Що е наркотик?



страница16/24
Дата22.07.2016
Размер3.78 Mb.
1   ...   12   13   14   15   16   17   18   19   ...   24

4. ЛИЗЕРГАМИД

Семената на няколко вида тропически лиани отдавна са били използувани от индианците в Мексико за ритуални цели. Един от първите испанци, които се сблъскали с този обичай, писал следното: "Когато астекските жреци искат да общуват с техните богове и да получат послание от тях, те ядат това растение, за да изпаднат в делириум, през което време им се появяват хиляди видения и сатанински халюцинации". Поради категорично негагивното отношение на испанците към тези ритуали, през последните няколко века те били пазени в тайна; много учени даже започнали да се съмняват в достоверността на разказите на първите мисионери. Загадъчните лиани били открити от д-р Ричард Шултес през 1941 г.; оказало се, че индианците в мексиканския щат Оахака още ги използуват за тази цел. Това, което астеките наричали ололиукви, е било идентифицирано от Шултес като Rivea corymbosa сапотеките употребявали друго подобно средство, носещо звучното име тлитлилцен -лианата lpomoea violacea. Всички тези лиани принадлежат към семейство Convolvulaceae или, казано с думи прости, това са нашенските грамофончета. Активното вещество се съдържа в семената; те се смилат, накисват се във вода, водата се филтрува и се пие, но безбожниците, които не държат на ритуала, просто ги дъвчат.

Съвсем не всички видове грамофончета са активни, тези, които се продават в София на Женския пазар, не са. Активните сортове обикновено носят многозначителни имена бисерни врати, небесна синева, летящи чинии и т.н. След откритието на Шултес любителите на нови усещания, особено в САЩ, плъзнали в градини и паркове и бързо установили кои са активните сортове; въпреки това употребата на семената от грамофончета така и не станала особено популярна, а в наши дни още повече е намаляла. Търсачите на психоактивни грамофончета рискуват да попаднат на някой отровен вид - нещо, от което никой не е умрял, но доста хора са получили неприятни отравяния. Освен това в ход е подмолната замяна на семената на активните сортове на пазара с неактивни. В развитите страни семената, които се продават, са обработени със силно отровни живачни препарати; официалната версия е, че това е мярка против паразити, но по-вероятно е да бъде отровен някой любопитен. Изглежда, че тези мерки се вземат под натиска на хората и службите, които споделят мнението на суеверните испански монаси, че всичко необичайно мирише на нечиста сила.

Основното активно вещество на семената било идентифицирано през 1960 г. от Хофман, който определил, че това е лизергамид (LSA). Това вещество е около 10 пъти по-слабо от LSD. LSA се приема перорално и след около 20 минути предизвиква съноподобно състояние, в което съзнанието напълно се запазва. При малко по-големи дози тези симптоми се усилват и след час човек заспива. В интерес на истината, LSA много рядко предизвиква типичните за LSD визуални халюцинации, освен ако не се вземе в много големи дози. За влиянието на нативната дрога, макар и по-малко значение, имат и другите, съдържащи се в нея лизергинови производни. Действието на дрогата донякъде напомня LSD, но е по-слабо и с много по-неприятни странични ефекти като гадене и диария. Това е една от основните причини, поради които употребата на ололиукви никога не е била масова.

Лизергамидът се съдържа в много малко количество и в моравото рогче; вероятно именно той е причина за психозите, които, макар и рядко, придружават ерготизма. По-големи количества LSA се съдържа в паразитната гъбичка Claviceps paspalii, която расте по някои житни растения. Съществуват даже спекулации, че тя е била използувана в древна Елада за приготвяне на свещени напитки. Изглежда подобни сведения са вдъхновили авторите на рецептите за това как можем да се надрусаме с мухлясал ръжен хляб. Освен че са неефективни, тези рецепти са просто опасни; някои от токсините, които се съдържат в плесените, предизвикват рак на черния дроб.

