Съдържание увод глава първа. Особености на отразяването на кризата в медийния дискурс
Изтегляне 2.54 Mb.
|
| Мир во время чумы (Ит. 6.4. 2009) – анализ на световната икономика в разгара на Кр.
В някои случаи трансформацията е по-сериозна, но въпреки това изходният цитат е “разпознаваем” (в някои работи това се определя като алюзия). Ср.: Живопис по време на криза (Станд. 2.7.2009); В Женева – лукс по време на криза (Тема 2.3.2009) – за автомобилния салон в Женева, на който се излагат скъпи автомобили; Водевил по време на криза (Нов. 7.3.2010) – за дребни обществени скандали, които изместват истинските проблеми. Разширяване на състава на цитата има в следния пример: Бонусите за чиновниците са като пир по време на икономическа чума (Сега 19.12.2009) Възможни са и две трансформации – замяна на компонента и разширяване на състава, както е в следния пример: Пир по време на глобална криза (Тема 30.11.2008) – за дългата коледна ваканция у нас; По-особена е замяната в следния пример, в който много удачно се подчертава това, че изборите засенчват даже най-важни събития, каквото е Кр.: Криза по време на избори (Тема 15.6.2009) Доста по-сложна е връзката с изходния цитат в следния пример: В другите страни на ЕС обаче приемат сериозно, че никой не трябва да пирува по време на икономическа чума и че бонусите трябва да изчакат по-добри времена. (Сега 19.12.2009) Останалите примери от руската художествена литература, с които разполагаме, също най-често са подложени на различни трансформации, които, както вече отбелязахме, “нагаждат” оригиналния фрагмент към новия текст. Надежды брокеров питают (НВ 25.5.2009) – това е трансформиран вариант на стиха на М. В. Ломоносов Науки юношей питают (често цитиран като Надежды юношей питают); обикновено се използува за иронично обозначение на нечии наивни надежди. В дадения тук пример включването на новия компонент насочва към съдържанието на текста, посветен на тенденциите на фондовия пазар, а асоциациите с изходния текст насочват към възприемането на новия текст в иронична светлина. Кризису все отрасли покорны (Комп. 558/2009) – трансформация на известната строфа на А. С. Пушкин от романа “Евгений Онегин” Любви все возрасты покорны. Времена – вот приедет саммит, саммит нас рассудит – прошли. Проблем ком, и катится он все быстрее. Сами евролидеры надеялись, что нащупали выход из кризиса. (МК 26.1.2012) – тук можем да видим трансформация на известния стих на Н. А. Некрасов от стихотворението “Забытая деревня”: Вот приедет барин, барин нас рассудит; той се използува в случаите, когато се изразява надеждата, че някой друг (обикновено висшестоящ) може да реши проблемите – в случая това е срещата на лидерите на европейските държави, от която се очаква решение на кризисните проблеми. “Все счастливые семьи похожи друг на друга, каждая несчастливая семья несчастлива по-своему”, - сказал Лев Толстой. И был прав. Некоторые даже считают, что это справедливо не только в отношении семьи, но и целых стран и континентов. Постигшее планету экономическое бедствие – прекрасная возможность это проверить. (Ит. 16.2.2009) – този цитат от романа “Анна Каренина” на Л. Толстой се включва в началото на текста и много удачно насочва към темата, разглеждана в него – проблемите на пазара на труда в различни страни. Все подъемы в экономике похожи друг на друга, - заметил, перефразируя Льва Толстого, американский финансист Джон Осбон, - каждая рецессия неповторима в своем роде. (Ит. 12.1.2009) – в посочения вече цитат от Л. Толстой има замяна на компоненти от оригинала с нови, актуални в новата ситуация. Пусть сильнее грянет буря (Ит. 2.2.2011) – заглавие на текст за Кр. в САЩ и нейния оздравяващ ефект върху икономиката; Пусть сильнее грянет кризис! (Ит. 16.4.2009) - трансформираният вариант включва като нов компонент думата кризис; тук, както и в много други случаи, този цитат от стихотворението “Песня о Буревестнике” на М. Горки се използува за подчертаване на необходимостта от очистителни кардинални промени. Темата за спасението на потъващите в бурното море на Кр. е повод за използуването на знаменития цитат на Остап Бендер от романа “Дванадесетте стола” на И. Илф и Е. Петров Спасение утопающих – дело рук самих утопающих; той се използува в случаите, когато се подчертава, че всеки сам трябва да решава проблемите си. Именно това се подчертава и в двата примера, с които разполагаме; в тях се включват нови компоненти, насочващи именно към темата за спасението от Кр.: Аналогична е тактиката и на самата Световна банка, на която Дянков е прилежен питомец. Впрочем това е въпрос на самата философия (а оттам и на идеологията) на републиканците в САЩ. Те издигат в култ индивидуализма и го противопоставят на солидаризма. Или ако перифразирам Остап Бендер, според тях делото по спасяване на давещите се (в кризата) е в ръцете на всеки един от давещите се. Който изплува, оцелява. Който не - лека му пръст. (Кап. 11.5.2012); Спасение утопающих в бурном море валютных долгов отныне дело рук самих утопающих. (Ит. 9.2.2009) Ударим юмором по кризису! (МК 13.3.2009) – друг известен цитат на Остап Бендер - Ударим автопробегом по бездорожью и разгильдяйству, от романа “Златният телец” на И. Илф и Е. Петров, е използуван в съкратен вид като заглавие на текст, посветен на първоаприлски турнир по специален шахмат. Архипелаг Глупак – трансформираното заглавие на романа на А. Солженицин “Архипелаг Гулаг”, тук се използува за обозначаването на кризисна България. То определено има връзка с обозначаването ѝ като остров на стабилността, за което вече говорихме; при замяната на Гулаг с Глупак се разчита не само на фонетичната близост; новият компонент насочва към съдържанието на текста, в който се оценява негативно игнорирането на Кр. у нас. Именно така е обяснен цитатът от заглавието в самия текст: Ако България беше островна страна, щeше да ѝ отива прякорът Архипелаг Глупак. Защото се държим така, сякаш сме оградени от дълбока вода и никоя криза не може да я премине. (Труд 2.11.2011) И макар че това е друга тема, заслужаваща отделен анализ, не можем да не обърнем внимание и на въпроса за комуникативните неудачи, т.