ПРИЯТЕЛИТЕ, ОБРАЗОВАНИЕТО И ПЪРВОНАЧАЛНАТА РАБОТА

Разбира се, опитът, почерпен от родителите, е само началото. В ранна възраст ние следваме бързо своята порока на развитие. Да вземем например въздействието, което имат върху нас братята и сестрите ни. Какви чув­ства сме изпитвали към тях? Какво сме научили от тях? Защо някои хора ни привличат, а други - отблъскват? Защо предпочитаме едни приятели, а други пренебрегва­ме? И защо сме направили еди-какъв си избор точно в съответния момент?

Ами учителите, към които сме проявявали предпо­читание? Всеки от нас е имал преподаватели, чиито възгледи и подходи са били особено привлекателни за нас, тъй че сме се отнасяли с по-голяма сериозност към тех­ните становища и към техния предмет, често сме оста­вали след заниманията, за да поговорим лично с тях, да вникнем в усвоявания материал по-задълбочено. Защо сме се срещнали точно с тези учители точно в онзи мо­мент? Какви таланти са ни помогнали те да разгърнем в себе си?

От голямо значение е и образованието, което сме избрали да получим. Какви са били първоначалните ни интереси и представи за нашето бъдеще? Кои са били любимите ни предмети и теми? В коя област на знание­то сме били най-добри?

Друг важен момент от нашето минало са възмож­ностите за работа, които са ни се открили в началото. Каква работа сме си намерили, докато сме били студен­ти и После в ранните си младежки години? По какъв на­чин тази работа ни е дала да разберем какво желаем да вършим в живота си?

Целта на подобен преглед е да открием висшия син­хронен смисъл на развитието на нашия живот до този момент. Тръгвайки от идеята, че всеки от нас примирява и доразвива неосъществените възможности на двама­та си родители, можем да си дадем още по-ясна сметка за нещата, когато открием в коя област на живота и поз­нанието сме се насочили постепенно. Приятелите и учи­телите са ни дали допълнителна перспектива и житейски възгледи, които сме усвоили, за да доизградим своя­та уникална личност.

Чрез такъв преглед на нашето личностно развитие можем да открием най-верния начин да разберем детст­вото и житейския си път от самото начало до настояще-то. Отделните моменти ще продължат да идват на мяс­тото си през целия ви живот, но точно сега имате възможност да се обърнете назад, за да анализирате миналото си и да си зададете въпроса: Започвайки с влияни­ето на моите родители, като се премине през всички превратности на съдбата, безизходиците, всички грешки и успехи, за какво през цялото време съм бил подготвян, какво е онова, което съм дошъл да кажа на света? Коя е истината, която единствено чрез моя опит може да се ос­мисли, за да я предам на останалите хора, истината за това как да преживеем живота си по-пълноценно и ду­ховно?

Такъв е смисълът на прегледа на живота. Той може да ни даде представа за нашето предназначение, за пос­ланието, което сме дошли да предадем на останалите. Истината, която имаме да споделим, няма защо да е сложна и голяма. Понякога най-важните истини са лако­нични и прости. Важното според мен е да разберем как­ва е истината за нас в настоящия момент и да сме гото­ви да я споделим винаги, когато е необходимо. Тогава ще открием, че хората, с които пътищата ни се преси­чат, са се срещнали с нас тъкмо за да чуят тази истина. Няма значение колко незначителна може да ни се стру­ва тази истина на нас самите, нейното въздействие може да се окаже огромно и всеобхватно, в зависимост от то­ва върху кого се въздейства и как това служи на другите, за да постигнат по-голяма яснота за себе си и своето предназначение в живота.
ЕВОЛЮЦИЯТА НА НАШАТА ИСТИНА

Ние еволюираме и в разбиранията си за истина, и то не по силата на някаква неведома случайност, а ясно и определено, следвайки явленията на синхронност в на­шия живот. Обичайният въпрос, който възниква, е как­во да правим с истината, която сме постигнали, по какъв начин да я предадем на другите. Дали на тази основа да изградим професионалното си развитие, или е по-подхо­дящо да вършим нещо друго, а да разпространяваме ис­тината, до която сме достигнали като свое призвание?

