Сборник документи издател на поредицата "архивите говорят": главно управление на архивите при министерския съвет

№ 52/о.с.

Гр. Со­фия, 24 юлий 1947 го­ди­на.

С ъ с т а в:

ПРЕД­СЕ­ДА­ТЕЛ: Иван Ца­нев

СЪ­ВЕТ­НИ­ЦИ: Сто­ян Стой­чев

Йор­дан Зо­ло­тов

Ана­то­лий Бе­ров

Ди­ми­тър Мин­ков

НА­ЧАЛ­НИК НА СЛУЖ­БА: Крум Зел­ков⁴⁰¹

Док­лад­ва съ­вет­ни­кът Ана­то­лий Бе­ров.

По пред­ло­же­ние на Пред­се­да­те­ля на Вър­хов­на­та смет­на па­ла­та, въз ос­но­ва на чл. 29 т. 4 от За­ко­на за Вър­хов­на­та смет­на па­ла­та и за об­лас­т­ни­те смет­ни па­ла­ти, сло­жи за раз­г­леж­да­не в об­що­то съб­ра­ние на от­де­ле­ни­я­та, след­ния въп­рос: Бан­ко­вия клон Зла­тог­рад е зак­рит, счи­та­но от 1.VII.1947 г. ка­то ра­бо­та­та му е на­ре­де­но да бъ­де из­вър­ш­ва­на от Кър­д­жа­лейс­кия клон на Б.Н.бан­ка (про­то­кол № 77 на уп­ра­ви­тел­ния съ­вет на Б.Н.бан­ка от 13.VI.1947 го­ди­на).

Зла­тог­рад­с­ка­та око­лия по За­ко­на за Вър­хов­на­та смет­на па­ла­та и за об­лас­т­ни­те смет­ни па­ла­ти по­па­да в ра­йо­на на Плов­див­с­ка­та об­лас­т­на смет­на па­ла­та, а Кър­д­жа­лийс­ка­та око­лия ­ в ра­йо­на на Хас­ков­с­ка­та об­лас­т­на смет­на па­ла­та. Би след­ва­ло пла­теж­ни­те за­по­ве­ди за зап­ла­ти на дър­жав­ни­те слу­жи­те­ли да бъ­дат ви­зи­ра­ни от Плов­див­с­ка­та об­лас­т­на смет­на па­ла­та, ка­то из­п­ла­те­ни­те та­ки­ва се из­п­ра­щат в съ­ща­та па­ла­та за про­вер­ка и съх­ра­не­ние. То­ва би съз­да­ло из­лиш­на ра­бо­та на Кър­д­жа­лийс­кия клон на Б.Н.бан­ка, кой­то ще тряб­ва да раз­п­ре­де­ля из­п­ла­те­ни­те пла­теж­ни за­по­ве­ди ка­то ед­на част от тях из­п­ра­ща в Плов­див­с­ка­та, а дру­га в Хас­ков­с­ка­та об­лас­т­ни смет­ни па­ла­ти. При то­ва до­пус­ти­мо е да бъ­дат из­вър­ше­ни греш­ки, ко­и­то в пос­лед­с­т­вие ще се на­ло­жи да се из­п­ра­вят, не­що ко­е­то би за­ба­ви­ло как­то са­ма­та ра­бо­та, та­ка и све­де­ни­я­та, ко­и­то па­ла­ти­те пред­с­та­вят във връз­ка съ[с] съ­би­ра­ни­те при­хо­ди и из­вър­ше­ни­те раз­хо­ди.

При то­ва по­ло­же­ние, за да не се ус­лож­ня­ва служ­ба­та как­то в кло­на Кър­д­жа­лий, та­ка и в об­лас­т­ни­те смет­ни па­ла­ти по из­п­ла­ща­не­то на пла­теж­ни­те за­по­ве­ди за зап­ла­ти на дър­жав­ни­те слу­жи­те­ли в Зла­тог­рад­с­ка­та око­лия от ед­на стра­на и за да не се съз­да­ват ус­ло­вия за за­ба­вя­не на све­де­ни­я­та във връз­ка със съ­би­ра­ни­те при­хо­ди и из­вър­ше­ни­те раз­хо­ди, Вър­хов­на­та смет­на па­ла­та счи­та, че ма­кар и в на­ру­ше­ние на бук­ва­та на за­ко­на ­ чл. 2, ал. III от За­ко­на за Вър­хов­на­та смет­на па­ла­та и за об­лас­т­ни­те смет­ни па­ла­ти ­ в ду­ха на съ­щия це­ле­съ­об­раз­но ще бъ­де Зла­тог­рад­с­ка­та око­лия да бъ­де прех­вър­ле­на са­мо от­нос­но ка­за­на­та дей­ност ­ ви­за­та на дър­жав­ни­те пла­теж­ни за­по­ве­ди за зап­ла­ти и све­де­ни­я­та за съб­ра­ни­те дър­жав­ни при­хо­ди и из­вър­ше­ни­те раз­хо­ди ­ из­п­ла­те­ни­те пла­теж­ни за­по­ве­ди.

Зла­тог­рад­с­ка­та око­лия във вся­ко дру­го от­но­ше­ние: ви­за на об­щин­с­ки пла­теж­ни за­по­ве­ди, ре­ви­зии, от­че­ти, раз­ног­ла­сия и пр. ос­та­ва в ра­йо­на на Плов­див­с­ка­та об­лас­т­на смет­на па­ла­та.