е. за неумелите трансформации и неуместното им включване в нов контекст, към които според нас би трябвало да се отнесе този пример. Евро жив, евро будет жить (МК 17.11.2011) – трансформация със съкращаване и замяна в състава на изходния цитат Ленин жил, Ленин жив, Ленин будет жить от поемата “Комсомольская” на В. Маяковски. Тук е мястото да отбележим, че цитатите от съветската литература с определена идеологическа окраска получават в новия контекст ново звучене, най-често иронично. Цитатите от световната литература тук можем да определим по-скоро като единични. Към тях можем да отнесем следните примери: Бойтесь банков, дары приносящих (Комп. 29.6.2009) - заглавие на текст, посветен на различните маркетингови ходове, някои от тях незаконни, на слабите банки; изразът е взет от античната класика, от поемата “Енеида” на Вергилий, където звучи като Бойтесь данайцев, дары приносящих; обикновено се употребява, за да се подчертае опасността, която могат да крият подаръците на враговете. Вниз в пропасть, летящую вверх (Ог. 40.2008) - за някои оптимистични моменти в борбата с Кр. – трансформираното заглавие на известния роман на американската писателка Б. Кауфман “Вверх по лестнице, ведущей вниз». Изглежда, Костов не е загърбил напълно надеждата да влезе повторно в образа на “спасителя в кризата”. (Сега 22.1.2010) – за разлика от повечето примери , тук цитатът се включва не в заглавието, а в самия текст; изборът на заглавието на романа на Д. Селинджър “Спасителят в ръжта” според нас е обусловен от темата “спасение”, за което вече говорихме. Единични са и примерите в българския МД с цитати от българската литература. Меркози - любов (не)обяснима (Труд 8.2.2012) – заглавие на текст, посветен на връзката между А. Меркел и Н. Саркози. Цитатът (впрочем, доста известен и често употребяван, в това число и в разговорната реч) може да се свърже със стихотворението “Любов необяснима” и с пиесата със същото заглавие на Недялко Йорданов. Графичната игра, представляваща специално графично (чрез скобки) отделяне на словообразувателен сегмент [Попова 2009:161], всъщност насочва към иронично възприемане на текста. (Между другото, в медиите и Интернет наскоро се появиха нови “доказателства” за необяснимата любов между А. Меркел и Н. Саркози – според тях Н. Саркози е правил доста груби изказвания за външността, апетита и други черти на А. Меркел, при това по време на активната им съвместна работа.) Надолу, надолу, надолу – това е заглавие на текст, посветен на задълбочаващата се Кр. Ср. в подзаглавието: Последните данни за икономиката показват, че кризата се задълбочава (Кап. 19.2009); оригиналният стих Надоле, надоле, надоле – надоле слезни! е фрагмент от стихотворението “Въглекопач” на Хр. Смирненски, един от “забравените” български поети. Специално място в МД заемат т. нар. идеологически цитати – стереотипните изрази от времето на социализма, които в миналото се цитираха, както отбелязва М. Виденов, “с религиозно преклонение” [Виденов 1997:145]. Два от тях са доста активни в наратива на Кр. Това са популярните в близкото минало цитати от “Манифест на комунистическата партия” на К. Маркс и Фр. Енгелс: То, что “призрак бродит” уже не только по Европе, это, безусловно, факт. (Ит. 16.2.2009); Кризис бродит по России... Экономические проблемы перетекают из отрасли в отрасль, из региона в регион. (Ит. 11.5.2009); Призрак западного кредитного кризиса бродит по России. Или уже не призрак? (Ит. 16.9.2008); Но призракът на кризата вече броди из България. (Тема 9.11.2008) Вторият пример е трансформация на лозунга Пролетарии от всички страни, съединявайте се!, автори на който също са К. Маркси и Фр. Енгелс. Пролетарии всех стран, увольняйтесь (Труд 1.2009) – текст за икономическите проблеми в страните от бившия СССР. “Търговци от всички бутици, съединявайте се!” С тази актуална промяна на някогашния социалистически лозунг пък се шегуват помежду си санданчани. (Станд. 2.7.2009) – текст за обединяване на магазини, целта на което е оцеляване в кризата. Единични тук са и примерите от Библията, които по принцип са много активни в съвременния МД: Докога ще продължаваме да се самозалъгваме, че имаме стабилна икономика, със стабилни макроикономически показатели, когато всички знаем истината – че тази стабилност е само на хартия, а всъщност реалната ни икономика е на глинени крака? (Класа 15.1.2008) – в този пример има замяна на компонент на оригиналния цитат Колос на глинени крака (нозе); употребява се за нещо голямо, силно, което всъщност е слабо и уязвимо. Много интересни трансформации има и в другите два библейски цитата, които ще посочим: Не ссудите, да не судимы будете (Ог. 28.11.2011) – трансформацията на библейския израз Не судите, да не судимы будете може да се определи и като каламбур; в него има замяна на компонент от оригинала с пароним – глаголът судить се заменя с фонетично близкия ссудить (“дать долг”); в текста се анализират ситуации, когато на съд отиват банките, отпускали кредити. Время разбрасывать яйца (МК 6.4.2009) – този пример можем да определим като контаминация или “хибрид” между библейския цитат Время разбрасывать камни и фразеологизма класть яйца в одну корзину. Ефектът на новата единица е резултат от самото обединение на книжния цитат с разговорния фразеологизъм. Както и в други случаи, ярката единица е заглавие на текст, в който се дават практически съвети за населението - по време на Кр. е добре да се влагат различни суми в различни банки. Цитатите от кинофилми не са много активни в дискурса на Кр.; тяхната липса тук е в известен смисъл изненадваща, като се има предвид тяхната особена честотност в МД изобщо, особено в руския – те са своеобразни културни символи с богат естетически заряд. Три от примерите от руския МД са варианти на заглавието на американския филм на режисьора Ст. Спилбърг “Спасти рядового Райана” (“Спасяването на редник Райън”); изборът на този цитат според нас е обусловен съдържащата се в него тема “спасение”, актуална в дискурса на Кр. В новите единици се включват различни нови елементи, насочващи към съдържанието на текста: Спасти рядового Сэма (Ит. 16.3.2009) - заглавие на текст за проблемите на обикновените американци, пострадали от ипотечната Кр. Спасти рядового Потребителя (Ит.) – заглавие на текст за проблемите на обикновените потребители по време на Кр.; впрочем, в двата примера може да се говори и за каламбурно сблъскване на думите рядовой (низший чин в армии) и рядовой (гражданин). Народу, наверное, захотелось бы спросить, а почему же власть бросилась спасать “рядового Абрамовича”, а не посоветовала ему продать для оплаты долгов английский “Челси”, лондонские особняки или часть яхт? (АФ 11.2.2009) - в текста се говори за огромни парични суми, отпуснати от държавата за спасяването на бизнеса на най-богатите хора в Русия, сред които е Р. Абрамович. Богатые тоже платят (Ит. 27.10.2008) – за финансовите проблеми на богатите хора в САЩ; ср. заглавието на известния мексикански сериал Богатые тоже плачут. Икономията е майка на мизерията – известният цитат от култовия български филм “Опасен чар” се включва както в заглавието, така и в самия текст, където се обяснява необходимостта от съкращаването на разходите по време на Кр.: Икономията е майка на мизерията? Само в "Опасен чар"; Всички помним думите на героя на Тодор Колев в комедията "Опасен чар" (1984): "Икономията е майка на мизерията". Интересно е, че много хора не усещат сарказма и смятат цитата за народна поговорка и забравят, че народната мъдрост казва друго - "бели пари за черни дни". А ето че и светила на световната икономическа наука се опитват да ни убеждават, че да се пести е лошо. (Сега 