Селестинското пробуждане Джеймс Редфийлд предговор: духовното преобразяване

Разказах тази история, за да демонстрирам, че ново­то духовно съзнание се състои в това да се превърнат мечтите в реалност, което е било същността на човеш­ките стремежи винаги и навсякъде. Вселената започва наистина да изглежда като сцена, на която се реализират най-съкровените ни стремежи. Той е динамична сис­тема, която се задвижва от постоянния поток от малки чудеса. Но съществува една особеност. Вселената е уст­роена така, че да откликва на нашето съзнание, и тя ни дава само онова, което сами сме вложили в нея според нивото на съзнанието си. Ето защо процесът на преотк­риване кои сме и за какво сме дошли на този свят и приучването ни да следваме мистичните случайности, които ни водят, зависи до голяма степен от способността ни да бъдем с позитивна нагласа и да откриваме златната нишка във всичко, което се случва.

Ние преживяваме ново духовно самосъзнание, като преминаваме през редица откровения, които ни извеж­дат на все нови нива на разбиране. Всеки етап ни разк­рива по-широка перспектива. Но също така ни изправя и пред своите предизвикателства. Не е достатъчно само да се докоснем до всяко ниво на разширено съзнание. Трябва да сме готови да живеем според него, да използ­ваме в ежедневния си живот онази степен, до която сме достигнали със съзнанието си. Дори веднъж да проявим негативизъм, целият поток на развитие може да се бло­кира.

В следващите страници ние ще изследваме етапите на развитие на съзнанието чрез вътрешния си опит, но с цел да ги утвърдим и съхраним трайно в живота си, за да ги прилагаме пълноценно.

Значимите случайности могат да се изявят, по вся­ко време. В хода на най-обичайната ни делнична заетост напълно възможно е необичаен шанс да прикове наше­то внимание. Например, случва ни се да си спомним за стар приятел, за когото не ни е идвало наум години на­ред, и когато вече сме забравили за това, най-ненадейно го срещаме на другия ден. Или например, виждаме чо­век, който се занимава с дейност, за която ни се ще да разберем нещо повече, и ето че се озоваваме седнали срещу него на масата в някой ресторант още същия ден.

Случайните съвпадения могат да ни дадат навреме търсената информация, от която се нуждаем, но не сме знаели как да я получим. Или внезапно разбираме, че хобито или интересите, които са ни вълнували навреме­то, са били само подготовка за нова възможност или ра­бота, която сега ни се открива. Независимо как конкретно се проявява случайността, за нас е ясно, че това не е просто на късмет и шанс. Когато някоя случайност привлече нашето внимание, ние поне за миг оставаме смаяни от станалото. На някакво ниво на съзнание дола­вяме, че събитията са били предопределени, че е предна-чертано да се случат точно този момент, за да тласнат живота ни в нова, по-духовно осмислена посока.

Ейбрахам Линкълн пише за една такава случайност в младежките си години. В онзи момент Линкълн почув­ствал, че в живота си може да постигне повече, а не да бъде обикновен фермер или занаятчия, както неговите съграждани от малкото градче на щата Илинойс. Един ден той срещнал амбулантен търговец, който очевидно бил изпаднал в голямо затруднение, защото помолил Линкълн да купи от него старо сандъче със стоки, пове­чето от които без никаква стойност, за един долар. Линкълн спокойно би могъл да откаже на пропадналия тър­говец, но той му дал парите и прибрал стоката. И едва по-късно, когато разчиствал сандъчето, Линкълн отк­рил сред старите съдове и дреболии пълен комплект правна литература, по която той се самообразовал, за да стане правист и да продължи да следва своята удивител­на съдба⁹.

Шведският психолог Карл Юнг е първият модерен мислител, който е дал определение на този мистичен фе­номен. Той го назовава синхронност, откриване на сми­съла, който се крие зад случайните съвпадения. Юнг твърди, че синхронността е акаузален принцип във все­лената, закон, чието действие има за цел да тласне съз­нанието на хората към разгръщане и растеж¹⁰.

