Сборник статии 01 Предговор

Има ясно разбиране – именно НЕ ми пречат да реализирам желанията. Те са като гири на краката. Първо, те не позволяват напълно да се разкриеш на това желание, което сега се усеща като най-привлекателно и става така, че аз изобщо не реализирам желанията си, а просто осирам ситуацията – вместо да правя нещо от нещата, които ми се искат, аз изпитвам НЕ – каква тъпотия! Второ, те силно забавят появата на ОзВ, например, на яснотата. Когато пиша отчет ми е необходимо да загубя час или два, за да направя разбор на някоя ситуация и вече трети ден пиша отчет за миналия петък, защото изплуват различни нюанси, които са ми интересни и възниква мисъл, че така изобщо никога няма нищо да смогна и възникват НЕ, но те само забавят всичко. Когато отстранявам НЕ, то виждам че на мен ми харесва това, което правя и яснотата възниква по-често и се появяват други мисли като “то сега са ми необходими три дена, за да напиша отчет, описващ един ден, а кой знае какво ще бъде по-нататък?” Може би, когато отработя тези разбори, тъкмо ще се науча да ги правя много по-бързо и възникват радост и предусещане. Освен това, след отстраняването на НЕ възниква мисъл, съпроводена от радост, че няма никакво такова правило, според което аз се задължавам да пиша отчет за своята практика всеки ден – аз пиша отчети затова, защото искам да го правя, тъй като при това възникват ред възприятия, които ми харесват: фиксирам своите помрачения и им правя разбор, още един път ги преживявам и ги отстранявам, фиксирам своите ОзВ, описвам ги, още веднъж ги преживявам и т.н. и ето именно сега имам радостно желание трети ден да пиша отчет за един и същи ден и тъй като това желание е радостно, защото резултатите от реализацията но това желание ми харесват, то аз правя това.

От ОзВ възникват различни идеи как и какво може да се направи по-бързо и се раждат радостни желания – как и какво още може да се направи по практиката и аз започвам да ги реализирам и виждам, че действително започвам да смогвам там, където даже не съм мислила, че ще успея, а където не смогвам, то по удивителен начин това не се отразява на пълнотата, радостта и интензивността на живота. Основното откритие е това – когато няма НЕ животът е много наситен и интензивен, даже ако от десет желания аз успявам да реализирам само две-три.

Когато изборът се прави на фона на ОзВ, то едно радостно желание натежава над друго и в резултат започва да се реализира това, което натежи над другите, а не това, което ще бъде избрано под натиска на правила, концепции и НЕ. Такъв естествен превес на едно радостно желание над другите води отново до възникването на ОзВ. Ето в този момент аз бягам из гората, а не пиша отчет и възниква мисъл, че това действие ме отдалечава от муцуните, та на мен ми се иска да общувам с тях, да им разказвам за своите открития, да получавам съвети, да обсъждаме неясни моменти, да откриваме помраченията и за това аз пиша отчета, но желанието да тичам беше много радостно, възникна силно очакване при мисълта, че сега ще видя гората и реката и ето аз тичам и преживявам такава близост и симпатия към муцуните! Аз абсолютно не съм се отдалечила от муцуните, реализирайки радостното си желание, а точно обратното: възникна ярка симпатия, предусещане, откритост към муцуните, желание да приема ОзВ, желание да се занимавам с практиката.

Откритост към реката и небето, безусловна симпатия, пълно отдаване. Аз даже не гледам в този момент към реката и небето, цялата съм съсредоточена върху пораждането на тези преживявания, но усещам как това място се преизпълва и с небето и с реката. Преживявания на откритост, преизпълненост с широко мощно движение, безгранично пространство, простор. Ярко желание да се слея с това движение, да потъна без остатък вОзВ. Когато гледам реката възниква желание да я погаля, да пипна нейната кожа – такава гланцова, нежна и плъзгаща се. Тя е толкова различна, аз виждам много качества в нея, някои ми напомнят океан, други – ручей, а трети съм виждала само у реката. Преживяване за тайна, предусещане, желание за изследване, пътешествие из ОзВ. Мисъл: “Някога аз ще се занимавам само с това”. Желание да се занимавам с практиката, желание да отстранявам НЕ.