15.5.2012) В текстовете, посветени на Кр., доста активно се използуват фрагменти от различни музикални произведения, най-често от популярни песни. Най-честотни в руския МД са фрагментите от руски песни, което естествено е свързано с тяхната популярност, узнаваемост: Жемчужина у моря. И у края пропасти (Профиль 7/2009) – заглавието на текста, посветен на Кр. в Украйна и по-конкретно в град Одеса, включва припева Ах, Одесса, жемчужина у моря от популярната песен, удачно допълнен с метафоричен “намек” за Кр., който променя “игривата” тоналност на оригинала и насочва към съдържанието. Но вот грянул кризис, и наивные люди подумали: пора бы по завету Булата Окуджавы “взяться за руки, чтобы не пропасть поодиночке”. (АФ 8.9.2009) - известният стих на Б. Окуджава Возьмемся за руки, друзья, чтоб не пропасть поодиночке, с който се подчертава необходимостта от обединяване срещу Кр., е включен в самия текст. В следващия пример, както и в други случаи, източникът на цитиране е посочен в контекста: Россиянам впору вспомнить строки из известной народной песни “Шумел камыш”: “А поутру они проснулись – кругом помятая трава. Ах, не одна трава помята, помята девичья краса”. Краса экономической политики последних лет действительно сильно помята. (АФ 20.1.2009) БСП и кризата: La vie en rose – заглавие на текст за игнорирането от правителството на С. Станишев на Кр. и нейните прояви у нас, т.е. за представянето на икономическата ситуация “в розов цвят”; същият фрагмент се включва и в края на текста, което усилва ефекта от него: Другарите наистина живеят в собствен, розов свят, описан от премиера Станишев в нарочна научнофантастична статия... За да се разведря, пускам малко музика. Edith Piaf и La vie en rose…...... (Дневник 13.3.2009) Фрагмент от популярната у нас фолкмузика е използуван в следващия пример от текст, посветен на състоянието на валутните пазари; в него трансформацията на изходния цитат отново е “обяснена” от автора: Ако сега трябваше да се прави ремикс на добре известния от близкото минало фолкхит “Левовете в марки”, текстът вероятно трябва да се промени на “Левовете в евро”. (Тема 14.11.2008) По-специално внимание ще обърнем на отзвука от употребата на фрагмент от популярна песен в немското списание “Spiegel”, за която става дума в следния пример: А немското списание Spiegel излезе с корица със заглавие Akropolis adieu! и пространна тема, обясняваща защо Гърция трябва да си тръгне сега и как това ще е най-добре за самата нея и за всички останали. (Кап. 18.5.2012) Употребата на този цитат (припев на известната песен на М. Матийо Akropolis, adieu), която според нас е удачен журналистически “похват”, представящ темата за опасността от излизането на Гърция от Еврозоната, става повод за сериозни дебати. За тях става дума в интервю на същото списание с известния гръцки писател Никос Диму, препечатано от в. “Преса” под заглавие: Никос Диму: Гърците обичат да прекаляват във всичко (Преса 8.6.2012) Писателят намира обяснение за Кр. в Гърция в особеностите на гръцкия манталитет: “Ние обичаме да живеем над възможностите си. Ще видите това желание за живот, ако прочетете (романа на Никос Казандзакис) „Зорба гъркът“ - искаме да имаме всичко, да се наслаждаваме на всичко. Тенденцията да преувеличаваме и да не си знаем мярката също е тясно свързана с една тенденция на отхвърляне, на изгнание. Гърция е майка не само на демокрацията, но също така и на трагедията. Трагичният герой е човек, който прекалява и след това се опълчва срещу световния ред.” Подобно на много хора в Гърция, Н. Диму е засегнат от корицата на списанието, на която е изнесено заглавието на текста, и я определя по следния начин: “Това беше брутална намеса в един много деликатен момент. Знаете, Акрополът за гърците е една светиня. Ето защо за нас вашата корица бе - казано на футболен жаргон - груб фаул.” Единственият пример от популярните рекламни слогани в нашата картотека е следният: “Сладкая парочка” – доллар – баррель (НВ 3.11.2008) – заглавие на текст за цената на нефта по време на Кр. (Ще отбележим, че изразът сладкая парочка, който може да се свърже и със заглавието на американски филм, става популярен в РЕ през последните години именно благодарение на реклама на шоколада “Twix”)
В заглавието на текста се включва и следният трансформиран фразеологизъм: Дамоклев дълг – заглавие на текст за външния дълг на България; в стандартния състав на фразеологизма дамоклев меч се включва компонентът дълг; новата единица съдържа явно негативна оценка на външния дълг, който е “надвиснал” над страната. Трансформираните фразеологизми могат да се включват и в самия текст, както е в следните интересни примери, в които стилистичният ефект се създава благодарение на “сблъскването” на разговорния фразеологизъм с книжния контекст: Прочтите это внимательно. «Сильная и сплоченная еврозона важна для мировой стабильности и экономического восстановления, и мы подтверждаем заинтересованность в том, чтобы Греция осталась в еврозоне, при этом относясь с уважением к своим обязательствам». Этот витиеватый пассаж — из итогового документа встречи. Причем витиеватость эта тем более цинична на фоне замораживания контактов с Афинами со стороны МВФ. Получается, ломаный евро цена такой декларации. (Ит. 28.5.2012) – в разговорния фразеологизъм ломаный грош цена (чему-л.), който резюмира, обобщава казаното, е включена актуалната днес дума евро. В ней авторы доказывают, что вся история человечества состоит из экономических потрясений и кризис нынешний не так страшен, как его малюют (АФ 18.11.2009) – ср. Не так страшен черт, как его малюют. Ще добавим и два примера, в които има разширяване на стандартния състав на фразеологизма с нов компонент – прилагателното кризисен/кризисный: От него се очаква тон за песен, т. е. финансова политика, която да подпомогне икономиката на планетата да види светлина в кризисния тунел, за да се ориентира към излизане от него. (Нов. 5.2.2010); Зазвучат требования, чтобы кризисный крест несло не только население, но и те, кто в течение последних десяти лет надувал финансовые пузыри. (АФ 20.10.2008); Т. Гайтнер не являлся ни экономистом, ни бизнесменом,. Но именно ему Барак Обама доверил разгребать авгиевы конюшни глобального кризиса. (Ит. 29.6.2008); Авгиевы конюшни Европы (НВ 17.5.2010) И макар че отнасянето на някои единици към фразеологията е спорно, ще посочим и пример, включващ популярния коледен поздрав Merry Cristmas!: Merry Crisis! – заглавие на текст за коледните тържества в американските офиси в условията на Кр. през 2008 г. Ср. в текста: Поэтому встреча нового 2009 года проходит под лозунгом Merry Crisis! Дешевый стол, скромные подарки и самодеятельность – так выглядит актуальная корпоративная вечеринка уходящего года. (Ит. 10.1.2009) Обобщавайки казаното за цитатите и фразеологизмите, ще добавим един пример с интересното им съчетаване в рамките на едно изречение: Възможността Европа пряко да се намесва във финансовата система на страната, да подпомага пряко банки (на други да отказва помощ и да ги събаря), позволява да държи банките, дори ако държавата е оставена да фалира. Ако се замислят малко във Франкфурт и в Берлин, ще видят, че този модел е много по-изгоден за официалните кредитори и невероятно опасен за спасяваните нации. Той в пъти намалява нужните за стабилизация средства, защото крепи банките и с това - сигурността в еврозоната, - без ангажимент за поддържане на обществени системи и социални функции в държавата. Банките - здрави, кредиторите - сити, еврото - цяло, а пък кашата сърбат местните: и "клети сиромаси", и "чорбаджии". (Сега 11.6.2012) Завършвайки описанието на проявите на ЕИ, ще се спрем на каламбура – основната, най-ярката форма на ЕИ, активно “експлоатирана” в МД. В съвременната лингвистика каламбурът се тълкува не като ЕИ изобщо, а като една от нейните форми. Той се базира на сблъскването в рамките на ограничен контекст на различни значения на многозначни думи, омоними или пароними - те са благодатен материал за “нарочно”, специално създаване на двусмислица, която по принцип се избягва в речта, но която става основа на каламбура [Цонева 2000:97-123]. В следващия пример основа на каламбура е сблъскването на различните значения на глагола гътам: Президентът пък контрира (пак “24 часа”) в духа на познатото: Борисов не може да гътне кризата, затова иска да гъта мене. (Сега 1.5.2010) Омонимията е в основата на примера, в който се обиграват омоформите банк и банка, като в текста се дава само едната дума, а другата се подразбира: Все большее число американцев делают запасы продуктов на черный день, покупают семена овощей и ягод, учатся шить и вязать... Время закрывать банки. Во всех смыслах. (Ит. 29.6.2009) В следващите примери можем да говорим за друга разновидност на каламбура – в тях има игрова, мнима етимологизация на думата, наричана още псевдомотивация [Цонева 2000:117]. По тази обективна управленческа причина през последните две десетилетия животът ни мина в кризи – излезем от една, влезем в друга. Е, как да не изкризи човек! (Сега 17.06.2009) В Элладе все неладно. Греция лавирует между перспективами бунта и дефолта (МК 2.10.2011) В края на този раздел ще дадем част от текста Кризата не е само финансова, ресурсите се изчерпват (М. Константинов), в който се съдържат различни форми на ЕИ: Криза е. По всеобщо мнение най-тежката, най-продължителната и най-непредсказуемата финансова и икономическа криза след Втората световна война. Че и преди това. Това обаче значи ли, че Европа и светът днес са по-зле, отколкото примерно преди 60 години, през далечната 1949 г.? Очевидно не, по-добре са. Но това пък означава, че дори, ако тогава сме били в криза, тя ще да е била по-тежка от сегашната. Но нали току-що се съгласихме, че именно днешната криза е най-баш кризата, майката на всички кризи? Нещо не се връзва... Кризата официално се води започнала от 2008 г. Тоест до 2007 г. всичко било наред, а после внезапно се окризило. Ама яко. Това също не се връзва и не трябва да имаш чело цяла педя, или пък да си изчел няколко вагонетки с книги, за да се досетиш, че каквото материално богатство е било налично в света в края на 2007 г., почти същото е било то и в началото на 2008 г. Че и в края на 2009 г. Нещо повече, материалното богатство на света неизбежно даже се е увеличило за тези две години, откак ни е яхнала кризата. Значи и тук не е заровено кучето. Остава да видим къде. <…> Затова да повторим - анатомията на кризата не излиза и не може да излезе, ако мислим само за материалните неща. Защото с материалните неща точно сега криза няма. Макар че и тук ситуацията не е розова. А иначе кризата си тече, само че никой не казва истината за нея, нито смее да изрече в какво ще се състои неизбежният ѝ край. Затънали в лъжи и невежество, световните лидери и придворните им експерти продължават да говорят глупости за икономически растеж и как той, растежът, щял бил да се възстанови и нещата да се оправят. Та нали именно той, екстензивният растеж за сметка на ресурсите от бъдещето, ни набута в кризата? А сега е време за кратка анатомия на самата криза. Кризата е в главите ни, където впрочем е и целият свят. Кризата е в безумието да се мисли, че добавянето на нули в банковите сметки има някакъв смисъл. <…> Кризата е в напечатаните хартийки (долари, евро и юани, държавни ценни книжа, финансови деривати и всякакви други боклуци - западняците ги наричат shit) и в това, че сумарната стойност, отбелязана върху хартийките, вече стократно надхвърли оценката на цялото материално богатство на света по днешни цени. А може би и хилядократно, все едно е. (Мон. 18.12.2009) VІІ. Текстогенност на думата криза Разглеждайки особеностите на думата криза като КД на нашето време, Т. В. Шмельова говори за нейната текстогенност – т. е. за способността ѝ «да поражда» около себе си текстове, при това от различни жанрове. И докато в статията си от 1993 г. авторката говори преди всичко за хумористични текстове, «пораждани» от КД, то днес тя подчертава следното: «Новым признаком текстового аспекта функционирования, не отмеченным в [Шмелева 1993], следует назвать текстогенность ключевого слова – способность порождать вокруг себя массу текстов. Понятно, что тексты эти порождаются людьми, но ключевое слово как бы издает импульсы, можно даже сказать, императив к созданию таких текстов. Собственно, то, что оно фигурирует в заголовках, и есть одно из проявлений текстогенности. Но важно вот на что обратить внимание: круг текстов, порождаемых вокруг ключевого слова, превосходит задачи обмена информацией – т.е. создания новостных, информативных текстов. Появляются аналитические тексты, в которых представлена рефлексия о называемом слове явлении в самом широком контексте, включая философский.” [Шмельова 2009:66] Имайки предвид голяма част от текстовете за Кр, вече разгледани в книгата, можем да определим тази оценка като напълно мотивирана – в тях наистина може да се види изключително интересен анализ в рамките на широк културен и философски контекст. Много от аналитичните текстове са на границата между публицистичния анализ (съдържащ полемичност, агоналност, злободневност) и научния анализ; други съчетават в себе си публицистичен анализ с експресивни и хумористични елементи и т.