ДА ЗАПАЗИМ СПОМЕНА ЗА ТЕЗИ ОПИТНОСТИ

Убеден съм, че тези мерки за трансцендентална опитност са много полезни по две причини. Първо, те ни помагат в нашите търсения на истинската мистична опитност. Не предварително, защото за да навлезем в трансцендентално състояние, трябва да се отърсим от рационалните модели, но впоследствие те ни дават въз­можност да оценим дали сме постигнали такова ниво на съзнание.

Второ, мерките, които прилагаме, ни помагат да внедрим трансценденталната си опитност в своето ежед­невие. Мистичните преживявания са мимолетни, те из­чезват също така внезапно, както се и явяват. След това ще трябва да се заемем с някаква редовна практика, нап­ример молитва, медитация, определен род движение, ко­ито да ни върнат и да изградят по-нататък постигнатата мистична опитност.

Всеки ден трябва да си припомняме онова, което сме изпитвали в мистично състояние, да си припомним неговите симптоми, да се стремим към тях, да се опитаме да ги впишем в своя живот. Както по-късно ще ви­дим, ние никога не ще можем да се освободим от власт­ните си драми и от манипулациите спрямо останалите, докато не постигнем достатъчна вътрешна енергия и чувство на сигурност. А това може да ни даде само мис­тичната опитност, след което трябва да помним онова състояние на съзнанието, което сме преживели.

Още със ставането си сутрин от леглото можем да си спомним проявленията на мистичното състояние на, съзнанието и така да се приближим до него колкото се може повече. Спомнете си лекотата и уравновесеността, усещането за близост и единение с всичко, прилива на вътрешна енергия и увереност. Най-важно от всичко е споменът за божествената любов, която сме изпитали. С - практика можем да извикаме спомена за това чувство, докато се преизпълним с любов, която да ни води през целия ден.

Ако имаме тази любов, можем да сме уверени, че сме отворени за божествения извор на енергия, който е вложен в самите нас. Това не означава, разбира се, че никога повече няма да изпитаме негативни чувства на гняв, ревност, омраза. То означава обаче, че когато това се случи, постоянството на любовта няма да допусне те­зи негативни емоции да овладеят цялото ни съзнание. Ние се отстраняваме от тях, за да можем, изпитаме ли ги, да се освободим от тях, отдавайки отново цялото си внимание върху непрестанната любов, която вдъхва енергия и сили в цялото ни същество.

Трябва да" помним непрестанно, че само ние, като личности, можем да наложим това мерило да стане част от нашия живот. След като преживеем трансценденталното, трябва да проявим дисциплина, за да стане то част от нас. Когато се намираме в присъствието на хора, пос­тигнали такова съзнание, ние можем да го почувстваме и да си го припомним, но нищо друго не може да ни вър­не нас самите към първоизвора ни - освен съзнателното изграждане на такова съзнание в нашия собствен живот.

Когато се посветим с цялата си сериозност на това да бъдем отворени за приемане на божествената енер­гия, която сме изпитали, преминаваме към следващата крачка в еволюцията на нашето съзнание. Започваме да забелязваме как в живота ни значимите случайности стават все повече и ние все повече осъзнаваме какво е нашето единствено по рода си човешко предназначение.

Когато открием трансценденталната опитност и се открехнем за по-голям прилив на духовна енергия и вътрешна сигурност, започва да става нещо дълбоко значимо Започваме да гледаме на себе си и на собстве­ното си поведение от по-висока перспектива, от гледна точка на нашето висше аз, което е изпълнено с много по-голяма енергия. В усещането за собствената си само­личност преодоляваме реакциите на своето его, продик­тувани от чувство за несигурност, и възприемаме пози­цията на наблюдатели, идентифицирайки се с цялото бо­жествено творение и способни да погледнем на своята самоличност сред другите хора по-обективно.

