Съдържание увод глава първа. Особености на отразяването на кризата в медийния дискурс
V. Дефиниции на понятието “криза”
Изтегляне 2.54 Mb.
|
V. Дефиниции на понятието “криза” Една от интересните особености на думата криза е употребата ѝ в изречения-дефиниции, тълкуващи, обясняващи нейното значение, т.е. същността на Кр. (Отново отбелязваме, че отделното описание на различните черти на Кр. е в голяма степен условно, което много ясно се вижда в този раздел.) Както отбелязва Т. В. Шмельова, КД стават обект на активна и масова езикова рефлексия, появяват се много дефиниции от типа “Кризис – это....” или “Кризис – это не...” [Шмельова 2009:63]. Тази мисъл можем да илюстрираме със следните примери: Кризис – это когда экономические показатели падают быстро и резко. Рецессия и кризис различаются как “плохо” и “очень-очень плохо”. (РМ 5/2009); Одни считают, что кризис – это глобальный форс-мажор, требующий экстренного пересмотра всего хозяйственного законодательства. С юридической точки зрения, даже такой силы кризис не есть нечто неординарное, что потребовало бы срочного пересмотра законодательства. (Ит. 13.7.2009) Пак според Т. В. Шмельова близка до дефинициите е формулата “Кризис как...”, активна преди всичко в заглавието на МТ [Шмельова 2009:66]. Напълно естествено е дефиниране на Кр. и нейните особености да се очаква преди всичко от икономическите анализатори и финансистите.. Затова именно на такива хора най-често се задават въпроси за същността на Кр., за начините на борба с нея и, разбира се, за края на Кр. Ср.: Будет ли кризис? Падет ли доллар жертвой инфляции - рублей эдак до пятнадцати? Грозит ли перегрев отечественной экономике, а рублю - девальвация? Наконец, правда ли, что Россия - это тихая гавань на фоне глобального финансового шторма? О рисках мнимых и реальных в интервью «Итогам» рассуждает первый заместитель председателя Банка России Алексей Улюкаев. (Ит. 25.2.2008) Ще дадем и примери от интервюта с известни български икономисти: - Проф. Градев, през последните две години Европа е разтърсвана от дълбока криза, която застрашава устоите на градения вече повече от половин век европейски проект. Накъде според вас върви Старият континент? - Лично за мен кризата е преди всичко предизвикателство. Никога след Втората световна война Европа като идея не е била изправена пред такова изпитание, защото досега повечето европейски страни бяха обединени около идеята, че европейският проект дава шанс за развитие. (Мон. 5.1.2012); - Г-н Ганев, какво се случва със световната икономика и какво ни чака - нова криза, продължение на старата, депресия, стагфлация? - Ако е рецесия, със сигурност ще е нова, старата свърши. Това, което наблюдаваме, е нова турбуленция на финансовите пазари, а големият въпрос е дали те ще завлекат след себе си стопанската активност - както се случи през 2007 г. Сега предпоставките това да се повтори са по-малки. (Сега 24.10.2011) Особена тежест, разбира се, имат мненията на някои световноизвестни финансисти, затова те често се цитират в различни издания. Ето как определя Кр. Дж. Сорос: “Нынешний кризис – это не просто крах, последовавший за бумом на рынке жилой недвижимости США, это окончание 60-летнего кредитного супербума, основанного на долларе как на мировой резервной валюте.” (News. 28.1.2007) В същото време не можем да не отбележим, че отношението към идеите на Д. Сорос и към самия него като авторитет в света на парите далеч не е еднозначно. Ср.: О Д. Соросе говорят как о финансисте, который почти никогда не ошибается в своих оценках. (Труд 13.5.2009) – примерът е от текста Карьера спекулянта, посветен на Д. Сорос. Такова нееднозначно отношение е характерно за МД – в него всичко е пречупено през медийната призма; то може да бъде “заострено”, иронично, както и не съвсем точно, изопачено по различни причини, но рядко – неутрално, “безстрастно”. Ср. яркия пример, съдържащ негативно отношение към прогнозите на Дж. Сорос: Сорос косит под Нострадамуса; Кризисные предсказания американского спекулянта адресованы и России. (МК 8.4.2009) В многобройните дефиниции на икономически анализатори, политици и т.