0067. Скво:

Стратегия и грешки при отстраняването на НЕ. Описание на усилията
На дадения етап като най-оптимална виждам такава стратегия за отстраняване на НЕ:

1. На всеки час да се правят петминутки за тотално отстраняване на НЕ с фиксиране на началното състояние и резултатите във вид на процентно съотношение не всички възприятия, които се отнасят към емоциите или ОзВ. Например:

Преди петминутката:

Светлосиво състояние – 80%

Загриженост (интензивност 3) – 20%

След:

Безметежност-2 – 10

Устременост-4 – 20

Процентното съотношение тук се претегля “на око”. Ако съм била неискрена и нарочно съм преиначила резултатите от наблюденията (под натиска на ЧСЗ, например), то след определено време възниква специфично отравяне, недоверие към резултатите от практиката, активизация на мислите-скептици. Веднъж ми се наложи да изхвърля дневниците си за няколко месеца, когато разбрах, че всички данни там са доизмислени в твърде голяма степен, която сега е станала за мен неприемлива и съответно аз нищо не мога да разбера по тези дневници. Имам наблюдение, че в първия момент, когато възниква някакво възприятие, за 0,5 – 1 сек. винаги възниква точна оценка на това възприятие, неизкривена от неисркеност. Ето тази оценка аз искам да успея да уловя и да фиксирам.

Веднъж ми се наложи да изхвърля дневниците си за няколко месеца, когато разбрах, че всички данни там са доизмислени в твърде голяма степен, която сега е станала за мен неприемлива и съответно аз нищо не мога да разбера по тези дневници. Имам наблюдение, че в първия момент, когато възниква някакво възприятие, за 0,5 – 1 сек. винаги възниква точна оценка на това възприятие, неизкривена от неисркеност. Ето тази оценка аз искам да успея да уловя и да фиксирам. Ако по-рано всички възприятия можеха да бъдат сравнени със смачкан пуловер, то сега това е разтегнато платно, по което се виждат всички бримки.

2. Практика на изразяване на желанията на глас (или пораждане на висока /силна/ мисъл): “Искам да бъда освободена от НЕ”. Тази практика ми е най-удобно да я правя на улицата и в транспорта – т.е. тогава, когато не общувам с никого и не трябва да мисля по зададена тема. Това е тъкмо такова време, когато хаотичния ВД активно набира обороти. Ако аз не направя фиксация на практиката, то най-често сама не забелязвам как спирам да се занимавам с нея, особено ако изразяването на желанието става не на глас, е във вид на висока мисъл. Затова аз фиксирам тази практика на десетминутки или петминутки, като я оценявам по скалата от 1 до 10 според количеството хаотични разсейвания, където единицата е най-ниската оценка. Най-ярък ефект тази практика дава ако всеки акт на изразяване на желание се съпровожда от усилие по пораждане на ОзВ, макар и за секунда-две.

3. Практика на механичната замяна: в продължение на 10 дена всеки ден в продължение на един час да се повтаря фраза от типа: “НЕ е неадекватна реакция” или “НЕ е отрова”. Всеки може сам да намери такава фраза, която ще резонира с неговата яснота и ОзВ. Механичната замяна е най-добре да бъда правена на глас. Ако наблизо има и ще присъства друга муцуна, то тази муцуна, без да изпълнява формално практиката, то въпреки това, също ще се занимава с нея, защото именно така чрез “набиване” в нас са се появили концепциите и тази картина за света, с която ние сега толкова искаме да се разделим. В този случай, ако при муцуната има симпатия към мисълта, противопоставяща се на концепциите, то присъствието на друга муцуна, повтаряща тази мисъл на глас, води до желания резултат. Както по време на изразяването на желанието на глас, така и по време на механичната замяна, ефективно е да се прилагат допълнителни усилия за отстраняването на механичните разсейвания, за да не стане повтарянето на фразата механично. И точно по същия начин, по време на механичната замяна, най-ярък резултат възниква тогава, когато повторението се съпровожда от пораждането на ОзВ.

