ДА НАБЛЮДАВАМЕ НА КАКВО СПИРАМЕ ПОГЛЕДА СИ

Понякога ще забележим, че спонтанно спираме очи на определен човек, място или обект. Ако обърнем вни­мание, можем да открием коментари относно това явле­ние в духовните дискусии в последно време. Някои наши приятели понякога споделят, че ненадейно са спрели око на пътека втората или определено списание или книга. Това явление се различава твърде малко от озарението. В този случай очите и умът ни спонтанно се насочват в определена посока, докато сме били заети с друго.

Например понякога внезапно обръщаме глава, за да забележим, че някой ни гледа - това е много характерен пример за подобно преживяване. В такива случаи тряб­ва непременно да се запитаме: Защо вдигнах поглед тък­мо в този момент или защо се бях загледал.в тази сгра­да, в този парк?

Тези послания, които тялото ни подсказва, поняко­га може да ни изглеждат обикновен каприз, но в други случаи интуицията може да ни накара да продължим и разберем какво се крие зад тази случайност. Често само няколко минути на будно поведение могат да ни въвле­кат в ново и интересно преживяване или да ни срещнат с многозначителна случайност.

Няма да престана да подчертавам колко е важно да се придържаме към позитивна нагласа, когато се разши­ри опитът ни в областта на синхронните явления. След като веднъж вече се отворим за вътрешната си божест­вена енергия и открием истината, която ни вдъхновява, когато осъзнаем и помним основния въпрос, който ни предстои да решим, потокът на синхронни явления ста­ва по-интензивен и е по-лесно те да бъдат интерпретира­ни. Но всеки момент рискуваме да изпаднем в негатив­на интерпретация и енергията ни да спадне.

Както споменах по-рано, много пъти, докато рабо­тех над Селестинското пророчество, се озовавах в бе­зизходица. След като бивах въвлечен в поредица от зна­чими случайности и проявления от синхронен характер, изведнъж се случваше най-внезапно нещо, което ми под­сказваше, че през Цялото време не съм бил на прав път. В такива моменти изпитвах изкушението съвсем да се откажа от идеите и намеренията си. Не можех да проу­мея защо всичко изведнъж пропадаше.

Тези състояния на безизходица продължиха да ме сполетяват чак докато не осъзнах, че се предавам на не­гативни изводи само защото никак не ми се щеше да по­забавя работата си над книгата и да се огледам за пове­че информация. Всеки от нас трябва сам за себе си да разбере, че на-най-високото ниво на съзнание не същес­твуват негативни събития. Животът в дадени моменти може да бъде трагичен и хората често вършат злини, понякога и крайни злини. Но на нивото на личното разви­тие и смисъл, както твърди Виктор Франкъл в класичес­ката си книга Човекът в търсене на смисъла⁶², всичко от­рицателно е само предизвикателство и дори в най-теж­ките ситуации винаги се съдържа възможността за рас­теж и развитие. Всяка криза, всяка задънена улица, до която стигаме в своята еволюция, иска нещо да ни каже, представлява сама по себе си възможност да поемем в различна посока. Егото ни може първоначално да из­питва неприязън към съответната посока, но висшето ни аз винаги може да открие нов план, който се съдър­жа в преживяното предизвикателство.

От изключително значение е винаги да търсим по­ложителния смисъл на негативните събития и преживя­вания. Много пъти съм ставал свидетел как някои хора поемат синхронната пътека на развитие и започват съв­сем успешно да се развиват в посока на духовното си самоосъзнаване, докато не стигнат до някоя задънена уличка, която интерпретират негативно и това става причина да захвърлят всичко.

Това се случва обикновено, когато си представяме, че можем да постигнем далечните си цели и намерения твърде бързо. Ако не постигнем тези цели според собст­вените си Предвиждания във времето, започваме да мис­лим негативно и обвиняваме за станалото или себе си, или другите, или пък решаваме, че цялата тази система е невалидна. Всъщност безизходицата, до която стигаме, обикновено показва, че все още ни липсва достатъчно енергия или че не сме се освободили напълно от власт­ната си драма. Проявите на синхронност в живота ни ни помагат да се върнем към стремежа за пречистване на нашата личност и потребността да открием състоянието на любов и вътрешна сигурност; Единствено когато раз­чистим това трансцендентално пространство, ще можем да се освободим от потребностите на егото и да си обяс­ним и разтълкуваме случайните съвпадения обективно.

