Съдържание приети текстове p7 ta-prov(2013)0287

Регламент (ЕО) № 659/1999

Член 20 a – параграф 1 – алинея 2

Регламент (ЕО) № 659/1999

Член 23 a – параграф 2 – алинея 1

Външната политика в областта на въздухоплаването

Комисия по транспорт и туризъм

PE506.143

Резолюция на Европейския парламент от 2 юли 2013 г. относно външната политика на ЕС в областта на въздухоплаването — посрещане на бъдещите предизвикателства (2012/2299(INI))

Европейският парламент,

– като взе предвид съобщението на Комисията, озаглавено „Външната политика на ЕС в областта на въздухоплаването — посрещане на бъдещите предизвикателства“ (COM(2012)0556),

– като взе предвид своята резолюция от 7 юни 2011 г. относно международни споразумения относно въздушния транспорт в рамките на Договора от Лисабон¹,

– като взе предвид своето решение от 20 октомври 2010 г. относно преразглеждането на Рамковото споразумение за отношенията между Европейския парламент и Европейската комисия („Рамковото споразумение“)²,

– като взе предвид своята резолюция от 17 юни 2010 г. относно споразумението за въздушен транспорт между Европейския съюз и Съединените американски щати³,

– като взе предвид своята резолюция от 25 април 2007 г. относно създаването на общо европейско авиационно пространство⁴,

– като взе предвид своята резолюция от 17 януари 2006 г. относно разработване на програмата за външната политика на Общността в областта на авиацията⁵,

– като взе предвид Договора за функционирането на Европейския съюз, и по-специално членове 90, 100, параграф 2 и 218 от него,

– като взе предвид член 48 от своя правилник,

– като взе предвид доклада на комисията по транспорт и туризъм и становищата на комисията по международна търговия и на комисията по заетост и социални въпроси (A7-0172/2013),

А. като има предвид, че въздухоплаването е икономическа област, отбелязваща бърз растеж както в Съюза, така и извън него, и по-специално в Азия и Близкия Изток,

Б. като има предвид, че въздухоплаването има да изиграе важна роля за свързване на хората и предприятията както в рамките на Съюза, така и в световен мащаб, и по-специално с развиващите се пазари,

В. като има предвид, че броят на извършените и предвидените съкращения на работни места от европейските въздушни превозвачи от 2012 г. насам възлиза на повече от 20 000,

Г. като има предвид, че европейските социални партньори от въздухоплавателната промишленост се споразумяха, че са необходими координирани и всеобхватни действия на международно равнище в рамките на диалога относно въздействието на световната криза в гражданското въздухоплаване, проведен на 29 януари 2013 г.,

Д. като има предвид, че съобщението на Комисията от 2005 г. изигра важна роля за развитието на външната политика на Съюза в областта на въздухоплаването,

Е. като има предвид, че с оглед на развитието на положението през последните седем години е целесъобразен нов преглед,

1. Подчертава напредъка, отбелязан в създаването на единен и отворен регионален пазар на Съюза и същевременно – в изграждането на общ подход на Съюза по отношение на неговата външна политика в областта на въздухоплаването;

2. Приветства съобщението на Комисията, в което се представя своевременен анализ на настоящото положение и напредъка, постигнат по отношение на външната политика в областта на въздухоплаването от 2005 г. насам, както и на предизвикателствата, пред които е изправен въздухоплавателният отрасъл в Съюза в условията на един крайно конкурентен световен пазар на въздухоплавателни услуги;

3. Подчертава жизненоважната роля на сектора на въздухоплаването за икономиката на Съюза, особено във връзка с растежа и работните места, тъй като този промишлен сектор поддържа над 5 милиона работни места в Европа и допринася с 2,4 % за БВП на Съюза, като също така оказва принос и за свързаността на Съюза с останалия свят; подчертава, че е необходимо да бъде поддържан един силен и конкурентоспособен сектор на въздухоплаването в Съюза;

4. Счита, че е осъществен важен напредък при определянето и прилагането на механизми и системи на Съюза като „Единно европейско небе“ (ЕЕН), изследването на управлението на въздушното движение в единното европейско небе (SESAR), инициативата „Чисто небе“, Европейската агенция за авиационна безопасност (ЕААБ) и глобалната навигационна спътникова система (ГНСС), за повишаване на безопасността и отговаряне на изискванията на пътниците; счита, че трябва да бъде извършен по-нататъшен напредък в тези области;

5. Изразява загриженост обаче относно забавянията в прилагането на ЕЕН и SESAR предвид ненужните разходи, които тези забавяния налагат на авиационните компании и техните клиенти; подкрепя Комисията при предприемането на наказателни действия спрямо държавите членки, които не са спазили срока до декември 2012 г. и не са осъществили напредък по отношение на функционалните блокове въздушно пространство;

6. Призовава Комисията и държавите членки да насърчават прилагането на ЕЕН и SESAR; отбелязва, че развитието на ЕЕН, когато бъде изцяло изпълнено, ще създаде значителни преки и косвени възможности за заетост;

7. Подчертава, че програмите на Съюза са важни не само за вътрешния пазар, но също така и за външната политика; счита, че завършването и прилагането на тези инструменти ще спомогне за консолидиране на позицията на сектора на Съюза на конкурентния световен пазар;

8. Подчертава значението на настоящото преразглеждане на Регламента за правата на пътниците във въздушния транспорт и подкрепя едно силно и основно съобразено с потребителите европейско законодателство;

9. Съзнава, че въздействието на финансовата криза е различно в отделните региони на света; счита, че това е поставило конкурентни предизвикателства пред авиационните компании на Съюза и че двустранните споразумения за въздухоплавателни услуги невинаги са най-подходящото решение за борба с пазарните ограничения или нелоялното субсидиране;

10. Счита, че тъй като не е завършено изграждането на широкообхватна външна политика в областта на въздухоплаването въпреки усилията през последните седем години, следва да се приложи възможно най-бързо по-координиран подход на Съюза, включващ по-големи амбиции, с цел установяване на лоялна и открита конкуренция;

11. Счита, че сближаването на европейските нормативни уредби е ключов елемент за силна европейска позиция на световния пазар и за взаимодействие с трети държави;

