Що е наркотик?



страница14/24
Дата22.07.2016
Размер3.78 Mb.
1   ...   10   11   12   13   14   15   16   17   ...   24

2. КАНАБИСОВИ ПРОДУКТИ

През 18 в. известните биолози Линей и Ламарк спорели за това колко вида коноп съществуват. Било прието европейската разновидност да се нарича Cannabis sativa, а индийската Cannabis indica, но съвременната наука ги смята за различни раси на един вид и е възприела само първото название; преведено на български то означава Коноп полезен. От конопа се получава влакно, което служи за изработка на въжета, тъкани, хартия и т.н. Семената му са богати на масло и белтъчини и са прекрасна храна; домашните птици, които се хранят с конопено семе, живеят по-дълго. До първата трета на нашия век конопът се смятал за една от най-перспективните земеделски култури и в развитите страни съществувала процъфтяваща конопена промишленост, но сега отглеждането му в голям мащаб е практически невъзможно, тъй като е строго контролирано.

Наркотичните продукти, получавани от конопа, са твърде различни като качество и съдържание на активните компоненти. Голямо значение имат методите на култивация, почвата и климата; така например в Русия е разрешено отглеждането на коноп само в северните райони на страната, където той няма наркотични свойства. Дрога се получава изключително от женските растения. Когато растението е разцъфтяло, върху цветовете и горните листа се образува златист налеп с лека специфична миризма; именно тази смола съдържа активните вещества. Съществуват различни хипотези, които се опитват да обясняват за какво му е притрябвало на конопа да синтезира канабиноиди. Според едни това е начин, по който растението запазва нежните си части от изсъхване, затова най-голям добив от така желаната смола има в горещи и сухи местности; според други смолата е защита от ултравиолетовата радиация и т.н.

Най-слабата и евтина дрога се приготвя от върховете на конопа. Типичните сортове, растящи в диво състояние или отглеждани за влакната им, съдържат малко активно вещество от 0.2 до 1 %. Този продукт в САЩ и Европа е познат като марихуана (marihuana, marijuana, pot, grass, dope, herb}. В Индия той е известен като бханг (bhang, bang) и се употребява само от най-бедните. Ганджата (gandja, dagga, kif, кайф) се получава от цъфтящите върхове и цветовете на растения, които са продукт на вековна селекционерска работа, и съдържа много повече от активната смола - до 6%. При внимателното остъргване на смолата от върха на конопа се получава хашиш (hashish, hasheesh, hash), наричан в Индия харас (charas). Хашишът е 5 до 8 пъти по-силен от обикновената марихуана. Съществуват много недостоверни легенди за това, как се получава хашиш; според една от тях през нивата с цъфтящ коноп бягат голи хора и смолата полепва по потните им тела, откъдето след това се остьргва. В действителност, хашишът се обира от растението най-често с марля, което е не толкова впечатляващо, но е със сигурност по-хигиенично. Готие и неговите приятели са използували един продукт, наричан dawamesc получен при варене на листа с вода и масло; към получената черна маслена паста се добавяли различни екзотични подправки и даже испанска муха. Напоследък популярност придобива т. нар. хашишово масло (hash oil, red oil), което се получава като се кипят в спирт връхчетата на конопа. Съдържащите се в тях канабиноиди се извличат и в зависимост от концентрацията им се получава от кехлибарено до тъмночервено масло. То е със съдържание на активното вещество до 60% и поради това е много удобно както за нелегално пренасяне, така и за последваща обработка.

Химията на канабиса е сложна и все още не напълно изучена. Смолата съдържа много вещества със сходна химическа структура, но с различна активност, които най-общо се наричат канабиноиди. Понастоящем се смята, че основен активен компонент на канабиса е делта-1-тетрахидроканабинолът, съкратено обозначаван като ТНС. Дозата ТНС, предизвикваща типичния ефект на канабиса, е около 10 mg. Смолата на специално отглежданите сортове коноп е богата на ТНС, докато тази на повечето обикновени сортове съдържа предимно неактивните канабинол (СВN), канабидиол (СВО) и други съставки. ТНС е маслообразно вещество, което досега не е получено в кристален вид. Неговото изолиране в чист вид от канабиса и синтетичното му получаване представляват само научен интерес, тъй като са твърде скъпи. Въпреки това, съществуват химически методи, чрез които съдържанието на ТНС в нативната смола може силно да се повиши; всъщност, на преработка се подлага хашишовото масло. Чрез по нататъшна изомеризация и ацетилиране може да се стигне до продукт с основен компонент делта-6-ТНС-ацетат, за който се смята, че е 2 пъти по-силен от ТНС и е по-приятен. Цялата тази канабисова алхимия е занимание само за хаш-маниаци; тя е твърде сложна за хора без сериозна химическа подготовка. В някои страни нелегалните търговци предлагат "чист" ТНС, но наивниците, които го купуват, рискуват да получат фенциклидин - един евтин синтетичен наркотик, който няма нищо общо с ТНС и е много по-опасен.