При един от своите психотерапевтични случаи Юнг става свидетел на особено характерен пример. Негова пациентка се оказва една особено благовъзпитана дама, която е обхваната от мания за преследване. Юнг изслед­ва нейните сънища, надявайки се да я накара да се отво­ри за светлата, жизнерадостна и интуитивна страна на своята същност. Сънищата й напоследък са свързани с това, че тя има отношения с един скарабей, но тя твър­до се съпротивлява на всякакви опити за интерпретация. И точно в този момент Юнг чува странно почукване на стъклото и когато дръпва завесите, там, от външната страна на стъклото се намирал един скарабей, бръмбар, който бил изключителна рядкост за онзи район. Тази случка въздействала на жената толкова силно според Юнг, че тя продължила много успешно своето лечение¹¹. Малцина от нас могат да се обърнат назад и да раз­гледат живота си, без да забележат цяла поредица от яв­ления на синхронност, които са ни тласнали към насто­ящата професия, съпруг или съпруга, към кръга от при­ятели и съмишленици, на които разчитаме. Много по-трудно е да се разберат тези жизнено важни събития в момента на ставането им в настоящето. Значимите слу­чайности могат да бъдат силно показателни, както в разгледания случай. Но могат също така да бъдат и ед­ва доловими и изплъзващи се и лесно да ни убегнат -особено ако сме подвластни на стария подход към явле­нията от света - сякаш са просто плод на случая и обс­тоятелствата.

Индивидуалното предизвикателство за всеки от нас е да преодолеем културните предпоставки, които ни тласкат към това да свеждаме живота си до обичайното, посредственото и лишеното от всякаква мистичност. Повечето измежду нас са свикнали да се ръководят в живота единствено от своето его и да се събуждат сут­рин с нагласата, че всичко, което предстои през деня, за­виси от техния съзнателен контрол. Създаваме си наум цял списък от проекти, който не подлежи на корекции, и които на всяка цена трябва да осъществим. И тъй следваме тези свои цели така, сякаш вървим през тунел. В същото време мистерията на живота не ни напуска ни­то за миг, танцува покрай живота ни и в мигове на проблясък ни разкрива неподозирани възможности. И ето че можем да-поспрем, да променим своята едностранна на­соченост и да се възползваме от всички възможности, които ни се изпречват на пътя.

СЪНИЩАТА НОЩЕМ

От всички синхронни опитности, които можем да имаме, нощните сънища са може би най-неясните и трудни за интерпретация. И все пак нашата култура ви­наги е проявявала голям интерес към тези нощни срещи. Те дават материал за митологизиране и предричане и ние на някакво ниво знаем, че имат съвсем определено отношение към нашия живот. Какво е то обаче?

Обикновено сънищата са истории, макар че често имат формата на напълно безсмислени сюжети и стран­ни характери, които поставят хора и събития в такава връзка, каквато е невъзможно да се осъществи в реал­ния живот. По тази причина повечето от нас бързо за­губват интерес към интерпретацията им. Образите са трудни, ето защо ние се отказваме от всички тези запле­тени сценки като практически непотребни и се заемаме с неотложностите на деня.

Но специалистите, които работят в областта на съ­нищата, съветват да не се отказваме толкова лесно¹². Те твърдят, че сънищата имат съществено значение, което се крие зад тяхната символика. Най-обикновен преглед на множеството книги за сънищата, които се появяват на пазара, може да даде представа за символиката на съ­нищата, което представлява митологическото или архетипно значение, което може да се припише на различни­те елементи в сънищата, от символичното значение на различните видове животни до действия като убийство, бягство или грабеж.

И все пак, мое дълбоко убеждение е, че ключът към откриване синхронността в сънищата е в крайна сметка да се отиде отвъд стандартната интерпретация на тези символи и да се съсредоточи вниманието върху по-широкообхватната картина: върху смисъла, свързан със сю­жета и действащите образи в съня. При такъв подход можем да стигнем до преки лични послания, които чес­то се отнасят до специфичните ситуации, срещащи се в нашия живот.

Ако например сънуваме, че участваме в някаква война, бягаме от бойното поле и с разгръщането на съ­ня установяваме начин не само да оцелеем, но и да по­могнем сражението да се прекрати, напълно възможно е тази тема да се отнася към реалната житейска ситуация, в която се намираме. На пръв поглед в живота ни война' изобщо липсва, но какво да кажем за други конфликти, които биха могли в съня ни да се явяват в символичен вид като война? Дали правим опит да избягаме? А може би да избегнем конфронтацията, като се крием или от­казваме да се изправим пред проблемната ситуация, от­клонявайки вниманието си с други неща?

Ключът за разбиране посланието на съня е да се съ­постави основният сюжет в съня - в дадения случай бяг­ство от войната (конфликта), а впоследствие да се по­търси аналогът с реалната ситуация в собствения ни свят. Възможно е сънят да иска да ни подскаже, че тряб­ва да се пробудим, да посрещнем Конфликта и да ни вну­ши, че ако напрегнем цялото си внимание, може да се намери потенциално решение.

Ами лицата, които се появяват в съня, какъв е тех­ният смисъл? Колкото и странни да са тези лица, тряб­ва да се запитаме по какъв начин те символизират реал­ните личности, с които ни свързват важни за нас взаимо­отношения. Правилно ли гледаме на хората в живота си? Може би сънят иска да ни каже нещо за реалната същност на тези хора в положителен или отрицателен смисъл.

Ами ако анализираме сюжета на съня и характери­те в съня и не открием абсолютно никаква връзка със собствената си житейска ситуация? Какво да правим в такъв случай? Тогава е от съществено значение да си за­пишем съня в дневник, защото този сън може да се ока­же показателен по отношение на бъдещето. Най-лесно­то е да си мислим, че пророческите сънища са тези, ко­ито касаят някаква драматична промяна или развръзка, например които ни предупреждават да избегнем някак­ва катастрофа или са свързани с наследство от забравен роднина. Но в действителност сънища, които са насоче­ни към дребни ежедневни проблеми, също могат да се окажат пророчески. Често причината, поради която съ­нищата изглеждат озадачаващи и безсмислени, е в това, че ситуацията, която описват, просто още не се е случи­ла в живота ни. Вместо да я отхвърлим, по-добре е да я запомним. Тя може да се окаже удивително полезна в бъдеще.
КОГАТО СРЕЩНЕМ ИЛИ СИ СПОМНИМ ЗА СТАР ПРИЯТЕЛ

Синхронността, когато се срещнем или си спомним за стар приятел, се откроява и забелязва по-непосредст­вено. Ако. тя започва с мисъл за този приятел, то обра­зът му ни се явява в съзнанието без други асоциации или събития. Дори само да ни мине през ум колко отдавна не сме си спомняли и не сме се виждали с този човек. Чес­то това става рано сутрин в тишината на промеждутъка между съня и събуждането.

За съжаление в традициите на нашата култура е, мярнат ли ни се подобни мисли, тутакси да се отърсим от тях и да преминем към обичайните си занимания. Та­зи тенденция може да ни попречи да разчетем по-дълбо­кия смисъл на събудения спомен. Но ако обърнем пове­че внимание на подобни мисли, и други синхронни явле­ния може да потекат. Например да се окаже, че докато вършим някаква своя работа, отново се натъкваме на нещо, което ни напомня за човека, за когото сме си спомнили - стара снимка или писмо, което събужда спо­мени и за други преживявания с него. Ако се замислим, можем дори да открием, че в настоящия момент се сблъскваме с аналогични обстоятелства.

Могат да се случат и други синхронни явления. Нап­ример, както си ходим по улицата, да вдигнем поглед и да видим, че въпросният човек върви насреща ни. Или да вдигнем телефона и да се окаже, че тъкмо той е от другата страна на линията.

Предизвикателството пред нас е винаги да послед­ваме тези значими случайности. Ако не можем тъкмо в момента да си поговорим с този приятел, то редно е да си уговорим среща например за обяд или да го поканим на чаша чай по-късно. Положително ще има важна ин­формация да обменим. Ако не се отнася до минали ситу­ации, които трябва да се преоценят и изяснят, то сигур­но има нещо ново, което ние или старият ни приятел сме открили и трябва да споделим един с друг. Ключът към посланието е в това да потърсим какво се крие зад сре­щата, да погледнем отвъд повърхностния факт, да го изследваме.

Понякога, след като спонтанно сме си помислили за някого, у нас може да се породи желание да вземем ини­циативата и веднага да се обадим на него или на нея. Често ми се е случвало да се отправя към телефонната слушалка и да се позвъни, преди да я вдигна, само за да установя, че човекът, на когото съм се канел да се оба­дя, всъщност ме е изпреварил. И в този случай ключът към по-голямо разбиране на синхронността е да погово­рим за онова, което става с другия човек и с нас самите, да му разкажем за конкретните си житейски проблеми и обстоятелства в момента и да потърсим онова скрито послание, което обяснява причината за станалото толко­ва показателно съвпадение.

Друг тип синхронизъм е чисто случайната среща, която може да се отнася до приятели, познати или на­пълно непознати хора. В случаите, когато срещнем чо­век, когото познаваме, натъкваме се на факта, че го сре­щаме при най-неочаквани обстоятелства, които не мо­гат да се обяснят с чиста случайност.

Да срещнем стар приятел в критичен момент, е по­добен пример. Дийпак Чопра, виден застъпник на нова­та медицина, основаваща се на връзката дух/тяло, раз­казва за поредица от случки и преживявания, които го тласкат за първи път да се ориентира към алтернативни подходи в медицината. Дотогава той практикувал като традиционен медик, доктор на науките, заемал престиж­ни постове в Харвард и други университети като профе­сор по имунология.

И тогава животът му започва да се променя. При една командировка с цел да изнесе лекция той е поканен да посети един източен учител по медитация, 'който му препоръчва да се запознае с Аюрведа, източен подход в медицината, който се основава на предотвратяването на болестта. Дийпак не приема подобна възможност, тъй като не иска да има нищо общо с подход, който му изг­лежда мистичен.

След срещата той заминава за летището, където, за собствена негова изненада, се натъква на отдавнашен приятел от Медицинския факултет. В хода на разговора приятелят му изважда копие от основния текст на меди­цината Аюрведа и казва, че е на мнение, че Чопра мно­го ще се заинтересува от него. Поразен от това съвпаде­ние, Дийпак прочита книгата и осъзнава, че му е предоп­ределено да работи за утвърждаването на тъкмо такъв подход в медицината, и продължава да се развива в про­фесията си, като популяризира алтернативната медици­на навсякъде по света¹³.

Друго явление на синхронност е, когато повторно срещаме някого, когото не познаваме, в кратък отрязък от време. Съображенията срещу подобни явления са огромни, и все пак - те се случват твърде често. Виждаме веднъж даден човек и това не ни прави особено впечат­ление. Но когато срещнем същия човек повторно, и до­ри за трети път същия ден, такова съвпадение обикнове­но привлича нашето внимание. За съжаление много чес­то ние просто отбелязваме случилото се като нещо странно, но продължаваме по пътя си, без да предприе­мем нищо.

Предизвикателството е в това да намерим начин да влезем в разговор с въпросния човек. Това е доста труд­но дори когато познаваме този човек, но още по-трудно става, когато той ни е напълно непознат. Първият проб­лем е, че всички сме си изградили защитни механизми спрямо всякакви непознати. В западната култура това да срещнеш погледа на някого или да влезеш в разговор него се възприема твърде често като натрапване и посегателство спрямо неприкосновеността на личността, дори и като опит за сексуално посегателство. Печално например 'това, че в нашата култура се приема, че щом една жена потърси погледа на мъж, тя му дава знак, че има сексуални желания спрямо него. Това създава какви ли не неудобни ситуации - жените често извръщат поглед встрани, когато се движат по улицата, от страх да не привлекат интереса на някой агресивно настроен мъж, или пък мъже, които са чувствителни в това отношение, не смеят дори да погледнат някоя жена в очите, за да не се изтълкува това като агресивност.

Но колкото и това да създава проблеми, интуиция­та ни, слава Богу, обикновено не ни лъже. Ако сме дос­татъчно наблюдателни и се научим да следваме потока на енергия, ще знаем пред кого можем да бъдем "откри­ти и кого трябва да избягваме. Също така много е важ­но да си дадем сметка как насочваме и сексуалната си енергия в такъв план.

Убеден съм, че вече за мнозина става ясно, че кога­то подхождаме по приятелски начин в такива ситуации, е най-добре. Бихме могли просто да кажем нещо триви­ално, например: „Не съм ли ви виждал и преди?" - и да продължим разговора, като споделим някои свои проб­леми и мисли в момента. Ако това се случи в магазина, можем да кажем: „Купувам дрехи за предстоящо съби­тие." Възможно е човекът насреща да ни отвърне, като сподели защо например той или тя е в магазина и така да открием обща тема за разговор. Помнете, че целта е да се разбере причината за тази синхронност.