12. Приветства осъществения напредък относно трите стълба на политиката от 2005 г.; принципът на обозначаване на превозвачите от Съюза понастоящем се признава в повече от 100 трети държави; почти 1 000 двустранни споразумения за въздухоплавателни услуги бяха приведени в съответствие със законодателството на Съюза, гарантирайки по този начин правна сигурност; изразява съжаление, че на важни партньори, включително Китай, Индия и Южна Африка, все още предстои да приемат тези принципи;

13. Посочва, че провеждането на външната политика на Съюза в областта на въздухоплаването е спомогнало за максималното увеличаване на потенциала на единния пазар, доколкото той улеснява консолидирането на въздухоплавателната промишленост на Съюза в момент, в който глобализацията призовава по-силните стопански субекти да се противопоставят на чуждестранната конкуренция;

14. Подчертава, че беше развито разрастващо се общо авиационно пространство със съседни държави; счита, че тези споразумения създадоха важни икономически ползи; приветства съществените усилия, направени за привеждане в съответствие на различни регулаторни рамки със законодателството на Съюза в области като безопасността, сигурността, управлението на въздушното движение, околната среда, правата на пътниците, икономическото регулиране и социалните аспекти;

15. Приветства всеобхватното споразумение за въздухоплавателни услуги между ЕС и САЩ и неговото положително въздействие върху двете икономики, както и очакваните 80 000 нови работни места, които бяха създадени в първите 5 години;

16. Счита, че една силна външна политика на Съюза в областта на въздухоплаването, насочена към най-важните пазари за растеж при полетите на дълги разстояния, би създала нови икономически възможности за въздушните превозвачи от Съюза, особено в рамките на азиатско-тихоокеанския регион;

17. Подчертава, че преговорите с някои ключови партньори, включително Бразилия, все още предстои да бъдат приключени, и че широкообхватни споразумения за въздухоплавателни услуги с такива държави могат да донесат съществени икономически ползи;

18. Подчертава, че все още не са изпълнение някои от исканията в резолюцията на Парламента от 2006 г.; по-специално подчертава необходимостта от насърчаване на подходящи международни стандарти за безопасност и сигурност, от гарантиране на еднакво третиране на въздушните превозвачи от Съюза и от трети държави и от смекчаване на отрицателното въздействие върху околната среда;

19. Подчертава значението на инструменти като системата на Съвместния комитет за създаване на общи подходи по конкретни въпроси на въздухоплаването;

20. Приветства постигането на други цели, набелязани в резолюцията от 2006 г., например разширяването на отговорностите на ЕААБ;

21. Отбелязва съществено увеличаване на полетите към, от и в рамките на азиатско-тихоокеанския регион, отразяващо тенденцията за икономически растеж в региона; изразява безпокойство по повод на възможността – ако нищо не се направи –авиационните компании и предприятията в Съюза да загубят както големите възможности, които открива тази част на света, така и капацитета си да генерират печалби;

22. Отбелязва също така, че позицията на превозвачите от трети държави в световен план стана по-силна благодарение на субсидиите и големите публични инвестиции във въздухоплавателни апарати и инфраструктура, извършени в различни части на Близкия изток, Далечния Изток и Южна Америка;

23. Подчертава съществените промени на вътрешния пазар на Съюза в резултат от нарасналия дял на нискотарифните превозвачи; счита, че въпреки конкуренцията двата икономически модела биха могли да намерят начини да се допълват взаимно, когато са изправени пред предизвикателствата на външния пазар;

24. Отбелязва, че извънредно ниските цени на билети, предлагани от някои европейски нискотарифни превозвачи, се компенсират от тези дружества посредством нелоялни практики по отношение на условията на труд като ниски социални и трудови стандарти за персонала; отбелязва също така, че минималните инвестиции в стандарти за безопасност и неоснователните регионални субсидии изглежда играят роля в това ценообразуване на билетите;

25. Посочва, че сред въздушните превозвачи е налице силна конкуренция в резултат на нискотарифните авиокомпании, които съставляват 40% от авиационния пазар в Съюза; подчертава, че когато дадена държава членка е ратифицирала конвенции 87 и 98 на МОТ, въздушните превозвачи трябва да спазват техните разпоредби за основните права по отношение на свободата на събранията, както и на признаването на представителите на работниците и на колективните трудови договори, във връзка с което спазването трябва да бъде контролирано, а нарушенията – санкционирани;

26. Изтъква значението на летищните центрове, включително развиването на вторични центрове, специализирани центрове и мултицентрове, както и на неотложната необходимост от публични и частни дългосрочни инвестиции в летищна инфраструктура за увеличаване на капацитета, например чрез изграждане на нови писти, както и за по-ефективно използване на съществуващата инфраструктура, включително регионални летища, например по Средиземноморието и източните граници на Съюза, чрез по-доброто разпределение на летищните слотове;

27. Подчертава, че конкурентоспособността на превозвачите от Съюза е възпрепятствана на световно равнище от фактори като липса на равнопоставени условия на конкуренция, дължаща се например на различни национални такси, претоварени летища, високи такси за управление на въздушното движение и високи летищни такси, държавни помощи, получавани от конкурентите, разходите за въглеродни емисии, прилагането на по-ниски социални стандарти и различни правила относно държавната помощ извън Съюза;

28. Счита, че тези фактори представляват потенциални пречки за растежа и заетостта;

29. Призовава Комисията да извърши проучване относно различните в отделните държави членки въздухоплавателни такси, мита, данъци и налози и въздействието им върху цените на билетите и печалбите на авиационните компании, както и проучване относно евентуалното получаване на държавни помощи от конкурентите на световно равнище и неговото въздействие върху авиационните компании в Съюза;

30. Приветства новите правила на Съюза относно социалната сигурност на мобилните работници;

Бъдещи действия

31. Счита, че външната политика в областта на въздухоплаването следва напълно да зачита принципа на реципрочност, включително достъп до пазара, откритост и лоялна конкуренция, при равнопоставени условия на конкуренция, и следва да има две основни цели: да бъде в полза на потребителите и предприятията и да подкрепя авиационните компании на Съюза в техните усилия да запазят позицията си на световни лидери;

32. Следователно подчертава, че споразуменията за въздухоплавателни услуги със съседните държави и единомислещи партньори трябва да съдържат правната среда за лоялна конкуренция;