Трябва да имаме предвид, че новото духовно съзна,-ние, което обсъждаме, означава равновесие между рационалната и интуитивна страна на нашата личност. На­мерението ни не е да дискредитираме толкова трудно постигнатите възможности за рационално разбиране, а по-скоро да.ги приведем в хармония с висшия аспект на своето съществуване. По такъв начин пред нас се откри­ва вселена, в която тече непрекъснат поток от малки чу­деса, които да ни водят в нашия път.

Ключът към постигането й е да отворим съзнание­то си за потока от синхронни съвпадения, без да се опит­ваме да си правим изводите твърде прибързано. Всичко мистично, което се случва в нашия живот, идва нещо да ни каже. Ако поддържаме високо ниво на енергия и помним коя е истината, заради която сме дошли на този свят, процесът на синхронни съвпадения ще продължи -може би не толкова бързо, колкото би ни. се искало, но въпреки всичко ще продължи. От въпросите, които в момента предстоят на дневен ред, ще произтекат и инту­итивните представи, които да ни насочат какво да пра­вим и, когато ги последваме, като в същото време сме бдителни и отчитаме онова, което става, винаги ще се развиваме и вървим напред.

Ако еволюираме в съгласие с процеса на синхрон­ните съвпадения, веднага ще се озовем пред следващата стъпка по посока на новото духовно съзнание, което да превъплътим в живота си. Ще установим, че повечето синхронни съвпадения се явяват пред нас посредством истините, които другите хора са открили и споделят. Ко­гато се научим да общуваме с това съзнание, всички за­едно можем да се издигнем на ново, по-високо ниво в еволюционния процес.

Един от резултатите на революцията в масмедии­те, както Маршал Маклуън показва в забележителната си книга Медията е послание⁶³, е да се преодолее психо­логически усещането за необятност на земята. Благода­рение на телевизията, радиото и компютьризацията све­тът вече изглежда по-малък, отколкото когато и да би­ло в историята. Само с едно включване на копчето ние можем да станем свидетели на събития, които стават на другата страна на земното кълбо.

Въздействието на този диалог в световен мащаб е, че ни помага по-правилно да разбираме думите и фрази­те въпреки езиковата бариера. С това, че светът ни ста­ва по-обозрим, ние започваме да ставаме по-хомогенни и да се разбираме по-добре.

Малко повече от един човешки живот ни дели от времето, когато преди 120 години дуелите са били нещо съвсем законно в някои области на Съединените щати.

Убийства в името, на честта са ставали често в резултат на случайно изпусната фраза или използване на израз, който е съвсем обичаен в други части на страната.

Грешки от такъв характер стават все по-редки на­последък, защото започваме все по-добре да се разбира­ме дори и с хора от затворени субкултури и региони. Ня­кои критично настроени лица може и да протестират срещу това, че телевизията заличава много от регионал­ните различия, но съвременните средства за масова ин­формация ни помогнаха също така Да се видим и опоз­наем по-добре и по такъв начин ни сближиха помежду ни. Когато смисълът на думите, които използваме в страната ни и по целия свят, стане по-хомогенен, ние мо­жем да достигнем до умовете на останалите хора така, както никога преди, да задълбочим диалога помежду си и по този начин да повишим честотата, с която явлени­ята на синхронност, се проявяват.

Повечето синхронни послания ни се дават от други-те хора. Известен духовен афоризъм гласи: Когато уче­никът е подготвен, учителят ще дойде. Осъвременен ва­риант на този израз би бил: Ако сме отворени и будни, ще се яви онзи, който да ни предаде истината, която ни е нужно да знаем в момента. Ключът към получаването на тази информация е никога да не пропускаме случая да осъществим тези срещи, като, разбира се, се съобразява­ме със сигурността си.

