Съдържание увод глава първа. Особености на отразяването на кризата в медийния дискурс
Изтегляне 2.54 Mb.
|
| докризисный уровень в 12 процентов. (Ит. 18.5.2009); G8 все больше напоминает пережиток докризисного прошлого и все меньше — мировое правительство. Поскольку каждому члену этого узкого, некогда суперэлитного клуба сейчас по большому счету не до глобальных проблем. Со своими бы разобраться. (Ит. 28.5.2012); В Германии в ходе кризиса за счет дотаций из бюджета людям платили 75% докризисной зарплаты, что препятствовало перераспределению трудовых ресурсов. (МК 13.10 .2011)
На границата на оказионалното според нас се намира словосъчетанието с думата предкризисен в следния пример: И според мен няма грешка - хората на кризата са по-ведри, по-спокойни от грабещия, потребяващ и нервен предкризисен човек. (Труд 4.1.2012) Светът и времето след приключването на Кр. (макар че да се говори за това е доста прибързано), се определят с прилагателните следкризисен/посткризисный: С тем, что посткризисный мир изменится, уже никто не спорит. (Ит. 6.7.2009); Участники экономической секции этого мероприятия искали пути выхода из мирового финансового кризиса и пытались представить посткризисный мир. (АФ 10.10.2011); Как следствие, сохранились предприятия с той же низкой эффективностью, неконкурентоспособностью, которые нужно поддерживать и в посткризисный период. (МК 13.10.2011) Към много по-редките производни можем да отнесем прилагателните безкризисен/бескризисный, противокризисен/контркризисный: Днес ни карат да вярваме, че в отделно взета страна – естествено, нашата – е възможен и безкризисен капитализъм. (Сега 11.10.2008); Форум станет своеобразным мостиком между ключевыми мировыми “контркризисными” событиями. (Ит. 25.5.2009) Паралелно с процеса на узуалното словообразуване, както е известно, протича и не по-малко активният процес на образуване на ОД, за което Е.А. Земская пише: “Типичнейшая черта современного языка - расцвет неузуального образования, распространяющийся не только в языке художественной литературы и разговорной речи (что было свойственно прошлым эпохам), но и в языке газет, любых средств массовой информации, устной публичной речи.” [Земская 1996:138]. Както вече отбелязахме, активизирането на деривационния потенциал е характерно за КД криза; появяват се множество производни, сред които най-многобройни са прилагателните имена с различно значение. Сред дериватите-прилагателни на думата криза обаче оказионалните единици са редки. Ср.: Складывается впечатление, что местный бизнес абсолютно кризисоустойчив. (Ит. 15.6.2009) Специално внимание заслужават производните съществителни от думата криза, които можем да определим като ОД: По-голямата кризоустойчивост на Изтока най-вероятно се дължи на това, че там преобладават малки и средни предприятия. (Сега 18.07.2009); Социологи проверили жителей больших городов на кризисоустойчивость и выяснили, где живут главные российские пессимисты и оптимисты. (Ит. 17.1.2009) В ОД, производни от думата криза, могат да се видят всички характеристики на ОД изобщо, за които вече сме писали [Цонева 2000:48-67] Една от най-важните черти на тези думи е тяхната “творимост” – те се създават в конкретната речева ситуация от автора на МТ. За разлика от новите думи, създавани като средство за номинация, ОД са преди всичко средство за създаване на експресивност; те характеризират назоваваното явление или предмет, изразяват отношение, оценка, преди всичко негативна. В много от случаите ОД, както и другите форми на ЕИ, се разполагат в заглавието като най-силна текстова позиция. Един от многобройните примери за това е текстът на Е. Хърсев Кризометрия и паралелогия (Сега 30.3.2009), посветен на паралелния анализ на развитието на Великата депресия в САЩ и сегашната Кр. На особеностите на Кр. у нас и по света е посветен и текстът Кризология на същия автор, в който е включена и ОД кризолог: Няма съмнение, че кризисните процеси в световните финансови пазари ще наложат ограничения на кредита и у нас, както и на всички развиващи се пазари. Тези ограничения са както количествени (очаквано свиване на обема на новите заеми), така и ценови (очаквано повишение на лихвените нива и лихвените маржове - разликата между лихвата по депозитите и лихвата, събирана при кредитиране). В това се вижда някаква трагедия - може би защото българските кризолози четат обилна американска литература. (Сега 6.10.2008) Като истинска находка можем да определим оказионалните съществителни в текста на Н. Василев От кризострофа към катакриза (Сега 9.11.2010), даден в края на раздела. Отново от заглавия са и примерите за оказионални производни от руския МД: Мировой антикризис (Ит. 25.5.2009) – за международния икономически форум в Санкт-Петербург; Кризисмены (Ит. 12.4.2009) – за икономистите, които трябва да намерят изход от кризата. Оказионален характер имат и глаголите и другите