Съдържание: 2 мисия и визия за дейността на министерството на външните работи



страница14/19
Дата30.07.2018
Размер3.37 Mb.
1   ...   11   12   13   14   15   16   17   18   19

Подготовка на българското участие в проведени заседания на Съвет „Общи въпроси”

За подготовката на българското участие в заседанията на Съвет „Общи въпроси“, дирекция „Политики и институции на ЕС” в Министерството на външните работи отчиташе информацията, постъпваща от Постоянното представителство на Република България към ЕС, от ресорните дирекции на МВнР, от компетентните български министерства и ведомства, от посолствата на България в държавите членки на ЕС, както и от посолствата на държавите членки на ЕС в София.

През 2017 г., от дирекция „ПИЕС” бяха подготвени заседанията на Съвет „Общи въпроси” на – 23-24 януари, 7 февруари, 7 март, 25 април, 16 май, 20 юни, 25 септември, 17 октомври, 20 ноември и 12 декември. На тези заседания българската страна бе представлявана от заместник министър-председателя по подготовката на българското председателство на Съвета на ЕС-2018, и в последствие от заместник министър-председателя по правосъдната реформа и министър на външните работи.

Дирекция „ПИЕС” съвместно с други компетентни дирекции в МВнР подготвяше необходимите проекти на изказвания по темите от дневния ред на съответното заседание, както и аналитични, информационни и справочни материали. Подготвени бяха и докладите за и от заседанията, както и проектите на позиции на българската страна, за внасяне от заместник министър-председателя по подготовката на българското председателство/Министъра на външните работи за одобрение от Министерския съвет.

През отчетния период Съвет „Общи въпроси”, подготвяйки заседанията на Европейския съвет, проведе предварително обсъждане по темите за неговите заседания. Приети бяха и решения от законодателен характер, съгласно правната уредба на Съюза.

Двустранни консултации по въпросите на ЕС

Двустранните консултации по въпросите на Европейския съюз (на всички равнища) бяха част от дейностите, допринасящи по най-ефективен начин за реализиране на националните интереси по важни за страната въпроси. Те се осъществяваха в рамките на двустранни визити на ниво президент, министър-председател, министър на външните работи, както и самостоятелно – на равнище министър, ресорен заместник-министър, генерален директор по европейските въпроси, постоянен секретар и директор на дирекция.

Дирекция „Политики и институции на ЕС” в Министерството на външните работи бе пряко ангажирана с организирането и провеждането на двустранни консултации с практически всички държави-членки на ЕС, във връзка с подготовката за предстоящото Българско председателство на Съвета на ЕС през 2018 г.

МВнР допринасяше с аналитични, информационни и справочни материали по европейски въпроси за срещи и посещения на високо и най-високо равнище. В тази насока, следва да се подчертае, че през този период европейската тематиката беше основна тема практически на всички срещи, проведени в и извън страната.


Принос към политиката на разширяване на ЕС

През 2017 г. МВнР продължи да участва активно във формулирането и подсигуряването на последователност в българските национални позиции по преговорния процес с Черна гора и Сърбия. МВнР ръководеше и координираше съгласувана политика, както и своевременното разработване и одобрение на националните рамкови позиции по главите, разглеждани в рамките на работна група „Разширяване и страни, преговарящи за членство” към Съвета на ЕС.

На 8 декември 2017 г. дирекция „ПИЕС” организира и проведе в МВнР присъствено заседание на Работна група № 30 „Разширяване на ЕС” към Съвета по европейски въпроси при МС. На срещата бе взето решение ресорните ведомства да започнат предварителен анализ на предстоящата работа по Р Македония и Албания, предвид очакваната през първата половина на 2018 г. препоръка от страна на ЕК за започване на преговори с двете страни, с цел по-доброто разбиране на политическия контекст и осигуряването на адекватна защита на националните интереси на възможно най-ранен етап от преговорния процес.

В контекста на промяната в графика на публикуване на Стратегията по политиката на разширяване и Годишните доклади за напредъка по страни, през 2017 г. т.нар. „Пакет по разширяване” на ЕК не бе представен. Следващият Пакет се очаква през м. април 2018 г., в рамките на Българското председателство на Съвета на ЕС. Промяната бе предприета с цел координация с Програмите за икономически реформи на страните от Западните Балкани и Турция, които традиционно се приемат през пролетта.

Развитие на преговорния процес по страни

Черна гора: Динамиката през 2017 г. бе по-слаба, тъй като отварянето на оставащите глави е обвързано с изпълнение на определени критерии и показатели. На Междуправителствена конференция на 20 юни 2017 г. бяха отворени преговорни глави 1 „Свободно движение на стоки“ и 22 „Регионална политика и координация на структурните инструменти“, а глава 30 „Външни отношения“ бе временно затворена. Още две глави бяха отворени през декември 2017 г. – гл. 2 „Свободно движение на работници“ и гл. 3 „Право на установяване и свободно предоставяне на услуги“. В допълнение, през м. юни 2017 г. Черна гора стана пълноправен член на НАТО, с което постигна един от стратегическите приоритети на външната си политика. България активно подкрепяше геостратегическия избор на Подгорица за присъединяването й към Алианса.

Сърбия: През 2017 г. продължи процесът на разглеждане на скрийнинг докладите по отделните преговорни глави, като такива бяха одобрени по всички глави без гл. 31 „Обща външна политика и политика за сигурност“. Сръбската страна осъществи сериозен напредък в преговорния процес. През първата половина на 2017 г. бяха проведени две Междуправителствени конференции. През февруари гл. 26 „Образование и култура” бе отворена и временно затворена и бяха открити преговорите по гл. 20 „Предприятия индустриална политика“. На междуправителствена конференция на 20 юни 2017 г. в Люксембург яха отворени преговорни глави 7 „Право на интелектуалната собственост“ и 29 „Митнически съюз“. По време на Естонското председателство на Съвета на ЕС бяха отворени още две глави – гл. 6 „Дружествено право“ и гл. 30 „Външни отношения“. По отношение на ключовите глави, свързани с върховенството на закона и с нормализацията на отношенията между Белград и Косово обаче са необходими допълнителни усилия от сръбска страна. Само така динамиката на преговорния процес може да бъде запазена и през Българското председателство на Съвета на ЕС.

Турция: През 2017 г. преговорният процес с Турция практически бе замразен, което се дължеше на влошаването на ситуацията с върховенството на закона и основните права в страната, както и на напрежение в отношенията между Анкара и някои държави-членки на ЕС. След опита за държавен преврат от 15 юли 2016 г. и въведеното в Турция извънредно положение, което бива периодично подновявано, не се разглеждат нови преговорни глави. Сред държавите-членки на ЕС няма консенсус по отношение на продължаване на преговорния процес. Бе взето и решение за намаляване на отпусканите средства за Турция по Инструмента за предприсъединителна помощ и насочване на основната част от финансирането към проекти в подкрепа на гражданското общество.

Същевременно, сътрудничеството ЕС-Турция по въпросите на миграцията дава положителни резултати. През май 2017 г. двете страни потвърдиха желанието си за съвместна работа в областите от общ интерес и възобновиха диалога по политическите, енергийните, търговските въпроси и борбата с тероризма.

България продължи да насърчава поддържането на диалога с Турция на всички нива и развитието на отношенията ЕС-Турция на прагматична основа.



Подготовката на Република България за поемане на председателството на Съвета на ЕС

През 2017 г. Министерството на външните работи участва активно при подготовката и провеждането на преговорите между Естония, България и Австрия за съставяне и допълване на текста на програмата на Триото председателства на Съвета на ЕС (1 юли 2017 г. – 31 декември 2018 г.), както и в последвалия процес на съгласуването й, в рамките на националния координационен механизъм по европейските въпроси. Компетентните дирекции в МВнР участваха редовно във всички заседания на Съвета по европейски въпроси и представяха необходимите информационни и аналитични материали при обсъждане на теми, свързани с подготовката на Българското председателство. Съществен елемент е участието на МВнР при идентифициране, формулиране и развитие на приоритетите на Българското председателство и на „триото“ Председателства. МВнР е основен автор на частите с външнополитическо измерение от тези документи. Дирекциите в МВнР са захранвали редовно администрацията на Министерския съвет, други министерства и ведомства, Президентството, Народното събрание, с информационни и аналитични материали (включително и по Българското председателство) за подготовка на срещи и посещения на високо ниво както в страната така и зад граница.

