Съдържание приети текстове p7 ta-prov(2011)0396

40. Изразява загриженост, че 2008 г. – годината на световната продоволствена криза, беше и годината с най-голямо производство на пшеница в световната история, и в тази връзка изтъква отрицателната роля на спекулацията с индексите на цените на стоки;

41. Насочва внимание към структурните причини за нестабилността на цените и изрично подчертава, че спекулациите с деривати на основни хранителни стоки значително влошиха нестабилността на цените; подкрепя заключенията на специалния докладчик на ООН за правото на храна що се отнася до ролята на големите инвеститори при повлияването на индексите на цените на стоки;

42. Подчертава, че неотдавна множество други непредвидими фактори също повлияха отрицателно на стабилността на пазарите на храни, включително катастрофата в Япония, безпрецедентната вълна от политически размирици, обхванала много страни в Северна Африка и Близкия изток, допълнителното силно повишаване на цените на петрола и продължаващата несигурност на финансовите пазари и в световната икономика – всички те оказаха своето въздействие;

43. Счита, че финансовите спекулации и увеличаващата се либерализация на финансовите пазари и търговията със селскостопански продукти значително допринасят за нестабилността на цените и че са необходими механизми за регулиране с оглед осигуряването на известна стабилност на пазарите; счита, че прозрачността на пазара следва да бъде подобрена, за да бъде осигурено справедливо възнаграждение за земеделските производители и жизнеспособен отрасъл, който да осигурява продоволствена сигурност; призовава по-специално за ясно определяне на действащите лица в търговията с храни и за задълбочен анализ на механизмите за предаване на спекулациите с хранителни продукти на местния и на световния пазар;

44. настоятелно призовава Комисията и държавите-членки да предприемат конкретни действия, за да се справят ефективно с финансовите спекулации със зърно и храни;

45. Счита, че стоковите деривати са различни от другите финансови деривати и че достъпът до този пазар следва да бъде по-добре регулиран ;

46. Счита, че Европейският съюз следва да предприеме мерки за възстановяване на световните хранителни запаси, които, след като достигнаха рекордно ниски стойности през 2007 г., допринесоха за спекулации, засягащи цените на селскостопанските продукти на световно равнище, с тревожни последици за развиващите се страни;

47. Призовава за увеличаване, по-добро управление и съхранение на физическите зърнени и хранителни резерви на национално и регионално равнище и засилване на международната координация и наблюдение, като така се противодейства на нестабилността в цените на храните и се осигурява възможност за по-добра и по-бърза реакция на продоволствените кризи;

48. Изразява дълбока загриженост от мащабното придобиване на земя, което понастоящем се извършва от чуждестранни инвеститори в развиващите се страни и което е за сметка на местните дребни и средни земеделски производители и на местната, регионалната и националната продоволствена сигурност; следователно призовава ЕС да поощри правителствата на развиващите се страни да се заемат с поземлена реформа с цел гарантиране на правата върху земята на местните земеделски производители, както и на дребните и средните земеделски производители и по-специално жените, и предотвратяване на практиките на завземане на земя от страна на корпорациите;

49. Подчертава, че земята следва да бъде достъпна за всички, че поземлените права, правата на аренда и ползване на земя за дребните местни селскостопански производители трябва да бъдат защитавани, за да се предотврати допълнително завземане на земите, което вече добива обезпокоителни мащаби в някои региони по света, по-специално в Африка;

50. Изразява надежда, че европейските програми за помощ и действие ще използват възможно най-добре познанията на местните земеделски производители за производството на храни;

51. Насърчава приемането на незадължителните насоки на ФАО за придобиването на земя и осигуряването на тяхното изпълнение на принципа на широкото участие, но също така призовава за строги, обвързващи национални и международни правила относно придобиването на земя; подчертава, че преговорите за сключване на договори следва да бъдат прозрачни, като позволяват участието на парламентите и на избраните представители на местните и на регионалните органи след провеждането на консултация с гражданското общество;

52. Счита, че е необходимо да се гарантира, че местните общности и институции разполагат с правомощия за водене на преговори и капацитет да развиват местно земеделие; предлага изготвянето на кодекс за поведение, който да призове инвеститорите да съсредоточат усилията си към увеличаване на продуктивността на земеделието и подобряване на поминъка на местните общности;

53. Обръща внимание на придобиването не само на земя, но и на лицензи за риболов от страна на чуждестранните инвеститори; подчертава необходимостта от прозрачност и предоставяне на възможност за участие на националните парламенти и гражданското общество в преговорите по договорите, както и необходимостта от поддържане на публичен списък на сключените споразумения;

