Съдържание



страница8/23
Дата22.07.2016
Размер1.7 Mb.
1   ...   4   5   6   7   8   9   10   11   ...   23

2.2. Анализ на икономическото развитие по сектори      


Структуроопределящи за икономиката на общината са селското стопанство, туризма, ХВП и леката промишленост.                

2.2.1. Селско стопанство


Природо-климатичните особености на общината са подходящи за развитие на земеделието.

По данни на НСИ за 2000 година обработваемата площ в община Белоградчик е 136 133 дка, което представлява 33.1% (при средно за областта 66.9%) от територията на общината и 8% от обработваемата площ на областта. Сравнително малкият дял на обработваемата площ се дължи на планинския и полу-планински релеф на общината, който е предпоставка за отглеждане предимно на трайни насаждения и развитие на животновъдството.

В сферата на селското стопанство в общината за 2012 година работят 24 предприятия, които реализират нетни приходи от дейността в размер на 2158 хил. лева. Заетите лица в тях са едва 35 души. Развитието на селското стопанство в общината е затруднено, поради няколко основни причини. Една от тях е раздробеността на стопанствата, вследствие на което се повишава себестойността на производството, намалява се конкурентоспособността на пазара и възможностите за инвестиции в оборудване. Растениевъдството и животновъдството се развиват предимно в лични стопанства. Необходима е модернизация и насочване към екологично или биологично земеделие, с което да се повиши добавената стойност на продукцията и да се намерят нови пазари. Развитие на биологичното земеделие и производството на екологично чиста продукция е планирана мярка за изпълнение още в предходния планов период, на която би могло да се акцентира повече през след следващия, като се продължат съществуващите добри практики.
Растениевъдство

Традиционно за общината се развиват лозарството и овощарството, за които са налице много благоприятни почвено-климатични условия. Те служат за суровина за развитие на винарството, като се използват и възможностите за развитие на винен туризъм. Благоприятни са условията за отглеждане на ягоди и малини.



Животновъдство

Животновъдството също е традиционно за общината, но изпитва сериозни затруднения в последните години. Те са свързани с модернизацията на производството, а оттам и с ниската конкурентоспособност на отрасъла. В национален мащаб този сектор става все по-малко атрактивен, което води до масово намаляване на отглежданите животни и на произвежданата продукция.



2.2.2. Промишленост


Промишлеността в община Белоградчик е представена от хранително-вкусовата промишленост и леката промишленост, производство на резервни части, апарати и системи за подвижния ЖП състав и инфраструктурата на БДЖ, производство на ПЕ фолио и опаковки от него, производство на телефонни апарати и резервни части за тях, дърводобив и шивашко производство.

В сферата функционират общо 17 предприятия, които са предимно микропредприятия и произвеждат половината от продукцията в община Белоградчик.

“ТРАНСКОМ`С“ е едно от големите предприятия в общината, като неговата дейност е насочена към производство и реализация на резервни части, апарати и системи за подвижния ЖП състав и инфраструктурата на БДЖ, като снабдява всички вагоностроителни предприятия в България с резервни части и сглобени изделия, и изнася своята продукция в Румъния, Сърбия, Франция и Германия. През 2009 година предприятието стартира производството на сравнително новите за България полимерни керемиди под марката "Ведерник".

Предприятието СД “Живков, Лилов, Нешев и Сие“ произвежда полиетиленово фолио и опаковки от него, опаковки от натронова хартия, опаковки от полипропилен за шивашката промишленост.

“В.А.Т.” – ООД “ има основен предмет на дейност производство, внос, износ и търговия с телефони и телефонни принадлежности. Освен това фирмата търгува още с принадлежности и аксесоари за изграждане на компютърни и ISDN мрежи - букси, жакове, терминали, розетки и др., офис и канцеларски материали и консумативи. Предлагат се и различни видове клещи за зачистване на кабели и кримпване на куплунзи и кабелни обувки.