В тази връзка, МВнР допринесе за подготовката на последния кръг от преговори между държавите от председателското Трио, който се проведе в София на 31 май 2017 г. и бе председателстван от г-жа Лиляна Павлова, министър и основен координатор за Българското председателство на Съвета на ЕС през 2018 г. В рамките на тези преговори бе приет и окончателният вариант на Програмата на Триото. След приемането му, МВнР изготви предложения за външнополитически приоритети по време на Председателството, които да бъдат включени в Програмата на Българското председателство на Съвета на ЕС през 2018 г.

В контекста на подготовката на Българското председателство на Съвета на ЕС бяха проведени серия от двустранни консултации по актуалните въпроси от дневния ред на ЕС. Консултациите спомогнаха за координиране на взаимодействието по основните политически въпроси по време на Председателството.

МВнР участва активно при изготвянето и актуализирането на Календара на предстоящите събития по време на Българското председателство, като своевременно предостави информация за: броя на събитията от компетенциите на МВнР; наименованието на отделните събития; категорията на събитията; дата и период на провеждане; брой участници; брой делегации; режим на превод.

В допълнение, МВнР координира и изготви План-график за заминаване на допълнително командировани служители от другите ведомства в Постоянното представителство на Република България към ЕС в Брюксел.

Също така бе предложено привличане на служител от Европейската комисия към екипа на ППРБЕС по време на Председателството, с експертиза в областта на разширяването и преговорите за членство. Предложението е позовано на предстоящото публикуване на следващия Годишен пакет по разширяването по времето на нашето Председателство.

През отчетния период дирекция „ОВППС на ЕС“ участва в изготвянето на приоритетите на Българското председателство на Съвета на ЕС, в частта външна политика. Предоставен е принос както за националната програма, така и за проекта на Програма на Триото. Предоставено е становище и по предложения проект на програма на Триото. Дирекция „ОВППС на ЕС“ изпълнява координационни функции по отношение на осъществяване на Председателство на ЕС в трети страни, както следва: Иран, Монголия, КНДР, Кувейт и Катар. В тази връзка бяха предприети действия, съвместно с компетентните дирекции и посолства, за идентифициране на нуждите на съответните посолства за осъществяване на местното Председателство. След референдума в ОК беше взето решение ОК да не осъществява местно председателство, което автоматично постави на дневен ред необходимостта от поемане от страна на България на местно председателство на Естония (която няма посолства в нито една от изброените 5 държави). Съвместно с ЕСВД бяха идентифицирани държавите, в които България ще поеме местното председателство и от името на Естония – Иран, Монголия и Кувейт (местното председателство ще бъде за период от 1 година в Иран и Кувейт и до ноември 2017 г. в Монголия).



Преговори между ЕС и Обединеното кралство за напускане на Съюза („Брекзит“)

МВнР предприема всички необходими действия за защита на националния интерес и на правата на българските граждани във връзка с оттеглянето на Великобритания от ЕС. Във връзка с официалното уведомление за оттеглянето й от ЕС, внесено в Европейския съвет на 29 март 2017 г., със заповед на заместник министър-председателя по подготовката на Българското председателство на Съвета на ЕС – 2018 № Р-77-04/04.04-2017 г. в рамките на Съвета по европейските въпроси беше сформирана работна група по въпросите на „Брекзит” (РГ 37) с ръководители директорите на дирекция „Политики и институции на ЕС” в МВнР и дирекция „Координация по въпросите на ЕС” в Министерския съвет. Задачите на работната група са да разработва и предлага на СЕВ проекти на позиции и други документи във връзка с преговорите между ЕС и Великобритания. В рамките на работната група беше изготвен актуализиран секторен анализ на въздействието на „Брекзит” върху България, който подлежи на постоянна текуща актуализация.

От януари 2017 г. в рамките на МВнР функционира вътрешноведомствена работна група по въпросите на „Брекзит” (ВВРГ), председателствана от заместник-министъра по европейските въпроси и с участие на всички специализирани дирекции в структурата на министерството. Основните задачи на вътрешноведомствената работна група са да следи външнополитическите аспекти на оттеглянето на Великобритания от ЕС, вкл. глобалните, регионални и локални процеси в тази връзка.

