Сборник документи издател на поредицата "архивите говорят": главно управление на архивите при министерския съвет

за

За­се­да­ни­е­то

Ми­нис­тер­с­кий Съ­вет

От 9-ий Сеп­тем­в­рий 1894 год.

№ 60

При­сът­с­т­ву­ва­ха:

Г-н Д-р К. Сто­и­лов ­ Пред­се­да­тел на Ми­нис­тер­с­кий Съ­вет и Ми­нис­тър на Вът­реш­ни­те Ра­бо­ти, Г[ос­по­дин] Г. Д. На­чо­вич ­ Ми­нис­тър на Вън­ш­ни­те Ра­бо­ти и Из­по­ве­да­ни­я­та и Уп­рав­ля­ю­щий Ми­нис­тер­с­т­во­то на Об­щес­т­ве­ни­те Сгра­ди, Пъ­ти­ща­та и Съ­об­ще­ни­я­та, Г[ос­по­дин] Д-р В. Ра­дос­ла­вов ­ Ми­нис­тър на Пра­во­съ­ди­е­то и Уп­рав­ля­ю­щий Ми­нис­тер­с­т­во­то на На­род­но­то Прос­ве­ще­ние, Г[ос­по­дин] Ив. Ев. Ге­шов ­ Ми­нис­тър на Фи­нан­си­те, Г[ос­по­дин] Д. Тон­чев ­ Ми­нис­тър на Тър­го­ви­я­та и Зе­ме­де­ли­е­то и Г[ос­по­дин] Пол­ков­ник Р. Пет­ров⁸³ ­ Ми­нис­тър на Вой­на­та.

Слу­ша­ха:

...

IV. Док­ла­да на Съ­що­то Ми­нис­тер­с­т­во [Ми­нис­тер­с­т­во на Фи­нан­си­те] от 31)VIII. [18]94 год. под № 35112;

Въз ос­но­ва­ние За­ко­нът за Вър­хов­на­та Смет­на Па­ла­та Ми­нис­тер­с­кий Съ­вет приз­на­ва пра­во­то на Ми­нис­т­ра на Фи­нан­си­те да ре­ви­зи­ра Вър­хов­на­та Смет­на Па­ла­та в ад­ми­нис­т­ра­тив­но от­но­ше­ние.

....

За­се­да­ни­е­то се зак­ри в 7 ча­сът ве­чер­та.

Вер­но:

ЦДА, Ф. 284 К, оп. 1, а.е. 1122, л. 2. Ори­ги­нал. Ръ­ко­пис.

№ 53

Про­то­кол от за­се­да­ние на Ми­нис­тер­с­кия съ­вет с пос­та­нов­ле­ние за упъл­но­мо­ща­ва­не на ми­нис­тъ­ра на фи­нан­си­те да по­ис­ка от На­род­но­то съб­ра­ние увол­не­ни­е­то на пред­се­да­те­ля и съ­вет­ни­ци­те при Вър­хов­на­та смет­на па­ла­та.

Со­фия, 21 ок­том­в­ри 1894 г.

ПРО­ТО­КОЛ

за

За­се­да­ни­е­то

Ми­нис­тер­с­кий Съ­вет

От 21-ий Ок­том­в­рий 1894 год.

№ 72

При­сът­с­т­ву­ва­ха:

Г-н Д-р К. Сто­и­лов Ми­нис­тър-Пред­се­да­тел и Ми­нис­тър на Вът­реш­ни­те Ра­бо­ти, г[ос­по­дин] Г. Д. На­чо­вич Ми­нис­тър на Вън­ш­ни­те Ра­бо­ти и Изпо­ве­да­ни­я­та, г[ос­по­дин] Д-р В. Ра­дос­ла­вов Ми­нис­тър на На­род­но­то Прос­ве­ще­ние, г[ос­по­дин] Ив. Ев. Ге­шов Ми­нис­тър на Фи­нан­си­те, г[ос­по­дин] К. Ве­лич­ков⁸⁴ Ми­нис­тър на Об­щес­т­ве­ни­те Сгра­ди, Пъ­ти­ща­та и Съ­об­ще­ни­я­та, г[ос­по­дин] П. Пе­шев⁸⁵ Ми­нис­тър на Пра­во­съ­ди­е­то и г[ос­по­дин] Пол­ков­ник Р. Пет­ров Ми­нис­тър на Вой­на­та.-

Слу­ша­ха:

...

II. Ус­т­ния док­лад на Г-на Ми­нис­т­ра на Фи­нан­си­те.

Въз ос­но­ва­ние чл. 3 от За­ко­на за Вър­хов­на­та Смет­на Па­ла­та, упъл­но­мо­ща­ва се г-н Ми­нис­т­рът на Фи­нан­си­те да по­ис­ка от На­род­но­то Съб­ра­ние раз­ре­ше­ние за да се увол­нят пред­се­да­те­лят и съ­вет­ни­ци­те на Смет­на­та Па­ла­та.

За­се­да­ни­е­то се зак­ри в 1 1/2 ча­сът пре­ди плад­не.

Ми­нис­тър-Пред­се­да­тел: Д-р К. Сто­и­лов

Ми­нис­т­ри: Д-р В. Ра­дос­ла­вов

Ив. Ев. Ге­шов

П. Пе­шев

Пол­ков. Р. Пет­ров

Г. Д. На­чо­вич

К. Ве­лич­ков

Вер­но:

Гла­вен Сек­ре­тар: ...................... * 

№ 54

№ 10

С БО­ЖИЯ МИ­ЛОСТ И НА­РОД­НА­ТА ВО­ЛЯ

КНЯЗ НА БЪЛ­ГА­РИЯ,

Обя­вя­ва­ме на всич­ки На­ши вер­но по­дан­ни­ци;

IХ-то Обик­но­вен­но на­род­но Съб­ра­ние в I-та си ре­дов­на се­сия в ХII-то си за­се­да­ние дър­жа­но на 18-ий Де­кем­в­рий 1896 го­ди­на гла­су­ва и прие и

Ний Ут­вър­дих­ме и Ут­вър­дя­ва­ме

Сле­ду­ю­ща­та дек­ла­ра­ция:

1. “От­пу­ща­ни­те в аванс су­ми за ве­щес­т­вен­ни раз­хо­ди на Кня­жес­ки­те Дип­ло­ма­ти­чес­ки Аген­т­с­т­ва в стран­с­т­во се оп­рав­да­ват в края на го­ди­на­та (ако и да се от­пу­щат на час­ти) и оп­рав­да­тел­ни­те до­ку­мен­ти се из­п­ра­щат нап­ра­во в Смет­на­та Па­ла­та”

...

Из­пъл­не­ни­е­то на нас­то­я­щия Указ въз­ла­га­ме на На­шия Ми­нис­тър на Вън­ш­ни­те Ра­бо­ти и на Изпо­ве­да­ни­я­та.

На 10 Яну­а­рий 1897 го­ди­на.

Ми­нис­тър на Вън­ш­ни­те Ра­бо­ти и на Изпо­ве­да­ни­я­та

Д-р К. Сто­и­лов

По Ре­гис­тър за Дър­жав­ния Пе­чат

№ 10

за

За­се­да­ни­е­то

Ми­нис­тер­с­кий Съ­вет

От 13-ий Март 1898 г.

