на индивида. Тя включва целева насоченост на поведението и изисква получаването на пряка и своевременна връзка между целенасочените действия и постигнатите резултати. Крайният резултат винаги има субективно значение и психологическа ценност. Същият автор посочва основните функции на мотивите подбуждат и насочват активността на индивида задават смисъл на действията на индивида служат като обяснителни схеми Мотивите са свързани с потребностите и предметите, с които могат да се задоволят. Само чрез опредметяването потребността придобива насочващо значение. Върху една и съща потребност могат да възникнат различни мотиви. Мотивите съществуват като осъзнати (когато са определени,
анализирани, действието е осъзнато) и неосъзнати (когато активността е насочена към други цели, не е представена в съзнанието. От друга страна те биват познавателни и непознавателни (материални) мотиви. Познавателната мотивация се изгражда върху потребността от разбиране, от осмисляне, от получаване на знания за действителността Познавателната мотивация обикновено присъства паралелно с непоз- навателната, по-рядко се явява като самостоятелна и основна за учениците. За тях тя е по-скоро неосъзната. Изследвайки мотивацията в обучението породен език, С. Добрева използва подход, при който анализира гледните точки на субектите на образователния дискурс (учители ученици) относно влияещите върху ефективността и резултатността на обучението фактори опитва се да съотнесе проблема за мотивационната сфера с проблеми като комуникативна компетентност, аспекти на образователния процес (преподаване, учене, оценяване, образователни практики и модели (стилна
общуване, стилна преподаване, инте- рактивност, иновативни образователни техники [2]. Споделям мнението на авторката, че мотивацията може да бъде разчетена като детерминатор/сти- мулатор за придобиване на компетентности, необходими за успешна личностна и професионална реализация и активен граждански живот в съвременните общности, както и за формиране на устойчиви нагласи и мотивация за учене през целия живот [(ЗПУО), цит. от Георгиева, С. Затова, когато изследваме мотивите на учениците за придобиване на определена компетентност, наред с отношeнието им към учебното съдържание, трябва да проучваме също влиянието на
използваните от учителя методи, форми, педагогическото общуване с преподавателя и условията, които той създава за контакти и взаимоотношения в колектива. В същата посока е и изследването на Д. Балкански, който разкрива ролята на позитивното възпитание, чрез което се дава възможност за обогатяване на познавателните интереси, активността, инициативността и самочувствието на детето, развива неговите положителни качества. Важна е ролята на развиващата образователна среда, в която възрастните насърчават,
стимулират, разгръщат детската нестандартност чрез разнообразие от дейности и ситуации [1].
Мотивацията на учениците от начален етап за усвояване основите... При установяване степента на формиране на ключовата компетентност инициативности предприемчивост, която е основополагаща за учебния предмет
Технологии и предприемачество, е необходимо да се проучат интересът и мотивите на учениците за осъществяване на дейности в тази посока. Основанията ни затова са, че мотивацията отключва активността на индивида, а тя е основен белег на изследваната ключова компетентност. Отказаното дотук следва, че за установяване на етимологията на мотивиращото поведение на децата, е необходимо да се изяснят факторите, които създават или
подтискат тяхната активност, за да се насочат в правилна посока действията на педагога за осъществяване на ефективно технологично обучение. Според Европейската квалификационна рамка
компетентността се интерпретира като доказана способност за използване на знания, умения и личностни, социални и/или методологични дадености в работни или учебни ситуации и в професионално, и в личностно развитие. [3]. Същността на ключовата компетентност инициативности предпри- емачество е способността сами да предизвикваме промени и умението да приветстваме, поддържаме ида се пригаждаме към новостите, породени от външни фактори. Предприемчивостта предполага поемане на отговорност за собствените действия – позитивни или негативни, да изградим стратегия ида определим цели,
които да постигаме, ида сме мотивирани за успех.
В тази насока предприемаческата култура, залегнала в концепцията на учебните програми, се свързва с умението за работа в екип, организационната култура, ценностната система, която е производна на моралните и етичните норми в обществото като цяло, на културата и особено на материалната култура на всеки член на това общество. Основната за обучението ключова компетентност се разглежда като следствие от осигуряваните в обучението практико-действени условия за изборна активност – самостоятелно вземане на решение и поемане на отговорност за извършваната учебно-трудова дейност съобразно индивидуалните потребности и възможности на всеки ученик (познавателни, емоционално-афективни и психомоторни).
Осигуряването на „практико-действени условия за изборна активност е заложено като приоритет в актуалните учебни програми за технологично обучение. Изразява се в следните дейности на ученика да прояви инициативност, да разбере необходимостта от организация и контролна дейностите, да предлага и дискутира идеи и
решения в практическата работа, да стимулира ученето чрез откриване Активността наличността е основен двигателна човешкия прогрес. Ето защо е необходимо да се създават предпоставки за нейната проява и развитие още в най-ранна възраст. Началният етапна основната училищна степен е много важен за развитието наличността в тази насока.
Основните параметри на предприемаческата култура могат да се обобщят последния начин. инициативност;
Йорданка С. Пейчева 167 2. поемане на отговорност. организаторски умения, лидерство;
4. умение за работа в екип. готовност за участие в благотворителни каузи (развитие на ценностната система. креативност;
7. далновидност. познавателна активност. практическа подготовка/активност Настоящото изследване относно мотивацията на учениците за усвояване основите на ключовата компетентност инициативности предприемчивост, се базира от една страна на посочените параметри, чрез които се регистрират нагласите и мотивацията на учениците към съответните дейности, а от друга – установяват се оптималните условия на учебната среда за тяхното реализиране. За целта бе проведена следната анкета с ученици от ІІІ клас:
Сподели с приятели: