Селестинското пробуждане Джеймс Редфийлд предговор: духовното преобразяване

Най-агресивната властническа драма е стратегията на насилника Ние винаги усещаме кога сме в близост до енергийното поле на такъв човек, защото не само губим сили и се чувстваме зле, но също изпитваме усещането, че сме застрашени, че сме в опасност. Светът започва да ни се струва някак заплашителен, зловещ, неуправляем. Насилникът говори и действа така, сякаш всеки момент неговият гняв и ярост могат да избухнат.⁴² Такъв човек може да прояви своя гняв, като чупи мебели и хвърля предмети.

Стратегията на насилника е в това да ни накара да се съобразяваме с него, да внимаваме в неговите дейст­вия и да мислим само за него, като ни принуди да се страхуваме. Щом някой създава впечатление, че във все­ки момент може да избухне, да загуби контрол над себе си и да стори нещо страшно, повечето от нас много вни­мават с такъв човек. Ако говорим с него, много бързо сме склонни да приемем становището му. И, разбира се, щом започнем да гледаме на света през неговите очи, опитвайки се да предвидим какво може да се очаква от него (за да се предпазим), той получава прилив на сили и енергия, от които отчаяно се нуждае.

Стратегията на насилието обикновено се развива в детството вследствие на жестока липса на любов и огра­ничения, в повечето случаи вследствие взаимоотноше­ния с други насилници, които се държат властно и ос­кърбително и спрямо които никоя друга стратегия' за спечелване на внимание и енергия не може да има успех. Няма никакъв смисъл да внушаваме на такъв човек чув­ство за вина и да разиграваме например драмата на „горкия аз" - това няма да ни помогне. А и напълно си­гурно е, че никой няма да ни обърне внимание, ако се правим на затворени. А пък всеки опит да бъдем взискателни ще породи само гняв и враждебност. Единствено­то разрешение е да търпиш и понасяш липсата на енер­гия, докато порастеш и на свой ред се превърнеш в насилник.

В очите на насилника светът е изпълнен със сляпо насилие и враждебност. Това е свят, в който човек се чувства изгубен сред пълна изолация, в която всеки про­тивостои на останалите и не се интересува от никой друг - а тези възгледи пораждат все същите ситуации в живо­та на насилника отново и отново.

Как да се държим с насилника

Подходът към насилника е специфичен. Поради очевидната опасност в повечето случаи е по-добре просто да избягваме неговото присъствие. Ако човек е в дъл­готрайна връзка с тила насилник, най-добрият начин е да остави ситуацията в ръцете на професионалист. Тера­певтичният подход е, разбира се, принципно сходен със случаите на другите властни драми, С такъв човек може да се постигне успех, ако преди всичко бъде накаран да се почувства сигурен, като му се отдава енергията, от ко­ято се нуждае, и му се даде възможност да осъзнае исти­ната за своята драма. За съжаление твърде много са насилниците, които не получават никаква терапевтична помощ и които живеят постоянно в редуващите се със­тояния на страх и ярост.

Мнозина от тези хора получават присъди за крими­нални престъпления и наистина е разумно такива хора да бъдат изолирани от обществото. Но една система, ко­ято ги изпраща по затворите без терапевтична помощ, а после отново ги пуска на свобода, не разбира и не се опитва да изкорени проблема⁴³.

КАК ДА ПРЕОДОЛЕЕМ НАШАТА ВЛАСТНА ДРАМА

Повечето от нас през целия си живот са принудени да слушат упреци за поведението си. Хората са склонни да пренебрегват или да търсят разумни оправдания за подобни упреци, за да поддържат затвърдените си при­вички. Дори и сега, когато започваме да осъзнаваме в по-голяма степен колко самоунищожителни могат да бъдат утвърдените ни сценарии на поведение, все още ни е трудно да погледнем обективно на тях.

В случаите на жестоки властни драми, когато човек е потърсил терапевтична помощ, се появяват кризи, кои­то могат да заличат дългогодишен напредък и развитие в посока на терапията, щом старите модели на упражнява­не на контрол отново избухнат. Професионалните тера­певти започват да проумяват, че за да се постигне истин­ски напредък, не е достатъчно да се постигне онзи катар­зис, който се осъществява при разнищване на травмите на ранното детство. Вече знаем, че за да се сложи край на тези подсъзнателни опити за придобиване на енергия и сигурност, трябва да се съсредоточим върху по-дълбока­та, екзистенциална основа на проблема и да видим какво има отвъд рационалното разбиране на нещата, за да отк­лючим нов източник на сигурност, който може да функ­ционира независимо от външните обстоятелства.