№ 12

Г[ос­по­дин] К. Ве­лич­ков ­ Ми­нис­тър на Тър­го­ви­я­та и Зе­ме­де­ли­е­то, Г[ос­по­дин] М. Ив. Ма­д­жа­ров⁸⁷ ­ Ми­нис­тър на Об­щес­т­ве­ни­те Сгра­ди, Пъ­ти­ща­та и Съ­об­ще­ни­я­та, Г[ос­по­дин] Т. Те­о­до­ров ­ Ми­нис­тър на Фи­нан­си­те, Г[ос­по­дин] Н. Бе­нев⁸⁸ ­ Ми­нис­тър на Вът­реш­ни­те Ра­бо­ти и Изповеданията и Г[ос­по­дин] Пол­ков­ник Н. Ива­нов⁸⁹ ­ Ми­нис­тър на Вой­на­та.

...

Ми­нис­тер­с­кий Съ­вет ка­то взе пред вид:

а). Че спо­ред чл.чл. 1-3 от ре­че­ний за­кон за до­пъл­не­ние и пр. спо­ро­ве­те, ко­и­то би въз­ник­на­ли меж­ду ми­нис­тер­с­т­ва­та и Вър­хов­на­та Смет­на Па­ла­та по ви­зи­ров­ка­та на пла­теж­ни­те за­по­ве­ди, се ре­ша­ват окон­ча­тел­но от Ми­нис­тер­с­кий Съ­вет под от­го­вор­ност на Ми­нис­т­ри­те и че та­ка пос­та­но­ве­ни­те ре­ше­ния на Ми­нис­тер­с­кий Съ­вет спо­ред за­ко­на (чл. 2) се счи­тат за­дъл­жи­тел­ни, как­то за Вър­хов­на­та Смет­на Па­ла­та, тъй и за ми­нис­тер­с­т­во­то, ко­е­то е в спор с нея;

б). Че един­с­т­ве­но­то пра­во, ко­е­то се пре­дос­та­вя на Вър­хов­на­та Смет­на Па­ла­та, ако тя ос­та­не не­съг­лас­на и с ре­ше­ни­е­то на Ми­нис­тер­с­кий Съ­вет, е да до­ло­жи за все­ки по­до­бен слу­чай в На­род­но­то Съб­ра­ние сво­и­те ос­но­ва­ния, но при все то­ва е длъж­на да се под­чи­ни на ре­ше­ни­е­то на Ми­нис­тер­с­кий Съ­вет да ви­зи­ра за­по­вед­та в три дни (чл.чл. 3 и 4);

в). Че в слу­чая, за кой­то го­во­ри от­но­ше­ни­е­то на Ми­нис­тер­с­т­во­то на Об­щес­т­ве­ни­те Сгра­ди, Пъ­ти­ща­та и Съ­об­ще­ни­я­та № 4763 от 10-ий Март т.г. е би­ло ве­че из­да­де­но пос­та­нов­ле­ние на Ми­нис­тер­с­кий Съ­вет, ко­е­то е раз­ре­ши­ло спо­рът меж­ду ми­нис­тер­с­т­во­то и Смет­на­та Па­ла­та в сми­съл, че из­да­де­ни­те пла­теж­ни за­по­ве­ди тряб­ва да се ви­зи­рат и из­п­ла­тят;

г). Че при те­зи ус­ло­вия от­каз­ва­ни­е­то на Па­ла­та­та да ви­зи­ра въп­рос­ни­те пла­теж­ни за­по­ве­ди се явя­ва ка­то ед­но от­каз­ва­ние да из­пъл­ни дъл­гът си, кой­то й се на­ла­га из­рич­но и по­ве­ли­тел­но от чл. 3-4 на го­ре­ци­ти­ра­ний за­кон, а пък Вър­хов­на­та Смет­на Па­ла­та в обя­за­ност­та си да бди за из­пъл­не­ни­е­то на фи­нан­со­ви­те и дру­ги за­ко­ни не мо­же да се пос­та­ви по-го­ре от са­мия за­кон и в яв­но про­ти­во­ре­чие с не­го;

д). Че пос­тъп­ка­та на Вър­хов­на­та Смет­на Па­ла­та в слу­чая с от­каз­ва­ни­е­то да ви­зи­ра въп­рос­ни­те пла­теж­ни за­по­ве­ди със­тав­ля­ва акт на ин­су­бор­ди­на­ция ­ прес­тъп­ле­ние пред­ви­де­но и на­ка­зу­е­мо от чл. 443 на На­ка­за­тел­ния за­кон и не мо­же да се поз­во­ли ни на един слу­жащ в дър­жа­ва­та, ос­вен под риск да из­пад­не в анар­хия;

По те­зи съ­об­ра­же­ния и без да вли­за от­но­во в оце­не­ние на съ­об­ра­же­ни­я­та, по ко­и­то пър­во­на­чал­но Вър­хов­на­та Смет­на Па­ла­та е от­ка­за­ла ви­зи­ра­ни­е­то на въп­рос­ни­те пла­теж­ни за­по­ве­ди, Ми­нис­тер­с­кий Съ­вет

1о. Да се ог­ра­ни­чи за се­га с ед­но прос­то на­пом­ню­ва­ние длъж­ност­та й на Вър­хов­на­та Смет­на Па­ла­та и да се по­ка­ни тя чрез гос­по­дин Ми­нис­т­ра на фи­нан­си­те още един път да ви­зи­ра въп­рос­ни­те пла­теж­ни за­по­ве­ди.

2о. В слу­чай на пов­тор­но от­каз­ва­ние Гос­по­дин Ми­нис­т­ра на Фи­нан­си­те да вне­се пред­ло­же­ние в Ми­нис­тер­с­кий Съ­вет за мер­ки­те, ко­и­то тряб­ва да се взе­мат за да се обез­пе­чи из­пъл­не­ни­е­то на за­ко­на.-

За­се­да­ни­е­то се зат­во­ри в 8 ча­сът след плад­не.

Пред­се­да­тел­с­т­ву­ю­щий: К. Ве­лич­ков

Ми­нис­т­ри: Н. Бе­нев

Пол­ков­ник Н. Ива­нов

Т. Те­о­до­ров

М. Ив. Ма­д­жа­ров

Вер­но:

ЦДА, Ф. 284 К, оп. 1, а.е. 1386, л. 1 ­ 3. Ори­ги­нал. Ръ­ко­пис.

№ 56

Про­то­кол от за­се­да­ние на Ми­нис­тер­с­кия Съ­вет с пос­та­нов­ле­ние за от­мя­на на гло­ба­та, на­ло­же­на на Ге­ор­ги Ти­шев, пред­се­да­тел на Вър­хов­на­та смет­на па­ла­та, и на Хрис­то Ба­ка­лов, съ­вет­ник при Па­ла­та­та.

Со­фия, 27 сеп­тем­в­ри 1899 г.

ПРО­ТО­КОЛ

за

За­се­да­ни­е­то

Ми­нис­тер­с­кий Съ­вет

От 27-ий Сеп­тем­в­рий 1899 г.

№ 74

При­сът­с­т­ву­ва­ха:

Г[ос­по­да­та] Д. Гре­ков⁹¹ ­ Пред­се­да­тел на Ми­нис­тер­с­кий Съ­вет и Ми­нис­тър на Вън­ш­ни­те Ра­бо­ти и Изпо­ве­да­ни­я­та, Т. Иван­чов ­ Ми­нис­тър на На­род­но­то Прос­ве­ще­ние, М. Те­нев ­ Ми­нис­тър на Фи­нан­си­те, П. Пе­шев ­ Ми­нис­тър на Пра­во­съ­ди­е­то, Гр. Д. На­чо­вич ­ Ми­нис­тър на Тър­го­ви­я­та и Зем­ле­де­ли­е­то и Д. Тон­чев ­ Ми­нис­тър на Об­щес­т­ве­ни­те Сгра­ди, Пъ­ти­ща­та и Съ­об­ще­ни­я­та.