Пътищата на хората се пресичат случайно и това може да стане винаги, но често е необходимо да поемем инициативата за това. Например в предходната глава предположихме, че може интуитивно да сте решили да посетите лекция за растенията и да сте открили инфор­мация за възможности за работа в тази област. След лекцията случайно се срещате с лектора но време на ве­черя.

Ами сега какво? Колко често става така, че вие се срещате с някого случайно, но не използвате този слу­чай? Твърде често. Но аз съм убеден, че след като започваме все повече да се разбираме помежду си, преградите и скрупулите ни все повече се преодоляват. Когато мно­зина измежду нас осъзнаят същността на еволюционни­те процеси, все по-важно ще става да споделяме лични­те си истини.

Нека отново да разгледаме онзи пример, когато сте се озовали близо до лектора в ресторанта. След като е възникнала подобна случайна възможност, следващата логична стъпка е да споделите онова, което ви вълнува, колкото се може по-честно и открито, без да притесня­вате другия човек. Можете направо да Пристъпите към същността на въпроса, като кажете Например: „Слушах днес вашата лекция и я намирам за много интересна, за­щото в момента обмислям как да започна работа в об­ластта на защитата на застрашените растения."

В отговор лекторът може да каже нещо, което да ви даде нова насока, например: „Аз проследявам всички но­ви възможности, които се откриват в тази област, във вестник Новости в ботаниката." И тогава като резул­тат от разговора вие ще си купите този вестник, където ще можете да откриете повече информация.

Но какво да кажем, ако се срещнем с човек, за ко­гото знаем, че не го срещаме случайно, и все пак не по­лучаваме информацията, която ни е необходима или, ко­ето е по-вероятно, не разбираме посланието поради страх или някаква властна драма? Преди всичко можем да се съсредоточим и да се опитаме да повдигнем ниво­то на енергията ей, съсредоточавайки се към любовта, светлината и вътрешната ни свързаност с всичко, което ни заобикаля.

В такова повишено енергийно състояние можем да погледнем с нови очи човека, с когото разговаряме. Как­то видяхме по-рано, когато сме изправени пред човек с властна драма, първо трябва да му изпратим любов и енергия, съсредоточавайки цялото си внимание към не­го. Това, което правим всъщност, е, че изпращаме духов­на енергия към висшето аз на този човек; това му позво­лява да се освободи от отрицателните становища, които му внушава собственият му сценарий за упражняване на власт.

Според мистичните традиции съществуват специал­ни методи да се постигне това⁶⁴. Едно лице с неговите черти и светлосенки е нещо подобно на мастиленото петно, използвано в психологическите тестове(според ефекта на Роршах едно мастилено петно може да се разчете по различни начини от лицата с психически проблеми и според онова, което всеки вижда в него, може да се определи диагнозата му - б. пр.)

По ана­логичен начин и ние можем да видим в едно лице мно­жество изражения, в зависимост от собственото си отно­шение. Ако, обхванати от властната си драма, очакваме всеки, когото срещнем, да бъде взискателен, глупав или небрежен, ще получим тъкмо такова отношение от хората. Всъщност човекът, с когото разговаряме, действи­телно ще започне да се чувства по този начин, дори мо­же да започне да говори заплашително, глупаво или без да се замисля и по-късно сам да си даде сметка, че е бил някак си въвлечен в тази роля.

Помнете, че вселената откликва на нашите очаква­ния. Мислите и убежденията ни се излъчват като молит­ви в света и ние получаваме онова, което сме заявили по такъв начин. Затова е необходимо да поддържаме висо­ко енергията си и да използваме силата на мисълта си по позитивен начин.

Но как по-точно може да се осъществи това? Как да приложим разбирането си по отношение на другите хо­ра? Когато погледнем лицето на човек, върху какво трябва да съсредоточим вниманието си?

