Селестинското пробуждане Джеймс Редфийлд предговор: духовното преобразяване

Ако ни е предопределено да се развием като духовни същества на земята, какво да кажем за процеса на раждане и умиране? Какво ли ще открием за небесното измерение, откъдето сме дошли й където ще се завър­нем, когато му дойде времето?

Според последните статистически проучвания, по-голямата част от американците вярват в задгробния жи­вот, а процентът е дори и по-висок в много други страни на света. Но при всички случаи настоящите ни предста­ви за Отвъдното са далеч по-различни от представите за рая и ада, които са доминиращи в старата материалис­тическа култура⁷³.

В туткалото сме си представяли Отвъдното като сладникава карикатура с ангели, арфи и облаци, тъй ка­то Сме били психологически настроени да отхвърляме мистерията на смъртта и не сме си позволявали да мис­лим по-задълбочено на тази тема и в по-големи подроб­ности. По-обстойното разглеждане на темата означава, че трябва ясно да си дадем сметка за собствената си смъртност като за нещо реално, а за това човешката култура, поне на Запад, не е можела да отдели време.

Но както видяхме, хуманистичната психология от средата на двайсети век започва да ни кара да се замис­лим и да не отхвърляме този проблем. Вече сме постиг­нали способността не само да погледнем на смъртта като на естествена страна на самия жизнен процес, но и да разгледаме в подробности самата същност на този про­цес. През последните няколко десетилетия културата ни бе залята с поток от информация на тази тема. Появяват се непрестанно нови книги, в които е представен опитът на хора, преживели клинична смърт, които са се върна­ли отново към живота. Повечето от тях се завръщат, за­щото са почувствали или им е било казано, че не са свършили всичко, заради което са дошли на земята.

Нещо повече, неколцина добре известни изследователи, като Кенет Ринг и Мелвин Море, научно са изслед­вали преживяванията на ръба на смъртта, правейки широкообхватни и достоверни обобщения за широката чи­тателска публика⁷⁴, филмите съдействат още повече за разпространяването на информацията за задгробния живот и я правят да изглежда по-реална. Кой например не е бил напълно завладян от реализма на филма Винаги, любовна исто­рия за авиатор от службата по охрана на горите, който спасява живота на своя приятелка, но загива при само­летна експлозия? След това той отново се озовава на зе­мята, мислейки си, че по някакъв начин трябва да е из­бегнал смъртта. Налага се ангелът хранител да го убеж­дава, че наистина е загинал и вече трябва да бъде ангел хранител на един неопитен пилот, изпратен на негово място. .Реализмът, с който са предадени тези взаимоот­ношения, е поразителен.

Друг характерен пример е филмът Призракът, разказ за човек, убит при опит за кражба, който отново се озовава на земята, способен да вижда всичко, което ста­ва, но без да може да накара другите да забележат при­съствието му. Той остава, за да помогне на приятел, кой­то е заплашен от убийство. В хода на филма се среща и с други призраци, научава от тях как са успели да влязат в контакт е живите и среща ясновидец, който да го чуе. Тези филми представят интересни теми, отразява­щи познанието, което постепенно започваме да постига­ме, относно живота след смъртта. Остават открити все още твърде много въпроси, но благодарение на инфор­мацията за задгробния живот, която получава разпрост­ранение, започваме да си изграждаме по-ясна картина за смъртта и това познание разширява гледната ни точка относно земното съществувание и еволюция.
ПРЕЖИВЯВАНИЯ, БЛИЗКИ ДО СМЪРТТА

Един от впечатляващите аспекти на преживявания­та, близки до смъртта, е, че повечето хора, които изпа­дат в клинична смърт, след което се връщат към живо­та, разказват сходни неща за онова, което са преживели. Мнозина например излизат от тялото и висят точно над Леглото или над мястото, където е станала катастрофа­та, при която са пострадали, като често наблюдават опи­тите да им се даде бърза помощ и слушат разговорите, които по-късно биват потвърдени.

Някои дори известно време кръжат около болница­та, преди да се запитат: „Ами сега накъде?" Този въпрос обикновено води до усещането за движение и навлизане в нещо, което винаги бива описвано като тунел от свет­лина. Други изобщо не се оглеждат след смъртта си и веднага навлизат в този тунел.