54. Призовава за създаването на механизми, които предотвратяват ситуации, при които местните земеделски производители и тяхната способност да произвеждат храна за местното население са подкопани поради ценовата политика на чуждестранните им конкуренти;

55. Припомня на Комисията и на страните партньори положителните ефекти от агроекологичните производствени системи с оглед на смекчаването на последиците от изменението на климата, като дългосрочната продоволствена сигурност се опира на справянето с екологичното въздействие на производството, така че природните ресурси и доставките на храна да бъдат защитени; подчертава обаче, че основната цел на селскостопанските помощи за регионите, в които се наблюдава остра продоволствена несигурност или глад, трябва да бъде увеличаване на производството и достъпа до храна;

56. Приветства усилията на Г-20 за справяне с въпросите на нестабилността на цените и продоволствената сигурност;

57. Изразява дълбока загриженост от намаляването на природните ресурси и поддържането на ефективни условия за селскостопанското производство, включително качество на почвата, достъп до вода и предотвратяване на замърсяването на околната среда; подчертава факта, че всички заинтересовани страни, по-специално земеделските производители, местните и регионалните органи и организациите на гражданското общество, следва да играят важна роля в разработването на стратегия за устойчиво развитие на селското стопанство;

Съгласуваност на политиките с цел развитие: въздействие на политиките на ЕС върху световната продоволствена сигурност

58. Счита, че продоволствената сигурност не следва да бъде застрашена от развитието на агрогоривата; затова призовава за балансиран подход, който дава приоритет на новото поколение агрогорива, които използват отпадъци от земеделски и горски стопанства (слама и други отпадъци от земеделски култури, животински тор, биогаз и др.) вместо хранителни култури, за да се избегне положение на конкуриращи се хранително и енергийно производство; счита също така, че ЕС следва да гарантира, че вносът на агрогорива от развиващите се страни не нарушава критериите за устойчивост;

59. Настоятелно призовава за възприемането на по-глобална перспектива при оформянето на ОСП след 2013 г., която следва да се придържа към принципа за „ненанасяне на вреда“ на пазарите на храни в развиващите се страни;

60. Призовава Комисията да извърши оценка на въздействието на ОСП, с която да се анализира външното й въздействие върху международните пазари на храни и върху продоволствената сигурност в развиващите се страни;

61. Настоятелно призовава Комисията да проучи проблема с изхвърлянето на храна в ЕС, тъй като се предполага, че до 40% от наличната храна с изхвърля в кофите за боклук, включително храна, произведена в развиващите се страни и внесена в ЕС, както и да предложи ефективни мерки за справяне с проблема и подобряване на моделите на потребление;

62. Призовава за пълно поетапно отпадане на субсидиите за износ;

63. Настоява Комисията да се увери, че външното измерение на настоящата реформа на Общата политика в областта на рибарството ще бъде включено в политиките за развитие на ЕС;

64. Призовава Комисията да гарантира спазването на Кодекса за поведение на ФАО за отговорно рибарство в страните, с които ЕС е подписал споразумения за партньорство в областта на рибарството, по-специално що се отнася до препоръката за предоставяне на преференциален достъп до ресурси на местните рибари, извършващи дребномащабен риболов;

65. Изтъква, че секторът на рибарството в много страни е изключително важен за заетостта и продоволствената сигурност, поради което всички развиващи се страни следва да имат право на секторна подкрепа от ЕС за развитие на собствена устойчива риболовна индустрия, научни изследвания, контрол и прилагане на съответни мерки с цел провеждане на борба с незаконния, недеклариран и нерегулиран риболов;

66. Призовава за реформи, които да разширят възможностите за достъп до пазара за развиващите се страни и да им позволят да бъдат конкурентоспособни на своите национални и регионални пазари;

67. Припомня, че Европейският съюз следва да гарантира максимална съгласуваност между своите политики за сътрудничество и развитие и търговските си политики, като отчита потребностите и опасенията както на държавите-членки на ЕС, така и на развиващите се страни;

68. Счита, че ЕС следва да подкрепя регионалната интеграция и устойчивото развитие на местни пазари в хранително-вкусовия сектор в развиващите се страни и особено регионални търговски споразумения, които насърчават развитието на жизнеспособно и устойчиво производство и на преработвателен капацитет на местно равнище, и да насочи съществена част от помощта си за развитие за тази цел;

69. Отново изразява своята загриженост, че търговската стратегия на ЕС понякога не предлага подход, ориентиран към развитието; призовава следователно за справедливи и ориентирани към развитието търговски споразумения, тъй като те са съществен елемент от решението на въпроса за световната продоволствена сигурност;