Слу­ша­ха:

I. Док­ла­дът на Ми­нис­тер­с­т­во­то на Фи­нан­си­те от 16-ий Ав­густ 1899 год. под № 7752;

Пос­та­но­ви­ха:

В до­пъл­не­ние на VIII Пос­та­нов­ле­ние на Ми­нис­тер­с­кий Съ­вет от 4.VIII т.г., про­то­кол № 53, одоб­ря­ва се да се от­ме­ни гло­ба­та на­ло­же­на на пред­се­да­те­ля на Вър­хов­на­та Смет­на Па­ла­та Г. Ти­шев⁹² и съ­вет­ни­ка при съ­ща­та Па­ла­та Хр. Ба­ка­лов⁹³, по­не­же те не са би­ли съг­лас­ни за не­ви­зи­ра­не­то на пла­теж­ни­те за­по­ве­ди, по по­вод на ко­е­то е на­ло­же­на гло­ба­та.

...

Ми­нис­тър-Пред­се­да­тел:* 

Ми­нис­т­ри:

Вер­но.

ЦДА, Ф. 284 К, оп. 1, а.е. 1523, л. 1. Чер­но­ва. Ръ­ко­пис.

№ 57

Пис­мо от Ми­ха­ил Те­нев, ми­нис­тър на фи­нан­си­те, до Ди­ми­тър Ва­чов, пред­се­да­тел на Х Обик­но­ве­но на­род­но съб­ра­ние, за вна­ся­не в На­род­но­то съб­ра­ние за раз­г­леж­да­не и одоб­ре­ние на док­лад за увол­не­ни­е­то на съ­вет­ни­ци­те при Вър­хов­на­та смет­на па­ла­та.

Со­фия, 12 но­ем­в­ри 1899 г.

МИ­НИС­ТЕР­С­Т­ВО До Гос­по­ди­на Пред­се­да­те­ля

на на Х-то Обик­но­ве­но

ФИ­НАН­СИ­ТЕ На­род­но съб­ра­ние

От­де­ле­ние за дър­жав­на­та и

об­щес­т­ве­на от­чет­ност

№ 11555

12 но­ем­в­рий 1899 г.

Гос­по­ди­не пред­се­да­те­лю,

Ка­то Ви из­п­ра­щам при нас­то­я­ще­то, в 250 ек­зем­п­ля­ра, док­ла­да ми до Х-то Обик­но­ве­но На­род­но съб­ра­ние за увол­не­ние от длъж­ност съ­вет­ни­ци­те при Вър­хов­на­та смет­на па­ла­та, чест имам да Ви по­мо­ля да го вне­се­те в Съб­ра­ни­е­то за раз­г­леж­да­ние и одоб­ре­ние.

Ми­нис­тър на фи­нан­си­те: (п) М.Те­нев

ЦДА, Ф. 173 К, оп. 1, а.е. 1212, л. 1. Ори­ги­нал.Ръ­ко­пис.

№ 58

Док­лад от Ми­ха­ил Те­нев, ми­нис­тър на фи­нан­си­те, до Х Обик­но­ве­но на­род­но съб­ра­ние за увол­не­ние от длъж­ност на съ­вет­ни­ци­те при Вър­хов­на­та смет­на па­ла­та.

Со­фия, 10 ок­том­в­ри 1899 г.

До Х-то Обик­но­ве­но На­род­но Съб­ра­ние

На Ми­нис­т­ра на Фи­нан­си­те за от­чис­ле­ни­е­то от длъж­ност съ­вет­ни­ци­те

на Вър­хов­на­та смет­на па­ла­та

Гос­по­да Пред­с­та­ви­те­ли!

Чл. 81 от “За­ко­на за от­чет­ност­та по бю­д­же­та” гла­си, че пра­ви­ла­та за из­да­ва­ни­е­то пла­теж­ни за­по­ве­ди и де­ле­га­ции, на­чи­нът на със­та­вя­не­то и из­п­ла­ща­не­то им, как­то и спо­со­ба за оп­рав­да­ни­е­то на раз­нос­ки­те, ще се оп­ре­де­лят в “Пра­вил­ник за прис­по­соб­ле­ни­е­то на за­ко­на за от­чет­ност­та по бю­д­же­та”, в “Пра­вил­ник за спо­со­ба на про­из­веж­да­не­то дър­жав­ни­те раз­нос­ки и за до­ку­мен­ти­те, ко­и­то тряб­ва да ги оп­рав­да­ват” и в “Пра­вил­ник за ре­дът, сче­то­вод­с­т­во­то и де­ло­вод­с­т­во­то на ок­ръж­ни­те и око­лийс­ки ков­чеж­ни­чес­т­ва”.

Та­ки­ва пра­вил­ни­ци са из­ра­бо­те­ни и уза­ко­не­ни сво­ев­ре­мен­но. В пър­вия от тях е пред­ви­де­но, че раз­хо­ди­те, по от­но­ше­ние на оп­рав­да­ни­е­то им, се под­раз­де­лят на два ви­да: раз­хо­ди, ко­и­то се оп­рав­да­ват при са­мо­то им из­тег­ля­ние из ков­чеж­ни­чес­т­во­то с до­ку­мен­ти, пред­ви­де­ни в[ъв] вто­рия пра­вил­ник и аван­со­ви раз­хо­ди, ко­и­то се оп­рав­да­ват от­пос­ле и чи­и­то до­ку­мен­ти се из­п­ра­щат при осо­бен опис от над­леж­ни­те уч­реж­де­ния и ли­ца в ков­чеж­ни­чес­т­во­то, от ко­е­то са из­тег­ле­ни су­ми­те (чл.чл. 44, 45, 50 и 51), а в “Из­ме­не­ни­я­та на пра­вил­ни­ка за ус­т­ройс­т­во­то, от­чет­ност­та и де­ло­вод­с­т­во­то на ок­ръж­ни­те и око­лийс­ки ков­чеж­ни­чес­т­ва” е пред­ви­де­но, че оп­рав­да­тел­ни­те до­ку­мен­ти се из­п­ра­щат от ков­чеж­ни­чес­т­ва­та еже­ме­сеч­но в[ъв] Вър­хов­на­та смет­на па­ла­та, ко­я­то ги про­ве­ря­ва и съ­об­ща­ва за пра­вил­ност­та им (чл.чл. 128, 135, 313 и 320).

От гор­ньо­то след­ва, че оп­рав­да­тел­ни­те до­ку­мен­ти на дър­жав­ни­те раз­хо­ди се пре­да­ват от кре­ди­то­ри­те нап­ра­во на ков­чеж­ни­чес­т­ва­та при из­тег­лю­ва­не­то на па­ри­те или по-пос­ле, ако су­ми­те са в аванс, и се из­п­ра­щат от ков­чеж­ни­чес­т­ва­та, еже­ме­сеч­но, за­ед­но с над­леж­ни­те пла­теж­ни за­по­ве­ди, в[ъв] Вър­хов­на­та смет­на па­ла­та, ко­я­то ги про­ве­ря­ва и съ­об­ща­ва на ков­чеж­ни­чес­т­ва­та за тях­на­та пра­вил­ност или неп­ра­во­мер­ност.