ДРУГИ ИНДОЛНИ ХАЛЮЦИНОГЕНИВ тази глава са описани по-важните вещества с индолна структура, които имат халюциногенно или близко до него действие. Повечето от тях са от природен произход и отдавна са били използувани в примитивните религии за предизвикване на мистичен екстаз. Повишеният интерес към много от описаните по-долу вещества е резултат от откритието, че те се съдържат в много широко разпространени европейски и североамерикански растения и даже животни. Те са относително слабо изучени от официалната наука, най-вече поради законовите ограничения за работа с халюциногени. Независимо от това, много хора, които проявяват интерес към древните шамански ритуали, или просто от любопитство, експериментират с тях и повечето от получените досега данни са резултат от такива любителски експерименти. Психонавтите, които имат за хоби този вид изследвания, са много далеч от популярната представа за дрогаджия; даже тези от тях, които не са професионални учени, имат задълбочени познания в областта на ботаниката, химията и фармакологията. Експериментите със слабо познати халюциногенни растения и синтетични продукти са твърде опасни за хора без специална подготовка, тъй като даже определен вид храна, непредпазливо изядена предния ден, може да причини сериозно отравяне.

1. N,N-ДИАЛКИАТРИПТАМИНИ

От тази група вещества в природата се среща единствено диметилтриптаминът (DМТ), който е съставна част на много халюциногенни средства, използувани в Новия свят. DMT е синтезиран още в началото на века, но неговите свойства станали известни, едва когато го открили в халюциногенните средства, използувани от индианците. Безпредметно е да се изброяват всички растения, съдържащи това широко разпространено в природата вещество. Индианците използуват най-често различните видове Virola и Prestonia amazonicum, а напоследък ентусиастите се опитват да извличат DМТ от някои европейски растения, сред които у нас се срещат Phalaris arundinacea и Ph. aquatica. Методите за екстракция са доста трудоемки, тъй като съдържанието на DМТ в тях е твърде ниско.

Поради много бързото му разграждане, ефектът на DМТ не се проявява при поглъщане; той се употребява предимно като се пуши, или по-точно чрез вдишване на парите му. Индианците в Южна Америка смъркат прах от растението, при което активното вещество се абсорбира от организма достатъчно бързо, за да може то да прояви действието си. Друг подход, използуван още от праисторическите фармаколози, е да се смесят тези растения с други, които съдържат инхибитор на метаболизма на DMT, обикновено хармин. Халюциногенната доза на DMT и всички описани по-долу вещества е около 70 mg мускулно или 15-30 mg при вдишване.

В периода на научната еуфория, настъпил след откриването на LSD, се е смятало за напълно естествено някой любопитен учен да изследва въздействието на подобни вещества върху себе си и да опише ефектите им. През 1957 г. един унгарски изследовател, чието име се пише Szara (който може, нека го произнесе правилно), е сравнил действието на DMT и DET с това на LSD и мескалина. Той описва действието на DMT така: "На третата минута след инжекцията се появиха вегетативни симптоми. като бодежи, треперене, леко гадене, мидриаза, увеличено кръвно налягане и ускорен пулс. В същото време се появиха ейдетични феномени, оптични илюзии, псевдохалюцинации и накрая истински халюцинации. Халюцинациите бяха от движещи се, ярко оцветени ориенталски мотиви, а по-късно видях прекрасни сцени, които много бързо се сменяха. Лицата на хората изглеждаха като маски. Емоционалното ми състояние бе приповдигнато, понякога до еуфория... Съзнанието ми беше напълно обзето от халюцинациите и вниманието ми бе приковано към тях;

не можех да си давам сметка за събитията, които стават около мен. След 3/4-1 час симптомите изчезнаха и аз бях способен да опиша какво се бе случило."

Действието на DMT много бързо изчезва - при пушене ефектът му не продължава повече от 15 минути, поради което той е станал известен като обедната дрога на бизнесмена (businesman's lunch trip). При венозна инжекция или пушене ефектът настъпва почти мигновено с връхлитащо усещане за напрегнатост и неосъзнат страх, който някои оприличават на усещането, което са изпитвали, когато са се возили на американско влакче; това усещане преминава за около минута. Смята се, че в сравнение с LSD, ефектът на DMT е повече стъписващ, отколкото просто приятен.