Във връзка с организацията на работата в рамките на Съвета, по преговорите по оттеглянето на Великобритания от ЕС, беше създадена специализирана структура във формат ЕС27, която обхваща всички нива на процеса на вземане на решения: ад хок Работна група (чл. 50), , КОРЕПЕР (чл. 50), Съвет „Общи въпроси“ (чл. 50) (СОВ чл. 50) и Европейски съвет (чл. 50).



СОВ (чл. 50) и Европейски съвет (чл. 50)

Заседанията на СОВ чл. 50 подготвят тези на Европейския съвет (чл. 50), в съответствие с насоките на Европейския съвет и указанията на Съвета за водене на преговорите.

На 29 април 2017 г. 27-те лидери от ЕС проведоха първата среща на върха във формата Европейски съвет (чл. 50), след като Великобритания официално задейства член 50. Те единодушно приеха насоките за преговори, в които бе установена тяхната рамка и бяха определени основните принципи и позиции на ЕС.

На 22 май СОВ (чл. 50) прие решение за разрешаване на започването на преговорите за излизането на Великобритания от ЕС. Решението също така определи Европейската комисия (ЕК) за преговарящ от страна на ЕС. Съветът прие и указания за водене на преговорите (мандат за Комисията), предназначени за първия етап на преговорите. Целта на преговорните директиви е контролирано/регулирано оттегляне на Великобритания. Преговорният процес е разделен на две фази. През първата фаза трябва да бъде постигнато споразумение по три приоритетни области: права на гражданите, финансово споразумение и отношенията на остров Ирландия.

Освен това беше прието и решение за създаване на ад хок работна група, която да подпомага Съвета и Корепер по въпроси, свързани с излизането на Великобритания от Съюза. Ад хок работната група (чл. 50) в Съвета e с постоянно председателство от Генералния Секретариат на Съвета (ГСС). Функцията и задачите й обхващат – подпомагане на държавите-членки в постигането на единни преговорни позиции, както и на дейността на Съвета и КОРЕПЕР при провеждането на преговорите с Великобритания, в съответствие с насоките на Европейския съвет и указанията на Съвета за водене на преговори.

В рамките на СОВ (чл. 50) на 20 юни 2017 г., Съветът беше информиран от Комисията за първия кръг от преговорите по оттеглянето на ОК от ЕС. Министрите обсъдиха актуалното състояние на преговорите и бъдещите действия. Успоредно със заседанието на Съвета, министрите от ЕС27 обсъдиха процедурата за вземане на решение относно преместването на двете агенции на ЕС, които се намират в ОК, която беше одобрена от лидерите на ЕС27, в рамките на Европейския съвет (чл. 50) на 22 юни 2017 г.

На 20 ноември в рамките на СОВ (чл.50) се проведе гласуване за преместването на двете децентрализирани агенции на ЕС със седалище Лондон – Европейската агенция по лекарствата (ЕМА) и Европейския банков орган (ЕБО). За ново седалище на ЕМА беше определен Амстердам, а за ЕБО – Париж.

На 8 декември двата преговорните екипи на ЕС и ОК публикуват общ доклад, в който са описани пунктовете на съгласие по основните въпроси на първата фаза. Постигнатите договорености дават основание на Европейския съвет (чл. 50) на 15 декември 2017 г. да отчете достатъчен напредък по трите приоритетни теми на първа фаза и да приеме насоки за втората фаза на преговорите с фокус върху преходния период.



Бъдеще на ЕС

Дискусията за бъдещето на Европейския съюз произтича от обществения и политически дебат през последните години за необходимостта от повишаване на ефективността в действията на Съюза. Акцент се поставя и върху нуждата от заздравяване на връзката му с гражданите, особено в контекста на увеличаващите се вътрешни и външни предизвикателства пред интеграцията.

Като принос към този процес на размисъл, започнал в контекста на решението на Великобритания за излизане от ЕС, на 1 март 2017 г. Европейската комисия публикува Бяла книга за бъдещето на Европа, в която се предлагат пет възможни сценария за развитие на ЕС през следващото десетилетие.