33. Призовава за постоянно използване на процедури за преговори по широкообхватни споразумения в областта на въздухоплаването на равнището на Съюза, основаващи се на европейското единство и разрешени от Съвета;

34. Призовава Комисията да насърчава и защитава интересите на Съюза в рамките на споразуменията и да представя и споделя стандарти, ценности и най-добри практики на Съюза;

35. Призовава за засилване на сътрудничеството и координацията между Комисията и държавите членки при воденето на преговори с основни партньори за споразумения за въздухоплавателни услуги с цел повишаване на влиянието на Съюза и възможностите му за достъп до нови пазари;

36. Призовава Комисията да включи в широкообхватните споразумения регулаторните условия за безопасност, сигурност, права на пътниците, обучение и сертифициране на персонала;

37. Призовава Комисията да завърши текущите преговори със съседни държави като Украйна, Ливан, Тунис, Азербайджан и Алжир; изтъква, че близостта на тези държави и техните пазари, както и осъществилият се в някои от тях напоследък икономически растеж, могат да бъдат разглеждани като възможност за растеж за регионалните и второстепенните летища в Съюза; счита, че предвид големия капацитет на регионалните летища, те могат да играят роля за намаляване на претоварването в основните европейски летищни центрове, като по този начин ги направят по-конкурентоспособни на световно равнище;

38. Призовава Съвета да предостави на Комисията, поотделно за всеки конкретен случай, мандат за преговори с други съседни държави като Турция, Армения и Либия;

39. Призовава Съюза да предприеме индивидуален подход към всеки отделен случай при своите отношения с ключови партньори, и призовава Комисията да приключи възможно най-скоро преговорите относно широкообхватните споразумения в областта на въздухоплаването, включително с Австралия и Бразилия, а Съвета – да предостави на Комисията мандат за преговори по такива споразумения с бързо развиващи се икономики като Китай, Индия, АСЕАН и държавите от Персийския залив;

40. Счита, че едно евентуално бъдещо споразумение за търговия и инвестиции между Съюза и САЩ би се отразило също и на авиационния сектор; ето защо счита, че Комисията следва да предостави достатъчна информация, така че Парламентът да може да следи отблизо предстоящите преговори;

41. Подчертава необходимостта от пълно постигане на целите, изложени в споразумението за въздушен транспорт с основни партньори, по-специално САЩ и Канада, включително премахването на ограниченията за чуждестранна собственост и контрол върху авиокомпании; призовава за действия за преодоляване на продължаващото неравновесие между способността на авиокомпаниите от Съюза да извършват каботаж на пазара на САЩ и способността на авиокомпаниите от САЩ да извършват това в Европа; припомня, че кръстосаните международни инвестиции допринасят за насърчаването на икономическата жизненост на сектора на въздухоплаването и призовава настоятелно Комисията да поощрява една международна правна среда, която да допринася за разширяването на подобни инвестиции и подкрепата за тях, и която служи за насърчаване на активна политика, насочена към установяването на стандарти и най-добри практики за международни инвестиции;

42. Счита, че двустранните споразумения могат да окажат важен принос за развитието на външната политика в областта на въздухоплаването, но подчертава същевременно значението на един общ подход на Съюза;

43. Подчертава значението на лоялната и открита конкуренция във всички свързани с въздухоплавателните услуги дейности; призовава за включването на стандартни клаузи за „лоялна конкуренция“ в двустранните споразумения за въздухоплавателни услуги;

44. Призовава Комисията да определи – а държавите членки да прилагат – минимален набор от стандартни правни изисквания на Съюза, по-специално по отношение на регулаторното сътрудничество, трудовите и екологичните стандарти и правата на пътниците, които да се включат в двустранни споразумения, с ясната цел за създаване на възможности и за премахване на бариерите за авиокомпаниите от Съюза;

45. Призовава Комисията да предложи спешно преразглеждане или замяна на Регламент (ЕО) № 868/2004 относно защита срещу субсидиране и практики на несправедливо ценообразуване, причиняващи щети на въздушните превозвачи на Общността¹;

46. Подкрепя предложението на Комисията за запазване на свободна и лоялна конкуренция в отношенията и споразуменията с трети държави и за развитието на по-ефективни нови инструменти за търговска защита, които са по-добре адаптирани за преодоляване на нелоялни практики, като например дискриминация, непоследователно прилагане на регулаторната рамка, както и липсата на прозрачност на финансовата отчетност от страна на дружествата, което може да доведе до нарушения на пазара;

47. Призовава Комисията да стартира диалог с държави от Персийския залив с оглед повишаване на прозрачността и обезпечаване на справедлива конкуренция;

48. Отбелязва, че Руската федерация отказва да спазва споразумението относно поетапното отменяне на таксите за прелитане над Сибир в рамките на присъединяването на Руската федерация към СТО през 2011 г.; счита, че тъй като тези незаконни транзитни такси поставят превозвачите от Съюза в дългосрочни дискриминационни условия, Съюзът следва да бъде в състояние да предприеме реципрочни мерки, като отказва или ограничава транзита през своята територия или по-цялостно, като въведе мерки, свързани с използването на въздушното пространство на Съюза от въздушните превозвачи на Руската федерация, за да я мотивира да отмени гореспоменатите такси, които са незаконни, тъй като противоречат на международни споразумения (Чикагската конвенция); поради това призовава Комисията и Съвета да разгледат възможни мерки за гарантиране на реципрочност по отношение на използването на въздушното пространство между Руската федерация и Съюза;

49. Изтъква, че една амбициозна политика на Съюза за защита на правата на пътниците във въздухоплаването може да даде качествено предимство на авиокомпаниите от Съюза в световната конкуренция; призовава Комисията да предприеме последващи стъпки за насърчаване на високите стандарти на Съюза в областта на правата на пътниците във въздухоплаването и да следи тяхното транспониране и прилагане;

50. Призовава Комисията да изготви възможно най-скоро нова регулаторна рамка относно изпълнението на ЕЕН въз основа на подход отгоре-надолу, включително по-добър механизъм на сътрудничество между европейските доставчици на аеронавигационно обслужване, и да предостави необходимите условия, за да започне разгръщането на SESAR;