След DMT са синтезирани и други подобни съединения, сред които Най-известен е диетилтриптаминът (DET), пропилните и изопропилни производни също имат халюциногенен ефект, както и смесените производни, съдържащи два различни заместителя. Същият изследовател описва ефекта на DET така:

"Симптомите на експеримента с Т9 (DET) са накратко следните. 15 минути след инжекцията на 60 mg Т9 се появиха същите вегетативни симптоми, както при DMT. Илюзиите, халюцинациите и атетозните движения в лявата ръка бяха същите, както с DMT; но промяната на обкръжаващия свят и предизвиканата от нея емоционална реакция бяха силни и впечатляващи. Маскообразните лица на хората, съноподобната мистериозност на предметите и стаята ми даваха усещането, че съм отишъл в друг свят, напълно различен, странен и изпълнен с тайни. Този чудесен, но странен свят ме привличаше в един момент, но само в следващия миг не исках да го приема. Изпаднах в недоумение; не знаех какво би трябвало да направя. Започнах да ходя нервно напред-назад и си повтарях: "Трябва да направя нещо, трябва". Това бе особена двойна ориентация във времето и пространството; знаех къде съм, но също така бях принуден да приема този странен свят като реалност. Лампата в стаята бе запалена за няколко минути и, докато я изключат, ми се стори, че е изминала цяла епоха, пълна със събития и случки, но в същото време знаех, че са изминали само няколко минути." Ефектът на DET продължава около 2 часа.

Друг изследовател отбелязал, че известно време след експериментите с DMT и DET много от участниците в тях показали повишен интерес към изкуството; в този смисъл техният ефект е много сходен с този на LSD. Някои от участниците започнали да рисуват, търсейки начин да изразят преживяванията си, въпреки че преди това въобще не проявявали такъв интерес. Един професионален художник отбелязал: "Чувствувах се както когато започвах да уча живопис, когато опитвах да разглеждам нещата съзнателно с окото на художник... за човек с обичайното мислене този експеримент сигурно би се сторил стьписващ и чуден, но един артист с творчески ум и фантазия би бил по-малко впечатлен”. Един млад поет след опита заявил: "Нещата ми се разкриха в тяхната същност, чувствувах, като че знам какви са те в действителност, живеех в тях и бях в непосредствена връзка с тях. Имах огромна нужда да пиша, да изразя тези прекрасни чувства."

Дипропил - и диизопропил триптаминът (DPT и DiPT) са интересни с това, че при тях ефектът може да се наблюдава и при перорално приемане. В малки дозите предизвикват приятна релаксация, поради което на времето DPT е бил предложен като средство за улесняване на контакта между психиатрите и техните пациенти, но след забраната на всички подобни вещества тези експерименти са прекратени. Въпреки това, известно е, че на последък една църква (напълно християнска) в Ню Йорк използува DPT в своите ритуали. Тук е невъзможно да бъдат описани ефектите на всички синтезирани досега диалкилтриптамини. За действието на някои от тях особено характерни са слуховите нарушения, които се изразяват в промени във височината и тембъра на възприеманите звуци.



2. БУФОТЕНИН И 5-МеО-DMT

За пръв път европейците се запознали с употребата на тези халюциногени още при второто пътуване на Колумб, който през 1496 г. посетил о. Хаити. Един от участниците в експедицията писал: "Този прах те смъркат през носа и той ги отравя в такава степен, че не знаят какво правят, когато са под въздействието му." Наркотикът се получава от кората на дървото Anandenantera peregrina, което расте от Хаити и Пуерто Рико до Аржентина. В Хаити го наричат кохоба, а на континента йопо. В миналото индианците използували тези средства, за да предизвикат смелост преди битка или за да получат пророчески видения.

Основното действуващо вещество на кохоба и йопо е буфотенинът, но освен него те съдържат DMT и 5-МеО-DMT, които също има подобно действие. Буфотeнинът представлява 5-ОН-DMT и по структура много прилича на естествения невромедиатор серотонин. В организма той много бързо се разгражда и затова при перорално приемане няма психомиметично действие. Индианците и техните съвременни последователи го използуват по същия начин, както DMT. Този начин на приемане не е толкова прост, тъй като всеки, който се е опитал да го повтори, е установил, че за това е необходимо придобиването на известно умение; за смъркане на праха индианците правели специални кухи тръбички с Y-образна форма, които пъхали в двете ноздри. Много съвременни изследователи, които са опитали да повторят това, са срещнали големи затруднения и някои от тях, очевидно ядосани от неуспеха, твърдят, че буфотенинът въобще няма никакво действие. При венозна инжекция, обаче, действието му е несъмнено. Дози от 1 до 2 mg предизвикват симптоми като стягане в гърдите и корема и зачервяване на лицето. При инжектиране на 4 mg се появяват първите психически промени - чувство за тежест, релаксация и визуални халюцинации. По-големите дози (8-16 mg) водят до лека еуфория, като халюцинациите включват обикновено геометрични форми, а лицето придобива силно пурпурен цвят. Първоначално се появява гадене, но то бързо преминава; пулсът и кръвното налягане се променят минимално, но настъпват мидриаза и нистагъм.

