Скво: Сексуалната неосвободеност

Аз търсех момчета и момичета, за да реализирам всевъзможни сексуални фантазии, но всеки пък това се превръщаше в кошмар, след което на мен наистина ми се повръщаше от секса. Ако аз правех секс с тях без моя любовник, то това въобще не можеше да се нарече секс – аз получавах минимално физиологично удоволствие и максимално отравяне от общуването с личността на моя любовник или любовница. Ако в моите сексуални експерименти участваше моят постоянен любовник, аз не можех да преживея към него тази нежност, която можех да преживявам само насаме с него и сексът преставаше да бъде привлекателен. При това много пъти ми се налагаше да се боря с ревността и това вече съвсем не беше удоволствие – това беше сериозно изпитание.

Удивително е, но чак след няколко месеца подобни експерименти, аз си дадох сметка, че моето сексуално общуване с момчетата и момичетата е дълбоко пропито от НЕ. Първата мисъл, която ми дойде на ум беше, че на мен изобщо не ми е необходим секс с никого, освен с моя любовник, но аз се насилвам да получавам опит, който не ми е необходим, който не искам и затова възникват НЕ. Но след като проанализирах своите сексуални фантазии, аз не можех да не призная, че за мен все пак сексуално привлекателни са и момчетата, и момичетата. Но това, което получавам в реалността абсолютно не ме устройва. Тогава аз проследих всички процеси от началото до края и ми се наложи да направя ред открития, които ме поразиха и които ми показаха тази бездънна степен на моята сексуална несовободеност, която убиваше всички здрави и живи проявления на моята сексуалност.
Развитие на ситуацията:

1. Има определена сексуална фантазия – например, да сваля симпатично момче и да му го смуча пред моя любовник.

2. Възниква желание да реализирам тази фантазия.

3. Щом само видя подходящо момче, аз ВЕДНАГА започвам да изпитвам загриженост, защото знам, че аз искам да правя това, което не е прието да се прави и което може да предизвика НО към мен или да създаде негативно мнение за мен у момчето. Дълго време аз не можех да намеря причината за тази загриженост и когато я намерих, бях поразена от това, че съм живяла в този затвор и че се съм си давала сметка за това: аз съм смятала, че тези форми на секса, които са ми интересни на мен са извращение, болест и мен ме е срам да показвам своята болест на другите хора. Аз смятах, че това е неприлично и позорно за едно момиче – да сваля момче и да му предлага да правят секс без всякакви предисловия и послесловия. На мен това ми харесваше, но аз продължавах да смятам това за порок и извращение. Затова започвах да изпитвам много силни НЕ още в самото начало на запознанството.

4. Когато аз съм отровена от НЕ, желанията не могат свободно да се проявяват. Продължавайки запознанството, аз действах като робот защото вече никаква сексуалност не можеше свободно да се прояви, но аз имах цел и трябваше да я достигна и да видя какво ще излезе от това, да получа опит, да реализирам желанието, което вече не съществуваше. Когато аз съм отровена от НЕ и си давам сметка за това и ти считам за правомерни, моят разсъдък е блокиран и аз ставам напълно механично същество. Именно това ставаше с мен. Аз започвах да разговарям с момчето на теми, които ми бяха абсолютно неинтересни, за да направя запознанството ни прилично поне в началото. Аз не можех да му кажа направо: “Хайде да се изчукаме!”, а трябваше да поговоря с него, да се поразходим и т.н. Та нали той можеше да си помисли, че съм нимфоманка! Затъпелият ми разсъдък веднага намираше оправдание на това поведение – запознанството трябва да се направи романтично и интригуващо. Така не е интересно – веднага да се чукаме. Но всъщност не получавах никаква романтика, а бях отровена от загриженост и безпокойство.

5. Аз моментално изтиквах от съзнанието си всички фактори, които биха могли да попречат на реализацията на целта, като упорито не забелязвах качествата, които за мен са неприемливи в сексуалния ми партньор. Ако си давах сметка за това, че у човека, с когото общувам има такива качества като гнусливост, презрителност, болезнено отношение към секса, аз веднага бих прекратила общуването си с него. Но да направиш това е страшно, трябва да съответстваш на правилата на приличието. Не бива ей така да обидиш човек. Страшно е да предизвикаш към себе си НО.

