Съдържание увод глава първа. Особености на отразяването на кризата в медийния дискурс


нет в латинице буквы, описывающей нынешний экономический кризис в России, а в родной кириллице есть, и это буква



страница12/15
Дата23.07.2016
Размер2.54 Mb.
#2343
ТипЛитература
1   ...   7   8   9   10   11   12   13   14   15
нет в латинице буквы, описывающей нынешний экономический кризис в России, а в родной кириллице есть, и это буква «Ж». (gazeta.ru 15.7.2009)

Известният икономист М. Хазин в интервю от 2009 г. рисува изключително мрачна картина на бъдещето на Русия и света като цяло и се опасява, че Кр. може да премине от буквата Ж към буквата П, която също предизвиква неприлични асоциации. На въпрос за края на Кр. той отговаря по следния начин:  А вы уверены, что мы доживем до этого момента? Я не уверен. 20 лет как минимум! А вероятнее, 30. Тут недавно был экономический форум в Ленинграде, там ученые-экономисты обсуждали, как будет развиваться кризис. Пойдет ли он по английской букве V (пик-спад-пик), или пойдет по английский букве W, или по букве U, или по букве L. Я тогда сказал, что как русский человек признаю только кириллицу, и для меня принципиально важно, чтобы кризис, который пока идет по букве Ж, не пошел по букве П. (Труд 19.8.2009)

Не по-малко интересна е и теорията, според която за обяснение на Кр. може да се използува китайският език, в който, според някои мнения, с един и същи йероглиф се означава и опасност, и възможност. Към това тълкуване на Кр. се прибягва в случаите, когато тя се възприема като явление положително, т.е. като възможност за пречистване и за възраждане на икономиката.

На тази идея е посветен интересният текст на Д. Денков Бележки по кризата като възможност, в който има открито иронична оценка (изразена по различни начини) на “китайската теория”; той я нарича “ведър мотив” и я свързва с етимологията на думата криза в гръцкия език, за която става дума по-нататък: Ако Айнщайн беше на семинар, където се бистри икономическата криза, щеше да се засрами от твърдението си, че Бог не играе на зарове. Играе и още как - при това все хвърля дюшеш, поради което нещата се нареждат все по-добре в отиващия към съвършенството си свят. Дори китайският йероглиф доказвал това: той означавал също така и възможност. Тая премъдрост, родила се със сигурност в някой "тренинг за лидери" като начин да се разсее характерната за подобни мероприятия скука, бе изтърсена за пореден път от министър Орешарски на конференция, наименувана с чудесен девиз: "Йероглифът на кризата се чете и като възможност". Тази мисъл отдавна се върти из неговото министерство, само дето понякога йероглифът се представя и за японски. Бодрият пример с йероглифа изпъстря и публицистиката на пишман икономисти, които по такъв хитър начин изразяват вярата си в оздравителното действие на кризата, която трябва да посрещнем едва ли не с радост. Защото щяла да отсее болното от здравото както в икономиката, така и в живота. Подобни ведри мотиви се пускат все по-често в публична употреба, което налага поне две забележки. Едната засяга историята на понятието. Всеки, който съвестно е изучавал трудовете на председателя Мао и други класици на китайската мисловност, със сигурност може да твърди, че йероглиф за криза като възможност се явява изключително рядко, обикновено при превод на първичното значение на гръцката дума, преминала в по-новите европейски езици през латински, а след това и в китайски. Криза именно в гръцкото си първозначение означава точката на крайно напрежение след опасно развитие с две възможности - по-рядко възход, по-често - катастрофа. В подобен смисъл се появява йероглифът през тридесетте години на ХХ век, за да представи икономическата криза като характеристика на капитализма, чийто социалистически край е и възможност за оздравяване. Затова е добре при позоваване на китайския опит да се държи сметка за тази общо взето лесно обяснима заемка от европейската езикова и политическа среда. Не е речено, разбира се, министри и икономисти да са вещи в синологията. Но все пак е редно те да не пробутват плоската си идеология, минаваща за особено достоверна с това, че йероглифи на мъдрия китайски народ подкрепят правотата на възгледите им. Именно в тези възгледи липсва какъвто и да е намек за тяхна вина, както и за съчувствие към тези, които действително страдат от кризата. Още по-малко липсват намеци за възможни китайски практики, които провеждат и най-десните правителства днес, одържавявайки банки и наливайки милиарди в националната икономика. (Сега 31.1.2009)

За положителното действие на Кр. се говори и в текста Въпроси, които се задават по време на криза, в който Кр. като благоприятна възможност за промяна отново се свързва с йероглиф, този път японски: Въпрос: Има ли нещо положително в тази криза? Отговор: Да, разбира се. На японски йероглифът за криза и за възможност е един и същи. Това е една възможност. Да преосмислим живота си, ценностите си. Да маркираме грешките и да тръгнем по нов път. Да се отърсим от някои заблуди. Да се отърсим например от култа към парите, към вещите, към лукса, да разберем, че истинските неща са простите неща. (Нов. 18.4.2011)

“Лингвистично-икономически” характер има и обяснението на Кр. чрез етимологичен анализ на самата дума криза, като се подчертава, че в гръцкия език думата Κρίση означава “възможност” или “решение”. Той също се използува за тълкуване на Кр. като явление, което е и шанс за развитие: Същевременно кризата, ако погледнем етимологически на думата, е и шанс. Кризата е шанс за създаване на една по-силна Европа, ако обаче политиците съумеят да преодолеят различията си. На всички е ясно, че отделните страни на континента, дори и най-силните като Франция и Германия сами не са в състояние да се справят с кризата. Нашето глобално време е такова, че националните държави, дори и най-могъщите вече не могат сами да посрещнат подобни предизвикателства. (Мон. 5.1.2012)

Ср. в РЕ: Знаете, что еще помимо перечисленного делает меня оптимистом? То, что “кризис” по-гречески означает “решение”. (Ог. 29.9.2008)

Тук можем да споменем и една много интересна според нас особеност на кризисния дискурс – в него доста често, при това по различни поводи, се обръщат към гръцкия език, например във връзка с етимологията и на някои други думи, активни в дискурса на Кр. (такива примери вече посочихме).



Особен интерес за филолозите представлява съобщението Гръцкият език бил виновен за кризата, изнесено в новинарския сайт vesti.bg. В него се представя теорията, според която езикът определя характера и действията на неговите носители, която позволява да се обясни същността и силата на Кр. в Гърция: Според американски икономист гръцкият език създавал склонност у говорещите го да "жертват бъдещето за сметка на сегашните удоволствия". Според изследване на проф. Кийт Чен човешката реч предопределя нашата нагласа за бъдещето и начина, по който се готвим да посрещнем задаващите се пред нас предизвикателства. Ученият отдавна изследва въпросите на синтаксиса, свързани с човешкото поведение в най-различни области, като склонността ни към пестене, плащането на осигуровки и начина, по който ще излезем в пенсия. Според категоризацията на Кийт Чен езиците, които правят съществена разлика между сегашно и бъдеще време, като гръцкия и английския, подтикват хората да взимат по-малко решения, свързани с предстоящи събития. И обратното, езиците, в които сегашно и бъдеще не са силно обособени, като немския и мандарин, кара говорещите ги да бъдат много по-предвидливи. Така че гръцкият език със сигурност е един от главните виновници за финансовия колапс на страната. Наследниците на древните елини не са склонни да жертват благините на настоящето за сметка на ползи, които не се знае кога ще се появят в бъдещето. (vesti.bg 8.2.2012)

Обобщавайки казаното, ще дадем текстове, в които могат да се видят както интересни дефиниции на Кр., така и различни други особености на думата криза – М., различни форми на ЕИ и т.н.