Канабисът се приема по различни начини. Марихуаната се пуши чиста или смесена с тютюн; цигарата марихуана се нарича джойнт (joint). През последните 10 години се разпространява и една форма на марихуаната, наречена АМР, това е цигара, която е напоена с формалин (който се използува за консервиране на анатомични препарати в моргите) и след това изсушена. Тази технология изглежда е плод на нечие болно въображение, защото ефектите на АМР са доста неприятни. Хашишът по-рано се е поглъщал, най-вече под формата на сладкиши, но напоследък на Изток се пуши като цигари, с лула или наргиле; в някои от щатите на САЩ даже притежаването на наргиле е забранено от закона, тъй като то най-често се използува именно за пушене на хашиш. Хашишовото масло се употребява, като капка от него се капва върху обикновена цигара и се пуши, или върху нагорещен станиол, при което парите му се вдишват. Както бе казано, в Индия се приготвят различни напитки от канабис. При пушене част от активните вещества изгаря, но при поглъщане ефективността им е малко по-ниска, така че и двата начина на приемане са общо взето еднакво ефикасни.



3. ЕФЕКТИ

Ефектите на канабиса съществено се отличават както от тези на опиатите, така и от класическите халюциногени като LSD, мескалин и т.н. Канабисът не предизвиква такава силна еуфория като опиатите, нито така силно засяга съзнанието като типичните халюциногени. Поради тези причини той представлява отделен клас в класификацията на психофармакологичните агенти. През последните 50 години са синтезирани стотици синтетични производни на канабиноидите в търсене на нови болкоуспокояващи и седативни лекарства, но тези изследвания са дали досега малък резултат; причината затова бе пълната неяснота по въпроса за механизма на действие на канабиноидите. Неотдавна изследванията в тази област силно се оживиха от откритието на специфичен рецептор в главния мозък, върху който те въздействуват.

Първите описания на свойствата на канабиса, дадени от членовете на Клуба на Хашишините, са доста преувеличени и възторжени, както е било прието в романтичния 19 век; освен това, усещанията от големите дози хашиш, употребявани тогава, доста се различават от ефектите на по-слабата марихуана, която е популярна днес. Едно от най-добрите и пълни описания на психологичните ефекти на марихуаната е дадено от американския психиатър Уолтър Бромбърг през 1934 г. То е основано на многобройни наблюдения и разговори с хора, употребяващи марихуана, както и на собствения опит на Бромбърг:

"Интоксикацията започва с период на безпокойство около 10 до 30 минути след пушенето, през който пушачът понякога развива страх от смъртта и безпокойство с неясна причина, свързано с напрегнатост и повишена активност. След няколко минути той започва да се чувствува по-спокоен и скоро окончателно достига до еуфория; става бъбрив, доволен, радостно възбуден, изненадващо чувство на лекота в крайниците и тялото, смее се експлозивно и неконтролируемо, понякога без ни най-малка причина, има впечатлението, че речта му е остроумна и блестяща. Бързата смяна на мислите дава впечатление за брилянтна мисъл, но настъпва объркване, когато се опита да си спомни за какво точно си е мислил, може да се появят визуални халюцинации... безформени проблясъци от светлина с блестящи цветове, които възникват и се развиват като геометрични фигури, форми, човешки лица и сложни картини. След повече или по-малко време, което е около 2 часа, пушачът става сънлив, изпада в сън без сънища и се събужда без физиологични последици и с ясна памет за случилото се по време на интоксикацията."

Към горното описание могат да се добавят още някои съществени подробности. Ефектът от пушенето продължава от 2 до 4 часа, а при поглъщане - от 4 до 12 часа. При начинаещите първоначалното безпокойство може да бъде смекчено от подкрепата на приятели; опитните пушачи го определят като щастливо безпокойство. Интоксикацията повишава чувствителността към външни стимули -цветовете изглеждат по-ярки, неща, които по-рано не са били забелязвани, сега се изпълват със значение. Както са показали изследванията, това не се дължи на повишена чувствителност на сетивата, а на новото различно отношение към възприеманите неща. Променя се чувството за време - минути може да се сторят цял час. Канабисът предизвиква силно нарушение на кратковременната памет, което води до описаната по-горе разпокъсаност на мислите и изказа - по средата на изречението човек забравя какво е искал да каже. Понякога се наблюдава раздвояване на съзнанието, при което част от личността се държи като обективен наблюдател на собственото си състояние. Докато част от съзнанието е обзета от параноични мисли, другата част може даже да им се присмива. Винаги присъствуващата степен на обективно осъзнаване помага на опитните пушачи да съхранят адекватно отношение към обкръжението. Твърди се, че някои от тях могат при необходимост с волево усилие да излязат от психозата.

Марихуаната не възбужда сладострастни желания - тя просто прави секса по-различен. Много хора я използуват именно за да преживеят по нов и по-различен начин своята сексуална връзка, когато тя е заплашена от една често срещана опасност - скуката и еднообразието. Репутацията на канабиса като освободител на греха в голяма степен се дължи на снемането на социалните табута, при което излиза наяве присъщата на всеки нормален човек сексуалност. Още от книгата на Бодлер е известно и всички съвременни изследователи единодушно го подчертават, че марихуаната просто проявява съществуващото преди това сексуално отношение към хората от другия (или същия) пол - тя помага да се преодолеят задръжките към човек, който вече ни е симпатичен, но ако съществуващото чувство е антипатия, тя само го засилва.

Променя се възприемането на изкуството; много артисти смятат, че канабисът ги стимулира. Милтън Мезроу, джазов саксофонист, описва това така: "Всички ноти се изнизваха от инструмента ми, като че ли са били вече готови в него, хлъзгаха се и се смесваха, така че трябваше само малко да духна и да ги изпратя по пътя им, всяка веднага след другата, винаги навреме и без никакво усилие... Чувствувах, че мога да свиря години наред, без да ми липсват теми и енергия". Едва ли можем да се съмняваме в субективните усещания на артиста, но не винаги нещата изглеждат толкова добре в очите на страничния наблюдател, т. е. на публиката.

В големи дози канабисът предизвиква видения, които са послужили като благодарна тема за безбройните хашишни откровения, с които са пълни книгите от миналия век, напр. Граф Моите Кристо. Първата научна публикация на известния физик Робърт Ууд е била посветена на хашиша. Още като студент в Кеймбридж той трябвало да напише курсова работа по психология. Тази наука му била скучна, но решил да съчетае полезното с приятното като вземе хашиш и опише преживяванията си; ето фрагмент от тях:

"След това аз се наслаждавах на нещо като метемпсихоза. Всяко нещо или животно по мое желание можеше да стане мое тяло. Помислих си за лисица и веднага се превърнах в това животно. Отчетливо чувствувах, че съм лисица, виждах своите дълги уши и пухкава опашка и с някакво вътрешно чувство усещах, че цялата ми анатомия съответствува на организма на лисица. Изведнъж гледната ми точка се измени. Стори ми се, че очите ми се намират в устата. Погледнах през отворените челюсти и видях два реда остри зъби; затворих уста и вече нищо не виждах.

Към края на бълнуването въртящите се образи се появиха отново и започна да ме преследва едно странно създание на моя разум, което се появяваше всеки няколко секунди. Това беше образ на кукла с две лица и цилиндрично тяло, което на края се събираше в острие. Тази кукла не се променяше. На главата имаше нещо като корона, а самата тя беше боядисана в зелено и кафяво на син фон. Изражението на янусообразното лице беше през цялото време едно и също, точно както украшенията по нея."

Всичко, казано дотук, се отнася за действието на продуктите, получени от сортове коноп с високо съдържание на ТНС. Голямата част от канабиса, продаван у нас, не притежава тези свойства, тъй като съдържа малко от активната смола. Ефектът от изпушването на една такава цигара се изразява предимно в чисто физиологични усещания като замайване и чувство за тежест; донякъде това преживяване напомня въздействието на алкохола, но е лишено от неговите неприятни странични ефекти. Разказите за това, че "ганджата беше много силна и започнах да повръщам", означават просто, че това е било всичко друго, но не ганджа; истинският канабис е силен антиеметик, т. е. средство против повръщане.

Научно необоснованото приравняване на канабиса със силните наркотици сериозно пречи на обективното изясняване на неговия лечебен потенциал. Според заключението на федералния съдия Френсис Янг "марихуаната, в естествената си форма, е най-безопасното терапевтично средство, което някога е било познато на човечеството." Освен че канабисът се използува от болните от рак и СПИН като антиеметик, има данни затова, че той има и антитуморно и антибиотично действие. Канабисът понижава вътреочното налягане, което помага на болните от глаукома. По този повод в САЩ е имало един съдебен процес, превърнал се в прецедент. Един млад човек бил обвинен, че отглежда коноп в двора си, но спечелил делото, понеже доказал, че е болен от глаукома и марихуаната му помага да я лекува. Канабисът се използува отдавна в медицината на много народи, но за съжаление досега не е проведено съвременно изследване на потенциалните му лечебни приложения. Причината затова е в явното предубеждение към него от страна на официалните власти в развитите страни, фармацевтичните фирми също са против легализирането на канабиса като лекарство, тъй като той не може да бъде патентован, т. е. експлоатиран от тях, и само ще им прави конкуренция със своята лесно достъпност и ниска цена.



4. ТОКСИЧНОСТ И ХРОНИЧНИ ЕФЕКТИ

От векове се води спор за това вреден ли е канабисът. В много общества канабисът е бил обвиняван като причина за асоциално поведение. Едва ли е случайно, че той е бил популярен най-вече сред хора, които открито са се обявявали срещу скуката на ежедневието и традиционните морални ценности. Даоистките монаси, Дервишите от суфийските братства, европейските интелектуалци от 19 в. и хипитата от 60-те години са представлявали своего рода контракултури на своите общества. По-скоро би могло да се мисли, че хората, които отхвърлят общоприетите ценности, са склонни да търсят нови изживявания и канабисът в такъв случай е не причина за определен тип поведение, а негово следствие.

По-рано много се е писало за това, че употребата на канабис води до престъпни отклонения; началото на този мит идва от разказите за асасините. От гледна точка на здравия смисъл е ясно, че човек в приятното състояние, описано по-горе, едва ли е склонен към извършване на насилствени действия. Сравнението на канабиса с ефектите на алкохола не е в полза на последния, особено в страна като нашата, където насилията на битово-алкохолна основа са популярно развлечение. Като причина за извършване на престъпления би могъл да се посочи стремежът към намиране на наркотик, но канабисът, макар и нелегален, е относително евтин; у нас цената на една цигара е под 1 $. В този смисъл много по-съществен криминогенен фактор е често срещаният болезнен стремеж към систематична употреба на скъпи жени, шампанско и черен хайвер.

Първият сериозен опит да се докаже вредата от канабиса е бил предприет преди един век от английската администрация в Индия. Злите езици твърдят, че цел на това изследване била да се убедят индийците, че уискито, от което правителството получавало доходи, не е толкова вредно, както традиционния канабис - а коноп растял, необлаган с акцизи, във всеки двор. Въпреки това Индийската конопена комисия работила с британска добросъвестност и педантичност. Отчетът, публикуван през 1894г., съдържал повече от 3000 страници, и заключавал, че не може да се твърди, че умерената употреба на канабис води до заболяване и до умствени и морални повреди, в по-значителна степен от умерената употреба на уиски. Членовете на комисията заявили, че канабисът е така свързан с обичаите и културата на страната, че забраната му би довела само до нещастия и страдания. В изследването на Комисията на Ла Гуардия през 30-те години в САЩ също не били открити съществени отклонения у хроничните (няколко цигари на ден в продължение на няколко години) пушачи на марихуана.

Проблеми създава само АМР - една относително нова форма на марихуаната. Употребата на АМР води до изключително силна саливация, а в течение на няколко дни след това се наблюдава силно разстройство на мисловните и речеви способности, загуба на способността за концентрация и силна нервност, която за щастие е пасивна и не е съпроводена с агресивност. Остава неясно защо е било необходимо да се измисля АМР, което нищо не добавя към приятните ефекти на марихуаната, но има такива силни странични действия.

Все още се водят дебати относно способността на канабиса да предизвиква психични отклонения след продължителна употреба. Макар и рядко, се случват обратни реакции от действието на канабис, което става обикновено при приемане на високи дози. Те се изразяват в изпадане в състояние на делириум, съпроводен с умопомрачение и дезориентация; тези психози отзвучават безследно за няколко часа. Някои психиатри твърдо вярват в специфична канабисова психоза, докато други не по-слабо аргументирано отричат съществуването й. Впрочем, според повечето изследвания броят на хората с психични отклонения сред тези, които употребяват канабис, не надвишава средния за дадената страна. Използуван като средство за релаксация, канабисът без съмнение има известно антипсихотично действие; изследвания в САЩ показват, че много от тези, които употребяват марихуана, преди това са имали сериозни житейски проблеми или депресия и при тях канабисът е имал в известен смисъл терапевтичен ефект. Безспорно е, обаче, че изпушването даже на една цигара марихуана, повлиява негативно върху способността за каране на кола, и за извършване на отговорни и адекватни действия въобще. Едно съвсем ново изследване показва, че даже един ден след употребата на канабис интелектуалните способности са все още слабо, но забележимо понижени.

Някои изследвания в Близкия Изток показват, че продължителната употреба на силен хашиш е свързано с проява на т. нар. амотивационвн синдром, изразяващ се в пасивност, непродуктивност и пълна липса на амбиции, но даже в този случай не е ясно кое е причина и кое следствие. Данните за влиянието на употребата на канабис върху продуктивността на европейците и североамериканците са противоречиви - любители на марихуаната има както сред аутсайдерите, така и във висшите сфери на администрацията, науката и изкуството. Борците за легализация на канабиса са убедени, че амотивационният синдром е просто поредния мит, лансиран от техните противници. Всъщност не е ясно в какво е проблемът, тъй като съвременното западно общество очевидно не страда от недостиг на кариеристи - даже напротив.

Безчислени изследвания са посветени на влиянието на канабиса, и най-вече на марихуаната в частност, върху организма. Канабиноидите са изумително слаботоксични; леталната доза на ТНС по различни оценки е 400 до 40 000 пъти по-висока от ефективната. Досега не е известно някой да е умрял от канабис - затова пък според медицинските списания само през 1979 г. трима души са умрели от прекалено пиене на вода. Напоследък, обаче, особено в САЩ, съществува реална възможност за отравяне с канабис. Тя е резултат от действията на полицията, която е длъжна да посипе всяко открито конопено растение с дефолианти - това са онези симпатични препарати, с чиято помощ американците превърнаха виетнамската джунгла в пустиня и вследствие на които Виетнам все още е световен шампион по процента на новородените с уродства. Както се казва - ще водим борбата за мир до последния човек.

Очевиден е отрицателният ефект на пушенето върху дихателната система; в този смисъл марихуаната действува точно както тютюна. Канабиноидите подтискат имунната система, но засега няма данни, показващи, че тези, които употребяват канабис, боледуват по-често - затова пък пониженото производство на макрофаги влияе добре на болните от мултипленна склероза. Установено е, че канабиноидите понижават концентрацията на тестостерона и някои други полови хормони, и по този начин намаляват оплодителните свойства на спермата. Тези промени не са силно изразени и твърденията, че пушенето на марихуана прави мъжете стерилни и хомосексуалисти, са несериозни.

Канабиноидите се обвиняват в това, че могат да предизвикват дефекти у новородените деца и това твърдение, макар и все още недоказано, би могло да бъде вярно, поне що се касае до влиянието им върху концентрацията на половите хормони; между 8-та и 10-та седмица от развитието на плода у него започва синтезът на собствени полови хормони и промяната на баланса им в майчиния организъм определено може да доведе до нарушаване на този естествен процес. От друга страна, много бременни жени в Третия свят, продължават да употребяват канабис, тъй като от това ядат с по-голям апетит и по-малко повръщат; досегашните изследвания показват, че това се отразява на техните деца по-скоро добре. Тези данни все още се дискутират, но все пак е най-разумно бременните жени да не употребяват канабис.

Преди няколко години Националният институт по наркоманиите в САЩ остро бе критикуван от активисти на антинаркотичното движение за това, че не оповестява достатъчно широко данните си за вредата от канабиса. Официалното изявление на института по този повод гласи: „Никога досега не са били хвърляни толкова много пари с цел да бъде доказана вредата от дадено средство - и при това да са били получени толкова нищожни резултати." Въпросът за влиянието на хроничната употреба на канабис едва ли някога ще бъде изчерпан, но по всичко изглежда, че само дълговременното използуване на силните му разновидности би могло да има неприятни последствия.