По-възрастните хора по-лесно завързват подобни спонтанни разговори, но всички сме в състояние да се освободим от неудобството, ако имаме чисти намерения. Във всеки случай, можем поне да опитаме, а ако бъ­дем отхвърлени, да не го приемаме навътре. Както каза веднъж баща ми: „Тайната на живота е да се научиш да се правиш на глупак елегантно." Очевидно е, че трябва да проявим предпазливост, когато се запознаваме с не-познати (да се срещаме с тях само на обществено място, докато ги опознаем, например). Но ако действаме пра­вилно, наградата ни може да бъде по-богат поток на синхронични явления в живота ни, например.

Друго важно синхронично явление, което може да ни се случи, е да получим важна за нас информация тък­мо когато това ни е най-необходимо. Такова преживява­не обикновено се предхожда от внезапно повишено очакване. То може да ни споходи навсякъде, на работно­то ни място или по време на почивка, когато изведнъж предусещаме, че нещо важно предстои да се случи. Как­то по-късно ще видим, в такива случаи може да изпита­ме особена лекота или всичко наоколо да ни се стори по-ярко и сияйно. Нещо ни подсказва, че в живота ни може би настъпва сериозен обрат.

По какъв начин получаваме тази информация, това си остава загадка. Обикновено тя ни се дава от друг чо­век, чрез думи или действия. Но може да я почерпим от книга, списание или новинарска статия. Винаги обаче това е човешка гледна точка, изследване или представа за света, която идва точно в необходимия момент, за да разкрепости нашето съзнание.

А това, че предчувстваме, че предстои да получим някаква информация, е вследствие на факта, че сме усво­или всички необходими стъпки на развитие, които са ни направили готови да обърнем нова страница в живота си. Аз самият съм имал подобен опит, свързан с разби­рането ми на междучовешката борба за власт едни над други. До онзи момент вече ясно бях разбрал, че хората си съперничат по ирационален начин, но знаех, че в бор­бата за надмощие има и още нещо, което все още ми убягва. И внезапно в даден момент почувствах, че съм на път да направя скок напред в разбирането си.

Известно време нищо не се случваше. Но както един ден пътувах с кола, забелязах отстрани на пътя книжарница, която някак странно ми се набиваше на очи. Влязох и започнах да разглеждам най-безразборно книгите, който ми попаднеха, а в мен се надигаше ня­какво невероятно очакване на нещо, което трябваше да се случи. И точно в този момент, от трийсетина крачки разстояние, една книга буквално отскочи към мен. Дори и от това разстояние цветът и графичното й оформление се открояваха сред всички останали книги. Веднага се завтекох и открих книгата на Ърнст Бекер Бягство от злото, книга, която очертава средствата, чрез които хо­рата са склонни да изграждат собственото си самочувствие за сметка на останалите, за по-голяма самоувере­ност, самооценка и чувство за благоденствие¹⁴. Това бе­ше ключовата стъпка в моето разбиране на борбата за енергия, която до този момент ми липсваше.

В обобщение можем да кажем, че най-важният ключ към това да се научим да се възползваме от явле­нията на синхронност в живота си е да бъдем будни и да посветим необходимото време, за да проникнем в сми­съла на онова, което става. За да постигнем това, всеки от нас трябва да си осигури достатъчно време да се носи по течението, както аз бих го нарекъл - време, в което да не прави нищо, просто се шляе навън, да превключва телевизионните канали, да преглежда вестници или се разхожда, наблюдавайки околния свят. Ако си помис­лиш за приятел, отбий се при него, виж какво ще се слу­чи. Интернет е също интересен източник на информа­ция в това отношение. Трябва обаче да помним, че все­ки може да включи всичко в Интернет. Няма редактор или фактолог, който да гарантира точността на инфор­мацията, нито издател, който да бъде отговорен за съ­държанието.