При то­ва, с[ъс] за­кон от 9 но­ем­в­рий 1888 г. пред­ва­ри­тел­на­та про­вер­ка и ви­за на пла­теж­ни­те за­по­ве­ди, ко­я­то до то­ва вре­ме се из­вър­ш­ва­ше и в[ъв] Фи­нан­со­во­то ми­нис­тер­с­т­во, би­де въз­ло­же­на, за ико­но­мия, са­мо на Вър­хов­на­та смет­на па­ла­та. А със за­кон от 2 де­кем­в­рий 1888 год. се оп­ре­де­ли­ха пра­ва­та и обя­за­нос­ти­те на Па­ла­та­та от­но­си­тел­но ви­за­та. Чле­но­ве 1, 2 и 3 от пос­лед­ния за­кон гла­сят сле­дующе­то:

“Спо­ро­ве­те меж­ду Вър­хов­на­та смет­на па­ла­та и ми­нис­тер­с­т­во­то по ви­зи­ров­ка­та на ня­коя пла­теж­на за­по­вед се раз­ре­ша­ват от Ми­нис­тер­с­кий съ­вет, под от­го­вор­ност­та на ми­нис­т­ри­те.

В слу­чай на та­къв спор, над­леж­ния ми­нис­тър вна­ся въп­ро­са на раз­г­леж­да­ние в Ми­нис­тер­с­кий съ­вет, за­ед­но с пис­ме­ния от­каз на Па­ла­та­та. Ре­ше­ни­е­то на Съ­ве­та е за­дъл­жи­тел­но как­то за ми­нис­тер­с­т­во­то, тъй и за Вър­хов­на­та смет­на па­ла­та.

Ако Вър­хов­на­та смет­на па­ла­та и след за­се­да­ни­е­то на Ми­нис­тер­с­кий съ­вет ос­та­не на мне­ние про­тив­но, тя ви­зи­ра пла­теж­на­та за­по­вед, но дър­жи смет­ка на вся­кой та­къв слу­чай и из­ла­га в го­диш­ния си док­лад до На­род­но­то съб­ра­ние ос­но­ва­ни­я­та, по ко­и­то тя счи­та за неп­ра­ви­лен раз­хо­да.

Вър­хов­на­та смет­на па­ла­та е длъж­на най-мно­го вът­ре в три дни от по­лу­ча­ва­ни­е­то на пла­теж­на­та за­по­вед да по­ло­жи или от­ка­же ви­за­та си”.

До пре­ди две го­ди­ни Вър­хов­на­та смет­на па­ла­та, при про­вер­ка­та и ви­зи­та на пла­теж­ни­те за­по­ве­ди, се при­дър­жа­ше на­пъл­но у за­ко­ни­те и пра­вил­ни­ци­те, ка­то не изис­к­ва­ше ни­как­ви до­ку­мен­ти, а сле­де­ше са­мо да­ли вся­ка пла­теж­на за­по­вед съ­дър­жа фи­нан­со­ва­та го­ди­на, гла­ва­та и §-а от бю­д­же­та, към кой­то се от­на­ся раз­хо­да, име­то и фа­ми­лия и длъж­ност­та на кре­ди­то­ра, ков­чеж­ни­чес­т­во­то, ко­е­то тряб­ва да пла­ти су­ма­та, пред­ме­та, за кой­то се пла­ща и има ли сво­бо­ден кре­дит от §-а, по кой­то е тя из­да­де­на. От то­га­ва на­сам, оба­че, тя поч­на да ис­ка да й се из­п­ра­щат при ви­за­та на пла­теж­ни­те за­по­ве­ди, ня­как­ви оп­рав­да­тел­ни до­ку­мен­ти, ко­и­то тя мис­ли, че й са не­об­хо­ди­ми, за да се уве­ри в пра­вил­ност­та на из­да­де­ни­те пла­теж­ни за­по­ве­ди и да от­каз­ва ви­за­та, ако не й се пред­с­та­вят ис­ка­ни­те до­ку­мен­ти. Ми­на­ла­та го­ди­на, по слу­чай от­каз­ва­ни­е­то й да ви­зи­ра ня­кои пла­теж­ни за­по­ве­ди на Ми­нис­тер­с­т­во­то на общ[ес­т­ве­ни­те] сгра­ди и след из­да­ва­ни­е­то на над­леж­но­то пос­та­нов­ле­ние от Ми­нис­тер­с­кий съ­вет за ви­зи­ра­ни­е­то им как­то гла­си “За­ко­на за до­пъл­не­ние към За­ко­на за Вър­хов­на­та смет­на па­ла­та”, Съ­ве­та, ка­то взел пред­вид, от ед­на стра­на, че спо­ред чл. чл. 1 ­ 3 на ре­че­ний за­кон спо­ро­ве­те, ко­и­то би въз­ник­на­ли меж­ду ми­нис­тер­с­т­ва­та и Вър­хов­на­та смет­на па­ла­та по ви­зи­ров­ка­та на пла­теж­ни­те за­по­ве­ди се ре­ша­ват окон­ча­тел­но от Ми­нис­тер­с­кий съ­вет и са за­дъл­жи­тел­ни как­то за Па­ла­та­та тъй и за ми­нис­тер­с­т­во­то, ко­е­то е в спор с нея, и, от дру­га, че от­каз­ва­ни­е­то на Па­ла­та­та да ви­зи­ра въп­рос­ни­те пла­теж­ни за­по­ве­ди със­тав­ля­ва акт на ин­су­бор­ди­на­ция-прес­тъп­ле­ние, пред­ви­де­но и на­ка­зу­е­мо от чл. 443 на “На­ка­за­тел­ний за­кон”, не­що, ко­е­то не мо­же да се поз­во­ли на ни­то един слу­жащ в Дър­жа­ва­та, ос­вен под риск да се из­пад­не в анар­хия, из­дал пос­та­нов­ле­ни­е­то си от 13 юлий 1898 год., под № 12, в ко­е­то пов­тор­но по­ка­нил Па­ла­та­та да ви­зи­ра пла­теж­ни­те за­по­ве­ди и я пре­дуп­ре­дил, че в про­ти­вен слу­чай ще се взе­мат нуж­ни­те спря­мо нея мер­ки за за­чи­та­ни­е­то на за­ко­ни­те. Па­ла­та­та се съ­об­ра­зи­ла с то­ва пос­та­нов­ле­ние.