Интересна гледна точка към осмислянето на Кр. има и в текста, озаглавен с ОД - Кризанутые (Н. Зятьков): То нам предлагают спасти Грецию, то необходимо закалить и укрепить чахнущий доллар, то «богатые» россияне должны скинуться и помочь «нищей» старушке Европе не протянуть ноги. Серьёзные мужчины в не менее серьёзных костюмах на тусовках с непонятными названиями типа «Джи-20» туманно рассуждают о том, как победить кризис, и недоумевают, почему раньше у них ничего не получилось. В этой мутной воде водится огромная рыба, только не у каждого жителя планеты есть удочка, чтобы её поймать. Рыбу эту во время кризиса ловят как раз те, кто его и замутил. Но сказать, что кризис на 100% — это рукотворно организованная катастрофа, для того чтобы обогатиться, было бы не совсем правильно. Многие из властителей государств и умов сами не до конца понимают, «откуда у кризиса ноги растут», а без понимания проблемы решить ее нельзя. А ведь причина, на мой взгляд, выкристаллизовалась за последние годы очень чётко: крах общества потребления, о котором мы давно и много говорили, проявил себя во всей «красе». Вся мировая экономика была построена на одном принципе: покупай всё и побольше. Магазины на Западе ломятся от сотен наименований одного и того же продукта, машины, на которых раньше ездили десятилетиями, зазывают менять ежегодно, мобильник трёхмесячной «давности» — дурной тон! Нет денег, чтобы «быть в тренде»? Возьми кредит. А ещё купи акции-фьючерсы! Наравне с потребительскими товарами людям стали навязывать так называемые финансовые продукты, идею удовлетворения нормальных человеческих потребностей довели до абсурда. Но сегодня многие поняли: им не нужно такого количества товаров. Они уже не хотят брать в долг. Неуверенность в завтрашнем дне, страх потерять работу — всё это останавливает навязанный маховик потребления. Глобальная задача (для Запада, не для беднейших стран) — снова его запустить. У нашей страны, равно как и у других развивающихся государств, в этой ситуации есть преимущество. Китайцы смогли развиться, направив товары на внутренний рынок (предварительно дав людям заработать), — почему бы и нам не пойти китайским путём? России тоже нужно форсированно развивать производство собственных товаров, продавать их и внутри страны, и соседям. К сожалению, пока это у нас не очень понимается. Кстати, становится ясно, почему Россию столь неожиданно принимают в ВТО. Западной экономике срочно нужны рынки сбыта. И в заключение ещё раз об обществе потребления. Ведь это не только увлечение шмотками. Это и отупляющая философия. Поэтому самое время задуматься и об образовании, и о культуре, и о душе... (АФ 9.11.2011)
VІ. Думата криза и езиковата игра
Към най-интересните характеристики на думата криза, както и на КД изобщо, можем да отнесем активното ѝ участие в различни форми на езикова игра (ЕИ). Описвайки езиковите характеристики на КД, Т. В. Шмельова обръща специално внимание на факта, че играта е един от признаците на тяхната “ключовост”: “Выдвигаясь в центр общественного сознания, слово “попадает на язык” острякам и юмористам, оказывается в таких текстах, как карикатуры и подписи к ним, юмористическая афористика и юмористический рассказ, иронические фрагменты публицистических текстов.” [Шмельова 1993:38].

Като имаме предвид, че статията на Т. В. Шмельова е публикувана през 1993 г., напълно обясним е фактът, че осмислянето на някои аспекти на понятието ЕИ се различава от осмислянето им в съвременната научна теория. Освен това, авторката отнася към ЕИ и включването на КД в хумористични текстове – една важна особеност на КД, която напълно обосновано през 2009 г. вече се определя от нея като текстогенност – способност да генерира текстове от различни жанрове [Шмельова 2009].