От особено значение е да изпитаме реалността на своят-а истина по отношение на останалите - и то не са­мо спрямо хора, които са съгласни с нея. При честен раз­говор може да се постигне най-добра представа за реал­ността. Една истина, която предлага по-пълноценен под­ход към живота, не може да постигне особен резултат, ако е изразена в твърде сложна форма или се предлага като философия, която останалите не могат да разберат. Важно е да разберем също така, че нашите истини няма защо да бъдат непременно от духовен характер. Те, раз­бира се, ще подтикнат развитието на хората в духовна посока, но могат да се отнасят към конкретната сфера, в която работим или имаме влияние. Някоя истина мо­же да се отнася до начина на разрешаване на конфликт­ни ситуации. Друга може да представлява принос в раз­витието на компютърната технология, който дава нови възможности на човека.

Има едно нещо, в което можем да бъдем сигурни: ако бъдем внимателни, ако останем съсредоточени в своята истина и съхраняваме своята висока енергия, ще открием за наша радост, че значимите случайности ста­ват все повече и повече и придобиват по-голям смисъл от когато и да било.

Тук може би ще трябва да направим преглед на то­ва ново духовно съзнание, за което говорим. Започнахме с осмисляне на случайностите, които ни съпътстват, и подчертахме, че те винаги ни водят по посока на опреде­лено предназначение.

Втората стъпка бе да преодолеем инерцията на ста­рия мироглед, като разберем психологическите причи­ни, поради които не сме искали да признаем тайната, ко­ято се крие зад съществуването. Трябва да оценим мате­риалните постижения на човечеството, но също. така и да признаем, че светът не се свежда само до тях и че е време да се придвижим напред с убеждението, че духов­ното разбиране, което ни се открива, представлява про­буждане от голямо историческо значение.

Третата крачка е да съзнаваме ежедневно, че живе­ем в мистична, енергийно динамична вселена, която от­кликва на нашите мисли и намерения.

Всичко това полага основите, за да направим четвъртата крачка, която се състои в това да се научим да преодоляваме човешкото чувство за несигурност в света и борбата за енергия между хората. Всеки от нас трябва да реши проблемите, възникващи от чувството за неси­гурност, сам, като отделен, индивид, откривайки лично онзи трансцендентален опит, който е описван от мисти­ците на всички епохи, което е вече петата крачка в пос­тигането на духовно самосъзнание. Това преживяване ни позволява да постигнем проблясък на по-висше съз­нание и отваря вътрешна връзка, която можем да запом­ним и към която да се връщаме, полагайки усилия да съхраним високо ниво на енергия и чувство за вътрешна сигурност.

Когато се открехнем за божествения източник на енергия, можем да направим шестата крачка и да пос­тигнем духовния катарзис, който да ни помогне да прео­долеем властната си драма и да открием истинската си същност, постигайки най-сетне онази истина, заради ко­ято сме дошли на света. На този етап от своето духовно еволюиране ние можем да живеем с по-широко съзна­ние, при което сме будни за явленията на синхронност и ставаме по-активни участници в осъществяването на своето предназначение.

Вече сме подготвени да направим седмата крачка. Тя предполага да се научим да използваме случайности­те, които се изявяват пред нас, с по-голямо умение.

Нека разгледаме още един пример за преживяване на синхронност. Да предположим, че сте посетили лек­ция на тема, която представлява интерес за вас. Седите, слушате лектора и си мислите: „Този човек има неверо­ятно интересен подход към темата. Трябва да узная повече за тази гледна точка." И ето че отивате на вечеря и се озовавате непосредствено до лектора, който седи сам на съседната маса.

Съвсем очевидно е, че тази случайност съвсем не е случайна. Но в действителност предпоставките за това явление на синхронност са поставени далеч преди тази вечер. Кое например ви е накарало да решите да посети­те лекцията? Как сте чули за нея? Може би случайно, докато сте преглеждали вестника, погледът ви е зърнал съобщението. Но какво ви е подтикнало да отидете? Коя е причината за тази проява на синхронност?