Тук имам предвид различен тип катарзис - онзи, за който са говорили мистиците през цялата човешка исто­рия и за който напоследък чуваме все повече и повече. След като знаем за борбата за енергия, която се разгръ­ща в човешкото общество, ние сме изправени пред необ­ходимостта да се вгледаме в самите себе си и в собстве­ната си мотивация и в мотивите на сценария, който ра­зиграваме в своя живот, и да открием нови опитности, които да ни позволят да отключим онзи източник на енергия, който се крие в самите нас.

.Идеята за преживяване с мистичен характер навлиза в западната култура в края на петдесетте години, главно в резултат на популяризирането на индуската, будистка и даоистка традиции от такива автори и мислители като Карл Юнг, Алън Уотс и Д. Т. Судзуки⁴⁴. Разпространението на тези идеи продължава и през следващите сетилетия в множество трудове, между които тези на Парамаханса Йогананда, Кришнамурти и Рам Дас⁴⁵, всеки от които потвърждава възможността за мистична връзка, чието преживяване е строго индивидуално.

През последните десетилетия доста широк интерес се поражда и към богатата езотерична духовна традиция на Запада. Размислите на свети Франциск Асизки, Майстер Екхарт, Емануел Сведенборг и Едмънд Бък по­раждат интерес и внимание, защото тези мислители, съ­що както източните мистици, потвърждават възмож­ността за вътрешно духовно преображение⁴⁶.

Убеден съм, че всички най-сетне сме достигнали онази повратна точка, когато идеята за преживяване на вътрешна трансформация, която може да се нарече по най-различен начин - просветление, нирвана, сатори, трансценденция, космическо съзнание - се приема в твърде голяма степен. Тази идея вече е станала същест­вена част от нашето ново духовно самосъзнание. Ние ка­то култура започваме да приемаме мистичните прежи­вявания като нещо реално и достъпно на всеки човек.

Културата на Запада започва изследването на мис­тичната опитност в процеса на продължителни интелек­туални дискусии и спекулации. Имахме нужда да се за­познаем с тези нови за нас идеи и се опитвахме да ги съв­местим всеки по свой начин с нашите западни предста­ви за истината и реалността. Тази обмяна на мнения е съдействала за събуждането на, нашия интерес и е освет­лила собствените ни абстрактни представи за такива по­нятия като общение с Бога, търсене царството вътре в човека, новорождение.

Всички тези дискусии обаче си остават в сферата на абстрактното възприятие⁴⁷. Въпреки че мнозина от нас интуитивно долавят възможността за подобно мистично преживяване, само малцина действително изпитват ре­ални мигове на трансцендентална опитност. И все пак популяризирането на тези идеи продължава и ние сме по-близо от всякога до актуализиране на тези опитности в масовото съзнание. Вече ни се случва да чуем съвсем точни описания на мистични опитности не само от кни­гите, но от хора, които познаваме. По тази причина иде­ята започва да се превръща в жива реалност - след като намира потвърждение и у другите хора и се проявява с постоянство, което ни убеждава, че вътрешното трансцендентално преживяване е нещо, което се случва реал­но с реалните хора.

Това ни помага да постигнем нова степен на искре­ност, особено пред себе си. Ако, когато се вгледаме в се­бе си, осъзнаем, че не сме преживели подобна мистична връзка, тогава трябва да се посветим основно на търсе­не на това трансцендентално преживяване. Струва ми се също, че всички разбираме, че вътрешното, преобразя­ващо преживяване, вътрешната мистична връзка може да стане по много различни начини, следвайки различни духовни пътеки.

Важното не е конкретната религия, практика или активност, която ще ни доведе до него, а онова извисе­но, мистично възприятие, което е крайната ни цел. Са­мото преживяване разширява нашето съзнание и ни вдъхва чувство за сигурност, блаженство и проясняване, за каквото не сме и сънували, преди то да ни се случи.
ПОСТИГАНЕ НА ТРАНСЦЕНДЕНТАЛНО ПРЕЖИВЯВАНЕ ЧРЕЗ СПОРТА

Всички говорят за онова „гранично" преживяване, което може да се постигне чрез спорта и възстановител­ните занимания. При него ние изпитваме някаква тран­сформация на съзнанието, която започва с усещането за пълно потапяне и всъщност сливане с действията си. Чувстваме тялото ей по различен начин, сякаш то се движи по-умело, по-грациозно, в пълен синхрон с поста­вената цел.