6. Настъпва момент, когато разговорът преминава на тема личен живот и тук загрижеността ми разцъфтява. Налага ми се да обяснявам, че аз имам постоянно момче, но това нищо не значи, защото имаме свободни отношения и той само се радва ако при мен се появи още някой. Но за не просто казвам това, аз се оправдавам за това, че ние имаме такива отношения, та аз знам, че цялото общество ще ни мисли за извращенци, които искат само да удовлетворят похотта си. Аз се оправдавам без да си давам сметка за това. Всяко момче ме питаше за ревността, за истинската любов и аз казвах, че няма никаква ревност, че можеш да обичаш не само един човек, че на моето момче му харесва да гледа как правя секс с друго момче и т.н.

7. Разговорът преминава към конкретно предложение – да направим тройка. Винаги срещах нежелание от страна на момчетата и веднага започвах да се оправдавам – аз не те притискам, не те принуждавам. Беше ме страх, че той ще си помисли, че аз съм кучка, че го притискам и ще изпита неприязън към мен. Много е страшно да предизвикаш НО и най-важното – това НО ми се струва правомерно. А как още може да се отнася към един “извращенец” нормалният човек? Блокираният разсъдък намира обяснение и на такова импотентно поведение – не бива да се плаши момчето, трябва меко да се води към това, което искам от него.

8. Тогава аз се съгласявам да правим секс с момчето само двамата, като съм уверена, че това е моят свободен избор, че щом не ми се е удало да реализирам онова желание, което съм имала, аз ще обогатя сексуалния си опит, ще реализирам механичното си желание да се чукам със симпатични момчета. А аз изтиквам от съзнанието си това, че аз вече нямах желание да се чукам със симпатични момчета и в резултат аз потискам живо желание и изпадам в помрачение, тровя се с тъпота и НЕ.

9. Разбира се, този секс, който получавам е истинско помрачение. Аз не мога правя това, което искам, защото аз нищо не искам. Аз просто се чукам механично и не мога да стана и да си тръгна тогава, когато ми хрумне. Аз си казвам, че продължавам да се чукам, защото може би сега всичко ще се промени и аз ще успея да получа удоволствие. Но това никога не става. Нито веднъж не се случи така, че да спра да правя секс преди момчето да е свършило. Аз не можех така да го разстроя. Но и на това се намираше оправдание – страхотно ще бъде да видя как той ще свърши.

10. В крайна сметка аз правех заключение – сексът с други момчета е ужасен, на мен изобщо не ми се иска такъв секс, повръща ми се от такива импотенти. В резултат моята сексуалност биваше потискана по най-жесток начин и бавно, но сигурно умираше.
Списък на ситуациите, в които се появява закрепостеност (неосвободеност):

1. Аз не мога веднага да кажа а момчето, че искам да се чукам. Аз трябва да съблюдавам поне някакво приличие, за да не ме помисли за нимфоманка.

2. Аз не мога веднага да се разделя с него, ако той прояви явно нежелание за тази форма на секс, която ми е интересна на мен. Страх ме е да се покажа като кучка, страх ме е да проявя жестокост по отношение на другите.

3. Не мога да изразя НО към момчето, ако по прояви нездрава реакция на моето предложение (например, моето последно момче заяви, че видът на мъжко тяло предизвиква у него гадене). Аз считам неговата реакция за оправдана, напълно зврава, а своите желания – за извратени.

4.В ситуациите, когато момчето не проявява никаква негативна реакция, аз не мога да поставя ултиматум – или тази форма на секс, която ме интересува, или – аста ла виста. Страх ме е да предизвикам агресия. Аз мисля, че хич не е хубаво да се оказва такъв психологически натиск.

5. Аз не мога да не му дам да заспи, ако вече сме се оказали в леглото. Страх ме е да предизвиквам агресия, недоволство, НО.

6.Аз не мога да се спра в момента, в който поискам. Страх ме е да предизвиквам НО.

7. Аз не мога да кажа, че не ми харесва сексът с него. Страх ме е да предизвиквам НО.

8. Не мога да настоявам за това той да прави само това, което искам. Аз изпитвам загриженост, постоянно мисля за това, как да не предизвикам у него НЕ.
Концепции, поддържащи неосвободеността:

1. “Нестандартните форми на секс са извращение, НО към тях е правомерно”.

Възражения:

• Удоволствието си е удоволствие и ако в нечия глава това удоволствие е “мръсно” и непристойно, то това означава само едно – този човек не се е освободил от своите концепции.

• Аз съм абсолютно убедена в това, че всеки човек, който е отстранил НЕ и е разсеял концепциите, ще получава удоволствие от някои от тези форми на секса, които е смятал за извратени, докато е бил помрачен.

