Селестинското пробуждане Джеймс Редфийлд предговор: духовното преобразяване

През последните няколко десетилетия изследовате­лите в областта на психологията започват сериозно да изследват въздействието на нашите съзнателни намере­ния върху физическата вселена. Едни от първите откри­тия в тази насока възникват в областта на самозахранващото се поле. Чрез стотици изследвания е доказано, че можем да въздействаме върху много от телесните си функции, за които се е смятало по-рано, че напълно се контролират от автоматично реагиращата нервна систе­ма, включително пулса, кръвното налягане, -имунната система и мозъчните вълни. Почти всеки процес, който можем да проследим, показва известно повлияване от съзнателната ни воля³⁴.

Изследванията напоследък показват, че нашата свързаност и въздействие далеч надхвърлят регистрира­ното досега. Нашите намерения могат да оказват въз­действие върху телата на другите хора, върху техните съзнания и върху хода на събитията в света. Новата, фи­зика показва, че сме свързани по начин, който надхвърля границите на пространството и времето. Теоремата на Бел може да се приложи към нашите мисли също както към действието на елементарните частици.

Никой толкова много не е допринесъл за популяри­зирането на това ново схващане от д-р Лари Доси, кой­то е написал поредица от книги, които се занимават със силата на въздействие на нашите съзнателни намерения и молитви. Като прави преглед на минали и настоящи изследвания от ф. У. ,Х. Майърс до Лоурънс Льошан, от Дж. Б. Райн до Принстьнската лаборатория за изследва­не на аномалните явления, Доси представя провокативни доказателства, че ние можем да въздействаме отвъд и въпреки пространството и понякога времето върху света³⁵.

В едно изследване, цитирано в книгата му Възста­новяване на душата, Доси описва група хора, които се събират, за да изпробват способността си да получават информация от големи разстояния. Когато лица, които участват в експеримента, са помолени да разпознаят не­що, произволно нарисувано върху картичка от друго ли­це, което се намира на стотици километри разстояние, те не само успяват да познаят нарисуваното в степен, ко­ято надвишава възможностите за случайно попадение, но често получават информацията, преди самата картин­ка да бъде действително нарисувана.

При други изследвания, предназначени да изпроб­ват по-нататък тази способност, лицата под наблюдение успяват да познаят група числа, зададени по произволен начин от числова машина още преди тяхното задаване. Резултатите от това и подобни изследвания са от изклю­чително значение, защото те са свидетелство за способ­ности, каквито мнозина измежду нас нееднократно са изпитвали. Ние не само че имаме телепатична връзка помежду си, но и способността да предузнаваме дадени събития; способни сме да доловим представи и предчувствия за предстоящи събития, особено ако ще окажат въздействие на собствения ни живот и развитие³⁶.

Но нашите способности са далеч по-големи. Ние не само че можем да приемаме информация, но можем съ­що така да въздействаме с'мисълта си върху света. Доси цитира по-специално едно изследване, проведено от д-р Рандолф Бирд в болницата в Сан Франциско. В изслед­ването, което провежда, група доброволци отправят мо­литви за здравето на определени пациенти, които са сър­дечно болни. Под наблюдение е поставена още една гру­па сърдечноболни, за които не биват отправяни молит­ви³⁷. Доси докладва, че групата, за която биват отправя­ни молитви, е склонна към пет пъти по-снижена потреб­ност от антибиотици и три пъти по-занижен риск от за­боляване на дихателните пътища, отколкото контролна­та група. Нещо повече, никой от групата, за която са се молели, не се е нуждаел от изкуствено дишане, докато дванайсет от членовете на контролната група са се нуж­даели.

Други изследвания, цитирани от Доси, показват, че силата на молитвата и мислено отправеното желание въздейства по същия начин върху растенията (увелича­вайки броя на семената, които покълват); върху бакте­риите (увеличавайки степента на растежа); и върху нео­душевени предмети (въздействайки върху произволната траектория на движение на стирофомови топки при па­дане)³⁸.

Група изследвания показват нещо от особен инте­рес. Въпреки че сме в състояние да окажем въздействие и в двата случая, тогава, когато позитивната ни мисъл не е конкретизирана (тоест молим се да се случи най-доброто), нещата се развиват по-добре, отколкото ако бъдем конкретни в пожеланията си (молим се за специфичен резултат). Това ни насочва на мисълта, че ние сме свързани с останалата вселена по принцип или закон, който държи егото ни под контрол.

Изследванията, които Доси цитира, показват, че ко­гато имаме лично усещане и чувство за свързаност с бо­жественото или с нашето висше аз, тогава молитвата ни има по-силно въздействие. В допълнение експерименти­те потвърждават, че мисловното въздействие има куму­лативен ефект. С други думи, лицата, за които са се мо­лили по-дълго, приемат повече благодат от онези, за ко­ито е имало по-малко молитви.

И което е най-важното, Доси цитира изследвания, които показват, че предварителните ни мнения и възгле­ди оказват своето въздействие върху света, подобно по-съзнателните ни намерения или молитви. Прочутият ек­сперимент в Оукското училище е много характерен в то­ва отношение. Казва се на учителите, че определена гру­па ученици, изпробвани с тестуване, по всяка вероятност ще "имат най-голям успех в. училище през годината. В действителност учителите получават списък на ученици, подбрани напълно произволно. В края на годината тези ученици наистина показват забележително повишение не само на своя успех (което би могло да се обясни и с това, че учителите са им обърнали допълнително внима­ние), но и на общите тестове за интелигентност, които тестуват вътрешните качества. С други думи, мнение­то на учителите по отношение на учениците повишава действителния им потенциал да учат.

За съжаление този закон действа и в негативна по­сока. В най-новата си книга Внимавай за какво се мо­лиш, защото може и да го получиш Доси изтъква изс­ледвания, които посочват, че нашите несъзнавани възг­леди и намерения могат да нанесат вреда на другите хо­ра. Важен пример е, когато се молим човек да промени поведението и мнението си или да престане да прави не­що, без внимателно да сме проверили дали в случая не е прав. Тези мисли се предават и внасят чувство на съмнение у другия човек. Същото се получава и когато имаме негативни мисли относно начина, по който изглежда или се държи даден човек. Често това са мнения, който не бихме изразили направо пред него, но тъй като всички сме свързани, тези мисли се забиват като стрели, за да повлияят върху самочувствието на другия човек и неговото отношение към самия себе си, а възможно е да въздействат и върху фактическото му поведение³⁹.

Това означава, разбира се, че ние. можем да въздействаме отрицателно върху нашето реално положение с несъзнаваните си помисли. Когато оценяваме отрицателно личните си способности, външния си вид или изгледите си за бъдеще, тези мисли въздействат най-реално върху нашето самочувствие и онова, което действително ни се случва.
ДА ЖИВЕЕШ В НОВАТА РЕАЛНОСТ

Ето как новата наука предлага по-широкообхватна картина на действителността и нас самите в нея. Сега, когато останем до късно навън в градината или се раз­хождаме през парка, възхищавайки се от пейзажа през светъл, слънчев ден, пред нас се разкрива нов свят. Вече не можем да разглеждаме вселената, в която живеем, така, сякаш тя се разгръща във всички посоки безгра­нично, та чак до безкрайността. Вече знаем, че вселена­та е физически безкрайна, но закривена по такъв начин, който я прави ограничена и крайна. Ние живеем, затво­рени в мехур от време-пространство и, както физикът на хиперпространството, ние интуитивно долавяме другите измерения. А когато проникнем във всички формообразувания на вселената, вече не можем да гледаме на тях като на твърда материя, налага се да признаем, че те са .по своята същност енергия. Всичко във вселената, включително и ние самите, не е друго, а енергийни полета светлина и всички неща си взаимодействат и оказват влияние едно върху друго. .

Всъщност повечето описания на тази нова реалност вече са потвърдени от собствения ни опит. Всички нап­ример имаме такива моменти, когато усещаме, че други­те .са доловили какво си мислим, или когато знаем как­во другият чувства или е на път да каже. Има също мо­менти, когато знаем, че нещо ще стане или е възможно да стане и тези предчувствия често се съпътстват от зна­ци, които ни подсказват къде да отидем или какво да направим, за да бъдем на точното място в необходимия момент. Но най-важното е, че вече знаем от какво изк­лючително значение е нашето отношение и мисъл спря­мо околните. 'Както ще видим по-нататьк, когато мис­лим позитивно и издигаме своето собствено ниво на енергия и това на другите, започват да се развиват неве­роятни събития.

За нас истинското предизвикателство е да прило­жим познанието за всичко това в ежедневната си прак­тика, да го направим съставна част от живота си всеки ден. Ние живеем в разумна, откликваща, енергийно-динамична вселена, в която очакванията и-възгледите, и мненията на другите хора се излъчват към нас и ни оказ­ват своето въздействие.

Следващата крачка, следователно, в нашия път към постигане на ново духовно съзнание е да разгледаме чо­вешкия свят на енергия, очаквания и драми такъв, ка­къвто той наистина е, и да се научим да влизаме в по-ефективни отношения с този свят.

5

ПРЕОДОЛЯВАНЕ НА БОРБАТА ЗА ЕНЕРГИЯ

Голямо постижение на психолозите, които се зани­мават с изследване на това как хората си въздействат взаимно, е, че успяха да обяснят съперничествата и стре­межа към власт е дълбокото екзистенциално чувство на несигурност. От Изтока обаче сме получили по-ната­тъшно проясняване на психологическите процеси, които лежат в основата на тези явления.

Както показват и науката, и мистицизмът, по своя­та същност хората представляват полета от енергия. Според схващанията на Изтока нормално нивото ни на енергия е слабо и занижено, докато не се отворим за аб­солютната енергия, която съществува във вселената. Когато се отворим по този начин, нашата чи -енергия -или може би трябва да кажем количественото ниво на нашата енергия - се повишава така, че преодолява вся­какво екзистенциално чувство за несигурност. Но дото­гава се лутаме в търсене на допълнителна енергия от другите хора.

Да започнем, като разгледаме какво в действител­ност става с двама души, които общуват помежду си. Съ­ществува една стара мистична мисъл, че там, накъдето се насочва вниманието, натам потича и енергията. И та­ка, когато двама души насочат вниманието си един към друг, те буквално сливат енергийните ей полета, обеди­нявайки своята енергия. Това бързо води до въпроса: под чий контрол ще попадне така обединената енергия? Ако единият успее да се наложи, като накара другия да сподели неговата позиция, да погледне на света с него­вите очи, тогава той е присвоил цялата енергия за себе си. Той чувства внезапен прилив на сили, самоувереност, сигурност и дори еуфория.

Но тези положителни чувства са придобити за смет­ка на другия човек, защото притежаваният човек започ­ва да губи своето равновесие, изпитва тревога и се чувс­тва изсмукан⁴⁰. Всички сме се чувствали така в един или друг момент. Когато сме принудени да се съобразяваме с някого, който ни е изманипулирал и объркал, нарушил е душевното ни равновесие, разобличил ни е, ние внезап­но се чувстваме изпразнени, лишени от сили. И естест­вената ни склонност е да се опитаме да си върнем енер­гията от онзи, който ни държи във властта си, като из­ползваме всички достъпни средства.

Този процес на психологическо доминиране може да се наблюдава навсякъде и той е скритият източник на всички ирационални конфликти в света, като се тръгне от отделния човек и семейството и се стигне до нациите и културите. Ето защо, ако погледнем реалистично на обществото, ние можем да видим в него свят, основан на конкуренция за придобиване на енергия, в който едни хора манипулират други хора по много изобретателни (и често несъзнавани) начини. В светлината на, новото раз­биране на вселената можем да видим, че повечето от ма­нипулациите, които се използват за тези цели, повечето от игрите, които разиграват хората, са резултат на тех­ните най-съществени възгледи. С други думи, те формират полето на личностните стремежи.

Когато влезем във взаимоотношения с друго човешко същество, трябва да имаме предвид всичко това. Всеки човек представлява енергийно поле със своя сис­тема от възгледи и вярвания, които се излъчват от него и въздействат върху света. Тук се включват убеждения­та на отделния човек за това какво представляват хора­та и как да спечелиш позиции в общуването с тях.

Всеки има свой уникален набор от възгледи и начини на общуване в това отношение, което аз наричам властни драми. Убеден съм, че тези „драми" варират от най-пасивни до най-агресивни.

Най-пасивната от властните драми е стратегията на жертвата или онова, което съм нарекъл „горкият аз" При тази драма човек не се бори направо за придобива­не на енергия, а по-скоро се стреми да спечели внимание и уважение, като манипулира хората към проява на съ­чувствие.

Ние винаги можем да кажем кога влизаме в енергийното поле на „горкия аз", защото биваме непосредс­твено въвлечени в много специфичен диалог, който ни извежда от равновесие. Изпитваме мъка и започваме да се чувстваме безпричинно виновни, сякаш сме поставени в това положение от другия. Този човек би казал нап­ример: „Чаках те вчера да ми се обадиш, но ти така и не го направи", или „Такива главоболия имах, а тебе ника­къв те няма". Може и да добави: „Какво ли можеше да ми се случи, а ти и тогава щеше да си кой знае къде."

В зависимост от спецификата на отношенията ни с въпросния човек изразите могат да варират в широк ди­апазон от теми. Ако той е наш колега, съдържанието може да се върти около притеснения относно качество­то или сроковете на продукцията - ситуация, в която ти нищо не правиш, за да му помогнеш. Ако човекът е слу­чаен познат, той или тя би могъл да те въвлече в разго­вор за това колко скапан е този живот изобщо. Същест­вуват десетки варианти, но основната стратегия и харак­терният тон са все едни и същи. Винаги става дума за ня­каква молба за съчувствие и твърдението, че ти не си достатъчно отговорен в тази ситуация.

Очевидно стратегията на „горкия аз" е да ни извади от равновесие и да се сдобие с енергия, като ни създаде чувство за вина или ни накара да се усъмним в себе си. Като се отдаваме на тази вина, ние спираме, за да пог­леднем на света през очите на този човек. Веднага щом направим това, онзи човек усеща прилив на енергия, ко­ято ние му предаваме и която го кара да се чувства по-сигурен в себе си.

Помнете, че тази драма е почти напълно несъзнавана. Тя произтича от индивидуалния начин на възприема­не на света у съответния човек и от стратегията за уп­ражняване влияние над останалите, възприета през дет­ството. За „горкия аз" светът е място, където на хората не може да се разчита за подкрепа и благополучие и твърде опасно място, за да рискува човек да търси удов­летворение на тези свои потребности направо и катего­рично. В света на „горкия аз" единственият разумен на­чин на поведение е да се привлича съчувствието на останалите,хора чрез клопки, в които ги кара да се чувстват виновни, а той - пренебрегнат.

За жалост тъкмо поради въздействието, което имат върху света неговите убеждения и намерения, същите тези небрежни и студени хора, от които се страхува „гор­кият аз", са тъкмо тези, които той привлича в живота си.

И събитията, които му се случват, са често травмиращи. Вселената откликва, като поражда точно този свят, кой­то човекът очаква, и по този начин драмата се завърта и самопотвърждава. Без сам да разбира това, „горкият аз" се върти в омагьосан кръг.

Когато трябва да общуваме с „горкия аз", необходи­мо е да помним, че целта на разифаваната от него дра­ма е да се сдобие с енергия. Трябва да започнем с жела­нието съзнателно да му предадем енергия, докато разго­варяме с него; това е най-бързият начин да преодолеем драмата. (Предаването на енергия е специфичен процес, който ще разгледаме в глава 9.)

Следващото, което трябва да разберем, е дали вну­шаваната вина е основателна. Разбира се, съществуват множество случаи в живота, когато трябва да се чувст­ваме отговорни за това, че сме подвели някого, или да изпитваме съчувствие към човек, изпаднал в затруднено положение. Но ние трябва да определим това, а не някой друг. Единствено ние самите можем да решим кога и в каква степен е наш дълг да помогнем на някого, който е в беда.

След като отдадем на „горкия аз" енергия и устано­вим, че си имаме работа с властна драма, следващата стъпка е да назовем тази драма - тоест да разгледаме са­мата драма като тема на разговора⁴¹. Никаква несъзнавана и не може да бъде поддържана, когато се сведе до нейното осъзнаване и се изнесе открито за дискусия. Това може да бъде сторено с думи като например: „Виж, струва ми се, че искаш да ме накараш да се чувствам ви­новен."

В случая трябва да проявим смелост, защото напълно възможно е, докато ние се опитваме да постъпим чес­тно в дадената ситуация, другият човек да интерпретира казаното от нас като упрек. В такъв случай типичната реакция би могла да бъде: „Е, добре. Знаех си аз, че не съм ти кой знае колко приятен." В други случаи въпрос­ният човек може да се разгневи и ядоса.

Много важно по мое мнение е да помолим въпрос­ния човек да ни изслуша и да продължим разговора. Но това може да стане само ако даваме на човека енергия­та, от която се нуждае по време на разговора. И преди всичко трябва да бъдем последователни, ако искаме да се подобрят нашите отношения с този човек. В най-доб­рия случай този човек ще се вслуша в думите ни, когато му посочим властната му драма, и ще успее да се открех­не към едно по-висше състояние на съзнанието.

Не толкова пасивна е драмата на затворения. Разби­раме, че сме попаднали в енергийното поле на някого, който използва тази стратегия, когато започнем разго­вор и осъзнаем, че не можем да получим от него пряк отговор на никой свой въпрос. Човекът, с когото разго­варяме, е дистанциран, затворен, загадъчен в своите от­говори. Ако например го запитаме за миналото му, ще получим смътно обобщение от рода на: „Пътувал ,съм малко по света", без по-нататъшни обяснения.

Докато водим разговора, чувстваме, че непрестанно ни се налага да задаваме допълнителни въпроси, дори и за най-простите си запитвания. Ако кажем например: „А къде си пътувал?", бихме получили отговор: „Ами на много места."

В такова поведение ясно можем да различим стра­тегията на затворения. Такъв човек непрестанно създава смътна и загадъчна аура около своята личност, като по този начин ни принуждава да влагаме енергия, за да измъкнем от него някаква информация, която в обичай­ния случай се споделя най-естествено. По този начин съсредоточаваме цялото.си внимание върху света на то­зи човек, опитваме се да погледнем през неговите очи, надявайки се да разберем нещо за него, като по този на­чин му предаваме енергията, от която се нуждае.

Трябва обаче да помним, че всеки, който е затворен и отказва да дава информация за себе си, не разиграва драма на недостъпност. Възможно е да предпочита да запази анонимност по друга някаква причина. Всеки чо­век има правото на лична неприкосновеност и може да споделя с другите само онова, което желае.

Съвсем различно е човек да използва стратегията на дистанциране, за да се сдобие с енергия. За затворе­ния това е метод на манипулация, който има за цел да събуди нашия интерес, като в същото време ни държи на разстояние. Ако решим например, че този човек просто не желае да разговаря с нас и престанем да се занимава­ме с него, много често затвореният ще се опита отново да ни заговори, така че да задържи вниманието върху се­бе си; за да може и енергията да тече към него.

Също както и при „горкия аз", стратегията на зат­ворения има своите корени далеч в миналото. В повече­то случаи като дете затвореният не е имал възможност свободно да споделя нещата, защото се е страхувал или се е чувствал заплашен. В такава обстановка затворени­ят е свикнал да бъде винаги притворен в общуването си с останалите, като в същото време винаги намира начин да бъде изслушван, за да спечели енергия от останалите. Също както е с „горкия аз", стратегията на затворе­ния представлява набор от несъзнавани отношения към света. Затвореният е убеден, че този свят е пълен с хора, на които не може да се довери с интимна информация.

Мисли си, че всяка такава информация ще бъде използва­на по-късно срещу него или ще даде повод да бъде крити­куван. И както става обикновено, това убеждение на зат­ворения влияе върху нещата, които му се случват, за да се осъществи тъкмо това негово несъзнавано отношение.

За да се справим успешно с човек, който разиграва драмата на затворения, трябва отново да помним, че е необходимо да му изпращаме енергия. Като му изпраща­ме енергия, изпълнена с любов, вместо да заемем за­щитна позиция, ние преодоляваме напрежението, за да прекратим потребността от манипулативно отношение. Когато напрежението се изчисти, бихме могли да започ­нем разговора отново, като назовем честно манипулативната драма, така че тя да се осъзнае и да можем да поговорим за нея.

Както и в предишния случай, могат да се очакват две възможни реакции. В първия случай затвореният може да се опита да избегне разговора и да прекрати от­ношенията. Винаги съществува такъв риск, но той тряб­ва да се поеме, защото да кажеш каквото и да било дру­го, означава да продължиш да разиграваш все същата драма. В този случай можем само да се надяваме, че на­шата прямота може да накара другия да разбере и да го открехне за нова степен на осъзнаване на самия себе си.

Друга възможна реакция на затворения е да про­дължи разговора, отричайки, че е затворен. В такъв слу­чай, естествено, трябва да вземем под внимание, че той може и действително да е прав. Ако обаче сме сигурни в своята преценка, трябва да продължим диалога, като от­стояваме мнението си. Можем да се надяваме, че при та­къв диалог би се стигнало до ново разбиране и открехване на нов модел на общуване.

Една по-агресивна властна драма, която е преобла­даваща в съвременното общество, е драмата на взискателния тип човек. При тази манипулативна стратегия човек критикува останалите, за да се сдобива сам с енергия от тях.