Съвременната наука тълкува ЕИ широко – като нестандартно, творческо използуване на езиковите средства, като съзнателно манипулиране на езика, което се базира на необичайно използуване на езиковите средства, като лингвистично изобретателство, което не винаги е свързано с отклонения от нормата. При такова разбиране на ЕИ към нея се отнасят единици от всички езикови равнища – оказионалните думи (ОД), оказионалните словосъчетания (ОС), метафората (М.), цитатите (прецедентните текстове), фразеологичните игри, каламбурът и т.н. [Санников 1999; Цонева 2000; Сметанина 2003; Илясова, Амири 2009 и др.]. Разбира се, отнасянето на игровите форми към определено езиково равнище често е условно – от една страна, те могат да се преплитат – например, ОД може да бъде и метафорична, в трансформацията на цитати и фразеологизми могат да се включват М. или ОД, спорно е и отнасянето на каламбура само към семантичните игри, тъй като в него е много важна и синтактичната структура и т.н.

Безспорен е обаче фактът, че игровите стратегии, заедно с другите интелектуални стратегии, заемат все по-важно място в «качествените» медии и стават една от най-важните характеристики на МТ, при това от различни жанрове. Във връзка с това С. И. Сметанина пише следното: “Медиа-текст, шлифуя возможности языковой игры, пополнившей инвентарь выразительных приемов публицистического стиля, пробует приучить читателя к “потреблению” сообщения, пронизанного игровыми знаками”. [Сметанина 2002:249].

Активизацията на игровите форми днес може да се обясни с различни фактори с екстралингвистичен характер, преди всичко със стремежа да се осмиват, да се иронизират личности, събития и явления от обществено-политическия и икономическия живот. Различните прояви на ЕИ са средство за образно-експресивно моделиране на съдържанието, често – с ярко изразен комичен ефект.

Много активно в процеса на обиграването се включват КД, към които, както вече отбелязахме, се отнасят названията на понятия, актуални за обществото като цяло, намиращи се в центъра на общественото съзнание.

Думата криза не се отличава от другите КД и демонстрира интересни особености в игрови аспект. Нещо повече, назовавайки явление, актуално за всички членове на съвременното общество, думата криза даже по-често от някои други думи става обект на игра. Тя се включва в различни форми на ЕИ – М., ОД и ОС , които вече разгледахме, както и в каламбура, в трансформациите на фразеологизми и на цитати, на които ще се спрем тук.

Една от формите на ЕИ, заемащи важно място в съвременния МД, е цитацията, т.е. използуването на фрагменти (в оригинален или изменен вид) от други текстове – художествени и публицистични, от киното, от песни, рекламни слогани, лозунги и т.н. Освен като цитати, фрагментите от различни текстове-източници, пренесени в нов текст, се определят в съвременната наука като интертекстуални елементи, логоепистеми или прецедентни текстове (ПТ). На тяхното изследване са посветени много работи, сред които можем да посочим тези на Ю. Н. Караулов, В. В. Красных, Е. А. Земская, Г. Я. Солганик, С. Г. Шулежкова и др. През последните години се появиха и множество речници, някои от тях много интересни, в които се тълкуват най-често “експлоатираните” фрагменти от чужди текстове [Душенко 2002; Энциклопедический словарь 2002].

Цитатите, в това число трансформираните, се разглеждат в специален раздел на нашата монография “Езиковата игра в съвременната публицистика [Цонева 2000:132-151], както и в някои наши статии в различни издания.

Анализът на тези единици в съвременния МД позволява да се отбележи, че те заемат важно място в него като една от най-интересните прояви на ЕИ. И ако през 1996 г. О. А. Лаптева подчертава, че пред очите ни се разгръща състезание кой ще намери повече такива цитати и ще ги включи по-добре в текста [Лаптева 1996:152], то в наши дни няма съмнение, че това състезание е в разгара си.

Известният руски лингвист Г. Я. Солганик определя използуването на “цитатни изрази без кавички” към “безусловните находки” на съвременната публицистика, като подчертава, че те ще се развиват и усъвършенствуват [Солганик 2001:335].