• Ако мога да получавам удоволствие от различните форми на секса, то това означава само едно – аз съм освободена в получаването на удоволствия.

Антиконцепция – не аз съм болна, а тези, които смятат някакви форми на секса мръсни и извратени.
2. “Ако аз свободно “давам” на всяко момче, което ми хареса, аз съм порочно момиче и заслужавам пренебрежително отношение.”

Възражения:

• Ако имам желание да изям един портокал, аз взимам портокала и го изяждам. Аз не изпълнявам никакви ритуали, ако нямам желание за това. Защо да не мога да действам по същия начин при реализацията на сексуалните си желания?

• Ако някое момиче активно и свободно се проявява в реализацията на друг вид удоволствие (постоянно да си намира нови приятелки или да разучава нови и нови танци), то това ще предизвика само симпатия. На какво основание едно удоволствие се смята за порочно, а друго – не?

• Ако момчето изпитва пренебрежение и погнуса към това момиче, което свободно прави секс с различни мъже, то това значи, че то е помрачено. Пренебрежението и погнусата са само негови НЕ, които го тровят, но по никакъв начин не отразяват случващото се.

Антиконцепция – ако мога свободно да проявявам своите сексуални желания, това означава само едно – че аз съм свободна, аз съм преодоляла своите комплекси и забрани.

Възражения:

• Когато поставям ултиматум, аз не проявявам никакво насилие. Аз предлагам на момчето да получи удоволствие и ако то не иска или не може да получи такова удоволствие, то то си продължава по неговия път, а аз по своя.

Антиконцепция – в дадената ситуация ултиматумът не е форма на насилие, а искрено следване на своите желания.

• Ако аз встъпвам в сексуален контакт от всякакъв род по взаимно съгласие и желание, аз при всички случаи му доставям удоволствие. Не съм подписвала с него договор, нищо не му дължа и съм свободна да му доставя удоволствие в тази форма и тази степен, в която ми си прииска.

• Ако това удоволствие не оправдае очакванията му и той изпита НЕ, то това е негово помрачение. Защо неговите помрачения трябва да ме ръководят?

Антиконцепция – аз съм свободна да правя само това, което искам. Ако не постъпвам така, моите желания ще бъдат потискани и ще умират.

Не виждам смисъл в разглеждането на тази концепция в дадената статия.

Антиконцепцията е проста – няма значение какво ще си помисли той за мен, има значение искреното следване на своите желания.
Здрава реализация на сексуалното желания:

• Ако мен ме възбужда следната ситуация: приближавам се към някое момче на улицата и му предлагам да се чукаме, то аз постъпвам именно така. Аз не започвам с него разговори за времето, не отивам с него на кино, не се опитвам да се правя на добро момиче.

• Ако момчето реагира крайно негативно на предложението ми да направим тройка, аз свободно изразявам своето мнение по повод на неговата реакция: той просто е импотент и страхливец, който не е способен да преодолее своите комплекси и забрани, а аз не мога да търпя страхливци и импотенти, така че той може да върви на майната си. Да, именно така ми харесва да се проявявам по отношение към страхливите и импотентните.

• Мога да възбудя момчето така, че то много да иска да ме изчука, а после да му поставя условие – ако искаш продължение, ще се чукаме пред моя любовник.

• Аз правя само това, което искам и точно толкова, колкото искам. Това отравяне, което настъпва в резултат на несвободни действия е подобно на смъртта. За мен не трябва да има значение – свършил ли е той или не, достатъчно ли удоволствие е получил или не – аз спирам тогава, когато поискам.

• Ако аз не получавам удоволствие от секса с него, аз свободно му го казвам.

2. Безпристрастност. Да няма предпочитания какво да фиксираш – ти фиксираш това, което възприемаш, все едно, че наблюдаваш абсолютно чужди за теб обекти. Безупречен механизъм, който фиксира всичко, което вижда, без да украсява и без да омаловажава. Да няма удовлетворение от собствените отговори, от собствените изследвания, всичко да се подлага на съмнение, да се постига по-голяма яснота, по-голяма чистота, по-голяма лекота, свежест във всички разсъждения, фиксации и анализи.

3. Упорство. Ако аз си поставя задача – аз я решавам. Аз си поставям такива задачи, които сега резонират с радостта и Устремеността. Тези задачи не бива да бъдат нито твърде сложни, нито твърде леки. Те трябва да бъдат сложни, но изпълними. Всяка нерешена задача нанася удар по моето упорство. Всяка решена го укрепва.