51. Призовава Съвета най-накрая да приеме позиция относно позицията на Парламента от 5 май 2010 г. относно предложението за директива относно такси за сигурността на въздухоплаването¹, която, макар и приета с огромно мнозинство от 96 % в Парламента, все още е блокирана от Съвета;

52. Счита, че Международната организация за гражданско въздухоплаване (ИКАО) има важна роля в разработването на регулаторни рамки за сектора на въздухоплаването в световен мащаб, например за либерализирането на собствеността и контрола на авиационните компании и за гарантирането на глобалната оперативна съвместимост в управлението на въздушното движение; насърчава ИКАО да продължава да развива основаващи се на пазара мерки в световен мащаб за намаляване на шума по летищата и ограничаване на всички съответни емисии на парникови газове; счита, че е от съществено значение възможно най-бързо в рамките на ИКАО да се постигне споразумение относно глобален подход;

53. Настоятелно призовава да бъдат предоставени на Комисията мандати за преговори за изясняване и засилване на представителството на Съюза в рамките на ИКАО;

o

o o

P7_TA-PROV(2013)0291

Агенции на държавите членки за експортно кредитиране

Комисия по международна търговия

PE508.182

Резолюция на Европейския парламент от 2 юли 2013 г. относно първия годишен доклад на Комисията до Европейския парламент относно дейностите на агенциите на държавите членки за експортно кредитиране (2012/2320(INI))

– като взе предвид Регламент (ЕС) № 1233/2011 на Европейския парламент и на Съвета от 16 ноември 2011 г. за прилагането на определени насоки в областта на официално подкрепяните експортни кредити и за отмяна на решения 2001/76/ЕО и 2001/77/ЕО на Съвета¹,

– като взе предвид делегирания регламент на Комисията от 14 март 2013 г. за изменение на Приложение ІІ от Регламент (ЕС) № 1233/2011 на Европейския парламент и на Съвета за прилагането на определени насоки в областта на официално подкрепяните експортни кредити (C(2013)1378),

– като взе предвид своята резолюция от 11 декември 2012 г. относно финансиране на търговската и инвестиционната дейност на МСП в ЕС: улеснен достъп до кредитиране в подкрепа на интернационализацията²,

– като взе предвид своята резолюция от 27 септември 2011 г. относно новата търговска политика за Европа в рамките на стратегията „Европа 2020“³,

– като взе предвид своята резолюция от 6 април 2011 г. относно бъдещата европейска политика в областта на международните инвестиции⁴,

– като взе предвид своята резолюция от 25 ноември 2010 г. относно международната търговска политика в контекста на неотложните приоритети по отношение на изменението на климата⁵,

– като взе предвид своята резолюция от 25 ноември 2010 г. относно правата на човека и социалните и екологичните стандарти в международните търговски споразумения⁶,

– като взе предвид своята резолюция от 25 ноември 2010 г. относно корпоративната социална отговорност в международните търговски споразумения⁷,

– като взе предвид Хартата на основните права на Европейския съюз (2010/C 83/02),

– като взе предвид Съобщението на Европейската комисия и върховния представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност от 12 декември 2011 г. (COM(2011)0886),

– като взе предвид съобщението на Комисията от 19 октомври 2010 г., озаглавено „Стратегия за ефективно прилагане на Хартата на основните права от Европейския съюз“ (COM(2010)0573),

– като взе предвид изявлението на Европейския съвет от 26 юни 2012 г., озаглавено „Стратегическа рамка и план за действие на ЕС относно правата на човека и демокрацията“ (11855/2012),

– като взе предвид информационния документ на тематичния отдел на Парламента, озаглавен „Целеви показатели, свързани с правата на човека във външната политика на ЕС“ (EXPO/B/DROI/2011/15),

– като взе предвид Ръководните принципи на ООН за бизнес и права на човека от 16 юни 2011 г. (HR/PUB/11/04, 2011 Организация на обединените нации),

– като взе предвид предложението на Комисията от 16 април 2013 г. за директива на Европейския парламент и на Съвета за изменение на Директиви на Съвета 78/660/ЕИО и 83/349/ЕИО по отношение на оповестяването на нефинансова информация и информация за многообразието от страна на някои големи дружества и групи (COM(2013)0207)

– като взе предвид член 48 от своя правилник,

– като взе предвид доклада на комисията по международна търговия (A7-0193/2013),

А. като има предвид, че програмите за експортни кредити на държавите членки представляват важен инструмент за увеличаване на възможностите за търговия и бизнес на европейските дружества;

Б. като има предвид, че Регламент (ЕС) № 1233/2011 на Европейския парламент и на Съвета за прилагането на определени насоки в областта на официално подкрепяните експортни кредити включва изисквания за ежегодно отчитане от страна на държавите членки пред Комисията, като в същото време предвижда делегирането на права на Комисията, с които да се постигне възможно най-бързо въвеждане на изменения в съответните споразумения на ОИСР в правото на ЕС;

В. като има предвид, че съгласно член 207 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС), „общата търговска политика се провежда съгласно принципите и целите на външната дейност на Съюза“;

Г. като има предвид, че принципите, съгласно които Съюзът организира отношенията си с останалата част от света и принципите, от които Съюзът се ръководи във външната си дейност се съдържат в член 3 и член 21 от Договора за Европейския съюз (ДЕС), който е правнообвързващ договор между държавите членки;

Д. като има предвид, че в съобщението от декември 2011 г. на Комисията и на върховния представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност се потвърждава, че „европейските предприятия следва да бъдат насърчавани да предприемат подходящи надлежни проверки, за да гарантират, че техните дейности зачитат правата на човека, без значение къде се осъществяват“,

Е. като има предвид, че Стратегическата рамка и плана за действие на ЕС относно правата на човека и демокрацията на Европейския съвет потвърждава, че „ЕС ще утвърждава правата на човека във всички области на външната си дейност без изключение“,

Ж. като има предвид, че Хартата на основните права на Европейския съюз е правнообвързваща за институциите на ЕС и държавите — членки на ЕС, с изключение на онези, които имат право на неучастие, при прилагането на правото на ЕС, и като има предвид, че в своята Стратегия за ефективно прилагане на Хартата Комисията изрично посочва, че Хартата се прилага по отношение на външната дейност на ЕС;

