Сим Николов, 1995 г



страница28/40
Дата03.08.2018
Размер8.03 Mb.
1   ...   24   25   26   27   28   29   30   31   ...   40

203


След кратко обсъждане професор Холинджър казва:

- Ще продължим по стария маршрут.

Участниците в експедицията приемат по различен начин новината, но каквото и да си мислят, заровете са хвърлени, а пътят до Чедуана мах е много дълъг. Отначало минавате между високи скали. Това много прилича на каньон, издълбан с безкрайно търпение от великата река на времето, само че реката я няма, останало е само нейното творение.

Колкото по-дълбоко навлизате в прохода, толкова по-мрачни и затворени стават шерпите. В зеленикавия полумрак очите им горят и хвърлят мълнии. Хората от племето ирката се събират и нещо си шушукат, като жестикулират по-енергично от обикновено. От групата се отделя Харк. Той отива при Бърт Холинджър и произнася тихо, но много твърдо:

- Шерпи отказва върви напред.

- Защо? – учудва се професорът.

- Приижда река на времето. – Харк се озърта много разтревожен. – Идва река и всички удави.

Вождът сочи напред. Чува се далечен шум.

- Река идва, вода идва! – викат шерпите и хукват обратно. След тях се втурвате всички, които Харк нарича туристи.

Шумът нараства, приближава до вас, превръща се в могъщ грохот, от който треперят скалите на прохода. Шерпите хвърлят товара си, вече никой не мисли за багажа, за бъдещето на експедицията, единственото желание на всеки от вас е да си спаси живота. А в далечината се задава голяма мътна вълна.

- Насам! – провиква се баща ти и показва издадена скала на няколко метра от земята.

Мятате въжето, Стюарт трескаво се покатерва на скалата, после изтегля разтрепераната Дорис, след него се изкачваш ти, последен идва при вас професор Холинджър. Но вълната е много по-голяма, отколкото очаквате. Мътните й води се хвърлят с яростен рев върху вас. Нито един от четиримата бели пътници във времето не успява да се спаси.



204


Оглеждаш се предпазливо. Докато другите почиват, тихо се измъкваш от лагера и тръгваш към близкия връх. Отначало вървиш бързо и леко, но скоро се задъхваш и спираш да починеш, а си изминал само петдесетина крачки. Ставаш и пак тръгваш нагоре по стръмнината, но нещо сякаш те подпира в гърдите и не ти дава да вървиш напред. Само след няколко крачки спираш отново, съвсем уморен.

Опитваш се да разбереш каква е причината. Когато цялата група върви с Харк Ихее, той управлява хроналното поле и е нещо като водач във велосипедно състезание, който цепи въздуха пред другите. Сега хроналното поле на върха те подпира така, че не можеш да мръднеш и педя напред.

Внезапно ти идва една интересна мисъл: не може ли с колибата да направиш пробив в хроналното поле на върха и да стабилизираш собственото си поле? Идеята изглежда разумна. При първите крачки напред не срещащ никакво съпротивление. И докато се радваш на своята хитрина, откъм върха се задава черен облак. Една светкавица раздира небето и удря върха на хроналната ти колиба. Мълнията не успява да те нарани, но това е сериозно предупреждение.

Ако разчиташ на своите възможности, отгърни на 235.

Ако огледаш времето около хроналния връх, мини на 117.

Ако мислиш, че изкачването е опасно, продължи на 321.



205


Лека-полека краката ти се вдървяват, цялото ти тяло натежава. Това ти напомня, че същото изпитва и баща ти.

- Сигурно си уморен. Дай аз да водя – предлагаш му ти.

- Нищо ми няма – тръсва глава Бърт Холинджър.

Както и преди, той остава водач на двойката, но скоро умората надделява и двамата решавате да направите малка почивка. Мини на 159.



206


Таксито спира на няколко крачки от твоя дом. Тук движението не е толкова оживено, както на главните улици.

Ако решиш да слезеш, мини на 118.

Ако предпочиташ да изчакаш в таксито, попадаш на 43.

207


Вождът на шерпите разклаща въжето. Ако Дорис отговори, трябва да я изтеглите, преди времето да се влоши дотолкова, че да осуети спасяването й. Всички пътешественици очакват сигнал от Дорис. Най-после въжето трепва и това ви дава надежда, макар че още не се знае дали вятър или човешка ръка люлее въжето. Поглеждаш в бездната. Дорис не дава видими признаци на живот. Продължи на 163.

208


Скачаш във второто такси и казваш адреса на шофьора.

- Имаш ли пари, момче?

Показваш парите през стъклото. Таксито потегля веднага.

Вкъщи те чака голямо разочарование. Безредието в стаята на баща ти показва, че е заминал веднага след като те изпрати. Слизаш тичешком в гаража. Колата е там, но сандъците и пакетите са изчезнали. Чувстваш се измамен. Твоят баща тръгва на пътешествие във времето, а ти стоиш в празната къща като излишен товар и не знаеш какво да правиш. Но не всичко е загубено, може пък щастието да ти се усмихне?

Ще заминеш с автобус при леля си – продължи на 61.

Ще се опиташ да откриеш пътешествениците – мини на 112.



209


Отиваш при вожда на ирката и лекичко го потупваш по ръката. Харк те поглежда въпросително.

- Искам да те питам нещо, Харк – казваш шепнешком, така че да не предизвикаш гнева му. – Какво ти рече Джордж Вашингтон?

- Ваш велик мъртъв човек казал, че там вали дъжд. Трябва много внимава, може намокри се.

А, това ли било? Струваше ли си вождът да приказва с. Джордж Вашингтон, за да разбере, че там вали дъжд?



Мини на 188.

210


До ушите ти стига тих далечен шум. Наостряш ухо да разбереш какво е това, което бавно се приближава към теб. В този шум има нещо от звъна на кристални чаши в празнична вечер, но всъщност нещата са много по-прости, чуваш как бълбука чист планински извор. Промяната на времето си личи не само по цветовете, но и по звуците, които носи със себе си.

Ще изпиташ особено усещане – прехвърли се на 316.

Ще се опиташ да въздействаш на времето – мини на 265.

Ще погледнеш към Плаф – попадаш на 228.

Ще погледнеш към професор Холинджър – отгърни на 280.




Поделитесь с Вашими друзьями:
1   ...   24   25   26   27   28   29   30   31   ...   40


База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2019
отнасят до администрацията

    Начална страница