н. Както вече казахме, в отделните раздели, посветени на езиковите характеристики на думата криза, разгледахме много аналитични текстове, някои от тях - изключително интересни. Не можем да не отбележим, че някои от тях са написани не от журналисти, а от хора, които са специалисти в други области - финансиста Е. Хърсев, философа Н. Василев, математика М. Константинов и др. Във връзка с това отново отбелязваме важността на въпроса за идиостила на определени автори, който може да бъде тема на специално изследване. Тъй като текстовете, с които разполагаме, са доста големи, към вече разгледаните текстове и откъси от текстове ще добавим още един текст на БЕ и един на РЕ, илюстриращи различни особености на отразяването на Кр. в медиите и на думата криза. Разбира се, анализът на тези текстове заслужава специално изследване. Жартиерите на икономиката Кризата започна лекичко да отваря нашата врата още през 2007 г., когато в САЩ се спука ипотечният балон. Тогава започнаха да валят предупрежденията, че икономическите неблагополучия идват към бреговете на Стария континент, откъдето поемат на изток към България. През май 2008 г. агенция Standart&Poor's публикува доклад "Защо глобалната криза ще удари най-сериозно нововъзникващите европейски пазари". Първото място на най-нестабилните бе отредено на Исландия, следваха Ливан, Румъния, Латвия, Турция, Казахстан, България, Полша, Литва, Южна Африка, Украйна. За някои от тези страни впоследствие се оказа, че прогнозата е била вярна. Но за нашата страна реалностите в крайна сметка показаха друго - че сме попаднали не съвсем на място в този списък. <…> Но дали става дума за реални здравословни проблеми на отделните фирми, или в част от случаите отново набира скорост хипохондрията. Според лекари много от съвременните хипохондрици са образовани и ерудирани, имат добро социално положение. Специалистите твърдят, че те страдат от обективно неоснователен страх, че са болни или ще се заразят. На същия принцип страхът от кризата превзе съзнанието на мнозина, без значение дали са хора на бизнеса или на наемния труд. Разликата е в същността на страховете. Едните се боят от трудности и пречки пред дейността си, от срив на пазарите, от липса на финансиране, другите се плашат от загуба на работата и от спад в доходите. "Има един термин - макроикономика на самоизпълняващите се предсказания. Понеже не вярваш, че ще успееш с красивата дама насреща, изобщо не опитваш и съответно успехът няма как да кацне на рамото", предупреждава Георги Ганев. <…> Продажбата на страх се превърна в доходоносен бизнес за някои. Така неусетно и България влезе в коловозите на глобалната криза въпреки цялата съпротива да признаем, че българската икономика изпитва подобна немощ. <…> Информациите за кризата убиха либидото на част от потребителите и те загубиха желание да пазаруват. Сложиха ключ на портфейлите и взеха да пресмятат всеки лев. Но не мислете, че това са все хора с ниски доходи, за които това е навик. Дори предприемачи и топмениджъри отчитат, че е угаснала страстта им да харчат. <…> Така че времето на шампанското дойде. Наздраве за икономиката, която вече прибра жартиерите на страстта. И нека не се поддаваме на негативни прогнози. Те само убиват либидото и на предприемачите, и на потребителите, и на икономиката. (Тема 29.12.2009) Кризис без перемен Кризиса ждали, но сказать, что его боялись, я бы не рискнул. Просто ждали. Это было через десять лет после главного кризиса, который обрушил к чертовой матери вообще все, что мог, но потом все вдруг поняли, что это была не катастрофа, потому что латентной катастрофой были сами 90-е, которые вопреки календарю закончились в 98-м. И от 2008-го ждали чего-то такого же — мы уже жили в нулевых, и было уже понятно, что это не менее неприятное время, чем 90-е, причем настолько неприятное, что сделать с ним ничего нельзя, а тут как раз кризис — ну и отлично, пускай тряхнет, что-нибудь изменится. <…> Перемен хотелось. Было понятно, что что-то не так. У дорогих магазинов и ресторанов парковались темные Audi с мигалками и номерами АМР. В ювелирных магазинах продавались депутатские значки из драгоценных камней: бриллиант, сапфир, рубин. Рублевка, когда-то бывшая популярным масскультовым образом шального успеха, теперь стала абсолютным заповедником госслужбы, и "коренные барвихинцы" писали мне в редакцию жалобные письма о соседе-силовике, гоняющемся за ними с пистолетом, когда напьется. Девушки, мечтавшие когда-то выйти замуж за олигарха, переключились теперь как минимум на замминистра. Знакомый чиновник попросил перенести интервью: летит в Австрию, покупает замок. Хотелось, чтобы он не вернулся. Хотелось, чтоб это закончилось. Чтобы труба, по которой из западносибирских недр течет им в карманы долларовая наличность, вдруг испортилась и все это закончилось. "Пусть сильнее грянет кризис",— просил поэт Емелин, и я его понимал. (Деньги 19.12.2011) Любопитен е фактът, че има и художествени текстове, например, стихотворения, ако не “вдъхновени”, то поне провокирани от Кр. Такова е стихотворението на големия поет А. Дементиев, цитирано в интервю; в него, както и в цитираните на друго място думи на поета, се говори за духовната Кр., породила икономическата Кр.: Так что кризис пресловутый начался давно в России, но не с банков и компаний, а с разрушенных сердец. (АФ 9.9.2009) Колкото и да е странно, появяват се и песни, свързани с темата за Кр. Тук определено можем да говорим за български принос, който в духа на времето е в любимия на народа жанр поп-фолк (едва ли тук можем да говорим за художествен текст!). Става дума за песента на фолкпевеца Амет “Криза” (youtube.com), оценена в медиите, както може да се очаква, определено негативно. За тази песен се говори в текст, озаглавен Криза, криза, гъци, гъци с подзаглавие Криза по ноти: Попфолкът слезе от масите, за да се качи на трибуната на политиката и обществената тематика. (Кап. 22.12.2009); ср. от същия текст: От вестникарско заглавие кризата се превръща в обложка на албум – ведра горчивина за масите на вашето недоволство. (Кап. 22.12.2009) Специално внимание заслужава способността на КД изобщо и на КД криза в частност да генерира хумористични текстове. Във връзка с това Т. В. Шмельова пише, че КД пораждат фейлетони, памфлети, анекдоти; те сякаш издават импулси, императив за създаване на подобни текстове [Шмельова 1993:38]. Интересна тема за специално изследване е карикатурата като една от важните форми на комуникация, насочени не към предаване на информация, а преди всичко към изразяване (и формиране) на отношение, на оценка на събитията. Особен интерес представлява карикатурата, обединяваща вербални и невербални (графични) средства; тя се определя като креолизиран текст, който заема все по-важно място в съвременния свят. Тук нямаме възможност да разглеждаме подробно този интересен въпрос, поради което ще се обърнем към интересната работа на М. Б. Ворошилова, която анализира вербалната част на карикатурите за Кр. в единство с тяхната невербална, визуална част. Според наблюденията на авторката, карикатурите за Кр. могат да съдържат метафори, като най-честотните метафорични образи са падането (катастрофата), люлката и болестта или смъртта [Ворошилова 2011:126]. Голяма част от карикатурите се опират и на прецедентни текстове, най-често от устното народно творчество или от художествената литература [Ворошилова 2011:127]. Вербалният компонент обикновено служи за насочване, за “подсказване”, което допълва богатата информация, съдържаща се в невербалния компонент [Ворошилова 2011:128]. Сред текстовете с хумористична насоченост специално внимание заслужава фейлетонът, по-скоро политическият фейлетон. По традиция към фейлетона се отнасят вестникарски текстове, съдържащи критика на различни обществено политически явления, той съдържа елементи на художествения и публицистичния стил, като особено важно е фокусирането му върху злободневни теми. Фейлетонът има много интересни езикови особености, които би трябвало да бъдат тема на специален анализ; той може да включва М., интертекстуални фрагменти (цитати), ОД и т.