4. Безжалостност. Съжалението – това е основното нещо, което като лепило ме залепва за помраченията. До тогава, докато се самосъжалявам, аз няма да мога да се откъсна от своите помрачения, няма да мога да ги призная, даже няма да мога да ги видя, защото всичко е пропито от самосъжаление. Затова най-напред, когато възникват НЕ, особено такива тежки за отстраняване като ревност, ЧСЗ и страх, аз сканирам себе си за наличие на самосъжаление и първо отстранявам именно него, като заемам позицията на безпристрастен хирург по отношение на самата себе си – “на мен ми е все едно, че на теб сега ти е толкова зле, няма да умреш от това, така че престани да мрънкаш и се захващай за работа, пораждай ОзВ, колкото и нереално да ти се струва това сега.

5. Симпатия към муцуните, към ОзВ, настойчиво и страстно желание да изпитваш симпатия + безпрекословно отстраняване на НО.

6. Радост от самотата. Готовност във всеки един момент да останеш в пълна самота за неопределено време, без всякакви очаквания. Докато се боя да остана сама, докато разчитам на това, че има някой, който да ми даде съвет в трудна минута, да ме ободри с ласкава дума, да ми проясни нещата и т.н., аз не съм освободена нито обладанието, нито от страха от загуба. Аз мога да не забелязвам тези помрачения, защото когато няма “напрегнати” ситуации, тази помрачения присъстват в вид на едва забележим фон, над който бушуват ПЕ и НЕ. Само тогава, когато няма да се страхувам да остана сама, когато самата мисъл за това, че ще остана сама започне да предизвиква радост и предусещане на пътешествието на съзнанието, само тогава ще мога да бъда адекватна (т.е. няма да изпадам извън преживявянията) в общуването с други хора, в това число и с муцуните.

7. Яростност. За отстраняване на помраченията не е достатъчно само упоритост, за истински пробив са необходими свръхусилия. Най-често зад предела “повече не мога да полагам усилия”, “нищо не става” се намира освободеността от помраченията. За да преодолея тази граница е необходима яростност, да излезнеш от кожата си, да изцедиш от себе си и последните си сили и когато вече нямаш капка сили да намериш още и още.

8. Внимателност. Отстраняването са нежелателните навици е най-простия и достъпен начин да се развие това качество. Трябва да се избират такива навици, които се повтарят всеки ден по много пъти. Може да се взимат за отстраняване по няколко навика едновременно. Към момента, когато те се изчерпат, твоята внимателност вече ще бъде тренирана. Може не само да отстраняваш наличните навици, но и да си измисляш нови такива, например, да пишеш буквата “а” по определен начин, да стъпваш само с десния крак на ескалатора, да затваряш капака на тоалетната и т.н. Най-ефективно се отработва внимателността когато се следи употребата на определени думи, мимики, жестове и т.н. Например, опитай да отстраниш всички паразитни думи. В речта на всеки човек те са няколко десетки, при това те се стремят така органично да се впишат, че ще ти потрябва много изострена внимателност, Без натренирана внимателност никога няма да ти се удаде да отстраниш дребните помрачения, които буквално пронизват целия живот, например дребни НО. Независимо от това, че са “дребни” по амплитуда, та безнадеждно затварят пътя на Преживяванията.

9. Непримиримост към помраченията. Аз съм свикнала да изпитвам НЕ, свикнала съм да се разпадам в хаотични отвличания. Ако нямам ярки НЕ, ако мога да получавам впечатления, аз се примирявам и умирам. Аз мога за няколко часа да залепна със слаб НФ, със светлосиво състояние и даже с НЕ. Не си давам сметка за това, че всяко помрачение, даже най-слабото ме отдалечава от ОзВ и Преживяванията. Колкото е по-силен НФ, толкова по-слаба е непримиримостта, така че емоционалната полировка е средство за достигане на непримиримост към помраченията.

10. Желание за изследване. Докато в мен няма интерес към изследването, за не се занимавам с истинската практика, а се занимавам с нея формално, за да изпитам задоволство, измъквам се от сивотата или правя впечатление на себе си и другите, но не се боря за освобождение. Желанието за изследване се появява в резултат от ясното различаване, което на свой ред не е възможно докато има концепции, така че тренировката за постигане на ясно мислене е път към желанието за изследване.

11. Разсъдъчна яснота. Разбор на концепциите + практика на механичната замяна.

