Сборник На моите мили внучета Петя и Виктор съдържание как прописах Добрият разказвач знае мярката си

Вече не го слушам...

Нали точно затова съм дошъл бе, господине! Защото и на мен ми засякоха топломерите... Засякоха ми и водомерите, и електромерите и де що намерите нещо за засичане... - всичко ми засякоха. И така ми го засякоха, че ми засече и пищова, когато го насочих към слепоочието си, понеже е трофеен, останал от дядо ми, та не можах да си реша проблемите от веднъж... И затова съм тук да изтегля кредит и да си покрия борчовете. Ама както гледам, съвета дето дадох на поета ще трябва сам да си го изпълнявам...

И когато загина там, на някой връх, ще види този инспектор, кой съм аз, та ме е върнал и не ми е дал кредит...

ТЪРСИ СЕ ЖЕНА

(опит за драматургия)

Лидерът: Какво стана? Открихте ли ми жена?

Дясна ръка: Трудна работа се оказа. Откакто един лидер съобщи на всеослушание, че ще включва по-вече жени в своите листи, читава жена не остана свободна.

Лидерът: Това не ме интересува! Ние сме национално отговорно движение и след като времето го изисква и националната кауза, ще включваме и жени. Не можем да стоим встрани от нещата. (Удря по масата пред него) Жени - жени, деца - деца, ако трябва и монахини ще включваме, стига това да е нужно. Обикаляхте ли по пазари, магистрали, вертепи...

Среден пръст на лява ръка: Какво не сме обикаляли, бе шефе. Навсякъде сме преобърнали - няма, няма и няма. Само налетяхме на един травестит, ама също като жена. Не можеш го позна. Като нищо да се обърка човек. И сигурно щеше да свърши работа, ама се оказа с дефект в говора. Все заоблено говори - ей тъй, като че ли свири на свирка и все преглъща нещо. А пък нали за парламент го гласим, ще вземе да влезе въджишкия, за смях ще станем пред другите.

В това време вратата се отваря и шумна група мъже влизат в помещението, влачейки полуразсъблечена жена.

Глас от групата: Намерихме, шефе! Ама голяма борба падна, докато я дотътрим.

Жената (опитва се с остатъка от оскъдното си облекло, да покрие по-апетитните си места): Ти на това борба ли му викаш, бе?! Че то си беше жива е...

Лидерът: Стига, стига! (обръща се към жената) омъжена ли си?

Жената: Мома съм, ама не дотам.

Лидерът: Това не е добре. Барем да беше пайрясница, щяхме някак си да закърпим положението. Пък ако беше и попадия, още по-добре. Ама има време и това може да се уреди. А бременна ли си?

Жената: Е, бе, чиче, малко по-деликатно не може ли? Защо така направо?

Лидерът: Нямам време за деликатности. И така бременна ли си?

Жената: Ами след туй боричкане с твоите хора, може вече и да съм...

Избухва смях. Лидерът строго поглежда своите хора,но след миг леко поусмихнат, видимо доволен, продължава.

Лидерът: Вярно е, право говориш. Добри са ми момчетата. Я виж, всички в потури са облечени. А в едни потури винаги е пълно с мъдури и други неща, а материал бол. Така че нищо чудно вече и да си заченала. Ако, такова, сте я свършили.

Пак поглежда към своите хора и към жената вече широко усмихнат и още по-доволно.

Пак лидерът: Така де, какви са тези кандидат-депутати от конкурентните партии и движения? Все обути в дънки. А в тях - трънки. И се чудим ние защо има демографски срив. Мъже са нужни, мъже - възрожденски. С потури и други работи...

Продължава вече делово: Сега, да отидете да поумиете малко жената, да я там понагиздите, облечете и едни хубави дрешки - по-оскъднички, че я гледайте какво правят другите - във всяка листа я манекенки, я спортистки, я актриси и все такива парчета... Няма да се излагаме я! Хайде, скоро да бягате, а ние тука да почваме да редим листите, че до довечера трябва да ги представим в ЦИК.

Всички се засуетяват. Неколцина излизат с жената да изпълнят поръката на лидера, а други грабнали папки, списъци и всякакви други бумаги започват трескаво да редят листите.

Край на първо действие. Второто - след изборите.