Во­ди­ма от гор­но­то съ­об­ра­же­ние и на ос­но­ва­ние чл. 29 т. 4 от За­ко­на за Вър­хов­на­та смет­на па­ла­та и за об­лас­т­ни­те смет­ни па­ла­ти, Вър­хов­на­та смет­на па­ла­та

Р Е Ш И:

Из­к­люч­ва се от ра­йо­на на Плов­див­с­ка­та об­лас­т­на смет­на па­ла­та и се прех­вър­ля към ра­йо­на на Хас­ков­с­ка­та об­лас­т­на смет­на па­ла­та Зла­тог­рад­с­ка­та око­лия са­мо от­нос­но окон­ча­тел­ния кон­т­рол, про­веж­дан от об­лас­т­ни­те смет­ни па­ла­ти при про­вер­ка­та и ви­зи­ра­не­то на дър­жав­ни­те пла­теж­ни за­по­ве­ди за зап­ла­ти, как­то и от­нос­но съ­би­ра­не­то и да­ва­не­то на све­де­ния за дър­жав­ни­те при­хо­ди и раз­хо­ди от дър­жав­но­то смет­ко­вод­с­т­во.

Във вся­ко дру­го от­но­ше­ние: ви­за на об­щин­с­ки пла­теж­ни за­по­ве­ди, ре­ви­зии, от­че­ти, раз­ног­ла­сия и пр. Зла­тог­рад­с­ка­та око­лия ос­та­ва и за­нап­ред в ра­йо­на на Плов­див­с­ка­та об­лас­т­на смет­на па­ла­та.

На пър­во­об­раз­но­то под­пи­са­ли:

ПРЕД­СЕ­ДА­ТЕЛ: Иван Ца­нев

СЪ­ВЕТ­НИ­ЦИ: Сто­ян Стой­чев

Йор­дан Зо­ло­тов

Ана­то­лий Бе­ров

Ди­ми­тър Мин­ков

НА­ЧАЛ­НИК НА СЛУЖ­БА: Крум Зел­ков

Вер­но, ПРИ ВЪР­ХОВ­НА­ТА СМЕТ­НА ПА­ЛА­ТА

НА­ЧАЛ­НИК НА СЛУЖ­БА: К. Зел­ков

ЦДА, Ф. 163, оп. 10, а.е. 574, л. 39. Пре­пис. Ма­ши­но­пис.

№ 265

1 пост[анов­ле­ние], прот[окол] № 155

Изх. № ­ от 10.Х.1947 г.

На ос­но­ва­ние чл. 7 от За­ко­на за Вър­хов­на­та смет­на па­ла­та и об­лас­т­ни­те смет­ни па­ла­ти, одоб­ря­ва се, да се увол­ни ДИ­МО ВЪ­ЛЕВ МЮФ­ТИ­ЕВ⁴⁰², пред­се­да­тел на Плов­див­с­ка­та об­лас­т­на смет­на па­ла­та, по соб­с­т­ве­но же­ла­ние, счи­та­но от де­ня на на­пус­ка­не длъж­ност­та и на не­го­во мес­то се наз­на­чи НИ­КИ­ФОР ЙОН­КОВ МИ­ХАЙ­ЛОВ⁴⁰³ за пред­се­да­тел на Плов­див­с­ка­та об­лас­т­на смет­на па­ла­та.

ЦДА, Ф. 136, оп. 1, а.е. 551, л. 15. Ори­ги­нал. Ма­ши­но­пис.

№ 266

Пре­пис-из­в­ле­че­ние от про­то­кол на Ми­нис­тер­с­кия съ­вет с пос­та­нов­ле­ние за одоб­ря­ва­не на ре­дов­ния и из­вън­ре­ден бю­д­жет на дър­жа­ва­та за фи­нан­со­ва­та 1948 го­ди­на и за прек­ра­тя­ва­не на дей­ност­та на Вър­хов­на­та смет­на па­ла­та.

Со­фия, 17 ок­том­в­ри 1947 г.

СТРО­ГО ПО­ВЕ­РИ­ТЕЛ­НО

МИ­НИС­ТЕР­С­КИ СЪ­ВЕТ ДО ВСИЧ­КИ МИ­НИС­Т­РИ

На № ...* 

4-то пос­та­нов­ле­ние на Ми­нис­тер­с­кия съ­вет, взе­то в

за­се­да­ни­е­то му от 17 ОК­ТОМ­В­РИ 1947 го­ди­на,

про­то­кол № 159.

ОДОБ­РЯ­ВА СЕ СЛЕД­НО­ТО:
1. Ре­дов­ни­ят бю­д­жет на дър­жа­ва­та за 1948 г. да се вне­се в На­род­но­то съб­ра­ние в на­ча­ло­то на де­кем­в­ри, с ог­лед да бъ­де гла­су­ван пре­ди ко­лед­на­та ва­кан­ция.

Из­вън­ред­ни­ят бю­д­жет за стро­и­тел­с­т­во и пок­ри­ва­не неп­ла­те­ни раз­хо­ди във връз­ка с вой­на­та да се гла­су­ва не по-къс­но от юни 1948 г.

2. Ре­дов­ни­ят бю­д­жет на дър­жа­ва­та се оп­ре­де­ля на об­ща су­ма 50 ми­ли­ар­да ле­ва, от ко­и­то най-мал­ко 6 ми­ли­ар­да ле­ва за стро­и­тел­с­т­во (вклю­чи­тел­но по­дър­жа­не­то на шо­сей­ни­те пъ­ти­ща).