Дори и след като постигнем истината, заради която сме дошли на света, нашето разбиране за нея постоянно се развива и еволюира, става все по-ясно и отчетливо. Открили сме например, че миналото ни е било подчер­тано свързано с любов и грижи за растенията и че основ­ната истина, която, сме дошли да защитим, това е исти­ната за необходимостта от опазване на растителния жи­вот. Но след подобно откритие винаги се нуждаем от по­вече конкретност. Трябва ли да продължа своето образо­вание? Не трябва ли да Напусна настоящата си работа, за да си намеря такава, която да е повече свързана с расте­ния?

Ако се съсредоточим в нашето отворено съзнание, ще ни стане ясен въпросът, който е най-релевантен на житейската ни ситуация.. Понякога откриваме този въп­рос спонтанно. В други случаи самото естество на слу­чайностите, които изникват около нас, ще ни помогнат да си Дадем сметка за този въпрос. Да предположим например, че лекцията, която сте посетили, е била на тема защита на малкото останали древни, девствени гори в Америка и лекторът е говорил за най-ефективните неправителствени организации, които се занимават с то­зи проблем и с възможностите за работа, които те пред­лагат.

Такава случка може и да не е решаваща, но ако след нея възникнат поредица от случайни съвпадения, които предоставят възможности да си потърсите друга работа, това може да значи, че проблемът е особено актуален. В хипотетичния пример, който взехме, фактът, че лекто­рът е седнал точно насреща ви, е случайност, която го потвърждава.

Винаги, когато тълкуваме смисъла на случайности­те, явяващи се в нашия живот, трябва да започнем от най-важния за нас житейски въпрос. Този въпрос ще ни посочи насоката, в която еволюираме за по-пълно раз­биране на истината, която сме дошли да защитим, а то­ва ще ни помогне по-ясно да видим смисъла на синхрон­ните явления.
ИНТУИЦИЯ

След като определим въпроса на своя живот, какво става по-нататък? По какъв начин сте разбрали, че трябва да посетите точно тази лекция? Какво е станало? Ако се вгледаме, ще разберем, че сме се доверили да ед­на древна човешка способност - интуицията.

На протежение на цялата човешка история хората винаги са споделяли, че са имали предчувствия и интуи­тивни усещания, които са определяли решенията им в решаващи моменти от техния живот. Само материалистичният мироглед отхвърля подобни преживявания като илюзии или халюцинации или пък ги свежда до социал­ни предпоставки и симптоми⁵⁵. Но и в контекста на отхвърлянето им от нашата култура ние сме продължавали да се осланяме на тези интуиции полусъзнателно; прос­то не сме си позволявали много да говорим за тях. Едва през последните десетилетия на Запад се утвърждава от­ново и се дискутира силата на интуицията.

Убеден съм, че сме. изправени пред предизвикател­ството да осъзнаем напълно тези едва доловими чувства и да се научим да Ти разграничаваме от обичайните си мисли. И тъй като тази способност е въпрос на вътреш­но усещане, всеки от нас трябва сам да работи, за да я развие в себе си. Но мнозина вече стигат до осъзнаване­то на някаква най-обща система в това отношение.

Интуицията е представа за нещо, което ще ни се случи в бъдеще, предчувствие, което по научен път е до­казано, че е присъща на човека способност⁵⁶. Тя може да се отнася до нас самите или до други хора. Почти вина­ги това е представа, която има позитивен характер и сти­мулира нашето развитие. Ако, от друга страна, имаме отрицателно предчувствие - например че ще се случи ня­какво нещастие или че трябва да избягваме определено място - необходимо е да разберем дали това не са стра­хове, породени от затвърдената ни властна драма, или е интуитивно предупреждение да се пазим от нещо лошо.