12. Преданост. В каквито и лайна да се забърка муцуната, колкото и ужасно да ми се стори това, което муцуната прави сега, аз искам да изпитвам симпатия към тези възприятия, които са ми симпатични в тази муцуна, не искам да изпадам в отчуждение. Искам да се боря за ОзВ на муцуната до последно – докато муцуната сама не ме прати да вървя по дяволите. Пораждането на симпатия към ОзВ + отстраняването на НО към помраченията - това е пътят към предаността.

13. Способност за съсредоточаване. Трябва да се започне от малкото – да си поставиш задача да отстраняваш хаотичните отвличания (ХО) за 10 секунди, но това трябва да бъде стопроцентово, безупречно отстраняване на ХО – т.е. нито едно ХО не трябва да продължава повече от 0.5 секунди. Съсредоточаването се постига чрез отстраняването на всички видове помрачения и чрез придобиване на опит в преживяването на ОзВ, защото съсредоточаването, което ме интересува – това липса на отвличания от най-привлекателното за дадения момент възприятие – ОзВ, а отвличането е проявление на помрачение.

0078. Скво:

Първи опит за поминутна фиксация (ПМФ)
Задачата се състои в това всяка минута да оценяваш своето състояние по скалата на интензивността. Бо ме посъветва да пробвам тази практика в продължение на един час. Той не ми каза, какво именно има предвид под интензивност, затова реших това самостоятелно – ще оценявам интензивността на ОзВ по скалата от 0 до 10. Нулата означава липса на ОзВ, 10 - максимална интензивност от моя опит.

Съветът на Бо веднага предизвика в мен недоволство – аз си помислих, че такава практика ще изисква от мен твърде много усилия, а на мен ми се искаше да пребивавам в задоволство и да се занимавам с интензивна (според моите представи) практика по 5-10 минути на час. Аз разбрах, че не мога да пренебрегна съвета му, защото това ще означава край на практиката, пък и аз имам опит, че следването на съветите на Бо винаги ме е довеждало до интересни открития, ако ги следвам искрено и полагам интензивни усилия, за да изпълня съвета точно и не формално.

Аз бях на плажа и около един час отлагах изпълнението на тази практика. В процеса на фиксация у мен се роди желанието да си водя бележки, макар това да не се явяваше част от практиката.
1-2

Търкалям се в сива локва, няма яркост и интензивност на възприятията.

2-3

НО към Бо за това, че сега трябва постоянно да си гледам часовника.

Желание да разделя тази практика на две части по половин час. Недоволство (Ндв) – няма да мога да лежа толкова на слънце, а да отида да се изкъпя също няма да мога, защото ще ми се наложи да си сваля часовника и ще пропусна времето.

4-1

Ндв – 7, 2сек. усилия – сиво състояние.

6-3

Аз мога просто да отида до водата бързо да се топна, за да не ми е толкова горещо и да се върна към практиката без пропуск.

7-0

Ако интензивната практика предизвиква у мен такова недоволство, то може би на мен не ми трябва друго, освен забрава и задоволство?

Не успявам за такова кратко време да се съсредоточа върху нищо, суета.

9-0

Бо ми е дал тъп съвет. НО към Бо не е отстранено. Такава практика не позволява да се съсредоточиш върху нищо, аз не мога да породя ОзВ, защото постоянно трябва да помня за времето, да си гледам часовника, за да не пропусна края на минутата.

ЕП – 10 акта, 3-4

Мътилката от дъното като че се вдигна и сега аз мога да виждам своите помрачения като на длан.

Нежелания да слагам “0”, имам предпочитания. Макар практиката да не предвижда обезателно полагане на усилия и може просто да се фиксира това, което е в момента, моето ЧСЗ не ми позволява за пиша нули една след друга, затова спазматично започвам да правя нещо.

11-1

12-4

13-4

14-3

15-2

16-4

17-2-3

Желание да предявя към Бо претенции: “изгорях заради теб, защото можех да лежа само по корем и ми се наложи да лежа цял час в една поза” (това, разбира се, са глупости, защото аз не можех да изгоря по принцип, бих могла във всеки един момент да отида в някои кафене или вкъщи – където няма никакво слънце и жега); “получих заради теб топлинен удар”; “не можах да се занимавам с това, което ми е интересно в практиката, защото вниманието ми беше приковано към часовника”.

18-0

19-0

Изблик на самонаблюдение – аз като че успях да се откъсна от това страдащо тяло и да се погледна отстрани. Смешно е – моята личност, която жадува задоволство и успокоеност се мята като смок в тиган, поради това, че не може да прави това, което наистина иска да прави сега. Хазартен интерес – какво ще стане по-нататък, кой кого?