н. може да се види различно осмисляне на Кр. и различно отношение към нея. Например: Икономическата криза е времето, когато трябва да правите ясна разлика между нещата, които наистина са ви нужни, и онези, които просто искате да имате. (Нов. 11.04.2009); Когато говорим за криза, то най-напред трябва да видим точно каква е тя. Схващането, че кризата е низ от ипотечни, дългови проблеми и такива на растежа, е късогледство.; Живеем в свят с материално пренасищане, а кризата е и следствие на взаимодействието между културата и това охолство. Представителната демокрация също изживява криза, а като добавим и глобализма, се получава миш-маш от проблеми. (Сега 16.1.2012) Нееднозначното определяне на Кр. много често се отбелязва в МД: В икономиката прогнозите са трудно нещо. Светът отдавна не е такъв, какъвто беше по време на Голямата депресия от края на 20-те и началото на 30-те години на миналия век. Затова и корените на настоящата криза трябва да се търсят не на местно, а на глобално ниво. България не прави изключение. (Труд 30.12.2010); Сегодня лучшие умы ломают голову над сложнейшим уравнением, где неизвестных куда больше, чем переменных. Имя ему – мировой финансовый кризис. (Ит. 10.3.2009); Многие из властителей государств и умов сами не до конца понимают, «откуда у кризиса ноги растут», а без понимания проблемы решить её нельзя. (АФ 11.9.2011) В много случаи самите специалисти, от които се иска тълкуване на Кр., признават, че това едва ли е възможно. Така например известният руски икономист С. А. Нечаев отговаря на журналистически въпроси за Кр. по следния начин: - Захлестнет ли нас новая волна кризиса? Все замерли в ожидании. - Боюсь, что в мире нет ни одного экономического гения, который может ответить на этот вопрос достоверно. У некоторых экономистов есть такая игра. Например, в ходе прошлого кризиса популярность приобрел американский профессор Нуриэль Рубини, который говорил: «Будет кризис!» — и теперь все твердят: «Гений! Он предсказал!» Среди экспертов всегда находятся некие алармисты, которые на ровном месте предрекают кризис. Если прогноз не оправдается, никто и не вспомнит, а сбудется, скажут: гений. Но если рассуждать ответственно, мне кажется, что сейчас будет рецессия, серьезное замедление темпов роста, но оснований ожидать, что кризис приобретет такую глубину, как на рубеже 2008–2009 годов, нет. - Мы знаем, что спровоцировало тот кризис. А что сейчас послужило пусковым толчком? - Стараясь смягчить в первую очередь социальные последствия кризиса, и мы, и особенно европейские правительства, чуть меньше США, стали заливать кризис деньгами. В результате то очищающее воздействие кризиса, о котором любят говорить, в значительной степени не наступило. (МК 13.10.2011) Даже най-авторитетните специалисти в определени моменти не са в състояние да обяснят развитието на Кр. Така например в текста Сорос предрича хаос в Европа и репресии в САЩ се подчертава, че той няма ясна представа за ситуацията: За пръв път в 60-годишната си кариера 81-годишният днес Джордж Сорос признава, че не залага, защото не е сигурен какво да прави. (Сега 28.1.2012) Отделна тема е дефинирането на Кр. от водещите политици, мнението на които в повечето случаи има решаващо значение за действията, свързани с преодоляването на Кр.: "Сегодня никто не возьмется утверждать, будто его оценка происходящего в экономике верна, поскольку кризиса, сравнимого по масштабу и глубине с нынешним, прежде никогда не было", - признает помощник президента России Аркадий Дворкович. (Ит. 23.2.2009) Изказванията на политиците често предизвикват бурни реакции, стават повод за анализи в много текстове, в това число хумористични и т. н. Един от примерите за това е текстът Идеальный шторм, за който вече стана дума. Ср. също: Однако Медведев подметил, что “шампанское открывать еще совсем рано”, ведь финансовый кризис – “это растение многолетнее и очень живучее”, процитировал президент слова одного из финансистов. (АФ 10.6.2009) Разбира се, принос в дефинирането на Кр. има и премиерът Б. Борисов. Той я определя по следния начин: “Разбирате ли, то това е проблемът на кризата, това е кризисната ситуация, че във всеки миг се променя светът, във всеки миг става все по-лошо, това е криза. Иначе то щеше да се казва растеж, благоденствие. Думата криза е ужасно нещо. Изведнъж сега всичко пада, пада, пада...” (цитирано по: Бойко Борисов в цитати през 2011 г., vesti.bg 26.12.2011) Голяма част от дефинициите на Кр. концептуализират понятието чрез метафори, които също демонстрират различно възприемане и различна оценка на Кр. и пътищата за излизане от нея. Например: Кризис не может быть благом. Это тяжелая болезнь, которая больно ударит по людям (АФ 20.1.2009); Но сказать, что кризис на 100% — это рукотворно организованная катастрофа, для того чтобы обогатиться, было бы не совсем правильно. (АФ 11.9.2011); Кризис – это тест на зрелость. (МК 16.3.2009) Както може да се види в много от примерите, в повечето дефиниции (в това число и в метафоричните) се набляга на сериозността на ситуацията, на негативните прояви на Кр. В редки случаи Кр. се тълкува като нещо положително. Ср.: Кризис – шикарное время для покупок, хорошие активы можно приобрести недорого, объясняет правительственный чиновник. (News.8.6.2009); Кризис – это механизм очищения экономики от слабостей. (НВ 26.12.2009) В тази връзка можем да отбележим някои интересни мнения за същността на Кр., изразени от хора, които не са специалисти в областта на икономиката. Може да се каже, че при дефинирането на Кр. от неспециалисти, например от хора на изкуството, най-често се обръща внимание на липсата на морал в икономическите отношения или на липсата на духовност в обществото. Ср. например мнението на историка проф. А. Пантев: Кризата е в това, че някой не прави триста на сто печалба, а ще прави двеста на сто... Не разбирам нищо от икономика, но смятам, че тази криза е повече на психология и алчност, отколкото е реална.; Кризата е преди всичко и психоза, кризата е и алчност, кризата е и безотговорност. (Станд. 4.5.2009) По същия начин възприемат Кр. големият руски актьор и режисьор О. Табаков: Олег Табаков: “Кризис – это следствие алчности” (АФ 21.9.2008) и поетът А. Дементиев: Если мы не сумеем побороть кризис сердец, кризис духовности, кризис культуры, то мы проиграем. (АФ 9.9.2009) Политиците и още повече икономистите рядко обръщат внимание на моралната страна на Кр.: Сергей Кириенко недавно сказал, что кризис – это кризис доверия, лежащий в гуманитарной сфере. Все, мол, неожиданно перестали доверять друг другу. Причем без каких-либо видимых причин. Продолжая окологуманитарные изыскания, нужно констатировать: кризис – это кризис речи, кризис риторики, кризис способности договариваться, распространившийся на все общество. (gazeta.ru 11.6.2009) Интерес според нас представлява фактът, че материалната Кр. в Русия през първата половина на ХХ в. е представена като следствие от моралната и духовна Кр. и в т. нар. емигрантски дискурс [Башкова 2009:69]. В същото време доста често се отбелязва и това, че политиците и икономистите не са в състояние да осмислят Кр. и да я “обяснят” на населението, а в някои случаи даже не желаят да направят това по различни причини: Кризисная риторика российской власти и представителей бизнес-сообщества, сложившаяся на протяжении последних месяцев, со всей очевидностью свидетельствует об одном: о нежелании слышать собеседника, даже если тот не является прямым оппонентом. (gazeta.ru 11.6.2009) Ироничната оценка на неумението или нежеланието да се осмисли Кр. е предмет на многобройни, при това доста интересни текстове. Ср.: Неведоми са пътищата Господни, особено в икономиката. Наука с голяма сложност, тя е родила редица остроумни мисли заради многообразието от защитими гледни точки и решения, които напомнят за основния ѝ принцип – относителността. Според популярен анекдот Уинстън Чърчил казал: „Поставите ли двама икономисти в една стая, ще получите две мнения, освен ако единият от тях не е лорд Кейнс. Тогава ще получите три мнения.” (Тема 30.9.2010); Представители власти, бизнеса и банковского сообщества рассуждают каждый внутри своей системы координат. Их речь не демонстрирует готовности к диалогу, наполнена безадресными обвинениями и упреками. Каждый по-своему интерпретирует слово «кризис», наполняя его собственным смыслом. Каждый говорит о банковской системе, имея к ней свои претензии. И почти каждый использует обтекаемое слово «решение», сводя антикризисную деятельность к абстрактно-расплывчатому «принятию решений». (gazeta.ru 11.6.2009) Един от примерите тук е текстът Някой разбира ли какво става с кризата?, в който е представена оригинална гледна точка към осмислянето на Кр.: Политиците, а и журналистите отдавна работят на границата на възможностите си да надбягат случващото се. Все по-малко хора разбират изобщо какво точно става. Политиците говорят с финансови термини, като често сами не знаят какво се крие зад тях. Журналистите имат същите затруднения. Да вземем за пример хватката с финансовия лост. Тя определено не може да се приложи към скромните ми лични дългове, но се очаква, че ще проработи към планината от задължения на Гърция. <…> Но след като нито политиците, нито банкерите разбират и влияят върху ставащото, то кой дърпа конците? Пазарите. А те все по-малко се управляват от хора. В САЩ има цели небостъргачи, в които не работи нито един жив човек. Те са натъпкани с компютри, които купуват и продават акции за частици от секундата. И правят това денонощно. В рамките на една минута те могат да изстрелят във въздуха и после да сринат до земята цели държави. Това е темпо, с което хората не могат да работят. Меркел, Саркози и цялата еврозона нямат никакъв шанс да ги надбягат. (24 часа 4.11.2011) Интерес представляват опитите да се дефинира Кр. (определени в един от следващите примери като “лингвистично-икономически”) с буква от латинската азбука, най-често с една от буквите V, U, L или W. Тези опити се представят като цяло в ироничен тон: Вообще буквы и цифры стали отличительной чертой последнего кризисного обсуждения. Поиск подходящей буквы для обозначения модели кризиса, напоминание о пятом «и», которое обозначает интеллект, необходимый для борьбы с кризисом, и многочисленные голосования с помощью пультов в зрительском зале, построенные по принципу телешоу: какую цену на нефть считать справедливой? (gazeta.ru 11.6.2009) Оптимистичното предположение е, че Кр. ще има формата на буквата V – т.е. предполага се срив надолу и бърз ръст нагоре. То доста бързо се отрича като възможно и се заменя с не толкова оптимистичното дефиниране на Кр. с буквата U, при което преди ръста се очаква икономиката да остане за известно време на дъното, или с буквата L, при което след срива надолу се очаква бавно подобрение. Ср. мнението на икономиста Е. Хърсев, изразено още в началото на Кр. през 2008 г.: Преди няколко месеца един високоинтелигентен и високопоставен колега ме убеждаваше, че световната финансова криза ще има по-скоро V-образен, отколкото U-образен профил, сиреч ще се разрази бързо и бързо ще отмине, вместо да се развива отегчително бавно и да се преодолява мъчително бавно. Излиза, че съм между малцината спечелили от кризата, имам да вземам от колегата бутилка шампанско: кризата не се оказа V-образна, даже и U-профилна не е. Очертава се криза с L-образен профил. След пропадането последва застой на дъното, а вместо изплуване, в петък се очерта второ, още по-стръмно пропадане. Ясно пролича, че е доста ниско качеството и на висококачествените активи в САЩ. (Сега 14.7.2008) По-късно обаче развитието на Кр. налага корекции и на тези очаквания. Все по-често се говори за Кр. във формата на буквата W (този вариант е определен по-долу като “садо-песимистичен”) – т.е. предвижда се и втори срив надолу: Още преди няколко месеца бившият премиер предупреди, че кризата не е отминала и временното икономическо оживление по света е само илюзия. Че кривата на икономическия срив не е просто “V”, а коварното “W” и вторият спад надолу предстои. (Сега 22.1.2010); Така лингвистично-икономическият спор каква точно буква ще изпише европейската икономика, преди да се възстанови, има отговор и той не е V, а W. (Кап. 27.4.2012) В руския МД също има много интересни примери, в които може да се види отношението към тази теория: Влиятельные персоны финансового мира стали все чаще спорить об особенностях латинского алфавита. Например, российские чиновники были убеждены, что кризис похож на букву "V" или же на худой конец на "U", то есть с плавным выходом из рецессии с небольшой остановкой на "дне". Однако практика показывает, что самое подходящее описание для сложившейся ситуации стоит искать ближе к концу алфавита в букве "W". Иными словами, после обвала следует бурный рост, а затем очередное падение. У