За някои хора представлява предизвикателство да свържат религиозните си убеждения със своята отворе­ност към явленията на синхронност. И все пак, аз съм убеден, че в повечето случаи конфликт не съществува. Когато започнем да обръщаме внимание на случайните съвпадения в живота си, тяхната мистичност ни изправя пред по-дълбоките духовни въпроси на живота. Коя е си­лата, която ни води към осъществяване на собственото ни предопределение? Съществува ли божествен план в живота ни? По какъв начин по-точно ни се открива то­ва божествено предназначение?

Повечето от нас са възпитани поне с известна пред-става за религиозна традиция. Ако самите ние не сме се посветили на определена религия, поне имаме приятели или роднини, които изповядват някакви религиозни убеждения и които са дълбоко убедени в основанията на своята вяра. Аз твърдо вярвам, че повечето хора, които са посветени по този начин на определена религия, дейс­тват с искрен порив да съхранят нейния единствен по ро­да си принос жив в света. Този всеобщ порив гарантира на човешкото общество широко разнообразие от рели­гиозни вярвания, чрез които можем да изпробваме мно­го възможности и по този начин да израстваме. По мое мнение всяка позитивна религиозна перспектива съдър­жа в себе си важна част от истината. Общият диалог между различните религии, колкото и да е слаб и епизо­дичен, все пак е от особено важно значение за разгръща­нето на еволюционните процеси към едно всеобщо ду­ховно разбиране.

Възприемането на синхронността от нас изобщо не предполага, че дадена религиозна традиция се ползва с по-големи преимущества пред друга. Синхронността, както и всеобщото ново духовно съзнание, което изг­раждаме, е само осъзнаване на начина, по който божес­твеното се проявява в живота ни_; Всички основни рели­гии - индуизъм, будизъм, юдаизъм, християнство, ислям - както и множество шамански традиции, споделят об­щото схващане, че отговарят на Божията воля. Казано по друг начин, всички се стремят към това да възрастем към единение с Върховния Бог или да се свържем с творческата сила, която стои зад нашето човешко съ­ществуване. Нашето ново осъзнаване на синхронността е просто долавяне и преживяване на връзката ни с тази божествена сила.

Спомням си колко много ме занимаваше въпросът как да изпълняваш волята Божия, когато бях малко момче, възпитавано в една провинциална протестантска църква. В душата ми още тогава нямаше никакво съмне­ние, че тази църква и нейната общност са съвсем специ­ални. Всички от тази общност се подпомагаха взаимно и се обичаха, помагаха си, откликваха при болест на няко­го. Християнският протестантизъм, който се практику­ваше тогава, бе изключително отворен и не съдеше вя­рата на другите.

Централно място в теологията на тази църква зае­маше посвещението в християнство, кръщаването. Но само по себе си се разбираше, че след него човек трябва сам да открие и следва Божията воля през целия си жи­вот. Като дете бях особено притеснен, тъй като никой не ми бе разкрил подробно как така човек ще може да от-крие и последва Божията воля. Това, разбира се, става­ше във време, когато цялото общество бе стигнало кул­минацията на материалистично и секуларно отношение към света. И все пак, аз бях преизпълнен с въпроси: Как­во е естеството на Бога, с когото трябва да постигнем общение? По какъв начин реално се преживява Божие­то присъствие? Какво в действителност означава да бъдеш в хармония с божественото предначертание? И ос­таналите членове на църквата нямаха отговор на тези въпроси. Но по израза на лицата им аз разбирах, че те знаят; просто им липсваха думи, за да го изразят.

Смятам, че част от нашето ново духовно съзнание е да отговорим съзнателно на тези въпроси. Векове наред корумпирани свещеници са използвали страха и неве­жеството, за да искат пари за. благословия и спасение, потискайки всяко напредничаво духовно разбиране сред своето паство. Някои продължават да правят същото и в наши дни. Но аз съм убеден, че в голяма степен ние всички започваме да си даваме сметка за това колко е важно да споделяме духовния си опит и преживявания. Все повече и повече хора, принадлежащи към организи­рани религии, осъзнават, че да се отворим за възприема­не на синхронността, означава да обогатим и уясним най-доброто от религиозната традиция, на която при­надлежим. Това възприемане е пряко свидетелство за проявлението на божествена сила в нашия живот, онази божествена сила, в която винаги сме-вярвали и която сме долавяли интуитивно.