“ЕКО КОМ “ ООД гр. Белоградчик се занимава с внос и износ на оборудване за хранително-вкусовата промишленост, дърводобив и дървопреработване, производство на дървени въглища и брикети от тях, мелничарство, производство на хляб и автомобилен транспорт.

На база на суровините, идващи от селското стопанство, добре се развива производството на вино. Производител на бели и червени шампанизирани и трапезни вина и ракии е „Магура” АД, във Винарска изба Магура – създадена през 1967 г. в с. Рабиша и в която се съчетава производството на вино с винен туризъм. Част от пещерата „Магура“ — Прилепната галерия, благодарение на наличието на постоянна температура на въздуха от 12°С, от десетилетия е превърната в място за отлежаване на отбрани вина, сред които и шампанизираното вино. Фирма „Максима” от няколко години също активно развива дейност в производството на червени и бели вина във Винарска изба „Боровица”, с. Боровица.

Развива се и хлебопроизводството, производство на широк асортимент тестени и сладкарски изделия и на безалкохолни напитки. С производство на хляб, хлебни изделия, ръчно точени кори и сладкарски изделия се занимават фирмите ЕТ „Антони – Антон Антов “, ЕТ „Вили-99”, ЕТ „ФАЛ“ и ЕТ „Полмо“ и др.

Дърводобив се извършва в дивечовъдна станция „Миджур”, а „СЕКОМ“ ЕООД е с предмет на дейност дървообработване, производство на греди, кофражни дъски и детайли.

Шивашката промишленост е представена от няколко шивашки фирми, които произвеждат изделия основно на ишлеме. Представители са:



  • Фирма “Мит - 2004”

Общинска фирма “Борич“ ЕООД произвежда олекотени юргани, спално бельо, спални чували, възглавници, дюшеци, покривки, калъфи за матраци и др. Освен основното производство се изпълняват и различни поръчки на ишлеме, свързани с производство и доставка на изделия за търговската мрежа и оборудване на хотели..

2.2.3. Туризъм


Туризмът в община Белоградчик има чудесни перспективи за развитие на база наличните в общината ресурси, което го прави един от приоритетните отрасли за местната икономика.

Туристическите ресурси включват както архитектурно-исторически паметници на културата, включително и от национално значение, така и природни забележителности, които са уникални не само за района, но и за Света, което създава възможност за предоставяне на разнообразен туристически продукт и за привличане на туристи както от страната, така и от чужбина.



Архитектурно-исторически паметници в общината са:

•    Белоградчишката крепост – Недвижима културна ценност от национално значение и една от най-запазените крепости в страната, представляваща внушителен архитектурно-строителен и исторически паметник на културата. Разположена е на 610м. над. вис. и върху площ от 10 200 кв.м. Тя заема стратегическо място между Старопланинските проходи – “Свети Никола” и „Белоградчишки проход” (“Кадъбоаз”). Възниква през І-ІІІ век след Христа като малка крепост-укритие. Строителят умело е използвал непристъпността на елипсовидната скална тераса “Първа плоча” и организирал съоръжение, изпълняващо отбранителни, наблюдателни, охранителни и съобщителни функции. При археологически проучвания са открити основи на зидове, фрагменти керамика, железни върхове на копия и стрели, монети от римските императори – Веспасиан, Траян, Септимий Север, Гордиан ІІІ, Деций Траян. Личат още легла на греди с четвъртито сечение на леки постройки и улеи, отвеждащи атмосферните води във водохранилище от 85 куб.м.