глаголни думи в следните примери: С подобни мерки световната криза окончателно я откризихме! (Сега 26.08.2009); Кризанутые (АФ 11.9.2011) – за някои отклонения в поведението на хората по време на Кр.; Потребительское кризисование (Ог. 18.1.2010) – за развитието на кризисните процеси в Русия през 2009 г. и проблемите с отпускането на кредити (рус. кредитование). В някои случаи ОД от заглавието се разшифрова в текста. Ср.: ЛИФО криза; Сравнете всички кризи в различните страни и ще видите, че следват правилото ЛИФО. LIFO (last in, first out) означава "влезлият последен излиза пръв" (Сега 11.5.2009) Специално внимание заслужават и оказионалните производни от други думи, активни в наратива на Кр. Тук може да се говори за някои актуални основи, сред които естествено е думата икономика. Например: Рисковете от ГЕРБономиката – ОД е заглавие на текст, анализиращ икономическата политика на правителството на ГЕРБ през последните години. Негативната оценка на тази политика е изразена в контекста: Докладът на Европейската комисия за макроикономическите дисбаланси в ЕС разголи неприятни истини, които досега бяха заглушавани от самохвалството за здравите ни публични финанси. Еврокомисарят по икономическите и финансовите въпроси Оли Рен заслужава прякора Оли Отвори Очички. Докладът му би трябвало да отвори очите и на най-самодоволните, че икономиката ни съвсем не е имунизирана срещу сценарии, каквито наблюдавахме в периферията на еврозоната през последните две години. (Труд 16.2.2012) Отново в заглавието се разполага ОД, обозначаваща икономическата политика на европейските страни през погледа на гръцкия министър-председател: Мировая грекономика; отново в контекста се разкрива значението на новата единица: То, что на протяжении последних лет пытались завуалировать европейские лидеры и чиновники, греческий премьер Георгиос Папандреу донес до мира с античной простотой: перегруженный разношерстными странами и их проблемами механизм ЕС работает «вразнос». Еврозона больше не контролирует сама себя: процесс распада пошел. Притормозить его можно, остановить уже нельзя. Не потянет такую ношу ни ЕС, ни «большая двадцатка», которая и со своими-то проблемами не справляется. (Ит. 7.11.2011) Към най-ярките примери за оказионални производни от нашата картотека можем да отнесем думата Скръндзономика, която може да се определи като контаминация, сама по себе си експресивна заради сблъсъка на научния термин икономика и разговорното скръндза. Този интересен хибрид е заглавие на текст на В. Ценков, публикуван в двуезичното списание The inglight magazine от 18.1.2012. В него се говори за необходимостта от ново поведение на хората по време на Кр., т.е. за нов тип икономика, която се обозначава с ОД: Ще ви разкрия една тайна. Тази година не подарих нищо за Коледа. На никого, дори на внучката. Но не защото съм циция. А защото съм икономически отговорен дядо, баща и съпруг. Искам да бъда разбран правилно – това не е поза и не се правя на интересен. Не съм съвременен вариант на Ебинизър Скрудж и нямя нужда да ми се явяват духовете на миналата, настоящата и бъдещата Коледа, за да променя мнението си. <…> Да, Коледа е страхотен празник, но коледното пазаруване е истинско разхищение и в крайна сметка си е чиста загуба на стойност. Както можем да видим в цитирания откъс, авторът се сравнява с известния скъперник - анимационния герой Чичо Скрудж (англ. Uncle Scrooge); именно неговото име се включва в ОД Scroogenomiks, използувана в заглавието на английския вариант на същия текст. Тук е мястото да отбележим, че ономастичната игра или играта със собствени имена е важна характерна черта на съвременния МД, която е предмет на други наши работи [Цонева 2007; 2009в; 2010б]. Особено активно в ономастичната игра се включват ключовите имена – имената на субекти, които се намират в центъра на общественото внимание, като най-често това са имената на водещи политици или икономисти. Спецификата на играта със собствени имена е в това, че “мишена” е референтът, т.е. чрез играта с името се изразява негативно отношение към неговия носител. При включването на имената в ЕИ се разчита преди всичко на богатия им екстралингвистичен потенциал; особено важни тук са фоновите знания за референта - както за свързани с него конкретни събития – политически скандали, икономически престъпления и т.