"КАЗАНО ЧЕСТНО..."

Влизам запъхтян, щраквам ключа на лампата - ядец. Няма ток... Пак са ме изключили. Дори не се ядосвам и хич не проверявам елтаблото. Защото това да ми изключат тока, телефона, да ми спрат водата, да получавам заплашителни писма от различни места, че имам да давам и ако не дам, нали..."Алашик маймуна - камшик истемяз." - казваше дядо ми. Един вид зора му е да свикнеш. После не ти пука...

Оглеждам се в тъмното, нищо не се вижда. Въздъхвам и се отпускам на фотьойла.

Я да взема да си поспя. Пък може и розов сън да посънувам. Че какво му остава на човек в днешно време - едните голи сънища. Отпускам се и чакам... Заспивам... Но сънят го няма... Пак чакам...

След дълго чакане, по-дълго дори от прехода, най-после сънят дойде. А нали е сън - всичко е объркано... и нереално.

Най-напред попадам в супермаркет. А там продавачката не е коя да е, а самото Наде. Надето Михайлова - външната министърка.

- Госпожо,- казвам и бъркам в джоба си. - Дайте ми...

- Господине, с тези левчета, които ми показвате, нямам какво да ви дам. Тук се купува на едро - прекъсва ме тя.

И лъчезарната и усмивка се опитва да ме омая. Не се поддавам и продължавам каквото си знам:

- Ама нали е супермаркет. Аз съм гладен и искам да си купя нещо за ядене...

- Не знам, господине. Е, там е шефа. Питайте него.

И посочва вдясно. А там - сам командира Иван Костов седнал и кротко си разговаря с някого. Ама Солана ли беше, Ото фон Бах или Гюнтер Ферхойзен ли беше... Нали е сън - не можах да разбера.

- Той сега преговаря - шепне Надето заговорнически. - Не го безпокойте, моля ви се... Така да се каже оправя макрорамката, формата. На едро разговаря.

Продължавам да се чудя. И нали съм си малко несхватлив, питам:

- Ама, госпожо, все пак, нали това е за на дребно тука? Да можем ние тъй, обикновените хора да си купим нещо и да преживеем някак си... Как тъй рамката? Нали то едрото от дребно се състои?

- Е, вярно е. Има и на дребно - възкликна министърката - и за вас има. Тука има маргарин "Пинко" - да ви порозовее. Има и кости без месо. Скелети един вид. И пуешки трътки има, от тия американските, и вие да се пооблажите малко. Изберете си!...

- Когато получите безкостово месо в народни разфасовки, тогава ще дойда при вас! А пък трътките си ги яжте сами! То затъ на трътки сте замязали от плюскане... - ядосано отсичам.

- Ама недейте така, господине, скоро и народни разфасовки ще има. Само почакайте, като ни изберете отново...

Вече не я слушам. А тя продължава да вика:

- Ама господине, като не ви харесва нашия асортимент, идете си купете банички - е, отсреща, от сладкарница "Корона"...

Но аз съм вече там.

А продавачката млада и хубава, усмихнато чурулика сладко-сладко с розови устица:

- Заповядайте, господине, само дето баничките свършиха, защото от местната управа ги изкупиха за бюлетини. Една политическа сила пожелала банички вместо хартиени бюлетини..,щото една от главните и кандидатки се омилявала от банички, нали от баничарница започнала да се издига. Пък и парламентарната боза сега се забърква. След седемнайсти, когато втаса хубаво, ще има боза в изобилие... За сега мога да ви предложа само пандишпан по царски.

И ми посочва нещо във витрината.

- Ама госпожице, къде е пандишпана? Тука виждам само една палачинка...

- Е, да, наистина на етикета пише "трайност 800 дни". Ама той много бързо си изпусна въздуха, пандишпана де. Я гледай какъв се е сплескал. Дали да не взема да ви сложа малко конфитюр от боровинки и ще ви го прихвана като палачинка с пълнеж. Хем по-евтино ще ви седне. Повервайте ми!

Дали ще ми седне или ще ми приседне, хич не опитвам. Хуквам нататък. Пред вратата се спъвам в съсухрена старица, която в протритата си пола е турила нещо за продан.

- Ето, момче, купи си печени кестени!