70. Припомня, че продоволствената сигурност изисква последователност и координация на различните секторни политики на равнището на ЕС, а именно политиката за развитие, ОСП, общата търговска политика, енергийната политика и програмите за научноизследователски дейности;

71. Счита, че Комисията следва да подкрепя протеиновите култури в Европейския съюз, така че да даде по-голяма автономия на Съюза, като по този начин допринесе за диверсификацията на селското стопанство в развиващите се страни, чиито селскостопански политики често функционират изцяло въз основа на износа и достъпа до външни пазари в ущърб на благосъстоянието и потребностите на местните общности;

72. Настоятелно призовава Комисията да се съсредоточи върху въпросите, свързани с развитието, в рамките на текущите преговори за СИП, да разшири възможностите за маневриране на развиващите се страни що се отнася до търговските правила и по-специално да прилага предпазни клаузи с оглед на постигането на ендогенно, устойчиво развитие на икономическия капацитет в развиващите се страни; припомня, че използваните от развиващите се страни ограничения на износа и защита на нововъзникнали промишлени отрасли са инструменти за развитие, които могат да се използват за увеличаване на местното производство и продоволствената сигурност; изисква Комисията да заеме решителна позиция в полза на развитието при преговорите в СТО; призовава Комисията при международните търговски преговори да прилага подход, основан на спазването на правата на човека, и да използва оценки на въздействието върху правата на човека при споразумения с трети държави;

73. Призовава Комисията и държавите-членки да подкрепят основана на потребностите конвенция, в която равнището на ангажиментите на донорите за хранителна помощ е свързано с потребностите на хората и с гарантирани обеми на закупуване на местно равнище в страните получатели;

74. Изразява дълбока загриженост от липсата на прозрачност, на предоставяна информация и на участие на съответните заинтересовани страни в текущите преговори по Конвенцията за продоволствената помощ;

o

o o

P7_TA-PROV(2011)0411

Едностранни декларации към протоколите от заседанията на Съвета

Комисия по конституционни въпроси

PE460.608

Резолюция на Европейския парламент от 27 септември 2011 г. относно едностранните декларации към протоколите от заседанията на Съвета (2011/2090(INI))

– като взе предвид писмото от 8 декември 2009 г. от председателя на Съвета на председателите на комисии до председателя на комисията по конституционни въпроси,

– като взе предвид Междуинституционалното споразумение от 22 декември 1998 година относно общите насоки за качеството на съставяне на общностното законодателство¹,

– като взе предвид отговорите на Съвета и Комисията респективно на въпрос с искане за писмен отговор P-3977/2010 и E-3981/2010,

– като взе предвид член 48 от своя правилник,

– като взе предвид доклада на Комисията по конституционни въпроси (A7-0269/2011),

А. като има предвид, че Съдът на Европейския съюз разполага с изключителната компетентност да се произнася по тълкуването на първичното или вторичното право на Съюза,

Б. като има предвид, че Съдът на Европейския съюз многократно е потвърждавал, че декларациите нямат правнообвързващ характер,

В. като има предвид, че Съветът е длъжен да информира надлежно Парламента за своята позиция в контекста на законодателните процедури²,

Г. като има предвид, че съгласно Договора институциите следва да осъществяват лоялно сътрудничество помежду си³ ,

Д. като има предвид, че едностранните декларации на държавите-членки или на Съвета биха могли да окажат неблагоприятно въздействие върху законодателните правомощия на Парламента, навреждат на качеството на законодателството на Съюза и подкопават принципа на правна сигурност,

Е. като има предвид, че нито една декларация, отразена в протоколите от заседанията на Съвета или на помирителния комитет, на който и да е етап от законодателната процедура, не може да обезсили изхода от преговорите между двата клона на законодателния орган,

1. Отново потвърждава, че становищата и декларациите, които не са част от правен текст, но се отнасят до него, независимо дали са на една или повече държави-членки, нямат правна сила и могат да подкопаят съгласуваността на правото на Съюза и неговото ясно тълкуване;

2. Настоява, че едностранните декларации не трябва да подценяват или компрометират задължението на всички държави-членки систематично да спазват реда за публикуване на таблици за съответствие, определящи начините и средствата за транспониране на законодателството на ЕС в националното право, в интерес на ефективното и прозрачно прилагане на законодателството в целия Съюз;

3. Призовава Парламентът да бъде уведомяван за всички декларации, а по отношение на декларациите на държавите-членки, те да не се публикуват в раздел „L“ на Официален вестник на Европейския съюз;

4. Призовава Съвета да предоставя на Парламента протоколите от законодателната част на своите заседания едновременно с предаването им на националните парламенти и правителствата на държавите-членки;