Тези единици могат да се тълкуват като “диалог на културите във времето и пространството”, те, както подчертава А. П. Чудинов, правят изложението по-интелектуално, формират нови смисли, въвеждат текущите събития в общоисторическия и културния контекст [Чудинов 2007:62].

Още по-ярък израз на игровото има в цитатите, претърпели различни трансформации. В такива случаи авторът разчита на “разпознаването” на цитата (което зависи от фоновите знания на адресата, от неговия културен “багаж”) и на асоциациите с неговия естетически потенциал в оригиналния текст (текста-източник).

В тази връзка трябва да отбележим, че въпросът за източниците на цитатите представлява особен интерес и е предмет на специално внимание в много изследвания. Едно от тях е монографията на О. В. Фокина “Источники интертекстуальных включений в языке современных газет”, където е представена подробна и много интересна класификация на най-важните източници на интертекстуални елементи в съвременните руски медии [Фокина 2008].

Фрагментите от “чужди текстове” могат да се включват в новия текст по различен начин, като най-често се разполагат в силните текстови позиции – в заглавието, в началото или в края на текста. Това се потвърждава в съвременните МТ, където “с просто око” могат да се видят многобройни примери за включването на различни “чужди елементи” в нов контекст.



В текстовете, посветени на Кр., също могат да се видят много примери с такива елементи. Като цяло може да се каже, че по-активни тук са трансформираните цитати. Към най-честотните трансформации можем да отнесем замяната на компонент от изходния цитат с нов, актуален в новия текст. Тук, естествено, би трябвало да говорим за случаите, в които компонент от оригиналния текст се заменя с думата криза или с някои от нейните метафорични обозначения, както и с някои думи, актуални в наратива на Кр. По-редки са случаите на разширяване на изходния цитат.

Фрагментите от други текстове могат да служат за различни конкретни цели в новия текст. Така например известният цитат от авторитетен източник може да насочва към съдържанието на текста или да потвърждава казаното от автора. В други случаи цитатът, най-често с контрастна окраска, може да създава иронично или шеговито звучене. В тези случаи се разчита не само на разпознаването на чуждия фрагмент, но и на “сблъсъка” между неговото звучене в оригинала и в новия текст.

Изборът на цитат зависи, естествено, от различни фактори, като много важни са както семантичната и стилистичната му роля в текста-източник, така и съдържанието на новия текст.

Тук ще обърнем внимание само на част от примерите в нашата картотека, съдържащи цитацията като форма на ЕИ, тъй като в рамките на настоящия раздел не бихме могли да анализираме всички подобни примери, още повече, че някои от тях са посочени в други раздели (включително и в текстовете в края на разделите). Класификацията на цитатите според текста-източник ни позволява да кажем, че най-активни както в руския, така и в българския МД са цитатите от руската художествена литература (или т. нар. христоматийна литература).

Интересен е фактът, че тук се откроява и безспорен “лидер”, общ за двата езика, при това по-активен в БЕ. Това е заглавието на пиесата на А. С. Пушкин “Пир во время чумы” (“Пир по време на чума”), една от пиесите от сборника “Маленькие трагедии”, написана през 1830 г. по време на епидемията от холера. Именно този цитат става “най-удобен” за обозначаване преди всичко на различни действия, неадекватни на сериозната икономическа ситуация.



Този цитат сравнително рядко се включва в самия текст: Коментарите в британските медии се свеждат към обобщението, че ситуацията прилича на  "пир по време на чума". (Тема 18.5.2009) – текстът е посветен на неприлично големите разходи на британските политици.

В повечето случаи цитатът се използува в заглавието на текстове, в които се говори за различни неща, съществуването на които по време на Кр. (която, както вече отбелязахме, метафорично се представя и като чума) се възприема негативно.



Пир во время чумы (МК 14.10.2008)заглавие на текст за изложение на луксозни недвижими имоти в началото на Кр.;

Пир во время “чумы” – (АФ 10.12.2008)заглавие на текст за т. нар. “ярмарка миллионеров” – изложението на луксозни стоки в Москва.