4. Разбор на концепциите. Когато аз избирам конкретна НЕ, която става мой фронт на работа №1 за най-близко бъдеще, намирам и правя разбор на всички концепции, които са свързани с нея. Имам такъв опит, когато един искрен разбор на концепция беше достатъчен, за да не възниква никога повече НЕ в определена ситуация. Например, това стана след разбора на концепцията за детския дом. В мен повече не възниква съжаление при мисълта за децата в детските домове, аз имам пълна яснота за това, че в детския дом можеш да се занимаваш с практиката точно така, както и в благоустроен апартамент с родителите си; че човек не изпитва помрачения или ОзВ само затова, защото живее в детски дом или в собствен такъв. Има значение неговият собствен избор на възприятия.

5. Ако избирам да отстраня някоя конкретна НЕ като фронт на работа №1, то за работата с нея е удобно да се използва секундомер. Искам да знам точно колко е продължила тази НЕ вчера, завчера, днес. Искам да виждам този прогрес. Засега аз нямам като опит пълното отстраняване на една НЕ, аз не мога да знам колко време ще ми е необходимо, за да стигна до този резултат, като полагам толкова усилия, колкото реша да положа. Когато резултатът бъде достигнат аз вече ще имам определен срок, например, месец. Значи, за изпълнението на следващата задача по отстраняването на друга НЕ аз вече ще мога да си определя конкретен срок.

Грешки и техния разбор:

1. Аз мога да мисля, че полагам много усилия, а в същото време да няма никакъв резултат – НЕ не се отстраняват, а ОзВ ги няма. Става така, защото всъщност аз не полагам целенасочено усилие, макар, че мога да се пръскам от физическо, паразитно напрежение. Усилието по отстраняване на НЕ е желание да не се изпитват НЕ и желание да се изпитват ОзВ и именно този букет от възприятия трябва да се породи, за да се отстрани НЕ. Препятствие за пораждането на такова желание най-често са други желания, т.е. аз може да имам мисъл, че аз искам ОзВ, но всъщност точно сега да са проявени по-силни желания – да ям, да си мисля за някакви глупости, да продължа да изпитвам НЕ. Когато има НЕ, то това не е монолитно възприятие, към дадения момент аз виждам това така: НЕ бързо се сменят от задоволство, което е много трудно да бъде отделено като отделно възприятие, особено в началото на практиката, защото различаващата способност още не е развита. Удоволствието е “кремът” между двете “бисквитки” - НЕ и именно това удоволствие е едно от основните препятствия за отстраняването на НЕ. Да погледаш телевизия или вкусно да хапнеш – това същоводи до задоволство. По този начин, главното препятствие за отстраняване на НЕ е желанието за задоволство от същите тези НЕ. Ако при това е проявено желанието да спреш да изпитваш НЕ, то за отстраняването на удоволствието от НЕ аз виждам два пътя – реализация на НЕ, съпроводена със сравняване на удоволствието от НЕ с ОзВ или пряко отстраняване. Когато не останат никакви желания, освен желанието за ОзВ, НЕ изчезват. Ако желанието за ОзВ е слабо в сравнение с желанието зазадоволство, то то обхваща само върха на помрачението, понижава неговата интензивност. Яркото и радостно желание за отстраняване на НЕ се съпровожда при мен от специфично усещане в дълбочината на слънчевия сплит и когато възниква желание да се усили това желание, то това прилича на взрив отвътре, когато точено тук, точно в центъра се появяват ОзВ и помраченията напълно изчезват.

2. Като правя усилия, аз понякога забравям, че усилието за отстраняване на НЕ включва и желание да изпитам ОзВ. В този момент, когато пораждам желание да отстраня НЕ, аз мога да породя и ОзВ, при това конкретно ОзВ. За да си припомня конкретно ОзВ използвам озарен фактор – пусков механизъм за ОзВ. Удобно ми е да съпровождам своите усилия със зрителни образи, които възникват при ОзВ, най-често това са образи от природата или от онези места, където са възниквали ОзВ.