В присъствието на взискателния тип ние винаги имаме чувството, че сме внимателно наблюдавани. В същото време можем да се почувстваме така, сякаш се държим неадекватно, че не се справяме със собствения си живот.

Това е така, защото човекът, с когото влизаме във взаимоотношения, ни кара да се чувстваме въвлечени в реалност, в която повечето от хората допускат страхот­ни грешки в живота си и той трябва да им покаже вер­ния път. Ето например някои типични за взискателния; човек реплики: „Знаеш ли, не се обличаш както трябва за служебното си положение", или: „Забелязал съм, че никога не'ти е подредено вкъщи." Възможно е на анало­гична критика да бъдат подложени какви ли не особе­ности на нашата личност. Те всъщност нямат значение. Всяка критика е добре дошла, стига да ни разцентрова и да ни кара да се почувстваме несигурни в себе си.

Подсъзнателната стратегия на взискателния човек е да ни обърка с надеждата, че ще ни накара Да приемем неговата критика и отношение към нещата. Ако успее, ние започваме да възприемаме света през неговите очи и това му вдъхва сили и енергия. Целта на взискателния човек е да упражнява власт над останалите, като ги съ­ди, и общувайки с него, всички да споделят неговите възгледи, като по този начин му осигуряват непрестанен приток на все нови и нови сипи.

Също както другите властни драми, и тази произти­ча от това, че проектираме върху света собствените си предварителни представи. Такъв човек е убеден, че в света не може да има стабилност и ред, ако той не сле­ди как се държат всички и не им дава наставления, изп­равяйки техните грешки. В този свят той единствен е не­погрешим, само той може да гарантира всичко да става така, както трябва, да бъде правилно и съвършено. Взис­кателният човек обикновено е възпитаван в семейство, в което родителите отсъстват и не обръщат внимание на неговите нужди. Неуверен, лишаван постоянно от сили и енергия, взискателният тип си набавя енергията по един­ствения възможен начин: като посочва грешките и кри­тикува отношенията в семейството. И когато детето порасте, то продължава да носи в себе си същите представи за света и хората и те създават жизнената реалност на взискателния тип човек.

За да се справим с взискателния тип човек, необхо­димо е да запазим равновесие и да му обясним как се чувстваме в негово присъствие. И отново най-важното е да не заемаме защитна позиция, а да излъчим към него любов и енергия, докато в същото време му обясним, че в негово присъствие се чувстваме непрестанно под ня­какво критично око.

Взискателният тип може да реагира на това по ня­колко различни начина. В първия случай той може на­пълно да отрече, че е бил критичен, дори и когато му го докажем с примери, И в този случай трябва да си дадем сметка дали самите ние не грешим и не виждаме упре­ци, когато няма такива. Ако, от друга страна, сме сигур­ни във впечатленията си, единственото, което можем да направим, е да изразим какво мислим с надеждата да за­почнем някакъв искрен диалог.

Друга възможна реакция на взискателния човек е да ни прехвърли топката и да обвини нас самите в пре­комерна критичност. В такъв случай трябва отново да преценим дали обвинението му не е справедливо. Ако обаче случаят не е такъв, ще трябва да продължим раз­говора и да обсъдим това как се чувстваме в присъстви­ето на този човек.

Третата реакция на такъв тип човек е да докаже, че критиката му е основателна и че ние избягваме да се из­правим пред собствените си грешки и недостатъци. Отново трябва да преценим дали в такова твърдение няма някаква истина, но ако сме сигурни в становището си, можем да дадем няколко примера, за да покажем на взискателния тип човек, че критиката му е неосновател­на или неподходящо поднесена.

Всеки от нас се изправя пред ситуации, в които има усещането, че останалите хора не постъпват както е в техен интерес. Това може да ни накара да се намесим и да им посочим къде грешат. Важното е по какъв начин осъществяваме тази намеса. Вече започваме да усвоява­ме умението да подходим ненатрапчиво, като кажем например: „Ако моите гуми бяха толкова меки, щях да ги сменя", или: „Когато бях изпаднал в сходна ситуация, напуснах работа, преди да съм си намерил друга и после съжалявах."

Има начини да се намесим, без да засегнем чувства­та и равновесието на другия човек, нито да подронваме неговото самочувствие, както прави взискателния тип човек, и тъкмо тази разлика трябва да му бъде обяснена. Такъв човек може просто да прекъсне отношенията си с нас, вместо да чуе какво му говорим, но се налага да по­емем този риск, ако искаме да останем верни на самите себе си.