н., така и за неговото място в обществено-политическия живот. Такива знания за референта естествено се откриват в широкия невербален контекст. В наратива на Кр., както вече отбелязахме, има определен кръг от действащи лица, към който се отнасят преди всичко водещи политици и икономисти, действията на които са свързани с Кр. В тази връзка не можем да не обърнем внимание на важната роля, която играе в европейската икономическа политика канцлерът на Германия Ангела Меркел; тя, от своя страна, обуславя създаването на ОД, производни от фамилията Меркел. Една от тях е ОД, включена в заглавието на текст, посветен на мястото на А. Меркел в европейската политика: Меркелизацията на Европа. Негативната оценка, съдържаща се в новата дума, е специално подчертана в текста: Сега - както отбеляза още през февруари бившият председател на Европейската комисия Романо Проди - Ангела Меркел взима решенията, а Саркози организира пресконференции, за да обясни тези решения. (Тема 20.12.2011) Активната съвместна работа на А. Меркел с френския президент Никола Саркози за решаване на кризисните проблеми “ражда” и ОД Меркози: Однако перед лицом кризиса «Меркози» (как окрестили альянс лидеров двух стран) стараются противоречия затушевывать. (МК 3.12.2011) Появата на тази дума, естествено, има определено игрова насоченост, за което се говори в следния пример: Дело спасения Европы берут в свои руки Ангела Меркель и Николя Саркози (остряки сразу запускают в обиход термин «Меркози»). (НВ 26.11.2011) В повечето случаи новото обозначение на “тандема Меркел-Саркози” се използува за изразяване на негативна оценка на неговите действия: Как реагира на това дуото „Меркози", както все по-често са наричани присвоилите си ролята на европейски водачи лидери на Германия и Франция Ангела Меркел и Никола Саркози? (Тема 13.11.2011); Страхът от неизвестното, което носи Оланд, се оказа по-малък от страха от познатото, олицетворявано от Саркози. И Франция зави наляво. Много вероятно е нейната нова политическа мода да зарази и други страни в ЕС, защото Саркози заедно с германската канцлерка Ангела Меркел (тандемът Меркози) даваше тон на цяла Европа. (Сега 8.5.2012); В понеделник двойката Меркози сложи край на ученическата ваканция и пак се събра, за да спасява еврозоната. И веднага лъсна, че не зоната, а изобщо международното положение е неспасяемо. (24 часа 11.1.2012) Иронично отношение към самата поява на този тандем е изразено в текста със заглавие Меркози - любов (не)обяснима, за което става въпрос в друг раздел на книгата. Ср. пример от текста: На критичен въпрос от френска страна за тандема Меркози, канцлерката отвърна: “Сътрудничим си тясно заради историческата отговорност, но и поради лични симпатии. (Труд 8.2.2012)
Много интересни са и ОД, образувани от метафоричните обозначения на Кр., сред които, както вече видяхме, най-активни са единиците от метафоричните модели “Медицина” и “Природа”. Те могат да се определят като обединяване на М. с ЕИ [Цонева 2012: 31-36]. Такива са няколкото примера на ОД, образувани с форманта евро-, който е много активен в съвременния ПД. С тях се обозначават проявите на Кр. в Европа. Един от примерите тук е ОД евротрагедия, включваща М. трагедия, с която се обозначава почти безизходната икономическа ситуация в Европа: В Афинах завершается очередной акт евротрагедии. Комиссары «большой тройки» — ЕЦБ, МВФ, ВБ — устроили показательную порку Греции, которая оказалась в долговой яме. В марте кредиторам надо отдавать 15 млрд евро — денег в казне нет, а помощь Евросоюз готов оказать только в обмен на жесткие меры экономии. Выбор простой, как выстрел: или дефолт и изгнание из еврозоны, или затягивание поясов и народное возмущение. (Труд 10.2.2012) Названията на природни бедствия, много активни в метафоричната концептуализация на Кр., също могат да стават основа на ОД. Ср.: Канцлерът смята, че при сегашните евротурбуленции става дума за най-тежката криза от въвеждането на единната валута, ако не и в историята на европейското обединение. (Дневник 2.12.2011) ОД еврогеддон е образувана също с форманта евро- на базата на друго метафорично обозначение на Кр. – армагеддон; тя се включва както в заглавието, така и в самия текст, от който са следните примери: Необъявленный “еврогеддон”; Экономисты объявили начало “еврогеддона” – краха европейской экономической системы; Еврогеддон» уже начался, говорят экономисты Deloitte-Access Economics, подразумевая под этим крах европейской экономической системы. Властям стоит поскорее разобраться с разрастающимся долговым кризисом и определить перспективы евро.; Европе придется столкнуться с «еврогеддоном», пугают консультанты компании Deloitte-Access Economics (DAE).; Началом «еврогеддона» можно считать декабрь 2009 года, когда агентство Fitch понизило рейтинг Греции с уровня А до ВВВ, убежден Ричардсон. (gazeta.ru 23.1.2012) Подобна ОД има и в българския МД; тя включва думата армагедон - метафорично обозначение на Кр., и думата драхма. Тук отново може да се говори и за графична игра, благодарение на която се получава хибридно образование, което може да се свърже с думите драма и драхма (впрочем, и двете доста активни в наратива на Кр.). Новата игрова единица е включена в заглавието на текста Готови ли сте за дра(х)магедон, а към съдържанието на текста насочва подзаглавието: Гърция е опасно близо до излизане от еврозоната. Това няма да е добре за нея, за ЕС и България. В текста се анализира сложната