. Подир сключванието на бюджетното упражнение всички закрити суми се спадат в книгите на Палатата от общий брой на разходи по параграфа, към който се отнасят и се прибавят към останалия в тоя параграф свободен кредит, разходванието на който се разрешава от бюджета за следующите години по параграфа за сключени упражнения съгласно чл. 92 и 95 от Закона за отчетността по бюджета.
Чл. 74. Платежните заповеди, издадени след сключванието на бюджетното упражнение, и подлежащи на изплащание по сключени бюджетни упражнения, ако не се изплатят до 31 декемврий от годината, през която са издадени, унищожават се и сумите по тях се закриват в книгите на Палатата по начина, изложен в предидущия член.
Неизплатените до 31 декемврий кредити, изцяло или част от тях по делегациите, се закриват тъй също по указания по-горе начин, но след като се сравнят бележките, направени от ковчежничеството на гърба на делегацията с ведомостта на Министерството на финансите, която то изпраща в Палатата, заедно с[ъс] самите делегации.
Чл. 75. Палатата, като получи от всичките ковчежничества ежемесечните ведомости за възстановените кредити, извлича обозначените в тях по всяко министерство възстановени суми и ги записва в “книгата за внесените на възстановление кредита суми” по съотвествующите глави и параграфи от бюджета за всяко министерство отделно. Оригиналните квитанции за тези суми, които Министерството на финансите изпраща по-късно в Палатата, се сравняват с ведомостите, приети вече в нея от ковчежничествата.
Възстановената по такъв начин сума се счита свободна за разход след получаванието в Палатата оригиналната квитанция на ковчежничеството за тая сума.
Чл. 76. В края на всеки месец книговодителите приключват книгите си, държани за разхода по бюджета, след като са записали всички визирани заповеди и делегации през тоя месец.
Чл. 77. Книговодителите, като получат от министерствата ведомостите за положението на кредитите, проверяват ги в книгите на Палатата и за резултата от тая проверка долагат писмено на надлежний съветник, който след това се разпорежда да се съобщи от страна на Палатата отделно на всяко министерство за резултата от проверката на ведомостите му с книгите на Палатата.
Резултата от проверката на ведомостите на министерствата се съобщава същевременно от Палатата и на Министерството на финансите.
Чл. 78. Книговодителите събират ежедневно сумите по записаните в продължение на деня платежни заповеди в книгите на Палатата срещу разните параграфи от бюджета и свръхсметните кредити.
Чл. 79. Върховната сметна палата визира платежните заповеди в продължение на три дни от получаванието им, изключая неприсъствените дни.
Сподели с приятели: |