3. Да се из­ме­ни за­ко­на за да­нъ­ка вър­ху об­щия до­ход, ка­то се на­ма­ли прог­ре­си­я­та за го­ле­ми­те до­хо­ди и се въ­ве­де не­об­ла­га­е­ма рен­та. За 1948 г. да­нъ­кът вър­ху об­щия до­ход се съ­би­ра по на­ча­ло по раз­ме­ри­те от 1947 г. ка­то се из­бег­ва но­во дек­ла­ри­ра­не на до­хо­ди, респ[ек­тив­но] но­во нор­ма­тив­но из­чис­ле­ние.

Да­нъ­кът вър­ху нас­лед­с­т­ва­та да се отеж­ни прог­ре­сив­но за по-го­ле­ми­те нас­лед­с­т­ва.

4. Да се обе­ди­нят кос­ве­ни­те да­нъ­ци поч­ти из­чер­па­тел­но в един да­нък, за­ед­но с да­нъ­ка вър­ху обо­ро­та (вкл. да­нък па­тент, герб и др. по­доб­ни), ка­то се пос­тиг­не мак­си­мал­но­то въз­мож­но при се­гаш­ни­те ус­ло­вия уед­нак­вя­ва­не с да­нъ­ка вър­ху обо­ро­та в Югос­ла­вия.

5. Да се обез­пе­чи на­си­ча­не­то на раз­мен­ни мо­не­ти за 3 ми­ли­ар­да ле­ва в Бял­г­рад. Но­ви­те мо­не­ти да бъ­дат от по: 1, 2, 5, 10, 20 и 50 ле­ва от алу­ми­ни­е­ва сплав. С пус­ка­не­то им в об­ръ­ще­ние да се из­тег­лят ста­ри­те раз­мен­ни мо­не­ти и бан­к­но­ти­те от 20, 50 и 100 ле­ва.

6. Раз­ход­ни­ят бю­д­жет да бъ­де със­та­вен въз ос­но­ва на под­роб­ни обяс­ни­тел­ни таб­ли­ци за лич­ния със­тав на вся­ко уч­реж­де­ние и на под­роб­ни спи­съ­ци на ве­щес­т­ве­ни­те раз­хо­ди, ка­то в за­ко­на за бю­д­же­та се вклю­чат по ми­нис­тер­с­т­ва и обо­со­бе­ни тех­ни под­де­ле­ния лич­ни­те и ве­щес­т­ве­ни­те раз­хо­ди по след­на­та схе­ма:

1. Зап­ла­ти

2. До­бав­ки на зап­ла­ти­те

3. Път­ни и днев­ни

4. Фор­ме­но об­лек­ло

5. По­мо­щи за ле­ку­ва­не и пог­ре­бе­ние.

1. На­е­ми на по­ме­ще­ния

2. Отоп­ле­ние, ос­вет­ле­ние и по­дър­жа­не дос­тав­ка на ин­вен­та­ра (об­с­луж­ващ уп­рав­ле­ни­е­то, но не за про­из­вод­с­т­ве­ни и др. сто­пан­с­ки це­ли)

3. Кан­це­лар­с­ки раз­хо­ди

4. Раз­хо­ди за изоб­ре­та­тел­с­т­ва и на­уч­ни из­с­лед­ва­ния

5. Учеб­ни раз­хо­ди и та­ки­ва за про­из­вод­с­т­во на прак­ти­ка на уча­щи­те се и кни­ги за биб­ли­о­те­ки­те.

1. Ка­пи­та­лов­ло­же­ния за сто­пан­с­ки це­ли;

2. Ка­пи­та­лов­ло­же­ния за кул­тур­ни и би­то­ви це­ли;

3. Ка­пи­та­лов­ло­же­ния за ад­ми­нис­т­ра­тив­ни це­ли;

4. Дру­ги раз­хо­ди.

Г. ПО­МО­ЩИ И НА­СЪР­Д­ЧЕ­НИЯ:

1. По­мо­щи и суб­си­дии на пуб­лич­но-прав­ни те­ла;

2. По­мо­щи и суб­си­дии на об­щес­т­ве­ни ор­га­ни­за­ции;

3. По­мо­щи и суб­си­дии на час­т­ни ли­ца.

1. Вът­реш­ни;

2. Вън­ш­ни.

7. Раз­хо­ди­те за по­мо­щи на ор­га­ни­за­ции и час­т­ни ли­ца, ко­и­то не са свър­за­ни с про­из­вод­с­т­во­то и стро­и­тел­с­т­во­то, се съ­би­рат в един па­раг­раф в бю­д­же­та на Ми­нис­тер­с­т­во­то на фи­нан­си­те. В срав­не­ние с дейс­т­ви­тел­ни­те раз­хо­ди за 1947 г., тряб­ва да се осъ­щес­т­вят сък­ра­ще­ния най-мал­ко 20 %.

Кре­ди­ти­те по за­па­зе­ния фонд се съ­би­рат в един па­раг­раф в бю­д­же­та на Ми­нис­тер­с­т­во­то на фи­нан­си­те.

8. Да се на­ма­ли об­щия брой на дър­жав­ни­те слу­жи­те­ли с най-мал­ко 5 %, в срав­не­ние с броя им към 5.Х.1947 г.

Ве­щес­т­ве­ни­те раз­хо­ди, с из­к­лю­че­ние на раз­хо­ди­те за стро­и­тел­с­т­во и за по­мо­щи, да се на­ма­лят най-мал­ко с 5 %, в срав­не­ние с дейс­т­ви­тел­ни­те раз­хо­ди през 1947 г.