Ние сме престанали да бъдем обособени вършители на съответната активност, които наблюдават онова, ко­ето става и действат съответно, а започваме да се чувст­ваме част от самия поток на движение, слети с мига, сякаш предварително знаем какво ще се случи, къде ще отиде топката, какво ще направят останалите играчи. Така действаме в спонтанно съгласие и хармония със ставащото, озовавайки се винаги точно там, където трябва да бъдем в съответния момент.

Често самото време започва да се променя, забавя се. В обичайното си състояние обикновено ни се струва, че играта се развива твърде бързо, че постоянно трябва да бързаме, за да бъдем в синхрон, опитвайки се с всич­ки сили да предвидим какво предстои. Но по време на граничното преживяване или в пикови моменти имаме чувството, че времето започва да тече по-бавно, когато се издигнем на по-високо ниво на съзнание и постигнем по-широкообхватен поглед за нещата. В такова състоя­ние ние имаме усещането, че разполагаме с цялото вре­ме на света, за да ударим топката или да отскочим. Ко­гато наблюдаваме атлети, играещи на такова ниво, стру­ва ни се, че те сякаш са преодолели гравитацията и се озовават във въздуха по-продължитедно, отколкото въ­обще е възможно, след което извършват някое порази­телно движение, за да се озоват мигновено в друга пози­ция.

През последните две. десетилетия се появиха мно­жество книги, които описват вътрешния аспект на всеки спорт и особено на голфа. От книгата на Майкъл Мърфи Голф в царството вече са продадени повече от един милион екземпляра, защото в нея е дадено прекрасно описание на вътрешното преживяване при практикува­нето на този спорт⁴⁸. Убеден съм, че все по-нарастваща­та популярност на голфа по целия свят се дължи на пре­дизвикателствата и удовлетворението, което предоставя този спорт. Нужно е само да се научим да удряме малка бяла топка с диаметър около една педя и дълъг стик с извивка не по-голяма от топката. Някои нейни привър­женици твърдят, че това е най-трудната от всички игри.

Вярно е, че в голфа се опитваме да ударим една непод­вижна топка, но това само по себе си създава допълни­телно затруднение: оставаме сами със себе си и трябва да се справим с напрежението да ударим с широк замах по една относително тясна пътечка далечната цел. При други игри самият ритъм на действието и движението на топката ни позволяват по-малко напрежение и ни дават възможност периодично да релаксираме в самия ритъм на играта. При голфа се налага постоянно да преодоля­ваме страха си, напрежението и прекомерното мислене, преди да ударим топката от напълно неподвижно поло­жение.

Вероятно тъкмо това вътрешно предизвикателство прави голфа толкова привлекателен и граничното пре­живяване толкова очевидно, щом веднъж го постигнем. Не можем да сбъркаме онова състояние, при което тяло­то влиза в своята сила и започва да действа без никакво усилие така, сякаш топката безропотно се подчинява на нашата воля и полита към целта.
ТАНЦ И БОЙНИ ИЗКУСТВА

Всеки е виждал как някои балетисти сякаш се носят и плуват във въздуха, как представители на бойните из­куства постигат съвършена координираност на движе­нията. Тези дейности са друга една пътека, по която мо­же да се постигне трансцендентална опитност, както свидетелстват мнозина. Също както дервишите от ис­лямския суфистки орден се въртят в традиционен танц, за да постигнат мистично преживяване, така много фор­ми на танца ни извеждат от обичайното състояние на съзнанието и ни свързват с по-висше духовно съзнание в самите нас.

Танцьорите свидетелстват, че преживяват същите състояния на разширено съзнание, каквото и спортисти­те, особено усещане за върховно владеене на всички мус­кули. Нещо повече, много хора свидетелстват за това, че са преживели чувство на екстаз, когато са танцували фриволно, със спонтанни движения и без да мислят за нищо. В такива моменти на нас ни се струва, че не тан­цуваме, а самите сме танцът, давайки израз на вътрешен аспект на нашето същество, който много се доближава до висшето ни аз.

Бойните изкуства се отнасят към тези опитности като към следствие от култивиране на по-висша степен на духовна енергия и използването й в извършване на точно определени движения и върхови постижения на сила. Посредством многократно повтаряне на определе­ни движения и съответната им концентрация тези прак­тики постепенно ни въвеждат в състояние, в което се ос­вобождаваме от обичайния си начин на съсредоточаване и възприятие.