Не­до­вол­на, оба­че, от то­ва и оку­ра­же­на от об­с­то­я­тел­с­т­во­то, че ня­кои ми­нис­тер­с­т­ва й са да­ва­ли се­гис-то­гис, по ней­но ис­ка­ние, да прег­лед­ва ня­кои до­ку­мен­ти при ви­зи­ра­не­то на пла­теж­ни­те за­по­ве­ди и то с цел да из­бег­ват пре­пир­ни с нея, Па­ла­та­та ста­на, от на­ча­ло­то на те­ку­ща­та го­ди­на, тол­ко­ва взис­ка­тел­на по от­но­ше­ние на ис­ка­не­то на та­ки­ва до­ку­мен­ти, що­то поч­на, не­как си кос­ве­но, да се ме­си до­ри в ад­ми­нис­т­ра­тив­ни­те раз­по­реж­да­ния на ми­нис­тер­с­т­ва­та и да ис­ка да про­ве­ря­ва, при ви­за­та на пла­теж­ни­те за­по­ве­ди, ос­но­ва­тел­ност­та на ре­ше­ни­я­та, зе­ма­ни от са­мо­то На­род­но съб­ра­ние. Из­меж­ду мно­го­то та­ки­ва слу­чаи е и тоя с до­ку­мен­ти­те, обоз­на­че­ни в чл. 36 на За­ко­на за сти­пен­ди­и­те и вре­мен­ни­те по­мо­щи, на ос­но­ва­ние на ко­и­то Ми­нис­тер­с­т­во­то на на­род­но­то прос­ве­ще­ние от­пу­ща сти­пен­ди­и­те и по­мо­щи­те, и със су­ма­та 260,562 лв. 77 ст., сле­ду­е­ма на Breslauer Disconto Bank в Бер­лин, за лих­ва, ко­ми­си­он­на и дру­ги на нап­ра­ве­ний от съ­ща­та, през 1898 год., прив­ре­ме­нен за­ем от 3,689,700 лв, су­ма, ко­я­то се удър­жа от 10 ми­ли­он­ний аванс, от­пус­нат на сък­ро­ви­ще­то през съ­ща­та го­ди­на от Banque Internationale de Paris, Banque des Pays Bas e Banque Imp. R. des Pays Autrichiens и из­раз­ход­ва­не­то на ко­я­та се одоб­ри от На­род­но­то съб­ра­ние с ре­ше­ни­е­то му от 19-й де­кем­в­рий 1898 год., в ко­я­то е ка­за­но, че се одоб­ря­ва кон­т­рак­та, склю­чен на 2/14 юлий 1898 год., меж­ду пра­ви­тел­с­т­во­то и бан­ко­ва­та гру­па за от­пу­ща­ние на пър­во­то, сре­щу част от V-та оп­ция на 6 % дър­жа­вен за­ем от 1892 год. и сре­щу ос­та­тъ­ка от II-та оп­ция на 5 % зе­ме­дел­чес­ки за­ем от 1896 год.,един аванс от 10 ми­ли­о­на л[ева] зл[ат­ни], как­то и нап­ра­ве­но­то от про­из­ве­де­ни­е­то на то­зи аванс из­п­ла­ща­ние на 3,950,262 л[ева] и 77 ст.за глав­ни­ца, лих­ва, ко­ми­си­он­на и пр. По нап­ра­ве­ний от Breslauer Disconto Bank прив­ре­ме­нен за­ем през съ­ща­та го­ди­на.

По по­вод на из­да­де­ни­те пла­теж­ни за­по­ве­ди за ня­кои по­со­бия и по­мо­щи и за офор­мя­ва­не­то на раз­хо­да за глав­ни­ца­та и лих­ви­те на гор­ний прив­ре­ме­нен за­ем от Breslauer Disconto Bank, Па­ла­та­та за­ве­де с ми­нис­тер­с­т­ва­та дъл­ги и нес­кон­ча­е­ми пре­пис­ки, ко­и­то не до­ве­до­ха до ни­ка­къв прак­ти­чес­ки ре­зул­тат, по­не­же пла­теж­ни­те за­по­ве­ди сто­ят и до се­га не­под­пи­са­ни и въз­п­ре­пят­с­т­ву­ва­ха на ре­дов­ний ход на служ­ба­та.

От раз­ме­не­ни­те та­ка пре­пис­ки се виж­да, че Па­ла­та­та е ос­но­ва­ла пра­во­то си да ис­ка да й се пред­с­та­вят оп­рав­да­тел­ни до­ку­мен­ти, при ви­за­та на пла­теж­ни­те за­по­ве­ди, на сле­ду­ю­ще­то:

На чл. 10,п.п.3, 4 и 5 от за­ко­на й;

На чл. чл. 57 и 60 от пра­вил­ни­ка й;

На чл. 61 от за­ко­на за от­чет­ност­та;

На чл.чл. 9, 25 и 55 от пра­вил­ни­ка за прис­по­соб­ле­ни­е­то на съ­щий за­кон и на то­ва, че при ви­за­та на пла­теж­ни­те за­по­ве­ди не мог­ла да се ръ­ко­во­ди са­мо от “Пра­вил­ни­ка за спо­со­ба на про­из­веж­да­ние дър­жав­ни­те раз­хо­ди и до­ку­мен­ти­те, ко­и­то тряб­ва да ги оп­рав­да­ват”, по­не­же той бил из­да­ден през 1884 год., а от то­га­ва мно­го но­ви за­ко­ни са из­да­де­ни и ня­кои ви­до­из­ме­не­ни, без да е бил до­пъл­ню­ван пра­вил­ни­ка, а от то­ва се оказ­ва­ла не­пъл­но­та и праз­но­та в не­го, по при­чи­на на ко­е­то тя се при­нуж­да­ва­ла да при­бяг­ва към за­ко­ни­те, от де­то да тър­си оп­ра­да­тел­ни­те до­ку­мен­ти, с ко­и­то да мо­же да се уве­ри да­ли раз­хо­ди­те се раз­ре­ша­ват на за­кон­но ос­но­ва­ние.

Пре­ди всич­ко Па­ла­та­та не­ос­но­ва­тел­но се до­мог­ва до чл. 40, п.п. 3, 4 и 5 от за­ко­на й, тъй ка­то тоя член е в свър­з­ка с пред­шес­т­ву­ю­щий го в съ­щий за­кон чл. 39, кой­то се от­на­ся до про­вер­ка­та на смет­ки­те (го­диш­ни или ме­сеч­ни) на от­чет­ни­ци­те, как­ви­то са ков­чеж­ни­чес­т­ва­та, мит­ни­ци­те и пр. Ма­кар и не на мяс­то при­ве­ден, чл. 40 иде кос­ве­но да пот­вър­ди, че Па­ла­та­та про­ве­ря­ва до­ку­мен­ти­те, ко­га­то се пред­с­та­вят от ков­чеж­ни­чес­т­ва­та, ка­то гле­да всич­ки при­хо­ди и раз­хо­ди да са под­к­ре­пе­ни с над­леж­ни­те оп­рав­да­тел­ни до­ку­мен­ти.

То­ва се пот­вър­дя­ва още и от са­мий “Пра­вил­ник за вът­реш­ний ред на Вър­хов­на­та смет­на па­ла­та.” В не­го има два спе­ци­ал­ни от­де­ла по въп­ро­сът, кой­то ни за­ни­ма­ва: от­дел за ви­зи­ров­ка­та на пла­теж­ни­те за­по­ве­ди и от­дел по про­вер­ка­та смет­ки­те на ков­чеж­ни­чес­т­ва­та. В пър­вий от­дел ни ду­ма не­ма че, при ви­за­та на пла­теж­ни­те за­по­ве­ди, Па­ла­та­та има пра­во да ис­ка ня­как­ви оп­рав­да­тел­ни до­ку­мен­ти, ко­га­то в[ъв] вто­рий из­рич­но е ка­за­но, че “при про­ве­ря­ва­ние до­ку­мен­ти­те, ко­и­то оп­рав­да­ват раз­хо­ди­те по пла­теж­ни­те за­по­ве­ди, про­ве­ри­те­лят сле­ди: а) вся­ка пла­теж­на за­по­вед ви­зи­ра­на ли е от Вър­хов­на­та смет­на па­ла­та и Фи­нан­со­во­то ми­нис­тер­с­т­во: б) до­ку­мен­ти­те, ко­и­то се от­на­сят към оп­рав­да­ни­е­то раз­хо­да по ня­коя пла­теж­на за­по­вед, от­го­ва­рят ли на пред­ви­де­ни­те в бю­д­же­та кре­ди­ти, със­та­ве­ни ли са съг­лас­но “Пра­вил­ни­ка за спо­со­ба на про­из­веж­да­ни­е­то дър­жав­ни раз­хо­ди и до­ку­мен­ти­те, ко­и­то тряб­ва да ги оп­рав­да­ват” и до­пъл­не­ни­е­то му, и об­ле­пе­ни ли са с нуж­ни­те гер­бо­ви мар­ки, съг­лас­но “За­ко­на за гер­бо­вия сбор”; в) съб­лю­де­ни ли са пос­та­нов­ле­ни­я­та на чл.чл.4, 74, 75, 76 и 77 от “За­ко­на за от­чет­ност­та по бю­д­же­та” и г) при хар­че­ни­е­то на су­ми­те, съб­лю­де­ни ли са с ин­те­ре­си­те на хаз­на­та.”