н. Към фейлетона можем да отнесем текста Има ли криза? ( Д. Бежански): Думба-лумба, аху-иху, бум-тряс - ето че посрещнахме още една Нова година. И както си е традиция при нас, от първи януари започна сурвакането. Първа сурвачка - нови цени на парното. Втора сурвачка - нови цени на водата. Трета сурвачка - нови цени на цигарите. Четвърта сурвачка - нови имотни данъци. Пета… Но понеже в икономиката нещата са навързани, в крайна сметка се получава като в стария виц - ще има поскъпване (сурвачки!) само на ония стоки и услуги, чието наименование започва с буквата "ф". На кои по-точно? Ами на (ф)сички! Как реагира българинът при тази ситуация? Той си реагира пак традиционно - по български. От една страна - с псувни, от друга страна - с яко ядене и пиене! <…> Впрочем има ли криза в България? Ако се съди по изказванията на някои политици - няма, няма и да има. Защото били подготвени такива икономически програми, че кризата щяла да ни заобиколи, както трамваят заобикаля Руски паметник. Ще прегази значи Америка, ще прегази Стара Европа и Япония, Русия и Китай също няма да ги подмине, а нас ще ни заобиколи. Интересно как ще стане тая работа, ама карай! Щом имат икономически програми… Аз лично съм свикнал да вярвам на политиците. Колкото и да ме лъжат - пак им вярвам! Всъщност, може би нещо не съм доразбрал? Може би те имат предвид, че кризата т я х няма да засегне, т я х ще ги заобиколи. Това вече е по-реалистично. Абе, знам си аз, че трябва да им се вярва на политиците! Та има ли криза в България? Ако се съди по трите тона пуйки, продадени от моя приятел търговец, ако се съди по информациите от "Пирогов" и от другите лечебни заведения (масово преяждане и препиване по празниците!), криза няма и не се задава! Тук обаче се сещам за една стара арабска приказка, в която, след като везирът докладвал, че хората са го ударили на ядене и пиене, умният халиф наредил: "Намалявай данъците! Зле е народът!" Сещам се и за творчеството на Елин Пелин. Там литературният герой Андрешко обяснява на литературния герой съдия-изпълнителя, че шопите пият не от добро. Сещам се и за един от романите на латиноамериканския писател Мигел Алберто Алвадос, в който той цитира разговор между американски журналист и мексиканския революционер Доратео Аранто Виля, по-известен като Панчо Виля. Там команаданте Панчо обяснява: "Компаньеро (другарю), правителството не трябва да се страхува, когато кампесиносите (селяните) хванат пушките, а когато хванат бутилките!" Е? Пак питам - има ли криза в България? Щото нещо много здраво хванахме бутилките… (Мон. 5.1.2009) Както вече отбелязахме, разглеждайки текстогенността като важна особеност на КД, Т. В. Шмельова говори за способността на тези думи да генерират текстове, в това число текстове с хумористичен характер - фейлетони, памфлети, анекдоти; те сякаш издават импулси, императив за създаване на подобни текстове [Шмельова 1993:38]. Важно място сред тези текстове заемат анекдотите (вицовете), на които ще се спрем по-подробно. Както и в други наши работи, тук ще използуваме термина анекдот (А.) [Цонева 2005, 2009]. А., при цялата си несериозност, е много важен жанр – той отразява ценностната система на конкретния социум и затова е източник на общественно значими сведения за културата на определено общество [Гуляева 2011:83]. За активността на А., посветен на Кр., Т. В. Шмельова пише в споменатата вече работа от 2009 г. следното: “Но самое интересное, что кризис порождает множество принципиально “беззаголовочных” текстов в рамках современной смеховой культуры – иначе говоря, шуток, анекдотов, приколов, как теперь обозначается эта не определенная форма смехового поведения.” [Шмельова 2009:66].
А. има интересни особености, които сами по себе си са обяснение за факта, че едновременно с появата на Кр. започват да се появяват и А. за нея. Това, разбира се, е обусловено и от актуалността и важността на Кр. като явление. А. като “рожба” на градската култура се създава от личност, излязла или изтръгната от сигурния си спокоен свят; А. отразява възлови проблеми на човешкия живот и това ни дава право да го определяме като фолклорен жанр с философски елементи [Тулпе 2002:133]. А. се определя като единствения продуктивен жанр на съвременния градски фолклор; той, според В. В. Химик, е особен жанр на устната реч, породен от елитарната култура на интелигенцията, подкрепен от традиционната култура и превърнал се в масова проява на съвременния градски фолклор [Химик 2002:31]. Тема на А. по принцип стават най-важните неща, нещата, заемащи централно място в общественото съзнание. Затова даже и най-сериозните и трагичните събития стават тема на А. Така например, още в първия ден след земетресението в Перник и София на 22 май 2012 г. се появиха множество А. за него (вж. например: Земетръсни смешки в нета, temadaily.bg). Пак с характерната за А. черта да отразяват актуалното може да се обясни и това, че те са много по-активни в началото на Кр. Постепенно хората привикват към информацията за нея, а първоначалният страх отстъпва място на други реакции, понякога напълно противоположни, от една страна – оптимистични (например енергични действия за търсене на изход от Кр.), от друга страна - отчаяние и апатия. Една от важните особености на съвременния А. изобщо и на А. за Кр. е употребата му най-вече в писмена форма. Естествено, писмените А. имат свои характерни особености, но те не отстъпват на традиционните А., разказвани в устното общуване. А. Димова пише за този тип А. следното: “Вече на друго място използвах метафората за записаните вицове като замразена храна, която винаги може да бъде размразена (в подходящи условия) и да бъде направена вкусна, като ѝ се добавят подправките на живата комуникация и устната реч. Четейки вицове, човек може и да не се засмее, но той винаги си представя на кого и къде би могъл да ги разкаже и да предизвика смях.” [Димова 2006:149]. Необичайната активизация на писмения А. през последните години има различни обяснения, но така или иначе тя е факт - излизат от печат множество сборници с А., някои от тях с определена тематика, а много и даже сериозни списания (“Московский комсомолец”, “Сега”, “Телеграф”, “Итоги”, “Огонек”) публикуват редовно серии А., понякога и тематично свързани именно с Кр.