Стратегическото и значение е оценено и от видинския владетел Иван Срацимир /1356-1396/. По негово време тя е доукрепена и разширена. Изградени са две преградни стени /от югоизток и от северозапад/ и помощни съоръжения. Висящите дървени мостове и каменните стълбища предоставяли по-големи възможности за бързо маневриране. За първи път името на Крепостта е споменато от унгарски аналист, описващ похода на Людовиг І Анжуйски.
В 1396 година Белоградчишката крепост е превзета от османците и е частично разрушена. До началото на 19 век новите господари извършват само незначителни поправки и подобрения върху укреплението. Цялостно преустройство и разширение започва през 1805 година от френски инженери и е завършено през 1837 година от италиански фортификатори. Новоиздигнатите крепостни стени достигат височина 12 метра, 2,5 метра ширина в основата и са от добре обработени бели каменни блокове, споени с хоросан. Бойни пътеки осигуряват бързина и мобилност на защитниците. Оформени са три крепостни двора с три портала, здраво укрепени с масивни, обковани с железни ленти врати. Отбранителната способност на Крепостта е подсилена от три оръдейни амбразури и три оръдейни площадки. В непосредствена близост до тях са разположени подземия за съхраняване на храни и боеприпаси. Охраната на Крепостта е настанена в три караулни помещения, съоръжени с огнища и каменни миндерлъци. Крепостната улица, постлана с калдъръм и пресичаща изцяло първия двор има и стопанско значение. В близост до нея имало леки постройки за живеене, занаятчийски работилници, навеси за оръдията. Свободното пространство на втория двор е заето от хамбар “подобен на индийска колиба”, мелница за брашно и сол, конюшня. Нуждите за вода се задоволявали от кладенец, разположен в южната част на средния двор и две щерни изсечени в скалата, които събирали атмосферни води.
За подсилване западния сектор на фортификационното съоръжение през 1862г. е издигнато т. нар. „Сюлейманово укрепление”.

Историята на Белоградчишката крепост е свързана с подвига на известния хайдут Велко, овладял я за кратко в 1809г.,

По време на Руско-Турската война /1877-1878г./ е обсадена от руски и румънски войски. На 25 февруари 1878г. по силата на сключено примирие е предадена на съюзническите сили. Съдбата и определя важна роля и по време Сръбско-Българската война - 1885г., когато под стените и са разбити сръбски сили, проникнали през Старопланинските проходи.

Белоградчишката крепост следва унаследени и придобити строителни традиции. Тя впечатлява не само със своята монументалност, но и с чувството за пропорция и естетическите виждания на строителя. Крепостните стени плавно следват очертанията на терена. Тяхната монотонност е разчупена от корнизи, входове, оръдейни амбразури, осмоъгълни оръдейни площадки. Порталите са със силно издадени пиластри, завършващи с пирамидални кулички и украсени с каменна пластика. Релефната украса включва декоративни ниши, соларни знаци, палмети, мраморни плочи с текстове от Корана, стилизирани образи на животни и растения. Бял и червен камък е използван в арките над входовете. Двете лъвски глави-апотропеи, подсилват мощта на главния портал.

•    Сюлейманово укрепление (известно сред гражданството като „Латинското кале”) - се намира на запад от Белоградчишката крепост. Запазени са части от защитната стена. За достъп до руините на укреплението е изградена метална стълба с обезопасителен парапет. До обекта има достъп за автомобили и малък паркинг. Непосредствено до него има изградена панорамна площадка.

•    Местността Анище – Намира се непосредствено до пътя Салаш-Белоградчик на 2 км. източно от село Граничак. Тук са открити останки на разрушена антична пътна станция, представляващи  отделна постройка с хипокауст, състояща се от 4 помещения. На разстояние 300 м. от горепосочената сграда се намира и втори ансамбъл подобен по разположение на първия. Открити са множество фрагменти от глинени съдове, монети от III век, накити. Счита се, че това е крайпътна станция разположена на пътя Рациария - Наисус (сега Ниш) построена и използвана от римляните през II-III век и вероятно разрушена от варварските нашествия в края на III и началото на IV век.

•    Исторически музей – Белоградчик към момента е със статут на общински музей с обособени четири отдела – „Българска история ХV – ХІХ в.”, „Природа”, „Археология” и „Художествен”.

Музейното дело в град Белоградчик прави своите първи стъпки през 1906 година с основаването на „Комитет 1850 лето”. В неговия устав е записано: “Комитетът събира оръжия и други предмети от епохата на Въстанието и ги подрежда в особена къща музей – музеум”.

През 1920 година е учредено Археологическо дружество, което предприема широка разяснителна кампания сред населението, с цел „да се ценят старините, да не се рушат, разпиляват и изнасят извън България”.

Първата музейна сбирка е подредена в караулните помещения на Белоградчишката крепост през 1960 г.

На 30 май 1970 година в “Пановата къща” е открита експозицията на отдел “Българска история ХV – ХІХ век”.

В сградата на бившия “Ловен дом” през 1975 година е уредена експозицията на отдел “Природа”.

Експозицията на отдел “Българска история ХV – ХІХ век” се помещава в недвижимата културна ценност „Пановата къща” – ярък представител на предбалканската възрожденска архитектура. Строена е през 1810 г. Тя е двуетажна, с обрамчени с дъски стени, с два чардака, с изграден от камък първи и еркерно издаден втори етаж.

Експозицията ни запознава със социално–икономическото развитие на Белоградчик и района през 18-19век. Изложените експонати /дървеното рало, шиниците, диканите, валяците за вършитба/, както и двете графики на австро-унгарския пътешественик Феликс Каниц ни дават представа за начина, по който е била обработвана земята и прибирано зърното. Отделено е внимание на животновъдството като основен поминък за района, както и на отглеждането на лозя, памук и други култури.

  Акцентира се и на подема в развитието на занаятите: железарство, абаджийство, кондурджийство, грънчарство, терзийство, мутафчийство. Старите ковачи изработвали не само най-обикновени оръдия на труда /косери, сърпове, брадви/, но и такива с ефектна декорации – кончета, свещници, кантари. От грънчарските изделия със своята интересна форма и художествена украса впечатляват различните стомни, ръкатки, плоски, павурчета, паници, гърнета и други. Майсторите медникари ни предлагат разнообразни по форма и функции съдове – менчета, котли, ибрици, тепсии, сахани и др. Някои от тях се отличават с прецизната си изработка и специфична украса.

Най-сакралното място в Пановата къща – огнището – с неговите железни и глинени атрибути /саджак, верига, подница, ожег, попче/ ни въздейства с притегателната сила на огъня и свещеността на българската трапеза.

В Белоградчик през 18-19 век са работели изкусни майстори златари. Те изработвали, както сребърни и позлатени култови предмети/кръстове, украси на икони, обкови на евангелия/, така и различни битови предмети и накити. Търсенето на полихромия, умението им да комбинират разнородни материали, използването на различни техники /коване, леене, филигран…/ говори за техните вкусове и естетически виждания. Красотата и сиянието на експонираните в зала „Златарство” женски накити от втората половина на 18 век /елементи за невестински венец, обеци, гривни-кубелии, пафти, прочелници/ ни даряват с много блясък, очарование и звън. Прикачените на стената фрагменти от дърворезбования таван на джамията „Хаджи Хюсеин” ни пренасят в годината 1751 и ни припомнят за трагичната любов на нейния строител майстор Стойне.

Вниманието привлича и иконната сбирка на музея. Иконите „Богородица Одигитрия”, „Св. Георги”, Триптих „Богородица с Младенеца” са плод на творческия гений на майстори от Трявна и Дебърско.

В Пановата къща все още отекват и ударите на бърдото, което реди онази приказка от шарки, багри и дъхавост наречена българска черга и български национален костюм.

Експозицията предлага и богат веществен и документален материал, отразяващ борбите на нашия народ срещу османското господство през първата половина на XVIII век. Шест Белоградчишки села се вдигат през 1806-та година. Мирише на барут и през 1821, 1833г., по време на Манчовата буна 1836г. и Пуйовата размирица 1849г. Тревога всяват и четите на хайдут Велко, на Стоян Войвода на Вълчан Войвода и хайдутина Балчо.

Пановата къща пази и спомена за епопеята, наречена „1850-то лето”. Безценни реликви /тояга на въстаник, сабята на Петко Ковача/ от това славно и героично, напоено с дъх на свобода време, масив от документи и графики изясняват характера, значението и отзвука в тогавашния европейски свят на Въстанието от 1850 г. в Северозападна България с център Белоградчик.  

Редуват се и важни моменти от събитията в Белоградчик по време на Руско-турската освободителна война – обсадата на Белоградчик от началото на януари 1878 г., артилерийският обстрел на Белоградчишката крепост на 13 и 14 януари, преговорите между воюващите страни и тържественото посрещане на руските и румънски войски на 25 февруари 1878 г.

Експозиционният разказ завършва с фотоси и документи, отразяващи боевете при Белоградчик по време на Сръбско-българската война 1885 г. 

Лапидариумът в двора на Пановата къща ни връща в епохата на Древния Рим и неговия духовен свят.

Експозицията на отдел „Природа” е открита на 01.10.1975 г. и се помещава в една кокетна сграда, разположена в парковата територия на Белоградчик.

Експозицията на музея е единствена по рода си в Северозападна България. Замисълът още при нейното създаване е, наред с директното запознаване с представителите на флората и фауната на района да се акцентира и върху екологичните аспекти в природата. Към настоящият момент експозицията съдържа 520 експоната, а фонда разполага с още около 2500 (общо около 3000). От тях 39 са препарати на европейски и световно защитени видове животни, включени в Бернската конвенция, а 128 от експонатите (представители на фауната и флората) са със статут на застрашени от изчезване съгласно Закона за биологичното разнообразие. Всичко това прави сбирката изключително ценна.

Музеят съхранява в своя основен и научно-спомагателен фонд над 3000 природни образци и други материали, включващи: минерали, скали и полезни изкопаеми; палеонтологически материали (кости от праисторически животни като пещерна мечка и пещерна хиена); зоологически материали (препарирани животни, кожи, черепи); хербаризирани растителни видове; оригинални фотографски материали и фотографии, създавани от служителите на музея. През годините е събрана богата библиотека, съдържаща научнопопулярна и специализирана литература с над 600 заглавия.

Научно-изследователската дейност на отдел “Природа” акцентира върху редките и застрашени от изчезване видове от флората и фауната на Северозападна България, както и върху уникални местни ендемични видове.

Отдел „Художествен” разполага с над 180 платна графика и живопис, част от които са рисувани на ежегодно провеждащите се в община Белоградчик пленери по живопис. Експозицията включва платна на Владимир Димитров - Майстора, Стоян Венев, Иван Христов, Йоан Левиев, Бахит Бапишев и др. Сградата е строена през 20-те години на ХХ в., притежава чудесна архитектура и е реновирана по проект “Красива България”.

•    Астрономическа обсерватория - Обсерваторията на „Института по астрономия” към БАН разполага с три телескопа, компютър за обработка и съхранение на данните от електрофотометричните наблюдения и CCD камера. Наблюдават се Луната, пръстенът на Сатурн, спътниците на Юпитер, сърпът на Венера, комети, звезди, звездни купове, галактики. Към настоящия момент възможностите на обсерваторията, като туристически обект не се ползват пълноценно;

•     Джамия “Хаджи Хюсеин” – Издигната е през 1751 година. Притежава архитектурни и художествени стойности и е със статут на декларирана недвижима културна ценност. Частично е реставрирана;

•    Килийно училище с. Рабиша – Представлява архитектурно-историческа недвижима културна ценност с местно значение. Построено е през 1830 г. Сградата е реставрирана с възможност за изграждане на музейна сбирка4;



• Към архитектурното наследство се причисляват и осемте църкви, разположени на територията на Община Белоградчик: ”Св. Троица” в с. Боровица, “Възнесение Христово” в с. Праужда и с. Стакевци, “Св. Георги” в гр. Белоградчик, “Св. Св. Константин и Елена” в с. Гранитово, “Св. Св. Кирил и Методий” в с. Раяновци, “Успение на Пресвета Богородица” в с. Салаш. Украсата им е подчинена на църковните канони, а изпълнението им е в духа на утвърдените традиции. Архитектурното наследство на община Белоградчик се допълва от няколко десетки, но зле запазени възрожденски къщи в селата: Гранитово, Праужда, Салаш, Вещица и Ошане. В съвременното архитектурно пространство на гр. Белоградчик сполучливо се вписват сградите на Районния съд, Бившия военен клуб, Читалището, както и тези разположени по протежението на главната улица “Княз Борис І”.

Природните забележителности в община Белоградчик са:

  • Белоградчишки скали - Белоградчишките скали са скални фигури, високи до 200 м., разположени в Западния Предбалкан, непосредствено в южна посока от град Белоградчик. Те образуват ивица с дължина 30 km и ширина от 5 до 7 км. Включени са в списъка на Стоте национални туристически обекта.

  • Пещера „Магурата” - “Перлата в короната” е пещера Магура. Намира се до село Рабиша на 25 км северозападно от град Белоградчик и на 35 км от град Видин. Недвижима културна ценност и национален туристически обект, тя е една от най-големите пещери в България. Общата дължина на откритите досега галерии възлиза на около 2500 м. В пещерата  се очертават по-големи и по-малки зали. "Магурата" е една от най-големите (над 30 000 кв.м) и най-красиви български пещери - естествено образувани "зали", множество галерии (Триумфалната зала, Прилепната галерия, Залата на сталактоните, Галерията с рисунките, Залата на падналия бор, Залата на тополата, Тронната зала, Тържествената зала, Коридорът на фиордите), причудливи форми от сталактити, сталагмити и сталактони с величествени размери (до 20м височина и над 4м диаметър), наподобяващи хора, водопади, животни и т.н. Известна е и с праисторическите си скални рисунки, датиращи от епипалеолита (10 000г. пр. н.е) до ранната бронзова епоха, заради които е включена в предварителния списък на ЮНЕСКО още през 1984 година, но до момента не е получила статут на обект, защитен от световната организация. Рисунките изобразяват култови и ловни сцени, записи на числова информация, танцуващи женски и мъжки фигури, двуглаво женско изображение, ловци, животни, звезди, оръдия на труда, растения. Направените проучвания в пещерата показват, че тя е била обитавана още преди 12 000 години. В цяла Югозападна Европа единствено в тази пещера може да се види такава праисторическа изложба от над 700 различни рисунки. Изпълнена с тайнствена красота, идваща от вековете, тя е и убежище на защитени фаунистични видове - над пет вида прилепи, пещерни безгръбначни, като по данни са намерени фосили, свидетелстващи, че районът е обитаван от праисторически животни - пещерна мечка, хиена, див кон и др. Магурата е известна и с едно от най-добрите шампанизирани вина, произвеждани в България. В една от залите й се помещава винарска изба, в която по класическа технология се произвеждат естествено шампанизирани вина.

  • язовир „Рабиша”– антропогенна модификация на естественото езеро Рабиша. Езерото Рабиша има тектонски произход и е най-голямото по площ езеро от този тип в България с обща площ от 3,246 км2, обем от 45 000х106 м3 и е дълбоко около 35-40 м. Предлага отлични възможности за плуване  и риболов.

От Белоградчик започват маркирани екомаршрути, които отвеждат туристите до най-интересните обекти в града и близките му околности.

За ефективното използване на туристическите ресурси на общината от изключително значение е наличната материално-техническа база за туризма, както и маркетинга на дестинацията.

През 2012 година в общината са регистрирани едва 10 средства за подслон: два пъти по-малко в сравнение с предходната година. Леглата за подслон са 210, разположени в 98 стаи. Реализираните нощувки за 2012 година са общо 14620, 2690 от които от чужденци, което е близо 7 пъти повече от нощувките, реализирани през 2008 година. Това говори за бурно развитие на туризма в общината, огромно значение за което има включването на Белоградчишките скали в гласуването за новите Седем чудеса на Света.

Материално-техническата база включва хотели, къщи за гости, частни квартири и апартаменти. Заведенията за хранене и развлечение в града предлагат традиционни ястия.

Приходите от хотелиерство и ресторантьорство за 2012 година са 893 хил. лв., като в сектора за заети 94 лица.

На територията на общината функционира туристически информационен център, който предоставя повече информация за маршрутите и наемането на водач. Основан е Консултативен съвет по туризъм в Белоградчик, в който са включени представители на общинска администрация, туристическия бранш и  неправителствения сектор. В Консултативния съвет са представени също и Видинската Света митрополия, Областна администрация и Асоциацията на екскурзоводите. Създават се местни туристически организации като Сдружение за алтернативен туризъм.

В общината са налични много добри възможности за диверсифициране на туристическия продукт, с цел по-продължителния престой на туристите и преодоляването на силно изразената сезонност в туристическото търсене (на топлото полугодие се падат около 60 - 65% от посетителите и 70 - 85% от нощувките), както и изключително краткият активен сезон (основно от юли до септември).

Обмислят се възможности за провеждане на зелени училища, популяризиране на забележителностите в общината.

Належащ проблем в сферата на туризма към момента е наличната материално-техническа база, която се оказва крайно недостатъчна за поемане на туристопотока и за осигуряване на качествена услуга. Необходимо е също осигуряване на квалифицирани кадри в сферата на туризма с цел конкурентоспособност и туристически продукт от европейско и световно ниво.



2.2.4. Услуги


В сферата на търговията към 2012 година в общината функционират 104 предприятия, които формират 29% от приходите на нефинансовите предприятия в общината. В този сектор работят 30,6% от заетите. Бизнес климатът в търговията на дребно е силно повлиян от икономическата криза, която постави на изпитание голяма част от малкия и среден бизнес.

Търговските обекти за продажба на дребно към 31.12.2012 година са разпределени по следния начин:



Вид и стокова специализация на търговските обекти

Брой

СТОПАНИСВАНИ ОБЕКТИ ПО ФОРМА НА ОРГАНИЗАЦИЯ - ОБЩО

119

Будки и сергии в стационарната търговска мрежа

..

Подвижни обекти за разносна и развозна търговия (вкл. автомати)

3

Складове - магазини

..

Бензиностанции

4

Газостанции

2

Магазини и павилиони - общо

110

Магазини и павилиони за храни,напитки и тютюневи изделия

53

Магазини и павилиони за нехранителни стоки

57

Табл.3. Търговските обекти за продажба на дребно към 31.12.2012 година
Възможност пред търговците на дребно е напливът на туристи, което осигурява повече потребители и разширява търсенето на пазара.

2.2.5. Иновации


Иновации са необходими в областта на земеделието. За да се увеличат добивите и да се повиши стойността на продукцията биха могли да се използват селектирани сортове и породи, да се споделят добри практики с производители от страната и чужбина. Поддържането на тесни връзки с научните институти в района и страната е от ключово значение за прилагане на иновации в земеделието.

Иновациите в туризма са свързани с изискванията на съвременното общество и напредъка на информационно-комуникационните технологии. В сектора трябва да бъдат внедрени иновации, които да улесняват потребителите при намиране на ключовите забележителности, резервации, информационна осигуреност и реклама.

Микропредпритията в преработващата промишленост трудно могат да си позволят внедряване на иновационни технологии за подобряване на производството, тъй като това е свързано със значителни инвестиции, които свитото потребление на пазара не им дава възможността да осигурят.

2.2.6. Инвестиции и ДМА


Чуждестранните инвестиции в област Видин през 2012 година са в размер на 61232.6 хиляди евро, което е два пъти повече в сравнение с предходните две години и надвишава над три пъти инвестициите, направени през 2009.

Разходите за придобиване на ДМА са насочени предимно към закупуване на нежилищни сгради и за производствено оборудване и машини. Значителни инвестиции са необходими за материално-техническата база на земеделието, на производствените мощности и на туризма.


1   ...   4   5   6   7   8   9   10   11   ...   23


База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2016
отнасят до администрацията

    Начална страница