И тук отново всеки сам трябва да се научи как да разграничава нещата, но според мен предчувствията, по­родени от страх, обикновено се отнасят до по-неопреде­лени опасения, а не до конкретни събития. Ако продъл­жим с нашия пример, можем да сме наясно, че винаги сме се страхували да ходим на лекции, ако, да кажем, трябва да отидем сами. Такъв страх в случай че се пов­таря все отново и отново, може да се разпознае като страх изобщо, страх, непороден от нищо определено. Но ако спонтанно почувстваме страх да отидем на една лек­ция, без да сме имали по-рано подобни страхове, трябва да се отнесем към такова интуитивно предчувствие като към предупреждение за нещо и да постъпим съобразно с него.

Трябва също така да правим разлика между интуи­ция и безплодно бленуване. Ако си разиграваме наум повторно нещо преживяно с желанието тъпкано да си върнем на някой, който ни е ядосал или разстроил, ние просто отново актуализираме властната си драма в пред­ставите си. Подобни представи имат смисъл само ако ид­ват да ни кажат да се откажем от подобни разпри⁵⁷.

Повечето истински интуитивни преживявания ни създават представата за някакво бъдещо действие, кое­то би тласнало живота ни в нова, успешна посока и ви­наги ни вдъхновяват и просветляват чувствата ни.

Вече сме постигнали по-широк поглед върху синхронността. Този процес изхожда от основния въпрос на нашия живот и тласка развитието ни напред. В случая с примера, който дадохме, актуалният въпрос пред вас е дали да си потърсите нова работа, която по-тясно да е свързана с растенията и грижите за тях.

В този момент трябва да се включи и интуицията ни. Ако обърнем достатъчно внимание на мислите си, интуицията ще ни подскаже какво да направим или къ­де да отидем. Тази интуиция може да е много смътна и неясна, но ще ни даде представа какво трябва да напра­вим в бъдеще. В нашия случай възможно е направо да си представите как присъствате на дадена лекция. Но също така е възможно да си представите по-общо, че получа­вате информация за някаква работа, свързана с растения или нови професионални възможности.

Когато подир туй отворите вестника и прочетете за предстояща лекция по въпросите на растителния живот, нещо в ума ви ще просветне и вие внезапно ще осъзнае­те, че това е явление на синхронност и ще се изпълните с вдъхновение. А когато отидете да чуете лекцията, ще получите още по-голямо потвърждение на предчувстви­ята си. А това да се окажете непосредствено до лектора, когато отидете на вечеря, ще ви се стори почти неверо­ятно съвпадение.

В обобщение можем да кажем, че повечето синх­ронни явления възникват по следния начин: Първона­чално сме стигнали до осъзнаване на истината, която е смисълът на нашия живот, истина, която си изясняваме постепенно и която първоначално ни се явява под фор­мата на главния ни проблем, а след това и на най-неот­ложния за решаване проблем на момента. След това ни се явява интуитивно предчувствие, мислено си предста­вяме-нещо, което се случва с нас и си представяме, че предприемаме дадени действия, за да решим този наболял проблем. Ако сме бдителни, ще видим, че възмож­ностите, които ни се предоставят, много напомнят инту­итивното предусещане, което сме имали, като ни насоч­ват към решение и ни помагат да се чувстваме в хармо­ния със ставащото и със самите себе си.

Това решение, разбира се, разрешавайки нашия ос­новен въпрос, ще ни въвлече в нови житейски ситуации и ще постави пред нас нови въпроси за разрешаване. И така, процесът продължава: проблем, интуитивно преду­сещане, синхронично решение, нов проблем.

Както изтъкнахме и преди, сънищата могат да иг­раят важна роля в този процес, защото сънищата са скрито проявление на интуицията. Въпреки че в повече­то случаи в съня ни се явяват странни лица и ситуации, почти винаги, ако го анализираме, онова, от което е със­тавен, може да хвърли светлина върху настоящата ни си­туация. Във втора глава разгледахме как да анализираме сюжета на даден сън и след това да съпоставим този сю­жет с по-общата ситуация, която в момента се разгръща в нашия живот. Винаги можем да установим някаква връзка, в настоящия момент или в бъдеще⁵⁸.