От тази гледна точка едно от първите ни ясни наблюдения е каква е нашата индивидуална реакция в със­тояние на стрес. Тогава за първи път можем да осъзна­ем каква е личната ни властна драма. Това може да ни се случи навсякъде: на работното ни място, в магазина, а може би по време на разговор с човек, който има важ­но значение в нашия живот. С тези нови отворени сети­ва ние в началото живеем пълноценно, но след това не­що започва да става. Ситуацията става стресираща и ние отново, се връщаме към старата си драма.

Опитваме се да задържим енергията на висшето си аз, да останем в отстранената позиция на наблюдатели дори и тогава, когато някаква част от нас продължава да застава в позиция на самоотбрана. Тогава може да ни се открие нещо важно за нас самите, докато наблюдаваме своето поведение. Някогашни оценки на хората относно собствените ни модели и сценарии на поведение, оценки, които яростно сме отхвърляли преди, могат да изплуват отново в съзнанието ни, за да ни се открият в нов сми­съл. Можем да си кажем например: „А, ето как значи ре­агирам, когато съм потиснат."

Можем да разберем тогава клопката на виновност, която залага „горкият аз", дистанцирането на затворе­ния тип човек, критичните забележки на взискателния, заплашителните пози на насилника. Можем да видим също и собствените си манипулации, чрез които черпим енергия от другите хора.
БОРБА ЗА НАДМОЩИЕ В СЕМЕЙСТВОТО, КЪДЕТО СМЕ ИЗРАСНАЛИ

Сега възниква въпросът къде се е формирало това наше поведение и какво можем да направим, за да го променим?

Тези въпроси ни отвеждат при революционните из­следвания върху въздействието на семейната среда, из­вършени през 60-те и 70-те години на века. Знае се, че се­мейството, и особено родителите, формират първите ни впечатления за света. (Ако липсват родителите, хората,

които поемат грижата за децата, са в същата роля.) То­ва са хората, които оформят поведението и отношение­то на децата към света и им внушават първоначалните представи за смисъла на живота.

Психологът Джеймс Хилмън разкрива в най-новата си книга Кода на душата⁵⁰, че всички ние идваме на то­зи свят със свои особености и призвание. Но при рожде­нието нашето самопознание се забулва в мъгла и през детството често трябва да водим страшна и напрегната борба. Като деца ние загубваме сигурната си връзка с божествената любов и енергия. Внезапно се озоваваме в положение на зависимост, нуждаем се от храна и закри­ла.

Често получаваме твърде малко любов и енергия, тъй като онези, които се грижат за нас, нямат какво да ни дадат, в плен на собствените си драми. Някои родите­ли несъзнателно изсмукват, енергията на собствените си деца, тласкайки ги към това да развиват свои собствени сценарии на борба за енергия, за да се защитят. „Горки­ят аз" например постоянно обвинява детето си, че не му помага достатъчно, че дори и за собствените си проблеми, говорейки неща от рода на това: „Ако не беше ти, щях да имам кариера." Затвореният тип човек е дистанциран като родител, той винаги поставя условия, преди да прояви любов. Взискателният пък би търсил постоян­но недостатъци у детето си. А насилникът ще установи атмосфера на страх.

Като деца ние в началото се поддаваме на тези влас­тни драми и позволяваме да се черпи от нашата енергия. Но на някакъв етап се развива чувството ни за самосъх­ранение и ние започваме да установяваме собствени на­чини да спрем загубата на енергия и самочувствие. По отношение на „горкия аз" и на затворения тип родител ние се поставяме в положението на взискателни, за да се противопоставим на чувството на вина, което ни се налага, или да сложим край на дистанцията, като отправя­ме критика на някои страни от характера и поведението, които откриваме у такъв родител. По отношение на взискателни родители ние можем на свой ред да станем взискателни или да се опитаме да се защитим зад пара­вана на затвореното и безразлично поведение.

Случаят с типа на насилника е по-особен. Когато детето е поставено в ситуация на насилие и страх, първо_: начално то откликва с драмата на „горкия аз". Ако на­силникът започне да се поддава, детето се установява на това'поведение. Но ако позицията на „горкия аз" не да­ва резултати, единственият способ, до който може да прибегне детето, за да се защити от застрашаващото го изчерпване на неговите сили и енергия, това е да избух­не в насилнически действия от своя страна - понякога и спрямо онези, които упражняват насилие над него, но много често към по-малките деца и по-слабите и безза­щитните⁵¹.