По повод на тези примери можем да отбележим, че негативната оценка на различните прояви на богатството, разточителния живот, стремежа към лукса е израз на важни нови тенденции в обществото, породени от Кр. На тази тенденция обръщат внимание Т. Л. Каминска и Т. В. Шмельова в статията “Гламур и кризис”, в която има много интересни разсъждения за КД гламур (обозначаваща блестящия светски живот, стремежа към лукс и разточителство и т.н.) и кризис. Според авторите именно Кр. слага край на това явление, белязало живота на руското общество в началото на ХХІ век: “Осень 2008 приносит “перемену участи” гламура, как и иным настроениям, настоянным на социальной стабильности и неограниченном потреблении. Ключевым словом текущего момента становится кризис, что отмечено лингвистами в связи с разными научными проблемами. В медиа стали писать не столько о гламуре, сколько о его конце.” [Каминска, Шмельова 2009].

Именно през 2008 г. започва да се оформя ново отношение към луксозния, бляскав живот: “С осени 2008 модальность высказываний о конце гламура все чаще разворачивается к реальности, и все чаще рядом с этим возникает кризис. <…> Но если в стабильные нулевые этот мир захватывал все новые ниши и формулировал повестку дня, то сегодня это гламурное пространство стало сжиматься, а завтра, возможно, быть гламурным станет просто неловко.” [Каминска, Шмельова 2009].



Любопитно е да се отбележи, че, макар в България мащабите на богатството и лукса да са далеч по-скромни, също се говори за ново отношение към някои елементи на бляскавия светски живот. За същата тенденция към “отрезвяване”, изразена малко по-нестандартно (както, впрочем, много неща в България), се говори в текста на В. Найденов Махайте силикона, не е на мода в кризата, в който се говори за връзката между женската мода и Кр.: Съотношението между дамската мода и икономическите цикли се нарича "Крива на Фаундмън" и къде на майтап, къде на сериозно отразява едно напълно реално явление. Подобни теории има за съотношението между политиката и кризите, между височината на небостъргачите и кризите и така нататък. Колкото повече кризата се задълбочава, толкова по-модна става скромността в дамското облекло. Сексапилът става все по-дискретен. Бюстът се скрива, полата се удължава, на мода излизат черното, сивото, тъмносиньото и приглушените маслени тоналности, естествените бюстове. Същото става и в икономиката. На мода излизат бюджетните съкращения, пенсионната възраст се увеличава, потреблението замира. <…> За щастие силиконовата мода вече отмина. Срещу 2000 лева всяка дама може да махне подплънките и да си върне моминската невинност в крак с цайтгайста. Само българската икономическа политика продължава да надува спукания балон и да бленува в розово за този палав инвеститор, който ще я грабне в силните си ръце и ще я извиси в небесата на крилете на истинската любов... (24 часа 3.1.2012)

Многобройни са примерите с трансформация на цитата Пир по време на чума. Най-честата трансформация е замяна на компонент от оригинала, насочващ към съдържанието на текста. Ср.:
Каталог: upload -> files
files -> Мотиви към законопроекта
files -> Мотиви към законопроекта
files -> Списък на участниците – 22 ученици от икономически професионални гимназии и 3-ма учители
files -> З а п о в е д № от г. На основание чл. 162, ал. 4 от Кодекса за застраховането, образците на отчет
files -> Наредба №23 от 18 декември 2009 Г. За условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка "прилагане на стратегиите за местно развитие" и по мярка "управление на местни инициативни групи
files -> Единни в многообразието замяза на „Еднообразни в разединението”
files -> Заседанието на кабинета, в което участваше и министър Москов продължава
files -> Заседание на новото ръководство на фонда се очаква те да бъдат разпределени, посочи още премиерът


Сподели с приятели:
1   ...   7   8   9   10   11   12   13   14   15




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница