Съдържание: В. Пари 1 В. Пари 3 В. Земя 15 В. Сега 18

Градският прокурор на София Николай Кокинов съобщи, че досъдебното производство сре­щу Георгиев е образувано по повод доклад на Сметната пала­та, в който се съдържат данни за нарушения от страна на дос­корошния му ръководител. Част от нарушенията касаят неспазване на процедурите при възла­гане на обществени поръчки и конфликт на интереси, а финан­совите злоупотреби във фонда са за над 100 млн. лв. Засега досъдебното производство е само срещу Веселин Георгиев, но ако се установи съп­ричастност на други лица, и те ще бъдат привлечени, Кокинов обаче не уточни дали конфликтът на интереси се свежда единствено до поръчки­те, които е получавала фирма "Биндер", която е собственост на Емил Георгиев, брат на бившия шеф на фонда.

Според държавният глава проектът за магис­трала София-Белград е част от европейския ко­ридор №10, чието изграж­дане се финансира от ЕС. Затова България ще на­стоява пред европартньорите за допълнителен финансов ресурс, но са нужни още средства и София, и Белград могат лесно да ги мобилизират, подчерта Първанов. На „Дондуков" 1 са изчислили, че иде реч за 250 млн. евро. Затова за пореден път се търси концесио­нер за бъдещата нишавска магистрала.

Факт е, че близо 10 го­дини няма желаещи да вдигат виадукти и да пробиват тунели от Ниш до Цариброд. Дори при­състващият в хотел „Шератон" най-голям бъл­гарски инвеститор в за­падната ни съседка Хрис­то Ковачки призна, че не проявява интерес към проекта.

Дали наистина връзка­та София-Белград е най-насъщната необходимост за българската икономи­ка и транспорт? въпреки тежкия терен през Сичевската клисура ползи­те от магистралата са безспорни и рано или къс­но ще я има. Но преди това страната ни тряб­ва де реши много по-важни предизвикателства към българския транс­порт.

Доцент Марин Русев от катедрата „Регионал­на и политическа геогра­фия" в СУ коментира пред „Кеш": „Многократно и хаотично декларираните транспортни намерения от страна на българския управленчески елит след 1989 г. се отличават с ко­нюнктурна разнопосочност, партиен егоизъм, мудност и податливост

вместо 250 млн. евро за път по Нишава София да намери 400 млн. евро за тунел под Петрохан. Магистралната ни мрежа от пръстен трябва да се превър-не в решетка.

на външни влияния, с лип­са на приемственост и далновидност. По-различ­ни оценки конкурентно изградените само през последните 2 десетиле­тия в съседните страни алтернативни автомо­билни пътни артерии са довели до отклоняване от българската терито­рия на около 30-50% от нарасналия транзитен трафик през Балканския полуостров"

Нека за миг си пред­ставим какво ще се слу­чи, ако по вълшебен път аутобанът между Слив­ница и Ниш е готов още днес! Президентът Пър­ванов ще е изпълнил обе­щанието си към своя сръбски колега Борис Тадич. Но българската транспортна система при социализма е проек­тирана приоритетно да обслужва връзките от пристанищата варна и Бургас до София. Целият български износ по онова време е насочен към СС­СР. Затова и двете ключови магистрали „Хемус" и „Тракия" са пръстен с връх в София. Като оста­вим настрана, че двата аутобана са недовърше­ни, трасетата им отвеждат целия трафик в точката на запушване -София.

Българският стокообо­рот вече изцяло е обвър­зан с ЕС. Естествено е от София да поеме през Сърбия и трасето на ко­ридор №10 по р. Морава. Тогава дори и да бъде по­строен вторият мост на Дунав, съоръжението ще остане изолирано и губе­що поради липса на тра­фик.

Не е ли по-добре, вмес­то да ронят сълзи за връзката към Белград, нашите управляващи да потърсят 400 млн. евро,

за да прокопаят тунел под Петрохан.

След разпадането на Югославия България изгу­би 16 години, през които не успя да изгради кори­дор №4 от Видин през Петрохан и Креснеското дефиле към пристанище Солун. Заради войните сърбите също не успяха да привлекат инвестиции за довършване на магис­тралната за тях ос от Суботица през Нови Сад, Белград, Враня и Скопие към Солун. След загубата на излаза на море дори и през Черна гора коридор №10 става изключително важен за сръбската ико­номика.

Докато не приключи по­литическата криза в Белград, ЕС няма да от­дели пари за сръбските

магистрали. Липсата на политически гаранции на­кара и Deutsche Bank да оттегли подкрепата си за участъка Хоргос-Пожега.

Но София проспа поли­тическата конюнктура. За да ускори решаването на Косовската криза, Брюксел сега е готов на всякакви подаръци спря­мо нашите съседи. От ускореното им приемане в ЕС до финансиране на всички инфраструктурни проекти, включително и сръбската част от кори­дор №10. Случи ли се то­ва, можем да сме сигур­ни, че Белград ще намери хиляди причини, за да за-баби или да спре нишавската магистрала.

Професор Мирко Гьрчич и неговият колега Мван Раткай от Географския факултет на Белградския университет са катего­рични, че в „геополитиката на коридорите" Сър­бия трябва да бъде транспортният кръсто­път на Балканите. Спо­ред тях през „железни врата", Крайова и Молдо­ва Сърбия трябва да тър­си връзка на изток с Ру­сия. Докато коридор №4 (връзката към София) „едва ли е необходим", понеже „трябва да премине през сложен и труден те­рен"*.

България трябва да привлича трафик по своя­та част от европейски­те коридори. Затова трябва да градим магис­трална мрежа, която от тип пръстен да прерасне в тип решетка, и да от­ворим направленията север-юг. А ако сърби и бъл­гари много държим на об­щите ни връзки, засега най-евтино и достатъч­но е да се построят пър­вокласни пътища между сегашните пет гранични прехода и да отворим пъ­тя Белоградчик-Салаш-Княжевац.
Карта на три колони – Българо-сръбска надпревара по коридор №4



16.05.2008 г., с. 20
Дишане назаем
Филтрите за асфалтовата база са в светлото бъдеще, екоинспекцията не може да измери замърсяването, защото няма кола
ГАЛИНА ГИРГИНОВА

galina.girgtnova @cash. bg ПРАТЕНИК НА "КЕШ" В ДОЛНА ДИКАНЯ

Радомирското село Дол­на Диканя се намира на главен път Е-79, на половин час с кола от Со­фия. Земите около селото са добре поддържани ниви, където се отглеждат кар­тофи, пшеница, боб и захар­но цвекло. Над нивите оба­че от близо месец се разна­ся гъст бял дим.

Замърсяването на въздуха и почвите идва от коми­ните на асфалтова база, изградена насред земеделс­ката земя, на мястото на бивше селскостопанско ле­тище. Базата е собственост на македонската фирма "Маврово", част от консорциума "Булстройин-женеринг", ангажиран с ре­конструкцията на главен път Е-79.

Асфалтовата база функ­ционира от 2002 г. Тогава жителите на селото се съ­бират на протест срещу строителството на база­та, но въпреки това маке­донската фирма получава нужните строителни раз­решителни. Членовете на инициативния комитет, който организира протес­та, твърдят, че жителите на селото не са против строителството на база­та, а против мястото, на което тя ще бъде изграде­на, С проблема се ангажи-

рат депутатът Мариана Асенова, областният упра­вител Димитър Колев, зам.-кметът на Радомир Георги Петров, а протестиращи­те заплашват, че ако стро­ителството не спре, ще преградят магистралата и ще спрат движението по нея. Според Димитър Лямов

от инициативния коми­тет, ако базата бъде пост­роена на мястото на ста­рото летище, тя ще замър­си 4000 дка с пшеница.

Въпреки, че през 2002 г. Жителите на радомирското село получават обещание базата да е само бременна, докато пътят се рехабилитира, шест години по-късно комините продължават да изпускат вредните газове.

Филтрите

Причината за гъстия дим и замърсяването сега е в остарелите филтри на комините. Хората от се­лото разказаха, че комини­те замърсяват въздуха и земите от близо месец, за­ради което земеделските производители са провели разговор с ръководството на базата. Обещано им би­ло проблемът да се разре­ши.

Това обаче не е първият път, 8 който комините на асфалтовата база замър­сяват Радомирско. Мина­лата година Регионална инспекция по околна среда и водите - София (РИОСВ) е изследвала вредните еми­сии във въздуха и е устано­вено превишаване на нор­мата, заради което маке­донската фирма е санкцио­нирана с административ­но наказание глоба.