Издигнали се на по-високо енергийно ниво, ние се " изправяме пред ново предизвикателство по пътя на ду­ховната си еволюция. Когато разгледаме отблизо взаи­моотношенията в семейството, в което сме отраснали, колкото и травмиращи да са те, трябва да се освободим от своята склонност да хвърляме обвинения и да се от­насяме с омраза. Както ще видим по-нататък, нашето напреднало съзнание ни води към това да можем да пог­леднем на всичко в живота си от перспективата на от­въдното измерение и да осъзнаем, че на най-висшето ни­во на свързаност с божественото ние сами Сме избрали средата, в която да се родим. Може да сме дошли в нея с други намерения, но сме предвиждали така или иначе да започнем живота си точно така.

Ако не можем да се освободим от склонността да хвърляме вина върху родителите или братята и сестрите си, или пък друг човек от детството ни, това означава, че обвиненията са просто част от нашата драма. Все повта­ряме и повтаряме старата история за това колко жесто­ко са се отнасяли към нас, за да спечелим съчувствие и енергия, или пък се опитваме да анализираме своята взискателност или затвореност с отношението на други­те хора към нас. Затова и не можем да постигнем вът­решна енергийна връзка с божественото, преди да сме се освободили от миналото си. Не можем да продължим да се развиваме и да разгръщаме своята енергия, защото обвиненията винаги ни връщат назад към старата ни драма.

Само прошката може напълно да ни освободи от потенциалната ни склонност да се отдаваме На тези все отново и отново повтарящи се сценарии, които само ни губят времето. И аз съм напълно убеден, че прошката доказано се явява напълно разкрепостяваща. Мнозина психотерапевти препоръчват да напишем на всички, ко­ито обвиняваме за нещо, по едно писмо, чрез което им прощаваме. Това не означава, че трябва да се връщаме към взаимоотношенията си с тези хора; подобни жесто­ве са предназначени да ни помогнат да приключим с ми­налото и да ни отворят пространство за нов живот. Прошката усилва онова по-високо ниво на съзнание, ко­ето сме постигнали. Ключът към прошката е да си да­дем сметка, че всеки е постъпвал така, както единстве­но е можел на своя етап на развитие⁵².

Това е моментът, когато успешно можем да се осво­бодим от драмата, чрез която се опитваме да доминира­ме над другите, от властната ни драма. Ако продължим с известна дисциплинираност на духа да преодоляваме старото си отношение към миналото, което ни закрепостява към определени реакции, можем да развиваме сво­ето духовно аз и да се освободим от егото, което е фор­мирано вследствие на отношенията ни с другите хора..

В такова състояние на съзнанието ще ни бъде по-лесно да запазим отстранената си позиция на наблюда­тели по отношение на собственото ни поведение и реак­ции и да погледнем на житейския си път, гледайки на случващите се събития с вяра и любов като на едно ду­ховно приключение. От такава позиция можем най-добре да разбираме и следваме посланията и знаците на слу­чайните съвпадения и да съхраним будно своето съзна­ние дори и в най-стресиращи ситуации.

Нека разгледаме следния сценарий: опитваме се да запазим съзнание за висшето си аз, когато най-неочак­вано се появява някой и прави нещо, което внезапно ни предизвиква да заемем позиция на самозащита. Ако соб­ствената ни драма за доминиране над останалите е дра­мата на взискателен човек, то сигурно срещу нас е ня­кой, чиято властна драма е тази на „горкия аз" или зат­ворения тип и с това да е предизвикал критична реакция от наша страна. Очите ни веднага ще забележат някой недостатък у другия и ние ще му направим забележка за него, за да го.изведем от равновесие и до този начин да се застраховаме, та той да не може да черпи сили от нас със своята затвореност или самоокайване.