Отговорът е, че трябва да се съсредоточим върху цялото му лице с отворена душа. Ако се съсредоточим добре, докато човекът говори, можем да видим висшето му аз, онзи особен израз, който отразява по-висшето му съзнание и познание. Тази идея е изразена в множество религиозни традиции. Говори се за лицето на даден све­тец в неговото озарение, за лицето на Христос в слава, за благодатта над нечия душа. Какъвто и израз да дадем на това състояние, ако се обърнем към висшето аз, към тази висша душа, като в същото време й предаваме лю­бов, човекът ще започне да се издига до това състояние на съзнанието, докато общуваме с него, може би прежи­вявайки го за първи път.

Това е процес на издигане духа на другите хора, в който можем съзнателно да участваме. Убеден съм, че все повече и повече измежду нас използват този подход като висока етична основа на отношение към останали­те. От хиляди години насам знаем колко е важно да се обичаме един друг и колко голямо въздействие може да окаже това. Сега узнаваме по-конкретно духовните пътища, по които да предаваме своята любов.

Най-важното е да разберем, че да обичаме другите, не означава само да проявим доброта. Съществува съв­сем точен психологически метод да отправяме своята любов към останалите хора и ние трябва да го следваме съзнателно и целенасочено. В същото време тази етика е напълно егоистична, защото, когато я практикуваме, винаги получаваме от отношенията си повече, отколко­то сме вложили в тях. Когато се стремим да издигнем нивото на енергия на другите, те се доближават до поз­нанието за своето висше аз и до разбирането за своето предназначение. При това те често повдигат някоя тема на разговор - за свои планове, намерения или решения които ни подсказват нещо, което трябва тъкмо в момен­та дочуем или узнаем.

Друга лична придобивка е повишаването на собст­вената ни енергия. Когато се отнасяме към другите с любов, се превръщаме в канал за предаване на енергия, която произхожда от божествения първоизточник и пре­минава през Нас, като чаша, която прелива и се излива в другите. Често най-бързият начин, по който си възвръ­щаме вътрешната божествена енергия, ако се чувстваме откъснати от нея, е да повдигнем енергията на някой ДРУГ.
ГРУПОВА РАБОТА ЗА ПОВДИГАНЕ ЕНЕРГИЯТА НА ОСТАНАЛИТЕ

Процесът на повишаване енергията на другите хора се издига на по-високи нива, когато го практикуваме в група. Представете си какво се случва, когато членовете на дадена група се отнасят съзнателно помежду си по та­къв начин. Всеки човек насочва цялото си внимание към висшето аз, към гения, към светлината в лицата на всички останали и те едновременно му отвръщат.

Осъществяването на такава процедура е въпрос на съзнателно желание и започва веднага щом групата за­почне да общува. Когато първият заговори, всички оста­нали се опитват да открият израза на висшето аз на не­говото или нейното лице и да се съсредоточат върху то­зи израз, отправяйки към него любов и енергия. В резул­тат на това човек започва да чувства прилив на енергия от групата и да изпитва по-голямо щастие и яснота. То­ва води до многократно повишаване на енергията на групата, тъй като говорилият, който получава енергия, добавя тази енергия към своята и я връща отново към останалите, които от своя" страна постигат още по-висо­ко ниво, за да го предадат на свой ред. По този начин енергията на групата се разгръща във все по-стремите­лен цикъл на усилване.

Това систематично повишаване на енергията на всеки един е по-високият потенциал на всяка човешка група. Тъкмо този феномен се има предвид в библейска­та фраза „където са двама събрани в Мое име, там съм и Аз сред тях." Свързването с божествената енергия и усилването на тази връзка е истинският смисъл на съби­рането на хората в групи. Независимо дали групата при­надлежи към църквата или е технически работен екип, този процес може да повиши творческите способности на участниците до неимоверни нива.

Да ей представим, че всеки в една идеална група разбира потенциалните нива на енергия, които могат да се постигнат. След събирането на групата всеки трябва да се съсредоточи и осъществи вътрешна връзка с бо­жествената любов и енергия. В добавка всеки трябва да осъзнава истината, която е определяща неговия живот, и основния въпрос на живота си. Всеки е готов да приеме онова, което му се предлага от разгръщащите се синх­ронни съвпадения.

Когато някой от групата започне да говори, остана­лите трябва да насочат цялото си внимание върху вис­шето аз, изразяващо се в лицето на говорещия. Така те съзнателно отправят любов и енергия, за да издигнат ду­ха на този човек. Когато първият свърши онова, което има да каже, цялата енергия естествено се пренасочва към следващия. При това прехвърляне на вниманието повечето членове на групата ще почувстват временен спад на енергията. Но човекът, комуто предстои да гово­ри, ще изпита прилив на вдъхновение, някаква идея, ис­тина ще му дойде наум.

Всеки от нас е преживявал това неведнъж. В нас нахлува потребност да споделим онова, което мислим, и ако групата е в хармония, тя ще ни даде възможност за това. В идеалната група всички членове усещат кой е следващият, който трябва да се изкаже, и едновременно насочват вниманието си към него.

Този преход от един към друг човек може да се ока­же подвеждащ, защото често се случва неколцина от членовете на групата да искат думата едновременно. В такива случаи обикновено някои от тях не са в хармония с останалите, вероятно не са слушали внимателно и имат да споделят идеи, които са им хрумнали по-рано. Когато се налага някакво несвоевременно мнение, гру­пата изпитва отлив на енергията си и чувства, че говоре­щият неподходящо е сменил темата. Винаги има един, който е най-подходящият да сподели своето мнение, чиято идея е най-удачна и ще разгърне дискусията към но­ви прозрения.

Има и други проблеми, които могат да попречат на една група да работи благотворно. Случва се говорещи­ят да се стреми към показност и да продължи да говори и тогава, когато няма вече какво да каже. Това обикно­вено става по следния начин: Всичко в групата протича гладко. Всеки от членовете й е готов съзнателно да вдъх­ва на другите колкото се може повече енергия. Но кога­то енергията естествено трябва да се прехвърли към по­редния човек, говорещият не го забелязва и продължава да развива собствените си идеи, опитвайки се да измис­ли и други неща, които да сподели, въпреки отлива на внимание от страна на групата.

Останалите членове долавят, че групата не е в хар­мония и започват да се чувстват напрегнати и неспокой­ни. В крайни случаи единството на групата може да се разпадне и да започне егоцентрично пререкание между членовете й, ако объркването накара неколцина от групата да поискат едновременно думата, като всеки от тях си мисли, че той или тя трябва да сподели своето мне­ние, защото то е най-правилното.

Стремежът към показност обикновено отразява проблем, свързан с чувството за вътрешна сигурност. Докато човек говори, той се изпълва с енергия и припов­дигнатост по съвсем естествен начин. Ако този човек не може да постигне такова състояние сам, той естествено би се поколебал да се откаже от него, защото се чувства особено добре, когато групата му вдъхва своята енергия. И така, той продължава и продължава, с надеждата да задържи вниманието на групата колкото се може по-дълго. Такава проява на чувството за несигурност е не­що твърде обичайно и тя показва, че даденият човек трябва да работи, за да укрепи вътрешната си енергия и да практикува отдаване на енергия на другите, а не полу­чаването й.

Ключът за преодоляване на проблема, възникващ от стремежа към показност, е той да бъде забелязан вед­нага. Ако всички осъзнаят онова, което става, пробле­мът може да се преодолее с незначителни последици за групата. Идеалното разрешение, разбира се, е говорещи­ят сам да разбере какво става и да спре. Ако това не се случи, човекът, който усети, че енергията се е насочила към него, може дипломатично да се намеси, казвайки нещо от рода на: „Можем ли да се върнем на идеята, ко­ято изтъкна в началото? Иска ми се да споделя нещо във връзка с нея." Ако говорещият в момента не позволи то­ва, могат да се намесят и други членове на групата, за да насочат в края на краищата енергията към онзи, който е подходящо да говори.