Кметът на Долна Дика­ня Елинчо Колев обаче твърди, че проблеми с ас­фалтовата база се появя­ват за първи път. "Мавро­во" са пуснали поръчка за филтри до Италия. Счи­там, че след това няма да има проблеми, каза Колев и допълни, че се надява нару­шенията да бъдат отстранени бързо, тъй ка­то идва летен сезон, а кул­турите вече са започнали да растат. Колев увери, че е сезирал управителя на фирмата за замърсяване­то. В РИОСВ Перник, коя­то отговаря за контрола върху околната среда 6 об­ластта от януари тази година, не е постъпвал сиг­нал за нарушения.

Контролният орган

Кметът на Долна Диканя заяви, че не е сезирал конт­ролния орган заради това, че инспекцията в Перник функционира отскоро на тази територия.

Шефът на РИОСВ Перник Людмила Аначкова обаче разказа, че замърсяването се вижда чак от шосето. "Не бях въодушевена от то­ва, което видях", посочи Ананиева и допълни, че базатa ще подлежи на проверка.

Не е ясно обаче кога РИОСВ ще провери на място асфалтовата база, тъй ка­то инспекцията още се устройва битово. Доскоро инспекцията не е разполага­ла със служебен автомобил, посочи директорът на РИОСВ Перник Людмила Аначкова.

От инспекцията са изп­ратили заявка за лабора­торни изследвания на вред­ните газове от комините на асфалтовата база. "Ба­зата има и текуща санкция

Македонската фир­ма обещава до месец комините да спрат да изпускат вредни­те газове.

от миналата година, но за този случай не сме получавали сигнал от кмета на селото. Ще бъдат направе­ни нови замервания и след като се установят наруше­ния и превишения на норма­та, фирмата ще бъде санк­ционирана съгласно закона",каза още Ананиева. Тя бе категорична, че вероятно актуализираната глоба ще бъде по-голяма от сегашна­та, която търпи македонс­ката фирма. Пред "Кеш" Стефчо Филиповски, упра­вител на завършения вече проект за рехабилитация на пътната отсечка от магистрала "Струма", посо­чи, че македонската фирма е провела интензивни разго­вори с италианските произ­водители за доставката на филтрите. "Каквото тряб­ва, ще бъде направено до 2-3 седмици", категоричен бе Филиповски. Той допълни също, че миналата година са правени замервания на нивото вредни газове, из­пускани от комините на асфалтовата база. "Ние съ­що искаме да видим резул­татите от новите замер­вания, за да предприемем необходимите мерки", каза още Филиповски.

Хората от селото не вяр­ват базата да бъде закри­та скоро, тъй като предс­тои рехабилитацията на пътната отсечка Долна Диканя-Даскалово и базата ще продължи да функциони­ра, докато текат ремонт­ните работи. Това означа­ва, че в следващите 4-5 го­дини земеделските земи около комините с остарели­те филтри ще продължат да бъдат тровени.

През 2002 г. Жители­те на радомирското село получават обе­щание, че базата е временна.
Снимка на три колони - Кметът на селото Елинчо Колев (вдясно) и бившият управител на проекта за реконструкция обещават замър­сяването да спре до Месец


16.05.2008 г., с. 21
„МАВРОВО" ад – история И АФЕРИ
Фирма "Маврово" АД е сред четирите водещи строителни фирми в БЮРМ. Учредена е през 1947 г. в Югославия, а през 1997 г. е преобразу­вано в работническо - мениджърско дружество. 2004 г., чрез емитиране на нови акции ръковод­ството на дружеството установява пълен конт­рол върху компанията, ка­то в ръцете на персонала остават само 15% от ак­циите.

Междувременно фирмата задлъжнява към държавата заради неплатени оси­гуровки от 12 млн. евро. На Коледа 2007 г. са увол­нени 1500 души от съста­ва на фирмата в Македо­ния. На много от тях все още се дължат заплати и осигуровки. За да заоби­колят наложения от държавата запор върху сметките на компанията ръководството начело с Ванчо Поповски прехвърля всички активи на дъщер­ните дружества "Маврово - инженериг" и "Прима инженеринг", като първо­то от ЕАД е пререгист­рирано в ООД с нови съ­собственици. Преди сделката ръковод­ството тайно продава своите акции от "Маврово" АД и 11 месеца укрива информацията за това. Аферата предизвиква най-големия скандал на фондовата борса 6 Ско­пие. За да не бъдат нару­шени интересите на минотарните хърватски и словенски собственици, държащи 30% от акци­ите, под натиска на чуждестранните посолства всички активи бяха вър­нати на "Маврово" АД. В началото на май 2008 г. Комисията за ценни книжа одобри сделката при която хърватския инвес­тиционен фонд "Ингра" срещу 7 млн. евро придо­би 51 % от акциите на "Маврово" АД. Новите собственици, които вече притежават 79,1 % от дружеството обещаха да покрият задълженията към държавата и частни лица в размер на 15 млн. евро.