С подобна структура е 5-метокси-диметилтрипгаминът (5-МеО-DMT), който има по-малко странични действия и има типичен халюциногенен ефект при вдишване на 2-5 mg. Неговото действие започва много внезапно, но е и много кратковременно; цялата психоза не продължава повече от 15 минути. Любопитно е, че овцете в Австралия обичат да пасат едно местно растение, което го съдържа, въпреки че в следствие от това започват с мъка да се държат на краката си и могат даже да умрат.

Буфотенинът е получил името си от обикновената крастава жаба (Bufo bufo), в кожата на която за пръв път е намерен; той се съдържа повече или по-малко в отровата на всички жаби от семейство Bufonidae. Освен буфотенин и 5-МеО-DMT отровните жлези на жабите съдържат и сърдечната отрова буфотоксин; изсушеният секрет от жлезите от хилядолетия се използува в Китай като лекарство, наречено ч'ансу. Съвсем неотдавна американски етнофармаколози изследвали отровата на една от местните жаби (В. alvarius), която съдържа много 5-МеО-DMT. Те установили, че при поглъщане тя е силно отровна, но при пушене е напълно безопасна и предизвиква типичен халюциногенен ефект. Обикновената крастава жаба е едно от малкото животни, които съдържат халюциногени. Според европейската фолклорна традиция жабите са непременна съставка на магическите напитки, които варят вещиците, и не е изключено още в древността да е бил известен начин, по който жабешката кожа може да бъде използувана като халюциноген.

Освен няколкото вида жаби, известни са много малко животни, които съдържат халюциногени; това са някои кефапови риби, обитаващи Тихия океан. Изяждането им причинява халюцинации и кошмари, особено по време на сън. Двама журналисти от National Geographic Magazine решили да проверят слуховете за странните свойства на т. нар. риба-сън (Kyphosus fuscus), която се среща около остров Норфолк, и се убедили в тяхната истинност. След като изяли малко варена риба и двамата имали странни сънища, които единият от тях резюмирал така: "Беше чиста научна фантастика". Има сведения, че месото на тази риба съдържа много буфотенин, така че не е изключено при поглъщане на големи количества от него той да действува и перорално. Буфотенин е намерен и в халюциногенните гъби от рода Amanita.



3. ПСИЛОЦИН И ПСИЛОЦИБИН

Магическите гъби, използувани от астеките и другите народи на доколумбово Мексико, са открити за европейската наука от Р. Гордън Уосън през 1957 г. Обикновено за този ентусиазиран изследовател се говори като за ботаника Уосън, но търсенето (и успешното намиране) на халюциногенни гъби е било негово хоби. Интересът на банковия чиновник Уосън към гъбите възникнал по доста необичаен начин. През 1927 г. той се разхождал в гората със своята млада жена Валентина, рускиня по произход, когато неочаквано забелязали група мухоморки, от вида на които Валентина изпаднала в екстаз. Младият съпруг решил, че това е поредна проява на загадъчната славянска душа, но постепенно така се заинтересувал от гъбите, че те станали семейно хоби. Уосън смята, че от най-ранни времена хората са били силно впечатлени от свойствата на халюциногенните растения, които "биха могли да бъдат мощен детонатор за душата, ума и въображението на древния човек". По негово мнение, именно тези необичайни преживявания са тласнали хората към идеята за Бога; по ирония на съдбата почти всички съвременни религии се отнасят враждебно към търсенето на божественото по такъв непосредствен начин и смятат за по-приемливо предъвкването на сухите слова на отдавна умрели пророци.