5. Запазва си правото да използва всички законови средства, с които разполага, в случай на едностранни декларации с нарочната цел да предизвикат правни последици;

6. Призовава Съвета и Комисията да започнат преговори с Парламента, на основание член 295 от ДФЕС, с оглед осъвременяването на Съвместната декларация относно практическите условия и ред за процедурата на съвместно вземане на решение (понастоящем обикновена законодателна процедура), за да се вземе предвид влизането в сила на Договора от Лисабон и ясно да се определи обхвата на едностранните декларации;

7. Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция съответно на Съвета и на Комисията, както и на правителствата и парламентите на държавите-членки.
P7_TA-PROV(2011)0412

Нова търговска политика за Европа в рамките на стратегията „Европа 2020“

Комисия по международна търговия

PE460.634

Резолюция на Европейския парламент от 27 септември 2011 г. относно новата търговска политика за Европа в рамките на стратегията „Европа 2020“ (2010/2152(INI))
Европейският парламент,

– като взе предвид съобщението на Комисията до Европейския парламент, Съвета, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите, озаглавено „Търговия, растеж и световни дела - търговската политика като ключов елемент на стратегията на ЕС 2020 г.“ (COM(2010)0612),

– като взе предвид съобщението на Комисията, озаглавено „ЕВРОПА 2020 : стратегия за интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж“ (COM(2010)2020),

– като взе предвид Съобщението на Комисията, озаглавено „Глобална Европа: конкурентоспособна в световен мащаб. Принос към стратегията за растеж и заетост на ЕС“ (COM(2006)0567),

– като взе предвид своята резолюция от 17 февруари 2011 г. относно „ЕС 2020"¹,

– като взе предвид своята резолюция от 11 май 2011 г. относно текущото състояние на преговорите за сключване на споразумение за свободна търговия между ЕС и Индия²

– като взе предвид своята резолюция от 11 май 2011 г. относно търговските и отношения на ЕС с Япония³,

– като взе предвид своята резолюция от 8 юни 2011 г. относно търговските и отношения на ЕС с Канада⁴,

– като взе предвид своята резолюция от 6 април 2011 г. относно бъдещата европейска политика в областта на международните инвестиции⁵,

– като взе предвид своята резолюция от 17 февруари 2011 г. относно Споразумението за свободна търговия между ЕС и Република Корея⁶,

– като взе предвид Съобщението на Комисията до Съвета, Европейския парламент и Европейския икономически и социален комитет - „Принос към устойчивото развитие: ролята на справедливата търговия и неправителствените системи за гарантиране на устойчивост, свързани с търговията“ от 5 май 2009 г. (COM(2009)0215),

– като взе предвид своята резолюция от 25 ноември 2010 г. относно международната търговска политика в контекста на неотложните приоритети по отношение на изменението на климата¹,

– като взе предвид своята резолюция от 25 ноември 2010 г. относно правата на човека и социалните и екологичните стандарти в международните търговски споразумения²,

– като взе предвид своята резолюция от 25 ноември 2010 г. относно корпоративната социална отговорност в международните търговски споразумения³,

– като взе предвид своята резолюция от 21 октомври 2010 г. относно търговските отношения на ЕС с Латинска Америка⁴,

– като взе предвид своята резолюция от 21 септември 2010 г. относно търговските и икономически отношения с Турция⁵,

– като взе предвид своята резолюция от 16 юни 2010 г. относно „ЕС 2020”⁶,

– като взе предвид своята резолюция от 26 март 2009 г. относно споразумението за свободна търговия между ЕС и Индия⁷,

– като взе предвид своята резолюция от 5 февруари 2009 г. относно търговските и икономическите отношения с Китай⁸,

– като взе предвид своята резолюция от 5 февруари 2009 г. 5 относно засилването на ролята на европейските малки и средни предприятия в международната търговия ⁹,

– като взе предвид своята резолюция от 18 декември 2008 г. относно въздействието на подправянето на продукти върху международната търговия¹⁰,

– като взе предвид Съобщението на Комисията от 17 октомври 2008 г., озаглавено „Най-отдалечените региони: преимущество за Европа“,

– като взе предвид своята резолюция от 4 септември 2008 г. относно търговията с услуги¹¹,

– като взе предвид своята резолюция от 20 май 2008 г. относно търговията със суровини и стоки¹,

– като взе предвид своята резолюция от 24 април 2008 г. относно „ Към реформа на Световната търговска организация“²,

– като взе предвид своята резолюция от 19 февруари 2008 г. относно стратегията на ЕС за осигуряване на по-добър достъп до външни пазари за европейските предприятия³,