З. като има предвид, че Съюзът и неговите държави членки приветстваха Ръководните принципи на ООН за бизнес и права на човека, като принцип №4 относно отношенията между държавата и бизнеса се отнася изрично до агенциите за експортно кредитиране;

И. като има предвид, че експортно кредитиране често се предоставя за големи проекти, чийто достъп до търговски кредити е затруднен поради висок търговски, политически, икономически или екологичен риск, цената на който трябва съответно да бъде определена и калкулирана от агенциите за експортно кредитиране (АЕК);

Й. като има предвид, че на 14 март 2013 г. Комисията предложи делегиран регламент за изменение на приложение ІІ към Регламент (ЕС) № 1233/2011;

1. Приветства усилията на Комисията за установяване на рамка за ежегодно отчитане от страна на държавите членки на техните дейности по експортно кредитиране в съответствие с Регламент (ЕС) № 1233/2011, с цел по-голяма прозрачност на равнището на ЕС; подчертава, че главната цел на това отчитане е да се наблюдава спазването от страна на АЕК на държавите членки на международните правила, приложими към експортното кредитиране и на задълженията, произтичащи от Договорите на ЕС;

2. Потвърждава неформалното получаване на 14 декември 2012 г., на първия годишен доклад на Комисията относно дейностите по експортно кредитиране на държавите членки, в който се оценяват отговорите на 20 от 27-те държави членки, поддържащи активни програми за експортно кредитиране, както и получаването на отчетите на тези държави членки под формата на приложения; Комисията междувременно одобри публикуването на тези документи с цел постигане на целта на основния регламент за повече прозрачност;

3. Приветства факта, че в доклада на Комисията ясно се посочват мащаба и значението на дейностите по експортно кредитиране на държавите членки през 2011 г., които възлизат на обща експозиция от над 250 милиарда евро – включително 260 транзакции, за които за били отчетени съществени въздействия за околната среда – които разкриват значителни възможности за търговия и бизнес за европейски дружества;

4. Признава, че в своите годишни доклади за дейността държавите членки са предоставили на Комисията финансова и оперативна информация относно експортните кредити в съответствие с изискванията на параграф 1 от приложение I към Регламент (ЕС) № 1233/2011;

5. В контекста на мащаба на дейностите по експортно кредитиране на държавите членки, подчертава значението на съображение 4 от Регламент (ЕС) № 1233/2011, в което се призовава за съблюдаване на основните разпоредби на Съюза относно външната дейност, като укрепване на демокрацията, зачитане на правата на човека и съгласуваност на политиките за развитие, както и борбата с изменението на климата; припомня в тази светлина значението на специфичните изисквания за отчитане, формулирани в приложение І към регламента, с цел да се осигури възможност на Комисията и Парламента да оценят съблюдаването на тези разпоредби;

6. Подчертава, че годишните доклади на държавите членки и оценката на Комисията на тези доклади са все още недостатъчни за осъществяване на намерението на Парламента да има възможност да оценява дали дейностите на държавите членки по експортно кредитиране отговарят на целите на Съюза в областта на външната политика, така както са залегнали в член 3 и член 21 от ДЕС, както и на третирането на рисковете за околната среда при изчисляването на премиите на агенциите за експортно кредитиране;

7. Приветства „ясно изразено общо желание“ от страна на държавите членки, констатирано от Комисията в настоящия годишен доклад, да „прилагат политики по отношение на своите програми за експортно кредитиране, целите на които съответстват на общите разпоредби на член 3 и член 21“; приветства усилията на някои държави членки, включително Германия, Италия, Белгия, Нидерландия, за по-съдържателно отчитане на съблюдаването на някои от целите на външната дейност на Съюза;

8. Признава, че Комисията трябва да може да оценява дали дейностите по експортно кредитиране на държавите членки отговарят на целите на външната дейност на Съюза и следователно препоръчва проверката за съответствие да се състои в установяване дали официално подкрепяните АЕК разполагат с политики, които ефективно да гарантират, че техните дейности са в съответствие с целите на външната политика на Съюза;

9. Споделя забележката на Комисията в годишния доклад, че е трудно да се определи точен целеви показател за измерване на съблюдаването в правото на ЕС; отново посочва, че разпоредбите на член 21 остават основният показател, спрямо който трябва да се оценяват политиките, прилагани по отношение на транзакциите по експортно кредитиране;

10. Подчертава, че Съюзът може да бъде надежден и силен глобален фактор само ако държавите членки и европейските институции следват последователна външна политика;

11. Препоръчва работната група за експортно кредитиране към Съвета и Комисията да се консултират с Европейската служба за външна дейност (ЕСВД) относно разработването на методология за съдържателно отчитане на спазването на разпоредбите по член 21 и прилагането в ЕС на определени насоки на ОИСР в областта на официално подкрепяните експортни кредити преди следващия годишен доклад; настоява общественото допитване да бъде част от този процес;

12. Счита, че е от първостепенно значение държавите членки да бъдат призовани да следят и докладват относно съществуването, резултатите и ефективността на процедури за надлежна проверка при преглеждането на проекти, официално подкрепяни от експортни кредити, по отношение на потенциалното им въздействие върху правата на човека;

13. Съзнава факта, че агенциите за експортно кредитиране разчитат на информацията, предоставена от техните партньори по проекти; е убеден, че ако от АЕК се изисква структуриран подход към процедурите на надлежна проверка, за да отговарят на изискванията за проектно финансиране, партньорите по проекти биха използвали възможността самите те да ги провеждат, при което ще се намалят допълнителните административни разходи за АЕК;

14. Разглежда напредъка в докладването относно зачитането от страна на АЕК на изискванията във връзка с правата на човека като водещ пример за по-доброто докладване и относно други цели на европейската външна дейност, залегнали в член 21, като например изкореняването на бедността, и относно третирането на рисковете за околната среда;

Докладване относно третирането на рисковете за околната среда при изчисляването на премиите на агенциите за експортно кредитиране

15. Предлага АЕК на държавите членки да продължат да докладват своите оценки на рисковете за околната среда и счита, че това докладване от всички АЕК, от държавите членки на ОИСР и от държавите извън нея, е изключително важно за гарантиране на равни условия;