Молитвата и медитацията, два от най-утвърдените в традицията начини на издигане на съзнанието, често водят до преживяване на вътрешна трансформация. Вся­ка от големите религии в света използва една от тези форми на общуване с божественото. Обикновено когато се молим, ние призоваваме божествения създател или божествените сили; молим за помощ, за напътствие или за прошка. Имаме предвид нещо, което желаем. Но мо­жем да се помолим също и за чистото преживяване на връзка с божественото, за общение с Бога.

Практикувана именно в такъв смисъл, молитвата се доближава почти напълно до медитацията - успокоя­ва съзнанието, изтласква брътвежа на егото, отваря се за свързаност от по-висш порядък. В някои религиозни традиции се препоръчва използването на мантра (повта­ряне на думи или звуци, върху които се съсредоточаваме и с които призоваваме, молим, заклинаме и т. н.).

Както активната молитва, така и медитацията мо­гат да доведат до вътрешно трансформиращо преживяване, при което нашата връзка с божественото се възп­риема като екстаз, като усещане за свързаност и едине­ние с цялата вселена.

Измежду всички пътища, които ни водят към това да изпитаме вътрешно мистично преживяване, особено интригуваща е онази промяна на съзнанието, която по­някога ни спохожда при посещаване на свещени или ди­ви местности. В известен смисъл, разбира се, всички места на планетата ни са свещени и мистично преобра­жение може да се извърши на всяко място. Но практи­ката и историята са показали, че някои местности са особено благоприятни и стимулиращи подобни мистич­ни състояния на съзнанието.

Такива местности обикновено имат своите харак­терни особености. Те са преди всичко невероятно краси­ви. Често се случва в такива местности да се намира во­допад или огромна величествена гора или пък от тях да се открива обширна гледка към островърхи скали и дива природа. А е възможно също да бъдат богати на ос­танки и руини, които съхраняват енергията на древни народи. Във всеки случай нещо във величието и излъч­ването на местността издига и разширява съзнанието ни.

Трябва само да се озовем в такава местност и ако поне малко отворим съзнанието си, ще започнем да се чувстваме по друг начин, сякаш някаква сила се проявава вътре в нас. Чувстваме се свързани с всичко наоколо, всецяло с творението - чувство, което ни създава усеща­не за стабилност, благоденствие и мъдрост.

Повечето от нас познават добре известните мистич­ни места, такива като Стоунхедж, Великите пирамиди, Големия каньон й Мачу Пикчу, но не всички свещени места са известни; такива места могат да се открият във всеки щат и област на Съединените щати и по целия свят. Много от тях са забелязани от местните хора и са възпети в тяхното изкуство и фолклор. За други обаче не се говори никъде, за тях нашето време не дава никакви свидетелства и те си остават необезпокоявани от никого сред малкото останали диви местности по света.

По тази причина те чакат ние да ги преоткрием -процес, който, по мое вътрешно убеждение, вече отдав­на е в ход. В повечето случаи има поне неколцина, кои­то интуитивно долавят къде са тези особени места и ко­ито могат да насочат другите, както и да обърнат специ­ално внимание за защитата на подобни местности. Ако не сте сигурни къде са тези места във вашия район, пре­поръчвам ви да се посъветвате с по-възрастни местни жители. А понякога се чуват и печални истории за това как подобни специални местности са били унищожава­ни, като са били изсичани горите в тях или са използва­ни за минодобив или непланомерно строителство.

Друг начин да определите тези особени места е да посетите най-близкия парк или гора и просто да се огле­дате. Възможно е още на отсрещния хълм да откриете място, което крие невероятна красота и сила за вас. Останете там известно време и проверете сами.

Може би в такъв случай ще сте нащрек срещу всичко, което заплашва подобни места, защото те напосле­дък биват подлагани на масово унищожение. Дори и по отношение на обществени земи в Съединените щати Конгресът все още допуска международни корпорации да изсичат последните останали диви гори, прекрасни местности с дървета на стотици години. Повечето граж­дани не си дават ясна сметка, че се налага една система за облагодетелстване за сметка на бъдещето на нашите деца.
ПРОЯВЛЕНИЯ НА МИСТИЧНОТО ПРЕЖИВЯВАНЕ

Щом бъдем поведени от синхронните явления към пряко мистично преживяване, всички ние трябва да пре­одолеем изкушението просто да погледнем на това раз­витие като на чисто интелектуален и рационален про­цес. Да възлюбим идеята за мистично преобразяване, да бъдем заинтригувани от нея, да мислим за нея - това е. голяма крачка напред. Но трябва да разбираме, и вече го правим, че рационалното убеждение не означава също­то, каквото е действително да изпитаме мистичното преживяване.

Повтарям това, защото старата материалистична парадигма постоянно ни кара да разсъждаваме и анали­зираме и да възприемаме места и събития единствено от тази гледна точка. Никой, разбира се, не е упълномощен да преценява дали даден човек наистина е преживял вът­решно отваряне за божественото освен самият той. За­това и самото преживяване е неуловимо и загадъчно. Ние не търсим просто рационална оценка на красотата на определена местност или приятното усещане по вре­ме на молитва и медитация, нито пък само това да постигнем успех в едно спортно състезание.

Трябва да постигнем онази духовна опитност, която не сме изпитвали никога преди и която ни води до разг­ръщане на скритото ни аз, преобразявайки собственото ни разбиране за това кои сме и открехвайки сетивата ни за вселенския разум. Затова трябва да имаме търпение­то да постигнем самото преживяване, за да му дадем точно определение и осъзнаем неговите измерения. До­тогава не можем да имаме ясна представа как то ще ни въздейства.

И все пак, убеден съм, че разгръщащият се диалог относно реалната трансцендентална опитност е изклю­чително полезен. Мистиците винаги са настоявали, че такова преживяване на Абсолюта, което може да се пре­даде с думи, не е истинско и аз вярвам, че това е така. От друга страна, хората започват да осъзнават някои всеоб­щи признаци на подобна опитност, които могат да ни посочат пътя и да ни помогнат да се ориентираме относ­но истинността на преживяването си.
УСЕЩАНЕ ЗА ЛЕКОТА

Един от критериите за мистично преживяване е усе­щането за лекота. По време на мистично преживяване ние не изпитваме усилие, когато стъпваме, защото не трябва да преодоляваме гравитацията. Просто се чувст­ваме така, сякаш се спускаме надолу с асансьор. Вече не изпитваме тежест, а чувството, че плуваме или се носим по въздуха.

Това явление възниква винаги по време на мистич­но преживяване - независимо дали то ни се случва при молитва, медитация, танц или по други пътища. Можем да се намираме в йогистка поза или да практикуваме тай чи, или пък просто да приближаваме невероятно красива местност, когато внезапно усещането ни за собстве­ното ни тяло започва да се променя. Започваме да се из­пълваме с енергия някак извътре и мускулите ни се ос­вобождават от всякакво напрежение й стрес. Променя се и чувството ни, когато се движим. Вече не се движим с усилие на мускулите, с помощта на които вдигаме кра­ка, правейки стъпка след стъпка, а сякаш се движи цяло­то ни тяло, водено от един вътрешен център.

Застанем ли някъде или се разхождаме, нужни ни са много по-малко усилия, за да движим ръце и крака, за­щото черпим енергия за движение от този вътрешен из­точник. И тази енергия е толкова голяма, че ни се стру­ва, сякаш летим и се носим по въздуха. Това обяснява за­що двигателни дисциплини като йога, танц и бойни из­куства до такава степен благоприятстват вътрешното трансцендентално преживяване. Те ни позволяват да по­лучим ново усещане за гравитация, като отварят канали­те за протичане на вътрешната енергия и когато тя бликне в нас с пълна сила, ние се чувстваме така преиз­пълнени от нея, че телата ни започват да се движат съ­вършено. Повдигаме глава, започваме да усещаме енер­гията да се издига по гръбначния ни стълб. Чувстваме гърба си по-силен, той сякаш се изправя от само себе си, а не защото се стараем и напрягаме мускулите си.

Ето защо усещането за лекота е точен показател за наличие на мистично преживяване. Това е нещо, за кое­то можем да си дадем сметка; знаем, че когато сме се доближили до трансценденталното, започваме да се чув­стваме по-жизнени, сякаш в нас се е отворил канал на духовна енергия, който ни влива вътрешни сили.
ЧУВСТВО ЗА БЛИЗОСТ И СВЪРЗАНОСТ

Друг признак за онова разгръщане на съзнанието, което се осъществява по време на вътрешно трансцен­дентално преживяване, е свързан с това, че започваме да усещаме предметите, които ни заобикалят сякаш по-близо до нас. Когато казвам близост, аз имам предвид тъкмо това сякаш приближаване на всичко, което ни за­обикаля. То може да се наблюдава при всеки от споме­натите начини за преживяване на мистичното, но усеща­нето е най-силно, когато се намираме на място, откъде­то пред нас се разкрива по-широка панорама.

В такова състояние далечният облак, който се носи в небето, изведнъж се осъзнава като нещо близко и ясно очертано. За нас той вече не е далечен фон, който не представлява особен интерес - облакът придобива ново присъствие и очертания. Чувстваме го така близо до се­бе си, че сякаш само да протегнем ръка, и ще го докос­нем. И другите обекти започват да ни изглеждат по-близки: далечната планина, дърветата по склона, потока в долината. Всички те придобиват по-ярко присъствие, макар и да са далеч от нас. Сякаш в буквалния смисъл са се изпречили пред очите ни, за да приковат нашето внимание.

Свързано с такова усещане е и често срещаното мистическо описание на чувството за единение с всички неща. Когато погледнем наоколо си в такова състояние на съзнанието, всичко започва да ни се струва сякаш е част от самите нас, не в смисъл, че гледаме на света през неговите собствени очи, а по-скоро, както изтъква Алън Уотс, така, сякаш всичко, което ни заобикаля, е част от нашето всеобхватно, космическо аз, което гледа на све­та през нашите очи⁴⁹.

Вече разгледахме особено значимите открития на мистиците и психолозите в областта на дълбинната пси­хоанализа за това, че хората се чувстват несигурни и нес­покойни в един свят, откъснат от вътрешния първоизвор на тяхното съществуване. Ако на такъв живот се поглед­не в цялата му екзистенциална яснота, той често може да изглежда противен и потискащ, водещ единствено към смъртта. Видяхме, че в хода на своето историческо развитие човечеството се е опитвало да се справи с това ужасно състояние по два начина. Единият се състои в то­ва, че сме се опитали да изтласкаме чувството си за не­сигурност дълбоко в подсъзнанието си, да престанем да мислим за него, създавайки култура на активното дейс­твие, забавленията и героизацията. Затова И съвремен­ната епоха така се е впуснала в светските си грижи и ма­териални интереси, отхвърляйки всичко, което може да напомня за тайната на съществуването.

На личностно ниво също сме потърсили начини да преодолеем чувството си за несигурност, стремейки се да упражняваме власти влияние над другите хора, или по пасивен, или пък направо по агресивен начин. Опит­ваме да се сдобием с духовна енергия, черпейки от енер­гията .на другите хора, която временно ни помага да из­питаме прилив на сили и жизненост. Обичайните сцена­рии за доминиране над останалите, така наречените властни драми, са просто начините, по които повечето измежду нас манипулират останалите, за да черпят от тяхната енергия. Трябва непрестанно да помним, че те­зи-сценарии са функционални само защото ние сме от­къснати от вътрешния си източник на енергия, от първоизвора на живота, вложен в нас.

Мистичната опитност е отваряне на съзнанието за този първоизвор на енергия и тъкмо затова преодолява екзистенциалната ни несигурност. Затова основно мери­ло за мистично състояние е тъкмо чувството за сигур­ност и еуфория. Когато открехнем душата си за божест­вената енергия, заключена вътре в нас, ние преживява­ме познанието, че животът е вечен и се определя от ду­ха. Това познание ни се дава с усещането, че самите ние сме част от великия вселенски ред. Ние сме не само веч­ни, но и свързани, част от онова огромно цяло, потребни за осъществяване висшия план, заложен в човешкия жи­вот. А ако отблизо се вгледаме в онова чувство за бла­женство и сигурност, което се влива в нашето същество ще разберем, че се чувстваме така сигурни, защото сме преизпълнени от едно силно чувство, което изтласква всички останали чувства; целите се проникваме от дъл­бока любов.

Любовта е, разбира се, най-добрата мярка за вът­решно трансцендентално състояние Но тази любов е различна от така добре познатата ни човешка любов. Всички сме преживели все някаква любов, която в неп­ременно насочена към някакъв обект на чувствата ни: към родители, годеник или годеница, дете или приятел. Любовта, която е мярка за трансцендентално открехване на душата е от друг характер. Това е любов, която ня­ма нужда от външен обект, към който да се отнесе, тя е всепроникваща и постоянна и всички наши други- емо­ции отпадат на заден план пред нейната перспектива.