Как­то се виж­да, в тоя от­дел на пра­вил­ни­ка се го­во­ри, че про­ве­ри­те­лят на смет­ки­те на ков­чеж­ни­чес­т­ва­та гле­да не са­мо да­ли до­ку­мен­ти­те, ко­и­то се от­на­сят към оп­рав­да­ни­е­то раз­хо­да по ня­коя пла­теж­на за­по­вед, от­го­ва­рят на пред­ви­де­ни­те в бю­д­же­та кре­ди­ти и да­ли са те със­та­ве­ни съг­лас­но “Пра­вил­ни­ка за спо­со­ба на про­из­веж­да­ни­е­то дър­жав­ни­те раз­хо­ди”, но и то­ва да­ли при про­из­веж­да­ни­е­то на раз­хо­ди­те са спа­зе­ни пос­та­нов­ле­ни­я­та на чл.чл. 4, 74, 75, 76 и 77 на “За­ко­на за от­чет­ност­та по бю­д­же­та”, а имен­но: пред­ви­де­ни­те в раз­нос­ния бю­д­жет на ед­на фи­нан­со­ва го­ди­на кре­ди­ти упот­ре­бе­ни ли са са­мо за удов­лет­во­ре­ние раз­нос­ки по из­вър­ше­ни ра­бо­ти през те­че­ние на го­ди­на­та; всич­ки тър­го­ве, про­из­веж­да­ни в име­то на Кня­жес­т­во­то ста­ват ли пуб­лич­но, съг­лас­но “За­ко­на за тър­го­ве­те”; спа­зе­ни ли са слу­ча­и­те, в ко­и­то мо­же да се сключ­ват ус­ло­вия по съг­ла­ше­ние; и пос­т­рой­ки­те и ма­те­ри­а­ли­те, ко­и­то по ес­тес­т­во­то си или по дру­ги ня­кои об­с­то­я­тел­с­т­ва е тряб­ва­ло да се из­вър­ш­ват или дос­та­вят по сто­пан­с­ки на­чин, раз­ре­ше­ни ли са с[ъс] за­кон. От гор­но­то из­ли­за, че, как­то оп­рав­да­тел­ни­те до­ку­мен­ти, тъй и ре­дов­ност­та на раз­хо­ди­те се прег­леж­дат в Па­ла­та­та при про­вер­ка­та смет­ки­те на ков­чеж­ни­чес­т­ва­та.

При то­ва, гор­ний пра­вил­ник е из­да­ден в края на 1893 год., т.е. след из­да­ва­ни­е­то на за­ко­ни­те: за от­чет­ност­та по бю­д­же­та и за Вър­хов­на­та смет­на па­ла­та, на пра­вил­ни­ци­те за прис­по­соб­ле­ни­е­то на за­ко­ни­те: за от­чет­ност­та по бю­д­же­та, за ков­чеж­ни­чес­т­ва­та, с из­ме­не­ни­я­та и за спо­со­ба на оп­рав­да­ни­е­то на раз­хо­ди­те, а тъй съ­що и на пос­та­нов­ле­ни­е­то за из­вър­ш­ва­ни­е­то пред­ва­ри­тел­на­та про­вер­ка и ви­за на пла­теж­ни­те за­по­ве­ди от Вър­хов­на­та смет­на па­ла­та. Той е със­та­вен от са­ма­та Па­ла­та и ако при със­та­вя­ни­е­то му тя е счи­та­ла, че гор­ни­те за­ко­ни и пра­вил­ни­ци й да­ват пра­во да изис­к­ва, при ви­зи­ра­ни­е­то на пла­теж­ни­те за­по­ве­ди, ня­как­ви оп­рав­да­тел­ни до­ку­мен­ти, тя неп­ре­мен­но би спо­ме­на­ла не­що в не­го за тия до­ку­мен­ти и би ока­за­ла на слу­ча­и­те, в ко­и­то те след­ва да се изис­к­ват, а не, как­то са­ма тя приз­на­ва, че се­га изис­к­ва са­мо ония до­ку­мен­ти, ко­и­то тя на­ме­ри за нуж­но. Тя би тряб­ва­ло да пред­ви­ди то­ва в пра­вил­ни­ка си и да да­де по­ве­че под­роб­нос­ти, от­кол­ко­то е пред­ви­де­но в съ­щия по про­вер­ка­та на смет­ки­те на ков­чеж­ни­чес­т­ва­та, за ко­и­то се спо­ме­на по-го­ре, по­не­же пред­ва­ри­тел­на­та кон­т­ро­ла на раз­хо­ди­те е мно­го важ­на, а ка­то не е пред­ви­де­но за нея ни­що, из­ли­за, че и са­ма­та Па­ла­та не е мис­ли­ла, че има пра­во да изис­к­ва, при ви­за­та на пла­теж­ни­те за­по­ве­ди, да й се пред­с­тав­ля­ват оп­рав­да­тел­ни до­ку­мен­ти по ней­но ус­мот­ре­ние.

И тъй, с чл.чл. 44, 45, 50, 51, 128, 135, 313 и 320 от пра­вил­ни­ци­те: за прис­по­соб­ле­ни­е­то на За­ко­на за от­чет­ност­та по бю­д­же­та и за ус­т­ройс­т­во­то, сче­то­вод­с­т­во­то и де­ло­вод­с­т­во­то на ков­чеж­ни­чес­т­ва­та, за из­ме­не­ни­я­та на пос­лед­ний пра­вил­ник, се ус­та­но­ви из­рич­но, че оп­рав­да­тел­ни­те до­ку­мен­ти по пла­теж­ни­те за­по­ве­ди се пре­да­ват от кре­ди­то­ри­те нап­ра­во в ков­чеж­ни­чес­т­ва­та при от­пу­ща­ни­е­то на су­ми­те и се из­п­ра­щат за­ед­но с ме­сеч­ни­те от­че­ти, във Вър­хов­на­та смет­на па­ла­та, где­то се про­ве­ря­ват, да­ли са със­та­ве­ни съг­лас­но “Пра­вил­ни­ка за до­ку­мен­ти­те, ко­и­то оп­рав­да­ват раз­хо­ди­те”. От­де­лът по про­вер­ка­та ков­чеж­ни­чес­ки­те смет­ки, из­ло­жен в “Пра­вил­ни­ка за вът­реш­ний ред на Вър­хов­на­та смет­на па­ла­та” дой­де да ут­вър­ди то­ва още по-осе­за­тел­но, че пър­во­на­чал­но оп­рав­да­тел­ни­те до­ку­мен­ти се пре­да­ват и про­ве­ря­ват не дру­га­де, а в ков­чеж­ни­чес­т­ва­та, на ко­и­то чл. 5 на “За­ко­на за до­пъл­не­ние към За­ко­на за Вър­хов­на­та смет­на па­ла­та” да­ва пра­во да от­каз­ват да при­е­мат не­ре­дов­ни до­ку­мен­ти, ка­то съ­щев­ре­мен­но пос­та­но­вя­ва, че в слу­чай, че “ли­це­то, ко­е­то пред­с­тав­ля­ва до­ку­мен­ти­те, ня­ма въз­мож­ност да удов­лет­во­ри ис­ка­ни­е­то на ков­чеж­ни­чес­т­во­то, над­леж­ний ми­нис­тър се от­на­ся за то­ва до Вър­хов­на­та смет­на па­ла­та, ко­я­то се про­из­на­ся за при­е­ма­ни­е­то или неп­ри­е­ма­ни­е­то им”.