- Ма бабо, аз съм гладен. Не ми трябват твоите кестени.

- За мезенце бе, баби, че много върви на вината. Аз тъй си знам - вината се поемат най-леко с мезе. А къде по-хубаво мезе от печени кестени. Гледай мене. С тази философия стоте минах... Все така я докарвам, че други да ми вадят горещите кестени...

Бабо, ти стоте си минала, ама аз минавам по-нататък, че каквото ми е причерняло, съвсем ще забравя, че сега сънувам... и ще ти изпращя някой шут... по депесарски. Пък и с тази демоде стока закъде си тръгнала. Що не си отидеш там, дето ти е мястото и не престанеш да се пречкаш в краката на хората със своите печени кестени!

- Ама купуват ги бе, баби!... - продължава да нарежда старицата невъзмутимо - Все се намира някой заблуден пенсионер да си купи...

Не слушам повече. Отминавам ... Запъхтян спирам на градски площад. Гледам, разхвърляни бюлетини и нагледни агитационни материали. А на кол за мъчение привързан полугол човек. Вглеждам се в него... О, боже, та това съм аз!... Примигам - не, не съм аз, ти си, читателю... Пак примигам - не, не си ти - твой роднина е сякаш, мой познат, приятел или не дотам приятел. Уж е един, а са много хора - цял народ...

А по снагата му оси, мухи и всякакви хвърчащи и хапещи, жилещи и скубещи гадове. И нали съм с добро сърце - събличам си ризата от гърба и внимателно (не че ми е нова, ама по-нова нямам, и друга нямам, таз ми е тя, и за живо и за умряло, както се казва) почвам да махам с все сила да пропъдя мъчителите на този нещастник. А той с подути и посинели устни едва доловимо шепне:

- Недей!... Недей, добри човече! Не ги пъди тия дето ми пият кръвчицата... Недей! Други ще дойдат, по-гладни, по-свирепи, ах,... как хапят, ах,... как смучат новите! Остави ги тия. Сити са вече...

И загуби съзнание.

Стоя втрещен, стиснал ризата си, облива ме пот, трескаво се бърша. И си викам: "Добре, че сънувам"... И докато се чудя дали да се събудя или да продължа да сънувам, силна музика продънва ушите ми.

Някъде има митинг. Хиляди гласове викат "Да живее!". А една популярна песен надвива воя на тълпата: "Казано честно всичко ми е наред... Чеки, чеки, ъ-ъ...

Погледнах си часовника. Чудно!... За какво бият по никакво време тия камбани?! Стори ми се странно и биенето им - някак си весело биеха. Не като за погребение или за пожар.

Ама че работа... От години не бях чувал такъв радостен звън. Дори на Великден биеха някак си по-вяло, по-незабележимо. А сега: Дан... дан... дан... - удря голямата камбана. Край нея по-малките пригласят и подскачат като кончета около майка си - бим-бам-бим... бим-бам-бим... А най-малките звънтят като кристални чаши пълни със старо манастирско вино - джин-джин-джан... джин-джин-джан...

Грабнах си шапката и хукнах към градския площад. Още неизлязъл на улицата, гледам дядо Вичо, комшията, захвърлил двата бастуна с които обикновено се тътри...

Я гледай ти, чудо!... Изцерен, старецът с бодра крачка припка, грабнал котле с вино окичено със стръкове босилек... Не му стига това, ами развял олисял перчем, се дере с все гърло:

- Здравствуйте, братушки!... здравствуйте, братушки!...

"Тоя човек да не е мръднал? - мисля си - Какви са тези братушки... Пак ли ни освобождават руснаците?"

Не губя време и тръгвам подире му. Не след дълго се озовавам на площада, а там един народ, една глъчка, радост и всенародно въодушевление...

Това ме стъписва още повече.

- Ама че работа - казвам си - какво пък ще да е това?

Тъкмо се чудя, гледам Деню пощаджията и дядо Христо Мундата се разправят разпалено:

- Не ти ща пенсията, Деньо!- крещи дядо Христо - Деветдесет и един лев и 32 стотинки... Пара ли е туй?!

И захвърля банкнотите на земята. А Деню примижа и му вика:

- Дядо Христо, вземи си ги! Пара е все пак, грехота е да ги хвърляш така на земята...

- Пара?!... Пфуу... Ти на това пара ли му викаш бе, Деньо? Е го, не чуваш ли какви пенсии ще вземаме. По цяла баля... За какво са ми твоите трохи?!

А баба Кинчи Христовица се навежда и старателно събира разпилените банкноти.

- Прав е човекът бе, Христо. Грехота е пари да хвърляш... А пък то парите дали ще са цяла баля не е важно. Какво ще си купиш с тях е по-важно. Преди няколко години нали вземахме по една баля пари? Ей на, в тази престилка Деню ми ги спущаше. После ей тъй както си ги получех, отида на бакалницата, купя боб, захар, два хляба и две пакетчета аспирин и балята свършила. И пак в тази престилка отнасям купеното в къщи. Не се радвай на голяма баля, Христооо!

- Жена си ти, проста, не разбираш! - продължаваше да се пъне Мундата.

Отминавам по-нататък и налитам на Павльо Мокрото. А той вече зачервил гребена, дърпа Герчо Гърчето и му крещи в ухото:

- А бе Герчо, туй за казана че ще бъде общ, сякаш го разбрах... Ама жените общи ли ще са? Чух за жени ставало дума...

А Герчо, бута го с ръка, и той на свой ред му крещи в ухото:

- Бе мълчи, бе! Не чувам добре от тебе. Какъв казан и какви жени? Те тия работи комунистите ги обещаваха навремето... Нали го градихме социализма... И ни казана излезе общ, ни жените.

А Павльо продължава все така настойчиво:

- Ами нали туй казвам я, те комунистите не можаха, ама ето царя май ще го построи... Монархокомунизъм ли ще е, социалмонархизъм ли... Системата щял да сменя... Та затуй те питам я, за жените...

Обърках се още повече. Отминавам нататък, а там буля Баръмица и леля Стойка, прегърнати като първи дружки, щастливо си гукат на ушенце. Туй да бяха ми го казали, нямаше да го повярвам, ама го видях със собствените си очи. Те двете от години не се понасят, понеже едната монархистка, другата комунистка. Все за нещо спорят и все се джавкат като побеснели кучки. А сега...

Завирам се сред хората. Промушвам се напред... И там ми се изяснява картината.

Точно пред входа на кръчмата на Делю, курдисали големия телевизор с видеото и вече шести или седми път пускат речта на Симеон II, дето я предаваха по телевизията. Някой се изхитрил и я записал... А сега пред ентусиазираните мои съграждани касетката се въртеше и насъбралите се повтарят дума по дума полугласно казаното от бившия монарх и настоящ партиен лидер. А той щедро обещава, че ако получи мощна подкрепа на изборите на 17 юни 2001 и вземе властта, от птиче мляко ще докара, чер хайвер и всички благини на райските селения ще бъдат на грешната ни българска земя. И все за бедните и онеправдани. За сметка на богаташите... Като един Робин Худ, значи...

Тъкмо се чудех да остана ли да слушам или да си ходя, когато вниманието на тълпата беше отклонено от телевизора и се насочи в друга посока. Погледнах и аз, а отдолу с бавни крачки идваше Стефко бирника. Когато се доближи, всички в купом му закрещяха:

- Свърши се твойта, Стефанеее, да ходиш да си търсиш работа, не да цедиш душичките на хората...

И а-а, де на шега, де на майтап, малко остана да грабнат камъни и да почнат да замерят човека... Също като оня, дякон Стефан, дето бил убит с камъни от неверниците.

А Стефчо, нали си е умен и уравновесен човек, изгледа ги равнодушно с благия си поглед и отговори:

- То от как свят светува данъци и бирници да ги събират си е имало. И пак ще има. А тоя дето ви обещава да няма данъци, по пет хиляди лева на калпак кредити да ви даде без лихви, и пенсиите и заплатите на учителите да подскочат до небето, и той без нас бирниците няма да мине... - Затърси с очи някого и като го видя, продължи. - А ти, Дельо, - обърна се към кръчмарина - да вземеш да я запазиш тази касета. Че няма да минат и осемстотин дни и ще ти затрябва... Тези същите ентусиасти, като им мине еуфорията, да имат по какво да плюят..., както се казва.