След публикуването на Бялата книга и последвалите я документи за размисъл относно социалното развитие, европейската отбрана, бъдещето на финансите на ЕС, задълбочаването на Икономическия и паричен съюз и извличането на ползите от глобализацията, българските министерства и подчинените им структури извършиха секторен анализ на съдържанието на документите. В хода на подготовката на Рамковата позиция по темата, МВнР участва активно във формулирането на позиции на българската страна, в съответствие с приносите на компетентните ведомства. Отразени бяха и позициите на институциите на ЕС и държавите-членки. Крайната цел на този процес бе адекватното отразяване на вижданията и позициите на Република България по засегнатите области в различните сценарии.

Резултатите от анализа, съдържащ се в Рамковата позиция, одобрена от СЕВ на 13 ноември 2017 г. показаха, че нито един от изложените сценарии за бъдещето на ЕС не отговаря в чистия си вид на националните интереси на България. Всеки един от петте модела съдържа в себе си както възможности, така и предизвикателства. И едните, и другите следва да бъдат обект на постоянен анализ, с оглед гарантиране на възможността България да се възползва оптимално от дебатите и решенията, които ще бъдат формулирани в техния ход.

Дебатът за бъдещето на Европа е динамичен процес, търпящ непрекъснато развитие. С оглед на това и в контекста на предстоящото ни Председателство на Съвета на ЕС, темата бе внимателно следена и своевременно актуализирана, така че да отразява интересите на българската страна в европейския контекст. Отговорностите, свързани с провеждането на структуриран дебат по бъдещето на ЕС, представляват една от най-съществените политически задачи на Българското председателство на Съвета на ЕС. Като председател на Съвета България има важна роля в създаването на възможности за дебати, които да предоставят възможност за дискусия на ниво лидери и министри, вкл. в рамките на Съвет „Общи въпроси” (в т.ч. по чл. 50 на ДЕС).

Неформалният Европейски съвет (28-29.09.2017г.) в Талин де факто утвърди подхода на председателя на Европейския съвет Доналд Туск, представен в т.нар. Дневен ред на лидерите, а именно за поетапно изграждане (елемент по елемент) на дебата за бъдещето на Европа чрез дискусии на най-високо политическо равнище на базата на постигнати резултати (т.нар. deliverables).

Пример за такъв тематичен дебат на лидерите бе Срещата на върха за справедливи работни места и растеж в Гьотеборг (17 ноември 2017 г.), определяна като ключова в развитието на дебата за бъдещето на социална Европа. В рамките на срещата бе подписана Междуинституционалната прокламация на Европейския стълб на социалните права (ЕССП).

Нов момент от Европейския съвет през м. декември 2017 г. бе лансираната от френския президент Еманюел Макрон инициатива за граждански консултации за бъдещето на Европа – процес, който следва да допълва лидерския дебат. Редица държави-членки подкрепиха идеята, подчертавайки важността при реализацията й ще се търси специфичния на национално равнище контекст.

За България от ключово значение е изработването на единна визия за бъдещето на ЕС. Основите на това единство бяха поставени с Римската декларация за бъдещето на ЕС от 25 март 2017 г., която потвърди ключовите принципи на Съюза, включително хоризонталното значение на солидарността и кохезията. Те са от ключово значение за постигане на конвергенция, финансова стабилност, икономически растеж и сигурност. Важни са за безпроблемното прилагане на ключови политики като четирите свободи, съобразно принципа за тяхната неделимост и изискването за еднакво третиране на всички европейски граждани.

Българските позиции бяха представени и пред българската общественост чрез редица публични участия (конференции, дискусии и медийни изяви) на представители на ръководството на МВнР. Дебати в България се водят от 2017 г., в контекста на обсъжданията на приоритетите на Българското председателство. Българското правителство отчита волята на гражданите, като в редица от срещите участва министър-председателят.