16. Отбелязва, че агенциите на държавите членки за експортно кредитиране понастоящем докладват относно експозицията на условни пасиви при различните модели; отправя искане към Комисията да предвиди общо определение, което да отразява желанието на Парламента да бъде информиран относно извънбалансовите задължения;

17. Призовава Комисията да предостави насоки на държавите членки за следващия период на докладване, наред с другото, относно начините за докладване относно наличието и ефективността на процедурите за надлежна проверка по отношение на техните политики на правата на човека, както и относно начините за докладване относно третирането на рисковете за околната среда;

18. Очаква следващият годишен доклад на Комисията да съдържа заявление относно това дали тя е била в състояние да оцени спазването от страна на държавите членки на целите и задълженията на Съюза и, ако отговорът е отрицателен, препоръки относно начините за подобряване на докладването за тази цел;

Доклад на Комисията относно информацията за държави, които не са членки на ОИСР

19. Приветства усилията, предприети от Комисията заедно със САЩ през 2012 г., за включването на Китай, Бразилия, Русия и други важни бързоразвиващи се икономики в създаването на международна работна група на основните доставчици на експортно финансиране (IWG);

20. Предлага да се проучи значението на секторния подход при развитието на IWG, с цел евентуално да се изгради основата за хоризонталните разпоредби по време на втората фаза, което ще гарантира съвместното приемане на ефективни и високи стандарти и на нови международни правила относно АЕК от всички държави от ОИСР и от тези, които не са членки в ОИСР, за да се гарантират равни условия за всички;

o

o o

P7_TA-PROV(2013)0292

Искане за снемане на парламентарния имунитет на Марин льо Пен

Комисия по правни въпроси

PE502.219

Решение на Европейския парламент от 2 юли 2013 г. относно искане за снемане на имунитета на Марин Льо Пен (2012/2325(IMM))

– като взе предвид искането за снемане на имунитета на Марин Льо Пен, изпратено на 26 ноември 2012 г. от министъра на правосъдието на Република Франция във връзка с искане от 7 ноември 2012 г. от главния прокурор в Апелационния съд в Лион и обявено на пленарно заседание на 10 декември 2012 г.,

– като изслуша Брюно Голниш, член на ЕП, от името Марин Льо Пен в съответствие с член 7, параграф 3 от Правилника за дейността на ЕП,

– като взе предвид членове 8 и 9 от Протокол № 7 за привилегиите и имунитетите на Европейския съюз и член 6, параграф 2 от Акта за избирането на членове на Европейския парламент чрез всеобщи преки избори от 20 септември 1976 г.,

– като взе предвид решенията на Съда на Европейския съюз от 12 май 1964 г., 10 юли 1986 г., 15 и 21 октомври 2008 г., 19 март 2010 г., 6 септември 2011 г. и 17 януари 2013 г.¹,

– като взе предвид член 26 от Конституцията на Френската република,

– взе предвид член 6, параграф 2 и член 7 от своя правилник,

– като взе предвид доклада на Комисията по правни въпроси (A7-0236/2013),

А. като има предвид, че главният прокурор на Апелационния съд в Лион е поискал снемането на парламентарния имунитет на член на Европейския парламент, Марин Льо Пен, във връзка с правни действия относно предполагаемо престъпление;

Б. като има предвид, че член 9 от Протокол № 7 за привилегиите и имунитетите на Европейския съюз гласи, че членовете на ЕП притежават на територията на тяхната собствена държава имунитетите, предоставяни на членовете на парламента на съответната държава;

В. като има предвид, че в член 26 от Конституцията на Френската република се предвижда, че членове на френския парламент не могат да бъдат предмет на съдебно производство за изразените от тях мнения или подадените от тях гласове при изпълнение на служебните им задължения;

Г. като има предвид, че Марин Льо Пен е обвинена в подбуждане към омраза, дискриминация или насилие срещу група лица въз основа на тяхната религиозна принадлежност, престъпление, предвидено във френското право, а именно в член 24, параграф 8, член 23, параграф 1 и член 42 от Закона от 29 юли 1881 г. и член 93-3 от Закон 82-652 от 29 юли 1982 г., санкциите за което са определени в член 24, параграфи 8, 10, 11 и 12 от Закона от 29 юли 1881 г. и член 131-26, параграфи 2 и 3 от Наказателния кодекс;

Д. като има предвид, че предполагаемото действие няма пряка или очевидна връзка с изпълнението на задълженията на Марин Льо Пен като член на Европейския парламент и не представлява изразено мнение или подаден глас при изпълнението на задълженията й като член на Европейския парламент по смисъла на член 8 от Протокол № 7 за привилегиите и имунитетите на Европейския съюз;

Е. като има предвид, че обвинението няма връзка с позицията на Марин Льо Пен като член на Европейския парламент;

Ж. като има предвид, че няма основание да се подозира съществуването на fumus persecutionis;

1. Реши да снеме имунитета на Марин Льо Пен;

2. Възлага на своя председател незабавно да предаде настоящото решение и доклада на своята компетентна комисия на министъра на правосъдието на Френската република и на Марин Льо Пен.

P7_TA-PROV(2013)0293

Устав на европейската фондация

Комисия по правни въпроси

PE506.115

Резолюция на Европейския парламент от 2 юли 2013 г. относно предложението за регламент на Съвета относно устав на европейската фондация (ЕФ) (COM(2012)0035 – 2012/0022(APP))

– като взе предвид предложението за регламент на Съвета (COM(2012)0035),

– като взе предвид оценката на въздействието на Комисията, придружаваща предложението й за регламент на Съвета относно устав на европейската фондация (ЕФ),

– като взе предвид декларацията на Европейския парламент от 10 март 2011 г. относно създаването на европейски устав за взаимоспомагателните дружества, сдруженията и фондациите¹,

– като взе предвид проучването за осъществимост на Института за сравнително и международно частно право „Макс Планк“ и Университета в Хайделберг относно въвеждането на устав на европейската фондация (2008 г.),

– като взе предвид решенията на Съда на Европейския съюз по делата C-386/04, Centro di Musicologia Walter Stauffer/Finanzamt München für Körperschaften², C-318/07, Hein Persche/Finanzamt Lüdenscheid³ и C-25/10, Missionswerk Werner Heukelbach ev/État belge⁴,

– като взе предвид Директива 2004/38/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 година относно правото на граждани на Съюза и на членове на техните семейства да се движат и да пребивават свободно на територията на държавите членки (Европейско гражданство)⁵,

– като взе предвид становището на Икономическия и социален комитет от 18 септември 2012 г.⁶,

– като взе предвид становището на Комитета на регионите от 29 ноември 2012 г.⁷,

– като взе предвид член 81, параграф 3 от своя правилник,

– като взе предвид междинния доклад на комисията по правни въпроси и становището на комисията по култура и образование (A7-0223/2013),

A. като има предвид, че в Съюза съществуват повече от 110 000 фондации с нестопанска цел, чиито активи общо се оценяват на около 350 милиарда евро, общите им разходи – на около 83 милиарда евро, и които осигуряват работни места за около 75 0000–1 000 000 европейски граждани;

Б. като има предвид обаче, че част от служителите на фондациите са доброволци, които не получават заплащане за своето време;

В. като има предвид, че съществуването и дейността на фондации, осъществяващи дейност в Съюза в името на общественото благо, са от решаващо значение в областите на образованието, обучението, научните изследвания, социалните въпроси и здравето, историческата памет и помирението между народите, опазването на околната среда, младежта и спорта, изкуството и културата, и като има предвид, че много от проектите им оказват въздействие далеч отвъд националните граници;

Г. като има предвид, че на територията на Съюза съществуват повече от 50 различни закона в областта на гражданското и данъчното право, приложими спрямо фондациите, както и многобройни сложни административни процедури, които според оценките пораждат разходи за консултации в размер на 100 милиона евро годишно – пари, които по този начин престават да са на разположение за общественополезни цели;

Д. като има предвид, че правни, данъчни и административни пречки, които водят до скъпи и изискващи много време процедури, както и липсата на правни инструменти, имат като последица това, че фондациите отказват или срещат трудности при започването или развиването на дейности в друга държава членка;

Е. като има предвид, че във времена на ограничени национални бюджети, по-специално за културни и артистични дейности, образование и спорт, финансовата и социалната ангажираност на фондациите е от решаващо значение, макар и те да могат само да допълват, но не и да заместват, държавната дейност за преследване на общественополезни цели;

Ж. като има предвид, че по отношение на данъчното третиране не се предлага хармонизиране на данъчното законодателство, а прилагане на правилото за недискриминация, по силата на което европейските фондации и техните дарители автоматично и по принцип подлежат на същите данъчни разпоредби и облекчения, които се прилагат за националните организации с общественополезна цел;

З. като има предвид, че въвеждането на общ устав на европейската фондация би могло значително да улесни за фондациите обединяването и трансфера на ресурси, знания, дарения, както и осъществяването на дейността им в целия ЕС;

И. като има предвид, че Европейският парламент приветства предложението на Комисията като важна стъпка към улесняване на фондациите да подкрепят общественополезни цели в целия ЕС;

Й. като има предвид, че предложението за устав е незадължителна европейска правна форма, която ще бъде на разположение на фондациите и дарителите, които развиват дейност в повече от една държава членка, но няма да замени или да хармонизира съществуващите закони за фондациите;

К. като има предвид, че във времена на икономически затруднения е все по-важно фондациите да разполагат с подходящите инструменти, които да им позволяват да преследват общественополезни цели на европейско равнище и да обединяват ресурси, като същевременно се намаляват разходите и правната несигурност;

Л. като има предвид, че е от решаващо значение европейските фондации (ЕФ) да работят на устойчива и дългосрочна основа и да са действително активни в поне две държави членки, тъй като в противен случай техният специален статус не би бил оправдан;

М. като има предвид, че някои от термините и определенията в предложението на Комисията се нуждаят от изясняване;

Н. като има предвид, че изглежда са необходими някои допълнения и адаптирания към предложението на Комисията, за да се подобри надеждността и доверието в дадена ЕФ, например по отношение на съответствието с правните и етичните правила, изключителността на общественополезната цел, трансграничния компонент, минималните активи и необходимостта те да се поддържат по принцип през целия жизнен цикъл на ЕФ, правилото за своевременно изплащане, минималния срок и изплащането на възнаграждения на членовете на управителния съвет или на органите на ЕФ;

O. като има предвид, че защитата на кредиторите и защитата на работниците и служителите са от решаващо значение и трябва да се поддържат през целия жизнен цикъл на ЕФ;

П. като има предвид, че по отношение на представителството на работниците и служителите следва да бъдат подчертано позоваването на Директива 2009/38/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 6 май 2009 година за създаване на европейски работнически съвет или на процедура за информиране и консултации с работниците и служителите в предприятия с общностно измерение и групи предприятия с общностно измерение (преработен текст)¹, за да стане ясно, че се прилагат процедурните правила по силата на тази директива; като има предвид освен това, че следва да се налагат по-строги санкции за нарушения, например чрез обуславяне на регистрацията на ЕФ от изпълнението на изискванията съгласно Директива 2009/38/ЕО, в съответствие с член 11, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 1435/2003 на Съвета от 22 юли 2003 г. относно устава на Европейското кооперативно дружество (SCE)²; като има предвид освен това, че са необходими разпоредби по отношение на участието на работниците и служителите в органите на дадена ЕФ, в съответствие с Директива 2001/86/ЕО на Съвета от 8 октомври 2001 г. за допълнение на Устава на европейското дружество по отношение на участието на заетите лица³, така че да не може да се злоупотребява с формата на ЕФ с цел лишаване на заетите лица от право на участие или отказ на такива права;

Р. като има предвид, че трябва да се приветства разпоредба по отношение на представителството на доброволци в ЕФ, предвид факта, че 2,5 милиона доброволци извършват дейност в този сектор;

С. като има предвид, че нарастващото представителство и ценният принос на доброволците при работата на фондациите допринасят за постигането на целите от общ интерес, преследвани от тях; особено предвид факта, че все повече и повече млади хора трябва да работят като доброволци, за да добият първоначалния си трудов опит, може да се окаже полезно за фондациите да разгледат форми и инструменти, които ще им позволят да имат достъп до информацията, необходима за по-ефективна работа, например чрез Европейския работнически съвет;

Т. като има предвид, че е необходимо да се изясни, че седалището и централното управление на ЕФ трябва да бъдат в една и съща държава членка, с цел да се предотврати отделянето на седалището и централното управление или основното място на дейност, а също и за да се улесни надзорът, като се има предвид, че надзор върху ЕФ ще бъде осъществяван от надзорния орган на държавата членка, в която се намира нейното седалище;

У. като има предвид, че финансирането на европейските политически партии не следва да бъде цел на ЕФ;

Ф. като има предвид, че по отношение на данъчното облагане отправна точка трябва да бъде прилагането на принципа на недискриминация, разработен от Съда на ЕС; като има предвид, че е признато от сектора, че предложеният подход за предоставяне на автоматично прилагане на еднакво данъчно третиране ще повиши привлекателността на устава на ЕФ чрез значително намаляване на данъчната и административната тежест, което ще го превърне в нещо повече от обикновен инструмент на гражданското право; като има предвид обаче, че подходът изглежда много спорен в Съвета, като държавите членки не са склонни да позволят намеса в техните вътрешни данъчни закони; като има предвид, че поради това изглежда целесъобразно да не се пренебрегват възможни алтернативни сценарии;

Х. като има предвид, че е важно преговорите по този важен законодателен акт да се придвижват бързо напред, за да се предостави на сектора на фондациите този нов инструмент, който очевидно спешно се очаква;

1. Насърчава държавите членки да използват съществуващата инерция, за да работят за бързо и всеобхватно въвеждане на устава, с всички гаранции за прозрачност, така че да могат да бъдат премахнати бариерите пред трансграничната дейност на фондациите и да се създадат нови фондации, които да отговорят на потребностите на живеещите в ЕС или да работят за общественото благо или в подкрепа на интересите на обществото; подчертава, че създаването на устава би допринесло за осъществяването на истинско гражданство на ЕС и би проправило пътя за устав на европейската организация;

2. Подчертава, че ЕФ следва да допринася за развитието на истинска европейска култура и идентичност;

3. Посочва, че макар и правната форма на ЕФ да бъде нова, предложението предвижда тя да се прилага чрез вече съществуващи в държавите членки структури;

4. Приветства факта, че уставът определя минимални стандарти по отношение на прозрачността, отчетността, надзора и усвояването на средства, които от своя страна могат да послужат на гражданите и на дарителите като своеобразен етикет за качество и по този начин да осигурят доверие в ЕФ и да насърчат развитието на техните дейности в ЕС в полза на всички граждани;

5. Подчертава потенциала на фондациите да осигурят работни места за младите хора, сред които безработицата достига тревожни равнища;

6. Призовава в регламента да се предвиди, че държавата членка с финансова компетентност по отношение на фондацията носи отговорност за гарантирането, че тя на практика се управлява в строго съответствие със своя устав;

7. Отбелязва, че възможността за сливане на съществуващи ЕФ все още не е установена;

8. Изтъква необходимостта във фокуса на вниманието да се поставят дълготрайността, сериозността и жизнеспособността на фондациите, както и ефективността на надзора върху тях, за да се подкрепи доверието в ЕФ, и с оглед на това отправя искане към Съвета да вземе предвид следните препоръки и изменения:

i) минималният капитал от 25 000 евро следва да се запази през целия жизнен цикъл на фондацията;

ii) съществуването на ЕФ във всяка държава членка следва да бъде за неопределен период от време или, ако е изрично установено в устава й, за определен период от време, не по-кратък от четири години; определяне в него на по-кратък срок от не по-малко от две години следва да е позволено, само ако то е надлежно обосновано и изпълнението на целта на фондацията по този начин бъде напълно осигурено;

iii) промени в устава на фондацията, когато съществуващият е станал неподходящ за функционирането на ЕФ, следва да се допускат, ако са извършени от управителния й съвет; когато ЕФ има други органи в съответствие с член 31, тези органи следва да участват при вземането на решение за изменение на устава.

iv) с оглед избягване на конфликти на интереси в рамките на фондациите по отношение на независими от учредителя органи, т.е. такива, които не се намират в стопански, семейни или други връзки с него, следва да бъде въведена разпоредба по смисъла на предложението на Комисията, но следва да се отчете фактът, че създаването на фондации може да се случва в семейна среда, в която високата степен на доверие между учредител и членове на комисията е предпоставка, за да знае учредителят, че целта на фондацията ще бъде гарантирана след смъртта му/й;

v) прагът за фондации, за които има задължение за одит на счетоводните им отчети, следва да взема предвид общия баланс, годишните приходи и броя на служителите на дадената фондация; за фондациите под този праг е достатъчна независима проверка на отчетите;

vi) уставът следва да предоставя информация за доброволците; уставът следва още да насърчава доброволческата дейност като ръководен принцип;

vii) следва да се добави разпоредба, според която възнагражденията, изплащани на членовете на управителния съвет или на други органи на ЕФ, трябва да бъдат разумни и пропорционални; следва да се установят конкретни критерии, за да се определи разумността и пропорционалността на възнаграждението;

viii) по отношение на представителството на работниците и служителите процедурата на договаряне, която по силата на членове 38 и 39 от предложението се отнася само до информиране и консултиране на работниците и служителите в ЕС, следва да се разшири и да обхване участието на работниците и служителите в органите на ЕФ; успоредно с настоящото позоваване в членове 38 и 39 от предложението на процедурите за създаване на европейски работнически съвет, следва да се включи позоваване на процедурите по Директива 2001/86/ЕО на Съвета за целите на участието на работниците и служителите в органите на ЕФ;

ix) следва да се запази разпоредбата за представителството на работниците и служителите в член 38 от предложението; понятието за доброволци и доброволческа дейности следва да бъде допълнително изяснено;

x) в името на ефективния надзор седалището и административното управление на ЕФ следва да се намират в държавата членка, в която тя е учредена;

xi) предложението следва да се ограничава, както се предлага от сектора, до инструмент на гражданското право, като същевременно се укрепят – в съответствие с предложението на Парламента – редица от основните елементи на концепцията за обществена полезност, която се поддържа в държавите членки, така че да се улесни признаването на еквивалентност в държавите членки;