Вед­нъж всич­ко то­ва ус­та­но­ве­но, не мо­же ве­че да се мис­ли да се ва­ди зак­лю­че­ние от ос­та­на­ли­те чле­но­ве, на ко­и­то се сси­ла­ва Па­ла­та­та, че тя има пра­во да ис­ка да й се пред­с­та­вят, при ви­за­та на пла­теж­ни­те за­по­ве­ди, ня­как­ви до­ку­мен­ти, тол­коз по­ве­че, че в тях по­доб­но не­що не се спо­ме­ну­ва, ни­то се под­раз­би­ра.

Ни­кой не от­каз­ва, че пла­теж­ни­те за­по­ве­ди тряб­ва да са из­да­де­ни съг­лас­но съ­щес­т­ву­ю­щи­те за­ко­но­по­ло­же­ния, как­то гла­сят ука­за­ни­те от Па­ла­та­та чле­но­ве 57 и 55, т.е. да са из­да­де­ни по пра­ви­ла­та за из­да­ва­ние пла­теж­ни за­по­ве­ди да се от­на­сят до кре­ди­ти­те, за ко­и­то са те из­да­де­ни, да има съ­от­вет­с­т­ву­ю­щия за цел­та сво­бо­ден кре­дит в бю­д­же­та, или да са раз­ре­ше­ни кре­ди­ти­те от На­род­но­то съб­ра­ние с[ъс] за­кон; но щом Па­ла­та­та за­бе­ле­жи ня­коя неп­ра­вил­ност по про­из­веж­да­ни­е­то на ня­кои раз­хо­ди, как­то то­ва се пред­виж­да в ука­за­ний от Па­ла­та­та чл. 60-й от пра­вил­ни­ка й, тя е длъж­на, по-на­та­тък, да се съ­об­ра­зи с пос­ле­ду­ю­щи­те чле­но­ве 61, 62 и 63 от съ­щий пра­вил­ник, ко­и­то тя заб­ра­вя и ко­и­то гла­сят, че в та­къв слу­чай Па­ла­та­та пос­та­но­вя­ва да се по­вър­нат за­по­ве­ди­те на над­леж­ний ми­нис­тър с из­ла­га­ние при­чи­ни­те на не­ви­зи­ра­ни­е­то, а оне­зи пла­теж­ни за­по­ве­ди и де­ле­га­ции, ко­и­то ми­нис­т­ри­те по­вър­нат в Па­ла­та­та, прид­ру­же­ни с пос­та­нов­ле­ние от Ми­нис­тер­с­кий съ­вет за ви­зи­ра­ние, ма­кар и да съ­дър­жат ня­кои неп­ра­вил­нос­ти, Па­ла­та­та ги ви­зи­ра и бе­ле­жи за­то­ва в го­диш­ния си док­лад до На­род­но­то съб­ра­ние, съг­лас­но чл. 3-й на “За­ко­на за до­пъл­не­ние към за­ко­на за Па­ла­та­та”, за­кон, кой­то, с прех­вър­ля­ни­е­то пред­ва­ри­тел­на­та про­вер­ка и ви­за на пла­теж­ни­те за­по­ве­ди от Фи­нан­со­во­то ми­нис­тер­с­т­во в[ъв] Вър­хов­на­та смет­на па­ла­та, имал е пред­вид чл. 61-й от “За­ко­на за от­чет­ност­та по бю­д­же­та”, по­не­же е пред­ви­дил, че ко­га­то по ня­коя пла­теж­на за­по­вед се за­бе­ле­жи не­ре­дов­ност е се по­ро­ди спор меж­ду Па­ла­та­та и над­леж­но­то ми­нис­тер­с­т­во, спо­ра ще се ре­ша­ва окон­ча­тел­но от Ми­нис­тер­с­кий съ­вет.

По ука­за­ния от Па­ла­та­та чл. 9-й от Пра­вил­ни­ка за прис­по­соб­ле­ни­е­то на За­ко­на за от­чет­ност­та по бю­д­же­та се го­во­ри за “оп­рав­да­тел­ни­те до­ку­мен­ти, ко­и­то се при­ла­гат или тряб­ва да се при­ло­жат от­пос­ле.” Под ду­ми­те: ”оп­рав­да­тел­ни­те до­ку­мен­ти, ко­и­то се при­ла­гат” се раз­би­рат до­ку­мен­ти­те, ко­и­то ще се при­ло­жат при из­тег­ля­ни­е­то на су­ми­те из ков­чеж­ни­чес­т­ва­та, ако тия су­ми не се от­пу­щат в аванс, а под ду­ми­те: “или тряб­ва да се при­ло­жат от­пос­ле”, се раз­би­рат до­ку­мен­ти­те, ко­и­то ще се при­ло­жат, или, по-пра­во, пре­да­дат на ков­чеж­ни­чес­т­во­то по-пос­ле, ако су­ми­те се от­пу­щат в аванс; тъй ка­то при из­тег­лю­ва­ни­е­то на аван­си­те из ков­чеж­ни­чес­т­ва­та до­ку­мен­ти не мо­гат да се дос­та­вят.

В чл. 25-й на съ­щий пра­вил­ник се го­во­ри, че Па­ла­та­та мо­же, по след­с­т­вие на ня­кои об­с­то­я­тел­с­т­ва, да по­ис­ка обяс­не­ния по ня­коя пла­теж­на за­по­вед, но обяс­не­ния, а не до­ку­мен­ти, за­що­то обяс­не­ни­я­та не са до­ку­мен­ти и тия обяс­не­ния се от­на­сят прос­то до ре­дът, по кой­то се със­та­вят пла­теж­ни­те за­по­ве­ди и до ня­кои опу­ще­ния или не­яс­нос­ти на пла­теж­ни­те за­по­ве­ди.

Кол­ко­то за твър­де­ни­е­то на Па­ла­та­та, че при ви­за­та на пла­теж­ни­те за­по­ве­ди тя не мог­ла да се ръ­ко­во­ди са­мо от “Пра­вил­ни­ка за спо­со­ба на про­веж­да­ни­е­то дър­жав­ни­те раз­хо­ди и до­ку­мен­ти­те, ко­и­то ги оп­рав­да­ват”, по­не­же той бил из­да­ден през 1884 год.,а от то­га­ва мно­го но­ви за­ко­ни са из­да­де­ни и пр., то­ва е по­ве­че от не­със­то­я­тел­но, тъй ка­то се до­ка­за, че Па­ла­та­та ня­ма и не мо­же да има ни­как­во пра­во да изис­к­ва, при ви­за­та на пла­теж­ни­те за­по­ве­ди, как­ви­то и да би­ло до­ку­мен­ти.