Ако в съня се води .например борба, трябва да се за­питаме дали не водим в реалния си живот някаква бит­ка или дали не се съпротивляваме на някое възможно развитие на нещата. Ако е така, може би сънят ни по­сочва по-добър изход, такъв, за който не сме си помис­лили. И ако решим да последваме този изход, той може да ни доведе до проявления от синхронен характер, кри­то напълно да променят живота ни, както е възможно да стане, ако следваме интуитивните си предчувствия.

Ключът за интерпретация на сънищата в този сми­съл е винаги да държим на преден план в съзнанието си основната истина, за която сме дошли, и главния въп­рос, който имаме да решаваме в момента. Когато пом­ним това, ние имаме допълнителна информация, с коя­то да можем да си изтълкуваме значението на съня. Трябва да се запитаме: По какъв начин сюжетът на съ­ня е свързан с въпросите, пред които се изправяме в жи­вота?

Друг начин, по който интуитивните ни предчувст­вия могат да получат потвърждение, е чрез озарение. Озарението е феномен, при който преживяваме дадено място или обект някак изпъкнал, привличащ нашето внимание. Сякаш това място или обект е по-ясно откро­ено от обкръжението си⁵⁹.

Когато сме сред природата, цветовете на дърветата, скалите и земята стават по-ярки. Тази опитност е много близка до трансценденталното преживяване, при което всичко наоколо ни изведнъж оживява и се откроява, ся­каш е свързано с нас, както собствените ни тела, и по­ражда чувство за единение - само че при озарението то­ва усещане се съсредоточава към една определена об­ласт, сякаш за да изтъкне особената ни връзка със съот­ветния обект или пейзаж.

Много често такова озарение ни спохожда, когато трябва да вземем решение в коя посока да поемем по време на пътуване. Това е предизвикателство към стара­та материалистична парадигма - защото сме свикнали да вземаме решения относно пътуванията си, като се съ­образяваме с времето, географските карти и други логи­чески съображения. И тези методи в миналото наистина са се показали ефикасни и са ни помогнали да отидем там, където поискаме.

Но след като сме надмогнали този чисто логически начин да направляваме живота си, бихме постигнали по­добри резултати, ако се научим да използваме интуитив­ните си способности при вземане на определени реше­ния. Интуицията може да ни насочи към по-дълъг и тру­ден маршрут, но ако предприемем пътуването по него, можем да получим жизнено важна информация, която бихме търсили продължително, ако действахме според утвърдения метод за вземане на решение.

В някой случаи единственото, което бихме могли да кажем за интуитивния си избор, е, че еди-кой си маршрут -ни се струва по-привлекателен. Добра проверка в този случай е да огледаме и другите маршрути и да видим как­ва е тяхната озареност в сравнение с този, който ни прив­лича. Какво чувстваме по отношение на тях? Има ли промяна в тяхната озареност? Всеки човек сам е единст­веният критерий за подобни усещания, но ако и след про­верката избраният маршрут продължава да ви се струва все така привлекателен, тогава тръгнете по него.

Друг случай, в който озарението може да ни помог­не и води в избора ни, е, когато проучваме местата с най-голяма сила излъчване и енергия в някоя свещена местност. Свещените местности, както вече изтъкнахме, стимулират нашите мистични и трансцендентални усещания и преживявания, при което в нас се отварят кана-ли за възприемане на божествената енергия. Често е необходимо да открием най-силните места, уповавайки се на своята интуиция. Понякога нямаме на какво да се опрем - освен на смътни слухове или бегли упоменавания. Ключът за успех в.нашите търсения е да използваме озарението.

И това е особено вярно по отношение на пусти и диви места, които заемат огромни площи. В такава обетановка, озърнем ли се наоколо, чувствителни за онова, което ни обкръжава, често ще забележим планински връх в далечината, скупчени дървета или пък воден басейн, които да крият особена прелест за нас и да ни се струват твърде привлекателни. А приближим ли, можем със същите методи да открием още по-конкретна местност, която се откроява от обкръжението си и сякаш ни приканва и ни кара да изпитваме покой. Това е място, където можем да медитираме.