3. Залепване в “платото на вялите усилия”. В продължение на относително дълго време аз мога да отстранявам НЕ, но да не получавам приемлив резултат. Уж няма интензивни НЕ и даже някъде в периферията проблясват ОзВ, но нищо съществено не се променя. В тези моменти аз абсолютно забравям за това, че мога прилагам по-яростни усилия. Като че заспивам и в това време най-често има активен сляп ВД, т.е. отново има получаване на впечатления, които аз не забелязвам, макар да са пред очите ми. Усилването на усилието се преживява като пробив, все едно, че разкъсвам мътна пелена и се оказвам в по-ясен и обемен свят и в този момент най-често възниква радостна желание да направя усилието още по-яростно. В резултат се оказва, че усилията, които съм свикнала да прилагам – това всъщност дори не са усилия, това е работа за една пета (ако не и за една десета) от силата ми. По този начин, зад думите “вяли усилия” най-често се крие или почти пълно отсъствие на усилия (а има само мисъл “аз правя усилие”), или такава честота на усилията, която не може да доведе до никакви промени в текущите възприятия. Ако ми е необходимо за оцветя голямо платно в един цвят, като правя по един щрих с малка четчица на всеки час, то ще правя това безкрайно. Усилването на интензивността на усилията много прилича на вдигането на голям и тежък камък от голяма дълбочина – най-напред трябва да го освободим от тинята и това е най-сложният момент и чак тогава непрекъснато да го теглим нагоре. “Дълбочината”, от която се “изважда камъкът” се намира в дълбочината на слънчевия сплит.

4. Отстъпване от позициите. Когато в резултат от борбите НЕ намалеят и се превърнат в НФ, винаги възниква желание да се спреш и да започнеш да получаваш впечатления. В сравнение с ужаса, който си изпитвала преди половин или един час, сивотата и леката загриженост могат да ти се сторят съвсем даже не отровни, но аз искам винаги да постигам устойчиво освобождаване от НЕ, макар това да бъде поне светлосиво състояние. Но именно светлосиво състояние, а не сиво състояние. В сиво състояние желанията са спазматични, тежки и най-често това са желания за груби впечатления – телевизия, храна, всекидневно общуване. При светлосивото състояние няма такива твърди предпочитания при реализацията на желанията и самите желания са по-леки: разходки, музика, книги, интелектуални игри, еротични възприятия. Ако се прекъсне по средата отстраняването на НЕ, откатът е неизбежен, но сега той ще се съпровожда от нови НЕ – недоволство от себе си и скептицизъм: “Цял час (ден, седмица) се борих и ето, че отново няма резултат”.

5. Скептицизмът се появява в резултат на неизпълнението на поставените задачи. И тук може да има три проблема – или поставената задача е била твърде сложна, или аз съм била безсилна, или не е имало ясно поставена задача. Аз искам задачата, която си поставям да не бъде проста, но и да не е неизпълнима. Как да си поставя именно оптимална задача? Като тренирам, разбира се. Като получавам опит и експериментирам. Например, ако съм взела решение да щурмувам безупречното отстраняване на НЕ на всеки час, то започвам с една минута. Ако през тази една минута ми е лесно непрекъснато да правя усилия, то аз увеличавам времето до 2, 3, 5, 10 минути. Това е същото като с мускулите – започвам с малки, но усещащи се тежести и постепенно увеличавам тежестта. Искам да си поставя ясна задача, резултатът от която да може да бъде лесно видян и оценен.

6. Когато попадам в такава ситуация, където ми е необходимо бързо да действам или мисля и у мен възникват НЕ, аз винаги отлагам отстраняването на НЕ, като предпочитам пред него решаването на спешната задача. По този начин аз укрепвам навика да изпитвам НЕ и никога няма да мога да се освободя от тях в такива “сложни” ситуации, ако не се науча да съвместявам бързото реагиране и отстраняването на НЕ. За да овладея този висш пилотаж отново предлагам да се започне с най-дребното: с полагането на усилия по време на такава дейност, която мога да извършвам с всякакво темпо. Отначало ми се налага да правя всичко 2-3 пъти по-бавно, за да проследявам всички НЕ и да пораждам ОзВ. Всяка “отложена”ситуация, всеки избор в полза на действията без отстраняване на НЕ – това е отлагане на освобождаването от НЕ за далечното бъдеще, което може и никога да не настъпи. До тогава, докато започна да полагам усилия в разгара на всякакви събития, цялата практика ще води само до временно облекчаване, но не и до оздравяване.