Не е известно някой особено да е страдал от липсата на канабис. Твърдо е установено, че в реални условия той не предизвиква физическа зависимост, а психическата зависимост от него е слаба. Към канабиса на практика не се развива толерантност, а при опитните пушачи даже става обратното - необходимата доза става по-ниска. Този странен ефект на обратна толерантност от някои се обяснява с това, че те са овладели умението така да пушат, че да извличат по-пълно активните вещества. Слабо изразени симптоми, които биха могли при известно въображение да се нарекат абстинентен синдром, са открити само при лабораторни експерименти с хора и животни, на които преди това са били давани нереално високи дози.



5. ЛЕГАЛИЗАЦИЯТА - ЗА И ПРОТИВ

Приятната релаксация, причинявана от канабиса, противоречи на основните ценности на западното общество, което високо цени активността, трудолюбието, агресивния - естествено в определени рамки - стремеж към самоизява. От друга страна, всяко общество има нужда от средства за релаксация; да се напиеш от радост или от мъка се смята от повечето хора за признак на нормалност не само у нас. Вредата от някое средство в обикновеното съзнание е завоалирана от съображенията дали това средство е общо прието в даденото общество - по традиция чуждите средства се смятат за по-вредни от своите. Едва ли е случайна приликата между омразата към алкохола у ислямските фундаменталисти и кампанията против легализирането на марихуаната, която водят християнските им събратя в Европа и най-вече в САЩ. Най-твърдите противници на канабиса откровено заявяват, че техните аргументи са в сферата на морала - така, както те го разбират - и нямат нужда от научна аргументация.

Последната крепост на противниците на канабиса е, че той е опасен не толкова сам по себе си, а като стъпало към по-силните наркотици. Основание за тази връзка се търси в статистиката, която действително показва, че много от наркоманите, пристрастени към хероин, преди това са употребявали канабис, но тези изследвания са показали, че същото се отнася в още по-голяма степен за алкохола и тютюна - а може би и за краставиците. Изключително трудно е да се прецени кое тук е причина и кое следствие, тъй като връзката между канабиса и другите наркотици е по-скоро асоциативна, отколкото причинно-следствена. Не може да се оспорва, че употребата на канабис сближава човека със средата, в която силните наркотици са по-достьпни, но трябва да се напомни, че това е резултат от забраната на канабиса, след която от обикновено градинско растение той се е превърнал в забранен плод, който може да се купи само от наркопласьорите. В крайна сметка изглежда, че това, дали канабисът ще послужи като мост към по-силните наркотици или не, зависи главно от особеностите на конкретната личност; един изследовател резюмира това така: "Данните не са окончателни, но те най-вече подсказват, че употребата на марихуана е по-скоро само един аспект от социалната промяна, отколкото основна причина."

Споровете около канабиса ще продължават независимо от научната очевидност; тяхната причина е по-скоро в областта на социалната психопатология. "Накратко, безпокойството и чувството на безпомощност - последствия от опасностите на нашето време, могат да бъдат фокусирани в някакъв смисъл върху марихуаната, тласкайки някои да търсят защита в нея - и вдигайки други на кръстоносен поход срещу нея. И едното и другото могат да имат положителен адаптационен ефект за едните или за другите, но едва ли това е пътят към един по-добър свят." - пише Лестър Гринспуун.

Въпреки сериозната съпротива, канабисът е единствения забранен наркотик, който има реални шансове скоро да бъде легализиран. Всички научни изследвания показват, че марихуаната е относително безвреден наркотик, който лесно би могъл да бъде опитомен от съвременното общество. В много страни се продават наръчници по домашно отглеждане на коноп и приготвяне от него на различни продукти; напоследък тази информация е достъпна и чрез Internet. В 13 от щатите на САЩ притежаването на канабис не се смята за престъпление, а в Аляска даже е разрешено производството му, при условие, че не е предназначено за продажба. В някои европейски страни с по-стари либерални традиции канабисът практически е легализиран - най-ярък пример затова е Холандия. Едно изследване в Амстердам е показало, че за кратко време след легализацията на канабиса потреблението му се увеличило, но бързо спаднало и се стабилизирало на ниво, малко по-ниско от предишното. Както са отбелязали отдавна хората със здрав смисъл, огромните усилия в борбата с канабиса изглеждат съвършено нелепи в сравнение с незначителната вреда, която той причинява.

1   ...   10   11   12   13   14   15   16   17   ...   24


База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2016
отнасят до администрацията

    Начална страница