В такъв случай ние губим съзнанието за висше аз и изпадаме отново в обичайното си състояние на несигурност, в което се нуждаем от енергията на другите хора. За да сведем до минимум и накрая да преодолеем напъл­но тези моменти, в който несъзнателно се задействат самозащитните ни реакции, трябва да се научим да се ов­ладяваме в самото начало. А това означава да полагаме съзнателни усилия и трябва да бъде подкрепено с духов­на практика на молитва или медитация. След като сме се научили да бъдем в постоянен досег със своето висше аз вследствие на своите дисциплинирани усилия и сме наблюдавали как се формира нашата единствена по ро­да си властна драма, трябва да бъдем съзнателно бди­телни, за да можем да забележим симптомите на прояв­ление на нашата властна драма още в самото начало.

Когато вече можем да се овладяваме навреме всеки път, започваме да преодоляваме стария модел на дейст­вие и да предотвратяваме драмата, преди да й позволим да се прояви, като трайно стоим в положението на наб­людатели от позицията на нашето висше аз.

Когато вече сме се установили във връзката с вис­шето си аз през по-голямата част от времето, повишена­та ни енергия и чувството на освобождение веднага ни изправят пред следващия въпрос: Щом вече не сме чове­кът, който непрестанно разиграва един и същ сценарий за самозащита, тогава какъв е смисълът на нашия жи­вот? Какво да правим?

Тези въпроси са непосредствен резултат от връзка­та ни с висшето аз, която поражда у нас интуиция за ис­тинското предназначение на нашия живот. Тази интуи­ция ни кара да погледнем на съдбата си в по-широка перспектива, да се почувстваме принудени да подложим миналото си на преоценка.

Кои са нашите предходници? Къде са живели, как е протекъл техният живот? Отново насочваме внимание­то си към родителите и семейството, в което сме израс­нали и тук трябва да проявим цялата си способност за прошка, защото вече сме в състояние да преодолеем ста­рите си предразсъдъци и да видим преживяното по обек­тивен начин.

Когато осмисляме преживяното през детството си трябва да си зададем следния въпрос: Защо сме избрали да се родим в тази среда и сред тези хора? Какъв е уро­кът, който е трябвало да усвоим, какво сме искали да постигнем?
ПОСЛАНИЕТО НА НАШЕТО СЕМЕЙСТВО

Предназначението на подобен въпрос е да ни изведе към представата за по-висшия смисъл на нашия опит в семейството, в което сме се родили. Това семейство е онази среда, в която всеки за първи път се е сблъскал със света и където е узнал какво се очаква от него като човек. Детето трябва да усвои не само названието на всяко нещо във вселената, но и същността и предназна­чението на всички неща в човешкия живот. А за да раз­берем това, ние сме наблюдавали как нашите родители и онези, които са се грижили за нас, са разбирали и са се отнасяли към този огромен свят. Това означава, че през първите десет години от живота си ние сме гледали на света през очите на своите родители, виждали сме тех­ните представи, емоционални реакции и творчески под­ходи. Тази идентификация е формирала и изградила първоначалния ни мироглед.

За да проникнем в духовния смисъл, поради който сме избрали тъкмо тези свои родители, трябва дълбоко да се вгледаме в тях самите, във възгледите им за света, в реализираните и нереализираните им мечти.
ДА ВИДИМ ПО НОВ НАЧИН СВОЯТА МАЙКА

За повечето от нас докосването и любовта на май­ката е създала първата ни представа за света. Дали тя е била откликваща на всяка наша нужда, милостива, доб­ра? Или пък небрежна, вдъхваща страх?

Според психолозите първите пет години от живота формират основните ни представи за това дали ще полу­чим удовлетворение на нашите нужди в този свят, дали можем да разчитаме на положителен опит. Ако майки­те ни са се отзовавали на нашите потребности, основни­те ни възгледи за света се формират положително. Но ако не е така? Какво да кажем, ако сме били отглежда­ни и възпитавани добре, както изглежда, а въпреки това в моменти на изпитания се отдаваме на негативизъм и страхове? В такъв случай трябва да имаме предвид, че негативният отпечатък може да се дължи на по-ранно време от съществуването ни - трудно раждане например или дори да идва от минал живот.

Зная, че мнозина хора не вярват в реалността на ми­нали прераждания. Ако е така, бих им препоръчал да прочетат книгата на д-р Брайън Уейс, който като психи­атър представя множество документирани случаи от своята практика, в които пациенти си припомнят прежи­вявания от минали животи. Книгата на д-р Брайън Уейс изяснява и популяризира по света тези феномени⁵³. В много случаи, когато правим преоценка на влиянието, което са оказали обстоятелствата в ранното ни детство върху по-нататъшното направление на нашия живот и отношения, трябва да имаме предвид и възможността някои предпоставки да идват от минали съществувания.

Майката, разбира се, не ограничава своето влияние само до отглеждането на детето. Тя оставя върху лич­ността му много по-дълбок отпечатък, свързан със спе­цифичната й и присъща само на нея интерпретация на света. За да разберете възгледите на майка си, вие тряб­ва да я опознаете по-пълно, да разберете кои са били нейните родители, културните предпоставки на младите й години и как те са способствали или ограничавали осъ­ществяването на нейните мечти.

Майките на повечето от нас, са били в зрялата си възраст в периода между 40-те и 80-те години на века, което е време на нови възможности, разкриващи се пред жената. Работата във фабрики и заводи за защитни съо­ръжения, например през Втората световна война, заема­нето на длъжности, които по-рано са били изпълнявани само от мъже, е променило отношението към жената по света, Въпреки това отделните, жени в отделни семейст­ва са били ограничавани в техните стремежи и по тази причина вие трябва по-отблизо да разгледате живота на своята майка.

Какви са били нейните ценности по отношение на живота, семейството, работата? С какво те са се отлича­вали от преобладаващите ценности на обществото? Как се е променяло отношението й към здравето, лекуване­то, духовния живот с течение на годините? На нивото на висшето й аз как тя вижда смисъла й предназначението на живота? И доколко е успяла да претвори в собствения си живот това свое разбиране?

Също толкова важно е да разгледате как сте се чув­ствали като дете по отношение на нейните ценности и мечти. Дали сте ги долавяли интуитивно като правилни или не? Какво мислите за тях сега, когато прошката е прочистила атмосферата на вашите взаимоотношения и вие сте преодолели младежкия си бунт?

Най-важното по моя преценка е как точно в този момент, сега, интуитивно преценявате живота на майка си в неговата целокупност. Ако можехте да промените събитията, да коригирате някои нейни отношения, в ка­къв смисъл щяхте да го направите? И най-сетне, наблю­давайки нейния живот като дете и впоследствие, как то­ва е повлияло върху намеренията, които имате за вашия собствен живот?
ДА ВИДИМ ПО НОВ НАЧИН СВОЯ БАЩА

По същия начин трябва да преоцените живота и на баща си, да погледнете отблизо на отношението му към живота и особено към другите хора и към проблемите от духовен характер. Каква е била житейската му филосо­фия? Какви умения сте усвоили по негов пример? Какви стремежи е имал за себе си и до каква степен е успял или не е успял да ги осъществи?

Трябва да помните, че той е спомогнал за формира­нето на вашето отношение към реалността, на вашата активност, отношение към бизнеспартньорите и сътруд­ниците в работата, към сделките и преговорите, към до­говорните отношения и начина на печелене на пари. Вие сте познали една цялостна житейска философия, с ней­ната мъдрост и предразсъдъци - и трябва да се запитате защо ви е трябвало в самото начало животът да ви се представи точно от този ъгъл. Какви са проблемите, ко­ито сте искали да усетите още веднага? .

Както към майка си, трябва да анализирате интуи­тивното си отношение и към своя баща..С каква част от начина му на живот, светоглед, стремежи и възгледи сте били съгласни? С какво не сте можели да се примирите? Смятали ли сте и смятате ли още, че баща ви е успял или се е провалил в живота? И как бихте променили, ако мо­жехте, неговите решения и цялостния ход на живота му?

Когато видим същността на живота на своите роди­тели, ще разберем, че сме създадени от двама души, твърде различни по своите мироглед, интереси и ценнос­тна система. Какво означава това, че тъкмо тези двама различни хора са създали нашите първи представи за света? Ние сигурно сме ставали свидетели на някои кон­фликти, възникващи при опита на родителите ни да на­мерят съгласие по отношение различните си разбира­ния. Като деца сме имали уникалната възможност да станем свидетели на това как се постига такова съгла­сие. Израснали сме между двама души със свои индиви­дуални особености и в процеса на своето социализиране сме усвоили и двата подход а, към живота⁵⁴.

Предизвикателството пред нас -е да намерим синте­за на двете гледни точки на нашите родители, който да ни помогне да се доближим повече до истината в своя живот. Лично що се отнася до мен, баща ми беше човек, който винаги се е стремял да открие положителното на­чало в света, да види в него едно голямо приключение и наслада. Той живееше в секуларен свят, без религиозни преживявания, и често в стремежа си към положителни изживявания претърпяваше провал. В процеса на своето развитие аз станах свидетел на този модел на отношение към света и в мен се разви чувството, че е нужен по-дал­новиден подход, когато се търси приключение и наслада в живота. Майка ми, от друга страна, осъзнаваше света в дълбоко духовен план, но нейната духовност беше на­божна и себепожертвувателна. Тя бе готова да пожертва и се откаже от всякакво лично благополучие в името на суровата задача да помага на другите и да съдейства за лекуването на световните злини.

Какво означава това, че съм се родил между тези двама души? Те самите трудно постигаха съгласие помежду си в своите възгледи. Майка ми вечно се стреме­ше да накара баща ми да се затвори в семейството и да се отдаде на духовно служене. Той вечно се бунтуваше, чувствайки интуитивно, че животът има за цел да раз­ширява хоризонтите на човека, въпреки че той самият не знаеше точно как се постига това. Когато погледнах отстрани тази ситуация, забелязах очевидното разреше­ние. Човек може да живее с дълбоките духовни стреме­жи на моята майка, включително със стремежа да се направи светът по-добър, но това можеше да се превър­не в духовно приключение, изпълнено с радост и насла­да, при което мисията на човека да бъде точно това, в което той може да постигне най-дълбоко вдъхновение. Така осъзнах, че главният въпрос на моя живот е да пос­тигна- разбиране за същността на духовното осъществя­ване.

Постигайки синтез на живота на моите родители и на най-доброто в техните възгледи за света, ми създаде усещането, че по някакъв начин мога да продължа за­почнатото от тях и да им помогна да еволюират в насто­ящето. Но най-интересно от всичко беше, че този синтез точно съвпадаше с начина, по който самият аз исках да Протече моят живот, сякаш опитът ми от тях е имал за цел да ме пробуди за моето призвание.
ПРОГРЕСЪТ, ОСЪЩЕСТВЯВАН ОТ ПОКОЛЕНИЯТА

Новото духовно съзнание започва да се появява включително и поради това, че все повече измежду нас преоткриват смисъла на обстоятелствата, при които са се родили и отраснали. На интуитивно ниво това дава мощния тласък за развитие на психотерапията през 70-те години на века. Почувствали сме, че съзнанието ни се издига на по-висока степен, когато направим преглед на детството си и семейната среда. Сега разгръщаме свои­те търсения по-нататък, осмисляйки, че изборът на ро­дителите ни съвсем не е случаен и съвсем не е прост шанс фактът, че тяхната житейска мъдрост и все още несъвършени подходи към живота са се оказали най-точният тласък, за да се оформи нашето отношение към света и да открием желаната от нас посока.

В този смисъл, както ще разгледаме и в следващите глави на настоящата книга, всяко поколение, в степента, в която разгръща определена духовна истина, разширява и доразвива мирогледа на предходното. По този начин ние участваме в постоянния поток на еволюцията, отбе­лязан вече от толкова много мислители. Нашият принос е, че все по-съзнателно участваме в този процес.