Първото документирано използуване на гъбите датира от 1502 г.; по време на коронацията на последния астекски император Моктесума II магическите гъби били дадени на пленените тлашкалански принцове преди да ги принесат в жертва. Всички съобщения за употребата им са достигнали до нас от испански монаси и не е учудващо, че те са ги смятали за опасен, вреден и най-вече дяволски обичай. Индианците от своя страна започнали да крият всички сведения за свещените гъби, които наричали теонанакатл - божия плът. Към началото на нашия век те се превърнали в една от хилядите, смятани за недостоверни, легенди, разказвани за доколумбовите цивилизации.

Употребата на свещените гъби се смята от индианците за много важна и отговорна церемония; тя става винаги при затворени врати през нощта. Характерът на преживяването силно зависи от настройката и личността на човека, както и от опита и умението на водача му в церемонията; това обикновено е местния знахар и магьосник. Съществува голяма разлика между честата употреба на пейот и рядкото, само при специални случаи, използуване на магическите гъби; обикновено към тях се обръщат, за да получат пророчество, което да разреши сериозен житейски проблем или да помогне при тежка болест. В някои райони на Мексико в наши дни гъбите първо се носят в църквата, където върху тях пада Божията благословия, и чак тогава се прибират вкъщи. Има сведения, че още през 1938 г. няколко бели хора били допуснати до ритуала. Уосън получил първия си опит с гъбите през 1953 г.; той описва ефекта им по следния начин:

"Свещените гъби на Мексико те завладяват с тяхната неустоима сила. Те водят до временна шизофрения, или псевдошизофрения, в която тялото ти е легнало, тежко като олово, върху рогозката, и докато ти наблюдаваш и общуваш със съседа си, душата ти лети към края на света и може би към друга плоскост на съществуването. Гъбите действуват различно на различните хора. Например някои изпитват само божествена еуфория, която може да се преобрази в неконтролируем смях. В моя случай, аз имах халюцинации. Това, което видях, беше по-ясно видяно от всичко, което съм виждал до тогава. Аз гледах през окото на душата си, а не през лещите от рогово вещество на моите естествени очи. Нещо повече, това, което виждах, беше просмукано с огромно значение; аз бях обзет от благоговение. Моите видения, които никога не се повтаряха, бяха от неща, невидяни в този свят: никакви автомобили, никакви градове с небостъргачи, никакви реактивни самолети. Всичките ми видения имаха първична чистота; когато видях амвона в ренесансова катедрала, той не бе черен от годините и дима, но изглеждаше като току що донесен, направен преди малко от ръцете на майстор резбар. Дворците, градините, морските гледки и планините, които видях, притежаваха нова и чиста красота, която идваше понякога до всички нас като мълния; видях няколко фигури, обикновено от голямо разстояние. Но веднъж видях човешка фигура от една ръка разстояние, една жена. по-голяма от нормалното, гледаща към здрачаващото се море от своята колиба на брега. Това е любопитно усещане; със скоростта на мисълта можеш да се преместваш, където пожелаеш, и вече си там, безплътно око, уравновесено в пространството, виждащо, но невиждано, невидимо и безтелесно.

Обърнах внимание на визуалните халюцинации, но всички сетива са еднакво засегнати и целият човешки организъм е изместен в плоскостта на интензивното преживяване. Една глътка вода, едно вдишване от цигара те преобразяват, оставяйки те без дъх от учудване и удоволствие. Емоциите и интелектът също са приповдигнати. Цялото ти същество трепти от живот."

При някои от церемониите халюцинациите били предимно като геометрични мотиви, а друг път като описаните сцени. Чувството за преминаване на времето изчезнало, но преживяното се отпечатало изключително ясно в паметта на Уосън. Той пише, че по време на психозата не се появили еротични идеи, но всички участвуващи имали силно чувство за братско единение; по-сетнешните експерименти показали, че псилоцибинът действително има способността да причинява у хората състояние, в което те възприемат чувствата на околните като свои собствени. След като в популярното списание Life се появили описанията на Уосън, от гъбите се заинтересувал микологът Роже Хайм. Те били идентифицирани като Psilocybe mexicana; по-късно се оказало, че още много други видове гъби с такива свойства са широко разпространени по целия свят. Пример за това е невзрачната гъбка Psilocybe semilanceata, която расте по пасищата и поляните в почти цяла Европа. В Уелс все още не са забравени древните обреди, в които се употребява церемониална напитка, приготвена от магически гъби и мед.