Понякога този тунел извежда на място за отдих, огряно от топла, бяла светлина, където човек се потапя в усещането на безкрайна любов и умиротворение. Често човек бива посрещнат от покойните си роднини и прия­тели, които го въвеждат в ситуацията; често се чувства така, сякаш се е прибрал у дома и не му се иска да се за­върне на земно ниво.

В някакъв момент обаче онези, които са в състоя­ние, близо до смъртта, обикновено преживяват нещо, което може да се нарече преглед на живота. След него обикновено им се дава избор да останат или да се вър­нат обратно на земята. В други случаи им се казва съв­сем определено, че са длъжни да се върнат и защо. Поч­ти винаги онези, които имат близко до смъртта прежи­вяване, в момент на съвсем ясно прозрение разбират какво точно им предстои да извършат на земята.

Всички без изключение преживяват коренна промя­на от това преживяване, близо до смъртта. Животът на повечето от тях се изпълва с духовност, себераздаване и любов⁷⁵.

Прегледът на живота е една от най-впечатляващите страни на преживяването, близко до смъртта. Обикнове­но тези, които са го преживели, разказват, че целият им живот е преминал пред очите им, не толкова като на филм, а като холографско изображение. Виждат всичко в най-големи подробности и животът им бива подложен на преоценка, но не от някой друг, а от самите тях. Всич­ко изглежда така, сякаш съзнанието им се е съединило с всеобхватния божествен разум.

От това състояние на по-висше разбиране хората, преминали през близко до смъртта преживяване, твър­дят, че по време на прегледа на живота те разбират кои решения, които са взимали, не са били правилни и по ка­къв начин са можели да се справят с определени ситуа­ции по-добре. Прегледът е силно болезнен или невероят­но радостен в зависимост от онова, което се представя пред очите на човек. Когато видят случай, в който са на­ранили емоционално някого, те изпитват реално негова­та болка, сякаш се намират в тялото му.

Обратно, могат да видят и почувстват радостта и любовта, която са пораждали у другите, сякаш действи­телно това са те. Поради дълбочината на съпричастие повечето хора, които са преживели състояние, близко до смъртта, се връщат към живота с категорична решимост да не повтарят същите грешки и многократно да умно­жат помощта, която оказват на другите хора. Всеки ко­ментар по отношение на друг човек, всяко взаимоотно­шение с приятел или с дете, всяка мисъл, излъчена в све­та по отношение на някой друг, получава по-голямо зна­чение, защото този човек знае, че всяко от тези действия един ден ще трябва да се преживее наново и преоцени.

На някакво ниво ние сякаш винаги сме знаели за този преглед на живота. Кой не е чувал за някого, който след съприкосновение със смъртта споделя: „Целият ми живот се разкри като в проблясък пред очите"? Също и повечето от сакралните текстове и писания, отнасящи се до съда след смъртта, изтъкват наличието на някакъв преглед на живота Сега обаче започваме да осъзнаваме това преживяване в подробности. Ние наистина сме под­ложени на съд, след като умрем, но сме съдени не от от­мъстителен Бог, а от божествения разум, от които пред­ставляваме част.

Един от ефектите на наличието на тази информация е, че ни кара да поспрем и осъзнаем резултата от своите действия. Тя ни помага да разберем още по-добре защо е потребно винаги съзнателно да издигаме енергията на другите хора. Всички можем да допуснем неправилни преценки, но периодично трябва да правим преглед на своите постъпки с оглед на бъдещата преоценка, която ни предстои. Ще открием, че това е истинският процес на покаяние.

Ами какво да кажем за дяволите и за конспирация­та от паднали ангели, за която говорят толкова много ре­лигии? Никои от изследванията на преживявания, близо до смъртта, не свидетелстват за подобни архаизми.

феноменът на преживяването, близко до смъртта, потвърждава, че има във вселената само една божестве­на сила и тази сила е позитивна. Проблемът със злото е свързан преди всичко с човешкото его и страх, които ни откъсват от тази творческа сила. Когато ние, хората, сме свързани с божествената сила, както тук, така и в Отвъдното, имаме вътрешното чувство за сигурност. Когато сме откъснати от божествения първоизвор, за-почваме да търсим сигурност извън себе си в някаква форма на его-удовлетворение и властни драми за ограбване на енергия от другите хора.

Както видяхме в глава 5, хората изобретяват какви ли не начини, за да ограничат своя опит и да потиснат тревогата от живота. Всяко.зло, от мерзките фетиши на. мошеника до отчаяните ходове на криминалния прес­тъпник, не е нищо друго освен начин да се потисне стра­ха от загубата, макар и само за момент. Злото и адът са вътрешни състояния.

Повечето от най-отявлените престъпници са отрас­нали в среда, в която са били напълно лишени от внима­ние и грижи, подложени на откровено насилие и в със­тояние на ужасен страх. В такова семейство детето чес­то се бие само защото плаче, понякога е подложено на сексуален тормоз от родители и братя, тероризирано от по-големите съседски деца и изоставено само да търси начини да се защити. При такива условия то ежедневно живее в такъв страх, който е направо немислим за нас, отраснали в семейства, които са ни гарантирали по-го­ляма сигурност. Такива деца са принудени да потърсят начини да се справят, да изтласкат ужаса и безпокойст­вото от съзнанието си.

Типичен механизъм, за да се справят с тази ситуа­ция, е да си създадат някакъв фетиш или обсесия, която да бъде достатъчно повтаряна, за да създаде усещането, че са овладели ситуацията. На някои нива на тревога то­ва може да е перченето на дребния мошеник. В по-край­ни нива това са жестоките действия на серийния убиец или пълната" дехуманизация на терориста. Цялото това поведение трябва да се разбира като защитен механизъм срещу огромния страх, който произтича от нарушената духовна връзка⁷⁶.

Проблемът, който възниква, когато си създаваме измамни начини, за да се освободим от безпокойството И тревогата, е в това, че те постоянно се провалят. Премахват временно симптома - безпокойството - но не и истинското заболяване - страха и чувството за несигур­ност, тъй че в перспективата на времето те са обречени на провал. В случая с уличния крадец за известно време това да се прави на закоравял и нахакан и да сплашва ту­ристите може и да върши работа, но рано или късно ужасите на детството и чувството за безсилие отново из­плуват в съзнанието. Също както наркомана, който се нуждае от все по-големи дози, за да постигне същия ре­зултат, крадецът трябва да увеличи своите нападения, своите безумства и демонстрации на сила, за да може да изтласка тревогата от съзнанието си. Но тези действия го поставят във все по-опасни ситуации вследствие на което страхът му отново се засилва.

Този сценарий може да се разиграва от криминал­ния престъпник, чиито заблуди в края на краищата взе­мат контрол над него самия, както и от всеки, който в увлечението си по наркотици, работа, пазаруване, ядене, гледане на спортни състезания, сексуални подвизи загуб­ва чувство за мярка и става роб на увлеченията си. Как­вато и да е обсесията, тя никога не помага за изкореня­ването на проблема и провалът е неминуем. Тревогата изпълзяла отново и ние изпитваме потребността да про­дължим да търсим изход от чувството за самота и раз­рив с първоосновите си. В това се изразява адът на земя­та - и според информацията, която получаваме от изсле­дователи, на феномените на близки до смъртта преживя­вания и излизане от тялото, такава трябва да е същност­та и на ада в Отвъдното.

Робърт Монроу свидетелства, че по време на негови­те излизания в отвъдното измерение той постоянно е ста­вал свидетел на измамни въображаеми светове, които си изграждат групи от души, маниакално стремящи се към секса като защитна илюзия, срещу чувството за самота⁷⁷. В автоматичните записки на Рут Монтгомъри на описание­то на отвъдния свят, което прави Артьр Форд, се отбелязва, че някои, души не съумяват да се пробудят за небес­ния свят подир смъртта, без съмнения обсебвани от същи­те илюзии, които са си били изградили приживе⁷⁸.

Такива сведения показват също, че други души в Отвъдното полагат големи усилия, за да помогнат на обърканите да се отърсят от своите заблуждения. И ве­роятно га правят на същия принцип, по който се издигат енергийното ниво на хората на земята: насочва се цяло­то внимание към, висшето аз на даден човек и към него се излъчва енергия, докато душата му се пробуди, отър­си се от обсесията си и започне да се отваря за божест­веното в самата себе си - което е единственият реален лек за всяко поведение на обсесия.

Никое от тези сведения обаче не дава информация за наличие на конспирация на злото. Така Че, по моя преценка, налага се изводът, че падналите ангели от Библията са символични. Както предполагат мислители като Карл Юнг и Джоузеф Кембъл, библейската исто­рия за грехопадението и отпадането от божествената благодат, включително и разказът за падението на Сата­на и изгонването му в ада, са само метафори, който трябва да дадат израз на провалите в хода на човешкото еволюционно развитие. В еволюционното си пътешест­вие по пътя към духовното човечеството е трябвало да се издигне над неосъзнаваното, като разгърне силите на своето его и постигне самосъзнание. Но за осъществява­нето на по-нататъшно развитие нашето его трябва да от­стъпи пред висшето аз и да престане да пречи На прежи­вяването на трансценденталното.

Всеки от нас е ставал свидетел на бунта на подраст­ващите, които се опитват да се самодокажат й да изгра­дят своя самоличност, различна от тази На родителите си. Точно по същия начин, за да си изградим независимо его, ние сме се отдалечили от първоосновите си и сме се опитали да устроим живота си, разчитайки единствено на собствените си сили. Може да се каже, че западна­та култура е пребивавала в това състояние на бунт в про­дължение на четири-петстотин години, след като сме ре­шили поради своя страх да отхвърлим по-широкообхватния аспект на нашето съществуване.

В известен смисъл символичната представа, че ня­къде извън нас ни дебне дяволът, за да ни откъсне от Бо­га, е точна, тъй като егото, откъснато от божественото в нас, е способно да върши точно такива дела.

Друга характерна особеност на преживяването на клинична смърт, което разширява разбирането ни за земния живот, е рожденият преглед. Това е всеобхватен панорамен преглед на личния ни живот, какъвто би трябвало да бъде идеалният му вариант, който се предс­тавя на човека преди раждането му, както разказват ня­кои хора, изпадали в клинична смърт⁷⁹. Когато им се от­крие рожденият им преглед, хората твърдят, че разбират защо трябва да се върнат на земята, какво е останало не­довършено.

След като знаем за съществуването на рождената визия, всеки от нас може сам да потърси какво е негово­то предназначение, макар и ние да не сме преживели клинична смърт. Вече видяхме как прегледът на мина­лото и на всички събития от живота може да ни помог­не да доловим истината, която ни е предопределено да открием на света. Но ние имаме възможността да видим и осъзнаем предопределената ни съдба и в по-големи подробности, да получим цялостна представа за онова, което трябва да постигнем на земята, като открием на хората своята истина и следваме синхронното водителство. В резултат постигаме нов, по-ясен усет за онова, ко­ето можем да бъдем.

Повечето рождени визии, които не се явяват в със­тояние на клинична смърт, изплуват в съзнанието на чо­века в резултат на духовни практики, по пътя на молит­вата или медитацията, или други занимания, които отк­рехват вътрешния ни достъп до божественото. Напри­мер вие се разхождате из много красива местност и ре­шавате да медитирате. По време на медитацията еготр ви притихва. След това можете да излъчите желанието да постигнете яснота и да се съсредоточите върху въпро­са „Какво е моето предназначение?"

В такъв момент възможно е да бъдем обхванати от прилив на енергия и пред погледа ни да се яви предста­ва, наподобяваща сън наяве, за нещо, което вършим. Често подобно видение е, интуитивен отговор на актуал­ния ни житейски въпрос. Но в някои случаи, както ще видим в последната глава, образът се разгръща и надх­върля настоящата ситуация, обгръщайки далечното бъ­деще - като разкрива в по-големи подробности онова, което човек е дошъл да постигне на земята. Всичко то­ва е в съответствие с истината, която сте се подготвяли цял живот да защитите и разкриете, но отива и по-далеч, за да ви демонстрира идеалното разгръщане на тази ис­тина в мисия на вашия живот.

Нека да вземем пример, при който млада жена вече е разбрала, че трябва да смени работата си в търговията⁷ с учителска професия, тъй като целият й живот я е под­готвял за това да помага на децата да обикнат четенето. Впоследствие тя може да отиде още по-далеч в разгръ­щането на познанието за своята истина, преживявайки видение на рожденото си предназначение - което да й разкрие, че трябва да изработи техника на четене, която да бъде въведена в учебната практика повсеместно. То­ва откровение ще бъде по-цялостна картина на пътя, по който може да я изведе нейната истина, ако й се посве­ти и й служи с вяра.

Подобно видение за бъдещето й ще я изпълни с вдъхновение и гордост. Тя ще почувства: „Ако мога да -постигна това, ще осмисля живота си." Когато преживе­ем такова рождено видение, то ще се съхрани в съзнани­ето ни и тази възможност ще ни помага да разбираме смисъла на конкретните житейски въпроси, пред които се изправяме, и на случайните съвпадения, които ни ръ­ководят. Сдобиваме се с усещането не само за истината, която сме дошли да защитим, но и с онова, което ще ста­не, ако успеем да я защитим по най-добрия възможен начин.

Аз самият преживях видение на рожденото си пред­назначение през 1973 година, когато вървях сред Голе­мите мъглисти планини в щата Тенеси. Там аз получих видение на всичко онова, което щеше да се случи със Селестинското пророчество двайсет години по-късно: ра­ботата ми, която щеше да доведе до написването на кни­га, популярността, с която книгата щеше да се ползва като описание на възникващото духовно съзнание, пос­ледвалите ми усилия за опазването на девствените гори, всичко. Първоначално си помислих, че това не е нищо повече от мечтание, което ми се ще да беше възможно, но споменът за тази представа никога не ме напусна... и когато започна да се осъществява, аз осъзнах, че е била истинска рождена визия.

Сега вече можем да си дадем сметка за целия сми­съл, който може да има информацията за Отвъдното за живота тук, на земята. Появяващото се духовно съзна­ние се гради въз основа на синхронните преживявания и всяко следващо ниво на разбиране ни помага по-добре да вникнем в същността на тази синхронност и в начи­ните, по които да я внедрим в ежедневния си опит. От­въдното измерение ни позволява да видим от по-висша перспектива целия процес: тук сме с определено пред­назначение и синхронните съвпадения, които ни се случ­ват, ни водят към изпълнението на нашата мисия.

Сега става ясно колко важно е да бъдем свързани с божествения първоизвор на енергия в самите себе си, да преодолеем механизмите си за доминиране над околни­те и да разшифроваме жизнената си истина. Това е процесът, в който осъзнаваме истинската си същност, факт е, че животът на земята има единственото предназначе­ние все по-пълно да осъзнаем своята истинска духовна природа.

Когато прозрем истината, заради която сме дошли на този свят, тя ще ни помогне да се ориентираме най-вярно към необходимата професия и място в общество­то, един процес, който може да получи още по-силен тласък от рожденото видение, което Да ни даде представа докъде могат да ни доведат нашите усилия.

Въпреки че филмите, книгите и изследванията на прераждането започват да получават голямо разпрост­ранение в днешната ни култура, вее още за мнозина та­зи идея си остава трудна за възприемане. Много религии учат, че вие, имаме само един живот, след което трябва да се изправим пред вечния съд. Но тези учения не съот­ветстват на съвременния опит и проучвания.

Има доста примери на деца, у които изплуват не са­мо бегли представи от предишен живот, но конкретни имена и рождени места с подробности от минали същес­твувания, които са получили пълно потвърждение⁸⁰. До­статъчен е само бегъл преглед на литературата по въп­роса, за да се убедим, че човекът има повече от един жи­вот. Д-р Брайън Уейс, бивш председател на катедрата по психиатрия към Синайския център по медицина, представя доста впечатляващ списък от лекари и писа­тели, които използват в рутинната си практика елемен­ти от минали съществувания в психотерапевтичната си работа. Както показва д-р Уейс в книгата са Много жи­воти, много учители, някои фобии, страхови неврози и други проблеми често водят началото си не от ранното детство, а далеч по-назад - от минали прераждания. Д-р Уейс фактически чувства, че почти всеки може да започ­не да си припомня предишни прераждания чрез система­тична практика на медитация⁸¹.

По какъв начин това познание за минали превъплъ­щения ни помага да разгърнем съзнанието и представи­те си? Вече знаем, че следваме едно пътуване, определе­но от синхронни знаци и съвпадения, и сме тук не само за да отстояваме определено място в обществото, но и да изпълним едно по-висше предназначение. И след ка­то ние имаме да изпълняваме определена мисия на зе­мята, това се отнася и за всички останали хора.

Така всеки синхронен знак получава по-високо из­мерение и смисъл. Трябва да разберем, че сме дошли и се срещаме помежду си неслучайно. Но ако висшето предназначение на срещата ни не може да се осъществи, ако взаимоотношенията ни не се развият както трябва? Колко пъти например се е случвало да срещнем човек, когото нито сме виждали, нито сме чували преди, и да изпитаме неприязън към него още от пръв поглед? И то без каквато и да било причина. Ами какво ще се получи, ако не можем да преодолеем тази своя първоначална ре­акция и не успеем да вдъхнем на този човек необходима­та енергия и дори и не опитаме да влезем в някакви вза­имоотношения с него?

Дали няма в прегледа на живота си да открием, че според рожденото ни предназначение е трябвало да спо­делим онова, което имаме да кажем, с този човек, като по такъв начин съдействаме точно в необходимия мо­мент той да поеме в нова посока? Ще трябва може би да признаем, че сме пропилели този шанс поради задръж­ки, които носим от минало съществувание. Никак не е рядко явление да изпитаме подобна неприязън и затова е от особено значение да положим съзнателни усилия, за да се освободим от нея колкото се може по-скоро.

В този случай отново трябва да прибегнем към оно­ва, което знаем, за властните драми. Трябва да разкрием пред човека чувствата, които изпитваме в негово присъс­твие - представяйки му ги тактично и с презумпцията, че грешим. Когато трябва да преодолеем неприязън, която изпитваме към друг човек, може да се използва същият подход. Можем да го помолим за сериозен разговор и да споделим, че имаме странно отношение към него и че ни се ще да разберем на какво може то да се дължи.

Помнете, че трябва да преодолеем и предубеждени­ята на стария материалистки мироглед, за който подоб­ни разговори са нещо неудобно, притеснително и дори глупаво. Можем да си насрочим среща след време с въп­росния човек и едва тогава да повдигнем въпроса. Във всеки случай другият човек може просто да не обърне внимание на проблема или да се почувства лично заст­рашен от подобен разговор и да отклони темата.

За да не изпаднем от високото ниво на съзнание, ко­ето сме постигнали, и след като знаем онова, което зна­ем, трябва да постоянстваме и да разберем в какво се състои този проблем. С течение на времето тези разго­вори ще започнат да стават по-леки, когато повече хора започнат да си дават сметка за ставащите процеси. В идеалния случай двама души, които се опитват да разбе­рат подобни чувства, могат да получат видения от минал живот, колкото и смътни да са те, но преживяването им може да ги накара да си простят взаимно и заедно да се изправят пред проблемите, които предстоят за решаване в момента. Според д-р Уейс спомените от предишни прераждания изплуват в съзнанието по същия начин, както и другата трансцендентална информация, която получаваме: чрез вътрешна концентрация. Можем да влезем в състояние на медитация, като първоначално се настроим и се помолим да ни се разкрие причината за негативните чувства, които изпитваме. Можем и сами да медитираме по този начин, но аз съм убеден, че пови­шената енергия в група - от двете засегнати страни или пък под ръководството на човек, опитен в подобни медитативни практики, или пък членовете на редовно практикуваща група за подпомагане - може да повишат вероятността за успех неимоверно.

Предлагам първо групата да реши да се съсредоточи върху припомняне на минали опитности. След това тя може да се отдаде на мълчалива медитация, след която всеки член на групата да сподели спомените и представи- те, които са му се явили. От изключително важно значение е всеки честно да сподели какво е изпитал, а не неос­нователно да се придържа към представите на другите.

При повечето случаи може да се стигне до някакво познание за миналите взаимоотношения на участниците. Ако единият от двамата или и двамата имат чувството, че му е причинено зло в предишен живот, отново е необходи­мо да се постигне извинение и прошка, за да се преодоле­ят негативните реакции. Само по такъв начин и двамата ще могат да разберат защо пътищата им са се пресекли отново в настоящия момент. Дали само за да преодолеят старата враждебност? Или да си предадат нещо важно за момента? А може би за да установят по-трайни взаимоот­ношения, свързани с обща работа или съвместна мисия?