Странно, но именно Общинска банка води класацията за трезор, ориентиран най-вече към предоставянето на за­емен ресурс на междубанковия паричен пазар. Над по­ловината от активите на трезора са пласирани имен­но там, докато за Райфайзенбанк и Пиреосбанк - пос­ледни в десетката, този показател не надвишава 20 на сто.

Прави странно впечатле­ние и фактът, че редица малки и средни банки също са донори на междубанковия пазар, което може би най-просто се обяснява с из­лишъка на привлечени сред­ства, които съответните трезори не могат да пласи­рат на пазара за кредити, или със стремежа им да по­лучат гарантиран лихварски доход от прякото фи­нансиране на други банки, които разширяват присъ­ствието си на пазарни сег­менти като потребителс­ко, корпоративно или ипо­течно кредитиране.

в областта на жилищно­то ипотечно кредитиране продължава да се задълбоча­ва интересът на водещи трезори към този начин на дългосрочен пласмент на техните заемни средства. Но и тук има особености: докато гиганти като Банка ДСК, ОББ и Уникредит Булбанк кредитират по целия периметър на пазара, сред­ни институции като ТБ "Алианц България" финанси­рат преимуществено висо­кокачествения сегмент -средния и горния пазар, къ­дето купуват амбициозни юпита и успели професиона­листи, търсещи повече лукс, представителност и удобства в новото си жили­ще.

Токуда Банк е сред най-големите играчи у нас по размер на ресурса за финанси­ране текущото пот­ребление на гражда­ните.

Банка ДСК, ОББ и "Алианц България" показват много близки резултати като дял на активите си, заделени за ипотечното кредитиране -между 28 и 21 на сто, дока­то останалите седем трезора се групират в тесни граници - между 9-15% от бруто активите им, заделе­ни за ипотечно кредитира­не на гражданите им, изглеждат онези здравословни пропорции, към които те ще се придържат и в бъде­ще. А колкото до растежа на ипотечното кредитира­не, при запазване на дела му в бруто кредитите на бан­ките обемът му в левове ще нараства единствено за сметка на растежа на ак­тивите на трезорите. Това опровергава мита как влогонабиращите институции насърчавали придобиването на ново жилище от българи­на.

При корпоративните кре­дити индексът на "Кеш" за пазарна ориентация доказ­ва за сетен път стара ис­тина: повечето малки бан­ки изпълняват в някаква степен аксесорна функция и обслужват определен малък кръг познати клиенти. Или както се говореше за една чужда банка - тя има само 100 клиенти, но всеки от тях поддържа салдо по сметките си поне от един милион...

в първата десетка на трезорите с най-голяма ориентация към корпора­тивното банкиране има са­мо две от "най-големите момчета" - ПИБ и Пиреос

Банк с 66% и 65% от брутокредитите, докато супермалки трезори като Емпорикибанк, НЛБ "Банка Запад-Изток" и ТБ "Д" заде­лят средно между 71% u 87% от активите си за фи­нансиране на бизнеса. в по­добно положени е и средна­та по размера на балансо­вото си число Прокредитбанк, заделила 85% от ак­тивите си за финансиране на малкия и на средния биз­неси.

Мит е как влогонабиращите институ­ции насърчавали придобиването на ново жилище.

Засега и тук не бива да се очакват съществени проме­ни. И занапред малките и средни банки ще стават все по-специализирани и ще изграждат все по-големи и устойчиви кръгове от кор­поративни клиенти, от обслужването на които и да печелят.

Токуда Банк - малка, но и амбициозна финансова инс­титуция, се нарежда сред най-големите играчи у нас по размер на заемния ре­сурс, заделен за финансира­не текущото потребление на българина. Редом с нея са и средните по балансово­то си число Инвестбанк и ЦКБ, които също залагат на потребителското креди­тиране, характеризиращо се къс срок на заетите па­ри и с високи доходи от ус­корения оборот на капита­ла.

С най-голяма ориен­тация към корпора­тивното банкиране са само 2 банки от големите - ПИБ и "Пиреос".

В този пазарен сегмент на първо място е, както винаги досега, Банка ДСК, следвана от всички най-го­леми финансови институ­ции у нас с изключение на Райфайзенбанк. А това е сигурен сигнал, че и в бъде­ще SG Експресбанк, ОББ и Уникредит Булбанк ще съз­дават силна конкуренция на оглавявания от Виолина Маринова трезор, а ценови­те условия и облекчените процедури при отпускането на потребителски заеми ще стават все по-благоприят­ни за българите.