9. При пре­ус­т­ройс­т­во­то на апа­ра­та да се про­ве­де:

а) оп­рос­тя­ва­не и ра­ци­о­на­ли­за­ция на де­ло­вод­с­т­во­то, ка­то се нап­ра­ви да об­с­луж­ва по-го­ле­ми ад­ми­нис­т­ра­тив­ни под­де­ле­ния ­ от ран­га на ди­рек­ция;

б) всес­т­ран­но­то из­пол­зу­ва­не на кон­т­рол­ни и ин­с­т­рук­тор­с­ки кад­ри;

в) съв­мес­т­но из­пол­зу­ва­не на из­пъл­ни­тел­ни и кон­т­рол­ни ор­га­ни за це­ли­те на две или по­ве­че ми­нис­тер­с­т­ва и ве­дом­с­т­ва, до­кол­ко­то ес­тес­т­во­то на ра­бо­та­та поз­во­ля­ва то­ва.

10. Бю­д­жет­но­то уп­раж­не­ние за 1947 г. се прик­люч­ва на 31.ХII. с.г.

11. Да се об­лек­чи пре­ка­ле­но го­ля­мо­то об­ре­ме­не­ние на бю­д­же­та на дър­жа­ва­та с[ъс] зе­ме­дел­с­ки­те пен­сии по след­ния на­чин:

а) въз­раст­та, да­ва­ща пра­во на пен­сия за же­ни­те-сто­пан­ки се оп­ре­де­ля на 60 го­ди­ни; прек­ра­тя­ват се по­лу­ча­ва­ни­те до­се­га пен­сии при по-низ­ка въз­раст, с из­к­лю­че­ние пен­си­и­те на за­ва­ре­ни­те вдо­ви­ци, ка­то по­лу­че­ни до­се­га су­ми се прис­пад­нат без­лих­ве­но от по­лу­ча­ва­ни­те след на­вър­ш­ва­не­то на 60 го­ди­ни пен­сии;

б) пра­во­то на пен­сия се по­лу­ча­ва при на­лич­ност­та на 20-го­диш­но неп­ре­къс­на­то уп­раж­ня­ва­не за­ня­ти­е­то зе­ме­де­лие;

в) внос­ки­те на учас­т­ни­ци­те в[ъв] фон­да “Зе­ме­дел­с­ки пен­сии”, за по-го­ля­ма спра­вед­ли­вост, се ди­фе­рен­цир­ват, как­то след­ва:

При встъ­пи­тел­на въз­раст: Го­диш­на внос­ка:

21-30 г. вкл. 300 лв.

31-40 г. “ 500 лв.

41-60 г. “ 800 лв.

За­ва­ре­ни пен­си­о­не­ри 1100 лв.

г) те­зи внос­ки се вна­сят най-мал­ко 20 го­ди­ни;

д) за да се вло­жи со­ци­а­лен еле­мент при на­би­ра­не сред­с­т­ва­та за зе­ме­дел­с­ки пен­сии, се съ­би­ра до­пъл­ни­тел­на внос­ка в раз­мер на 10 % от да­нъ­ка вър­ху об­щия до­ход за­ед­но със са­ми­ят да­нък от всич­ки сто­па­ни-зе­ме­дел­ци.

12. В бю­д­же­та на дър­жа­ва­та се включ­ват бю­д­же­ти­те на дър­жав­ни­те фон­до­ве и ав­то­ном­ни­те уч­реж­де­ния.

13. За­дъл­жа­ват се всич­ки ми­нис­тер­с­т­ва и ав­то­ном­ни уч­реж­де­ния да спаз­ват пред­пи­са­ни­те от Ми­нис­тер­с­т­во­то на фи­нан­си­те сро­ко­ве за пре­ра­бот­ва­не­то на бю­д­же­то-про­ек­ти­те им.

14. Да не се гла­су­ват до­пъл­ни­тел­ни бю­д­же­ти до края на 1948 г.

Х

15. Об­ща­та су­ма на из­вън­ред­ния бю­д­жет се оп­ре­де­ля на 17 ми­ли­ар­да ле­ва, ко­и­то ще се из­пол­зу­ват за ка­пи­та­лов­ло­же­ния от вся­ка­къв вид, съг­лас­но сто­пан­с­кия план и за из­п­ла­ща­не не­пок­ри­ти раз­хо­ди във връз­ка с вой­на­та.

а) от ед­нок­рат­ния да­нък вър­ху иму­щес­т­ва­та 1.5 мрд. лв.

б) от кон­фиск[ация] не­зак[он­но] при­до­би­ти бо­гат­с­т­ва 1.0 “ “

в) от фон­да “Ин­дус­т­ри­а­ли­за­ция” и пр. 1.0 “ “

г) пе­чал­ба от на­си­ча­не на мо­не­ти 3.0 “ “

д) вът­ре­шен ма­сов за­ем 10.5 “ “

Х

17. За­дъл­жа­ват се всич­ки ми­нис­тер­с­т­ва, ав­то­ном­ни уч­реж­де­ния, ин­с­ти­ту­ти и пред­п­ри­я­тия да съб­лю­да­ват стро­га бю­д­жет­на дис­цип­ли­на и да про­веж­дат най-строг ре­жим на ико­но­мии.

Ми­нис­тер­с­т­ва­та се за­дъл­жа­ват да сле­дят най-зор­ко за ре­дов­но­то пла­ща­не на лих­ви­те и по­га­ше­ни­я­та от склю­че­ни­те от тях и от чис­ля­щи­те се към тях дър­жав­ни ин­с­ти­ту­ти и сто­пан­с­ки пред­п­ри­я­тия за­е­ми.

Ми­нис­тер­с­т­во­то на фи­нан­си­те се за­дъл­жа­ва да удов­лет­во­ря­ва пот­реб­нос­ти­те от фи­нан­си­ра­не, въз ос­но­ва на сто­пан­с­кия план, на ве­дом­с­т­ва­та и об­щи­ни­те, ка­то съ­об­ра­зя­ва лих­ве­ния про­цент с ха­рак­те­ра на фи­нан­си­ра­не­то.

19. Да се про­ве­де об­щес­т­ве­на кам­па­ния за из­п­ла­ща­не на всич­ки за­дъл­же­ния към дър­жа­ва­та от да­нъ­ци, дър­жав­ни за­е­ми, към бив­ша­та По­га­си­тел­на ка­са и дру­ги та­ки­ва, осо­бе­но в ра­йо­ни­те, в ко­и­то ре­кол­та­та е за­до­во­ли­тел­на.

20. Да се за­си­ли прив­ли­ча­не­то на из­вън­бан­ко­ви спес­тя­ва­ния за це­ли­те на стро­и­тел­с­т­во­то ­ сто­пан­с­ко и кул­тур­но и за раз­ши­ре­ние на съ­щес­т­ву­ва­щи пред­п­ри­я­тия от не­пос­ред­с­т­ве­но зна­че­ние за мес­т­но­то на­се­ле­ние, ка­то се из­пол­зу­ват и тру­да, пре­воз­ни­те сред­с­т­ва и др. та­ки­ва на мес­т­но­то на­се­ле­ние.

21. Да се из­пол­зу­ват въз­мож­нос­ти­те за вън­ш­ни за­е­ми пре­дим­но ка­то сто­ко­ви кре­ди­ти и раз­с­роч­ва­не на пла­ща­ния по дос­тав­ки­те на съ­о­ръ­же­ния, с из­бяг­ва­не на вся­как­ви по­ли­ти­чес­ки ус­ло­вия.

22. Всич­ки пен­сии се обе­ди­ня­ват и се прех­вър­лят в Ин­с­ти­ту­та за об­щес­т­ве­ни оси­гу­ров­ки със сво­и­те при­ход­ни из­точ­ни­ци (с из­к­лю­че­ние на во­ен­но-ин­ва­лид­ни­те и на­род­ни пен­сии). Пен­си­и­те за из­с­лу­же­но вре­ме се пре­мах­ват, с из­к­лю­че­ние на пен­си­и­те за ня­кои теж­ки про­фе­сии, опас­ни за жи­во­та и здра­ве­то.

Зас­т­ра­хов­ка­та “Бо­лест и май­чин­с­т­во” и фон­да “Здрав­на зас­т­ра­хов­ка” се обе­ди­ня­ват.

При обе­ди­не­ни­е­то на пен­си­он­ни­те и здрав­ни зас­т­ра­хов­ки, всич­ки пра­ва на ра­бот­ни­ци­те по О[бщес­т­ве­но] О[си­гу­ря­ва­не] се за­паз­ват.

23. Да се съз­да­де пра­ви­тел­с­т­ве­на ко­ми­сия за про­вер­ка на със­то­я­ни­е­то и дей­ност­та на дър­жав­ни­те пред­п­ри­я­тия, обо­со­бе­ни на са­мо­из­д­ръж­ка.

24. Вър­хов­на­та смет­на па­ла­та се зак­ри­ва до края на 1947 г.

25. От­че­ти­те по об­щин­с­ки­те бю­д­же­ти се пред­с­та­вят до 31.III. на след­ва­ща­та го­ди­на.-

ГЛА­ВЕН СЕК­РЕ­ТАР: ...* 

ЦДА, Ф. 163, оп. 10, а.е. 624, л. 166-170. Ко­пие. Ма­ши­но­пис.

№ 267

Бе­леж­ки за на­чи­на на из­п­ла­ща­не на бю­д­жет­ни­те раз­хо­ди и от­чи­та­не на при­хо­ди­те във връз­ка със зак­ри­ва­не­то на Вър­хов­на­та смет­на па­ла­та и въз­ла­га­не­то на БНБ во­де­не­то на смет­ки­те по при­хо­ди­те и раз­хо­ди­те на дър­жав­но­то сък­ро­ви­ще.

Со­фия, 4 но­ем­в­ри 1947 г.

Б Е Л Е Ж К И
От­нос­но на­чи­на на из­п­ла­ща­не бю­д­жет­ни­те раз­хо­ди и от­чи­та­не на при­хо­ди­те,

в[ъв] връз­ка с[ъс] зак­ри­ва­не­то на Вър­хов­на­та смет­на па­ла­та и въз­ла­га­не на

Б.Н.бан­ка во­де­не­то на смет­ки­те по при­хо­ди­те и раз­хо­ди­те на

дър­жав­но­то сък­ро­ви­ще

С[ъс] за­ко­ноп­ро­ек­та за съг­ла­су­ва­не дей­ност­та на кон­т­рол­ни­те служ­би по из­пъл­не­ни­е­то на бю­д­же­та, и из­гот­ве­ния от Б.Н.бан­ка про­ект за на­ред­ба за во­де­не смет­ки­те за при­хо­ди­те и раз­хо­ди­те на дър­жав­но­то сък­ро­ви­ще, се пра­вят ко­рен­ни про­ме­ни в на­чи­на, по кой­то до се­га се про­це­ди­ра­ше при про­вер­ка­та и из­п­ла­ща­не­то на бю­д­жет­ни­те раз­хо­ди, и во­де­не­то на смет­ки­те за при­хо­ди­те и раз­хо­ди­те по бю­д­же­ти­те на дър­жа­ва­та (ре­дов­ни и из­вън­ред­ни), как­то и по бю­д­же­та на Глав­на­та ди­рек­ция на же­лез­ни­ци­те и прис­та­ни­ща­та, включ­ва­ни в об­ща­та смет­ка при Б.Н.бан­ка ­ Дър­жав­но сък­ро­ви­ще. Към тия про­ме­ни ще тряб­ва да се упо­ме­не и въ­веж­да­не­то на ка­со­ва­та служ­ба на дър­жа­ва­та, и при Б.З.К.бан­ка, в тия на­се­ле­ни мес­та, где­то Б.З.К.бан­ка има свои кло­но­ве и аген­ции, а Б.Н.бан­ка ня­ма та­ки­ва.

Про­ме­ни­те за­ся­гат: на­чи­на на про­вер­ка­та на раз­хо­до­оп­рав­да­тел­ни­те до­ку­мен­ти, на­чи­на на раз­ре­ша­ва­не из­п­ла­ща­не­то на раз­хо­ди­те, по­ра­ди сък­ра­ща­ва­не на про­це­ду­ра­та по про­вер­ка­та и во­де­не смет­ки­те за бю­д­жет­ни­те кре­ди­ти, и на­чи­на на во­де­не смет­ки­те за дър­жав­ни­те при­хо­ди и раз­хо­ди. Те се из­ра­зя­ват глав­но в след­но­то:

По от­но­ше­ние про­вер­ка­та на раз­хо­до­оп­рав­да­тел­ни­те до­ку­мен­ти, по ко­и­то още не е из­вър­ше­но пла­ща­не, пос­тъп­ва се по след­ния на­чин: Щом ка­то раз­хо­до­оп­рав­да­тел­ни­те до­ку­мен­ти бъ­дат на­ме­ре­ни за ре­дов­ни, и раз­хо­да под­ле­жащ на из­п­ла­ща­не, б[юд­же­то]-к[он­т­рол­ни­ят] от­дел или от­де­ле­ние из­да­ва пл[атеж­на] за­по­вед на име­то на пра­во­и­ме­ю­щия и я из­п­ра­ща нап­ра­во на съ­щия за по­лу­ча­ва­не на су­ма­та, ка­то в съ­що­то вре­ме из­п­ра­ща на съ­от­вет­ния клон на Б.Н.бан­ка или Б.З.К.бан­ка, съ­от­вет­с­т­ву­ващ на пл[атеж­на­та] за­по­вед чек (кой­то в слу­чая иг­рае ро­ля­та на бан­ко­во ави­зо, за из­бег­ва­не на зло­у­пот­ре­ба с пл[атеж­ни] за­по­ве­ди, тъй ка­то из­п­ла­ща­не­то ста­ва при съ­пос­та­вя­не на дан­ни­те по пл[атеж­на­та] за­по­вед и че­ка).

При ве­дом­с­т­ва с мно­го служ­би в про­вин­ци­я­та, ка­то напр. М[инис­тер­с­т­во]то на вой­на­та, на Гл[ав­на] Ди­рек­ция на же­лез­ни­ци­те и прис­та­ни­ща­та и др., за ко­и­то се на­ме­ри в бъ­де­ще за не­об­хо­ди­мо, про­вер­ка­та на раз­хо­до­оп­рав­да­тел­ни­те до­ку­мен­ти и из­да­ва­не­то на аван­со­ви и др. пл[атеж­ни] за­по­ве­ди ста­ва нап­ра­во от съ­от­вет­ни­те ра­йон­ни б[юд­же­то]-к[он­т­рол­ни] сче­то­вод­с­т­ва, въз ос­но­ва на де­ле­ги­ра­ни кре­ди­ти от цен­т­рал­ния б[юд­же­то]-к[он­т­ро­лен] от­дел, тъй как­то то­ва се вър­ши и се­га, с та­зи раз­ли­ка, че пл[атеж­ни­те] за­по­ве­ди не се из­п­ра­щат ве­че за про­вер­ка на Вър­хов­на­та см[ет­на] па­ла­та. С раз­хо­до­оп­рав­да­тел­ни­те до­ку­мен­ти се пос­тъп­ва пак по съ­щия на­чин, как­то и при аван­со­ви­те пл[атеж­ни] за­по­ве­ди.

В слу­чая се сък­ра­ща­ва вто­ра­та про­вер­ка на раз­хо­до­оп­рав­да­тел­ни­те до­ку­мен­ти от Върх[ов­на­та] см[ет­на] па­ла­та, за­пис­ва­не­то на пл[атеж­на­та] за­по­вед в пар­тид­ни­те кни­ги на Па­ла­та­та, и ос­вен то­ва фи­нан­со­ви­те ин­с­пек­то­ри и при­рав­не­ни ли­ца при из­вър­ш­ва­не на ре­ви­зии на от­чет­ни­ци­те, ще мо­гат да раз­по­ла­гат с[ъс] са­ми­те раз­хо­до­оп­рав­да­тел­ни до­ку­мен­ти, вмес­то с пре­пи­си от тях, как­то се­га се прак­ти­ку­ва и ко­и­то ста­ват из­лиш­ни.

Пла­теж­на­та за­по­вед, ко­га­то под­ле­жи на из­п­ла­ща­не, ще се из­п­ра­ща нап­ра­во на кре­ди­то­ра, а че­ка на Бан­ка­та, с ко­е­то се сък­ра­ща­ва чув­с­т­ви­тел­но до­се­гаш­на­та про­це­ду­ра и се улес­ня­ват кре­ди­то­ри­те на дър­жа­ва­та.

Са­мо­то во­де­не на смет­ки­те се пред­виж­да да ста­ва в тяс­на връз­ка с[ъс] сче­то­вод­с­т­во­то на Бан­ка­та, ка­то по от­но­ше­ние на при­хо­ди­те и на из­п­ла­те­ни­те раз­хо­ди по от­дел­ни­те бю­д­же­ти, се во­дят вът­реш­ни, до го­ля­ма сте­пен ста­тис­ти­чес­ки смет­ки. Бан­ка­та спо­ред ка­за­на­та на­ред­ба ня­ма да во­ди ни­как­во сче­то­вод­с­т­во на бю­д­жет­ни­те кре­ди­ти. То­ва е пре­дос­та­ве­но из­к­лю­чи­тел­но вър­ху ор­га­ни­те на М[инис­тер­с­т­во]то на фи­нан­си­те при ми­нис­тер­с­т­ва­та и ди­рек­ци­и­те (б[юд­же­то]-к[он­т­рол­ни­те] от­де­ли и от­де­ле­ния), ко­и­то меж­ду впро­чем и без то­ва во­дят, по­ра­ди ес­тес­т­во­то на ра­бо­та­та си, кни­ги и смет­ки за по­е­ти­те ан­га­жи­мен­ти и из­раз­ход­ва­не­то на кре­ди­ти­те.

По то­зи на­чин Б.Н.бан­ка, при­е­ма ра­бо­та­та са­мо на ед­на част от та­зи из­вър­ш­ва­на от до­се­гаш­но­то Дър­жав­но смет­ко­вод­с­т­во при Вър­хов­на­та см[ет­на] па­ла­та, т.е. са­мо част­та по во­де­не смет­ки­те за из­п­ла­те­ни­те раз­хо­ди и пос­тъ­пи­ли при­хо­ди на дър­жав­но­то сък­ро­ви­ще, а ос­та­на­ла­та част се сък­ра­ща­ва в по­ве­че­то, и от­час­ти се прех­вър­ля към б[юд­же­то]-к[он­т­рол­ни­те] от­де­ли и от­де­ле­ния, ко­е­то от своя стра­на ще на­ло­жи ня­кои из­ме­не­ния и при­го­дя­ва­не кни­ги­те на б[юд­же­то]-к[он­т­рол­ни­те] от­де­ле­ния и сче­то­вод­с­т­во, за да мо­же да се на­на­сят в тях тия дан­ни, ко­и­то до се­га се впис­ва­ха в пар­тид­ни­те кни­ги на Върх[ов­на­та] см[ет­на] па­ла­та. На­ла­га се и съг­ла­су­ва­не на ра­бо­та­та меж­ду кни­го­вод­с­т­во­то при б[юд­же­то]-к[он­т­рол­ни­те] от­де­ли и та­зи при Со­фийс­кия клон на Б.Н.бан­ка, осо­бе­но за раз­хо­да. На­ла­га се и уреж­да­не на на­чи­на на из­п­ра­ща­не­то на че­ко­ве­те към пл[атеж­ни­те] за­по­ве­ди. Та­зи сис­те­ма оба­че, има и из­вес­т­ни не­дос­та­тъ­ци, а имен­но не раз­по­ла­гай­ки с дан­ни по ви­зи­ра­ни­те пл[атеж­ни] за­по­ве­ди, Бан­ка­та ще из­на­ся дан­ни­те по из­п­ла­те­ни­те пл[атеж­ни] за­по­ве­ди тъй как­то съ­щи­те се по­лу­ча­ват от кло­но­ве­те й, ка­то све­ря­ва­не­то с дан­ни­те по ви­зи­ра­ни­те от б[юд­же­то]-к[он­т­рол­ни­те] от­де­ли пл[атеж­ни] за­по­ве­ди, ще ста­ва в пос­лед­с­т­вие, ка­то на съ­щи­те се из­п­ра­щат и са­ми­те из­п­ла­те­ни пл[атеж­ни] за­по­ве­ди за съх­ра­ня­ва­не. То­ва, раз­би­ра се, ще на­ла­га из­вес­т­ни поп­рав­ки по из­не­се­ни­те дан­ни за раз­хо­ди­те, ко­е­то ще ста­ва в пос­лед­с­т­вие с из­п­ра­ви­тел­ни опе­ра­ции. До кол­ко те­зи не­дос­та­тъ­ци ще мо­же да бъ­дат пре­мах­на­ти или на­ма­ле­но вли­я­ни­е­то им до край­ност вър­ху точ­ност­та на из­не­се­ни­те пред­ва­ри­тел­ни дан­ни по из­п­ла­те­ни­те раз­хо­ди, ще за­ви­си до го­ля­ма сте­пен от ор­га­ни­за­ци­я­та на све­ря­ва­не­то на дан­ни­те меж­ду Бан­ка­та и б[юд­же­то]-к[он­т­рол­ни­те] от­де­ли.

Об­що взе­то, с въз­п­ри­е­тия от Бан­ка­та на­чин за от­чи­та­не пос­тъ­пи­ли­те при­хо­ди и из­п­ла­те­ни раз­хо­ди, се очак­ва да се пос­тиг­нат зна­чи­тел­но по-доб­ри ре­зул­та­ти от тия по до­се­гаш­на­та сис­те­ма, ка­то ос­вен то­ва се пос­ти­гат зна­чи­тел­ни ико­но­мии в[ъв] вре­ме, хо­ра и ма­те­ри­а­ли.