кризиса обнаруживается двойное дно, так что фундаментальное восстановление мировой экономики откладывается на потом. (Ит. 29.6.2009) Може да се каже, че оптимистичният вариант с буквата V по-често се отрича от руските специалисти, което говори за оценката на кризисната ситуация като много сериозна: Западные экономисты рисуют несколько графических моделей развития ситуации в 2010 году и дальше, используя буквы латинского алфавита. Букву W выбирают те, кто уверен в том, что следует ждать второй, не менее сильной волны кризиса. Оптимисты верят в букву V и ждут, что после резкого падения, наступает такой же быстрый рост. В российском аналитическом сообществе есть разные точки зрения на кризис, но большинство экономистов склоняются к модели с буквой L. Они считают, что дна экономика достигла, но роста ждать не стоит, необходимо готовиться к продолжительной стагнации. (Ог. 18.1.2010) В един от многобройните Интернет-сайтове, включващи материали за Кр., се предлага друг, много по-мрачен вариант за развитието на Кр.; впрочем, повечето прогнози, представени в един от текстовете от 2009 г., озаглавен Кризис будет иметь UUU-образную динамику, засега се потвърждават: Мировой экономике предсказали жуткое будущее - кризис будет иметь UUU-образную динамику. По оценке главного экономиста Deutsche Bank Норберта Вальтера, в 2011 году мир ожидает новый глобальный обвал. Нынешний мировой экономический кризис не перестает поражать воображение экспертов. Для того, чтобы описать всю его сущность и последствия не хватает не только калькуляторов и слов, но и букв латинского алфавита. (abk.ural.ru) В същия текст се цитират думи на авторитетен руски финансист, който предлага и други букви от латинската азбука, с които може да се опише Кр.: Вообще-то, как отмечал первый зампред ЦБ РФ Алексей Улюкаев в своей статье, опубликованной в "Ведомостях", в латинском алфавите 26 букв, и такого рода аналитику можно продолжать и продолжать. Можно предложить, например, вариант О (постоянное кружение по кризисной траектории), писал он. А. Улюкаев отмечал, что оптимисты предпочитают график кризиса в виде буквы V (быстро вниз и быстро вверх), реалисты рисуют кризису траекторию в виде U (долгое пребывание на дне с последующим успешным выходом), садо-пессимисты отдают предпочтение W-образной линии выхода из рецессии (быстрый вход, ложный выход, вторая волна и лишь затем — перспектива настоящего выхода). (abk.ural.ru) Доста интересна оценка на тази теория има в следващия откъс от текст, в който се разсъждава, че Кр. в Русия най-добре може да се представи не с латинска, а с руска буква и по-точно – с буквата Ж, предизвикваща определено неприлични асоциации: Один из самых популярных вопросов последнего времени: какая буква описывает развитие экономического кризиса в России? Имеются в виду буквы латинского алфавита и, согласно модным теоретическим изысканиям, предлагаются следующие варианты ответов: «V» – это когда экономика резко падает и, достигнув пика падения, столь же быстро восстанавливается; «U» – экономика начинает падение резко, потом скорость спада замедляется, начинается небольшой подъем, переходящий в стремительный рост; «L» – экономика после обвального падения медленно-медленно восстанавливается; «W» – падение экономики резко переходит в рост, который оказывается непродолжительным и… новое падение, только после него начинается быстрое восстановление. .... Вот так вот: Каталог: upload -> files files -> Мотиви към законопроекта files -> Мотиви към законопроекта files -> Списък на участниците – 22 ученици от икономически професионални гимназии и 3-ма учители files -> З а п о в е д № от г. На основание чл. 162, ал. 4 от Кодекса за застраховането, образците на отчет files -> Наредба №23 от 18 декември 2009 Г. За условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка "прилагане на стратегиите за местно развитие" и по мярка "управление на местни инициативни групи files -> Единни в многообразието замяза на „Еднообразни в разединението” files -> Заседанието на кабинета, в което участваше и министър Москов продължава files -> Заседание на новото ръководство на фонда се очаква те да бъдат разпределени, посочи още премиерът Изтегляне 2.54 Mb. Сподели с приятели:
|