Блокаж

Друг проблем, който може да се отрази на работата на групата, е блокажът. Блокажът е също резултат на чувството за несигурност й неувереност от страна на ня­кой, който се опитва да се сдобие с енергия и внимание, като винаги е на противоположно мнение. Такова чувс­тво за несигурност може да се породи в групата по-най-различни причини, но обикновено за катализатор служи някоя конкретна забележка по дадена тема от страна на член на групата или коментар по отношение на някого, който предизвиква реакция⁶⁵.

Блокаж може да се наблюдава, когато някой от гру­пата прекъсне говорещия и направи свой коментар. Понякога е възможно да възникне противоречие в мнения­та на говорещите в резултат на естествения поток на енергиите и тогава всички насочват своето внимание към онзи, който на свой ред е взел думата. Блокажът обаче възниква тогава, когато някой от групата вземе думата, без енергията да е насочена към него и всички имат чувството, че той се е намесил неправомерно.

Друг признак за блокаж е, когато и други членове на групата се изказват в полза на първия говорещ, но он­зи, който блокира работата, се намесва постоянно, често повтаряйки вече споделеното си становище. Обикнове­но човекът, който веднъж е блокирал дискусията, про­дължава да се намесва отново и отново, като постоянно се стреми да привлече вниманието. Блокажът е много сериозен проблем в групата, защото може да разстрои и осуети по-нататъшната й работа.

Също както по отношение на показния тип човек, така и към онзи, който блокира работата на групата, трябва да се подходи дипломатично. Ако от блокиращия е засегната цялата група, всеки може да се намеси. Но ако предизвикателството е отправено към конкретен чо­век, засегнатият е най-добре да се опита да се справи, по­не в началото.

Също както при овладяването на властната драма, и тази ситуация трябва първо да се осъзнае като такава. Бих препоръчал: да се обърнете към онзи, който блоки­ра работата, насаме, не пред цялата група. Само в случай че това не даде резултат, проблемът трябва да се обсъди пред всички. Ако членовете са с напреднало съзнание, ще може съвсем спокойно да се говори по този проблем, без обвинения и пресилени реакции.

Групата се сблъсква с друг проблем, когато енерги­ята се съсредоточи към даден човек, който не желае да говори. Това също може да се почувства като спад на енергията, като временен отлив. Групата може да е во­дила прекрасен диалог дълго време, когато; както обик­новено, енергията на говорещия в момента отслабва и всички насочват вниманието към някой друг - но този друг не взема думата. Останалите се споглеждат обърка­ни, някой може да се загледа настоятелно в човека, кой­то би трябвало да говори, но той или тя продължава да мълчи. Повечето от нас познават чувството на неохота. Участвали сме в разговора на групата, слушайки най-съсредоточено, когато започваме да чувстваме прилив на енергия, хрумва ни някаква идея, прозрение иди пояс­нение по разглежданата тема. Настъпва пауза, докато енергията се насочи към нас, но вместо да вземем дума­та, ние се колебаем.

Когато стане такова нещо, то пречи на групата да работи ползотворно, както би могла. Особено важно за протичането на истината е всеки да се включи в подхо­дящия момент. Често цялостният резултат и плодотворност на групата може значително да се снижи тъкмо благодарение само на един човек, който се е колебаел. Основата на проблема е в това доколко този човек вяр­ва в себе си и се доверява на останалите. Понякога нео­хотата и колебанието могат да се сведат до минимум, ако членовете на групата се постараят да се предразпо­ложат един друг или просто забавят темпото на групо­вия процес.

Когато мнозина от групата почувстват прилив на нови идеи, темпото на разискване може много да се ус­кори, тъй че за всеки говорещ не остава достатъчно вре­ме. Ако тази скорост се забави съзнателно, по-свитите членове на групата, които не са свикнали с груповия процес, ще имат време да влязат в крак.

Всички ние в един или друг момент се проявяваме като показни, блокиращи работата или колебаещи се. Но когато си даваме сметка за тези спадове в динамика­та на групата, можем всички да се научим да избягваме тези проблеми. Всеки спад в груповата динамика може да бъде успешно преодолян, ако членовете на групата за­пазят будно съзнание и открито обсъждат всички труд­ности, които забележат.