Но от дру­га стра­на, ни­то б[юд­же­то]-к[он­т­рол­ни­те] от­де­ли и от­де­ле­ния, ни­то Б.Н.бан­ка, ще мо­гат да раз­по­ла­гат с[ъс] соб­с­т­ве­ни дан­ни за из­на­ся­не­то на ед­но ця­лос­т­но по­ло­же­ние на бю­д­же­та и дър­жав­но­то сък­ро­ви­ще, за­що­то до­ка­то пър­ви­те ще раз­по­ла­гат с дан­ни­те за по­ло­же­ни­е­то на бю­д­жет­ни­те кре­ди­ти, вто­ра­та ще има на раз­по­ло­же­ние са­мо дан­ни­те по при­хо­да и раз­хо­да на бю­д­же­та, тъй как­то съ­щи­ят е ка­со­во из­вър­шен при бан­ко­ви­те кло­но­ве и от­ра­зен в съ­от­вет­ни­те смет­ки, бю­д­жет­ни и не­бю­д­жет­ни на дър[жав­но­то] сък­ро­ви­ще. То­ва на­ла­га съз­да­ва­не­то на ед­на обе­ди­ня­ва­ща служ­ба, един клю­чов цен­тър, кой­то да съ­би­ра дан­ни­те от от­дел­ни­те служ­би; б[юд­же­то]-к[он­т­рол­ни­те] от­де­ли и от­де­ле­ния, Б.Н.бан­ка и Гл[ав­на] ди­рек­ция на дър­жав­ни­те дъл­го­ве, да ги про­ве­ря­ва, пре­ра­бот­ва и из­на­ся об­що­то по­ло­же­ние на бю­д­же­та на дър­жа­ва­та и на дър­жав­но­то сък­ро­ви­ще.

Съ­щев­ре­мен­но та­зи служ­ба ще из­пъл­ня­ва и чис­то кон­т­рол­ни фун­к­ции, пос­ред­с­т­вом не­пос­ред­с­т­вен над­зор, до кол­ко съ­от­вет­ни­те служ­би ра­бо­тят в съг­ла­сие по из­рав­ня­ва­не ре­зул­та­ти­те, из­на­ся­ни от кни­ги­те им, тъй ка­то до­ри са­мо­то срав­ня­ва­не меж­ду по­лу­че­ни­те све­де­ния ще по­каз­ва не­съг­ла­си­е­то на дан­ни­те, и ще взе­ма съ­от­вет­ни­те мер­ки пред над­леж­ни­те ин­с­ти­ту­ти за из­дир­ва­не на раз­ли­чи­я­та и пре­мах­ва­не­то им. Об­що взе­то та­зи служ­ба ще пред­с­тав­ля­ва ед­но цен­т­рал­но смет­ко­вод­с­т­во, ра­бо­тя­що въз ос­но­ва на съ­би­ра­ни дан­ни от от­дел­ни смет­ко­вод­с­т­ва, по­доб­но на цен­т­рал­ни­те смет­ко­вод­с­т­ва при ин­с­ти­ту­ти­те и уч­реж­де­ния, има­щи мно­жес­т­во кло­но­ве и по­де­ле­ния, ка­то напр. глав­но­то сче­то­вод­с­т­во при Б.Н.Б. и Б.З.К.Б., при Гл[ав­на] ди­рек­ция на же­лез­ни­ци­те и прис­та­ни­ща­та и др. по­доб­ни.

Ед­на та­ка­ва служ­ба с ог­лед на це­ли­те, прес­лед­ва­ни от нея, мо­же да бъ­де са­мо при Ми­нис­тер­с­т­во­то на фи­нан­си­те, ко­е­то със­та­вя и из­пъл­ня­ва бю­д­же­ти­те и раз­по­реж­да с[ъс] сред­с­т­ва­та на дър­жав­но­то сък­ро­ви­ще. Та­ка­ва служ­ба съ­щес­т­ву­ва и се­га при съ­що­то (Ди­рек­ция на държ[ав­ния] бю­д­жет и от­чет­ност). Ос­та­ва съ­ща­та да бъ­де съ­от­вет­но раз­ши­ре­на и прис­по­со­бе­на към но­ва­та об­с­та­нов­ка, ка­то съ­ща­та бъ­де раз­ви­ва­на пос­те­пен­но с ог­лед за ед­но бъ­де­що об­х­ва­ща­не на съ­щия прин­цип не са­мо ка­со­во­то по­ло­же­ние на бю­д­жет­ни­те смет­ки и на сък­ро­ви­ще­то, но и по­ло­же­ни­е­то на дър­жав­ни­те дъл­го­ве и ма­те­ри­ал­ни­те иму­щес­т­ва на дър­жа­ва­та, след съз­да­ва­не­то на ед­ни та­ки­ва сче­то­вод­с­т­ва при от­дел­ни­те ми­нис­тер­с­т­ва и ди­рек­ции, или прис­по­со­бя­ва­не­то на до­се­гаш­ни­те ­ към во­де­не­то на иму­щес­т­ве­ни смет­ки. Пос­лед­но­то, раз­би­ра се, мо­же да бъ­де цел на един бъ­дещ етап от раз­ви­ти­е­то на смет­ко­вод­с­т­во­то на дър­жа­ва­та. За се­га пред­с­тои пъл­но­то ор­га­ни­зи­ра­не на па­рич­ни­те смет­ки.

Со­фия, 4.11.1947 г.

ЦДА, Ф. 163, оп. 10, а.е. 624, л. 199 ­ 202. Ко­пие. Ма­ши­но­пис.

№ 268