– като взе предвид своята резолюция от 13 декември 2007 г. относно търговските и икономически отношения с Корея⁴,

– като взе предвид своята резолюция от 22 май 2007 г. относно глобална Европа — външни аспекти на конкурентоспособността⁵,

– като взе предвид резолюцията си от 12 октомври 2006 г. относно икономическите и търговските отношения между ЕС и Меркосур с оглед на сключването на междурегионално споразумение за асоцииране⁶,

– като взе предвид резолюцията си от 28 септември 2006 г. относно икономическите и търговски отношения на ЕС с Индия⁷,

– като взе предвид своята резолюция от 1 юни 2006 г. относно трансатлантическите икономически отношения между ЕС и САЩ⁸,

– като взе предвид заключенията на председателството след срещата на Европейския съвет от 17–18 юни 2010 г.,

– като взе предвид член 48 от своя правилник,

– като взе предвид доклада на комисията по международна търговия и становищата на комисията по развитие, на комисията по промишленост, изследвания и енергетика, както и на комисията по вътрешния пазар и защита на потребителите (A7-0255/2011),

A. като има предвид, че докато през 2000 г. Съюзът допринасяше за 25 % от световния БВП (изчислен при паритет на покупателната способност) при стартирането на Лисабонската стратегия, то според текущи оценки, през 2020 г. той ще допринася за едва 18 % от световния БВП , което означава понижаване от 28 % на неговите относителни икономически показатели,

Б. като има предвид, че докато двете най-големи развити икономики - Европейският съюз и Съединените щати през 2000 г. допринасяха за 48 % от световния БВП (при паритет на покупателната способност), според текущи оценки, през 2020 г. те ще допринасят за 35 % от световния БВП , което означава понижаване с 27 % на техните общи относителни икономически показатели,

В. като има предвид, че докато двете най-големи бързо-развиващи се икономики - Китай и Индия, през 2000 г. допринасяха за 10 % от световния БВП (при паритет на покупателната способност), според текущи оценки, през 2020 г. те ще допринасят за 25 % от световния БВП през което означава увеличаване със 150 % на техните относителни икономически показатели,

Г. като има предвид, че Съюзът допринасяше за 19 % от световния износ на стоки през 1999 г. и за 17,1 % от световния износ през 2009 г., като това означава намаляване с 10 % на съответните показатели за износа,

Д. като има предвид, че Съюзът допринасяше за 19,5 % от световния внос на стоки през 1999 г. и за 17,6 % от световния внос през 2009 г., като това означава намаляване с 10 % на съответните постижения във вноса,

Е. като има предвид, че дялът на износ на стоки се увеличи от 26,7 % на 30,2 % в общите резултати в областта на износа на Съюза между 1999 г. и 2009 г.²,

Ж. като има предвид, че 50 държави (30, ако ЕС се брои като едно цяло) допринасят за 80 % от световната търговия,

Демографските промени³ също имат въздействие върху развитието на икономиката

З. като има предвид, че очаква населението на Съюза да се увеличи с почти 5 % до 2035 г., и след това ще последва постоянен спад, и като има предвид, че се очаква населението в трудоспособна възраст да намалява след 2010 г.,

И. като има предвид, че растежът, просперитетът, работните места и запазването на европейския социален модел са взаимосвързани и взаимно се подкрепят,

Й. като има предвид, че според изчисленията на Комисията до 2015 г. 90 % от световния растеж ще бъде генериран извън Съюза,

К. като има предвид, че отварянето на търговията води до по-голяма производителност, допринася за повишаването на външната конкурентоспособност и би могло непосредствено да допринася за повече от 1,5 % пряк икономически растеж и да осигури значителни ползи за потребителите,

Л. като има предвид, че според изчисленията на Комисията 18 % от работната сила на Съюза или 36 милиона работни места зависят от търговските показатели на Съюза и като има предвид, че сравнението на либерализирането на търговията и трудовата заетост през последните 10 години показва, че либерализирането на търговията върви ръка за ръка с трудовата заетост и създаването на работни места,

М. като има предвид, че поради демографските прогнози за Съюза и неблагоприятното им влияние върху възможностите за растеж, извличането на ползи и изгоди от възможностите за растеж, заложени в увеличаването на производителността и във външната търговия, придобива първостепенно значение,

Н. като има предвид, че съобщението на Комисията „Търговия, растеж и световни дела“ предлага подходящи краткосрочни мерки, но не успява да покаже бъдещата роля на Съюза в един променен свят,

O. като има предвид, че Комисията предложи приемането на Регламент на Европейския парламент и на Съвета за установяване на преходни разпоредби за двустранните инвестиционни споразумения между държавите-членки и трети държави, като част от инвестиционната политика на ЕС,