Оказване на принос за реализиране на целите на Пространството на свобода, сигурност и правосъдие Присъединяване към Шенгенското пространство

През 2017г. МВнР продължи със своята последователна политика за присъединяването на България към Шенгенското пространство, като един от основните приоритети на правителството. Многократно в рамките на различни формати беше ясно и по-категоричен начин заявена българската позиция на ангажираност към съвместите европейски усилия за справяне с всички предизвикателства, свързани със сигурността на външните граници на ЕС, включително заплахите, произтичащи от тероризма и безпрецедентния миграционен натиск към Съюза. Запазването на значимите предимства, които Шенгенското пространство предоставя на европейските граждани и на бизнеса, е осъзната позиция на България и е демонстрирана като политическа цел от първостепенно значение. Способността на България да гарантира сигурността на външните граници на ЕС беше доказана на практика през последната година в процеса на овладяване на безпрецедентния миграционен натиск на българо-турската граница – една от най-чувствителните външни граници на ЕС.

В посока на осъществяване на този важен за държавната ни политика приоритет бяха проведени редица срещи, както от страна на министъра на външните работи, така и във формат двустранни консултации с държави-членки на ЕС и не на последно място активната дейност от страна на Постоянното ни представителство към ЕС в Брюксел.

Като положителен за държавата ни сигнал следва да се отчита и фактът, че в последните мониторингови доклади на Комисията по Механизма за сътрудничество и оценка /27.01.2017 и 15.11.2017 г./, отразени в заключения на Съвет „Общи въпроси”,, беше направено ясно заявено отсъствието на връзка между Механизма и готовността на България да се присъедини към Шенгенското пространство, потвърдена и от Европейската комисия, и от Европейския парламент (с резолюция от 8 юни 2011г.).

За осъществяването на единната политика в областта на сигурността и превенцията в борбата с тероризма в рамките на ЕС, от изключително значение бе предоставянето на достъп на страната ни до Визовата информационна системана ЕС (ВИС). Тази важна цел на българската европейска политика бе успешно изпълнена през 2017 г.

На 4 октомври 2017г. Европейският парламент одобри предложението за решение на Съвета за предоставяне на пасивен достъп до ВИС на ЕС на България и Румъния. Предоставянето на такъв достъп е обусловено от необходимостта за прилагане на новосъздадената система „Вход/Изход”, която дава възможност за изчисляване на продължителността на престоя на граждани на трети държави, пребиваващи на територията на ЕС въз основа на издадени шенгенски визи.

В рамките на заседанието на Съвет ПВР на 13.10.2017г. държавите-членки се споразумяха да предоставят пасивен достъп на България и Румъния до ВИС на ЕС. Това решение въвежда редица разпоредби за визовата система, които ще влязат в сила след като България и Румъния преминат пълни тестове, които ще се проведат от EU-Lisa (Европейска агенция за оперативно управление на широкомащабни и информационни системи в областта на свободата, сигурността и правосъдието) и ЕК ще бъде нотифицирана за това.

В обръщението си към ЕП относно състоянието на ЕС на 13 септември 2017г в Страсбург г-н Жан Клод Юнкер недвусмислено заяви необходимостта от незабавно присъединяване на България и Румъния към Споразумението от Шенген. Тази теза беше потвърдена и в комюникето на ЕК от 24 октомври 2017г., която за пореден път заяви волята си за предприемане на всички необходими стъпки по разширяване на Шенгенското пространство, като зона за свободно движение, към която да бъдат включени и България и Румъния, като чрез който акт да им бъдат предоставени равни възможности, каквито имат и другите държави-членки на съюза. По време на откриването на българското председателство на ЕС /12 януари 2018.г/ председателят на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер повтори, че мястото на България и Румъния Шенгенското пространство за свободно движение на хора.

България, заедно с държавите от Шенгенското пространство, продължи да участва солидарно в гарантиране на европейската сигурност. Нещо повече, България бе последователна в усилията си да надгражда постигнатото ниво на сигурност и въпреки глобалната финансова криза инвестира сериозни средства в укрепването на граничния, административния и технически капацитет. Важно е да се отбележи, че тези мерки и действия не са свързани с изпълнението някакви формални изисквания, а имат единствено за цел да гарантират в максимална степен сигурността на българските граждани, като същевременно допринасят солидарно и за общата европейската сигурност.

1   ...   11   12   13   14   15   16   17   18   19


База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2016
отнасят до администрацията

    Начална страница