икономическа ситуация в Гърция, която може да доведе до излизане от еврозоната и връщане към драхмата като национална валута, което от своя страна би било много драматично. Прагматичният ефект на ОД дра(х)магедон се подчертава и чрез включването ѝ в края на текста, който, като една от силните позиции в текста, “резюмира” неговото съдържание: На 17 юни няма да има просто още едни избори в родината на демокрацията, а събитие, от което зависи бъдещето на еврото. И така, готови ли сте за дра(х)магедон? (Кап. 18.5.2012) Интересен пример за включване на ОД в текста е заглавието Еврокалипсис сега. ОД в него е образувана от думата апокалипсис като метафорично обозначение на Кр.; тя се включва в сложна форма на ЕИ – трансформация на цитата Апокалипсис сега, заглавие на известния военен филм на режисьора Ф. Копола. Това заглавие насочва към съдържанието на текста, в който е представено почти апокалиптична картина на икономическата ситуация в Европа: Всички се надяваха, че този момент няма да дойде. Но той вече е тук. Европа е в точката, в която няма немислими неща. Справка - треската в директорските бордове на банки и фирми, които са в еврозоната или търгуват с нея. Те вече мислят какво да правят, ако най-кошмарният сценарий - разпад на еврото - се сбъдне. (Кап. 2.12.2011) Еврокалипсис кога (Кап. 23.6.2012) – в този пример трансформацията е още по-сложна. В него има не само замяна на компонента апокалипсис с ОД еврокалипсис, но и замяна на наречието сега с кога, което всъщност подчертава неизвестността, надвиснала над Гърция след избора на новото правителство. Впрочем, икономическата ситуация в Гърция “ражда” и други ОД. Една от тях е думата Grexit (грекзит), създаването на която е обяснено в текста: За това, че т.нар. Grexit (съкращение от Greece и exit) ще е процес, подлежащ на управление, а не хаотична финансова катастрофа за еврозоната, още повече защото гръцкият дълг вече остана само в ръцете на ЕЦБ и борсови спекуланти, коментира през седмицата и Reuters. (Кап. 20.4.2012) В текста Grexit на Е. Хърсев се анализира възможното излизане на Гърция от еврозоната и обозначаването му с новата дума с двояко тълкуване: Часовникът тиктака все по-нервно. Наближава моментът Европа да вземе едно съдбоносно за съюза решение: може ли да отстрани членуваща страна от европейските общности - било то от еврозоната или изобщо от Европейския съюз. Болният въпрос бе кръстен Grexit - не особено оригинално англофонско съчленение на Гърция (Greece) с exit (изход, излизане, но и преносно за "край, кончина"). Поне от година насам въпросът се търкаля в медиите като теоретична главоблъсканица. Болезнен и спешен стана след вота в Елада, на който елините доста категорично заявиха, че не желаят да плащат за старите си дългове и отказват да понасят растящата тежест на договорите с "тройката" (ЕК, МВФ и ЕЦБ) и частните кредитори. <…> И понеже в Гърция няма национално съгласие в подкрепа на плана за стабилизация (тъкмо обратното), неизбежно и спешно Европа се готви за грекзит. Само допреди седмици еврократите твърдяха, че грекзитът е невъзможен, понеже (видиш ли!) не пише в европейските договори как да се отлъчват членове - нито от еврозоната, нито от Евросъюза. <…> Ако се стигне до грекзит, най-добре е да стане при ясни договорни условия. Фалитът е винаги болезнен, но за финансите хаосът е още по-страшен. (Сега 14.5.2012) Думата грекзит, както и някои други ОД, може да се отнесе към оказионализмите, които постепенно стават част от новата лексика. Ср. в РЕ: То положение, в котором сейчас находится Греция, лучше всего описывается новым, но быстро ставшим модным термином Grexit, который придумали англичане. Он состоит из сочетания слов Greece и exit, то есть «Греция» и «выход».....По последним опросам, популярность Ципраса возросла до 28%, и он надеется выиграть новые парламентские выборы 17 июня. Если это произойдет, то политкорректное Grexit надо будет переводить на русский как «гриксдец». С непредсказуемыми последствиями. ..... (НВ 21.5.2012) Като част от новата политическа лексика би могла да се определи и думата гевро, с която се назовава бъдеща гръцка валута, предлагана от някои икономисти като алтернатива на връщането на драхмата: Гевро за Гърция? Лоша идея! (24 часа 25.5.2012) Ще отнесем към ОД и думата грекопадение, макар че тя може да се тълкува и по друг начин – като каламбур или паронимична аттракция [Цонева 2000]. Ср.: Однако есть и другие мнения. По словам Александра Осина, греческие облигации до недавнего времени уже торговались на уровнях, учитывающих 100%-ную вероятность дефолта. То есть рынок уже учёл риск «грекопадения», и сильного влияния оно, возможно, не окажет. (АФ 1.9.2011) Същата “техника” на създаване има в ОД в следния пример: Придет ли рублю девальвец - версия Путина (МК 31.12.2008) – обединяването на термина девальвация с неприлична руска дума я прави особено експресивна. В