Парламентът очаква да получи реална бъдеща търговска стратегия, която отчита средносрочното и дългосрочното развитие и не е изградена на грешното схващане,че съществуващото статукво на световната търговска сцена ще се запази

1. като цяло приветства трите цели за интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж, заложени в Стратегията „Европа 2020“ и съобщението на Комисията „Търговия, растеж и световни дела“ и настоятелно призовава Комисията да представи далновидна и иновативна бъдеща стратегия за търговията и инвестициите, която отчита новите предизвикателства пред ЕС;

2. Изразява съжаление за това, че много от заложените цели на стратегията „Глобална Европа“ все още не са постигнати и очаква по-критичен анализ на стратегията с цел по-добро разбиране на определени случаи на неуспех;

3. Настоява за това, че Съюзът се нуждае от съгласувана дългосрочна търговска стратегия, която да вземе предвид предстоящите предизвикателства и по-конкретно големите бързоразвиващи се държави; настоява, че една такава стратегия следва да се основава на задълбочен анализ на сегашните тенденции в световната търговия, във външното и вътрешното развитие на Съюза, както и на разнообразието от европейски предприятия, тяхното ноу-хау и технологичния им напредък; изразява съжаление, че съобщението не успява да предостави задълбочена прогноза за начина, по който "светът на търговията" може да изглежда занапред, предвид планиране на политиката в перспектива от 15 до 20 години; счита, че този преглед следва да установи амбициите на Комисията за нейните двустранни търговски взаимоотношения през този период, в това число ясна географска стратегия, например чрез създаването на нови споразумения или цели за премахването на тарифи и нетарифни бариери с основните й търговски партньори;

4. Призовава Комисията да предостави подобна прогноза като основа и да представи преразгледана средносрочна и дългосрочна търговска стратегия до лятото на 2013 г., при положение че съобщението „Търговия, растеж и световни дела“ не успява да направи това;

Парламентът съзнава, че търговската политика не е самоцел

5. Припомня на всички заинтересовани страни, че е необходимо модерната търговска политика да взема предвид други области в политиката като например:

a) правата на човека,

б) гарантиране и създаване на работни места,

в) трудови права и основни трудови норми на МОТ,

г) корпоративна социална отговорност,

д) селскостопанска политика,

е) политика по отношение на околната среда,

ж) изменение на климата,

з) борба срещу бедността в ЕС и извън него,

и) политика на развитие,

й) защита на интересите и правата на потребителите,

к) сигурност на доставките на суровини и енергия,

л) външна политика,

м) политика на съседство,

н) индустриална политика,

о) защита на правата на собственост, в това число правата на интелектуална собственост,

п) насърчаване на принципите на правовата държава;

6. Изтъква, че изразените принципи в резолюциите от 25 ноември 2010 г., приети от Европейския парламент, в по-голямата си част относно правата на човека и социалните и екологичните стандарти в международните търговски споразумения¹, относно корпоративната социална отговорност в международните търговски споразумения² и относно международната търговска политика в контекста на неотложните приоритети в контекста на изменението на климата¹, следва съответно да бъдат взети предвид, а включването на екологичните стандарти и правата на човека във всички международни търговско споразумения – да бъде обвързващо;

7. Счита, че постигането на целите в областта на климата е възможно само чрез сътрудничество с основните търговски партньори на ЕС, които същевременно са и страните с най-големи емисии на въглероден диоксид;

8. Изтъква, че, макар че търговската политика не бива да бъде необосновано обременявана с проблеми, които не са пряко свързани с международната търговия, тя не може да бъде разглеждана сама за себе си и подчертава необходимостта от намиране на равновесие между търговските цели на Съюза и другите аспекти на неговата външна политика, като например стратегия за околната среда, хуманитарни цели и съществуващите ангажименти на ЕС, за да се гарантира съгласуваност на политиката за развитие; призовава Комисията да отдава висок приоритет на търговските интереси на ЕС, когато преговаря с търговските си партньори, когато договаря търговски споразумения, както и да постигне по-добра координация вътре в институциите и между тях, когато разглежда въпроси, свързани с търговията;

9. Изтъква, че бъдещите многостранни и двустранни търговски споразумения трябва да бъдат неразделна част от една дългосрочна промишлена стратегия на ЕС, по-конкретно за устойчиво възобновяване и укрепване на промишлената структура и на работните места, които тя осигурява, в Европейския съюз;

10. Подчертава, че търговската политика е важен елемент на новата политика на Съюза в областта на промишлеността и че търговията следва да се основава на справедлива глобална конкуренция и пълна реципрочност, за да се поддържа здрава производствена база в Европа;

Парламентът твърдо предпочита многостранен подход в рамките на СТО

11. Повтаря, че многостранната търговска система, въплътена в СТО, остава категорично най-добрата рамка за постигане на свободна и справедлива търговия в световен мащаб; счита обаче, че системата на СТО, по-специално органът за уреждане на спорове, следва да бъде реформирана с цел увеличаване на нейната ефективност и че ЕС следва да разработи предложения за укрепване на СТО и за разширяване на капацитета си за създаване на правила към нови области на търговската политика, включително като гарантира, че правилата на СТО се създават и тълкуват по начин, по който се подкрепят ангажиментите, поети в многостранните споразумения в областта на околната среда;

12. Изразява съжалението си, че кръгът от Доха не можа да бъде приключен десет години след началото си и понастоящем едно такова необходимо и разумно приключване изглежда твърде малко вероятно; отново потвърждава своята силна подкрепа за успешно приключване на кръга от преговори за развитие от Доха, като има предвид, че този факт следва да отразява смяната на моделите в световната търговия и на разпределяне на ползите от нея след началото на този кръг и като отчита също така необходимостта от балансиран текст относно пазара за неселскостопански продукти (NAMA), който да гарантира достъп до пазарите на бързоразвиващите се икономики като Индия, Китай и страните от АСЕАН и същевременно не им позволява да използват гъвкавостта на NAMA, за да защитят конкретни ключови сектори чрез поддържането на високи тарифи;

Парламентът счита, че споразуменията за свободна търговия (ССТ) са важни инструменти за достъп до пазара

13. Отново припомня, че всички нови ССТ, сключени от ЕС, следва да бъдат съвместими със СТО, всеобхватни, амбициозни, включително по отношение на устойчивото развитие, балансирани, да водят до реален реципрочен достъп до пазара и да се простират отвъд съществуващите многостранни ангажименти и ангажиментите, които евентуално ще произтичат от успешното сключване на ПРД; приветства напредъка, постигнат при някои преговори; същевременно изразява съжаление, че повечето от преговорите все още не са приключили; призовава Комисията да анализира какво би могло да бъде направено или променено с цел по-добро и по-бързо приключване на текущи преговори за споразумения за свободна търговия (ССТ), но никога за сметка на европейските интереси, тъй като съдържанието винаги следва да има предимство пред сроковете; призовава Комисията да анализира възможното въздействие върху работните места, по-конкретно с цел адаптиране на мандатите й, за да може да сключва ССТ с дългосрочни ползи за растежа на ЕС; призовава Комисията да анализира възможността от включване на механизми за разрешаване на спорове на СТО в двустранните споразумения за свободна търговия; призовава Комисията да намали ефекта на „купата спагети“ (Spaghetti-Bowl Effect), например чрез договаряне на многостранни правила за произход; призовава за включване в ССТ на глава относно устойчивостта, която да бъде свързана с предпазни клаузи и да обхваща области като търговия, околна среда, производство и преработка;

14. Припомня на Комисията в рамките, определящи търговските приоритети по отношение на графика и стратегическите географски райони, да извърши задълбочена, безпристрастна и непредубедена предварителна оценка на европейските интереси, преди да взема решения относно бъдещите партньори по ССТ и съдържанието на мандатите за преговори; подчертава, че преговори за ССТ следва да се водят само със страни от икономически интерес и при зачитане на ключови принципи, като например реципрочност, взаимно и изцяло премахване на тарифите, премахване на нетарифните бариери, забрана на режима на възстановяване на мита и унифицирано прилагане на висок праг на правилата за произход; припомня на Комисията и на Съвета да вземат внимателно предвид гледните точки на Парламента при вземането на решения относно мандатите; призовава Комисията преди приключване на преговори и по време на срока на действие споразумението, редовно да извършва мащабни оценки на въздействието, по-конкретно по отношение на въздействието върху различните промишлени отрасли и сектори в ЕС чрез задълбочени консултации с всички заинтересовани страни; изтъква пред Комисията и Съвета, че ако желаят Парламентът да упражнява отговорно своите правомощия на одобрение, те трябва да го включват във всички етапи на съгласуване на мандата за водене на преговори и във всеки кръг от преговорите;

Парламентът изисква повече и по-добри резултати от диалога на високо равнище с основните търговски партньори като САЩ, Китай, Япония и Русия

15. Подчертава значението на отбелязването на напредък в търговските отношения с нашите основни търговски партньори като САЩ, Китай, Япония и Русия, в посока към премахването на тарифните и нетарифните бариери, по-специално по отношение на техническите стандарти, правата на интелектуална собственост, достъп до пазара, обществени поръчки и доставка на суровини; въпреки това изразява съжаление, че до този момент в тези области не е отбелязан достатъчен напредък; следователно настоятелно призовава Комисията да провежда по-активни преговори с оглед на успешен напредък в търговските ни отношения с тези страни и насърчава търговските ни партньори да направят същото;

16. Подчертава, че е важно да продължи укрепването на трансатлантическите икономически отношения, но без да се застрашават политиките на ЕС в области като екологичните стандарти, културното многообразие, социалните права, обществените услуги; подчертава по-специално значението на постигането на по-голям напредък в най-голямото световно търговско взаимоотношение, по-специално по отношение на стандартите и техническите бариери пред търговията; приветства повторното започване на работа на Трансатлантическия икономически съвет (ТИС) и счита, че за да бъде успешен, този диалог трябва да се засили допълнително на всички равнища и че следва да се провеждат по-редовно срещи на високо с участието на Комисията, Европейския парламент и съответните институции от САЩ; препоръчва Европейският съюз и Съединените щати да работят заедно за разработване на динамична и всеобхватна Трансатлантическа инициатива за растеж и работни места, която да включва планове за премахване на оставащите нетарифни бариери пред търговията и инвестициите до 2020 г. („трансатлантически пазар“), както и да предприемат мерки в насока към нулеви тарифни ставки в областите на някои продукти, както беше предложено в началото на този месец от Търговската камара на САЩ; твърди, че такава инициатива следва да бъде включена в дневния ред на идните заседания на ТИС и срещата на високо равнище ЕС-САЩ;

17. Призовава Комисията да извърши подробна оценка на въздействието на ползите и недостатъците за различните промишлени отрасли и за заетостта в Европа, за да може да постигне напредък с икономическия и търговския диалог на високо равнище с Китай; заявява, че стратегията на ЕС относно търговията с Китай следва да взема предвид европейските интереси, особено по отношение на правата на интелектуална собственост, достъп до пазара, обществени поръчки и суровини и да се основава на спазване на принципа на реципрочност; заявява, че ако Китай иска да избегне прибягването до инструменти за търговска защита, е необходимо да изпълни своите задължения към СТО; подчертава, че Съюзът следва да използва по-систематично подходящи правни инструменти всеки път, когато Китай не прави това;

18. Приветства разрешаването на текущи двустранни въпроси при присъединяването на Русия към СТО и разглежда бързото присъединяване към СТО като основен приоритет; приветства също така двустранните преговори за всеобхватно споразумение между ЕС и Русия и настоятелно призовава Русия да подобри търговската среда за стопански субекти от ЕС в Русия;

19. Отбелязва, че Парламентът е заинтересован от подобряване на търговските отношения между ЕС и Япония, като се премахнат нетарифните бариери пред търговията и инвестициите като първа стъпка; не е удовлетворен от незначителния напредък в тази област през последните години; призовава Комисията да представи своевременно на Парламента изчерпателна оценка на въздействието с възможни предимства и недостатъци на ССТ между ЕС и Япония преди да поеме каквито и да е ангажименти;

20. Признава постиженията на стратегията за достъп до пазара и предотвратяването на протекционистични мерки по време на финансовата криза; следователно приветства стратегията за достъп до пазара и тясното сътрудничество между Комисията, държавите-членки и заинтересованите страни; въпреки това призовава Комисията и държавите-членки да направят повече за популяризирането и насърчаването на използването на наличните съществуващи инициативи и инструменти, като „базата данни за достъп до пазара“ и „бюрото за помощ при износ“, така че гражданите и МСП да могат да се възползват напълно от търговските взаимоотношения на ЕС;

21. Изтъква, че основната причина за икономическия успех на ЕС е дейността на различни стопански оператори, включително МСП и мултинационални предприятия; следователно настоятелно призовава Комисията да отрази във всички търговски преговори и нови вътрешни нормативни разпоредби специфичните потребности и интереси на различните стопански оператори;

22. Отново заявява, че стремежът към по-нататъшно продължаване на либерализацията в търговията все още изисква способност за защита на европейските производители срещу нелоялни търговски практики; следователно счита инструментите за търговска защита (ИТЗ) за абсолютно необходима съставна част на стратегията на ЕС, въпреки че те не следва никога да се използват недобросъвестно като мярка за протекционизъм; приветства всички усилия за рационализиране и ускоряване на тези инструменти, включително чрез подобряване на прозрачността и предвидимостта, и за подобряване на достъпността до тях за промишлеността на Съюза, по-специално на малките и средните предприятия (напр. инструмент за оплаквания на бюрото за достъпа до пазара);