21-0

Потискан бяс. Желание да кажа на Бо, че това е неудобна практика, че не виждам в нея никакъв смисъл, ама няма го просто в нея.

22-2

23-0

Ако точно сега не започна да пораждам яростност, ще пукна от отчаяние.

24-3

Когато току-що съм фиксирала, възниква облекчение – още малко и мога да се отпусна, има още време, за да не мисля за това минала ли е минутата.

26-2

27-0

Яснота – и аз самата съм змия. Може би дори най-лъжливата.

28-0

Оказва се, наоколо има свят, а се само тефтер, часовник и гонитба на минути.

Моето желание да бъда свободна е нищожно. При всяка мисъл за заниманията с ПМФ всеки ден, аз дори не се опитвам да помисля за това как да преодолея своето ярко нежелание (8-9) да правя това, аз търся удовлетворяващи ме мен самата оправдания, за да не го правя, но при това някак си да не се считам за слаба. Искам да убедя себе си в това, че тази практика е неефективна, че тя е води до освобождаване, готова съм да се самозалъгвам, да лъжа и другите, само и само да остана в своето задоволство.

31-2

ЕП – 5 акта.

ЕП, без да ги броя.

Желанието да се наслаждавам на неуспеха на муцуната, към която изпитвах НО бързо изчезна. НО се самоотстрани.

35-3

36-2

Впечатления, гледам момчетата.

Бесът се стопява, времето върви бързо, наближава краят на часа.

38-1

39-1

Това е някаква гадинка на това място (НО, бяс, желание за впечатления, отчуждение, претенции) и тя така ясно се вижда в резултат на тази практика. Радост. Устременост, проблясъци на преживявания.

40-4

Отстраних желанието да изпълнявам тази практика по-малко от час. Яснота – ефектът от нея може и да не се прояви, ако не последвам съвета на Бо. Аз исках да пратя по дяволите съвета му, но това е неприемливо помрачение.

Времето тръгна по-бавно.

42-3

Успокоих се, умиротворение.

Настъпваща от всички страни стихия.

Радостно желание да се занимавам с тази практика всеки ден по един час.

Ндв продължава да възниква, но то е престанало да бъде главен играч на сцената.

44-1

45-1

Настъпваща мощ, непоколебима опора47-3

Спомен за ОзВ от детството – лято, сутрин, яркосиньо небе, слънце, детски утреник, звъняща радост, безгрижие.

48-4

49-3

50-2

51-1

52-3

Озарена мисъл – само с такива усилия мога да се измъкна от това блато към свободата, а аз не искам, не искам така да се напрягам.

54-2-0

Хаотични отвличания – кореспонденция, НО.

56-3

Желание (4) часът да свърши.

57-3

Светът е станал друг, все едно, че всички възприятия са станали еластични и обемни. 95% от времето вниманието ми беше съсредоточена върху възприятията на това място.

Когато пиша, настъпва спад на ОзВ, приближавам се към “нищо не се случва”.

59-0

Фантазии за това, че от това ща стане интересен отчет.

Самодоволство, желание Бо да ме похвали.

Щях ли всеки ден да правя ПМФ, ако бях сама, ако нямаше никого, на когото бих могла да разкажа за резултатите? Стремително угасване на желанието да правя ПМФ.

Няма радост от края на практиката.

1. Аз не искам интензивна практика, аз искам задоволство и забрава и това желание е толкова силно, че аз съм готова да потъна в НО към Бо, да го обвиня в това, че неговите практики са глупави и не водят до нищо. Аз съм слаба.

2. Аз не зная, щях ли да полагам усилия даже с такава нищожна интензивност, като тази сега, ако нямаше да ми се налага да се отчитам пред някого.

3. Първата реакция на това, което на мен не ми харесва е НО, претенции, отчуждение, желание да “удавя” всичко и всички, които застават на пътя на моето удоволствие. ПМФ ясно извади на показ този динозавър в мен, който Бо постоянно ми посочва. Аз съм лъжлива – говоря едно, позиционирам се като човек, изпитващ симпатия и стремеж към истината и всячески се опитвам да се опазя от това чудовище, което е готово да всичко живо наоколо.

4. В процеса на практика спонтанно се появиха ОзВ и отблясъци на преживявания. Няколко пъти възникна радостно желание да направя тази практика ежедневна. Има яснота в това, че ПМФ може кардинално да промени живота ми.