края на анализа на деривационните особености на думата криза ще посочим част от текста От кризострофа към катакриза (Н. Василев), който според нас може да се определи като политически фейлетон; в него има не само ОД, но и други форми на ЕИ: Зле сме, няма съмнение. Вялно, по-добре от Германия (по мнението на финансовия ни корифей), но пък по-зле от Габон (според финансовата ни статистика). Безсилието на властниците да се справят с кризата се дължи на липсата на цялостно разбиране. То и частичното разбиране го няма, ама нейсе! Дължи се, в края на краищата, на фрагментираните им умствени смехории, на опитите им да кърпят незакърпяемите икономически кръпки. Неведоми изглеждаха и поведенията Дянкови. Оптимизмът му – още по-неведом. Предполагам, че фатално закъснялото излизане от персоналния пубертет му се е привидяло като излизане от световната криза. Много пъти съм се опитвал да предложа на управляващите ни субекти алтернативни социални решения, адаптирани към нашите свински условия, икономически доктрини, удачни за географските ни ширини стратегии, оригинални концепции. Никой не обръща внимание. И това е лесно обяснимо. Просто не вдяват за какво става дума. А пък концептуалният им нихилизъм си личи от Халите. Концептуалният подход към ситуацията изисква първо да установим къде се намираме и какво правим там, където се намираме. <…> В зората на промяната, помня, “червени” и “сини” се караха по въпроса докъде ни е докарал 45-годишният тоталитаризъм. В криза сме, признаваха “червените”, всъщност малка криза, впрочем съвсем дребна кризичка. Каква ти криза, четвърта национална катастрофа, псуваха с демократичен патос “сините”, даже четвърта и пета, взети заедно. “Не катастрофа - криза!”, “Не криза – катастрофа!”. Така и не стигнаха до консенсус. Предложих им решение, категориално синхронизиращо двете крайни схващания. Да кръстим дискусионното състояние “кризострофа”. С резервен термин “катакриза”. Направиха се на много принципиални ампета. А това бе страшно важно. Щото от него зависи икономическата стратегия. Като дойдат едните на власт, хукват да преодоляват криза с антикризисни мерки. Дойдат ли другите на власт, хукват да преодоляват катастрофа с антикатастрофални мерки. Разнобой. И нулев резултат. Всъщност от глобално историческа гледна точка и двете виждания са верни. Това, в което се намираме днес, е криза. От горе до долу. Въпросът е, че тази криза е перманентна, макар и с различни лица. Една криза, съставено от много кризи. Излизаме от всяка криза не за да излезем от нея, а за да влезем моментално в следващата криза. Или в следващите няколко кризи. И това вече си е катастрофа. От горе до долу. Уникалната българска катастрофа фактически се състои в абсолютната липса на безкризисни периоди в новата и най-новата ни история. При това положение на фона на усложнената компликация вината на финансовия министър, който не успява да се прави със световната криза, ако изобщо има вина и ако изобщо у нас а има световната криза, избледнява като илюзията за очакващото ни светло бъдеще.<…> Така скрибуца каруцата на националната ни съдба – от кризострофа към катакриза, от катакриза към кризострофа. И обратно. Главно обратно. До окончателната победа на победната окончателност. (Сега 9.11.2010) ІV. Честотност на думата криза Един от най-важните аспекти на темата за думата криза е нейната честотност в различните функционални стилове и преди всичко в публицистичния стил. Както отбелязва Т. В. Шмельова, именно рязкото покачване на честотността на думата е една от първите характеристики на КД, видими с “невъоръжено око” и от всички носители на езика. Любопитно е да отбележим, че в тази работа авторката добавя, че би било добре да се работи и с “въоръжено око”, с данни от честотните речници, но и без тях може да се твърди, че дадена дума е много употребявана [Шмельова 1993:34]. Анализирайки думата кризис като КД през 2009 г., вече с “въоръжено око”, Т. В. Шмельова пише за нейната честотност следното: “Итак, слово кризис обнаруживает взрывообразную частотность. Новым в лингвистическом плане оказывается то, что ее теперь возможно измерить: на запрос ФИНАНСОВЫЙ КРИЗИС В РОССИИ поисковые системы Яндекса выдают 69 миллионов ссылок, тогда как на запрос МИРОВОЙ КРИЗИС – 41 миллион. <...> Конечно, эти количественные данные нельзя воспринимать как абсолютные, <...> что-то обязательно отсеется, но масштаб различий словоупотреблений ощутим и, как кажется, вполне может быть признан красноречивым.” [Шмельова 2009:64]. Важно според същата авторка е и това, че днес има много сайтове, където думата кризис се появява многократно [Шмельова 2009:64]. Показателни данни за честотността на думата кризис, извлечени от Националния корпус на руския език в Интернет има и в работата на И. В. Шачкова, която подчертава, че тази дума никога не е имала такава честотност, както днес. Съставените от нея таблици позволяват да се види, че през ХХ век максималната честотност на думата е през 1918 – 1940 г. – времето на Великата депресия, която в голяма степен е причина за Втората световна война. [Башкова 2009:68]. Едва ли може да има съмнение, че именно темата за Кр. през последните няколко години е сред основните теми на медиите в много страни. Примерите, в които се подчертава този факт, са многобройни: Думата “криза” трайно се настани в медиите през последните месеци. (Сега 24.1.2009); Кризис – самое популярное в последнее время слово, причем употребляют его исключительно в негативном ключе. (МК 10.4.2009) Нещо повече, както вече отбелязахме, не са рядкост мненията, че Кр. се създава от медиите или най-малкото се “раздухва” от тях, което също има своите обяснения – те могат да се търсят не само в особеностите на Кр. като явление, но и в особеностите на МД, за които е писано твърде много. В някои случаи медийната активност на думата криза се оценява негативно, тъй като се смята, че тя измества други, не по-малко важни теми: А вслушайтесь в наши ежедневные новости и найдите там про землю и труд. Там будут жертвы и аварии, теракты и пожары, саммиты и соглашения, кризис, кризис, кризис и президентские уверения в том, что человек сам должен видеть без уверений. Но ни полей, ни заводов, ни хлеба, ни света вы там не увидите. (Труд 10.2.2012) Говоренето за Кр. се определя като прекалено активно и по други причини. Интерес във връзка с това представлява мнението на икономиста Е. Хърсев; той определя “жуженето” за Кр. като странно, тъй като България вече е преживявала много по-тежки години. Освен това, според него “вайкането” за чужди болки е показателно преди всичко за българската душевност: Поучително за българската душевност и стопанска практика се оказва жуженето около световната финансова криза в българските медии, учреждения, а все по-тревожно и из софийските кафенета. Едва ли остана някой да не е запитан и да не се е произнесъл как ще се отрази тази криза върху България, готови ли сме за нея и какво да предприемем, та да намалим предполагаемите опасни последици. И всичкото това говорене на фона на последните данни за растеж на брутния вътрешен продукт от 7.1% за последните 12 месеца с тенденция към повишение, рекордно ниска безработица и рекордно високи бюджетни постъпления и излишък. Да, бе, ама това са резултати отпреди кризата, ще каже някой. И ще сгреши, защото въпросната криза не е започнала вчера, а продължава вече година и отгоре. Но въпреки добрите обективни данни субективният уплах от кризата е явен, което доказва, че в България стенем от чуждите болки далеч повече, отколкото от нашите собствени. Не помня да е падало толкова вайкане както сега през наистина мрачните за българската икономика години (1989-92, 1997-99), когато преживяхме не криза, а направо разпад на икономиката. (Сега 6.10.2008) Подобно мнение за прекалено големия интерес към Кр. от страна на неспециалисти изразява и известният руски финансист А. Улюкаев: Никаких - ни банковских, ни бюджетных, ни валютных - кризисов у нас нет и в обозримой перспективе быть не может. Потому что фундаментальные макроэкономические, финансовые, денежно-кредитные основы развития качественные и надежные. Есть другой кризис - кризис понимания. Какой-то анонимный слушатель по-своему все понял, рассказал корреспонденту. Тот тоже по-своему понял, написал заметку. Остальные это тиражируют. Испорченный телефон... (Ит. 25.2.2008) Честотността на думата криза е пряко свързана с актуалността на темата за Кр., намираща отражение в многобройни МТ от различни жанрове. Тази честотност е особено висока в началото на Кр. и в периодите, когато тя се задълбочава. Изключително честотна е думата криза и през 2009 г., която може да се определи като особено тежка както за световната, така и за руската икономика. Кр. става водеща обществено-политическа тема, така че именно в този период има много висока честотност както на самата дума криза, така и на метафоричните ѝ обозначения. Ср.: Промяна, надежда и криза са думите, които най-точно описват изминалите 12 месеца. Промяната я донесе новото правителство на ГЕРБ, което неочаквано спечели 116 мандата в Народното събрание и събра смелост да създаде самостоятелно правителство. Смяната на левия кабинет с десен даде надежда на много българи, че страната може и да тръгне напред. (Нов. 29.12.2009) Показателен за активността на думата криза като резултат от нейната актуалност е и следният пример: “Кризис” и “рецессия” сегодня два самых популярных слова в мире. Новости о состоянии мировой экономики и экономик отдельных стран похожи на сводки с фронта. (РМ 5/2009) “С просто око” може да се види невероятно високата честотност на думата криза в българския МД през 2011 и през първите месеци на 2012 г., когато на преден план излиза темата за дълговата Кр. в европейските страни и по-конкретно – в Гърция и Испания.
Активизирането на кризисната тематика може да бъде свързано и с провеждането на важни антикризисни форуми, каквито са икономическите форуми в Давос, срещите на европейските лидери в Брюксел и т.н. Често тема за особено активно обсъждане стават някои важни изказвания на водещи политици, които естествено повишават честотността на думат криза и на нейните метафорични обозначения. (Някои такива изказвания се разглеждат в следващия раздел.) Активизирането на кризисната тема може да се свърже и с важни политически събития, които имат или се очаква да имат важно значение за развитието на кризисните процеси, например президентските избори в някои страни. Ср.: Европейската дългова криза се разгоря отново през последните дни, след като изборите в Гърция и Франция очертаха мащаба на противопоставянето срещу мерките за икономии. (Кап. 11.5.2012) Много важни за активизирането на “говоренето” за Кр. се оказват президентските избори във Франция през 2012 г., тъй като от бъдещия президент зависи в голяма степен европейската антикризисна политика, както и изборите в някои други европейски страни, например в Гърция, която в последно време е на прага на фалита, което пък застрашава единството на Европейския съюз. За това се говори в следните примери: Преди да победи на изборите във Франция, Франсоа Оланд обеща да вдигне най-високата данъчна ставка до 75 на сто и да обърне икономическия курс по посока на растежа. В речта си по случай победата той обяви край на остеритета (austerity - бюджетна строгост, политика на икономии). Сега светът очаква срещата му с Меркел, за да разбере дали Европа ще продължи да се гърчи в ковчега на икономиите, или ще се опита да живне.; Никой не очаква от политиците да си изпълняват обещанията 100 на сто, но ако Оланд изпълни дори 30 на сто, европейската политика ще завие на 180 градуса.; Както и да е, след тази неделя в Европа ще започнат сериозни промени, които скоро ще стигнат и до нас. (24 часа 7.5.2012); Изборите в Гърция са абсолютно непредвидими и никой не знае какво ще се случи след тях с втория спасителен план, договорен с ЕС и МВФ. Още по-важен е вотът във Франция, където фаворитът - социалистът Франсоа Оланд, обещава да взриви трудно постигнатото съгласие между Париж и Берлин как да се борят с кризата. Дали то сочи в правилната посока е съвсем друг въпрос, но перспективата Франция и Германия да затънат в безкрайни спорове точно когато кризата се завръща с нова сила, няма как да е особено радваща. (Кап. 27.4.2012) За известен спад в активността на говоренето за Кр. можем да говорим в случаите, когато на преден план излизат други актуални събития и явления, които я “засенчват”. Така например в България през първата половина на 2009 г. водеща тема са много важните за обществото парламентарни избори, така че даже Кр. остава на по-заден план, тя става “фон” за отразяването на изборите [Цонева 2010а]. На заден план остава Кр. и в ситуации на природни бедствия, които, за съжаление, не са рядкост през последните години, както и в празнични дни, когато хората сякаш специално “забравят” за Кр. (това може да бъде и тема на специален анализ в МТ). Важна страна на разглеждания въпрос за честотността на думата криза е нейната активизирана употреба в заглавието (по-точно – в заглавния комплекс), което е най-силната позиция в публицистичния текст. През 2008 и особено през 2009 г. преди всичко в руските вестници могат да се намерят даже по няколко заглавия с думата криза. Освен това, много издания поддържат вече няколко години специални рубрики, озаглавени “Финансовата криза”, “Световната криза”, “Кризата в Еврозоната”, “Кризис”, “Экономический кризис, “Долговой кризис” и т.н., в които се включват материали, анализиращи актуалната икономическа ситуация. Заглавието, както знаем, има важни особености, които са предмет на анализ в множество научни трудове. Тук ще отбележим, че съвременната наука разполага с нови инструменти за изучаването на заглавията – Интернет-ресурсите, например сайтът zagolovki.ru [Шмельова 2009:65].
Характерна особеност на заглавието е неговата експресивност, постигана по различни начини. Така например, именно в заглавието се включват различните форми на ЕИ (такива примери има в раздела за ЕИ). Към посочените вече на друго място примери с М. ще добавим и следните: Кризата ще се стопи със снега (Станд. 30.12.2009); Кризата топи милионерите (Станд. 25.6.2009); Кризата удари и най-богатите в САЩ (Нов 2.10.2009); Криза ли? Не, златна рибка (Станд. 9.1.2009); Кризис съел 30% ( Труд 9.6.2009) “Любима” тема на заглавието е “пикантната” информация: Кризата удари и любовниците (Сега 18.4.2009) – за отражението на Кр. в извънбрачните връзки; Икономическата криза влезе в спалните на гърците (Станд. 16.6.2009) – за проблемите в сексуалните отношения като отражение на Кр. Като “доказателство” за високата честотност на думата криза в рамките на един текст ще дадем откъс от текст, озаглавен СИК (абревиатура на Световната икономическа криза): Световната икономическа криза е могъщ герой в масовата култура. Тя е демонът на д-р Франкенщайн, съшит от труповете на Исландия, китайски работници, Лемън Брадърс, БНТ и Форд. Тя се е разкрачила между континентите и е използвана точно така, както е използван протестът на младите – за да се увеличава печалбата и преодолява кризата. Колко чухме за икономическата криза? Твърде много. Рекламните богове вече са измислили посланията към потребителите: „Няма криза, а който разбира, консумира!”, „Криза ли?! Я по-добре един 40-инчов фул ейч ди”, „Кризата е за слабаците. Сега е моментът да натрупаш малко мускули”. Световната икономическа криза е виц, който си разказваме в антракта – пушим и чакаме да обявят нейния край. Световната икономическа криза е скеч, който препредаваме чрез интернет, в който група висококвалифицирани работници са наети от мексикански фермер. Световната икономическа криза е клише, с което оправдаваме паузата в потреблението си. Световната икономическа криза е болест, чиито симптоми се изразяват в това, че принцесата е спряла да става по-млада и по-красива. За да я излекуват, пластични хирурзи от всички краища на царството на капитализма се стичат, за да спасят света и „всичко, в което вярваме”. Световната икономическа криза е неочаквано добра възможност за саморазправа с доходите на администрацията и прокарване на непопулярни реформи, докато единственото, което върши работа, е вдигането на ДДС. Кризата е повод да се затегнат коланите, да се изтупа брашненият чувал и да предскажеш апокалипсис, докато се редиш на опашка пред най-големия мол на Балканския полуостров. Световната икономическа криза е карикатура, в която уволняват бай Иван, защото само той е знаел как се копае дупка. Световната икономическа криза те подтиква да препращаш по пощата смешни картинки – хърбаво прасе касичка нарисувано с картата на Южна Европа. Много смешно. Световната икономическа криза налага да се съкратят бюджетните разходи за сметка на социалните плащания. Когато има световна икономическа криза, хората спират да купуват, а държавите им дават антикризисни надбавки, за да продължават да купуват. Световната икономическа криза е апотеоз на капитализма, който изобразява многомилионните субекти и многомилионните обекти по един и същ начин. Световната икономическа криза е абсурдна пиеса, в която персонажът банкер си раздава премии от държавната помощ. А като го разкрият, той не си скубе косите, но обещава повече да не прави така. Аплодисменти. Световната икономическа криза увеличава продажбите на скапаната храна, бирата в пластмасови бутилки и насипния тютюн. Световната икономическа криза ни завеща празни строителни площадки, празни бюджетни сметки и разни надежди за изолация на панелката. Кризата те мотивира да потегнеш таратайката, а защо не и беемвето да мине на газ? По време на криза Мадона пести от бензина с хибридна тойота, а да си купуваш яхта се смята за изключително лош вкус. Все повече хора предпочитат да се придвижват еко и да се хранят био, но не могат да си го позволят. За съжаление.Световната икономическа криза ти дава моралното право да заявиш открито желанието си да не бачкаш повече за по-малки пари. Единственото, което може да те накара да се размърдаш, са повече пари за по-малко работа. Световната икономическа криза е най-големият враг на организираната престъпност, на данъчните измамни, Гърция и опозицията. Световната икономическа криза е триизмерен филм, модерно мултимедийно забавление. За да я видиш, са ти нужни специални очила. (Нов. 22.7.2010) Каталог: upload -> files files -> Мотиви към законопроекта files -> Мотиви към законопроекта files -> Списък на участниците – 22 ученици от икономически професионални гимназии и 3-ма учители files -> З а п о в е д № от г. На основание чл. 162, ал. 4 от Кодекса за застраховането, образците на отчет files -> Наредба №23 от 18 декември 2009 Г. За условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка "прилагане на стратегиите за местно развитие" и по мярка "управление на местни инициативни групи files -> Единни в многообразието замяза на „Еднообразни в разединението” files -> Заседанието на кабинета, в което участваше и министър Москов продължава files -> Заседание на новото ръководство на фонда се очаква те да бъдат разпределени, посочи още премиерът Изтегляне 2.54 Mb. Сподели с приятели:
|