Ми­нис­тер­с­кий съ­вет, ка­то из­с­лу­ша го­ре­из­ло­же­но­то и ка­то взе пред­вид:

1) че Вър­хов­на­та смет­на па­ла­та, вмес­то да про­ве­ря­ва ре­дов­но смет­ки­те на от­чет­ни­ци­те и да се пов­ръ­щат га­ран­ци­и­те им по-ско­ро, за да ня­ма оп­лак­ва­ния от стра­на на тех­ни­те га­ран­ти, а тъй съ­що и да про­ве­ри при­хо­ди­те и раз­хо­ди­те по бю­д­жет­ни­те уп­раж­не­ния за го­ди­ни­те 1884, 1885 и 1886, за ко­и­то още не е пред­с­та­ви­ла док­ла­ди до На­род­но­то съб­ра­ние, тя поч­на да съз­да­ва, по не­за­ко­нен ред, един вид пред­ва­ри­тел­на кон­т­ро­ла и да се ме­си в ад­ми­нис­т­ра­тив­ни­те раз­по­реж­да­ния на ми­нис­т­ри­те, с ко­е­то тя упот­ре­бя­ва по­ве­че от вре­ме­то си да во­ди дъл­ги и не­ос­но­ва­тел­ни спо­ро­ве с ми­нис­тер­с­т­ва­та;

2) че от ней­ни­те пре­пис­ки из­пък­ва на вся­ка ми­ну­та умиш­ле­на­та й тен­ден­ция да про­та­ка, кол­ко­то е въз­мож­но по­ве­че, пре­пир­ни­те, а с то­ва да пре­пят­с­т­ву­ва на пра­вил­ния ход на ра­бо­ти­те;

3) че въп­ре­ки за­бе­леж­ка­та на пред­шес­т­ве­ни­ка ми, да пред­с­тав­ля­ва по-ра­но на Ми­нис­тер­с­т­во­то на фи­нан­си­те про­ве­ре­ни­те смет­ки, от ко­и­то се със­та­вя сключ­ва­не­то бю­д­же­та и да ча­ка да се при­гот­ви то, та да срав­ни с не­го своя док­лад до Съб­ра­ни­е­то, как­то гла­си за­ко­на за Па­ла­та­та, тя и тая го­ди­на, без да ча­ка да се из­пъл­ни то­ва пред­пи­са­ние на за­ко­на, пак е от­пе­ча­та­ла и внес­ла док­ла­да си в На­род­но­то съб­ра­ние;

4) че тя ис­ка да се пос­та­ви по-го­ре от за­ко­ни­те, по­не­же ми­на­ла­та го­ди­на не се е съ­об­ра­зи­ла с ед­но пос­та­нов­ле­ние на Ми­нис­тер­с­кий съ­вет, из­да­де­но на ос­но­ва­ние на за­ко­на за до­пъл­не­ни­е­то към за­ко­на й, от­но­си­тел­но спо­ро­ве­те меж­ду ми­нис­тер­с­т­во­то и нея по ви­за­та на пла­теж­ни­те за­по­ве­ди, и Съ­ве­та е бил при­ну­ден да й при­пом­ни обя­зя­нос­ти­те й и да по­чи­та за­ко­ни­те, инак ще взе­ме нуж­ни­те спря­мо нея мер­ки;

5) че тя от­каз­ва да се съ­об­ра­зи с пос­та­нов­ле­ни­я­та на Ми­нис­тер­с­кий съ­вет от 13 май, про­то­кол № 34 от 4 ав­густ т.г., про­то­кол № 53, пос­лед­ва­ли: пър­во­то по от­каз­ва­ни­е­то й и да ви­зи­ра из­да­де­ни­те през ап­ри­лий с. год., от Ми­нис­тер­с­т­во­то на на­род­но­то прос­ве­ще­ние че­ти­ри пла­теж­ни за­по­ве­ди под №№ 828, 903, 915 и 916 за по­мо­щи и по­со­бия на сту­ден­ти, и вто­ро­то ­ по от­каз­ва­ни­е­то й да из­пъл­ни пър­во­то пос­та­нов­ле­ние и да ви­зи­ра, как­то тия пла­теж­ни за­по­ве­ди, тъй и ония, из­да­де­ни по-пос­ле от съ­що­то ми­нис­тер­с­т­во и за съ­ща­та цел, за ко­е­то съ­щев­ре­мен­но се на­ка­за­ха чле­но­ве­те й с ли­ше­ние 1/2 от зап­ла­та­та за ме­се­ци­те юлий, ав­густ и сеп­тем­в­рий т.год. с пре­дуп­реж­де­ние че, ако Па­ла­та­та не ви­зи­ра пак гор­ни­те пла­теж­ни за­по­ве­ди, пред­се­да­те­ля и съ­вет­ни­ци­те ще се от­чис­лят от длъж­ност и ще се пре­да­дат на съд за не­за­чи­та­ние за­ко­ни­те;

6) че тя, и след на­ло­же­но­то на чле­но­ве­те й дис­цип­ли­нар­но на­ка­за­ние, пак от­каз­ва да се съ­об­ра­зи с пос­та­нов­ле­ни­е­то на Ми­нис­тер­с­кий съ­вет от 8-й ав­густ т.г., пос­лед­ва­ло по от­каз­ва­ни­е­то й да ви­зи­ра пла­теж­на­та за­по­вед на Фи­нан­со­во­то ми­нис­тер­с­т­во № 683, из­да­де­на за офор­мя­ва­не­то на раз­хо­да по прив­ре­мен­ния за­ем нап­ра­вен от Bresslauer Disconto Bank;

7) че, ос­вен то­ва с пис­мо­то си от 18-й из­тек­лий № 3913 до Ми­нис­тер­с­т­во­то на на­род­но­то прос­ве­ще­ние, тя ка­те­го­ри­чес­ки от­каз­ва да ви­зи­ра из­да­де­ни­те на­пос­ле­дък по таз­го­диш­ния бю­д­жет на съ­що­то ми­нис­тер­с­т­во пла­теж­ни за­по­ве­ди под №№ 1534, 1535, 1536 и 1538 за по­мо­щи на бед­ни уче­ни­ци, без при­ла­га­ние на изис­к­ва­ни­те от нея сви­де­тел­с­т­ва и съ­щев­ре­мен­но за­я­вя­ва, че съ­вет­ни­ци­те, ко­и­то със­тав­ля­ват бол­шин­с­т­во­то на об­що­то й съб­ра­ние, ни­ко­га ня­ма да скло­нят да се про­из­не­сат за ви­за­та без въп­рос­ни­те сви­де­тел­с­т­ва; и

8) че с тия си умиш­ле­ни, кап­риз­ни и про­ти­во­за­кон­ни дейс­т­вия, ко­и­то мо­же да се про­дъл­жа­ват и за нап­ред, Съ­ве­та на Па­ла­та­та не са­мо че спи­ра пра­вил­но­то и сво­ев­ре­мен­но удов­лет­во­ре­ние на дър­жав­ни­те нуж­ди, но под­ра­вя ав­то­ри­те­та на са­ма­та Па­ла­та,