За активността на А. и различните фотошеги за Кр. в Интернет И. Ждакаев пише в списание “Деньги”, че новите финансови шеги се разпространяват не по “официалните канали за доставка на веселие”, а по интернет, което помага на много повече хора срещу отчаянието от икономическата ситуация днес: “Сеть, считают психологи, помогает людям сохранять нормальное настроение в ситуации, когда многие остались без работы, лопнул ряд мировых банков и чуть не стало банкротом целое государство Исландия. Финансовый мир шутит над своими несчастьями, отыгрывая падение.” [Ждакаев 2008]. В същата статия се цитира мнението на известен психолог за хумора като защитен механизъм, благодарение на който днешната Кр., въпреки приликата ѝ с Голямата депресия, се възприема по-оптимистично, което се обяснява и с новите масови канали за разпространение на шеги: “С его помощью происходит обесценивание опасности. Он пересаживает реальность в область знаков. А знаки в отличие от реальности не пугают, они вроде щита между нами и реальностью. Сама опасность не пропадает, но факт переживания страха редуцируется. " [Ждакаев 2008]. Същият автор цитира известен психолог, който смята, че Кр. е много полезна не само за хората, които стават равни пред лицето на общата беда: “Юмор уравнивает людей: банкир и клиент в поле юмора равны друг другу,— говорит Петровский.— Все мы равны перед лицом ситуации. Создается психология единой судьбы". Кр. е полезна и за хумористите, които получават актуална тема за творчество: “Если бы не было в России кризисов, незачем было бы смеяться людям и поддерживать себя юмором. Могли бы продержаться и на песнях. Только благодаря американскому доллару и российскому рублю, которые не нашли взаимопонимания, у юмористов появилась новая тема." [Ждакаев 2008]. Анализираните тук А. за Кр., събрани именно от Интернет и от печатните медии, имат както характерните за А. изобщо особености, така и свои специфични особености. А. за Кр. се появяват в различни страни. В САЩ например, въпреки сериозните икономически, търговски и т. н. проблеми, характерни за всички страни с високоразвита икономика често се отнасят с хумор към Кр. Според Руската агенция “Новости” финансовите институции на САЩ и преди всичко Уолстрийт са не само символ на финансовата мощ на Америка, не само “виновник” за Кр., но и източник на вицовете за нея; най-горещите се разказват в компании, изпращат се по електронната поща и се публикуват във форумите. “И макар че това е смях през сълзи, точно той дава повече надежда за стабилизиране, отколкото обещанията на правителството.” (newsru.com/finanse/02dec2008). Според материал в икономическия сайт money.ibox.bg Китай също се смее на Кр., макар че се смята, че не е силно засегнат от нея. И там “черният хумор” се разпространява в Интернет и най-вече чрез SMS-и – известно е, че китайците са обсебени от мобилните телефони, въпреки че те се контролират от правителството. Така че “ударите” на Кр., които имат различна сила в различните страни и сред различните социални слоеве, естествено предизвикват различни реакции, но смехът е това, което обединява. Съвременният човек, объркан от сложните и противоречиви икономически анализи, изплашен от инфлацията и безработицата, често реагира на ситуацията с хумор и една от естествените му прояви е А. Затова А. се определя като “антидот” за отровените (в различна степен) от живота, той неутрализира отровата и осигурява на онези, които са го разбрали, емоционално разтоварване чрез смях – животински, разбиращ, саркастичен, лек, радостен, през сълзи, през зъби и т. н. [Тулпе 2002:139]. Масовата ирония, изразена в А., както подчертава И. В. Николаев, е израз на скепсиса в отношението към живота: “Получая распространение, он de facto признается хотя бы частично соответствующим реальности. Известный афоризм гласит: «В каждой шутке есть только доля шутки!». Так и анекдот помещает действительное явление (экономическое или политическое) в нереальную, вымышленную ситуацию, и чем более смехотворна ситуация, тем опаснее анекдот для своего прототипа (власти или финансовых элит). Таким способом общество или отдельные его элементы выражают недовольство, выступая виртуальной оппозицией. Ирония в массовом масштабе – это наивысшая степень проявления обществом скепсиса в отношении к жизни.” [Николаев 2009:174]. Както знаем, в научната литература, където през последните години А. се радва на особена актуалност като тема за изследване, те се разглеждат по тематични групи, обикновено според основните герои в тях: семейни, етнически, сексуални, за тъщи, за шопи, за лордове и т. н. Една от най-важните групи А. са политическите, в които може да има различни герои. А. за Кр., макар че отразяват важно обществено-политическо явление, не могат да се определят като чисто политически - тъй като финансовата Кр. непосредственно засяга различни страни от живота на обществото, в тях неизбежно има елементи от А., отнасяни към битовите, семейните, сексуалните и т.н. И. Ждакаев пише за битовите елементи в руските А. следното: «Когда кризис ударил по Уолл-стрит, разорившимся брокерам только и осталось, что весело шутить. К ним присоединились широкие слои американских держателей акций. В России население не так вовлечено в фондовый рынок, и основное веселье у нас помимо менеджерской безработицы вызывает старая добрая тема припасов на черный день: скажем, как поменять репо на брюкво и с каким стабфондом собирается пережить лихолетье деревня Елбань в Новосибирской области.” [Ждакаев 2008]. Като А. с битови елементи можем да определим следните: * Eдин бизнесмен казва на друг: - Кризата се оказа по-страшна от развода – хем загубих половината си пари, хем си останах женен. * Седят си в офиса Фунтът и Доларът. Отваря се вратата и влиза младата и красива Евро с къса поличка. Доларът веднага скача към нея, а Фунтът въздиша: - Ех, младо, младо… Гледай да не пипнеш някоя инфлация… * Събеседване за работа по време на криза. Шефът пита: - Какви претенции имате? – кандидатът отвръща: - Ами заплата поне 2000 евро. И да се спазва Кодексът на труда. – Добре, ще ви дам 10000 евро, секретарка и служебна кола. – Вие сигурно се шегувате!? – Вие започнахте пръв... И, разбира се, в кризисните А., както в А. изобщо, често се разчита и на сексуалните “намеци”. Ср. казаното по този повод от И. Ждакаев: “Окончательно выйдя в народ, кризисный юмор своим главным словом все чаще делает матерное: "Сынок, не бойся, кризис затронет только олигархов. Нам просто придет пи***ц". "В связи с кризисом скоро все банки России объединятся в Объединенный банк — Объ***банк. Или в Национальный единый банк — На***банк",— упражняются острословы.” [Ждакаев 2008]. Ще посочим един пример за такъв А.:
В А. са отразени всички страни на темата за Кр. Така например “прицел” на следващия пример са множеството икономически анализи, сложни и объркващи за повечето хора, пък и за самите анализатори (за това вече говорихме по друг повод в книгата): * Умният първо мисли, после говори. Глупавият първо говори, после мисли. Финансовият аналитик първо говори, после говори, говори, говори... Националните особености на Кр. също могат да бъдат тема на А. Такъв е например следният руски А.: * Идет Мировой Финансовый Кризис, большой такой, в слегка помятом фраке, а навстречу ему маленький такой в лаптях русский финансовый кризис. А. за Кр. може да бъде осъвременен вариант на вече известен А., той може да бъде “приспособен” към новите условия. Такава е например новата версия на стария А., в който хитрият евреин е поставен в нова актуална ситуация - пред една от засегнатите от Кр. банки: * Старият Мойша седи пред Bank of New York и продава семки. Идва негов познат и го моли да му даде пари назаем. Мойша отговоря: - Не мога, имам договор с Bank of New York: те се задължават да не продават семки, а аз – да не давам пари назаем. Някои А. едновременно се разпространяват в два или три сравнително близки варианта, какъвто е например А., построен като стилизация на популярната в различни страни и на различни езици реклама на лекарство срещу хрема: * - Ах, тази криза…- Колко добре ви разбирам… - Не, не разбирате! – Прекрасно ви разбирам! – Но вие даже нямате депозит! – Вчера имах… * - Ох, завтра опять на работу…- Как я вас понимаю… - Нет, не понимаете! – Прекрасно понимаю! – Но у вас даже работы нет! – Вчера была… Известно е, че в различните езици и култури има различни типични герои на А. – българските Бай Ганьо, Иванчо, Киркор и Гарабед, руските Вовочка, Щирлиц, Чапаев и Петка, както и безименните грузинци, лордове, чукчи, шопи, блондинки, тъщи и т. н. Те, както отбелязва В. В. Химик, са известни, узнаваеми фигури-пародии от националната култура, етнически типажи и т. н., които в масовото съзнание се свързват с характерни образи и ментални стереотипи, с комични стандарти на тяхното поведение [Химик 2002:25]. * Кризис, блондинку лишили ее любимого “Лексуса”. Она впервые входит в метро, вглядывается вниз и говорит с ужасом: "Так вот ты какое, Подмосковье!". * Два бомжа разговаривают: - У тебя знакомые олигархи есть? – Нет. - Теперь будут. Към тях в последните години се добавят нови герои, най-често безименни, като типични представители на типични ситуации, тясно свързани с темата за финансовата Кр. Герои на А. за Кр. са както обикновени хора, “хора от народа”, така и бизнесмени, банкери, брокери, олигарси, политици (безименни или конкретни личности), които могат да бъдат както жертви, така и “виновници” за Кр. Ще посочим няколко примера:
Докато олигарсите, бизнесмените, брокерите, банкерите могат да бъдат представени не само като виновници за Кр., но и като нейни жертви, то обикновените хора, особено най-бедните, обикновено не са засегнати от Кр. * Бизнесмен пита клошар: - Силно ли те удари кризата? – Не, нищо ми няма. – Ех, добре си живеете вие!.. Казаното по-горе според нас е изразено много интересно в следния А., напечатан в Интернет в руска версия, макар че той би могъл да съществува на различни езици, както и да бъде актуален за хора от различни страни: * Идет обезьяна по лесу и кричит: - Кризис! Кризис! – Навстречу ей волк: - Ты чего кричишь? – Так кризис же... – Ну и что? Как ел мясо, так и буду есть. – Идет обезьяна дальше и кричит: - Кризис! Кризис! – Навстречу ей лиса: - Ты чего кричишь? – Так кризис же... – Ну и что? Как ходила в мехах, так и буду ходить. – Идет обезьяна дальше и думает: - Правда, ну и что? Как ходила с голой жопой, так и буду ходить... А. изобщо могат да имат различна композиция, но, според нашите наблюдения, сред А. за Кр., в това число и сред разпространяваните в Интернет, преобладават кратките форми; тази особеност е отбелязана и от други автори [Черняева 2010:88]. * След 2-3 години в CV-то си ще можем просто да пишем: 2008-2011 – работил съм. * ФРС США приняла решение о выпуске банкноты в ноль долларов с портретом Джорджа Буша на лицевой стороне. * Объявление: “Уважаемые покупатели! В связи с финансовым кризисом наш бутик переехал обратно на вещевой рынок”. * Вчера Нобелевскую премию по экономике получил американский профессор за развитие теории глобализации, позволившей на практике сделать американский финансовый кризис всемирным. * Поскольку американская медицина не смогла справиться с ожирением нации, на помощь пришла американская экономика. * Есть мнение, что кризис дошел до дна и начал копать. * Если на заборах начнуть писать слово “penis”, значит, кризис достал интеллигенцию. * История новейшего русского капитализма в двух томах: Том 1. Понты. Том 2. Кранты. Често срещана композиционна форма на А. е гатанката (или въпросът), като най-популярни са въпросите към Радио Ереван (в РЕ – к армянскому радио): * Въпрос към Радио Ереван: - Що е оптимизъм? – Банкер си глади в неделя пет ризи... * Въпрос към Радио Ереван: - Кой е най-добрият изход от кризата в България? – Аерогара “София”. * Каква е разликата между инвестиционен банкер и голяма пица? – С пицата може да се нахрани четиричленно семейство. * Защо Бог е създал икономистите? – На техния фон изглеждат добре и синоптиците, и астролозите. * - Кризис — это когда денег нет? — Кризис — это когда деньги были. А когда денег нет — это обычная жизнь. Обикновено в едно изречение е формулиран А., който може да се определи като афоризъм. * Ако престанеш да получаваш мижавата си заплата, то, следователно, заплатата ти престава да бъде мижава. * Щом един Джон Ленън се нуждаеше само от любов, от какво повече можеш да се нуждаеш ти? * Всяка криза, която не те убива, те прави по-фин, по-строен и елегантно съсипан. * Ако кризата се задълбочи, ще можеш и да се ожениш по любов. Интересни са А., които могат да се определя като стилизация, т. е. като текст, възпроизвеждащ композицията и езиковите особености на определен стил или жанр. Следващият пример е оформен като начало на руска приказка с типичните за него особености: * Жил-был банк. И было у него три Банкомата - два умных и один дурак, который все еще выдавал деньги. Стилистичните особености на научен текст се използуват в А., озаглавен като Наръчник за инвестиции по време на криза: * Ако преди една година бяхте закупили акции на Lehman Brothers за $1000, днес щяхте да имате $0,68. Но ако преди една година бяхте закупили българска бира в каси на стойност $1000, сега щяхте да имате амбалаж на обща стойност $279,67. Извод: инвестирайте в бира. Ср. и руски А. с такива особености: * По завершении торгов во вторник индекс СКСС (соль, крупа, сахар, спички) составил 1500 пунктов. Президент сказал, что это хорошо. Индекс ПВДз (пиво, водка, доступная закуска), напротив, упал, что еще лучше для здоровья нации. * Вчера Нобелевскую премию по экономике получил американский профессор за развитие теории глобализации, позволившей на практике сделать американский финансовый кризис всемирным Към дадения по-горе пример със стилизация на известна телевизионна реклама можем да добавим и следния: Каталог: upload -> files files -> Мотиви към законопроекта files -> Мотиви към законопроекта files -> Списък на участниците – 22 ученици от икономически професионални гимназии и 3-ма учители files -> З а п о в е д № от г. На основание чл. 162, ал. 4 от Кодекса за застраховането, образците на отчет files -> Наредба №23 от 18 декември 2009 Г. За условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка "прилагане на стратегиите за местно развитие" и по мярка "управление на местни инициативни групи files -> Единни в многообразието замяза на „Еднообразни в разединението” files -> Заседанието на кабинета, в което участваше и министър Москов продължава files -> Заседание на новото ръководство на фонда се очаква те да бъдат разпределени, посочи още премиерът Изтегляне 2.54 Mb. Сподели с приятели:
|