Интуицията и озарението могат да ни помогнат съ­що да си изберем място в ресторант или на публично място, особено в случаите, когато ни предстои да се срещнем и общуваме с други хора. Когато влезем в по­мещението, ако сме достатъчно наблюдателни, някое място може да се открои измежду останалите и да из­пъкне в озарение. Може и да ни се наложи да водим пре­говори със сервитьорката в ресторанта, която обикнове­но предпочита сама да определи кое място да ни предло­жи. Но си струва да положим това усилие, тъй като ако изберем правилно мястото си, ще се чувстваме удобно и ще имаме вълнуващи преживявания.

Най-малкото, ако си изберем мястото по такъв на­чин, можем да разчитаме на вкусна храна, тъй като сме се съобразили с енергийната конфигурация на стаята и разпределението на хората. А в най-добрия случай този избор може да породи среща от голяма важност. Много пъти в такива случаи аз съм завързвал разговор, който е имал особено значение за мен в дадения момент. Дока­то пишех настоящата глава, случи ми се подобно значи­мо синхронично. съвпадение в един местен ресторант.

Този ден по-рано бях срещнал човек, който бягаше недалеч от моя дом. Заговорихме се бегло и той ми спо­мена нещо за експериментален йонизатор на въздуха и филтър, за които бил чувал. Аз нямах много време и не попитах за повече подробности,"но по-късно съжалявах за това, защото се сетих, че такъв йонизатор, за който той говореше, би могъл да ми бъде много от полза в ед­на работа, с която се бях заел. Но тъй като нямаше на­чин да се свържа с този човек, скоро забравих за среща­та и тръгнах с колата в града за закуска. Влязох в кафе. нето на Айрин и когато се озърнах, веднага ме притегли да седна на една маса близо до прозореца вдясно. Келнерката ми предложи място в друга част на кафенето, но светлината неотменно озаряваше тъкмо масата, която аз си бях набелязал.

Група хора разговаряха на масата в съседство, но аз не им обърнах особено внимание; гледах само масата, която си бях избрал. Сервитьорката ми я предложи с ус­мивка и аз седнах и се загледах в менюто. Продължавах да не забелязвам хората на съседната маса. После ми се счу глас, .който ми се стори познат, и аз се обърнах надясно. Там беше бегачът, когото бях срещнал сутрин­та и с когото разговарях за йонизатора.

Сами разбирате, че ние довършихме разговора си най-подробно и той се оказа от голямо значение за моя­та работа.

Специфично озарение ни насочва също така към полезна информация от, книги, списания и телевизионни програми. Разказват се много истории, например за то­ва как някои книги по най-мистериозен начин се появя­ват в живота на определени хора. Шърли Маклейн спо­деля подобна история в За да откъснеш плода, където разказва как, докато разглеждала книгите в книжарни­цата „Дървото Бодхи" в Лос Анджелис, една книга, коя­то се оказала от голяма важност за нея, буквално падна­ла от горната лавица в скута й⁶⁰.

Също толкова разпространена е историята за някоя книга, която изведнъж започва да изглежда озарена и привлекателна. По мое мнение всеки, който развива своето духовно съзнание, в определени моменти прежи­вява нещо подобно. Понякога просто влизаме в книжарница, за да поразгледаме книгите, и изведнъж определе­на книга привлича вниманието ни дори от отсрещния край на стаята. Тя може да ни се стори по-ярка и откро­ена. Понякога успяваме дори да прочетем името на ав­тора и заглавието, което е практически невъзможно от такова голямо разстояние⁶¹.

Подобно преживяване може да се случи да имаме не само по отношение на книгите. Списания и някои те­левизионни програми също-могат да изглеждат в озаре­ние. Ако бъдем с будно съзнание, когато се взираме в ла­вица със списания, често ще ни направи впечатление, че някои от тях се открояват. Когато разгледаме такова списание, обикновено откриваме статия или история, която ни дава важна и навременна информация.

И телевизия можем да гледаме по същия начин. След масовото нахлуване на кабелна и сателитна теле­визия, случва се да натискаме превключвателя, без да знаем какво точно търсим. Ако сме с открехнато съзна­ние за озарението като явление, почти винаги нещо ще привлече око, а след това и интереса ни.