В работата по изследването на халюциногенните гъби се включил вездесъщият Хофман, който в 1958 г. изолирал от тях две активни вещества, които нарекъл псилоцин и псилоцибин. Псилоцинът представлява 4-ОН-DМТ, а псилоцибинът е негов фосфатен естер. Предполага се, че в гъбите присъствува псилоцибин, но в организма на човека той бързо се разгражда до псилоцин; двете вещества имат практически еднакво действие. Действуващата им доза е 5 - 10 mg това количество се съдържа в 5 до 12 гъби. Псилоцинът и псилоцибинът са били синтезирани от Хофман, но този синтез има предимно научно значение; обикновено се употребяват самите гъби, които имат кисел, неприятен вкус. Заедно с мескалина и LSD, псилоцибинът е третия член на т. нар. класически халюциногени. Първите изследвания на ефекта на чистото вещество били проведени в лабораторията на Хофман; той резюмира действието му така: "Орални дози от порядъка на няколко милиграма водят след 20 до 30 минути до промени в психичната сфера, Психичните симптоми, причинени от малки дози, т. е. до 4 mg, включват настроението и контакта с обкръжението, така че често има субективно приятно усещане за интелектуална и телесна релаксация и откъсване от околния свят. Често тези ефекти са свързани с приятно чувство на физическа умора и тежест, но понякога обратното, на изключителна лекота - като че ли тялото на човек се носи в пространството. С по-високи дози, 6 до 12 mg по-изразени са дълбоките психически промени; те са свързани с промени на пространствените и временни възприятия и с промени на възприемането на тялото и собствената личност. Налице е зрителна свръхчувствителност и тя може да доведе до илюзии и халюцинации. В това съноподобно състояние често изплуват отдавна забравени неща, някои от които идващи от най-далечното детство.

Токсичноста на псилоцибина, определена върху животни, е много слаба, сравнена с дозите, които са ефективни при хората. LD-50 за мишки е 280 mg/kg, т. е. псилоцибинът е 2.5 пъти по-слабо токсичен за мишки от мескалина, но при това е 50 пъти по-активен като психомиметик за човека."

Както бе казано, именно магическите гъби събудили интереса на Тимоти Лиъри към халюциногените. По време на хипипоколението те придобили голяма известност, макар и никога толкова голяма, колкото LSD. Трябва да отбележим, че добропорядъчният Уосън се отнасял с огромно отвращение към хипитата, които поели към Мексико в търсене на новото преживяване. Той изпаднал в ужас от начина, по който било профанирано неговото откритие: "Това бяха хипита, псевдо-психиатри, чудаци и даже ръководители на туристически групи с послушното си стадо, много от които водеха разни девойки." Впрочем, по това време често на желаещите да опитат магически гъби продавали гъби, откъснати в отсрещния парк, инжектирани с LSD или даже с РСР.

През 70-те заедно с LSD спаднала популярността и на гъбите, но напоследък тя се възражда отново. Причината е в откритието, че халюциногенни видове от родовете Psilocybe, Paneolus, Stropharia растат почти навсякъде в Северна Америка и Европа - не само в затънтените гори, но и в градските паркове. Много от любителите на странни преживявания смятат, че е по-добре да употребяват този природен халюциноген, отколкото да купят на улицата нещо, което е синтезирано със съмнителна чистота. Един от съвременните ентусиазирани почитатели на гъбите е ботаникът Терънс МакКена. Той е автор на няколко книги за ролята на халюциногените в развитието на човешката култура, както и на първото практическо ръководство за домашно отглеждане на магически гъби. Независимо от това увеличаване на популярността на гъбите, би било твърде пресилено да се каже, че то е взело епидемични размери, нито пък има опасност това да стане; причините бяха изтъкнати при обсъждането на LSD.

Имало е опити псилоцибинът са се използува при лечението на някои психични заболявания. Особено е интересно въздействието му върху болни, които страдат от загуба на паметта; почти половината от тях се оживяват и си спомнят отдавна минали неща.


1   ...   12   13   14   15   16   17   18   19   ...   24


База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2016
отнасят до администрацията

    Начална страница