Средно между 20 и 40% са се повишили цените на парцели­те за жилищно строител­ство 6 столицата от на­чалото на годината. Поскъпването се отчита основно в райони като "Люлин", "Дружба" и "Надежда", където през мина­лата година покачването не беше полкова голямо, обясни Марио Коларов, брокер в "Мирела". За централните части, в ко­ито най-голямо движение в ценовите диапазони имаше в края на 2007 г., сега нарастването е от 5 до 8%. вече около осем ме­сеца сделките с терени там са в застой, защото реално ценовото предлага­не не може да срещне търсенето, каза още Ма­рио Коларов. Като цяло в квартали като "Гео Ми­лев", "Изток" и "Изгрев" цените почти не са се променили.

При парцелите за стро­ителство на къщи до май т.г. поскъпването е между 3 и 8 %. И там в момен­та пазарът е много слаб.

До 50% се увеличиха са­мо за една година цените на парцели и урегулирани поземлени имоти и по Чер­номорието. Такъв ръст обаче има само за опреде­лени райони. Според Ата­нас Аргиров, мениджър продажби в ERA Argos, го­ляма част от офертите са завишени и реално се сключват на по-ниски це­ни.

За изминалата година пазарът се характеризира и с все по-ограничено пред­лагане на качествени строителни и индустри­ални парцели на терито­рията на големите градо­ве в страната. Предлагане в централните градски части почти липсва, а търсенето се насочи в покрайнините и в близост до основните пътни арте­рии, край входно-изходните зони на големите насе­лени места.

Строителите също се ориентираха към перифе­рията на градовете. Пренасочването на пазара направи атрактивни и не-урегулираните парцели, които имат възможност за смяна на предназначе­нието на ползване на зе­мята, каза Добромир Га­нев, управител на "Форос".

Най-желаните локации в столицата са бул. "Бълга­рия" и "Цариградско шосе", районът около летището, "Околовръстен път" и "Симеоновско шосе". Там най-често се търсят парцели за строителство на бизнес сгради и логистични центрове.

Подобна тенденция за­почна да се наблюдава и във Велико Търново. На за­купените земеделски те­рени се изграждат складо­ве и промишлени обекти.

Като цяло в града се формират две основни зо­ни: в централните градс­ки части се съсредоточват предимно строежите на жилищни кооперации, а близките села се предпо­читат от хора, решили да си построят къща за це­логодишно обитаване.

Сравнително по-голямо остава предлагането на земеделски земи и парцели в селските райони.

Според анализите на агенция "Форос" селата Китка, Круша, Долен Близ­нак, Здравец и Климентово се очертават като най-предпочитани от българи­те. в Пловдивско селата, към които се проявява по-голям интерес, са Марково, Белащица, Брестник, Първенец и Храбрино. Мал­кото разстояние от близо 20 км ги прави един от предпочитаните вариан­ти за строителство на еднофамилни къщи.

И във варна инвестито­рите търсят терени в районите на Виница, Аспарухово, Галата. Най-много запитвания има към местностите Траката и Ален мак, но предлагането на парцели за вилно стро­ителство около варна ос­тава ограничено.

Характерно ново разви­тие на пазара на парцели е предлагането на атрак­тивни терени в регулация, за които има изготвени съответните разрешения за строеж и проекти на сгради. Така се съкраща­ват част от администра­тивните процедури, но це­ните на подобни терени са високи и зависят от възможностите за строи­телство върху тях.

64% ПО-СКЪПИ ТЕРЕНИ в ЮЖНИТЕ КВАРТАЛИ

До 64% средно са поскъпнали терените в регулация в южните квартали на столицата. Това са и териториите с най-интензивно строителство през изминалата година. Голяма част от новите жилищни проекти и през тази годи­на ще се реализират извън големите градове. Изчерпването на сравнително големите терени за строителство прена­сочва инвеститорите в околностите, а една от най-често срещаните концепции остават жилищните комплекси от затворен тип. Сред районите около столицата, към които се ориентират инвеститорите, са Бистрица, Банкя, Владая, Долна баня, Горна баня, Панчарево, Божурище и Лозен. Търсе­нето на терени за тези комплекси се засилва особено в бли­зост до разрастващите се възстановителни и СПА центро­ве, голф клубове или промишлено-логистични зони.


/Инвест