7. Ако някой ми посочва моите помрачения, най-често аз възприемам това като набег. Това, разбира се, може да бъде свързано и с начина, по който става това посочване, но аз не искам това да има значение за мен, та нали всяко открито помрачение е шанс да направя още крачка към свободата. Още едно помрачение – това не е присъда, това е радостно събитие на фронта на работа. Нищо не трябва да бъде скрито, оставено на страна, аз искам да измъкна от себе си всичко гнило максимално бързо и интензивно. И ако когато съм сам със себе си аз все пак успявам да си призная помраченията, то съвместният им разбор често може да се възприеме като осъждане, където всеки “грях” ляга на кантара на моята репутация сред муцуните, т.е. в това общество, чието мнение за мен сега има не по-малко значение, отколкото преди е имало мнението на обикновените хора. И даже в много по-голяма степен, защото страхът от негативна оценка сега е много по-голям от страха от негативна оценка тогава, когато общувах с обикновени хора. Страхът, желанието да скрия помрачението, недоволството от себе си и чувството за малоценност по време на разборите, аз заменям с радост, предусещане на пълното освобождаване от НЕ, което е възможно само в случай, че всички мои помрачения от това място бъдат извадени на повърхността и отстранени.

8. Аз имам нежелание за ситуации, в които възникват НЕ и имам силно недоволство от тези ситуации, в които възникват НЕ. Това е позицията на обикновения човек, на когото са необходими задоволство и спокойствие, но не и свобода. Та нали всички тези “сложни” ситуации са сложни затова, защото в тях се откриват моите помрачения. И на мен ми харесва да търся такива ситуации, да ги създавам, да пораждам радост и предусещане за свобода. Всяка сложна ситуация като рентген показва всичко, което е потиснато и оставено на втори план. Ако аз съм болна как ще се излекувам, ако няма да искам да видя своята болест?

9. Понякога се предавам и започвам да чакам кога ОзВ ще възникнат сами. Не искам да полагам усилия. ОзВ не възникват и аз само укрепвам навика да изпитвам НЕ. Сега имам пределна яснота – ако не полагам усилия във всеки един момент, нищо няма да се промени. Давам си сметка, че единственото препятствие за това е желанието за впечатления, затова постепенно увеличавам интензивността на усилията. Започвам с един мускул по пет минути на ден и така част след чест моето тяло оживява. Нищо, въобще нищо няма да ме доведе до живота, освен усилията, които полагам за укрепването на мускулите, затова е безполезно да търся обиколни пътища и да чакам манната небесна. Трябва да започна да си тренирам мускулите още сега – да започна да полагам усилия точно сега.

10. Понякога възниква страх, че правя не точно това, което трябва, че с всички сили пробивам дупка на неточно място и че моите усилия няма да доведат до резултат. Та аз губя толкова много време за тази борба, а ако не правя нещо както трябва? В този момент ми възниква образа на затвор. Сега не знам как да правя нещо друго, но не мога да се отпусна. Не знам ще мога ли да пробия някога тази стена, която ме отделя от свободата, но нямам избор – или се отдръпвам от стената и продължавам да живея живота на затворник, или продължавам да блъскам. Никой не може да ми даде гаранции, че правя “правилното нещо”. Никой, освен аз самият. Ако това, което правя е съзвучно с моята устременост, то аз ще правя най-абсурдните от гледна точка на моите предишни представи за адекватност действия с пълно отдаване. Озарена мисъл: “Всяка практика, която се изпълнява механично, без стремеж е задънена улица и всяка практика, която резонира с устремеността има шанс за успех.”

11. Ако съм пропуснала някоя НЕ и съм се залепила за нея задълго, то после ми е много по-сложно да разчистя пространството на възприятията. Мога да отстраня тази НЕ, но НФ остава задълго. Колкото повече съм била потопена в НЕ, толкова по-дълго не възниква резултат от усилията ми – ОзВ. Образ: “НЕ плътно заема това място – като бетон, с който са залели всичко.” И аз имам принципиалната възможност да отстраня помрачение с каквато и да тежест с непрекъснати усилия, но засега нямам такова съсредоточаване, че да правя усилия с такава честота, че да измета за няколко мига всичките парчета и парченца помрачения.

12. Когато има физическа болка, винаги възниква желание да оставиш практиката и да заспиш, да забравиш, да получиш впечатления. По този начин аз само укрепвам навика да изпитвам НЕ по време на болка, ставам заложник на дискомфорта и болките в тялото. Лишавам се от възможността да експериментирам със замяната на възприятията в областта на усещанията. Имам предположение, че това е възможно.

Описание на образите, резониращи с усилие:

1. Изваждане на тежък камък от дълбочина (описано е по-горе).

2. Всяка ситуация, в която възникват НЕ и особено, когато те са ярки (ревност, НО, тревожност) е като да попаднеш в буря и за да оцелееш в нея е необходимо непрекъснато яростно да забучваш здрав стълб или кол, който да не можа да бъде пречупен от вятъра на помраченията. С всеки път този стълб става по-здрав.

3. Утвърждаване на власт в бунтуваща се страна. Тълпи безумни самозванци и простолюдие непрекъснато искат да превземат властта на това място. Само да се отпуснеш, дори за секунда – и властта е отнета. В тази страна властта трябва да бъде установявана непрекъснато. Когато има устойчивост в тази власт, аз непрекъснато провъзгласявам закони – закон на безметежността, закон на устремеността, закон на радостта.

4. Меко и непреклонно възвръщане на вниманието, когато няма ярки НЕ и има относително освобождаване от НФ.

5. Лазар – тънък, но непоколебим лъч светлина, който за няколко мита разчиства цялото пространство. Отначало това са около 5-10 святкания в секунда и всяко святкане се съпровожда с моментален изблик на ОзВ, разчистващ пространството на възприятията, а после лъчът става непрекъснат. С това състояние резонира думата “съсредоточаване”. Това много прилича на ситуацията, в която ако аз не мога дълго да гледам някой предмет, защото погледът ми блуждае хаотично и на мен би ми се налагало постоянно да връщам погледа си върху този предмет и отначало за тази цел аз бих се удряла по главата, бих фиксирала главата си, бих покривала с парчета всички останали предмети и т.н. Но ето накрая се е появила възможност просто да го гледам, като меко възвръщам отплаващия към другите предмети поглед.

6. Хвърляне на тигър – при всяко издишване аз събирам всичките си сили и се хвърлям в ОзВ, все едно, че скачам вътре и най-често след 1-2 секунди в ОзВ мен обратно ме засмуква НФ, но след няколко такива хвърляния изходното състояние, от което за правя хвърлянията се променя и на мен ми се удава да скачам в ОзВ вече за по 3-5 секунди. А после ми се удава да фиксирам ОзВ и тогава тактиката се променя – вместо хвърлянията на тигъра аз започвам непреклонно възвръщане на вниманието.

0068. Жерав:

Физически преживявания при отстраняване на силен ВД
При прекратяването на силния ВД и при емоционална полировка често настъпва момент, когато възприятието на пространството изведнъж се променя. Възприемаш “себе си” не като отделно тяло с ясно граници и местоположение, а именно като “това място” – някаква част от пространството без ясни граници и с различни качества.

Какви могат да бъдат тези качества:

- живост, усещане, че това пространство интензивно живее;

- изпълненост;

- наситеност, понякога гъстота;

- разреденост, понякога стремително опустяване;

- концентрирана прозрачност, “кристалност”;

- лекота;

- прохлада;

- топлина;

- мекота;

- пухкавост;

- разтопеност;

- тънка структурност – усещане за изглаждане на някаква зърнистост, грапавина; усещане за тънка коприна, което все повече и повече се усилва, “структурата на пространството” става все по-тънка, става неизразимо тънка. Така както тя може да стане неизразимо мека;

- температура;

- сияние;

- мека или звъняща тишина;

- усещане за изпарение във всяка “точка”;

- усещане за гъдел, сърбеж във всяка “точка”;

- пронизаност/изпълненост с вибрации;

- изпълненост с различни едромощабни движения – надуване/изплуване на мехури, потоци, завихряния.